Архив за месец: March, 2013

Speaker for the Dead by Orson Scott Card (RC2013 #10)

   Пуснато от: Silentium   в books



16481683Предстои кратко мнение за книга с “особено мнение”. Сигурно знаете, може би сте чували, вероятно сте запознати с едно прекрасно произведение на изкуството, една класика сред научната фантастика в лицето на “Играта на Ендър” на Орсън Скот Кард. Няма да се впускам в обяснения колко е хубава въпросната книга и какви са неините качества. Ако все още не сте я чели, най-силно препоръчвам да сторите това. Но тя не е задължителна, за да можете да се насладите и на нейното продължение – “Говорителят на мъртвите”.

Всъщност, ако не сте се докосвали до първата част, може да погледнете на тази по един коренно различен начин. Защо? “Говорителят на мъртвите” по нищо не прилича на своя предшественик. При едно подобно продължение, човек ще си каже, че авторът ще повтаря идеите, сюжетът и дори сцени от първата, особено когато тя е толкова успешна като “Играта на Ендър”. Да, ама не. Освен главният герой, вече порасналият Ендър, както и ролята му на победител на извънземната раса на бъгерите и носител на геноцида й, тук няма нищо друго допирно. Точно в това се крие и целият чар на произведението.
На кратко, малкото момче вече е възрастен мъж, който е приел ролята на “говорител на мъртвите” и посещава различни светове, където е повикан, за да говори за смъртта на някои човек. Заради естеството на пътуването, той е само на около четиредесет години, но от победата му над бъгерите са минали над три хиляди. Всички мисля, че истинскят Ендър е мъртъв от векове, което е по-удобно за всички. В същото време обаче той носи пъшкул, в който спи Кралицата на бъгерите. Тя иска от него да намери свят, в който те да се възродят и да заживеят отново. И този свят може би най-после се появява. Населяван от странно, на пръв поглед първобитно племе от извънземна раса, която следва своите правила и закони, това изглежда идеалното място.
Няма да се впускам в подробности за сюжета. Не мога да кажа, че е нещо особено, но начинът, по който е поднесен и разказан от Кард, го прави толкова интересен и увлекателен. Тук няма да откриете (почти) нищо от първата част като идея, история, структура на повествованието и прочие. Сякаш четете една коренно различна книга с общ персонаж. Признавам, че започва бавно, но много бързо набира скорост и ще Ви повелече със себе си в изкуствено перфектния свят на колонията от хора на планетата, с техните тайни, страхове и предубеждения.

Не съм очаквал, че втората книга ще ми хареса едва ли не колкото първата, но това е факт. “Говорителят на мъртвите” по нищо не отстъпва на своя предшественик, а в някои направеления дори я надминава. Но поне за мен един от най-силните и плюсове, че е напълно индивидуална и самостоятелна, представя нещо коренно различно по един коренно различен начин без това да вреди както на нея, така и на първоизточника. Просто задължителна за всеки фен на фантастиката 🙂

Етикети: