Category: anime

Highschool of the Dead (2010)


От доста време не бях попадал на аниме, което да ми допадне, още повече да пиша за него. Най-после обаче това се промени. А тематиката му е чисто съвпадение. Като гледам последният пост в аниме категорията е бил преди повече от 2 години :Д
Но на въпроса. Признавам, че доста време се дърпах от този малък сериал (12 епизода + 1 ОVA), предимно заради заглавието. Не бях чел никакви рецензии и описание на дейстивието. Мислех си, че ще става дума за някакво училище, в което едва ли не се опитват да съжителстват хора и зомбита (подобно на Vampire Knight). Радвам се, че нещата се оказаха коренно различни.
Историята ни запознава с група ученици, на които им се налага да се борят с ордите зомбита, които изненадващо плъзват из града, а в последвствие и по целия свят. Авторите обясняват всичко с най-клиширания вариант – нов и непознат вирус, който кара мъртвите да се надигат. И тук имаме класическото “ухапване от зомби = ново зомби”. Общо взето действието се премества от училището през града и до напускането му. Групичката трябва да опита да запази живота си по всички възможни начини, като им се налага да се научат да убиват без да им трепне окото. Основните главни герои са шест – четири момичета (едното всъщност е учителка) и две момчета.
Анимето е дело на любимците ми от Madhouse, които в последно време много глупости напускаха, и е адаптация по едноименната манга на Дайсуке и Шоджи Сато. Не знам защо са толкова негативни (всъщност мога да се досетя, но за това малко по-надолу) общите оценки, но аз лично се забавлявах. Авторите му са подходили много сериозно с основната идея за зомбитата и в този аспект нещата са изпипани много майсторски. Разбира се, почти всичко, което се случва, ще бъде познато от много други филми и комикси. Вече си мисля, че специално на фронта със зомбитата едва ли може да се измисли нещо ново. Анимето е достатъчно кратко, за да не се разводнява с излишни глупости и да се придържа към основната си сюжетна нишка.
Но няма как да не споменем и някои от най-досадните недостатъци – ечи, бойнг и пантсу* елементите. Те тотално доминират над човешките персонажи.

*Който не е запознат с тези понятия, да си ги потърси във википедия.

Героите ги преследва идеята за секс, циците на женските персонажи са големи (на едната са дори огромни) и непрекъснато наблягат на друсането им, а показването на гащите е във всеки възможен момент. Истината е, че, колкото и да е красива гледка, в даден момент може да писне и да започне да дразни. Особено ако продължителността е повече от нужната. Но от друга страна не е чак толкова фатално, а ако си падате по такива работи, дори ще Ви забавлява допълнително.
Като се има в предвид, че това е сериал за зомбита, са решили леко да загърбят самите герои. Не малката им бройка и краткостта на епизодите не позволява за кой знае какво развитие в личносттна перспектива. Подхвърлят ни по някое и друго парченце от време на време за живота на всеки, но в по-голямата си част те остават много друизмерни и плоски. Информацията е толкова изкуствено поднесена, че човек не успява да съчувства на който и да е от тях. Но пък хаосът и абсурдите, които подобна ситуация би могла да предизвика, са пресъздадени прекрасно – от страхливите хора, които биха убили дори себеподобни, за да се защитят, до жалките цивилни, които смятат, че полицията прекалява и не трябва да реагира толкова… насилствено. Има множество странични персонажи, които, колкото и да са клиширани, са много добре вмъкнати и на моменти са по-убедителни от главните герои. Разбира се, намират се и няколко нелогични идивида, които се чудех каква роля имаха, но то не може всичко да е перфектно.
Highschool of the Dead може да не е най-оригиналното аниме, както и няма да Ви спечели с най-брилянтната си история, защото Вие вече я знаете. Все пак то е направено много добре и забавлява на множество различни нива. Има какво да се желае още, но пълно щастие не съществува.
Лична оценка: 7.5/10

ПП: Бонус OVA-та можете спокойно да пропуснете, защото тя е изцяло ечи ориентирана и изключително глупава. А и зомбита няма (освен в последния кадър де).


Otogi Zoshi (お伽草子) (2004)

Production I.G се оказа студио, което все повече и повече привлича моето внимание към себе си. И ако човек им погледне „миналото”, ще види, че имат сред заглавията си не едно или две, на които си струва да се обърние внимание. И за да не говоря просто празни приказки, нека дам за пример няколко, които мека казано са се превърнали в емблематични – Blood+, Ghost in the Shell, Neon Genesis Evangelion; тяхно е също така и наскоро излезналото Eden of the East, което се оказа доста свежо и оригинално. А ето, че този уикенд попаднах на още едно заглавие, което не ми позволи да си почина докато не го изгледах цялото.
Става дума за многожанровото Otogizoshi от 2008ма година.
(ще следват спойлери, затова, който не иска да си разваля удоволствието, може би е по-добре да не чете надолу, но… просто е неизбежно да не спомена тези неща)
Самото аниме е разделено на два арка – Heian Arc (13 епизода) и Tokyo Arc (11 епизода), като има и два бонус епизода в края, които не са свързани с основната история и могат да се гледат самостоятелно. Не напразно по-горе използвах многожанрово аниме, защото Heian Arc (както подсказва и името му) се развива през Heian периода в Япония. Стилово може да бъде определен като историческа екшън драма с леки фентъзи елементи. И въпреки странния си финал, може да бъде разглеждано като самостоятелно тринадесет епизодно аниме.
От друга страна обаче Tokyo Arc се развива в наши дни и жанрово клони към трилър с фентъзи и драма елементи. И ако не сте гледали първата част, никога няма да схванете това, което става във втората, защото те неимоверно са свързни по един почти перфектен начин, като разкриват достатъчно на зрителя, но оставяйки му и много за мислене. От една страна това е и един от най-големите плюсове, но и много голям минус в случая. Просто има въпроси, които остават без отговор и човек може само да се чуди и гадае как по дяволите това се е случило при положение, че в първата част няма никакво загатване за това. Няколкото въпроса без отговор, които определено ми се струват от изключителна важност за историята, подсказва по-скоро, че авторите също не са успели да измислят някакво смислено обяснение и са решили да разчитат на мистерията.
Историята в първата част ви бива поднасяна солидно и в големи дози във всяка една серия до драматичния завършек, докато във втората силно впечатление правят няколкото филър епизода, които аниматорите са били принудени да направят. Но като оставим това настрана, всичко в това аниме е повече от задоволително – типичният стил на Production I.G тук е на лице като в Heian Arc можете да забележите и множество опити за разчупване на стандартната анимация; началната тема на първата част също радва, което не може да бъде казано за затварящата, но това си е въпрос на вкус. Героите са достатъчно интересни, за да ви държат в напрежение и не дразнят в по-голямата част от времето, като дори могат да бъдат забавни.
Но определено един от най-големите плюсове си остава историята, която определено приключи супер изненадващо в края на тринадесета серия и действието се пренесе в наше време, като дълго време зрителя може само и единствено да се чуди какво става, поемайки малки парченца информация под формата на трохи. И въпреки дупките в сюжета, които се появяват от това прескачане във времето и липсата на обяснения, човек просто трябва да разгърне въображението си и сам да се опита да си дорисува историята.
Лична оценка: 8/10


Dennou Coil (電脳コイル) (2007)

dennoucoilИма ли алтернативна вселена? Има ли свят, който не е истински, но всичко там е същото като в реалния? Може ли киберпространството да замести истинския свят? В света на Dennou Coil всичко това е възможно. В недалечното бъдеще (в един епизод ни показват, че действието се развива през 2026та година) съществува киберсвят, който почти напълно копира реалния и всички носят киберочила, с който да комбинират различните съществувания. (С други думи ни е представен много напреднал стадий на така наречената Augmented Reality и по-скоро начина, по който авторите си представят развитието на тази технология.) Както обаче може да се досетите, децата са тези, които изпитват най-силно привличане към въпросното пространство; те не свалят очилата си дори като спят; те живеят за киберпространството; те живеят в киберпространството. Дори домашните им любимци са киберживотни.
Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Има много нелегални „потребители”, които по един или друг начин са останали „хванати” в капан в киберпространството. Под формата на вируси те обикалят и се опитват да достигнат до удобни им източници, които да превземат. Метабъговете и кирабъговете са единици, които всяко хлапе мечтае да притежава; които всяко хлапе иска, за да плати огромните си киберсметки. Но възрастните сякаш не разбират колко сериозни са нещата… или поне колко сериозни са се превърнали.
Всъщност каквото и да напиша, няма да е достатъчно, за да стане ясно за какво точно се разказва във въпросното аниме. Идеята му е супер комплексна и много тясно компютърно специализирана, за да се опитвам да я обясня. Най-вероятно повечето от вас, които не са много в час с компютрите, дори няма да схванат за какво става дума. Но… представете си един свят, в който не ви трябва компютър; един свят, в който всичко може да се направи през киберпространството, което винаги е около вас… стига да си носите очилата. Само трябва да се протегнете и да знаете какво правите.
Разбира се, има и антивирусни програми (Сатчи), които се грижат за мира и спокойствието в киберпространството, но обикновено само се пречкат на децата и не им помагат лично на тях.
Аниме за отмъщение, за любов, за тъга, за болка, за… Всъщност това се оказа едно много странно и едно много комплексно сериалче, към което подходих без никакви очаквания, а то какво се оказа. В последствие, като се разрових, видях, че е печело маса награди и е било много очаквано сред аниме кръговете. Макар главните герои да са на средна възраст между 11 и 17 години, те се държат като възрастни (през повечето време); гледат на света като възрастни (през повечето време); разсъждават като възрастни. Все пак нека не ви оставям с впечатлението, че си предстои брутално или кърваво аниме. Самият рейтинг от PG-13 трябва да е достатъчно показателен, че няма да ви наблягат на брутални сцени или груб език и действия. Не! Тук всичко е в сюжета и действията не героите.
От една страна 26те серии на анимето го правят малко дълго за цялостната си идея, което налага наличието на няколко „пълнежни” серии по средата на сериала, които нямат нищо общо с основната история, но просто запълват поредната седмица екранно време. От друга обаче финалът може да ви остави с отворена уста и да ви напълни главата с толкова много информация, че ако не сте внимавали преди това (точно заради пълнежните серии), може да се окаже, че нищо не сте разбрали.
А самото аниме е адски интригуващо, адски завладяващо, но и от друга страна може да ви накара да се просълзите (накрая). Самият факт, че героите са деца на 11 годишна възраст не трябва въобще да ви стряска. Те знаят точно какво искат, опитват се да го постигнат посредством много зрели постъпки и нито за момент (или поне през 99% от времето) няма да ви дразнят с решенията и репликите си.
Сложете очилата си и се потопете във виртуалното пространство на Dennou Coil (феномен, при който кибертялото ви се отделя от истинското и реалното ви тяло изпада в кома или, по-лошо, умира, а виртуалната ви същност остава да се носи из „другата страна” като Нелегален – преследван от закона и плод на множество градски легенди вирус), защото „нелегалните” ви очакват и искат душата ви. Предстои ви едно незабравимо пътешествие в свят, които никога не сте и подозирали, че съществува. (И дано си носите достатъчно защитни метатагове, защото те наистина ще ви потрябват!)


Eden of the East (東のエデン) (2009)

edenoftheeastКакво бихте направили ако пред вас застане чисто гол мъж с пистолет в едната ръка и странен телефон в другата?
Този въпрос си задава и младата Саки когато Такизава застава пред нея. Той няма абсолютно никакви спомени и голяма мистерия е забулена около него и телефона му. Заедно те се връщат в Япония, където Такизава се опитва да разбере какво се е случило с паметта му и каква е ролята на странния телефон и неговият оператор, който изпълнява желания.
Още щом видите човек без спомени трябва да ви стане ясно, че нещо мистериозно и в повечето случаи интересно ви очаква. Новото аниме на Production I.G ви предлага точно това – множество въпроси, които постепенно да получат отговори. Именно историята е най-интересната част тук. Още в първи епизод авторите ви запознават със своя главен герой и неговия голям проблем като чрез неговата уста започват да хвърлят въпрос след въпрос, оставяйки ви да се чудите какво става. Такизава е готов на всичко, за да разкрие истината и да разбере какво се е случило със спомените му.
Но нека леко романтичният и спокоен тон на първите две-три серии не ви заблуждават. Това аниме е много неща, но не и романтично. Стилът на анимация, и в частност главните герои, леко напомня на този на студио Гибли в някои техни филми като Spirited Away примерно. Това лично мене на моменти ме дразнеше, но на места лицата им придобиваха много силна изразителност. Един от най-големите недостатъци обаче са страничните неща в историята и по-точно Саки и нейните приятели, които разработват системата Eden of the East, която дава информация за всеки един човек. Само трябва да го посочите с телефона и всичко за него ще се изпише на дисплея. За кратките си 11 епизода, тези персонажи получават твърде много екранно време, което да запълват със собствените си ежедневни проблеми, преди да получат възможност да помогнат.
Но като оставим това настрана, Eden of the East е много силно аниме, което може и да страда от недоразвити второстепенни персонажи, но пък ги покрива със страхотна и интересна история, която, за съжаление, не завършва напълно. Но… Краят на тази и началото на следващата година предстоят цели два пълнометражни филма, с които се надявам, че историята ще придобие напълно завършен вид. Дотогава ни остава само да чакаме.
Лична оценка: 8/10


Tokyo Majin Gakuen Kenpuchou: Tou (2007) (東京魔人學園剣風帖 龍龍)

tokioГрупа ученици, събрани от съдбата.
Група ученици, които придобиват странни и уникални способности.
Група ученици, които трябва да се изправят срещу своите кошмари и страхове.
Група ученици, които държат миналото, бъдещето и настоящето в ръцете си.
Време е да се изправят срещу злото и да спасят града си.
Историята се развива в 14 епизода (има и втори сезон, но за него няма да става дума в този пост) и разказва за пет коренно различни персонажи – мистериозният и мълчалив Хюи Татсума, нахаканият и агресивен Хораиджи Киочи, едрият и леко глуповат Дайго Юуя, местната шампионка по стрелба Сакураи Комаки и невинната Мисато Аоки, председател на училищния съвет. Всеки един от тях има коренно различен характер и коренно различни виждания за света, но една вечер в тях се събуждат така наречените “Драконови вени”, които ги даряват с различни способности. Чудовища започват да нападат Токио и тяхната задача е да се изправят срещу тях, да ги победят и да открият този, който ги командва и манипулира, като по пътя ще намерят още хора, които са придобили подобни сили.
Един от най-големите плюсове на анимето е именно прекрасните персонажи, които в повечето си черти се различават от масата клиширани и типизирани герои, които никога не могат да те изненадат със следващата си постъпка. Всеки един има собствено минало, тайни и мечти, за повечето от които само се загатва през сериите и от време на време се намесват в историята (като повечето продължават и във втори сезон, но и много остават мъгляви и отворени, карайки те да се чудиш и да спекулираш). Историята следва своята нишка, която обаче винаги се върти около главните герои и не ги оставя бездействащи през някоя или друга серия.
Като екшън ориентирано аниме, битките тук са неразделна част и присъстват във всяка една серия. Различните бойни стилове на героите ги превръща в истинско зрелище, което много рядко се повтаря или омръзва.
Единствено за лошия могат да се кажат няколко отрицателни неща, поради клишираността на подбудите му, но на фона на всичко останало, това може да се пренебрегне.
Като цяло, много добро аниме, с прекрасно изградени персонажи, прилична анимация, интересен сюжет и хубава атмосфера. Шоунен спецификацията малко го ограничава, но какво да се прави… не може всичко да е Сейнен я :Д
Лична оценка: 7/10


Mnemosyne (2008)

Шест епизодно OVA, което се развива във времеви спан от над 60 години, премесвайки няколко поколения герои и още нещо. История за ангели и демони, за безсмъртни жени, за плодовете на живота, за битката между доброто и злото. И като оставим всичко това настрана, анимето не е предвидено за по-малките зрители – със силни mature и shoujo-ai елементи, които само му придават по-голям реализъм (до колкото това е възможно, като се има в предвид историята) на самото действие.
Историята, колкото и тривиална да е на моменти, крие и зрънце красота в себе си. Главната героиня и нейната помощничка са били обикновени жени до момента, в който абсорбират семе от дървото на живота и се превръщат в безсмъртни създания. Това обаче може да се случи само на женската част от човечеството. Мъжете от своя страна се превръщат в ангели – демонични и зли по природа създания, които освен, че имат кратък живот, имат и една единствена цел – да ядат безсмъртните жени докато правят секс с тях. Старият и новият пазител на въпросното дърво на живота се въртят около основното действие, но няма да разказвам повече…
Шестте епизода от по 45 минути не позволяват на зрителя да му доскучае нито за момент, макар и историята към края да се обърква прекалено много. Героите (по-скоро героините) непрекъснато се изправят пред нови и нови мистерии, които постепенно да ги доведат до злокобната истина далече в бъдещето.
Определено го препоръчвам заради силната доза хорър и свръхестествен елемент, а и доста mature елементите, които му придават много приятен „чар” (не знам защо, но ангелите в края много приличаха на садо-мазо модели от снъф филм :Д) Освен това откриващата и закриваща тема бяха много добри 🙂
Лична оценка: 8/10


Ninja Scroll: The Series (獣兵衛忍風帖 龍宝玉篇) (2003)

Два противникови клана се борят за древно бижу, което ще позволи на едните да заживеят сред светлина и да излезнат от мрака, сред който се крият. Главният герой просто попада на грешното място по грешното време и бива въвлечен в битката между враждуващите нинджи. А те, подобно на Базилиск, въобще не са просто обикновени хора, покрити с плат и маска на лицето. Комбинация от плът и механика, нинджите са демонични създания, които са готови на всичко, за да постигнат целите си.
Анимето е изпълнено с много кръв, битки и напрежение. Почти във всяка серия главният герой трябва да се справи с все по-грозни, брутални и безмислостни войни от клановете, за да достигне до кулминацията и най-големият лошковец. Самият сюжет, който дори не занимава всичките 13 серии, не е нещо особено и дори може лесно да бъде пренебрегнат, защото отделните нинджи – всеки един уникален сам по себе си и с най-разнообразни умения нямащи нищо общо с обикновените човешки възможности – са къде къде по-интересни и отвличащи вниманието от основната нишка.
Дело на може би най-любимото ми аниме студио Madhouse Productions, продукцията е продължение на филма от 1993 без да следва историята от него. Изпълнен с екшън, зрелищни битки и брутални гадове, анимето е достатъчно интересно за своите тринадесет серии без да писва или омръзва. Не знам защо не е прието толкова добре от феновете на оригиналния филм, но на мене лично много ми допадна.
Лична оценка: 7/10


Kurozuka (2008)

От доста време не бях попадал на аниме, което да ме държи в интерес и напрежение от началото до края. Е, такъв е случая с въпросното 12 епизодно Kurozuka от миналата година. Действието се върти около много-вековен вампир, който търси своята любима. За целта му се налага да се изправи срещу армията на търсещите безсмъртие злодеи. Ако не сте чели нищо за това аниме преди да започнете да го гледате, трети епизод определено ще ти изненада (като мене). Започващо като самурайско аниме през Камакура периода в Япония (12ти-14ти век), то се превръща в пост-апокалиптично такова над 10 века след споменатото начало. Светът е разрушен от астероид и хората се опитват да оцелеят в новия, неблагоприятен свят.
Мога да ви кажа, че анимето не си спестява жестоките сцени нито за момент и липсва каквато и да е цензура. Кръв се лее в огромни количества и героите са достатъчно интересни и потайни. Екшънът не спира през по-голяма част от времето и само за кратко забавя темпо в средата. Миналото на главния герой и причината да е в състоянието, в което е, постепенно се разкриват а финалът… А за него човек може само да каже едно “WTF?!?!”. Няма да го разкривам, но си беше изненадващ и странен. В първия момент човек се чуди какво става, после се случва друго нещо, после още едно и… Странен си е като цяло.
Но определено за своите дванадесет епизода анимето е просто перфектно. Има си много екшън, кръв, напрегната и интересна история и сравнително интересни персонажи. Какво повече да иска човек 🙂
Лична оценка: 8/10


Crystal Blaze (クリスタルブレイズ) (2008)

Crystal Blaze (или известно още като The Glass Maiden) е екшън аниме с леки сай-фай елементи. Млади момичета избухват в пламъци, превръщат се в ярко зелено стъкло и се разпадат на миниатюрни частици. Главните герои (част от детективска агенция) биват въвлечени случайно в сложната каша, зад която стой откачен индивид, който се стреми да създаде перфектното биологично оръжие.
Историята не е кой знае колко оригинална, но пък за сметка на това е поднесена достатъчно увлекателно и е изпълнена със странни и интересни персонажи. Главният герой – отегчен от живота частен детектив с тъмно минало (клиширан персонаж, знам, но все пак не прави впечатление за подобен и действията му не са изпълнени с клишета – повечето :Д) – се опитва да предпази едно от “опитните свинчета” – жена, която наричат Сара, като попада под обстрела на местната полиция, специалните части и отрядите на лошите едновременно.
От горното описание се надявам, че става ясно, че това е едно бързо и изпълнено с екшън аниме, чиито 12 серии му позволяват да не забавя темпото нито за секунда. И макар да има 1-2 персонажа, които само дразнят и пречат, отново краткостта не им позволява да ви влезнат под кожата и да ви накарат да спрете да гледате само заради тях. Препоръчвам го на хора, които са харесали анимета като Noir да речем, но като оставим настрана всякаква дълбочина или драматизъм в сюжета 🙂
Лична оценка: 7/10


Druaga no To: The Aegis of Uruk (ドルアーガの塔) (2008)

Ето още едно аниме, което започва като пародия на фентъзи и може много сериозно да подлъже зрителя със своя първи епизод. Правено по стара аркадна игра (от 1984), това дванадесет епизодно аниме, е в голямата си част класически фентъзи сериал. Историята се върти около момче, което желае да изкачи огромната кула (то е по-скоро като планина), да достигне върха й и да вземе съкровището, което се крие там. За целта събира група и се отправя на пътешествие. Но, разбира се, не само той се стреми към тази цел.
Както споменах, анимето започва като абсолютна пародия и освен първия епизод, има още един-два, които залагат на силни комедийни елементи. Като оставим това настрана обаче, всичко е много сериозно. Има герои със скрити мотиви, мрачно минало, което съпътства кулата и историята около нея. Не е много ясно защо Гонзо са решили да подходят по подобен начин, но поне началото на мене ми беше забавно. Но и цялото анимето не е лошо. Героите са едновременно забавни и мистериозни. Не търпят особено развитие, но в краткото време, в което се развива действието, то просто не им е дадено и поле за подобно.
Финалът е отворен и по-късно тази година се очаква продължение, което се надявам да бъде също толкова добро.
Лична оценка: 7/10


best ark server hosting