Този път уикендът нямаше нищо общо с предния и неговия упадък.
Маршрутът беше праволинеен и зациклящ – Пловдив-Варна-Каварна-Кранево-Варна-Пловдив. Видяхме Симон Симънс, нарадвахме се на Epica, поскучахме на Doro Pesch, понапихме се на Tarja, прекъснаха ни Atrocity-то, изпуснахме да видим Лив Кристин и двата пъти, за което най-ме е яд, забравих да си купя тениска от феста. Та общо взето Каварна единствено си струваше заради Епика. Подробен пост няма да пиша, защото имаше твърде много фактори, които по един или друг начин убиха част от положителните ефекти, и не ми се иска да ги описвам. Радвам се все пак, че успях да видя холандците, които са ми сред едни от най-любимите групи, а то… това е най-важно. Надявам се, че са останали доволни от представянето на публиката ни и скоро пак ще посетят страната със самостоятелно представяне в София (примерно). Същото се отнася и за Leaves’ Eyes, които поради ред причини – най-вече организационни – пропуснах.
Но каквото такова, посетихме и морето, потопихме за за кратко, зачервихме се като рак (почти де), че то аз май от две години не бях ходил на плаж. Починахме си за кратко и сега… последни свободни часове и утре пак се започва екшън.
Надявам се да успея да се сдобия със снимките, които колегите на Пламен, с които ходих, правиха на всичките концерти. Ако това стане, ще пусна няколко тук 🙂
A Quiet Weekend… Continues
A Quiet Weekend
Хората са го казали, няколко поговорки ми идват на ум в момента (както никога досега :Д), обаче мисля, че най-подходящата в случая би била: “Това, което сам си направиш, никой не може да ти го направи”, или нещо в тоя дух беше, не помня точно.
Въвеждам едно много желязно и абсолютно задължително правило за себе си в къщи – Никога, ама повтарям, никога повече бира в нас, сам. С други думи мое милост няма да пие сам бира в апартамента си докато играе на някоя игра или гледа филм и няма планове да излиза никъде. Това правило ще бъде съблюдавано със студена и непоклатимо увереност и последствията от нарушаването му… е, последствията са ясни ;Д
Защо? Не че някой е тръгнал да се чуди, но… След като в петък не излизах, реших и събота да повторя с едно PVC Шуменско, остатъци от вече затворения ни магазин, и FFVII Crisis Core сесия… Плановете са хубаво нещо, ама към един и половина бирата свърши, а аз… Ми понапих се леко. Самата течност май леко се беше повкиснала, което като че май засили унищожителното й действие. И какво си мислите стана? Желанието за още в мене се събуди :Д Но какво работи наоколо в един и половина през ноща? Нека Ви отговоря – НИщО! Ето защо аз си взех един бърз душ, облякох се и… отидох в Сенса, а от там и в Найлона. Мъка, мъка, казвам аз! Защо? Защо ми трябваше да правя подобно нещо :Д Напълно сам се вдигнах и се замъкнах на бар. Не че там не срещнах познати, но… Не е в това въпросът. Нима може да пропадна по-надолу :ДДДД Това не беше въпрос всъщност 🙂 Нещо ми подсказва, че в следващите няколко месеца положението може да се влоши. Освен ако… Но има неща, които никога няма да се случат. Нищо, 12.12.2012 наближава :Д Краят е близо хахах :Д
The Holy Trinity of Morning Songs
Влизаме в странно състояние. Бавно и постепенно последните дни ме обсебва нещо странно и не особено приятно. Причината я знам, но не ми се иска да я призная пред себе си, особено като няма особено смисъл и с нищо няма да се подобни положението. За тази цел последните няколко дена (изпълнени с особено голямо количество мързел) установих, че има три песни, които трябва да чуя сутрин преди да започна да работя. Не че след това се скъсвам от работа, но тези три сякаш ми дават нужния кураж, за да се засиля по работната плоскост в новия офис.
За две от тях вече съм писал, били са и песни на месеца (съответно юли и февруари тази година), а третата ще бъде песен на август (какво да се прави, издадох я предварително :Д). Не е като тези три песни да са с нещо специални. Сигурен съм, че всеки един може да ми посочи поне по още един милион подобни комбинации и за него те да са перфектни. Но предполагам, че всичко е въпрос на гледна точка и моментно настроение :).
Нека ги представя още един път в реда им на слушане. Редът понякога е обърнат, понякога е този, а в редки случаи се завъртат от порядъка 3 2 1 1 2 3, но никога, повтарям – никога – номер 2 не може да стане 1 или 3. И така…
По-долу можете, за пореден път да гледате клипчетата за номера 3 и 2, и да се насладите на красотата, която е номер 1 – абсолютният ми фаворит за този месец 🙂
Някакви въпроси? 🙂
Werewolf in a Women’s Prison (2007)
Поради липсата на по-интересно занимание, а и поради причините, споменати един пост по-надолу, е време да се позанимаем с малко глупости. А това се изразява в писане на кратко резюме за един “уникален” филм. Мисля, че на всеки може да му стане ясно за какво става дума само като погледна заглавието. За неразбиращите английски, нека помогна: “Върколак в женски затвор”. Сякаш авторите са се опитали да копират олд скуул екслойтейшън заглавията от преди има-няма тридесетина годинки, но… В случая можем да го наречем убер фейл.
И все пак, нека разкажем за какво става дума. Историята ни запознава със Сара и приятелят й, които докато правят секс на палатка на неизвестно място, биват нападнати от върколак. Пичът го отнася като му разпорват буквално гърлото, а мацката се отървава с ухапване по рамото. Убиват звяра все пак, тя припада и… се събужда голя и вързана за една маса в някакъв затвор някъде си. Една само-мазо (бледо подобие де) мацка и прави подробен преглед, снима я за някакъв уебсайт и я пуска сред останалите “рецидивистки”. Както на всяко подобно място, имаме кучки, които обичат да доминират и такива, които не могат да се защитят и някой трябва да ги пази. И, сигурен съм, защото е женски затвор, всичките стражи (двама или трима всичко на всичко) са от мъжки пол, като ръководителят е някакво жалко подобие на мъж, който обича да бъде пошляпван от вече споменатата само-мазо мистрес имитация. Разбира се при настъпване на пълнолунието адът се изсипва върху затворът, образно казано, защото мацката се трансформира в някакво жалко подобие на полу-роботизиран върколак и тромаво хапи къде що види да ходи.
Все пак говорим за женски затвор, който играе роля на “whore house”, поради което по-голяма част от времето мадамите се разхождат по цици и я си ближат взаимно потта една от друга, я си ближат други разни част от тялото. Така и не схванах що всички бяха само по една мизерна риза и от време на време по много къси дънкови… гащи (щото това е обида за късите панталони като цяло).

Сюжет? Може би някой ще попита какъв е той, защото по-горе не споменах за подобно, смятано поне от мене за задължително в един филм, нещо. Леко липсва, бих казал. Как Сара се озова в този затвор? Как този затвор просто така си намира жени и никой нищо не му казва, като се има в предвид некадърното му ръководство? Каква е целта и/или мотивацията на който и да е? Няма значение… Важното е цици и кръв да има, пък ако кръвта е върху циците още по-добре.
Актьорска игра? Нима някой си е помислил, дори за секунда, че някой от тези актьори там може да играе :ДДД Не съм сигурен, че ако нарека играта им преиграване и аматьорско изпълнение, няма да засегна някой аматьор-актьор :Д
Накратко казано всичко в този филм е мега зле – музика (даже не помня имаше ли такава), режисура, камера, подредба и връзка на сцените… и най-важното – сценария. А защото един подобен филм винаги трябва да има вратичка за продължение, финалът ни предоставя такава, но и завършва с класическата реплика: “We shall see at the next full moon” или нещо подобно в този смисъл.
Култ класика, сигурен съм, че ще стане. А от днес ще следя творчеството на този режисьор от близо и много внимателно.
Лична оценка: 1/10 (и това е защото поставям цели числа принципно… иначе би била 0.1/10)
Everything Remains As It Never Was
Не, заглавието няма нищо общо с едноименния страхотен албум на една швейцарска група 🙂 Просто ми харесва, а и ми се струва подходящо за контекста на този пост.
То се е видяло, че подробно ревю за двата дена на Sonisphere няма да има. То се е видяло, че дори кратко резюме на двата дена на Sonisphere няма да има. То се е видяло, че ревюто на новия албум на Anthema ще си остане само до встъпителния параграф. То се е видяло, че статиите за Хамъровите Дракула и Франкенщайн няма да видят бял свят. То се е видяло, че работата по gothic.bg се движи по-бавно и от костенурка в насрещното движение със закачен мощен вентилатор пред лицето си.
Причината за горе изброените неща, а и много други, е една, простичка и световно-универсална – МЪРЗЕЛ! Тук говорим за мързел в космически пропорции; мързел, за който дори общински служител би ми завидял.
Предполагам обаче, че едно е за сметка на друго. Красотата е, че вече не ми се седи в нас вечерно време. Преди пишех, разработвах и мислех по всичките проекти, но пък не ми се излизаше от нас. Всеки път като някой се обадеше, водех една безспирна вътрешна война със себе си дали да се мръдна или не. Последните две седмици не мога да се оплача от липса на вечерни занимания. Дори като се замисля, от по-миналия понеделник до сега не съм имал вечер, в която да съм се прибирал директно в къщи след работа и да съм се забивал на пцто. Но пък от много време не бях срещал хора, с които да имам толкова много общи теми за раговор – като се започне от любими филмови чудовища, мине се през книгите и се стигне до игри и Final Fantasy (защото това е заглавие, което застава до игрите самостоятелно :Д). Определено беше нещо, което ми липсваше в Пловдив последните 2-3 години. Ежедневието се беше превърнало в нещо еднотипно, скучно и кръговратно, превръщайки те в зомби с промит мозък без желание и воля. Та в тоя ред на мисля няма как да не се радвам, че се запознах с Иван и неговите приятели :Д Макар, че то голяма доза късмет изигра основната роля, но това не е толкова важно. А може и да не е било късмет? (Тук следва мистериозен и въпросителен поглед и още по-мистериозно и въпросително повдигане на веждите)
Но както и да е, тия дни гледаме по-оптимистично на следващите и знае ли човек, може и да става по-интересно 🙂 Но определено нещата вървят към промяна, някаква, не е ясно каква и дали ще е добра, но се усеща нещо… нещо различно.
Song of the Month – July
Вече пуснах текста на тази песен тук. Пак там и видеото може да бъде видяно. Нямам какво повече да добавя. За песен на този месец обявяваме Blitzkrieg на Deathstars.
ПП: За нея си има виновни, ама няма да посочвам :Р
Like They Do in The Moviessss
Всеки е гледал филм, в който в даден момент си е казвал нещо от сорта на “Ей това може да се случи само на филм!” или нещо близко. Казваш си, че подобно нещо не може да се случи в реалния живот и това или те успокоява (ако ситуацията е лоша), или те натъжава (ако е хубава ситуация, за която се надяваш да се превърне в твоята реалност).
Понякога обаче, за един много кратък период от време, реалност и фантазия може да се смесят. Като две различни измерения да се слеят в едно и да обърнат нечия представа за живота, вселената и… каквото е останало.
Държа да се похваля, че от както вече си имам пак музика (Благодаря, за което на Поля, че ме подсети за съществуването на мп3 плеърите и в частност, че аз имам такъв, който не бях виждал от над две години. Не помня дали си купих телефон март 2008ма или март 2007ма, но май беше първото :Д), желанието ми да ходя пеша разстоянията из този иначе толкова прекрасен град отново се върна с пълна сила. Сякаш музиката ме поддържа жив и без нея липсва желание за каквото и да е друго. Но както и да е. След… да я наречем интересно развилата се втора сесия на Vampire The Masquerade… моя милост реши да си ходи пеша от Кичука до Тракия, което е над час разходка.
(Надолу следват още имена на локации, които само един пловдивчанин може да разпознае, затова просто ignore :D)
Предложиха ми все пак да ме хвърлят до някъде с таксито и после от там да си ходя пеша. Защо пък не, си казах аз. Слезнах заедно с Поля пред тях (пред тях = булевард Източен, точно срещу входа на Каменица), а от там надолу (или нагоре, зависи от гледната точка и от посоката :Р) поех смело към вкъщи със слушалки в ушите. Плейлист от последният албум на Eluveitie, със задължителната релаксация в лицето на They’re Taking The Hobbits to Isengard, смело дрънчи по кабела, а аз бодро и нехайно крача по маршрута. Точният път не е толкова важен, защото това, което ме сполетя, се случи на няма и 200 метра по-надолу, на светофарите, пред будката за сандвичи и тостери, в която явно всички пияни маймуни се сбират да обсъдят какви парчета месо са се разхождали около и върху тях. Един бърз поглед 5-6 човечета опашка, нищо интересно, продължаваме да си крачим. Нещо ми се счува. Ама музиката силна, може и от нея да е било. Все пак внимателно и рязко завъртам глава (по-скоро инстинктивно, отколкото обмислено). Гледам някой се е втренчил в мене, но не забелязах да се опитва да ми каже нещо, затова си се обърнах бързо напред и продължих, мислейки, че наистина ми се е причуло. Две или три крачки по-напред усещам някакво раздвижване за гърба си, една ръка рязко, но най-вече грубо, ме хвана и ме обърна лице срещу лице със своя собственик. Срещу мен седи и гледа втренчено (или тъпо, то все тая в случая) младеж, видимо подпийнал (добре де, пиян като кирка), на около 21-24 години, с бяло-бледорозова фешън ризка, най-вероятно от турски произход (ризката де, не младежът), избелели дънки с още по-неизвестно местораждане и тънък сребрист ланец на врата (явно са нямали пари мама и тате за златен… криза, брат, кво да прайш), висок не повече от метър и седемдесет. Още като го видях и ми стана ясно, че ей сега ще ме бият :Д Зад него седяха още двама типа, които бяха вече по-едри от него и доста по-високи. Въобще, седяха като някои бодигардове :Д
Забелязах, че въпросният индивид си отваряше устата, което е ясна индикация, че се опитва да говори, слушалките явно са аксесоар, който то не зачита като източник на звук. Свалих си аз бавно едната слушалка, при което успях да хвана само краят на въпросителното изречение:
“… игнорираш, бе?”
Вероятно се е опитвал да каже нещо от сорта на “Ти кой шъ игнурираш, бе?” (правописните грешки в случая са умишлени).
“Моля?”, контрирах аз, защото наистина не бях чул.
“Ей сега ти строших физиономията!”, закани се джуджето. Стана ми ясно, че се готви да замахне. И го направи… сигурно едно десет секунди по-късно. Явно липсва добра координация между отделните части от тялото му, най-вече с мозъка. Дори не ми стана ясно какво толкова направих и какво той е искал от мене. Просто се отдръпнах от пътя на и без това тътрещия му се юмрук и… той падна по очи на тротоара. Казвам Ви, такива неща си мислех, че само по филмите стават. Момчето успя доста сериозно да си обели нос и чело, че и малко от брадичката, а кръв се лееше доволно за такива малки рани (то явно не са били толкова малки колкото изглеждат :Д).
Както казах, смях, смяхххх :Д
Ама то без тръпка все едно сме зациклили. Обаче в едно съм сигурен – ако в този момент двамата му здрави приятели бяха решили да му се притекат на помощ (при все, че аз дори не го докоснах) и да ми покажат от къде изгрява слънцето, щяха да ме смачкат от бой ;Д Добре, че се оказаха разбрани типове и не искаха да се бият :Д Не, че нямаше да се пробвам. Просто знаех, че нямам шанс.
Categories
- books (101)
- reading challenge 2011 (42)
- reading challenge 2012 (45)
- day/night (266)
- versus (4)
- develop (45)
- games (39)
- dissidia (8)
- platinum club (8)
- vampire the masquerade (7)
- movies (117)
- 30 days movie challenge (17)
- anime (19)
- horror (48)
- horror icons (5)
- short horror opinion (20)
- movie-nights (20)
- movies you should NOT watch (4)
- music (215)
- 30 days song challenge (30)
- events (33)
- releases (24)
- song of the month (56)
- songs (56)
- thinking… (23)
- writings (64)
- a vampire's tale (17)
- backstory (4)
- hunger (11)
- mirogled (1)
- untitled (11)
- books (101)
Archives
- May 2023 (1)
- October 2021 (2)
- June 2021 (2)
- September 2020 (1)
- July 2019 (1)
- May 2017 (1)
- November 2016 (2)
- October 2016 (3)
- April 2016 (3)
- March 2016 (3)
- February 2016 (12)
- October 2015 (2)
- August 2015 (1)
- July 2015 (1)
- January 2015 (2)
- May 2014 (1)
- March 2014 (1)
- February 2014 (1)
- January 2014 (1)
- October 2013 (3)
- August 2013 (1)
- July 2013 (1)
- April 2013 (1)
- March 2013 (1)
- February 2013 (3)
- January 2013 (1)
- December 2012 (2)
- November 2012 (1)
- October 2012 (1)
- September 2012 (1)
- August 2012 (6)
- July 2012 (9)
- June 2012 (6)
- May 2012 (7)
- April 2012 (20)
- March 2012 (28)
- February 2012 (11)
- January 2012 (19)
- December 2011 (11)
- November 2011 (6)
- October 2011 (11)
- September 2011 (3)
- August 2011 (5)
- July 2011 (7)
- June 2011 (20)
- May 2011 (22)
- April 2011 (32)
- March 2011 (16)
- February 2011 (10)
- January 2011 (13)
- December 2010 (7)
- November 2010 (6)
- October 2010 (7)
- September 2010 (8)
- August 2010 (9)
- July 2010 (7)
- June 2010 (48)
- May 2010 (10)
- April 2010 (5)
- March 2010 (6)
- February 2010 (11)
- January 2010 (16)
- December 2009 (4)
- November 2009 (13)
- October 2009 (13)
- September 2009 (7)
- August 2009 (8)
- July 2009 (7)
- June 2009 (12)
- May 2009 (12)
- April 2009 (9)
- March 2009 (17)
- February 2009 (8)
- January 2009 (13)
- December 2008 (19)
- November 2008 (23)
- October 2008 (28)
- September 2008 (17)
- August 2008 (20)
- July 2008 (27)
- June 2008 (13)
- May 2008 (8)
- April 2008 (4)
- March 2008 (15)
- February 2008 (12)
- January 2008 (33)
- December 2007 (28)
- November 2007 (4)
- October 2007 (13)
- September 2007 (1)
Tags
30 days movie challenge (17) 30 days song challenge (30) album (24) anathema (9) anime (23) a vampire's tale (17) books (103) clanbook (6) combichrist (4) concert (23) dead (12) descisions (17) develop (7) diorama (5) dissidia (9) drafts (11) final fantasy (9) flowing tears (4) game (19) games (9) gothic.bg (9) guide (17) haggard (4) happy (4) horror (63) hunger (11) icons (5) lyrics (46) movies (92) music (133) nosferatu (5) party (5) platinum club (8) reading challenge 2011 (42) reading challenge 2012 (44) reading challenge 2013 (5) sci-fi (6) sho (19) short story (43) silentium (7) top 10 (6) tristania (5) untitled cycle (11) vampire the masquerade (7) video (97)