Month: April 2010

Haggard + Plovdiv Philharmonic Live 2010

Дори година и половина по-късно все още си спомням за невероятнотно изживяване, което немската симфонична формация Haggard поднесе на българската публика при своето първо гостуване. И нима може да се забрави подобен над два часа концерт. Оказва се обаче, че и изпълнителите явно са се останали доволни, защото на деветнадесети април лето две хиляди и десето се завръщат. Поводът е турнето по случай двадесет годишнината от създаването, а мястото Летният театър в Пловдив. Тук е и първата голяма изненада – събитието не се провежда в София, където са повечето подобни концерти, а в родния ми град, което е причина да нямам никакво извинение да ги посетя. Втората изненада се явяваше под формата на специално включване на Пловдивската филхармония, чиято роля до последно поне на мене не ми беше ясна. Но… всичко по реда си.
Началото беше обявено за седем часа, но не мисля, че има някой, който да е останал изненадан от солидното закъснение от близо два часа за саундчек и подготовка. Аз поне вече го бях изпитал на предното им шоу. Студеното време и заканващото се небе по никакъв начин не успяваха да сломят настроението на постепенно трупащите се фенове пред вратите на Летния театър. Прочетох, че е имало близо 1500 души. Дали е така не смея да говоря, но мястото определено беше препълнено и всяко едно място почти беше заето. Тази цифра, разбира се, може само и единствено да ме радва и да ми вдъхва надежди, че Летният театър може да стане свидетел на още много подобни събития. Лек дъжд на няколко пъти се опита да си проправи път, но сякаш липсата на внимание от страна на народа го обезкуражи и се отказа своевременно и… много правилно.
В последствие се оказа, че е трябвало да има и подгряваща група от българска страна – Modern Folking, но те “стратегически” се отказаха от излизане на сцената заради влошаващото се време и/или закъснението. Не съм ги слушал и не мога да коментирам музиката им, но имайки в предвид какво последва, много правилно и… да го наречем… благородно решение.
Самите Haggard излезнаха в изключително намален състав този път (само девет души) с две китари, барабани, клавир, цигулка, виолончело, флейта, сопрано и тенор. Началото беше малко странно от лявата страна на сцената, защото, както се оказа в послествие, е имало проблеми с тонколоните и ненапразно имах чувството, че все едно си слушам музиката в къщи. На третото парче обаче нещата си дойдоха на място и огромните каси забумтяха в ритъм с музикантите. Последваха множество добре известни и обичани от публиката, която за много кратко остана по местата си и по-буйните и ревностни фенове окупираха свободното място отпред пред сцената, парчета като The Observer, In a Fullmoon Procession, Eppur Si Muove, In a Pale Moon’s Shadow, Heavenly Damnation, Herr Mannelig, The Final Victory (редът е произволен, не е задължително да е този по време на самото изпълнение). Над час групата даде най-доброто от себе си.
Тук обаче възникват два въпроса:
1. Какво стана с Пловдивската филхармония, която плахо надничаше иззад сцената?
2. Защо няма нито една песен от последния страхотен албум Tales of Ithiria?
И ако човек си ги зададе непосредствено един след друг бързо ще направи и връзката. Дали най-доброто е запазено за последно е въпрос на гледна точка, но е факт, че фронтменът на групата Азис изрази огромните си благодарности и радост, че за първи път в двадесет годишната си история Haggard ще имат възможност да свирят с истински симфоничен оркестър. Последва истинска наслада за ушите и експлозивното интро от споменатия вече албум, а след това и добре познатите песни Tales of Ithiria, Upon Fallen Autumn Leaves, The Sleeping Child и La Terra Santa. Също така на Пловдивската филхармония им бе даден шанс да представят и себе си самостоятелно като изпълнят две парчета на групата.
След дългите аплодисменти и благодарности групата се прибра, но бързо излезна за близо половин часов бис, който приключи с класиката Awaking the Centuries.

И след като Ви разказах за самия концерт, позволете ми сега да изразя и едно кратко лично мнение. За пореден път установявам, че точно тези концерти са нещото, което ме поддържа жив. Близо два часа след края не можех да заспя или да спра да слушам изпълненията на Haggard. Групата направи едно уникално шоу въпреки намаления си състав и смея да заявя, че подмина по класа това в София от 2008ма година. Магия, красота, изкуство… наречете го както искате, но е факт, че немците бяха невероятни и неотразими. Самото им присъствие на сцената е адски силно и запомнящо се, а не малко от тях са и достатъчно колоритни персонажи, че да не бъдат забравени за дълго след това – като се започне от ниския и изключително енергичен китарист Клаудио, който непрекъснато надъхваше публиката и дори слизаше при нея, за да свири; мине се през невероятната коса на цигуларката и се стигне до сопрано вокалистката, на която й личеше, че най-искрено се забавлява с музиката и публиката и настроението й се предаваше на всички фенове.
А какво е по-хубаво за една група, която имплементира толкова класически инструменти в музиката си, да се комбинира с цяла филхармония? Резултатът, както и можете да си представите, беше повече от успешен и родните ни музиканти по много добър начин успяха да изпълнят всяка една от песните все едно са били винаги част от тях. На моменти се губеха сред тежките китарни рифове и барабани, но пък на други доминираха над вокалите. Именно тук е добре да спомена, че и звукът беше много добър. Честно казано аз очаквах много по-зле да бъде.
За финал само мога да кажа, че това беше най-силният концерт от началото на годината до сега, но и най-искрено се надявам да не е последният. Haggard за пореден път направиха шоу, което дълго ще се помни.

Амин!


Darkwave Party (Blog Extended Version)

Напоследък си признавам, че желанието ми за партита (а и концерти, в този ред на мисли) сравнително намаля. До последно седя и се чудя да отида ли, да не отида ли… Дори предварително начертаните планове могат да бъдат игнорирани, забравени и/или променини за секунди в последния момент. Все пак, нищо сигурно няма когато си сам и всичко си зависи от тебе. Ситуацията с последното парти на дарк френдс, което беше посветено на даркуейв музиката на четири велики групи, беше точно такава. Но предполагам, че отмененият концерт на Кататония няколко дена по-рано успяха да ме убедят, че е добре да изпълня поне една малка част от предварително изготвения план за петте дена от четвъртък до понеделник.
Както обикновено, съвсем сам и без никакви очаквания, се понесох към Софията в последния момент. По принцип по тези партита тендецията е хората да ходят сравнително късно (след 22 часа обикновено) и при моето появяване около осем и половина все още беше сравнително празно.
Дарк френдс обещаваха сблъсък на миналото, настоящето и бъдещето в лицето на четири групи, които са придобили малко или много култов статус сред средите из между, които тази музика се слуша. Нова Генерация от българска страна, The Cure, The Sisters of Mercy и Diary of Dreams се явяват главните действащи лица в този спекатакъл, представени подобаващо от DJ Gothprince, DJ FANatic и DJ Boris. Още с влизането си пред 21 часа, човек можеше да гледа и слуша на видео стената изпълненията на живо на Diary of Dreams от тяхното Nine in Numbers DVD. Партито беше открито със сет на DJ Boris и безсмъртните Нова Генерация, който беше силно подкрепен с кадри от техни сценични изяви. През това времето клубът смело се пълнеше и достигна до една прекрасна бройка от над 70 души, което за подобен род парти в България, няма какво да се лъжем, си е много добре (и то в Неделя вечер).
Втори зад пулта застана DJ Gothprince, който подкара със своите любимци от The Cure, a след него беше ред и на DJ FANatic, който беше избрал The Sisters of Mercy като свое поле на изява. Тук искам да вмъкна и един изключително забавен за мене поне момент. Мисля, че едва ли е имало човек от присъстващите, който да е очаквал това, а именно, че FANatic пусна кавър версия на изпълнението Because The Night Belongs to Lovers на Corona в оригинал (май то беше, не помня вече на 100%) посредата на сета на Sisters of Mercy. Смея да заявя, много добро и много смело хрумване.
Последни, но не и по значимост останаха Diary of Dreams, които бяха представено отнови от DJ Gothprince наред с друга толкова добра група, която е доста свързана с първата, а именно Diorama. От тук нататък партито беше разнообразено с още добри и сходни по звук и стил групи, които да карат хората да танцуват и да се забавляват. Разбира се, малко след полунощ, имаше и традиционната вече за партитата на дарк френдс в клуб Angel Heart награда – оригинален компакт диск, който да зарадва един от присъстващите.
Единственото нещо, което мога да посоча като минус този път е, че приключи прекалено рано. Вярно е, че е неделя и понеделник е работен ден, но все пак определено на нас ни се искаше още.
След първите две по-тежки (комерсиални) партита в тази локация, диджейте успяха много успешно да се представят и с едно по-тясно специализарано парти. Една прекрасна вечер с любимата музика, сред множество прекрасни хора (е, не всички, разбира се :Д) и прекрасни емоции.
Няма как да не отчетем обаче и няколкото изключително дразнещи индивида, които няма как да избегне човек и рано или късно му се налага да се сблъска с тях. Трикът е да внимаваш да не ти развалят вечерта. Не трябва да им позволяваш да ти развалят вечерта.
Мисълта обаче, че ще трябва да прекарам 3-4 часа пред/в “прекрасната” гара към края започна леко да ми действа и да ми скапва част от настроението. Именно затова съм много благодарен на Владо (DJ Gothprince), който отправи поканата за заведение. Нито имах идея с кой ще ходи, нито колко ще остане. Нямаше особено значение, защото всеки убит час си беше час по-малко с PSP-то си беше час по-малко с PSP-то. И сега смея да заявява, че съм особено доволен от това си свое решение, а самият факт, че си хванах автобуса за Пловдив в 11 часа преди обяд на следващия ден мисля, че е достатъчно показателен ;Д
Самото ми преживяване в периода от пет до около девет не искам да описвам, но аз лично се радвам. Много хора биха ми се изсмяли като чуят, но… предполагам, че на мене и толкова ми стига. Все пак е по-добре от нищо. От страни може да изглежда все едно съм бил използван или нещо подобно, но… Who cares 😀 Аз успях да извлека максималното от създалата се ситуация и да не се чувствам прекалено гадно след това. Предполагам, че съм свикнал вече, защото и без това все така ми върви на мене хаха :Д Пък и ми се иска да си мисля, че съм си спечелил още един приятел в нейно лице (дори и да се заблуждавам :ДД)

Утре се надявам да успея да направя една съкратена и леко преработена версия, която да кача на сайта, в която да премахна всичките тези лични глупости, но засега толкова, че ме мързи да пиша повече 🙂


aiN’t Music fAirytale

Главните букви не се поставени поради правописна неграмотност :Д

Всъщност още вчера ми се искаше да драсна няколко реда, но поради (да го наречем до някъде) афектираност реших да не се занимавам, че само лоши неща трябваше да пиша. И под лоши да се разбират все нецензурни изрази. По-късно обаче ми мина и сметнах, че няма нужда. Толкова се изписа, а и толкова още се очакваше да се изпише, че едва ли щеше да има нужда от пореден пост по тази тематика (макар в този случай колкото и да са, пак няма да се достатъчно… за съжаление). За какво става дума ли?
Говорим си за “прекрасната” новина в последния момент за отменен концерт на шведската група Katatonia. На техния сайт можеше да се прочете съобщение, че поради неизпълнени задължения от страна на местния промоутър, който не е осигурил самолетните билети и такси, всички много съжаляват, но… българските фенове ще духат супата и ще трябва да се надяват (не, да се молят) някой по-сериозен и сигурен организатор да се погрижи някой ден Кататония да стъпят и на родна земя. На сайта на НМА можеше да се прочете, че концерт няма да има и всички билети ще могат да бъдат върнати от мястото, от което са закупени. Интересното е, че един познат точно снощи, в 17:30 (по негови думи, а той няма причина да лъже, защото не знаеше, че е отменено дори събитието :Д) си е закупил хартийка от касата на улица “Опълченска”. Също така се оказва, че билетите, които са закупени онлайн и чрез куриер, също ще трябва да се предават на същото място. Аз искам да попитам нещо друго в такъв случай: Какво прави човек от която и да е част на източната част на България? Ако притежава билет от 30 лева, на него само пътните са му два пъти повече и едва ли ще си вдигне задника, за да дойде до София и да си вземе обратно даденото. То дори на мене от Пловдив до София и обратно пътните ми са около 20-25 лева в зависимост от транспорта, но дори и най-евтиния вариант не оправдава идеята. В такъв случай излиза, че тези пари са си чиста печалба за НМА :Д Тъпо, ако питате мене!
Но да оставим това на страна. Концерт на Кататония няма да има. Колкото и да ние мъчно, колкото и да се ядосваме, колкото и да псуваме организаторите от Нова Музикална Агенция, фактите са си факти. Но ето, че не са минали и 24 часа от тази издънка, за която все още никой нищо не казва, и нова се появява. Както повечето знаят, освен Katatonia, НМА се удряха в гърдите и като организатори на концерт на една много по-любима на мене група, а и на много българи – Anathema. Датата на това събитие е на Гергьовден, след по-малко от месец. Ако човек погледна официалната страница на групата и техния майспейс, може да ни открие все още там. Човек сега ще се запита къде е проблемът тогава. Много е просто – турски сайт за продажба на билети е пуснал такива за същия ден в Бурса. Може пък и те да са се объркали или да лъжат нещо турските фенове. Все пак Anathema имат концерти там през следващите три дена. Ако обаче погледнем и на сайта на НМА ще открием, че линкчето за онлайн закупуване на тези толкова ценни хартийки (смешен израз, ама кефи :Д) вече не е активен (има само картинка), а линк към формата за поръчка чрез куриер е напълно премахнат! Какво може да ни говори това? Че май отново ще го издухаме и няма да видим и британците на родна почва.

Все още обаче от страна на НМА няма нищо. Пълно мълчание и неведение. Дори съм сигурен, че ако човек отиде до касата им, ще може да си закупи билет за Anathema. Можем да се надяваме те да опровергаят тези гадни слухове, но след това, на което трябваше да съм в момента, но и което не се състоя, нещо ми подсказва, че просто агентите на английските легенди са се усетили на време и не са си губили времето напразно.

Сега, като за последно, ми се иска да завърша с нещо, което написах и в събитието за концерта на Katatonia. Истината е, че фенът не го е грижа кой е крив и кой е прав. Поне на мене не ми се слушат извинения и безсмислени оправдания. Когато причината е реална и наистина основателна (да вземем за пример отложения концерт на Paradise Lost преди няколко месеца, за съжаление пак организиран от споменатите и отново не минал без подобни ексцесии), феновете ще намерят начини да простят и забравят. В такива моменти те са длъжни. Но когато получават големи обещания, а получават голям и подигравателен среден пръст… тогава вече прошка няма. Още повече, че това се случва толкова често. Не че биха забравили, но поне им дайте време да смекчат яда :Д
Та, както казах, кой е крив и кой прав е без значение – важен е фактът – концерт няма да има, защото Някой не си е изпълнил поетите задължения. Ако не можеш да платиш, не обещаваш. Не е толкова просто, знам, но на теория си е така. Човек си прави сметките предварително.

Сега вече каквото и да обещаят тези хора, че ще доведат, кой ще им повярва 🙂 Пък и да видим какво ще се случи този път. Историята на НМА в това отношение е по-дълга и от на затворник с доживотна присъда за дребни престъпления.

И като за финал, вече наистина, НМА не трябва да горят в Ада, те трябва да горят пред феновете си 🙂 То вече не е за ядосване… за смях си, за наша сметка, разбира се. А НМА са си за съжаление… или това сме ние? Хм…


Song of the Month – April

От около десет минути вече седя и се опитвам да се сетя какво слушах през изминалия месец, че да поставя като песен на месеца… Проблемът е, че през първата половина циклих на новата компилация на Oomph! (и от тогава все се каня да напиша ревю :С), а през втората на новия албум на Eluveitie. Последните вече имаха песен и то скоро, а първите не ми се иска, че този албум няма нови песни така или иначе в един малко по-различен смисъл на думата. Затова…

Този път реших да представя нещо ново. Не казвам, че е задължително добро, а просто е ново 🙂 Групата се казва Elysion и наскоро издадоха своя дебютен албум Silent Scream. Музиката им напомня леко на Lacuna Coil, леко на Evanescence, леко на готик метъл на места, въобще на по-голяма част от групите, които се опитват да творят в така наречения модерен метъл и ползват женски вокали. Не е нещо кой знае колко необикновено, нито е нещо, което може да стане любимо (поне на мене), но все пак се открояват на фона на повечето подобни банди. С други думи искам да кажа, че имат бъдеще хората 🙂
Представям ви парчето Far From The Edge от вече споменатия дебютен диск. Инджой 🙂


Easter Movies

Не, тук не става дума за филми за Великден, а просто филми, който гледах по Великденските почивни дни :Д Но важно е да привлечем посетители :Р
С по няколко кратки думи за всеки от тях, за да не Ви се налага на вас да ги гледате :Д

Isolation (2005)

В основата си се разказва за мутация в новородено теле, в резултат на което се появяват някакви зловещи създания и почват да тероризират фермата…
Всичко много хубаво, ама първата третина от филма си беше чист аграрен урок по израждане на кравата… Чак пък толкова детайлно и подообно едва ли някой го интересува как се ражда теле (но пък знам ли :Д)… Жалии персонажи, които правят жалки и необосновани неща през повечето време. Какво, защо и как са въпроси, които не са вълнували авторите. Поне над самата реализация да се бяха потрудили малко 🙂
3/10 само заради все пак малкото напрежение, което се опитват да трупат към края…

Patient X (2009)

Patient X е филипински ужас и има за идея да ни запознае с асвангите (aswang на английски, нямам идея дали така точно трябва да се чете :Д) – филипинските представи за вампири. Семейството на главния герой е било убито преди 20 години пред очите му от тези създания и сега това на негов приятел също. Този път обаче извършителят е заловен и… останалите си го искат обратно, като под останалите разбирайте още трима :Д
Самият филм представлява по-скоро някакъв плах опит за survival horror, защото целият каст е забит в една мизерна болница докато вампирите ги убиват един по един.
За съжаление филмчето не успява нито да създаде подобаващо напрежение, нито да покаже кой знае каква актьорска игра. Лична оценка 4/10

A Perfect Life (2010)

A Perfect Life разказва за група приятели, които реално бяха друсани през повечето време и… в крайна сметка се оказа, че главният герой е приемал живота си по един по-различен начин и не е искал да си признае истината, за това, което се е случило в действителност. Само не ми стана ясно с това разпокъсано действие напред и назад във времето и опит за мега изненадващ туист на края, дали не се опитваха да направят лентата по-интересна? Защото не се получи :Д 4/10

Kyûketsu Shôjo tai Shôjo Furanken (2009)

За този филм ми се иска да си поговорим малко повече 🙂 Ако някой е гледал филма за плувкините (или чел мнението ми тук) може да придобие обща идея за това какво го чака, защото цялостното усещане е същото. Единствено историята е по-различна.
Вампирка, която се подвизава като ученичка, си харесва някакъв младеж и иска да го направи свой роб/любим/секс играчка/нещо от този род. Да, ама “кучката” на класа и дъщеря на заместник-директора също го харесва. Въпросният баща пък от друга страна се изживява като модерния доктор Франкенщайн и опитва да съживи мъртвата плът. Оказва, че с кръвта на новата ученичка това е възможно. Когато умира любимата му щерка, той решава, че е време да тества съживените и приличащи на червей болтове, с които да скрепи частите от тялото и да превърне своята плът и кръв в чудовище. Следва титаничен сблъсък между двете мацки, от който само една може да излезне жива.
Мисълта ми е, че тук дори най-малкото порязване поражда фонтани от кръв, които продължават с минути. Всеки персонаж бива окъпан с червена боя през няколко минути и крайници хвърчат дори по-често 🙂 Типичен представител на този жанр филми, които напоследък гледам са станали доста популярни в Япония.
А иначе за преиграването и липсата на каквато и да е актьорска игра, в който и да е от актьорите, мисля, че няма нужда да споменавам дори :Д


best ark server hosting