Архив за месец: June, 2009

Arsenic on the Rocks

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Мисля, че този пост така или иначе ще разберат двама или трима души, които четат този блог, но все пак исках да споделя откритието си, което направих докато гледах снощния филм :Д
Тъй като трите секунди, които отрязах от филма, съм блъснал във флаш, който се повтаря до побъркване, цъкнете линка, за да видите двете клипчета 🙂

Прочетете целия пост »


Anime/Alpha/Final

   Пуснато от: Silentium   в develop



untitledДаже може да се каже и бета вече, защото основната част от дизайна ще бъде това. Само няколко елемента ще претърпят леки козметични проблеми. Като цяло за момента само search-a работи, защото не съм написал останалите неща :Д
Но това е общата идея. И, разбира се, като за капак, под IE7 не работи както трябва (защо ли не съм изненадан). Това, което ме изненада обаче, беше IE8. Новата версия на този браузер се държи вече повече като опера отколкото като предните си версии. Просто не мога да повярвам, че под него няма никакви проблеми с нищо.
И, за тези, които имат желание, в search кутийката търсете за 3×3 или eyes, за да ви излезне резултат за аниме. При студио едно просто о върши работа, за да се види как се вадят резултати като има повече от едно студио, в което съдържа търсената фраза. До края на другата седмица мисля, че ще съм направил доста от нещата. (И да не забравя и някакво странициране да сложа, че напълно ми изскочи от ума.)
Само за информацията: данните за тези анимета не са много акуратни, защото исках да включа повече варианти и да проверя колкото се може повече възможности, но просто ме мързи да добавям още анимета.
Държа да отбележа, че този път се опитах да се придържам към стандартите, които нашата фирма (Виском/Еуроуеб) е приела, а именно изцяло tableless модел за изграждане на сайта. Всичко се конструира от div-ове и мисля, че се получи. Само трябва да си пограя да видя защо под IE7 менютата отиват в центъра при главното съдържание :Д Та, ако ползвате IE7, по-добре просто си обновете бразуера до 8 за момента.
Както казах няколко пъти вече, The List ще си остане и най-големият ми и мащабен проект, който непрекъснато ще развивам и разширявам… Докато някой ден не се окаже нещо повече от сайт за развиване на php уменията ми :Д
Само да отбележа още, че това сигурно е първият ми сайт, който е изцяло светъл… Тъмните и мрачни тонове тук въобще ги няма даже :Д

Етикети:


(Un)Fortunate Cookie

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ето това е най-прекрасното време за писане на пост. Точно 12 часа вечерта :Д Всъщност докато го напиша то ще мине 12 така или иначе, но кой го интересуват дребните подробности.
Първо искам да отбележа, че този уикенд сигурно беше първият тази година, в който не съм излизал никъде нито петък вечер, нито събота… и едва сега, неделя, се разходих за 2-3 бири с Явор. Винаги поне една от двете вечери е имало, ако не тежка, то поне лека вечер с прилично пиене. Не и този път. И защо? Заради някакви тъпи изпити, които така или иначе знам, че няма да взема ;Д И не, всъщност не звуча нито отчаяно, нито здухано, нито депресирано… Истината е, че дори не ми пука. Знам, че един ден ще ми запука много и ще бъде адски неприятно, но… Явно сега ще го караме на принципа, че по-важно е настоящето… А времето си лети…
Дори си нямам идея защо го пиша този пост. Ще бъде от тези „яки” постове, които пълнят, както четох някъде, интернет пространството с безсмилени и ненужни лични грижи и проблеми, от които никой не се интересува. Това е така, не споря по този въпрос. Въпросният човек, чийто пост четох тогава, обясняваше как резутатите за търсене са пълни с подобни, разбираш ли, глупости, че само пречели и колко по-добре би било ако някой ги затрие (че да не пречат на него, явно). Мога само едно нещо да кажа на този човек: да си гледа работата. Аз ще си пиша за каквото и както искам, и ако някой реши да затрие моите резултати от гугъл (или където и да е), това няма да ме спре по никакъв начин да си пиша същите „глупости”.
Но до тук с глупостите. Това е поздрав за един много специален за мене човек, който май (казва май, защото си нямам идея кой чете този блог от моите познати и кой не; а, и както узнах преди време, има такива, които четат, но никога не са писали тук) не чете този блог, макар да ми се иска да го правеше, но това е без значение 🙂


No Cookies For You

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Решението беше взето. С дълбоко прискърбие и болка в душата си ще трябва да съобщя, че тази събота няма да ходя до Витоша за BSR2009. Знам, че ще е много яко; знам, че ще бъде страхотно и неповторимо преживяване, но…
Нещо нямам настроение за подобен род събитие.
Още подсмърчам бодро и не ми се иска да продължавам още по-усилено следващата седмица.
Гергана каза, че няма да ходи до София (тоест въобще няма шанс да намине :Д).
Габафрийкз също смятат да си правят оупен еър фест на същата поляна и ще стане някаква луда мазаница/мешаница.
Малко съм назад с парите този месец (почти свършиха) и не знам след подобно разхождане дали ще успея да изкарам месеца без да се налага да тегля от картата.
Имам изпит в неделя по обед.
Изберете си едно. Нито едно не е причина да не отида, но някои звучат достатъчно убедително. Важното е извинения да има. Пък кой го интересува дали наистина са истина и дали са правдоподобни :Д С други думи тази година ще пропуснем феста и ще намерим други начини да се забавляваме 🙂

Етикети:


Alpha/Anime

   Пуснато от: Silentium   в develop



Цък за по-голяма версия… Още в много ранна алфа…

Етикети:


In Development

   Пуснато от: Silentium   в develop



Тези дни сериозно се захванах да правя нови неща по каталозите и както се очертава, това ще бъде (то си е де) най-големият ми и мащабен проект, който не е писан на cms или някаква готова платформа, а всичко е писано от самата нула от мене. (Което автоматично го превръща в моята гордост :Р)
И така, новите неща (още не са качени на лайва):
1. Да живее RAND() функцията на MySQL-а, която без проблем ми позволи да добавя по осем (ако са по-малко от осем, се показват всичките) албума (за музиката), книги (за авторите на книги) и филми (при режисьорите) на напълно произволен принцип в детайлите за даден албум, книга или филм. Изобразяват се под формата на малък thumbnail, който е съпроводен с overlib текст за по-хубава прегледност…

2. Премахнах изцяло More таба, който май никога няма да се наложи да ползвам така или иначе.
3. Множество различни детайлни статистики за почти всичко по каталозите, като в музиката и игрите имаше най-много екстри – игри по стилове, групи по държави, албуми по двд-та… и т.н.
4. Оригиналните игри вече си имат малко лого на thumbnail-a и по-голяма картинка на детайлната страница, с което си личи, че са оригинални, а не просто записани кракнати версии
5. При класациите с филмите отделих сериалите от пълнометражните филми в два отделни чарта.

Това, което престои, са няколко доста големи неща (не дребни екстри като горните):
1. Отделен раздел за анимета с различен дизайн. С други думи ще бъде нещо като отделен сайт, но все пак част от каталозите. Повечето анимета вече не ги записвам на двд-та, защото ги държа на терабайтовия хард диск и съответно те няма да намерят място сред каталозите. Затова за тях съм подготвил отделна секция.
Обмислям идея за подобен раздел и за ужасите само, но това е много в кръга на обмислянето.
2. Профили на издателство и автор (при книгите) и режисьор (при филмите), които няма да са просто search резултати за даден0 издателство или режисьор както беше във версия седем (и което премахнах в тази версия). Ако успея да оправя кашата, която е при разпространители и разработчици при игрите, и те може да се сдобият с подобни профили…

Друго не се сещам за сега и ако някой се запита защо ги пиша тези неща и кой се интересува… отговорът е много прост – аз ;Д Просто да не забравя какво съм решил да правя, че не е ясно кога ще започна и дали ще си помня още идеите дотогава 🙂

Етикети:


Vincent Price Movie Night 14.06.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



В интерес на истината това трябваше да бъде една Vincent Price/Roger Corman/Edgar Allan Poe Movie Night, но няколко фактора промениха заглавието и тематичността на подбраните ленти.
Първоначално филмите бяха пет на брой – и петте с Винсент Прайс, и петте режисирани от Роджър Корман, и петте по заглавие трябваше да са по разкази и поеми на Едгар Алън По. Оказа се обаче, че един от тях е по разказ на Лъвкрафт, а името на По е използвано от разпространителите в Щатите, за да подлъжат зрителите, че това е част от поредицата, от която са и другите филми. Нямаше смисъл аз да поддържам тази налудничева теза, затова взех и шести филм – отново с Винсент Прайс, отново по По, но този път от друг режисьор.
Преди време вече писах за няколко такива филма, имам още няколко, но нека сега обърнем внимание на тези. В интерес на истина дори не знам как да подходя към всеки един индивидиално (говоря за лентите на Корман) при положение, че толкова много си приличат в толкова много отношения – като се започне от атмосферата, декорите и обстановката и се стигне до актьорските изпълнения и музиката. И тези стари филми (както ще забележите, всичките са от шейстте години на миналия век) нямат нищо общо с днешната помия, която Холивуд бълва на килограм, за да пълни препълнените си джобове. Това са филми, изпълнени с класа, красота и финес. Те ви потапят в една невероятна атмосфера благодарение на интересните си сюжети и персонажи.
Няма да крия, че не съм някакъв голям почитател на творчеството на Едгар Алън По, но и той, както всеки писател като него, има както добри, така и слаби произведения. Но пък и няма какво да си кривя душата в случая – екранизаците, къде по-свободни, къде по-близки до оригинала, много добре са уловили духа на своите оригинали, а изпълнението на Прайс ще ви остави без дъх до самия край.
Но все пак нека кажа по няколко думи за всеки един от филмите.

The Pit and the Pendulum (1961)

Един от по-любмите ми разкази на По, заедно с Маската на червената смърт. Млад мъж идва заради смъртта на своята сестра и се запознава с нейния съпруг, който си има една прекрасна зала за мъчения в подземието, а там едно махало – много остро махало – мечтае за сладкия аромат на кръв.
Прайс е просто невероятен в ролята на бавно полудяващия съпруг Медина, който мисли само за своята починала съпруга.
Лична оценка: 7/10

The Masque of The Red Death (1964)

Още един прекрасен прочит на прекрасно произведение. Прайс отново е страхотен в ролята на принц Просперо, който тероризира местното село и е скрил себе си и група благородници в своя замък от червената смърт – чума, която е плъзнала в селото. Но смъртта има други планове за него.
Малко по-странни сцени ни показва тук режисьорът, а Прайс се опитва да бъде лош, но нямам си не чак толкова убедително тук. Музиката, от друга страна, и образа на смъртта са на ниво.
Лична оценка: 6.5/10

House of Usher (1960)

Този филм малко си прилича с The Pit and the Pendulum, но пък от друга страна си имаме един рус Прайс и без прословутия си мустак. Млад мъж идва да отведе любимата си далече от дома на Ашър, в чийто замък брат й я държи. Действието започва само със загатване на истината, но постепенно ни разкрива жестоките и мрачни тайни, който крие къщата и бъдещето, което е отредено на рода Ашър. Има какво да се желае на някои места, но Прайс за пореден път показва своята класа. Актьорът, който играe влюбеният будала също не беше лош, макар и на моменти да ми се струваше, че леко прекалява.
Лична оценка: 6.5/10

The Raven (1963)

Последният от Vincent Price/Edgar Allan Poe/Roger Corman селекция и честно казано най-слабият от тях. Може би защото тук имаше и голяма доза комедия. Едно обаче е сигурно – най-звездният. Тук на Прайс партнират Борис Карлоф, Питър Лоре (който беше просто невероятен в Черната котка) и един много, ама много млад Джак Никълсън.
Двама магьосници се изправят в битка за надмощие един срещу друг и поредица от евтини светлинни ефекти. Имаме си и говорещ гарван, ако не друго. Тук мисля, че Питър Лоре скрива изпълнението на всички останали. Дори Прайс не успя да ме впечатли особено като търсещия своята загинала съпруга доктор Крейвън.
Както казах, прекалено много комедийни елементи, липса на голяма сериозност и евтини светлинни ефекти, които обаче сигурно са били голямо нещо за времето си.
Лична оценка: 5/10

The Haunted Palace (1963)

Последният от Vincent Price/Roger Corman селецията. По принцип този филм е трявало да се казва The Case of Charles Dexter Ward, по едноименния разказ на Лъвкрафт, по който е писан и сценарият, но продуцентите решават, че вече придобилата слава на поредицата за филми по По си е достатъчно печеливша инвестиция, слагат едно Едгар Алън По в заглавието и твърдят, че сценарият е комбинация от поема на По и разказ на Лъвкрафт. Глупости на търкалета, ама какво да се прави – маркетингова стратегия.
Историята разказва за вещер, който прави зловещи експерименти в село и бива изгорен жив от жителите му, но не и преди да ги прокълне. Сто и десет години по-късно пра-пра-пра внукът на въпросния вещер идва, за да види наследения си замък и го очаква голяма изненада.
Мисля, че тук Прайс прави една невероятна роля като се трансформира от зловещия Кървен в Чарлз Декстър Уорд и обратно. Първата сцена, в която променя лицето си от спокойно и леко притеснено в студено и пресметливо прави доста силно впечатление.
Освен това става дума за Лъвкрафт и няма какво да крия, че съм му много голям фен. А щом видя толкова добре направена екранизация на негово произведение, не мога просто да седя и да не кажа нищо. Определено един от най-добрите филми тази вечер 🙂
Лична оценка: 7.5/10

The Oblong Box (1969)

И последният филм за тази вечер, в който си партнират (всъщност те май само на самия край се срещнаха, но това е друг въпрос :Д) Винсент Прайс и Кристофър Лий.
Мъж крие от света своя обезобразен брат, който обаче скоро умира и… се оказва не толкова умрял.
Май този филм най не ми хареса от всичките. И докато другите ми допаднаха по един или друг начин, този не успя да ме впечатли чак толкова. Прайс и Лий имаха сравнително равно екранно време, но по такъв начин разхвърляно, че нито един от тях не получава наистина добра възможност да покаже това, на което е способен и което е показвал не един път в други ленти.
Дейстието се върти около някакви странни вуду глупости, но никой не пожелава да обясни какво и как точно се случва.
Лична оценка: 5/10

Мда, като гледам се получи доста дълъг пост (над 1000 думи) и сигурно няма да го изчетете докрая, но все пак държа да отбележа в заключение, че това бяха едни страхотни филми (поне тези на Корман) и няма да съжалявате ако си ги намерите :Д

Етикети: ,


Of Things Unseen

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Звукът на нечии стъпки…
Писък от умираща птица…
Капките кръв, които се стичат бавно в перфектна локва…

Всеки път си мислиш, че няма значение; че това, което преди е било и би трябвало да не бъде, няма да го бъде… И всеки път се оказва, че грешиш. Знаеш, че и следващият път ще бъде същото, но незнайно защо, плод на глупавото човешко подсъзнание, си казваш, че това няма да се повтори повече… И пак всичко отива по дяволите :Д
Сигурно някой психолог (или психиатър) би могъл да го обясни по-лесен и в повечето случаи много грешен начин (а може и да напълно правилен, кой знае)…
Най-интересното е, че след всеки подобен път, нещата стават доста по-зле. Може би си казваш, че всъщност, като се изправиш пред “него” може да успееш да се справиш и нещата да се преминат от зле състоянието към по-малко зле състоянието (тук по-добре състояние не съществува; никога не може да бъде по-добре така или иначе, но може да бъде по-малко зле или още по-малко зле, а защо не и много малко зле). Но, както винаги става и историята го потвърждава, състоянието се променя от зле към много зле или още по-зле (тук е според зависи).
Но то пък нищо не се знае (ето, още едно странно поведение на човешкото съзнание)…

Тази седмица имаме за цел да пишем фенфик, но още не съм си харесал темата. Не че ме интересува особено наградата, която дават хората. Моите цели са съвсем различни и донякъде са изцяло мои си егоистични… Имам един месец да драсна малко под 3000 думи… Само остана да си харесам някое аниме 🙂


/unknown/known/

   Пуснато от: Silentium   в day/night



В момента, докато се чудя кои лекции да похвана и дали да си ъпдейтна блога до новата още гореща версия 2.8, реших да пробвам да напиша нещо в гугъл просто ей така… произволна фраза на произволен принцип и да видим какво ще покаже… Както се казва: “Do you feel lucky today?”… Попаднах на ето този сайт, (като първи резултат от търсената фраза, която не казвам :Р) който мисля, че ще се хареса на хора като Мая да речем 🙂
Блея си в момента из картинките и продължавам да си мисля дали да започна да ъпдейтвам блога, да разгледам ли сто и няколкото страници лекции по Дискретна математика и струва ли си въобще :Д

http://www.athousandandone.com/1627/
http://www.athousandandone.com/85/


Exams Time

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Диференциални уравнения            13.06.2009     14:00     422 ауд        Събота        V
Обектно-ориентирано програмиране    14.06.2009     10:00     422 ауд        Неделя        X
Алгебрични структури            20.06.2009     14:00     422 ауд        Събота        X
Вероятности и приложна статистика    21.06.2009     14:00     422 ауд        Неделя        V
Алгоритми и структури от данни        26.06.2009     10:00     422 ауд        Петък        X
Програмиране                 26.06.2009     10:00     422 ауд        Петък        V
Геометрия                27.06.2009     14:00     424 ауд     Събота        V
Дискретна математика             28.06.2009     10:00     422 ауд        Неделя        V

Баси, на някой не му ли се ходи на изпит вместо мене :Д Ще си платя при успешно взимане :Р