Архив за месец: June, 2008

The List rev.8

   Пуснато от: Silentium   в develop



Работата по новата версия на каталозите върви повече от перфектно… Трябваше ми само ден, за да успея да преправя кода да използва динамичната променлива catalogue, която се налага да присъства абсолютно навсякъде. Имаше и някои проблеми с инклуднатите файлове, защото всичко минава през индекса, но невъзможни неща няма. Миграцията на филмите, игрите и книгите мина безкръвно и лесно… Остана музиката, която е малко по-сложна, защото ползва много повече файлове и има повече неща, но се надявам другата седмица да се справя и с нея…

А ето как изглежда всичко сега:

http://thelist.silentium-bg.com

Възможно е да има дребни бъгчета, които съм пропуснал (най-вече в линковете), но се надявам да ги отстраня с времето…


“Shame Forever Mine” by Silentium

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Една просто невероятна песен (bow)

Pain my friend
In solitude
This coldness suits me right
All the pain
I’ve struck through you
Is the shame forever mine

I felt you in my shiver
I hear you in my dreams
My body numb and linger
Stunned as dark reveals

It breathes the sweat of night air
It lurks behind my brows
I’m sorry that you were here
To witness all my faults

Pain my friend…

Longing for touch
Longing for arms
Around my hips
Lips for my lips

I’m worn and cast aside
Her thighs lay open wide

Yearning for one
Yearning for all
In lust I beg
Tongue on my neck

I’m worn and cast aside
Her thighs lay open wide

Pain my friend…

Invitia amente est
Perpetua pudeo mei
Carita Suus Renovare
Furore et dolore suus

To hurt and bleed this I deserve
May every tear strike every nerve
I dwell in depths, where I belong
Just let me sink with flames below

…with flames below!

Let my life, hour by hour,
Like fallen leaf by earth devour
With hollow end my hollow life
Without her bear my solemn strife

Longing for touch…

My emptiness
Yearning for one
I hide in you
Yearning for all
The tears I cry
In lust I beg
The shame I hide
Tongue on my neck

Rain my friend
You were right
This emptiness suits me fine
Every torn out
Tear she cried
Are for shame forever mine

Shame my friend
I hide in you
This loneliness stills the night
Every moment
Without you
Is the shame forever – mine!


Exams Time Pre.

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ами то както е тръгнало, явно всичко върви все надолу (да се чуди човек нима няма дъно)…
Новата схема  малкооооооооооо се промени и то към най-лошо :Д

Алгебрични структури                             19.06
Диференцианлни уравнения                   21.06
Геометрия                                                    25.06
Вероятности и приложна статистика    27.06
Програмиране                                            27.06
Обектно-ориентирано програмиране   29.06
Алгоритми и структури от данни          29.06
Езици за програмиране                            01.07
Дискретна математика                            07.07

В случая програмирането бива изместено от втори (който изглеждаше толкова далече) за този петък (който е адски скоро :Д)… Но още по-неприятното е, че всички изпити са с начален час 8 часа сутринта (бляк)… Това значи, че на 27ми и на 29ти мога да се явя само на по един изпит… Е, това вече ако не е преебавка, не знам…
Направо ми се губи всичкото желание да уча…


New Look

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ами това е :Д
Като изключим, че е малко синя, тази тема е доста хубавка 🙂
Има още какво да се прави по нея, но засега ще остане тя 🙂


Абсолвенти

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Не аз де. Докато аз стана такова нещо, много време ще мине още :Д
Но мисълта ми е, че късметът ми винаги ме следва… Защо когато личната ми карта е в мен никога нищо не се случва. Снощи тя остана в раницата заедно с ключовете ми и парите (а раницата се подпираше на една стена в офиса :Д) и точнооооо тази вечер трябваше да ни посетят полицаи в парка зад дома на младоженците. Добре, че единият му се пиеше повече бира отколкото на половината присъстващи, та явно просто отбиваха номера и отчитаха някаква дейсност. Че само акт ми липсваше за липса на документи :Д
А селските прояви на някои от присъстващите (нямам си идея какви бяха тези типове, ама не ме и интересува особено) просто не ми се коментират. Аз си се скатах и си траех докато не отминаха (а те седяха при нас едно десет минути сигурно). Все пак беше по-добре да си мълча при положение, че нямам тъпа лична карта :Д
Иначе е така беше добре… няколко бири, малко твърд алкохол под формата на шотове, няма напиване, няма простотии. Изключваме четирите часа и половина сън, но то след културна вечер се преживяват 🙂
Определено така е по-добре…


BSR

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Това сигурно беше една от най-гадните ми и тежки съботи от месеци насам… Все пак искам да уверя четящите, че причината е лична и няма нищо общо със самото събитие. То си беше супер добре направено при положение, че се намираше на поляна във Витоша. Имаше хубава музика, имаше пияни и подпийнали хора… :Д Какво повече може да иска човек :Д
За съжаление аз малко се поизложих и някъде към 11 часа (последните снимки са от около 10:30 та трябва да е било някъде към 11)… умрях (буквално :Д)… В периода от 5 до 11 погълнах около 600 милилитра червен ром (в бутилката бяха останали три пръста алкохол, та всеки може да си сметне колко е това :Д) и близо 2 литра кола, изповръщах си вътрешностите (добре, че бях ял само един мизерен ход-дог цял ден :Д) и, както вече споменах, умрях… Заспах си на тревата като пич и в последствие умрях (станаха два пъти за една вечер :Д) от студ, защото си дадох суичера назаем и така и не успях да си го взема до сутринта 🙂
Вярно е, че ми минаха разни мисли в петък вечер да си остана аз в Пловдив, ама тц… Трябва да спра да пия толкова много… Но предполагам този път беше така, че да може вечерта да приключи по-бързо, защото и без това нямах особено настроение, не ми се будуваше до сутринта, а и “носенето на маска” ме изморяваше допълнително и ме караше да се чувствам доста тъпо.
Но пък да погледнем положително на нещата. Запознах се с разни нови хора, възстанових едно-две хванали дебел слой прах връзки… беше приятно… Жалко само, че не успях да направя повече снимки, нооо… никой не желаеше да снима за съжаление, а аз прекалено рано се наложи да напусна терена :Д
И все пак това е още една много успешна стъпка към развитието на готик културата в България (нищо, че поводът няма много общо :Д) и дано подобни инициативи да зачестяват 🙂


Ауч

   Пуснато от: Silentium   в day/night



It’s party time!

Anyone wanna join?!


GameList rev.8

   Пуснато от: Silentium   в develop



Темата за блога нещо не върви както трябва (явно тази, която си харесах, няма да я бъде, защото е написана прекалено малоумно и не ми се занимава да правя всички необходими промени), а пък не ме свърта на едно място и трябва да човъркам нещо… започнах нова версия на каталозите. Основно ще се промени външния вид, самия код в ядрото няма да пипам, а сигурно ще копирам едно към едно. Този път обаче направих нещо, което никога не бях досега – създадох си дизайн на фотошопа и си го нарязах след това :ДДД Чувствам се горд със себе си :Д

Ето един бърз поглед на алфа версията 🙂

gamelist8.jpg


The Wind of Change

   Пуснато от: Silentium   в day/night



In everyone’s life comes a time when the change in inevitable. So it is now! The time for a change has come, we cannot deny it… We must embrace it!

Или с други думи, време е за малко редекорация на блога :Д (вие какво си помислихте :)) Започвам издирване и преправяне на нова тема. Както съм я подкарал с това ровичкане из теми за wordpress, скоро сигурно ще мога да си напиша някоя собствена… Скоро външният вид ще се промени. Stay tuned!


The Plague of the Zombies (1966)

   Пуснато от: Silentium   в horror, movies



plague_of_zombies_poster3.jpgЕдва ли има хорър фен, който да не знае какво е Хамър и с какво те са допринесли за развитието на британския хорър и хорър жанра като цяло. В повечето случаи техните продукции са евтини, но пък изпълнени с качествени британски актьори (Кристофър Лий, Питър Къшинг, Оливър Рийд) и стилни (обикновено малки забутани селца) декори. Но не Хамър са целта на този пост. За повече инфо вижте линка…
Също така едва ли има някой, който да не познава Джордж Ромеро и неговата сага за мъртвите, чието начало е поставено през далечната 1968 година с “Нощта на живите мъртви”. Две години преди това обаче се появява може би единственият опит (поне аз не видях друг, но и да има, той не е придобил някаква популярност) на Хамър да направят филм за зомбита.
“Чумата на зомбитата” разказва за възрастен доктор и неговата дъщеря, които отиват в малко провинциално селце, за да помогнат на студент на въпросния доктор. Серия от странни смъртни случаи са на лице и местният лечител не знае причината за това. Не знам дали филмите на Ромеро са първите, които представят зомбитата като жадни за кръв и мозък чудовища (просто не съм гледал чак толкова стари филми за зомбита), но и едва ли има особено значение. Тук немъртвите са представени като роболепни създания, които биват събуждани само и единствено, за да бъдат използвани като работна ръка. Те се подчиняват в по-голямата част от времето и изпълняват нарежданията на своите надзиратели. Не са плод на безмислостен вирус или жесток експеримент, а дело на черна вуду магия, която води началото си от Хаити. Историята, както се вижда, не блести с нещо кой знае колко оригинално и невиждано, а и за първи път ще видите зомбита някъде към края на първия час от филма (при продължителност от 85 минути). Но както вече споменах, филмите на Хамър, ако не друго, си имат доста добър каст и актьорите не са взети от улицата както е в повечето модерни холивудски ужаси за по 1000 долара. Главните герои постепенно се опитват да достигнат до причините за странните смъртни случаи и като изключим много бързата им досетливост относно някои неща, не се случват кой колко нелогични неща. Не че има и особено много действие през първата половина, но има нещо, което прави този филм сравнително интересен за гледане (може би на фона на всички бози, които изгледах в последно време).
Лична оценка 6/10