Архив за месец: May, 2009

gothic.bg New Forum Design

   Пуснато от: Silentium   в develop



Добре де, признавам си, предната тема на форума беше ужасна… Човекът, който я е правил, сигурно не е знаел за съществуването (или го е отричал) на други браузери освен мозила (визирам IE разбира се :Д)… Имаше адски много бъгове и не седеше добре на по-ниски резолюции (не че ми е ясно кой още ползва 640х480 да речем, но това е друга тема)…
Та в този дух на мисли реших, че е време да се заемем малко по-сериозно и да си направим собствена тема, която да е съвместима колкото се може с повече от изискванията и възможностите на потребителите. Не става дума да напиша нещо от нулата – в това смисъл няма, а и толкова време нямам… Но намерих наистина добра от към структура и код тема, която похванах понеделника и смятам, че ще успея да редизайна почти на 80%, но ще пасне на форума… Като този път дизайна включва всичко, дори бутони на български 🙂 Дано се окаже по-добра от предната 🙂

Етикети:


The Pain of Tomorrow

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Не мога да разбера какво ми имаше вчера (за днес още не е ясно, че е прекалено рано). Чувствах се адски подтиснат, супер гадно ми беше и не спирах да си мисля само за гадни неща. Затова и не се сдържах да не похарча малко пари за GTAIII, което озоне.бг точно бяха заредили. С надеждата, че това ще ми оправи малко скапаното настроение, но… Това не се случи. Дали фигурата пред мене е виновна; дали липсата на пяна за бръснене и ужасното чувство, което пет дневната брада създава е причина; дали предстоящата сесия и прекалено многото изпити, които няма да взема, са в основата; дали пък няма и четвърта причина… Дали? Дали? Дали? А дали?
Нямам идея… И все още нямам… Но определено тези дни съм мега-супер много изнервен и очаквам нещо лошо да се случи. Може пък то да ми оправи настроението.
Казвал съм го и преди, пак ще го повторя – едно движение, един несъзнателен жест, една дума или дори буква, могат да променят толкова много – от добро към лошо, от лошо към добро; да съборят и да издигнат… Можем само да очакваме…


Retrospection / Weekend

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Сега малко пътеписи, че иначе ще забравя кое, как и защо… Основната цел беше вилата на Милен, която се намираше някъде из Банкя. Мястото непознато, околността непозната, маршрутът непознат, че и хората там ми бяха непознати (освен Милен де, и да речем донякъде Вера, с която бях разменял повече от едно здрасти-чао). Целта – рожден ден на Милен.
След тежка (разбирайте пиянска) петък вечер и късно/ранно прибиране в 7 часа сутринта, едва успях да се вдигна в 12 на обяд, за да се изкъпя и приготвя раницата. Все пак с малко повече бързане успях да се добера до автобуса в 14 часа и 16:00 бях на автогарата в София. Зареден с ръчно написани инструкции на телефона, аз смело се затътрих към метро станция Сердика, от която трябваше да хвана метрото до Люлин. А в метрото баси и кефа – един хладен вятър духа, едно прохладно – чак не ми се излизаше от там :Д
Проблем номер 1 – оказа се, че нямам идея от коя страна на булеварда в Люлин трябва да застана, за да чакам автобус номер 43, който да ме откара до Банкя. Звъним на Милен – телефонът на абонатът не е включен или е извън обхват – греда. Повъртях се малко и на принципа на доброто старо онче-бонче, застанах от едната страна. Все пак това не е като нашето 99, което се движи на всеки пет минути и ми се наложи поне едно 20 минути да чакам, та някъде на десетата пробвах пак и този път се свързах успешно – страната беше правилната :Д
Следващата инструкция беше първото и единствено кръгово. Та на това кръгово се предполага, че трябва да слезна. Питам аз шофьора дали има спирка на него и след утвърдителен отговор от негова страна аз си седнах спокоен и зачаках, придвижвайки се през напълно непознати за мене местности. И, както обикновено се случва, точно когато превозът минава покрай въпросното кръгово, брата ми звъни, аз започвам да си говоря с него (разговор, който трае около минута), заплесвам се и… го пропускам. Нищо, то човек като не знае нещо, то не може да му навреди. Слизам аз точно след първото кръгово, което съм видял, а то се оказва точно центърът на Банкя. Инструкцията тук е да свия наляво.
Проблем номер 2 – тука лево нема :Д Пътят продължаваше само направо и надясно. Пак звъним, за да разберем, че леко сме пропуснали мястото. Вече отива шест часа, но аз съм си спокоен, рея се спокойно в облаците, замаян от предната вечер и се връщам пак на спирката. Оказа се, че то това било и последна спирка на автобуса, та помолих шофьора да ми каже къде точно да слезна този път, като седях до него и внимателно го следях :Д Добре, че се оказа добър човечец и ме видя колко съм зле…
Малко след шест се озовах благополучно на въпросната вила и се оказа, че съм вторият човек там (освен рожденика). За самия рожден ден не знам какво да пиша, освен че беше супер забавно и не познавах абсолютно никой :Д Но това никога не ми е пречело :Д За адския студ на Банкя също не искам да коментирам… Но определено като цяло си беше един много хубав уикенд, който ми се иска отново да повторя някой път. Нямам предвид на същата вила, а някъде на вила с приятели сред по-планински терен. Би било хубаво определено 🙂 А като в добавка сложим и хубава музика, става още по-прекрасно. Това последното е нещо, което с моите приятели тук в Пловдив, мога да зачеркна като цяло :Д Но и това никога не е било нещо, което да ми е пречило.


The 13th Floor (2009) by Sirenia

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



След като преди около две години Sirenia изкараха третия си албум, стана ясно, че Мортен Веланд е решил да поеме по една малко по-различна посока от предишните две продукции. Не че албумът беше лош, но сякаш нещо не беше както трябва с него. Дали композициите и аранжиментите, дали вокалите… Не е много ясно. И след като тогавашната вокалистка – Моника Педерсен – се махна от групата, реших, че това е банда без късмет що се отнася до женските вокали. Но мистър Веланд не се отказа и след повече от година търсене намери едно много добро компромисно решение на проблема си. Пилар Гарсия (с прякор Айлин) е всичко, което може да трябва да една подобна готик метъл група (ако следваме вече изградените клишета в жанра) – страшна визия и красив и нежен глас.

Траклист:
1. The Path to Decay
2. Lost in Life
3. The Mind Maelstrom
4. The Seventh Summer
5. Beyond Life’s Scenery
6. The Lucid Door
7. Led Astray
8. Winterborn 77
9. Sirens of the Seven Seas

Като звучене, като глас, новият албум на Sirenia е подобен на предния, но… Ето тук е и уловката… Мортен Веланд се е опитал да създаде едно илюзорно усещане за добрите стари два албума. Започвайки с композиции, които напомнят на Nine Destinies and a Downfall и, които имат много мелодично и танцувално темпо, The 13th Floor бързо прави един скок към At Sixes and Sevens със The Mind Maelstrom, където хорът доминира осезаемо и имаме удоволствието да чуем „нежния” глас на Веланд. Следва още едно много силно парче, чиято музика отново връща към дните на An Elixir for Existence с чудесните си китарни рифове и хора, който приглася на Айлин; чисти и грухтящи мъжки вокали също обогатяват песента.
Предполагам, че средата на самия албум е запазана за пълните възможности на Айлин, където тя може да се каже, че показва максимално възможностите на гласа си.
Втората половина на албума продължава смело да комбинира елементи от цялото творчество на Sirenia до момента по един много добър и елегантен начин. Определено едно много силно завръщане, което се надявам да се запази и в следващия албум (като запазят и вокалистката си този път :Д). Новият глас не може просто да бъде по-перфектен за настоящето творчество на Sirenia.
Остана да чуем и Tristania какво ще покажат с новата си вокалистка и дали ще могат да надминат Sirenia 🙂

Етикети: , ,


Mnemosyne (2008)

   Пуснато от: Silentium   в anime, movies



Шест епизодно OVA, което се развива във времеви спан от над 60 години, премесвайки няколко поколения герои и още нещо. История за ангели и демони, за безсмъртни жени, за плодовете на живота, за битката между доброто и злото. И като оставим всичко това настрана, анимето не е предвидено за по-малките зрители – със силни mature и shoujo-ai елементи, които само му придават по-голям реализъм (до колкото това е възможно, като се има в предвид историята) на самото действие.
Историята, колкото и тривиална да е на моменти, крие и зрънце красота в себе си. Главната героиня и нейната помощничка са били обикновени жени до момента, в който абсорбират семе от дървото на живота и се превръщат в безсмъртни създания. Това обаче може да се случи само на женската част от човечеството. Мъжете от своя страна се превръщат в ангели – демонични и зли по природа създания, които освен, че имат кратък живот, имат и една единствена цел – да ядат безсмъртните жени докато правят секс с тях. Старият и новият пазител на въпросното дърво на живота се въртят около основното действие, но няма да разказвам повече…
Шестте епизода от по 45 минути не позволяват на зрителя да му доскучае нито за момент, макар и историята към края да се обърква прекалено много. Героите (по-скоро героините) непрекъснато се изправят пред нови и нови мистерии, които постепенно да ги доведат до злокобната истина далече в бъдещето.
Определено го препоръчвам заради силната доза хорър и свръхестествен елемент, а и доста mature елементите, които му придават много приятен „чар” (не знам защо, но ангелите в края много приличаха на садо-мазо модели от снъф филм :Д) Освен това откриващата и закриваща тема бяха много добри 🙂
Лична оценка: 8/10

Етикети: ,


Wave Gothic Treffen 2009 Party

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Скоро писах за Пловдивското парти и колко малко хора имаше на него. Но след партито вчера… Онова ми се струва като баси и навалицата :Д
Всъщност реших (в интерес на истината го бях решил по отдавна, но си бях казал, че до последния момент ще се чудя и мисля какво да направя :Д) ей така да си взема раницата, psp-то и малко пари и да се пренеса до София за партито на Gothprince и FANatic, посветено на предстоящия готик фестивал в Германия. 21:00 бях на автогарата в София и поради тази причина можете да разберете защо не съм звънял на никой този път. Един вид, доста инкогнито се телепортирах до там и така и смятах да си замина :Д
В трите уши бях точно в 21:30, както е по план да започне партито… Няма никой, освен персонала, дори диджейте ги няма още :Д Почесах се умно, ама какво да се прави… Точно след мене влезнаха момиче и момче – и те с идеята за партито… За цялата вечер успях да преброя точно 15 (това е точната бройка хора с мен самия, която успя да достигне партито :Д), което си беше с 50 процента над предсказаните от Боги посетители :Д И в интерес на истината въпросната двойка, която влезна след мене и още двама техни приятели, бяха единствените, които се кефеха на музиката (и аз и Боги де :Д)… Наистина жалко, че така се получи… Но от друга страна аз се забавлявах на макс, без значение, че нямаше никакви хора. Към един въпросните човечета си заминаха и… Game Over… Рано, рано приключи партито този път…
Благодарности на Боги, който ме подслони в дома си до ранната сутрин 🙂

Етикети: ,


Funeral Disco Party

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Последната година, година и половина, успях да се запозная със сравнително количество хора (основно от или пребиваващи в София) и смея да твърдя, че в столицата вече имам повече познати отколкото в Пловдив (факт!)… Но, ето, че след над половин година (кога точно беше предното парти? Мързи ме да ровя сега) Самакитките решиха да направят ново, съвсем в типичен за тях стил, парти, като този път с цели трима софийски диджей гости (FANatic, Magistus и Gothprince). За място беше избрано новото и напълно непознато за мене заведение Lebowski (вероятно кръстено от филма на братя Коен?). Никога не съм смятал мястото за особено важно, а самите хора, които присъстват и като се има в предвид, че познавах едно доволно количество от тях… ами очакваше да бъде страхотно парти. Но понякога нещата не са такива каквито човек му се иска да бъдат. Че партито беше страхотно, няма смисъл да споменавам. Поне на мене ми хареса. Вярно е, че бяхме малко хора. Вярно е, че самият Пловдив беше представен от още по-малко народ (като не броим самите девойки от Самакитка). Но също така е вярно, че около двайсете човечета се забавляваха за поне 50 :Д
Един странен фактор във вечерта се оказа един от колегите от съпорта, който слушал такава музика (в случая дарк електро най-вече)… Какви неща открива човек по партитата :Д
Но всяко хубаво нещо, когато стане прекалено хубаво, трябва да бъде прекратено от някой гламав собственик, който явно трябва да бъде уцелен в настроение иначе лошо за забавляващите се. В случая собственикът на Лебовски най-безцеремонно сложи край на партито малко след един и половина под претекст, че уговорката е била до един и половина. А и добави, че това е баси и тъпата музика :Д Не можеш да угодиш на всички. А и не е задължително. Жалко само, че и това заведение отпадна от и без това малкия списък със заведения в Пловдив, в които може да се направи подобно парти :Д
И все пак партито си беше супер яко, въпреки малкото количество хора.

Етикети: ,


Overtime

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Шест часа минава (отново), слънцето бавно, но сигурно се опитва да си проправи път сред мазните и черни облаци в небето… и ние седим смело пред компютъра слушаме едно от двете добри парчета в албума на Skold vs. KMFDM и се опитваме да пишем. Нямам идея какво по-точно. Може би каквото излезне. А може би просто си драскам някакви глупости колкото да убия времето… И аз не съм много сигурен. Последните два поста, които писах по това време (рано сутрин) и в подобно състояние, така и не видяха бял свят (един е private, а другия затрих), но този може да има по-голям късмет :Д Истината е, че днес отново (последните няколко излизания ми стана навик) похаричих около 50 лева (повечето случаи малко над, а не точно или под тази сума), размазах се от кеф и за първи път от много време не исках да се прибирам. Признавам, че отново (за пореден път) (а, почна и второто яко парче от този албум – най-доброто в него) не успях да се напия, но вече ми хванах цаката да пия цяла вечер без да се напивам като едно време и в същото време да ми е супер весело и… да съм такъв, какъвто на мен ми се иска, но не и да достигаме до една много неприятна фаза :Д Но не това ми беше мисълта. Идеята е, че май вече е време да си намеря някаква приятелка. Знам, че може да прозвучи грубо (ама аз и никога не съм твърдял, че съм някаква нежна, културна или добра личност все пак), ама ако си имам жена до мене, ще имам някакво извинение да си тръгна по-рано (а аз винаги съм се съобразявал с желанията на човека до мене – не е ли така, кажи сега? :Д), няма да харча чак толкова пари за пиене (това е спорно де, но все пак) и съм сигурен, че много неща ще са коренно различни… в много аспекти… Но, ще видим… Работим по въпроса :Д Ето… причина… симулирана, измислена или реална? :Д
И до Варна ми се ходи, ама да видим кога и как ще съчетаем нещата :Д

Етикети:


Overdue

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Край! Отпуската свърши… Отново на работа… Пропилян ден заради Депеш, но… Какво да се прави… Не може всичко да е перфектно… Признавам, че беше една доста скучна и ужасна седмица и… Изгледах доста анимета през това време… Сега следват няколко поста, които можех и да постна със задна дата, но… Този път не искам да го правя… Не че има някакво кой знае какво значение, но… Все тая всъщност… Какво ли съм тръгнал да се обяснявам, все едно някой го интересува :Д


Top 5 Live(s)

   Пуснато от: Silentium   в day/night, music



Тъй като днес си свърших работата доста и сравнително бързо, а и нямам кой знае какво по-интересно занимание (не ми се занимава с писане на код и правене на сайтове в момента… макар да имам три неща, които ме чакат :Д), реших да си направя един топ 5 (може и по-голям, но не мисля, че си струва) на петте най-добри концерта, на които съм бил. Преглеждайки сега Seen Live, осъзнавам, че 5то, 4то и 3то място ще са ми доста трудно за определяне :Д Защо? Ами има 4-5 концерта, всеки, от които, може да заеме въпросните 3 позиции… Та да видим:

Номер 5: Haggard

Тук се бореха заедно с Depeche Mode, но определено смятам, че концерт в малка зала, близо до групата, където можеш наистина да усетиш атмосферата, е много по-добър от концерт на голям стадион, на който виждаш малки фигурки, подскачащи по сцената :Д
Haggard бяха едно наистина над двучасово изживяване, което трудно може да се забрави.
Ето ви и малко музика на самата група:
The Observer
Hijo De La Luna
Chapter I: Tales ot Ithiria
Awaking The Centuries
Eppur Si Muove
А това са няколко изпълнения от концерта в София:
Клип 1
Клип 2

Номер 4: Pain

Доста скоро писах за този концерт и не мисля, че мога да измисля нещо ново и уникално, което да се различава от предния пост. Беше наистина страхотен концерт.
Музиката, която групата прави:
Same Old Song
Bye/Die
End of The Line
Follow Me
On and On
И от концерта в София преди две седмици:
Shut Your Mouth
I’m Going In
Zombie Slam

Номер 3: Combichrist

И да кажа нещо още за този концерт, ще бъде малко… Вярно, че беше кратък, но пък това са Combichrist… Нямам какво да добавя повече 🙂
Музика:
Sent to Destroy
Get Your Body Beat
Electrohead
This is My Life
И от концерта:
Клип 1

Номер 2: Diary of Dreams

Общо взето първия концерт след Depeche Mode, който ме отнесе просто. Дълго време не бях се наслаждавал на жива музика по начина, по който го направих на DOD… А в комбинация с афтърпартито, снимките и прочие… Направо си е като dream come true 😀
Музика:
The Wedding
The Curse
Butterfly:Dance!
The Plague
She
Концертът:
Нещо не успях да намеря нито едно клипче в тубата 🙁

Номер 1: Anathema

Най-великият концерт евър просто. И всъщност единственият ми концерт, който не беше в България, а ходихме специално до Гърция за целта. В поста си пише всичко… още само като се сетя и целия изтръпвам… Беше незабравимо… Въобще цялото пътуване :Д
Музика:
Hope Angelica
Lost Control
One Last Goodbye
Flying
Концерт:
Far Away
A Simple Mistake
Sleepless

Чакаме следващия концерт, който да измести някой от горните 🙂