Архив за месец: August, 2011

Closed

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Както си подсказва и името, точно това си и значи. Моя милост спира да пише в блога докато wordpress не пуснат следващия си ъпдейт. Поради някаква странна причина, след последното обновяване, нещата се скапаха глобално и тотално. Става дума за админския бекенд. Добре е, че поне фронтенда си работи нормално.
Рових се по форуми, търсех решение, но… единствено намирах много хора с подобен проблем. Успях да оправя една по-голяма част от мизерията (преди няколко дена и постове не можеш да пиша даже), но все пак поставянето на картинки и видеота все още не сработва. Каква е причината смотания java script (в частност jQuery) да се прецаква, никой не може да каже. Но е факт. При чисто нова инсталация обаче всичко си работи, което е мега странно. Има нещо нередно тук, но не е ясно кога ще се проясни (надявам се скоро)… През това време ще си трупам постчетата в гугъл докса и като се оправят нещата (да се надяваме), ще има малко спам :Д


The Unquiet by John Connolly (RC2011 #29)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




Продължаваме с мрачните трилъри на Джон Конъли за детектива Чарли Паркър. Това, което най-много харесвам в романите на Конъли, е щипката свръхестествен елемент, който винаги (или почти винаги) остава недоизяснен и забулен в пълна мистерия. “Нечестивци”, както е преведена книгата у нас, не се различава от тази формула.
Номер 6 в поредицата за мрачния наемник, тя разказва за клиентка на Паркър, която го моли да я отърве от досаден индивид, който разпитва за баща й. Въпросният се счита за мъртъв от години, защото тялото му така и не е било намерено след като е изчезнал. Изглеждащото като простичка задача скоро се превръща в истински кошмар. Колкото повече главният герой се задълбава в миналото, толкова повече мръсотия и гадости изплуват на повърхността. А когато в играта се намесва и стар и зловещ враг, нещата тотално излизат от контрол. Няма да Ви разказвам подробно сюжета, за да не Ви развалям удоволствието.
Искам да започна с това, че “Нечестивци” е може би най-тежката и зловеща книга от всички в поредицата до момента (под претекст, че не съм чел 2-3 все пак). Занимавайки се с група, която малтретира и изнасилва деца, историята е поднесена по един адски тегав и подтискащ начин, карайки Ви да четете с една буца в гърлото, която не можете да преглътнете и, която сякаш се увеличава с всяка следваща страница.
Разбира се, винаги съм твърдял, че когато една книга премине даден обем от страници, става малко скучна на моменти. Сякаш авторите са се опитвали да запълнят някаква обещана на издателя квота, но за целта е трябвало да разтегнат историята малко (или много) над необходимия минимум. Кратките книги на Конъли са супер, но и тук, подобно на “Черният ангел”, има момент на отегчение в началните 100-200 страници. Просто за книга от 600 страници е необходимо време, в което основната нишка да се разкрие и заплете до необходимото ниво, което да поддържа интереса и да Ви кара да четете следващата и следващата и следващата глава.
В началото дори бях скептично настроен и си мислех, че книгата няма да е чак толкова добра, но от средата действието по с такава скорост, че бързо успях да забравя началните скучни интродукции на герои и минало. Както вече споменах, Конъли представя цялата тази история с изнасилвачите на деца, с порасналите вече малтретирани жертви и зловещите тайни, по един наистина мрачен и потискащ начин, превръщайки всяка страница в истинска феерия на злото. Изпълнен с множество колоритни (някои резидентни за романите за Паркър) персонажи, шестият том от поредицата е просто задължителен за всеки фен на подобни трилъри. А щипката свръхестествени елементи само подсилват отчаянието, което книгата носи със себе си.

Етикети: ,


Away For A Day

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Всъщност е за седмицата, ама… така повече ми хареса заглавието :Д
Знам, че никой не го интересува, ама аз да си кажа хахах :Д

Една кратка разходка до София за една прекрасна вечер (плюс евентуално малко работа) и после Бургас here we comeeeeeee 😀

Сега, за да подразня малко тримата или четирима мой верни читатели (да, да, точно ти!), ето линкове към пътеписите от предишните години на Spirit of Burgas:
2010 (най-краткото и най-слабо спиритче… по ред причини)
2009 (красотата на добре уредената организация)
2008 (първа година… първият път винаги е най-яко :Д)

Надявам се да успея да се преборя с мързела си и като се върна да драсна едно хубаво и подробно словоизлияние като предните пъти. Също така се надявам и да бъде яко. Сигурно за първа година ще има група (респективно изпълнител), който ми е много любим. И предните години имаше по един или два, които харесвах, но никога и толкова любим.
Затова няма да се впускам в подробности. Оставям Ви с прекрасното изпълнение на Anneke Van Giersbergen и Agua De Annique и парчето Wide Open, които ще закрият третата вечер и самия фест съответно (happy)….


Song of the Month – August

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



През изминалия месец почти не съм слушал нова музика, което ме накара през последните няколко дена да мисля какво да сложа тук. Даже по едно време си мислех за първи път да оставя месеца… без песен… Но все пак трета година вече все намирах по нещо, мисля, че и този ще успея 🙂

Преди 2-3 седмици с една приятелка си направихме няколко сериозни филмови вечери с Hellraiser, затова мисля, че една от музикалните теми от тези филми ще се впише перфектно точно тук и сега… Наслаждавайте се. Това е темата от шестата част Hellseeker, а композитор е Стивън Едуардс

Етикети: , ,


Dragon by Steven Brust (RC2011 #28)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




Да добавим и последната книга, която прочетох преди месец.
Вече писах толкова много за поредицата на Стивън Бруст за наемния убиец Влад Талтош, че започвам да се чудя с какво да започна, което не съм казвал вече. Едва ли има такова, в интерес на истината.
“Дракон” е осмата книга от поредицата е прави едно кратко връщане назад във времето, като за момент оставя настоящите проблеми на главния герой. Отново сме сред познатата обстановка на Адриланка, но този път Влад е част от… армията. Няма да Ви разказвам историята, за да не спойлвам излишно за причините и мотивите за подобно начинание, но искам да кажа, че това сигурно е втората най-добра книга в поредицата след “Йенди”. Всичко, което аз лично най-много харесах в първите книги, тук е на лице и с пълна сила. Говоря за силния сарказъм на Влад и Лайош, за начина на мислене и на действие, за представяне на местата, героите, събитията, за гледната точка. Не знам дали стана ясно за какво точно говоря, но съм много доволен от книжката.
Този път явно ще се наложи да бъда кратък, но в противен случай ще трябва да започна да правя копи-пейст от старите си постове. Просто… ще завърша с това, че “Дракон’ е супер, във всяко едно отношение. Силно препоръчвам 🙂

Етикети: ,