Продължаваме с мрачните трилъри на Джон Конъли за детектива Чарли Паркър. Това, което най-много харесвам в романите на Конъли, е щипката свръхестествен елемент, който винаги (или почти винаги) остава недоизяснен и забулен в пълна мистерия. “Нечестивци”, както е преведена книгата у нас, не се различава от тази формула.
Номер 6 в поредицата за мрачния наемник, тя разказва за клиентка на Паркър, която го моли да я отърве от досаден индивид, който разпитва за баща й. Въпросният се счита за мъртъв от години, защото тялото му така и не е било намерено след като е изчезнал. Изглеждащото като простичка задача скоро се превръща в истински кошмар. Колкото повече главният герой се задълбава в миналото, толкова повече мръсотия и гадости изплуват на повърхността. А когато в играта се намесва и стар и зловещ враг, нещата тотално излизат от контрол. Няма да Ви разказвам подробно сюжета, за да не Ви развалям удоволствието.
Искам да започна с това, че “Нечестивци” е може би най-тежката и зловеща книга от всички в поредицата до момента (под претекст, че не съм чел 2-3 все пак). Занимавайки се с група, която малтретира и изнасилва деца, историята е поднесена по един адски тегав и подтискащ начин, карайки Ви да четете с една буца в гърлото, която не можете да преглътнете и, която сякаш се увеличава с всяка следваща страница.
Разбира се, винаги съм твърдял, че когато една книга премине даден обем от страници, става малко скучна на моменти. Сякаш авторите са се опитвали да запълнят някаква обещана на издателя квота, но за целта е трябвало да разтегнат историята малко (или много) над необходимия минимум. Кратките книги на Конъли са супер, но и тук, подобно на “Черният ангел”, има момент на отегчение в началните 100-200 страници. Просто за книга от 600 страници е необходимо време, в което основната нишка да се разкрие и заплете до необходимото ниво, което да поддържа интереса и да Ви кара да четете следващата и следващата и следващата глава.
В началото дори бях скептично настроен и си мислех, че книгата няма да е чак толкова добра, но от средата действието по с такава скорост, че бързо успях да забравя началните скучни интродукции на герои и минало. Както вече споменах, Конъли представя цялата тази история с изнасилвачите на деца, с порасналите вече малтретирани жертви и зловещите тайни, по един наистина мрачен и потискащ начин, превръщайки всяка страница в истинска феерия на злото. Изпълнен с множество колоритни (някои резидентни за романите за Паркър) персонажи, шестият том от поредицата е просто задължителен за всеки фен на подобни трилъри. А щипката свръхестествени елементи само подсилват отчаянието, което книгата носи със себе си.

Да добавим и последната книга, която прочетох преди месец.
Вече писах толкова много за поредицата на Стивън Бруст за наемния убиец Влад Талтош, че започвам да се чудя с какво да започна, което не съм казвал вече. Едва ли има такова, в интерес на истината.
“Дракон” е осмата книга от поредицата е прави едно кратко връщане назад във времето, като за момент оставя настоящите проблеми на главния герой. Отново сме сред познатата обстановка на Адриланка, но този път Влад е част от… армията. Няма да Ви разказвам историята, за да не спойлвам излишно за причините и мотивите за подобно начинание, но искам да кажа, че това сигурно е втората най-добра книга в поредицата след “Йенди”. Всичко, което аз лично най-много харесах в първите книги, тук е на лице и с пълна сила. Говоря за силния сарказъм на Влад и Лайош, за начина на мислене и на действие, за представяне на местата, героите, събитията, за гледната точка. Не знам дали стана ясно за какво точно говоря, но съм много доволен от книжката.
Този път явно ще се наложи да бъда кратък, но в противен случай ще трябва да започна да правя копи-пейст от старите си постове. Просто… ще завърша с това, че “Дракон’ е супер, във всяко едно отношение. Силно препоръчвам 🙂