Ако аз не си кажа мнението за един от най-очакваните (за мене) албуми тази година, значи трябва да съм умрял и нещо да ми държи ръцете 🙂
И сега, седмица преди официалното излизане на Amortean, аз ще мога да споделя впечатленията си. Внимателно слушах албума близо десетина пъти преди да се навия и да седна да пиша каквото и да е. Просто исках да съм напълно убеден в това, което ще напиша и то ще бъде абсолютно финално, а не да се чудя след това ама това не можеше ли да бъде по-различно. Не…. Това е окончателното ми мнение. Тези, които ме познават, знаят, че това е една от любимите ми групи (най-любимата в интерес на истината) и написаното тук може да бъде донякъде пристрастно, но не е ли така винаги 🙂
Ако обаче някой си мисли сега (точно защото ми е любима група), че ще чете само велики суперлативи относно петия албум на финландците, много се лъже. Да, те са ми най-любимата група и това е един много добър албум, но не съм заслепен все пак. Има си някои сериозни недостатъци, погледнати през моите очи (тоест, за мене те са недостатъци :Д).
Както казах, това е един страхотен албум. Стилът се е запазил след Seducia и групата се движи само нагоре и напред. Звученето спрямо първите албуми е много по-зряло и тежко. Вярно, дуум елементите от демо периода напълно отсъстват, но това не е толкова важно. Въобще цялата група звучи много професионално и сплотено.

Траклиста:
1. Leave The Fallen Behind
2. The Messenger
3. A Knife in the Back
4. The Fallen Ones WIth You Tonight
5. My Broken Angel
6. The Cradle of Nameless
7. Storm Sight Solicitude
8. Embrace The Storm
9. La Fin Du Monde

И тъй като не съм музикант, нямам никакво подобно образование и не разбирам от музика професионално, няма как да говоря за сложността на композициите, за аранжименти и инструменти. Аз оценявам музиката по начина, по който тя ми действа докато я слушам. И в този албум някои песни определено могат да ви докоснат с красотата си, със силата, която излъчват (не буквално де :д). Вокалистката има силен и плътен глас, който може да бъде както нежен, така и по-груб. Самата музика вече звучи още по-грандиозно от преди (в The Cradle of Nameless се усеща най-добре за какво точно говоря) и на моменти направо оставя впечатление за филмова музика към някой голям холивудски епос. Някои неща се повтарят от предния албум, но то това е нормално и във всяка една група го има, особено ако попадне на наистина добра идея, за това как иска да се развива.
Това, което обаче прави най-силно впечатление, ако трябва да съпоставяме този албум с предния, е, на първо място свеждането на мъжките вокали до толкова голям минимум, че едва се усещат на фона на останалото. Чисти вокали можете да чудете в My Broken Angel, а в останалите песни са груби и кратки. Липсва комбинацията мъжки-женски вокали от преди и липсата е наистина адски осезаема. Това за мене е и един от най-голямите минуси тук. Симбиозата, да го наречем, между членовете на групата беше идеална, за да се лишават от нея. Второто нещо, което се усеща, е лекото улекотяване на самата музика и разкъсването й. Има доста бавни и мелодични пасажи, които, предполагам поради 6-7 минутната продължителност на повечето песни, сякаш разделят песните през средата и това не е толкова добре, в интерес на истината 🙂 На мене лично ми липсва агресивността на Empress of The Dark да речем. Но това също не е чак толкова фатално и не прави чак толкова отрицателно впечатление.
А иначе групата реално представя 8, а не девет (то даже 7, защото поне за мене Storm Sight Soliciture си е живо интро към Embrace The Storm), защото The Messanger е преработена версия на My Dark Messanger от Dead Silent сингъла.
Но, като оставим няколкото доста неприятни недостатъка, това си остава един страхотен албум, и макар да не може (поне за мене) да подмине своя предшественик по качество и красота, то поне успява да запази едно добро и високо ниво, за да не пропадне прекалено много 🙂
Песни като Leave The Fallen Behind (любимата ми от албума), A Knife in the Back и Embrace The Storm са просто невероятни. С My Broken Angel групата поне напомня, че има мъжки вокал, който също умее да пее 🙂 The Cradle of Nameless от своя страна направо може да ви зашемети със своята епичност… Най-слабо парче в албума е последното La Fin Du Monde и мене лично ме дразни началото му. Звучи прекалено… нетипично за групата, но не в добрия смисъл.
Лична оценка: 8/10