И да приключим с книгите за януари.
Преди време, като прочетох “Книга за изгубените неща” на Конъли, останах доста приятно изненадан, че този човек може да пише и доста по-различни неща от традиционните за него “Чарли Паркър трилър насочени романи”. Бях чел преди това сборника с разкази, но едно е да пишеш разказ, друго роман (първото и аз го правех, но за второто не мисля, че някога мога да се заема… нямам нерви за толкова много страници :Д). “Портите” се оказа още един прекрасен опит на този писател в средите на “детската” литература – чудесна комбинация от хумор, ужаси, приключение и… още нещо. Поставям детска в кавички, защото колкото и да е насочена към децата, в книгата има доста мрачни и гротески моменти, които едва ли всеки родител би искал детето му да прочете и да си… представя после (но тези родители не ги разбирам аз :Д).
Асоциациите с “Добри поличби” на Пратчет и Геймън сякаш са неизбежни поради сходната донякъде тематика, а и самия начин на писане. Няма да се наемам да сравнявам книгите, защото спомената страшно много обичам, но само ще кажа, че и двете са страхотни. (Все пак не смятам, че творението на Конъли е по-добро :Р)
“Портите” започва леко бавно и мудно, но бързо набира скорост за финалния и титаничен сблъсък, в който едно момче трябва да спаси света от хордите на Ада. Звучи клиширано, да, но тук акцентът не е върху оригиналността на самия сюжет.
Определено силна книга, която препоръчвам на всеки фен на подобен род смесица между хорър и фентъзи. Разбира се, не знам как по-закоравелите Чарли Паркър фенове биха приели, но… то не може всички да са доволни. Аз лично харесвам и двата типа писане на Конъли.