Архив на категория: ‘movie-nights’

Movie Night 16.01.2012

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Направих едно кратко връщане назад из филмовата категория и… не ми хареса колко отдавна не съм писал нищо за филми. Именно затова реших да драсна един бърз пост, който да отнеса към movie nights категорията. Просто по няколко кратки изречения за няколко не толкова интересни филми; реално филми, които не го заслужават чак толкова но… Нямам си друга работа. Освен това трябва да боря с нещо този мързел и апатия, които са ме нападнали :Д
(Даже, сега като гледам, последният пост в тази категория е бил преди…. многооооооооооооооооооооооо време :ДДД)

Amphibious 3D (2011)

Браян Юзна е от типа режисьори ‘Уве Бол’. Те правят предимно малоумни филми, оценките им винаги са катастрофални и рядко получават каквито и да е положителни ревюта. Все пак въпросният има няколко ленти, които не са чак толкова зле. Аз лично страшно харесвам “Return of the Living Dead III” или антологията по Лъвкрафт “Necronomicon”. Втората част на Реаниматора също не беше чак толкова лоша. И въпреки всичко достигаме до последното му творение – Amphibious, че и в третото измерение било. Добре, че си го гледах на монитора и въпросното липсваше. Този филм притежава едно и само едно качество – пълен боклук (при липса на положителни черти, и отрицателните стават качества :Д). Майкъл Паре играе ролята на капитан на лодка, който трябва да “разходи” някаква мацка из морето докато тя търси някакво животно или останки от такова (не ми стана много ясно, защото не внимавах, но и то тя не прави нищо по този въпрос така или иначе). Обаче попадат на някакви “приятели” на първия, на риболовна платформа сред водата, които не са особено приятелски настроени.
Като цяло това е “monster movie”. Имаме някакво странно, (вероятно) праисторическо зверче, което плува под платформата и трепе наред. Обаче не един път се намеква, че едно момиче, дете на шаман от местното село (което чичото – въпросния шаман – е продал в робство :о) го контролира. След това обаче се и опитва да го убие… И… и… 80те минути са пълни със сценарни дупки, недоразумения и недвусмислици. Няма едно действие на героите, което да е оправдано или да има каквато и да е логика. Те правят неща, които в последствие си противоречат с последвалата постъпка, пак от тяхна страна.
Но ако оставим настрана това, както и ужасната игра на всеки един, самото създание е също под каквато и да е критика. Не знам доколко скорпионите могат да се класифицират като земноводни, при положение, че са от клас Арахниди или казано с други думи, от семейството на паяците :Д Но явно това е някакъв модифициран скорпион. Ако трябва да го обобщя с една дума – ужасно. Но не в добрия смисъл на това значение. Няма да Ви отегчавам повече. Бягайте далече… много далече…
Лична оценка: 1/10 (както съм казвал преди: защото 0 не е оценка)

The Hunters (2011)

Кой е казал, че европейското кино не може да ражда боклуци? Тази коопродукция между Франция, Люксембург и Белгия разказва за група ловци, които обаче не са фенове на дивеча. Те притежават малка крепост, до която се стига само посредством голям подвижен мост и там те преследват и избиват жертвите си. Подобно на горния филм, и тук сценарият е просто пълен с нелепи ситуации, които не само, че са лишени от смисъл, ми нямат и каквато и да е връзка с останалата част от действието. Примерно, защо в края на филма мостът е спуснат и защо двойката мъж и жена идват в крепостта? Както се казва в един друг филм на ужасите: “No fucking reason!”. Няма и един персонаж, които да се хареса тук. Всички са жалки, плоски и безлични. На главния герои са се опитали да предадат някаква индивидуалност чрез миналото му като военен и мината, на която е стъпил, но това си остава само намек, недоразвит и почти неизползван.
Слаба работа като цяло. Филмът има някакъв потенциал, но е адски претрупан и сякаш направен набързо. Има опити за напрежение, както и някакви туистове, но… всичко си остава просто така… Тъкмо си помислиш, че ахаааа нещо ще стане и някой прави нелогично и безсмислено действие и всичко отива по дяволите.
Лична оценка: 2.5/10

Имаше още 1-2 филма, които гледах и си бях набелязал, но… писна ми… Стига толкова 🙂

Етикети: ,


Live-Action Movie Nights Part 1

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Миналата седмица успях да се докопам до много доволно количество live-action филми по манги и анимета. Та сега накратко за няколко от тях. Другата седмица сигурно ще пиша и за останалите. Може би…

Jigoku Shoujo (2006)

Дванадесет серийната поредица разказва историята на Енма Ай, която пренася душите на мъртвите в Ада. Посредством сайт, който може да се види само в полунощ, всеки може да поиска негов омразен враг да бъде пратен веднага в пъкъла. Уловката е, че когато умре, човекът също ще сподели тази съдба.
Този сериал е по-скоро трибют към сериала, отколкото интерпретация на анимето. Кратките двадесет минутни епизоди следват буквално дословно идеите на своето вдъхновение, като копират дори звуците и интонацията на героите. Тук обаче е един и от най-големите минуси. Просто има анимета, които не изглеждат добре в live-action. Има неща, които трудно могат да се предадат от анимация в игрално кино и когато се опитваш да направиш копие едно към едно, не е задължително да успееш толкова добре. Точно това се случва и в случая. Като цяло от друга страна това не е сериал за хора, които не са гледал анимето. Има много мотиви и действия, които остават необяснени поради краткостта от само 12 серии.
Но все пак е един добър опит, които наистина сериозно набляга на драмата и човешките взаимоотношение, а остава частта с ужаса по-назад. (Както и прави и анимето, между другото, макар да се афишира като ужаси).
Лична оценка: 6/10

Boogiepop wa Warawanai: Boogiepop and Others (2000)

Първо искам да кажа, че не съм чел мангата и не съм гледал сериала, който е правен по нея (аниме сериал). Единствено съм имал шанс да се запозная с една стара OVA, но нищо не си спомням от нея така или иначе.
Boogiepop and Others е един прекалено дълъг филм за това, което се опитва да представи. Първата му половина е някакъв опит за псевдо любовна история, от която нищо не става ясно, а само се споменават няколко неща. По-късно обаче действието се изсипва с пълна сила и дори става адски объркващо. Времето и героите непрекъснато се променят през двучасовата продължителност на лентата и едва към края става ясно за това, което може да обърка изключително много невнимаващия зрител. Много от отделните герои сякаш нямат никаква връзка или почти невидима такава с останалите, но пък и им се отделя повече от нужното време.
Определено са се опитали да постигнат нещо, но са се объркали самите автори. Поне аз с такова впечатление оставам. Ще видим анимето 🙂
Лична оценка: 4/10

Devilman (2004)

Това е правено по много дърта манга, която е вече на няколко пъти анимирана през годините. Филмът има за цел да наблегна на сериозни теми и идеи, като постепенно показва злата и унищожителна природа на човешкото същество, изправено пред демонската заплаха. Проблемът е, че авторите са се опитали да обхванат огромен период от време и го поднасят изключително бързо. Действията на героите остават неясни и необяснени, а сюжетът бързо препуска от идеалистичното семейство в предградията към постапокалиптичното бъдеще.
От друга страна и CGI ефектите на демоните си бяха доста зле като за японски филм. Личи си, че хората не са имали достатъчно пари. Или просто са си мислели, че това, което са направили е добре :Д
В крайна сметка Devilman не успява да забавлява както трябва, а и идеите, които се опитва да прокара, не са поднесени много подобаващо.
Лична оценка: 4/10

Alive (2002)

Най-доброто оставих за последно :Д
Защото Alive определено е нещо, което си заслужава, но не е за всеки. Правено по мангата със същото име, това е психологически трилър и екшън за осъден на смърт затворник, който оцелява след опит за изпържване на електрическия стол и, който получава шанс да стане част от мистериозен експеримент. Оказва се, че има извънземна форма на живот, която обича да превзема тялото на този, които тази само смърт и желание за разрушение в сърцето си. В крайна сметка всичко опира да военни експерименти и тъмно минало.
Героят е подложен на различни психологически и психически атаки, за да се пречупи и да се събуди желанието му да убива. В крайна сметка резултатът е постигнат и втората половина се превръща в екшън и борба за оцеляване, в която мъжът се изправя срещу нападащите войници и още един, подобен на него, хибрид, който се предполага, че е по-добър.
Както казах, това не е филм за всеки, но аз останах адски доволен. Чел съм и мангата, която разбира се е много по-хубава, но лентата много успешно е предала голяма част от мрачната атмосфера и отчаяние на героя. Накрая става малко твърде пресилено и бутафорно, но то е за кратко 🙂
Лична оценка: 7/10

Етикети: , , ,


Movie Night 01.06.2010

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



От доста време не съм писал подобен пост, а какво по-хубаво от първи юни като ден за гледане на филми :Д

The Willies (1990)

Тук можете да видите един много млад Сам (от Властелинът на пръстените) или Шон Остин в ролята на хлапе, което заедно с двама свои приятели си разказват страшни истории в палатка през нощта. Реално поднасят два разказа – един Остин и един приятелите му.
Първата страшна история е за недоносче, което яде бой в училище, но чистатчът се оказва чудовище под прикритие и убива тези, които тормозят детето.
Втората пък разказва за дебело и зло дете, което няма приятели в училище и кой знае какъв личен живот, но има хоби – да събира мухи, да ги убива и да си прави лоши шеги с тях. Накрая обаче си намира майстора в лицето на няколко мутирали хвъркати, които му… отрязват ръцете.
Да, да, знам. Но все пак това е детски филм, както и да го погледне човек просто. Всички главни герои са деца, а цялата реализация много напомня на фокс кидс продукции като Ирии Индиана или Гоустбъмпс. Без да претендира за нещо особено, лентата е достатъчно приятна, а децата прилично отблъскващи :Д И все пак няма нищо забележително или впечатляващо.
Лична оценка: 5/10

Going Postal (2010)

Третият филм по Пратчет вече е факт и преди часове се появи по нашите торенти. Аз, като един върл Пратчет фен, си го свалих веднага и го гледах
Мога да кажа, че това е един филм изключително и абсолютно само за фенове на автора. Просто половината няма да разберат доста от нещата, а другата половина няма да го оценят (говоря за не-феновете :ДД).
Отново е дело на същите хора, които поднесоха Дядо Прас и Цветът на магията, като този път обаче режисьорът и сценарист на първите две тук е изпълнителен продуцент. Избор на адаптация е една от по-последните и “модерни” книги на Пратчет, а именно преведената по ужасен начин у нас “Пощоряване” (говоря за цялостния превод, а не за заглавието, то е доста хитро измислено спрямо английската игра на думи).
Отново имаме супер колоритни персонажи, пресъздадени по един перфектен начин (особено злодея, който се изграе от David Suchet – познат като Поаро от множеството серии по Агата Кристи).
По-слаб е от предните две, но все така страхотен. И, Ангуа е направо…. гррр… Определено не си я бях представял по този начин като чета книгите, но… Вече точно това лице ще изплува в съзнанието ми всеки път като срещна името й ;Д
Лична оценка: 7/10

Hierro (2009)

Испански трилър за майка, която губи детето си на ферибот и прекарва останалата част от филма в търсенето му. Лентата комбинира множество елементи на семейна драма и психологически трилър, като се опитва да представи мъката и болката на младата майка, но нещо аз поне не успях да бъде убеден от актрисата. Самият сюжет е адски предсказуем за съжаление и макар да не е задължително да се досетите за точния финал, все ще Ви минат няколко предположения през ума, които да са на 90-95% близко до истината. Освен това ми се стори, че голяма част от тези проблясъци или каквото бяха там, сякаш излишно претрупваха иначе доста силната мрачна атмосфера. Режисьорът се е опитал да направи нещо по-различно сякаш и може би е щял да се справи, но ако разполагаше с по-читав сценарий. И по-добра главна актриса, разбира се, защото тази определено не успя да ме убеди, че е съкрушена майка. Както казах, атмосферата е силна и мрачна, и едно от хубавите неща във филма.
Лична оценка: 4/10

Hard Ride To Hell (2010)

Сигурно човек, който не харесва ужаси, би се запитал защо въобще продължават да се правят подобен род филми. Може би все пак има някаква мизерна формула, която е евтина и, по-важното, носи пари. (А просто хората може да си перат парите по този начин, казва ли ти някой!)
Идеята тук е, че група младежи с каравана си пътуват и попадат на култ сатанисти, които обичат да си похвапват човешко месо и да призовават демони. И, кой да предположи, водачът им е безсмъртен, продал душата си, ненормалник.
Нещо ново в сюжета? Не!
Нещо ново сред актьорите? Не!
Всичко от началото до края е зле, но то това е ясно. Единствено Мигел Ферер като едноокия, безсмъртен лидер на сектантите, които приличат на шайка рокери, внася малко по-свежо разнообразие, но далече от достатъчното.
Но пък от друга страна тук формулата е ясна – младежи по средата на нищото, откачени психопати, цици, кръв, много пищене + отрицателният туист накрая. Следвай по калъп и няма да сбъркаш 🙂
Лична оценка: 3/10

Етикети: , , ,


Easter Movies

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Не, тук не става дума за филми за Великден, а просто филми, който гледах по Великденските почивни дни :Д Но важно е да привлечем посетители :Р
С по няколко кратки думи за всеки от тях, за да не Ви се налага на вас да ги гледате :Д

Isolation (2005)

В основата си се разказва за мутация в новородено теле, в резултат на което се появяват някакви зловещи създания и почват да тероризират фермата…
Всичко много хубаво, ама първата третина от филма си беше чист аграрен урок по израждане на кравата… Чак пък толкова детайлно и подообно едва ли някой го интересува как се ражда теле (но пък знам ли :Д)… Жалии персонажи, които правят жалки и необосновани неща през повечето време. Какво, защо и как са въпроси, които не са вълнували авторите. Поне над самата реализация да се бяха потрудили малко 🙂
3/10 само заради все пак малкото напрежение, което се опитват да трупат към края…

Patient X (2009)

Patient X е филипински ужас и има за идея да ни запознае с асвангите (aswang на английски, нямам идея дали така точно трябва да се чете :Д) – филипинските представи за вампири. Семейството на главния герой е било убито преди 20 години пред очите му от тези създания и сега това на негов приятел също. Този път обаче извършителят е заловен и… останалите си го искат обратно, като под останалите разбирайте още трима :Д
Самият филм представлява по-скоро някакъв плах опит за survival horror, защото целият каст е забит в една мизерна болница докато вампирите ги убиват един по един.
За съжаление филмчето не успява нито да създаде подобаващо напрежение, нито да покаже кой знае каква актьорска игра. Лична оценка 4/10

A Perfect Life (2010)

A Perfect Life разказва за група приятели, които реално бяха друсани през повечето време и… в крайна сметка се оказа, че главният герой е приемал живота си по един по-различен начин и не е искал да си признае истината, за това, което се е случило в действителност. Само не ми стана ясно с това разпокъсано действие напред и назад във времето и опит за мега изненадващ туист на края, дали не се опитваха да направят лентата по-интересна? Защото не се получи :Д 4/10

Kyûketsu Shôjo tai Shôjo Furanken (2009)

За този филм ми се иска да си поговорим малко повече 🙂 Ако някой е гледал филма за плувкините (или чел мнението ми тук) може да придобие обща идея за това какво го чака, защото цялостното усещане е същото. Единствено историята е по-различна.
Вампирка, която се подвизава като ученичка, си харесва някакъв младеж и иска да го направи свой роб/любим/секс играчка/нещо от този род. Да, ама “кучката” на класа и дъщеря на заместник-директора също го харесва. Въпросният баща пък от друга страна се изживява като модерния доктор Франкенщайн и опитва да съживи мъртвата плът. Оказва, че с кръвта на новата ученичка това е възможно. Когато умира любимата му щерка, той решава, че е време да тества съживените и приличащи на червей болтове, с които да скрепи частите от тялото и да превърне своята плът и кръв в чудовище. Следва титаничен сблъсък между двете мацки, от който само една може да излезне жива.
Мисълта ми е, че тук дори най-малкото порязване поражда фонтани от кръв, които продължават с минути. Всеки персонаж бива окъпан с червена боя през няколко минути и крайници хвърчат дори по-често 🙂 Типичен представител на този жанр филми, които напоследък гледам са станали доста популярни в Япония.
А иначе за преиграването и липсата на каквато и да е актьорска игра, в който и да е от актьорите, мисля, че няма нужда да споменавам дори :Д

Етикети: ,


South Korea Movie Day 12.02.2010

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Така или иначе реших, че днес няма да ходя на концерт на Paradise Lost, защо да не си направим тематичен ден у дома. Не че не искам да гледам една от любимите си групи на живо, но просто не искам да налея 45 лева в гърлото на тези идиоти от НМА, които дори имат наглостта да откажат на подгряващата група един ден преди събитието. Явно наистина ще трябва да се ориентираме към разходки в чужбина ако искаме да видим някои от обичаните изпълнители. (Като добавим и студа в София като фактор, с който трябва да се боря 6-7 часа… везните наклониха бързо).
Но това не е тема на поста…
Количеството филми на харда доста се поувеличи, затова реших, че е време да ги намалим малко. Засилих се на напълно рандъм принцип към 1-2 заглавия, и двете корейски. След като се разрових малко по-внимателно, видях, че имало и още от тази страна. Та какво по-хубаво от тематично подбрани филми :Д

The Butcher (2007)

Това дали беше филм? Сюжет липсва, а действието се предава през погледа на една от жертвите през повечето време. На кратко – трима, очевидно болни индивида, измъчват и убиват четири други. Съвсем традиционен експлойтешън филм, който дори не се опитва. А непрекъснатото местене на погледа на героя може да ви докара световъртеж. Все пак предполагам би се харесал на почитателите на безсмисленото насилие и тоновете литри кръв. Хаотичен и напълно безсмислен, този филм не заслужава дори и оценка. Добре, че поне е само 70 минути дълъг :Д

Someone Behind You (Du saram-yida) (2007)

Тази адаптация по едноименен комикс и част от After Dark Horror Fest 3 (под името Voices) е един от най-обърканите филми, които съм гледал в последно време. Историята разказва за младо момиче, което всичко около нея се опитват да убият. Обаче в действието има и странична идея с приятелия й, който се оказва не това, за което се представя. Имаме и един друг тип, който май също не е много ясно какъв е. Разни неща се случват, ама не става ясно защо се случват. Сякаш пет души са се опитвали да пишат сценарии, но никой не се е консултирал с другия и всеки си е пишел каквото му хрумне. След това са се опитали да съберат идеите си в 85 минутен филм. Резултатът – пълна каша от неясноти и необяснени събития с няколко събплота, които са изцяло не на място и напълно излишни. Като оставим това на страна, всичко друго, което е нужно на един азиатски хорър е на лице и лентата определено е имало потенциал ако се бяха придържали към една и само една история.
Лична оценка: 3/10

Muoi (Meui) (2007)

Тази копродукция между Южна Корея и Виетнам разказва за млада авторка, която заминава за Виетнам, за да търси вдъхновение за следващата си книга, в която ще се разказва за проклятието на отмъстителен дух. Лентата може да е корейска, но просто си личи колко много авторите му са се вдъхновявали от японските си събратя, защото почти всяка сцена използва клишираните до смърт елементи на ужасите от страната на изгряващото слънце. Но разбира се това не го прави лош филма. А от друга страна виетнамските сцени разчупваха иначе сравнително еднообразно редящите се сцени. Както казах обаче, всичко това вече сме го гледали и едва ли някой може да се изненада от поредния призрак, който е имал тежко минало и сега се завръща под формата на жестоко проклятие.
Лична оценка: 4/10

Имам още три филма от Южна Корея, които смятах да гледам, но след горните три нещо ми писна 🙂 Затова тях може да ги огрее по-късно, но не е ясно още, защото смятам да посетя концерта на Ревю с Милена. Така или иначе после ще чета само коментарите за Paradise, поне да не е ме е чак толкова яд.

Етикети: ,


Ghosts Movies Night 05.12.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Постът е стар, но не ми оставаше време да го пусна досега 🙂

Отдавна не бях писал за някой филм, не защото не гледам такива, а просто защото ме мързи ужасно много, а и ми липсваше желание. Но тази вечер случайно се застъпиха три филма със сравнително сходен основен елемент – призраци. Не мога да кажа, че си приличат, защото имат толкова общо, колкото и различно, но спокойно могат да попаданат в една категория… За съжаление, нито един не струваше кой знае колко. Но това си е мое мнение…

The Echo (2008)

The Echo разказва за мъж, който излиза от затвора и се настанява в стария апартамант на наскоро починалата си майка. Оказва се обаче, че странни неща се случват в порутената сграда.
Честно казано филмът започва бавно, не се опитва по никакъв начин да гради каквото и да е и разчита единствено на своя главен герой и неговото депресирано и отчаяно от живота изражение. Разбира се, имаме и едно-две убийства, колкото да покажем нещо и, както в повечето такива филми, призраците никога не изглеждат обикновено, а винаги са мрачни, разлагащи се и много зловещи. Тук дори в една-две сцени са се опитали да копират малко от „Гняв” и в частност „скърцащите” звуци. Авторите обаче дори не са се опитали да обяснят как така се случват някои неща и защо или какви ще са последствията от тях (особено на финала).
И като стана дума за финала, той просто пада от небето. Както вече казах, тук градене и развиване на сюжет леко липсва и едни и същи сцени се разиграват с различни реакции на главните герои.
Лична оценка: 3/10

Deadline (2009)

Deadline може да се каже, че донякъде е сходен с The Echo. Млада сценаристка (Британи Мърфи) се настанява в стара, но голяма и красива къща, за да може да се средоточни на работата си и да спре да мисли за приятеля си, който е в затвора и, който се оказва, че много я е тормозел и тя изпитва страх от него. В къщата намира касети, на които млада двойка (Бърч и Блукас) се радва на семейния живот. Касетите започват мило и прекрасно, но постепенно показват мъжа в една ревнива и много агресивна страна. През това време мацката вижда призрака на убитата жена, който явно се опитва да й каже нещо.
Тук обаче стряскащите сцени и тези, които имат за цел да ви уплашат са още по-малко и оскъдни от The Echo. Действие напълно липсва, с изключение на „шокиращия” туист в края. Липсва също така и финал, в интерес на истината. Героинята на Мърфи е още по-интерзана и депресирана от героя в The Echo и на моменти дори дразни с параноята и отчаянието си. Изглежда идеята тук е била по-скоро да се направи драма с леки свръхестествени елементи, отколкото ужас. И призраците, когато се опитват да плашат, винаги са много лоши.
Спокойно може да се избягва без съжаление.
Лична оценка: 2/10

Imago Mortis (2009)

Това беше най-добрият от трите филма, макар, че добър е прекалено силен комплимент. Трагедия се е случила в училището, където учи младия Калавера. Той намира странно устройство, скрито в пещера, с което може да се извлече последния кадър от окото на умрял човек. Малко след това някой открадва уреда от стаята му, а състудените му започват да изчезват, докато той вижда зловещ призрак на млад мъж (няма нужда да споменавам тук за призраците и опитите им да плашат отново).
От всички главни герои, този беше най-противен и досаден, защото изражението му на страх, на уплаха, за усещане за смърт, беше най-неестествено и фалшиво. Отново призраци търсеха възмездие за едно или друго нещо, но не толкова сюжетът ми допадна тук, колкото самата идея на филма. Всичко останало беше реализирано ужасно. С изключение на няколко сцени, през повечето време младежът търчеше наляво и надясно в опити да разбере какво става, а в крайна сметка се оказа, че си е нямал и най-малка идея през цялото време. С това искам да кажа, че всичко, което той правеше, беше… безсмислено.
Определено започвам да се отчайвам вече от количестово бози, който се появяват напоследък, а и това този път беше италианско, а не холивудско.
Лична оценка: 4/10

Етикети: ,


Vincent Price Movie Night 14.06.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



В интерес на истината това трябваше да бъде една Vincent Price/Roger Corman/Edgar Allan Poe Movie Night, но няколко фактора промениха заглавието и тематичността на подбраните ленти.
Първоначално филмите бяха пет на брой – и петте с Винсент Прайс, и петте режисирани от Роджър Корман, и петте по заглавие трябваше да са по разкази и поеми на Едгар Алън По. Оказа се обаче, че един от тях е по разказ на Лъвкрафт, а името на По е използвано от разпространителите в Щатите, за да подлъжат зрителите, че това е част от поредицата, от която са и другите филми. Нямаше смисъл аз да поддържам тази налудничева теза, затова взех и шести филм – отново с Винсент Прайс, отново по По, но този път от друг режисьор.
Преди време вече писах за няколко такива филма, имам още няколко, но нека сега обърнем внимание на тези. В интерес на истина дори не знам как да подходя към всеки един индивидиално (говоря за лентите на Корман) при положение, че толкова много си приличат в толкова много отношения – като се започне от атмосферата, декорите и обстановката и се стигне до актьорските изпълнения и музиката. И тези стари филми (както ще забележите, всичките са от шейстте години на миналия век) нямат нищо общо с днешната помия, която Холивуд бълва на килограм, за да пълни препълнените си джобове. Това са филми, изпълнени с класа, красота и финес. Те ви потапят в една невероятна атмосфера благодарение на интересните си сюжети и персонажи.
Няма да крия, че не съм някакъв голям почитател на творчеството на Едгар Алън По, но и той, както всеки писател като него, има както добри, така и слаби произведения. Но пък и няма какво да си кривя душата в случая – екранизаците, къде по-свободни, къде по-близки до оригинала, много добре са уловили духа на своите оригинали, а изпълнението на Прайс ще ви остави без дъх до самия край.
Но все пак нека кажа по няколко думи за всеки един от филмите.

The Pit and the Pendulum (1961)

Един от по-любмите ми разкази на По, заедно с Маската на червената смърт. Млад мъж идва заради смъртта на своята сестра и се запознава с нейния съпруг, който си има една прекрасна зала за мъчения в подземието, а там едно махало – много остро махало – мечтае за сладкия аромат на кръв.
Прайс е просто невероятен в ролята на бавно полудяващия съпруг Медина, който мисли само за своята починала съпруга.
Лична оценка: 7/10

The Masque of The Red Death (1964)

Още един прекрасен прочит на прекрасно произведение. Прайс отново е страхотен в ролята на принц Просперо, който тероризира местното село и е скрил себе си и група благородници в своя замък от червената смърт – чума, която е плъзнала в селото. Но смъртта има други планове за него.
Малко по-странни сцени ни показва тук режисьорът, а Прайс се опитва да бъде лош, но нямам си не чак толкова убедително тук. Музиката, от друга страна, и образа на смъртта са на ниво.
Лична оценка: 6.5/10

House of Usher (1960)

Този филм малко си прилича с The Pit and the Pendulum, но пък от друга страна си имаме един рус Прайс и без прословутия си мустак. Млад мъж идва да отведе любимата си далече от дома на Ашър, в чийто замък брат й я държи. Действието започва само със загатване на истината, но постепенно ни разкрива жестоките и мрачни тайни, който крие къщата и бъдещето, което е отредено на рода Ашър. Има какво да се желае на някои места, но Прайс за пореден път показва своята класа. Актьорът, който играe влюбеният будала също не беше лош, макар и на моменти да ми се струваше, че леко прекалява.
Лична оценка: 6.5/10

The Raven (1963)

Последният от Vincent Price/Edgar Allan Poe/Roger Corman селекция и честно казано най-слабият от тях. Може би защото тук имаше и голяма доза комедия. Едно обаче е сигурно – най-звездният. Тук на Прайс партнират Борис Карлоф, Питър Лоре (който беше просто невероятен в Черната котка) и един много, ама много млад Джак Никълсън.
Двама магьосници се изправят в битка за надмощие един срещу друг и поредица от евтини светлинни ефекти. Имаме си и говорещ гарван, ако не друго. Тук мисля, че Питър Лоре скрива изпълнението на всички останали. Дори Прайс не успя да ме впечатли особено като търсещия своята загинала съпруга доктор Крейвън.
Както казах, прекалено много комедийни елементи, липса на голяма сериозност и евтини светлинни ефекти, които обаче сигурно са били голямо нещо за времето си.
Лична оценка: 5/10

The Haunted Palace (1963)

Последният от Vincent Price/Roger Corman селецията. По принцип този филм е трявало да се казва The Case of Charles Dexter Ward, по едноименния разказ на Лъвкрафт, по който е писан и сценарият, но продуцентите решават, че вече придобилата слава на поредицата за филми по По си е достатъчно печеливша инвестиция, слагат едно Едгар Алън По в заглавието и твърдят, че сценарият е комбинация от поема на По и разказ на Лъвкрафт. Глупости на търкалета, ама какво да се прави – маркетингова стратегия.
Историята разказва за вещер, който прави зловещи експерименти в село и бива изгорен жив от жителите му, но не и преди да ги прокълне. Сто и десет години по-късно пра-пра-пра внукът на въпросния вещер идва, за да види наследения си замък и го очаква голяма изненада.
Мисля, че тук Прайс прави една невероятна роля като се трансформира от зловещия Кървен в Чарлз Декстър Уорд и обратно. Първата сцена, в която променя лицето си от спокойно и леко притеснено в студено и пресметливо прави доста силно впечатление.
Освен това става дума за Лъвкрафт и няма какво да крия, че съм му много голям фен. А щом видя толкова добре направена екранизация на негово произведение, не мога просто да седя и да не кажа нищо. Определено един от най-добрите филми тази вечер 🙂
Лична оценка: 7.5/10

The Oblong Box (1969)

И последният филм за тази вечер, в който си партнират (всъщност те май само на самия край се срещнаха, но това е друг въпрос :Д) Винсент Прайс и Кристофър Лий.
Мъж крие от света своя обезобразен брат, който обаче скоро умира и… се оказва не толкова умрял.
Май този филм най не ми хареса от всичките. И докато другите ми допаднаха по един или друг начин, този не успя да ме впечатли чак толкова. Прайс и Лий имаха сравнително равно екранно време, но по такъв начин разхвърляно, че нито един от тях не получава наистина добра възможност да покаже това, на което е способен и което е показвал не един път в други ленти.
Дейстието се върти около някакви странни вуду глупости, но никой не пожелава да обясни какво и как точно се случва.
Лична оценка: 5/10

Мда, като гледам се получи доста дълъг пост (над 1000 думи) и сигурно няма да го изчетете докрая, но все пак държа да отбележа в заключение, че това бяха едни страхотни филми (поне тези на Корман) и няма да съжалявате ако си ги намерите :Д

Етикети: ,


Oldies Movie Night 21.04.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights



Бях си приготвил пет филма предната вечер за гледане, но в крайна сметка успях само 3 от тях да гледам (четири, но единият не се брои). Защо така се казва постът ще стане ясно след малко 🙂

The Fly (1958)
Сигурно много хора помнят лентата на Дейвид Кроненберг от 1986 със същото заглавие, но колко от вас знаят за оригинала от 1958 на режисьора Кърт Нюман? Заснет по кратък разказ на Джордж Лангелан, филмът разказва за учен, който постига успех в областа на преместването на материя… За съжаление на мен ми се наложи да гледам лентата само в картинки, защото версия, която бях свалил, се оказа на италиански и нищо не схванах от диалога… Но и това, което видях, беше достатъчно… Подобни кадри съм сигурен, че дори са били доста плашещи навремето, нищо, че сега не изглеждат кой знае какво. Винсент Прайс обаче, който играе ролята на брата на учения, е, както винаги, на много високо ниво.
Не бих го оценил, защото не успях да го гледам както трябва.

Return of the Fly (1959)
Година по-късно, Фокс решават да направят продължение на лентата на Нюман (който умира само месец след премиерата на горния филм) и да използват максимално декорите от първата част. Петнадесет години по-късно синът на семейство Деламбре, след като погребва майка си, решава да възобнови опитите на бащата. Заснет в черно и бяло, този филм е много по-слаб от предния, но пък доста по-интересен от продължението на римейка (1989) с Ерик Столц в ролята на сина (там сюжетът няма нищо общо така или иначе :Д). А освен това тук има много хепи ендинг. Още едно нещо, което ме подразни. Но пък отново имаме Винсент Прайс, който общо взето, прави по-голяма част от филма.
Лична оценка: 5/10

Tales of Terror (1962)
И отново Винсент Прайс… Този път в комбинация с Роджър Корман и Едгар Алън По. Три кратки разказа на писателя са екранизирани тук – Морела, Черната котка и Случаят с господин Волдемар. Във всеки един Прайс играе роля. Първият е прекалено кратък и неинтересен, но Черната котка, който е и най-дълъг, е страхотна екранизация. Тук обаче кредит трябва да се отдаде на персонажа на Питър Лор, който засенчва Прайс почти по всички параграфи. Последната история е може би най-зловещо представена и с по-малко хумор от основния сегмент.
Като цяло лентата залага на изпълнението на основните герои, на стряскащата музика в правилния момент (нещо, на което всички ужаси от тези години са разчитали) и опитва да ужаси с историята и мимиките, а не със специални ефекти и гор.
Лична оценка: 7/10

Dr. Terror’s House of Horror (1965)
Още една антология, в която роли имат Кристофър Лий, Питър Кушинг и един много млад Доналд Съдърланд. Доктор Шрек се качва в купето на пет млади мъже и им предлага да им предскаже бъдещето. Пет истории с не особено щастлив край. Няма да се спирам на всяка една поотделно, защото няма и смисъл. Някои са наистина добри, а други стряскат доволно за времето си, докато трети са леко скучновати. И тук се разчита на крипи музиката, страхотната актьорска игра (едно време не са разчитали на бездарни тинейджъри, които просто трябва да се съблечат и умрат – по възможност докато правят секс :Д) и режисура.
Както гласи таг лайна на по-стар филм със същото заглавие (от 1943та мисля, че беше), но нагласен за този – Вампири, Върколаци, Вуди – всичко това в един филм.
Лична оценка: 7/10

Етикети: ,


Vampires Movie Night 10.02.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



След като започнах да гледам (и почти привърших) първи сезон на анимето Vampire Knight, снощи бях решил, че трябва да продължа на вампирска вълна (нищо, че въпросното аниме не е хорър, а по-скоро драма, примесена с опити за романс). Прегледах насъбралите се филми и видях, че цели четири пасват на необходимите критерии – действието да се върти около вампири или да има герои вампири. И съвсем случайно редът, в който ги гледах, също се получи много интересно:

Frostbiten (2006)

Шведски типичен вампирски филм. Група войници по време на втората световна война попадат в грешната колиба и всички освен един биват убити. Нападателите им, естествено, се оказват вампири и оцелелият също се превръща в такъв. Години по-късно в малко градче в Швеция оцелелият войник, сега лекар, прави експерименти с “дарбата” си и опитва да я модифицира.
Всъщност в по-голямата си част това е типичен тинейджърски ужас за група студенти по медицина, които взимат грешните хапчета с надеждата, че те ще им помогнат да се надрусат на купона си. Уви, хапчетата всъщност са синтезирана вампирска кръв и който ги пие се превъща във вампир.
Като цяло прилично изпълнение от страна на шведите. Актьорите се справят сносно с ролите си, кой по-добре, кой по-зле, а и цялата атмосфера е мрачна и зловеща през повечето време 🙂
Лична оценка: 5/10

Revenant (1998)

Ниско бюджетен американски хорър с Каспър Ван Дийн, Робърт Пасторели, Ким Катрал и Род Стайгър. Както писах във форума на Стивън Кинг, ужасна актьорска игра – всеки един от изброените (а и не само те) преиграва до безобразие и превръща вампирската лента в долнопробна пародия на… нещо (трябва ли да споменавам, че Пасторели играе Дракула :Д), акцентите са смешни в най-лошия възможен начин и изкуствените зъби карат много от актьорите да фъфлят доста осезаемо (особено Пасторели :Д). Що се отнася до историята, тя и без това липсва в по-голямата си част или е мега малоумна, затова и не си струва да се споменава.
Лична оценка: 2/10

Let The Right One In (2008)

И до тук приключихме с хорърите на вампирска тематика. Каквото и да ми говорите, този и следващия са много други неща, но не и хоръри.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, което е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10

Moon Child (2003)

Тази японска лента пък е комбинация от драма и екшън. В главните роли са бившият вокал на visual key групата Malice Mizar и настоящит такъв на L’Arc-en-Ciel. В голямата си част действито донякъде ми напомни на едно от най-любимите ми анимета Gungrave (няма да се впускам в подбробни обяснения, аз си знам кое точно ми напомня). А самият финал за края на един мой разказ :Д Та може би и това са причините да ми хареса филмът. Самата история се разпростира в рамките на над 20 години и затова няма да се опитвам да я разказвам. Става дума за приятелство, предатество, любов, смърт… Не блести с оригиналност, но е достатъчно увлекателна.
Лична оценка: 7/10

Етикети: , , ,


Movie Night 15.01.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Soul’s Code (2008)
Този тайландски филм е по-скоро полицейски трилър, отколкото хорър в почти всяко едно отношение. Единственото по-свръхестествено нещо е призракът, който се появява от време на време… Иначе самата история се върти около убито момиче, нейният бив приятел и няколко следователи, които се опитват да разберат какво се е случило. Определено напомня на повечето полицейски сериали, които въртят по телевизиите и тайландците са се опитали да копират повечето клишета в тях. Все пак филмът е достатъчно увлекателен, за да ви държи пред екрана без да претендира за нещо. Аз лично очаквах доста по-различно нещо и може би затова не останах толкова очарован.
Лична оценка: 4/10

Burn After Reading (2008)
След множеството положителни коментари, които чух и изчетох за този филм на братя Коен, реших да го пробвам все пак. Не ми е много ясно какво толкова хорат намират в него – безмислените действия на актьорите, безумността на сюжета (явно е много модерно :Д), а може да са известните актьори :Д… Едно нещо обаче прави чест на Коен и това е, че те самите разбират абсурдността на лентата и си го казват в края… И все пак за мене е прекалено прехвален или просто аз не разбирам подобни филми, които са с толкова скрито послание (ако има такова), че само авторите им си го намират… И все пак финалният диалог беше забавен :Д
Лична оценка: 3/10

Saw V (2008)
Не мога да повярвам как тази поредица продължава да поддържа своето високо ниво вече пета част. Действието продължава точно където предната свърши и ни представя новия съучастник на Пъзела, който не е толкова нов :Д Прекрасно замислени капани за пореден път, с доволно количество кръв и вътрешности – без да прекаляват, но и достатъчно, за да не е без хич. Тази част дори ми хареса малко повече от предната да си призная 🙂
А не вярвам да няма и шеста част… Нищо, че приходите постепенно спадат.
Лична оценка: 7/10

Етикети: ,