Tag: movies

Най-добрите и най-лошите хорър продължения – подкаст

Два поста в един месец? Това не се е случвало от близо пет години тук 😀

Шегата настрана, това ще бъде по-кратък пост така или иначе. Целта на занятието е да представя епизод от подкаста на На Кино.

Този епизод заснехме миналата седмица с колегите от Операция Кино и е с продължителност от цели 121 минути. Темата, както се вижда и от заглавието на поста, е най-добрите и най-лошите хорър продължения евър. Обсъждаме огромно количество известни ужасни поредици, някои не успяхме да споменем. Разбира се, темата е толкова огромна и необятна, че дори се изненадвам колко много заглавия намериха място в тези два часа.

Благой и Дринов са много по-приказливи от мен, което е реда на нещата. Като добавим и лилавото на камерата ми плюс проблемите с интернета точно този ден, се получава доста лагаво представление. Поне звукът беше на ниво и имаме прекрасно забавление.

Винаги е приятно човек да си говори на любими теми с хора, които споделят тези интереси и имат какво да кажат по въпроса. Можете да гледате целия подкаст в пълната му двучасова прелест по-долу.


The Neon Demon (2016)

mv5bntayotkxntq3nv5bml5banbnxkftztgwmjq1nzqxote-_v1_sy1000_cr006481000_al_Признавам си, че чаках с интерес този филм. Чух и четох ред суперлативи за творението на Рефн, гледах множество ревюта, в които авторите се възхищаваха на работата на датчанина. Като цяло очаквах нещо яко, уникално и добро.

Мисля, че, с тези три уводни изречения, става ясно в каква посока ще поеме мнението ми.

Неоновият демон е една дълга двучасова неонова скука, изпълнена с eye candy сцени без реално съдържание и контекст. Убеден съм, че много хора ще намерят различен смисъл и ще интерпретират по коренно различен начин идеите, но нека караме едно по едно.

Филмът разказва историята на Джеси – младо момиче от нищото, което идва в големия град с едно единствено умение – да бъде красива и да стои добре пред камерата. Тя сама си казва, че не умее да пее, да танцува, да рисува и така нататък. Оказва се, че наистина я бива и бързо започва да се изкачва по “стълбицата” на модния бизнес, спечелвайки си приятели и врагове по пътя.

Няма да изпадам в излишно разказване на историята, защото реално такава почти липсва. Филмът е изпълнен с дълги сцени на мълчание и визуален хаос. Тук обаче идва и най-големият плюс на лентата – адски красива е. Всяка една сцена почти е истинска наслада за очите, изпълвайки екрана с канонада от цветове. Премигващи светлини преливат сред неонови гами и бляскави момичета позират или се разхождат пред камерата. И всичко приключва до тук. През голяма част от първия част очаквах да се случи нещо и без доста изненадан когато забелязах, че вече съм подминал шейсетата минута без да се е случило кой знае какво. Героинята на Ел Фанинг, която трябва да изобразява неземната и съвършена красота, седи по-скоро неловко и объркано, без да е много наясно какво трябва да прави. Реакциите ѝ и са изкуствени и дървени през по-голяма част от времето, а изпълнението фалшиво до безобразие. За останалите ѝ “колежки” дори не искам да споменавам. Джена Малоун, която изпълнява ролята на гримьорката-лесбийка, надяваща се на страстна нощ, е що-годе свястна, но двете “съпернички” на главната героиня са меко казано ужасни. Държат се повече от изкуствено и нереално през всяка една секунда, през която са пред кадър, а ужасните паузи, които правят преди всеки отговор и реплика са направо влудяващи. Което всъщност се отнася за повечето от диалозите във филма – героите правят нереално дълги паузи между изреченията и преди да започнат да говорят, все едно това е нещо нормално и естествено, а събеседникът им от другата страна приема това като нещо ежедневно. Единствено Киану Рийвс, който има около 5-6 минути екранно време, прави сравнително свястна роля, макар и на пълен боклук. Признавам си, че му отиваше.

Като изключим всичко по-горе, идва момент за финал. Не знам какво очаквах, но определено не и това, което получих. Обичам ужаси, обичам брутални и кървави неща, но… Финалните сцени бяха толкова не на място, толкова извън всякакъв контекст и смисъл, че бяха бутафорни чак. Говоря основно за натуралистичността на насилието, на кръвта и отново поведението на персонажите. Все едно имаше подобни сцени (без да спойлвам), само да ги има, насилствено вмъкнати след всичко. Наблягам най-силно на финалната сцена преди надписите.

Та така, The Neon Demon за мен е едно претенциозно и изпълнено със скука визуално пиршество, което можеше да се побере в рамките на късометражен филм без всичката плява. Слаб актьорски състав, слаб сценарий, слаб диалог, силна визия. Някакви си малкото силни страни по никакъв начин не могат да надделеят над всичките му минуси.
4/10


SHO #20: Lights Out (2016)

Today is a good day for… hm… horror 😀 Рядко се впечатлявам така, но Lights Out успя да ме спечели, най-откровено си признавам. След няколко разочарования, които бяха набедени за супер добри, това вече си оправда “лаврите” 😀 Тук има сравнително оригинална и интересна история (не е нещо ново и невиждано, но не е и тотално клиширано), добра актьорска игра, хубаво развити персонажи и… адски много jump scare сцени. Вярно е, че филмът разчита почти изцяло на тях, но тук те наистина са много добри и могат да стреснат и хората с железни нерви. Има няколко дупки в сценария, но като цяло за момента се нарежда (заедно с The Conjuring 2) сред едни от най-добрите ужаси на тази година, а Девид Ф. Сандберг влиза в списъка с режисьор, чиято кариера ще се следи с интерес (да видим какво ще сътвори от продължението, уж прикуъл, на доста средния Анабел). Остана да видим и моят любимец Феде Алварез какво е надробил и може да имаме топ 3 (ако и Don’t Breathe се окаже толкова силен колкото го гласят). 8/10 силно препоръчвам, особено на загасена лампа :Д

happystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4786282


SHO #18: The Shallows (2016)

The Shallows реално е one woman битка срещу една много лоша акула, която запраща Блейк Лайвли на няколко десетки метра навътре в океана и тя не може да се добере до брега. След това започва игра на котка и мишка за оцеляване. Реално целият филм се фокусира върху героинята на Лайвли и подобен подход въобще не е лесна работа, защото актьорът трябва да изнесе цялото действие сам. За щастие мацката се справя сравнително добре. Филмът не е някакъв шедьовър, няма и една десета от напрежението на филми като “Челюсти”, че дори и “Deep Blue Sea”, но все пак е сравнително интересен. Макар и да подозира, зрителят до последно няма как да е сигурен дали Нанси ще се справи с лошия звяр, по какъв начин ще успее да се спаси и прочие. 4/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4052882


SHO #17: Fender Bender (2016)

Едва ли много хора си спомнят адаптацията по Стивън Кинг The Night Flier с Мигел Ферер, но ето, че близо 20 години по-късно Марк Павиа решава да направи втори филм :Д Този път по собствен оригинален сценарий. Оригинален е силно казана дума в случая, но все пак Fender Bender има няколко много силни плюса. Подобно на скорошния хит сериал Stranger Things, лентата на Павиа има за цел да направи много силен реверанс към слашърите от 80те и 90те, най-силно Halloween. Цялата атмосфера, музика и структура на филма са като образец за именно тези филми. Като се започне от представянето на убиеца с първата му жертва, мине се през настоящия живот на новата такава и се приключи с играта на котка и мишка между двамата. До тук обаче приключват положителните страни. Fender Bender е на светлинни години от напрежението и ужаса, които имена като Карпентър умеят да пресъздадат на екран. Самият убиец също по никакъв начин не се отличава, не се споменават мотиви или минало. Просто един психопат без оригинален външен вид или специални умения. Факт, че всичко се опитва да се движи по утъпкани пътеки от клишета, но средата със запознаването на зрителя с главната героиня и нейните (“ненужни”) приятели, както и личната ѝ драма с гаджето, бяха прекалено проточени (първото) или изцяло ненужни (второто). Определено Марк Павиа има подход към нещата, макар и да има още примери да взима. Все пак дано не му трябват още 19 години за трети филм 😀 5/10 най-вече за усилията.

happystarhappystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt5131906/


SHO #16: Friend Request (2016)

Очаквах сходна глупост като Unfriended, но Friend Request имаше малко повече качества (най-вече не беше снимам през камерите на компютрите, а съвсем нормално :Д). Уви, в края вече малко изпуснаха нишката и самият финал остана да виси във въздуха… Но като оставим това настрана, първите седемдесетина минути бяха сравнително интересни, макар и клиширани. 4/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3352390/


SHO #15: Club Dead (2015)

Мислите си, че това може да е приличен вампирски филм? Помислете си отново. Има доста 90ски дух, но толкова са позитивите. Действието през цялото време (почти) се развива във въпросния клуб, а вампирите са повече от смешни. Дори има един, който си е направо комичен (а не трябва да има нищо комично, уж). И ако първите 60ти минути се понасят сравнително сносно, с някакво пренебрежение, абсурдите в последните 10-15 минути идват прекалено. Личи си, че авторът на сценария сам се е вкарал в няколко задънени улици без шанс за излизане, затова и просто е решил да го кара… през просото. 1/10, само защото обичам вампири

happystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt2820578


SHO #14: Frankenstein (2015)

Една модерна интерпретация на романа на Мери Шели, която няма нищо общо със споменатата книга. Все пак това беше един мрачен, потискащ и изключително отчаян филм от началото до края. Всеки кадър беше пропит с депресия, мъка и тъга. Поне в това отношение им го признавам на авторите. Наистина са успели да пресъздават една доста отчуждена атмосфера, в която главният герой – чудовището – е абсолютен изгнаник и няма място сред живите. Дори ролята на Тони Тод беше учудващо добра и лишена от типичното му пресилено преиграване в хорър абсурди. Само финалът сякаш беше изсмукан от пръстите и дори леко насилен, но… няма перфектни неща :Д 4/10

happystarhappystarhappystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt4086032


SHO #13: Ballet of Blood (2015)

Още от първата сцена си личи колко жалък и долнопробен ще е този филм. Всичко в него – от сценария и режисурата, през актьорите и тяхната “игра”, та чак до озвучаването и светлината – абсолютно всичко смуче яко. Опитвам се да намеря поне една добра дума да кажа, но… въображението ми се гърчи в предсмъртна агония в опити да измисли нещо подобаващо. Такова няма. Направо ме побиват тръпки като се сетя за някои от по-абсурдните сцени. 0.1/10

dead_star

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3061100


SHO #12: Uncaged (2016)

Дупка до дупка, както се пееше в една стара песен grin emoticon Филмът се движи толкова абсурдно колкото и започва. Всъщност, почти през цялото време е абсурден, а персонажите (особено “злодеят”, ако може да се нарече такъв) са от зле по-зле. Като изключим глупавото им “развитие”, те правят толкова нелогични грешки и избори, че чак да ти стане неудобно и тъпо, ако имаш време да осъзнаваш едната глупост преди да е започнала следващата. 2/10

happystarhappystar

IMDB Link: http://www.imdb.com/title/tt3562786/


best ark server hosting