По принцип имам лошия навик да си колекционирам ужасите. Може и да е много тъп (а те в последното време повечето са, дори повече от много), но все пак аз ще си го копирам прилежно в прилежащото му място на почти пълния два терабайтов хард диск. Въпросният филм, за който ще прочетете по-надолу, нямаше това “удоволствие”. Изтрих го секунда след началото на финалните му надписи. А причината да пиша това ревю е, защото едва не заспивам на работното място, а по този начин ще убия едно половин час (горе-долу).
Bite Marks на сценариста и режисьор Mark Bessenger може да бъде оприличен най-просто като гей хорър с вампири. Най-просто… Но все пак нека Ви преразкажа сюжета, защото знам колко много искате това от мен.
Още първата сцена ни запознава с един мъж, неговия злощастен обяд и голям камион, в който има пратка ковчези за някакво погребално бюро. Той чува нещо обаче, отваря задната част и… го сполетява беля (както би се изразил Хайнлайн).
Следващата сцена ни представя неговия по-малък брат Брюстър, който чука изключително грозната жена на скоро споминалия се. И защото е голям късметлия, получава работата на брат си, който не се е явил/заминал (както и да е) и някой трябва да закара товара. Тук идва първата от много изключителни сцени в лентата: нашето момче отива до офиса, от който преди малко му се е обадил шефа, вижда всичко разбито и с големи червени петна по масата и пода (гледа всичко това през прозореца, но все пак…) и единственият коментар е “son of a bitch” (или подобна сходна псувня, не помня точно). Все пак той е мъж на място и потегля към заветната цел – погребалната агенция, като преди да се качи обаче стъпва с ботушите си в локва от кръвта на собствения си брат. Какво прави ли? Правилно се досетихте – псува и не обръща внимание.
Представете си сега безгрижния Брюстър, който си пътува из прекрасните американски пътища, но му става скучно и му трябва някой да го разсейва, за да не заспи. За целта той качва двама млади мъже, които се оказват гейове. Скоро те спират да ядат и двамата решават да се позабавляват в кенефа. Брюстър обаче нещо също не му прощава пикочният мехур и се насочва към същото място. Тайно вижда какво правят спътниците му и… инстинктивно посяга към копчето на дънките си, в опит (доколкото успях да видя) да си пъхне ръката. Май май бил скрита лимонка и той. И не напразно, защото по-късно и неговия… хм… беше засмукан от по-палавия от двамата влюбени :Д
Сигурно вече започнахте да се питате дали не се бъзикам нещо за вампирите, защото все пак споменах и тях. Ами не… Уви, искаше ми се да е така, но… Камионът стига до някаква локация на произволен принцип, стъмва се и кръвопиецът (кръвопийците) огладняват. Показват ни пет грозни и полуголи мъже, които започват да тичат наоколо и да нападат хората (всъщност имаме само един човек де, но това са подробности, да ги бяхте видяли как тичат само, с тези телеса, които се клатят навсякъде). И защото гледката на петима покрити с кръв вампира не е особено стряскаща, гейовете заснемат това с телефона си под следния разговор:
Гей 1: Какво правиш?
Гей 2 (докато размахва телефона си пред вампирите): Youtube!
От горното мисля, че трябва да Ви е станало ясно, че лентата разчита много и на комичните елементи. За съжаление обаче те са в лицето на недвусмислиците, с които сценарият е изпълнен, отколкото нещо друго.
Тук вамприте са представени като същества с изключителна телекинетична способност, позволявайки им да контролират човешкото съзнание както си искат. Тук говорим за това да могат да Ви накарат да виждате нещо, което го няма там и да го чувствате изцяло истинско. Освен това, противно на правилото за огледалата, тук огледалните повърхности са вашият най-добър приятел. Те ще Ви помогнат да видите истинската същност на кръвопиеца и да надникнете отвъд диаболичния му план. А това е толкова логично. Защо един вампир, който прилича на секси мацка по бикини и разгърдена риза (защото дрехите са толкова мейнстрийм и не са нужни) ще е по-привлекателен от грозен и дебел мъж, който е гол до кръста? Защото това е гей филм, ето защо :Д
Освен това просто забравете за мита за изключителната сила на тези създания. Нашите герои се затвориха в кабината на камиона и бяха почти недосегаеми вътре. Но, за да са още по-сигурни, те облепиха стъклата със страници от… Библията. Което ме подсети за още една култува сцена, която не мога да не сподея с Вас, ако още сте тук и четете:
Оказва се, че Брюстър е епилептик и при сблъсък с един фотоапарат, получава епилептичен припадък. Гей двойката решава, че той има нужда от вода, но единствената такава, с която разполагат, е под формата на 2-3 капки в някакъв медалион в кабината. Събужда се нашето момче и, защото изпи толкова много вода, решава, че му се пикае. Вади го той, отваря врата и започва да си върши работата. В този момент обаче се появява един от вампирите и попада под струята. В резултат започва да пуши и пищи все едно е залят с киселина. Двете капки се оказват светена вода, която явно е “осветила” и останалата пикня в стомаха на Брюстър. Жалко, че нямаха повече.
Пичовете, които изпълняваха главните роли, не бяха зле. Те бяха трагични. Струва ми се, че дори брат ми щеше да играе по-добре от тях. Мога да продължа да описвам ситуации, които да се надпреварват със своята абсурдност и липса на логика, но… Мисля, че няма смисъл. Всичко, което този филм предлага, е най-долнопробна и евтина помия, която дори се очудвам, че е получила някакво финансиране. Изключваме слабата актьорска игра, жалката режисура и още по-малоумна камера. Но поне като си пишете сценария, помолете някой нормално мислещ човек да го прочете. Ще се очудите какви неща може да Ви каже :Д
Смея да заявя, че това е филм, който не само, че има способности да увива мозъчни клетки, но го и прави много успешно. Бягайте от този филм… все едно Ви гонят стадо дебели и полуголи вампири. А аз следващият път ще чета по-внимателно описанията.
Лична оценка: 0.000000000000000000000000000(0)/10
Bite Marks (2011)
ATM (2012)
Колко можеш да объркаш в един филм, чието основно действие се върти около трима души затворени в стая с банкомат, а отвън маниакален убиец ги дебне? Отговрът е изключително прост – много!
В интерес на истината първоначално щях да прескоча този филм, но вниманието ми беше привлечено от русата Алис Ийв, която предстои да се появи в два филма това ляво – второто продължение на “Мъже в черно” и интерпретацията / псевдо-биографията за Едгар Алън По “Гарванът”. Просто исках да видя с какво тази жена е привлякла толкова внезапно интереса на продуцентите (освен с външния си вид де), защото ще я видим и във все още неозаглавеното продължение на “новия” “Стар Трек” филм, който трябва да излезне догодина. Но толкова с предисловията. Нека минем по същество.
Историята е колкото простичка, толкова е безумна. Представяме Ви Дейвид (Brian Geraghty, който сигурно е познат на повечето от “The Hurt Locker”), който точно на връх Коледа губи всичките пари на един свой клиент на борсата и е адски сдухан (какво да се прави, животът е кучка). От друга страна имаме и неговия най-добър приятел – Кори (Josh Peck, чийто глас се подвизава из последните Ледникови епохи), който си е истински задник във всяко едно отношение (да се чуди човек тия двамата какво ги свързва). Срамежливият Дейвид си пада по русата си колежка Емили, която обаче за съжаление е последен ден на работа, а утре вече няма да работи във фирмата. На партито по случай празника той, в отчаян опит да я заговори успява, да си намери причина, че дори и предлага да я закара до тях. Кори, защото, както вече отбелязахме, е задник, тръгва с Дейвид, че да не ходи пеша (а последният май се надяваше да му се отвори парашута тази вечер). Именно защото първият не е кой знае каква стока, казва, че е гладен, но няма пари и трябва да мине през “героя от заглавието” – банкомата. От друга страна всичко това има смисъл, защото иначе как щеше да се завърти подобен сюжет в противен случай. Та спират те пред една будка два на два метра, на средата на нищото буквално (иди ги разбери тия американци) и Кори отива да изтегли пари. Да, ама картата му не работи нещо и той вика Дейвид да изтегли вместо него от собствената си за целта карта. На Алис (защото трябва да задвижим фабулата хехе) й става скучно пет секунди след като двамата са в будката и отива при тях. Правят те каквото правят, изтеглят нужните пари за пица и… отвън ги чака мрачен тип с качулка. Как разбрах, че е мрачен ли? Защото е същия като на постера, разбира се!
И тук започва играта на котка и мишка между тримата приятели и мистериозния непознат отвън, който не им мисли доброто. Междувременно става адски студено (за целта от време на време ни показват един електронен термометър наблизо, на който градусите падат пропорционално с напредване на времето). Разбира се, за да разнообразят случващото се, сценаристите от време на време намесват някой и друг случаен човек, който да си отнесе боя, малко дразги и пререкания между приятелите, съмнения за смисъла на съществуването и дали ще оцелеят. Всичко това щеше да е прекрасно ако имаше смисъл. Нито за момент не става ясно защо този тип прави това, което прави. Дават го как си чертае някви планове, как замисля какво точно ще се случи, но… Липсва каквато и да е мотивация, било то и чисто психологическа такава (че е психопат с други думи). Та той се подхлъзна и падна когато се опита да ги подгони, което помогна на нашите герои да се затворят в будката. Абсурдите на този филм са безброй и дори филмите на Уве Бол са изпълнени с по-малко дупки в сценария от това недоразумение на Дейвид Брукс, за който това е и дебют зад камерата, ако не броим един късометражен филм преди това. Но още по-непонятно ми как сцениристът Крис Спарлинг е успял да сътвори толкова адски ситуации без грам логика и смисъл в тях. И дори хората харесват предишния му писателски опит “Buried”, който аз не съм гледал, затова и не смея да коментирам.
Толкова много ми се иска да разкажа още ситуации, в които героите изпадат в по-големи абсурди и от Ейбрахъм Линкълн сред вампири, но няма! Защо? Защото не искам да разваля удоволствието Ви от това сами да си ги откриете докато гледате филма. Знам, че няма да го направите, но все пак… Още повече, че това ревю, което си е чист преразказ на сценария, се проточи повече от нужното и никой няма да го прочете цялото и без това :Д
И все пак, нека се върнем на една от основните причини, поради които свалих този филм. Актьорите и в частност Алис Ийв са повече от трагични. Опитити за диалози между тях, особено в началото, бяха толкова изкуствени и изсмукани от пръстите, че имах чувството, че някой е опрял пистолет до главата им (след това е бил премахнат с помощта на модерните технологии :Д) и ги е карал да четат сценария на сила. Освен това последвалата им параноя и страх също бяха по-малко убедителни и от тези на циганин пред жица за ток. А злодеят… ех… това е мечтана роля, сигурен съм. Само си седиш и… си седиш. Прав, загърнат с качулката на дебелото си яке… Дори не трябва да играеш.
За останалите елементи на филма дори не ми се говори.
Лична оценка: 1.5/10
Night of the Living Dead 3D: Re-Animation
Първо искам да кажа, че този филм няма нищо общо с поредицата на Ромеро или някое от многото римейкове. Изглежда обаче авторите са решили, че подобно заглавие ще привлече много повече зрители от… някое друго, като например “Mortuary Zombies” или “Zombies at the Mortuary”, а защо не и “The Tovars vs. The Zombies” (versus заглавията са много популярни в днешно време). 😀
Но нека започнем от историята, доколкото такава има. Джералд Товар наследява поребално бюро от бащата си, както и къщата и въобще всичко, което старецът е имал да завещае. Оказва се обаче, че бащата е имал навика да гори не само трупове, а и токсични отпадъци. При което големият син излага труповете на въпросните химикали и те… се надигат. За да разнообразим малко историята се появява и по-малкият брат Харълд, който е останал на сухо в завещанието, но все пак иска да получи нещо. Разорен е и има остра нужда от пари. Има и разни други персонажи, които се мотаят из сградата, като старата и новата асистентка на Джералд, някаква жена, която се грижи всичко да е в ред и дори се появява една репортерка. Разбира се, всички те са просто, за да има какво да ядат зомбитата (няма да ги оставим да умрат от глад сега, създателите са хуманни хора все пак).
Едва ли някой е останал очарован от историята. Филмът е много нискобюджетен, което си личи и от самото качество на картината, но въпреки това е 3D. О, да… третото измерение е много важно тук, защото все пак разни лопати и зомби ръце трябва рязко и изненадващо да се появят пред очите на зрителя и да го накарат да подскочи в кино салона. Уви, аз го гледах на монитора си в къщи и този ефект май не успя да се получи.
Истината е, че в по-голямата си част, това е един безкраен и адски безсмислен и досаден диалог между двамата братя, които се играя от Андрю Дивоф и Джефри Комбс. Да си призная, втория едва успях да го позная. Макар че след известно време човек успява да припознае специфичните му физиономии, мимики и начин на говорене. Просто доста се е променил, но май май възрастта така действа на хората. Самото изпълнение на Комбс също не ме очарова кой знае колко. Вярно е, че изпълнява отрицателната роля на алчния и готов на всичко брат, но… Дори не се и стараеше. Цялата му игра беше бездушна и скучна, но предполагам за подобен род филми е нормално. Щом всичко наоколо е скапано, актьорското изпълнение не трябва да прави разлика. За сметка на това обаче Андрю Дивоф си се справи много добре. Със своя адски спефицичен начин на изразяване, той беше поне убедителен. Не че и той демонстрира кой знае каква игра, но той и никога не е бил кой знае какъв актьор. Все пак образът му беше много на място в отделните ситуации. Изпълненията на останалите дори не искам да коментирам. И без това имаха малко екранно присъствие, но колкото и да го имаше, беше под каквато и да е критика като за Z-хорър филм.
Както казах, през по-голяма част от 90те минути двамата братя обсъждат живота си, наследвството и какво ще правят. Едва в края зомбитата правят опит да излезнат от подземието на погребалното бюро и на Дивоф и асистентката му им се налага да се борят за живота си в една много кратка и бърза сценка, защото сигурно е нямало пари за повече.
Но, след като избълвах толкова хубави неща за този прекрасен филм, нека кажем и няколк по-положитителни. Всъщност то е едно и едно единствено – зомбитата. Напоследък рядко може човек да види добре направени мъртъвци. Тези тук обаче са големи сладури. Май май хората, които са отговаряли за грима и костюмите, са вложили най-много желание и старание в работата си. Особено като види човек как мърдат червейчетата около окото на зомбито :Д Истинска красота. Жалко само, че реално създанията имат толкова кратко екранно време. Искаше ми се повече да се размотаваха из декорите.
Та така. Един скучен и безинтересен зомби филм, който има двама известни актьори, които да го поддържат да не се разпадне на съставните си части. Имаме 3D, за да лъжем хората колко сме модерни. Поне гримът е на ниво и придава малко чар и красота на иначе жалката продукция. А опитът за привличане на публика с името е направо… покъртителен :Д
Лична оценка: 2/10 (по половин единица за актьорите и една цяла за зомбитата).
С този филм мисля да поставя началото на една нова категория, за която си мисля от над половин година, но пусти мързел… “Филмите, които НЕ трябва да гледате” :Д
Werewolf in a Women’s Prison (2007)
Поради липсата на по-интересно занимание, а и поради причините, споменати един пост по-надолу, е време да се позанимаем с малко глупости. А това се изразява в писане на кратко резюме за един “уникален” филм. Мисля, че на всеки може да му стане ясно за какво става дума само като погледна заглавието. За неразбиращите английски, нека помогна: “Върколак в женски затвор”. Сякаш авторите са се опитали да копират олд скуул екслойтейшън заглавията от преди има-няма тридесетина годинки, но… В случая можем да го наречем убер фейл.
И все пак, нека разкажем за какво става дума. Историята ни запознава със Сара и приятелят й, които докато правят секс на палатка на неизвестно място, биват нападнати от върколак. Пичът го отнася като му разпорват буквално гърлото, а мацката се отървава с ухапване по рамото. Убиват звяра все пак, тя припада и… се събужда голя и вързана за една маса в някакъв затвор някъде си. Една само-мазо (бледо подобие де) мацка и прави подробен преглед, снима я за някакъв уебсайт и я пуска сред останалите “рецидивистки”. Както на всяко подобно място, имаме кучки, които обичат да доминират и такива, които не могат да се защитят и някой трябва да ги пази. И, сигурен съм, защото е женски затвор, всичките стражи (двама или трима всичко на всичко) са от мъжки пол, като ръководителят е някакво жалко подобие на мъж, който обича да бъде пошляпван от вече споменатата само-мазо мистрес имитация. Разбира се при настъпване на пълнолунието адът се изсипва върху затворът, образно казано, защото мацката се трансформира в някакво жалко подобие на полу-роботизиран върколак и тромаво хапи къде що види да ходи.
Все пак говорим за женски затвор, който играе роля на “whore house”, поради което по-голяма част от времето мадамите се разхождат по цици и я си ближат взаимно потта една от друга, я си ближат други разни част от тялото. Така и не схванах що всички бяха само по една мизерна риза и от време на време по много къси дънкови… гащи (щото това е обида за късите панталони като цяло).
Сюжет? Може би някой ще попита какъв е той, защото по-горе не споменах за подобно, смятано поне от мене за задължително в един филм, нещо. Леко липсва, бих казал. Как Сара се озова в този затвор? Как този затвор просто така си намира жени и никой нищо не му казва, като се има в предвид некадърното му ръководство? Каква е целта и/или мотивацията на който и да е? Няма значение… Важното е цици и кръв да има, пък ако кръвта е върху циците още по-добре.
Актьорска игра? Нима някой си е помислил, дори за секунда, че някой от тези актьори там може да играе :ДДД Не съм сигурен, че ако нарека играта им преиграване и аматьорско изпълнение, няма да засегна някой аматьор-актьор :Д
Накратко казано всичко в този филм е мега зле – музика (даже не помня имаше ли такава), режисура, камера, подредба и връзка на сцените… и най-важното – сценария. А защото един подобен филм винаги трябва да има вратичка за продължение, финалът ни предоставя такава, но и завършва с класическата реплика: “We shall see at the next full moon” или нещо подобно в този смисъл.
Култ класика, сигурен съм, че ще стане. А от днес ще следя творчеството на този режисьор от близо и много внимателно.
Лична оценка: 1/10 (и това е защото поставям цели числа принципно… иначе би била 0.1/10)