Предполагам, че ще последват няколко сравнително еднотипни постове за книги, но няма как. Най-после и аз започнах да чета една поредица, за която доста познати и приятели са ми говорили, а именно тази за Влад Талтош на Стивън Бруст. Благодарение на новоиздадения том с последните три книги, Бард преиздадоха и предните три, а на всичкото отгоре пуснаха и промоция (купуваш трите, четвъртата ти е безплатна)… как да не се възползва човек.
Но на темата. Първата книга се казва “Джерег” и ни запознава с главния герой и една от задачите, които получава като наемен убиец, какъвто е. Няма да се впускам в разказване на сюжета, защото сам по себе си той не е кой знае какво. Нито вселената на Бруст не е кой знае какво, но въпреки това в нея сякаш има нещо; нещо, което да Ви кара да четете следващата страница и следващата страница и следващата страница… Стилът на автора е изключително простичък, но не в лошия смисъл на думата, като в същото време е и изключително увлекателен. Главните персонажи са герои с характери, които, предполагам, че с всяка следваща книга ще се развиват все повече и повече. Но дори и в тази първа такава те са уникални сами по себе си, без да бият прекалено много на клиширани стереотипи. А самата дължина на книгата я прави бърза и увлекателна за четене без да може да Ви писне и да я зарежете.
Накратно казано, интересна първа книга. Искрено се надявам този интерес да се запази и в следващите части. Но това само времето ще покаже, тоест… като ги прочета :Д

Предполагам, че каквото и да кажа за поредицата на Анджей Сапковски ще бъде малко. Една наистина страхотна серия от разкази и романи, които проследяват съдбата на едно момиче, което е предопределено от за нещо велико, за нещо голямо… и един вещер, който трябва да се погрижи за нея, като част от неговото предопределение.
Самият стил на автора е същевременно изключително простичък и лесен за четен, а от друга страна толкова увлекателен и не Ви оставя докато не стигнете до последната страница. “Кулата на лястовицата” е четвъртата и предпоследна книга от пенталогията от романи и по един майсторски начин разказва историята от няколко различни гледни точки, по няколко различни начина. Именно това лично за мен е една от най-силните страни на книгата. Гледната точка винаги се променя и никога не става еднообразно или скучно. Дали е най-добрата книга от поредицата до момента не смея да кажа, защото вече не помня първите толкова добре, но определено повече ми допадна от четвъртата.
Сапковски е изградил едни простички и в същото време изключително сложни и интересни персонажи, които няма да Ви оставят намира докато не научите съдбата им до самия край – било техният или на книгата 🙂
Силно препоръчвам. Много любима поредица като цяло.

Продължаваме с третата книга от поредицата за патрулите на Сергей Лукяненко. Не е много ясно дали Инфодар някога ще издадат и четвъртата с твърди корици, но нека за момента се средоточим върху номер 3, а именно “Сумрачен Патрул”.
Историята отново е разбита на 3 на пръв поглед самостоятелни истории, които обаче имат много повече общо по между си отколкото читателят може да предположи. Това обаче става ясно чак към края.
Лично аз страшно много харесвам предните две, начинът на поднасяне на действието, стилът на писане на автора. На моменти философските разсъждения ми идват в повече, но за щастие (мое; нещастие, може би, за други) тук те са сравнително по-малко от предходните части. Причината не е ми е известна, но не ме и вълнува особено. Лукяненко прекарва главните герои през интриги и уж случайни събития, които оказват огромно влияние върху живота им. През цялото време действието Ви държи в напрежение и очаквате какво ще се случи на следващата страница.
Силно препоръчвам поредицата и се надявам рано или късно Инфодар да пуснат изданието с твърди корици и на четвъртата книжка, че не ми се чете от нета 🙂

Мързел, мързел… Много жесток ме е налегнал тези дни, затова и четем смотани книги :Д (Голямата логика, да).
Втората книга от трилогията за пророчеството на сестрите може да се каже, че е доста по-различна от първата. Не знам защо, но тук много на фентъзи ме избиваше… Те през повечето време пътуваха към едно мистериозно място, скрито сред морето, сред едни мъгли, а после пак пътуваха, но към някакъв град. Въобще много пътуване пада в тази част, а и в същото време девойките биват преследвани от зли създания. Няма да правя сравнения, защото от една страна няма да са на място, но и от друга ще ме изкарат баси и некомпетентния тип (аз не че не съм де, но все пак)… За съжаление обаче дори тази промяна не прави историята кой знае колко по-увлекателна, а и този начин на разказване, през подобна гледна точка и лице, хич не ми допада.
Пророчеството на сестрите си остава една сравнително посредствена поредица, която има интересна идея, но реализацията й и начина на писане, не са както трябва. Поне не и за моя вкус. Мишел Зинк се опитва да преплита различни идеи и тематики, но сякаш се оплита сама.
Третата част от поредицата трябва да се появи в началото на втората половина на годината, но аз лично не изгарям от желание да я чета. Ще го направя от чисто любопитство, за да видя как ще завърши всичко, но от сега съм донякъде убеден във финала 🙂 Не е книга, която бих препоръчал определено. Ако не друго, поне краткостта й прави чест :Д

Това сигурно е най-бързо прочетената ми книга през живота. Ако може да да се нарече книга де. “Годината на върколака”, както е преведена от нашето издателство, разказва за… върколак, който тормози малко, забравено от Бога градче и едно малко момче трябва да се изправи срещу него. Честно казано, всичко навява чувството за една поредица от кратки разкази, обединени от една обща история. То цялата книга оставя впечатлението за един малко по-голям кратък разказ. Въпреки всичко Кинг успява да поднесе не лош разказ по типичен за него стил.
Всеки месец звярът взема поредната си жертва и градчето трепери от страх. Определено е можело още какво да се добави към историята за парите, които иска издателството за продукта, но… Колкото толкова. Не може всичко да е перфектно. Не е най-великата книга, която ще прочетете, но не е и лоша в никакъв случай. Върви и в комплект с разни илюстрации, ама лично мен не ме впечатлиха особено 🙂

Продължаваме с книгите на Конъли и този месец. Доста още имам негови, които не съм прочел 🙂
Номер пет се пада за “Отмъщение от отвъдното”, в която Чарли Паркър разследва обстоятелствата около смъртта на баща си и какво се е случило в онзи загадъчна нощ, в която той е убил двама тинейджъра, а след това се е самоубил.
Определено по-краткия обем на този роман за изстрадалия персонаж на Конъли – частен детектив с тежко минало и много бола зад гърба си – е огромен плюс. Много биха намерили за минус липсата на действие през повечето време за сметка на разказите на колегите на бащата, но… Лично на мен тези разкази ми харесаха. Освен това по този начин много “живо” читателят може да си представи какво точно се е случило. Освен всичко това, в книгата има и един-два адски крийпи момента, които наистина ме караха да гледам в тъмното, опитвайки се да си представя сцената. Тъй като не карам книгите в последователността, в която трябва да бъдат, имаше и няколко момента от предишни, които не ми бяха толкова ясни, но Конъли се е опитал да намали препратките до минимум. Тук отново присъстват свръхестествени елементи, които само придават допълнителен чар на творбата (сигурен съм, че някои биха спорили по този въпрос, но на мен лично ми харесва).
Определено силно препоръчвам 🙂

И да приключим с книгите за януари.
Преди време, като прочетох “Книга за изгубените неща” на Конъли, останах доста приятно изненадан, че този човек може да пише и доста по-различни неща от традиционните за него “Чарли Паркър трилър насочени романи”. Бях чел преди това сборника с разкази, но едно е да пишеш разказ, друго роман (първото и аз го правех, но за второто не мисля, че някога мога да се заема… нямам нерви за толкова много страници :Д). “Портите” се оказа още един прекрасен опит на този писател в средите на “детската” литература – чудесна комбинация от хумор, ужаси, приключение и… още нещо. Поставям детска в кавички, защото колкото и да е насочена към децата, в книгата има доста мрачни и гротески моменти, които едва ли всеки родител би искал детето му да прочете и да си… представя после (но тези родители не ги разбирам аз :Д).
Асоциациите с “Добри поличби” на Пратчет и Геймън сякаш са неизбежни поради сходната донякъде тематика, а и самия начин на писане. Няма да се наемам да сравнявам книгите, защото спомената страшно много обичам, но само ще кажа, че и двете са страхотни. (Все пак не смятам, че творението на Конъли е по-добро :Р)
“Портите” започва леко бавно и мудно, но бързо набира скорост за финалния и титаничен сблъсък, в който едно момче трябва да спаси света от хордите на Ада. Звучи клиширано, да, но тук акцентът не е върху оригиналността на самия сюжет.
Определено силна книга, която препоръчвам на всеки фен на подобен род смесица между хорър и фентъзи. Разбира се, не знам как по-закоравелите Чарли Паркър фенове биха приели, но… то не може всички да са доволни. Аз лично харесвам и двата типа писане на Конъли.

Сега сигурно ще си навлека гнева на хората, ама… това беше баси и тъпата книга :Д Нека оставим настрана играта и нейните достойнства, защото все пак това е книга и между двете няма нищо общо, дори няма място за сравнение. Все едно да сравнявате дадено произведение с неговия филмов еквивалент. Книжния вариант на хита на Юбисофт е меко казано скучен (особено ако сте играли и играта, която, за щастие, аз не бях, защото чакам хубаво издание за PS3, на което да му падне малко цената :ДДД). Авторът се е опитал да пресъздаде историята, но не знам защо мен по никакъв начин не успяха да ме трогнат проблемите и неволите на главния герой. На моменти дори имах някакво дежа вю за случващото се и начина на повтаряне на едни и същи действия, които в игра може и да са добре (все пак, намирате нови оръжия, умения научавате и прочие), но тук… чиста и проста проба на повторение, което в даден момент отегчава до смърт. Едва се насилих да довърша книгата до края, просто от чиста проба инат, защото й бях отделил прекалено много време вече… 🙂 Придържайте се към играта. Книгата може и да почака…

Подходих с изключителен интерес към тази книжка, защото от една страна много харесвам Геймън, а от друга, защото обожавам краткия разказ.
С най-голямо съжаление трябва да кажа, че останах изключително разочарован. Добре, че беше Коралайн, че да отсрами книгата. Въвеждащата повест е прекрасна наистина. Тук Геймън блести в цялата си красота и поднася една наистина красива история за малко момиченце, което се сблъсква със зло в новото си жилище и трябва да спаси целия си свят, а и родителите си между другото.
От там нататък обаче нещата се сгромолясват с ожесточена скорост и потеглям по един наклон, от който връщане няма. Не знам дали това са някакви много стари разкази на автора, от които издателството се опитва да изкара малко допълнително пари или са писани в някакво странно и експериментално настроение, но… От един на друг се опитваха да покажат колко безинтересни и скучни са. С няколко изключения, повечето наистина не привлякоха вниманието ми по никакъв начин. Може да си имат скрита (или не чак толкова) поука, може да опитват да внушат някакво особено настроение у читателя, не знам. Определено обаче може да бъдат пропуснати.

Втората книга от поредицата на Касандра Клейр за свръхестествени сили и прочие… Като цяло първата книжка не беше зле, но не беше и нищо особено. Тук впечатленията ми се затвърждават с пълна сила, като дори малко ми падна интересът…
Книгата разказва за драмата на момиче, момче… Кой кой обича не е много ясно, защото не е много ясно кой кого иска, но… Не е чак толкова задълбано, че да става досадно скучно 🙂 Определено не е книга, която бих препоръчал на който и да е, но все пак става за четене, а и историята малко или много може да предложи няколко интересни момента. Искаше ми се да има повече хорър и по-малко тинейджърски глупости, но… Не може всичко да е перфектно, както се казва…