Направих едно кратко връщане назад из филмовата категория и… не ми хареса колко отдавна не съм писал нищо за филми. Именно затова реших да драсна един бърз пост, който да отнеса към movie nights категорията. Просто по няколко кратки изречения за няколко не толкова интересни филми; реално филми, които не го заслужават чак толкова но… Нямам си друга работа. Освен това трябва да боря с нещо този мързел и апатия, които са ме нападнали :Д
(Даже, сега като гледам, последният пост в тази категория е бил преди…. многооооооооооооооооооооооо време :ДДД)

Amphibious 3D (2011)

Браян Юзна е от типа режисьори ‘Уве Бол’. Те правят предимно малоумни филми, оценките им винаги са катастрофални и рядко получават каквито и да е положителни ревюта. Все пак въпросният има няколко ленти, които не са чак толкова зле. Аз лично страшно харесвам “Return of the Living Dead III” или антологията по Лъвкрафт “Necronomicon”. Втората част на Реаниматора също не беше чак толкова лоша. И въпреки всичко достигаме до последното му творение – Amphibious, че и в третото измерение било. Добре, че си го гледах на монитора и въпросното липсваше. Този филм притежава едно и само едно качество – пълен боклук (при липса на положителни черти, и отрицателните стават качества :Д). Майкъл Паре играе ролята на капитан на лодка, който трябва да “разходи” някаква мацка из морето докато тя търси някакво животно или останки от такова (не ми стана много ясно, защото не внимавах, но и то тя не прави нищо по този въпрос така или иначе). Обаче попадат на някакви “приятели” на първия, на риболовна платформа сред водата, които не са особено приятелски настроени.
Като цяло това е “monster movie”. Имаме някакво странно, (вероятно) праисторическо зверче, което плува под платформата и трепе наред. Обаче не един път се намеква, че едно момиче, дете на шаман от местното село (което чичото – въпросния шаман – е продал в робство :о) го контролира. След това обаче се и опитва да го убие… И… и… 80те минути са пълни със сценарни дупки, недоразумения и недвусмислици. Няма едно действие на героите, което да е оправдано или да има каквато и да е логика. Те правят неща, които в последствие си противоречат с последвалата постъпка, пак от тяхна страна.
Но ако оставим настрана това, както и ужасната игра на всеки един, самото създание е също под каквато и да е критика. Не знам доколко скорпионите могат да се класифицират като земноводни, при положение, че са от клас Арахниди или казано с други думи, от семейството на паяците :Д Но явно това е някакъв модифициран скорпион. Ако трябва да го обобщя с една дума – ужасно. Но не в добрия смисъл на това значение. Няма да Ви отегчавам повече. Бягайте далече… много далече…
Лична оценка: 1/10 (както съм казвал преди: защото 0 не е оценка)

The Hunters (2011)

Кой е казал, че европейското кино не може да ражда боклуци? Тази коопродукция между Франция, Люксембург и Белгия разказва за група ловци, които обаче не са фенове на дивеча. Те притежават малка крепост, до която се стига само посредством голям подвижен мост и там те преследват и избиват жертвите си. Подобно на горния филм, и тук сценарият е просто пълен с нелепи ситуации, които не само, че са лишени от смисъл, ми нямат и каквато и да е връзка с останалата част от действието. Примерно, защо в края на филма мостът е спуснат и защо двойката мъж и жена идват в крепостта? Както се казва в един друг филм на ужасите: “No fucking reason!”. Няма и един персонаж, които да се хареса тук. Всички са жалки, плоски и безлични. На главния герои са се опитали да предадат някаква индивидуалност чрез миналото му като военен и мината, на която е стъпил, но това си остава само намек, недоразвит и почти неизползван.
Слаба работа като цяло. Филмът има някакъв потенциал, но е адски претрупан и сякаш направен набързо. Има опити за напрежение, както и някакви туистове, но… всичко си остава просто така… Тъкмо си помислиш, че ахаааа нещо ще стане и някой прави нелогично и безсмислено действие и всичко отива по дяволите.
Лична оценка: 2.5/10

Имаше още 1-2 филма, които гледах и си бях набелязал, но… писна ми… Стига толкова 🙂

Не, тук не става дума за филми за Великден, а просто филми, който гледах по Великденските почивни дни :Д Но важно е да привлечем посетители :Р
С по няколко кратки думи за всеки от тях, за да не Ви се налага на вас да ги гледате :Д

Isolation (2005)

В основата си се разказва за мутация в новородено теле, в резултат на което се появяват някакви зловещи създания и почват да тероризират фермата…
Всичко много хубаво, ама първата третина от филма си беше чист аграрен урок по израждане на кравата… Чак пък толкова детайлно и подообно едва ли някой го интересува как се ражда теле (но пък знам ли :Д)… Жалии персонажи, които правят жалки и необосновани неща през повечето време. Какво, защо и как са въпроси, които не са вълнували авторите. Поне над самата реализация да се бяха потрудили малко 🙂
3/10 само заради все пак малкото напрежение, което се опитват да трупат към края…

Patient X (2009)

Patient X е филипински ужас и има за идея да ни запознае с асвангите (aswang на английски, нямам идея дали така точно трябва да се чете :Д) – филипинските представи за вампири. Семейството на главния герой е било убито преди 20 години пред очите му от тези създания и сега това на негов приятел също. Този път обаче извършителят е заловен и… останалите си го искат обратно, като под останалите разбирайте още трима :Д
Самият филм представлява по-скоро някакъв плах опит за survival horror, защото целият каст е забит в една мизерна болница докато вампирите ги убиват един по един.
За съжаление филмчето не успява нито да създаде подобаващо напрежение, нито да покаже кой знае каква актьорска игра. Лична оценка 4/10

A Perfect Life (2010)

A Perfect Life разказва за група приятели, които реално бяха друсани през повечето време и… в крайна сметка се оказа, че главният герой е приемал живота си по един по-различен начин и не е искал да си признае истината, за това, което се е случило в действителност. Само не ми стана ясно с това разпокъсано действие напред и назад във времето и опит за мега изненадващ туист на края, дали не се опитваха да направят лентата по-интересна? Защото не се получи :Д 4/10

Kyûketsu Shôjo tai Shôjo Furanken (2009)

За този филм ми се иска да си поговорим малко повече 🙂 Ако някой е гледал филма за плувкините (или чел мнението ми тук) може да придобие обща идея за това какво го чака, защото цялостното усещане е същото. Единствено историята е по-различна.
Вампирка, която се подвизава като ученичка, си харесва някакъв младеж и иска да го направи свой роб/любим/секс играчка/нещо от този род. Да, ама “кучката” на класа и дъщеря на заместник-директора също го харесва. Въпросният баща пък от друга страна се изживява като модерния доктор Франкенщайн и опитва да съживи мъртвата плът. Оказва, че с кръвта на новата ученичка това е възможно. Когато умира любимата му щерка, той решава, че е време да тества съживените и приличащи на червей болтове, с които да скрепи частите от тялото и да превърне своята плът и кръв в чудовище. Следва титаничен сблъсък между двете мацки, от който само една може да излезне жива.
Мисълта ми е, че тук дори най-малкото порязване поражда фонтани от кръв, които продължават с минути. Всеки персонаж бива окъпан с червена боя през няколко минути и крайници хвърчат дори по-често 🙂 Типичен представител на този жанр филми, които напоследък гледам са станали доста популярни в Япония.
А иначе за преиграването и липсата на каквато и да е актьорска игра, в който и да е от актьорите, мисля, че няма нужда да споменавам дори :Д

Така или иначе реших, че днес няма да ходя на концерт на Paradise Lost, защо да не си направим тематичен ден у дома. Не че не искам да гледам една от любимите си групи на живо, но просто не искам да налея 45 лева в гърлото на тези идиоти от НМА, които дори имат наглостта да откажат на подгряващата група един ден преди събитието. Явно наистина ще трябва да се ориентираме към разходки в чужбина ако искаме да видим някои от обичаните изпълнители. (Като добавим и студа в София като фактор, с който трябва да се боря 6-7 часа… везните наклониха бързо).
Но това не е тема на поста…
Количеството филми на харда доста се поувеличи, затова реших, че е време да ги намалим малко. Засилих се на напълно рандъм принцип към 1-2 заглавия, и двете корейски. След като се разрових малко по-внимателно, видях, че имало и още от тази страна. Та какво по-хубаво от тематично подбрани филми :Д

The Butcher (2007)

Това дали беше филм? Сюжет липсва, а действието се предава през погледа на една от жертвите през повечето време. На кратко – трима, очевидно болни индивида, измъчват и убиват четири други. Съвсем традиционен експлойтешън филм, който дори не се опитва. А непрекъснатото местене на погледа на героя може да ви докара световъртеж. Все пак предполагам би се харесал на почитателите на безсмисленото насилие и тоновете литри кръв. Хаотичен и напълно безсмислен, този филм не заслужава дори и оценка. Добре, че поне е само 70 минути дълъг :Д

Someone Behind You (Du saram-yida) (2007)

Тази адаптация по едноименен комикс и част от After Dark Horror Fest 3 (под името Voices) е един от най-обърканите филми, които съм гледал в последно време. Историята разказва за младо момиче, което всичко около нея се опитват да убият. Обаче в действието има и странична идея с приятелия й, който се оказва не това, за което се представя. Имаме и един друг тип, който май също не е много ясно какъв е. Разни неща се случват, ама не става ясно защо се случват. Сякаш пет души са се опитвали да пишат сценарии, но никой не се е консултирал с другия и всеки си е пишел каквото му хрумне. След това са се опитали да съберат идеите си в 85 минутен филм. Резултатът – пълна каша от неясноти и необяснени събития с няколко събплота, които са изцяло не на място и напълно излишни. Като оставим това на страна, всичко друго, което е нужно на един азиатски хорър е на лице и лентата определено е имало потенциал ако се бяха придържали към една и само една история.
Лична оценка: 3/10

Muoi (Meui) (2007)

Тази копродукция между Южна Корея и Виетнам разказва за млада авторка, която заминава за Виетнам, за да търси вдъхновение за следващата си книга, в която ще се разказва за проклятието на отмъстителен дух. Лентата може да е корейска, но просто си личи колко много авторите му са се вдъхновявали от японските си събратя, защото почти всяка сцена използва клишираните до смърт елементи на ужасите от страната на изгряващото слънце. Но разбира се това не го прави лош филма. А от друга страна виетнамските сцени разчупваха иначе сравнително еднообразно редящите се сцени. Както казах обаче, всичко това вече сме го гледали и едва ли някой може да се изненада от поредния призрак, който е имал тежко минало и сега се завръща под формата на жестоко проклятие.
Лична оценка: 4/10

Имам още три филма от Южна Корея, които смятах да гледам, но след горните три нещо ми писна 🙂 Затова тях може да ги огрее по-късно, но не е ясно още, защото смятам да посетя концерта на Ревю с Милена. Така или иначе после ще чета само коментарите за Paradise, поне да не е ме е чак толкова яд.

Постът е стар, но не ми оставаше време да го пусна досега 🙂

Отдавна не бях писал за някой филм, не защото не гледам такива, а просто защото ме мързи ужасно много, а и ми липсваше желание. Но тази вечер случайно се застъпиха три филма със сравнително сходен основен елемент – призраци. Не мога да кажа, че си приличат, защото имат толкова общо, колкото и различно, но спокойно могат да попаданат в една категория… За съжаление, нито един не струваше кой знае колко. Но това си е мое мнение…

The Echo (2008)

The Echo разказва за мъж, който излиза от затвора и се настанява в стария апартамант на наскоро починалата си майка. Оказва се обаче, че странни неща се случват в порутената сграда.
Честно казано филмът започва бавно, не се опитва по никакъв начин да гради каквото и да е и разчита единствено на своя главен герой и неговото депресирано и отчаяно от живота изражение. Разбира се, имаме и едно-две убийства, колкото да покажем нещо и, както в повечето такива филми, призраците никога не изглеждат обикновено, а винаги са мрачни, разлагащи се и много зловещи. Тук дори в една-две сцени са се опитали да копират малко от „Гняв” и в частност „скърцащите” звуци. Авторите обаче дори не са се опитали да обяснят как така се случват някои неща и защо или какви ще са последствията от тях (особено на финала).
И като стана дума за финала, той просто пада от небето. Както вече казах, тук градене и развиване на сюжет леко липсва и едни и същи сцени се разиграват с различни реакции на главните герои.
Лична оценка: 3/10

Deadline (2009)

Deadline може да се каже, че донякъде е сходен с The Echo. Млада сценаристка (Британи Мърфи) се настанява в стара, но голяма и красива къща, за да може да се средоточни на работата си и да спре да мисли за приятеля си, който е в затвора и, който се оказва, че много я е тормозел и тя изпитва страх от него. В къщата намира касети, на които млада двойка (Бърч и Блукас) се радва на семейния живот. Касетите започват мило и прекрасно, но постепенно показват мъжа в една ревнива и много агресивна страна. През това време мацката вижда призрака на убитата жена, който явно се опитва да й каже нещо.
Тук обаче стряскащите сцени и тези, които имат за цел да ви уплашат са още по-малко и оскъдни от The Echo. Действие напълно липсва, с изключение на „шокиращия” туист в края. Липсва също така и финал, в интерес на истината. Героинята на Мърфи е още по-интерзана и депресирана от героя в The Echo и на моменти дори дразни с параноята и отчаянието си. Изглежда идеята тук е била по-скоро да се направи драма с леки свръхестествени елементи, отколкото ужас. И призраците, когато се опитват да плашат, винаги са много лоши.
Спокойно може да се избягва без съжаление.
Лична оценка: 2/10

Imago Mortis (2009)

Това беше най-добрият от трите филма, макар, че добър е прекалено силен комплимент. Трагедия се е случила в училището, където учи младия Калавера. Той намира странно устройство, скрито в пещера, с което може да се извлече последния кадър от окото на умрял човек. Малко след това някой открадва уреда от стаята му, а състудените му започват да изчезват, докато той вижда зловещ призрак на млад мъж (няма нужда да споменавам тук за призраците и опитите им да плашат отново).
От всички главни герои, този беше най-противен и досаден, защото изражението му на страх, на уплаха, за усещане за смърт, беше най-неестествено и фалшиво. Отново призраци търсеха възмездие за едно или друго нещо, но не толкова сюжетът ми допадна тук, колкото самата идея на филма. Всичко останало беше реализирано ужасно. С изключение на няколко сцени, през повечето време младежът търчеше наляво и надясно в опити да разбере какво става, а в крайна сметка се оказа, че си е нямал и най-малка идея през цялото време. С това искам да кажа, че всичко, което той правеше, беше… безсмислено.
Определено започвам да се отчайвам вече от количестово бози, който се появяват напоследък, а и това този път беше италианско, а не холивудско.
Лична оценка: 4/10

В интерес на истината това трябваше да бъде една Vincent Price/Roger Corman/Edgar Allan Poe Movie Night, но няколко фактора промениха заглавието и тематичността на подбраните ленти.
Първоначално филмите бяха пет на брой – и петте с Винсент Прайс, и петте режисирани от Роджър Корман, и петте по заглавие трябваше да са по разкази и поеми на Едгар Алън По. Оказа се обаче, че един от тях е по разказ на Лъвкрафт, а името на По е използвано от разпространителите в Щатите, за да подлъжат зрителите, че това е част от поредицата, от която са и другите филми. Нямаше смисъл аз да поддържам тази налудничева теза, затова взех и шести филм – отново с Винсент Прайс, отново по По, но този път от друг режисьор.
Преди време вече писах за няколко такива филма, имам още няколко, но нека сега обърнем внимание на тези. В интерес на истина дори не знам как да подходя към всеки един индивидиално (говоря за лентите на Корман) при положение, че толкова много си приличат в толкова много отношения – като се започне от атмосферата, декорите и обстановката и се стигне до актьорските изпълнения и музиката. И тези стари филми (както ще забележите, всичките са от шейстте години на миналия век) нямат нищо общо с днешната помия, която Холивуд бълва на килограм, за да пълни препълнените си джобове. Това са филми, изпълнени с класа, красота и финес. Те ви потапят в една невероятна атмосфера благодарение на интересните си сюжети и персонажи.
Няма да крия, че не съм някакъв голям почитател на творчеството на Едгар Алън По, но и той, както всеки писател като него, има както добри, така и слаби произведения. Но пък и няма какво да си кривя душата в случая – екранизаците, къде по-свободни, къде по-близки до оригинала, много добре са уловили духа на своите оригинали, а изпълнението на Прайс ще ви остави без дъх до самия край.
Но все пак нека кажа по няколко думи за всеки един от филмите.

The Pit and the Pendulum (1961)

Един от по-любмите ми разкази на По, заедно с Маската на червената смърт. Млад мъж идва заради смъртта на своята сестра и се запознава с нейния съпруг, който си има една прекрасна зала за мъчения в подземието, а там едно махало – много остро махало – мечтае за сладкия аромат на кръв.
Прайс е просто невероятен в ролята на бавно полудяващия съпруг Медина, който мисли само за своята починала съпруга.
Лична оценка: 7/10

The Masque of The Red Death (1964)

Още един прекрасен прочит на прекрасно произведение. Прайс отново е страхотен в ролята на принц Просперо, който тероризира местното село и е скрил себе си и група благородници в своя замък от червената смърт – чума, която е плъзнала в селото. Но смъртта има други планове за него.
Малко по-странни сцени ни показва тук режисьорът, а Прайс се опитва да бъде лош, но нямам си не чак толкова убедително тук. Музиката, от друга страна, и образа на смъртта са на ниво.
Лична оценка: 6.5/10

House of Usher (1960)

Този филм малко си прилича с The Pit and the Pendulum, но пък от друга страна си имаме един рус Прайс и без прословутия си мустак. Млад мъж идва да отведе любимата си далече от дома на Ашър, в чийто замък брат й я държи. Действието започва само със загатване на истината, но постепенно ни разкрива жестоките и мрачни тайни, който крие къщата и бъдещето, което е отредено на рода Ашър. Има какво да се желае на някои места, но Прайс за пореден път показва своята класа. Актьорът, който играe влюбеният будала също не беше лош, макар и на моменти да ми се струваше, че леко прекалява.
Лична оценка: 6.5/10

The Raven (1963)

Последният от Vincent Price/Edgar Allan Poe/Roger Corman селекция и честно казано най-слабият от тях. Може би защото тук имаше и голяма доза комедия. Едно обаче е сигурно – най-звездният. Тук на Прайс партнират Борис Карлоф, Питър Лоре (който беше просто невероятен в Черната котка) и един много, ама много млад Джак Никълсън.
Двама магьосници се изправят в битка за надмощие един срещу друг и поредица от евтини светлинни ефекти. Имаме си и говорещ гарван, ако не друго. Тук мисля, че Питър Лоре скрива изпълнението на всички останали. Дори Прайс не успя да ме впечатли особено като търсещия своята загинала съпруга доктор Крейвън.
Както казах, прекалено много комедийни елементи, липса на голяма сериозност и евтини светлинни ефекти, които обаче сигурно са били голямо нещо за времето си.
Лична оценка: 5/10

The Haunted Palace (1963)

Последният от Vincent Price/Roger Corman селецията. По принцип този филм е трявало да се казва The Case of Charles Dexter Ward, по едноименния разказ на Лъвкрафт, по който е писан и сценарият, но продуцентите решават, че вече придобилата слава на поредицата за филми по По си е достатъчно печеливша инвестиция, слагат едно Едгар Алън По в заглавието и твърдят, че сценарият е комбинация от поема на По и разказ на Лъвкрафт. Глупости на търкалета, ама какво да се прави – маркетингова стратегия.
Историята разказва за вещер, който прави зловещи експерименти в село и бива изгорен жив от жителите му, но не и преди да ги прокълне. Сто и десет години по-късно пра-пра-пра внукът на въпросния вещер идва, за да види наследения си замък и го очаква голяма изненада.
Мисля, че тук Прайс прави една невероятна роля като се трансформира от зловещия Кървен в Чарлз Декстър Уорд и обратно. Първата сцена, в която променя лицето си от спокойно и леко притеснено в студено и пресметливо прави доста силно впечатление.
Освен това става дума за Лъвкрафт и няма какво да крия, че съм му много голям фен. А щом видя толкова добре направена екранизация на негово произведение, не мога просто да седя и да не кажа нищо. Определено един от най-добрите филми тази вечер 🙂
Лична оценка: 7.5/10

The Oblong Box (1969)

И последният филм за тази вечер, в който си партнират (всъщност те май само на самия край се срещнаха, но това е друг въпрос :Д) Винсент Прайс и Кристофър Лий.
Мъж крие от света своя обезобразен брат, който обаче скоро умира и… се оказва не толкова умрял.
Май този филм най не ми хареса от всичките. И докато другите ми допаднаха по един или друг начин, този не успя да ме впечатли чак толкова. Прайс и Лий имаха сравнително равно екранно време, но по такъв начин разхвърляно, че нито един от тях не получава наистина добра възможност да покаже това, на което е способен и което е показвал не един път в други ленти.
Дейстието се върти около някакви странни вуду глупости, но никой не пожелава да обясни какво и как точно се случва.
Лична оценка: 5/10

Мда, като гледам се получи доста дълъг пост (над 1000 думи) и сигурно няма да го изчетете докрая, но все пак държа да отбележа в заключение, че това бяха едни страхотни филми (поне тези на Корман) и няма да съжалявате ако си ги намерите :Д

Soul’s Code (2008)
Този тайландски филм е по-скоро полицейски трилър, отколкото хорър в почти всяко едно отношение. Единственото по-свръхестествено нещо е призракът, който се появява от време на време… Иначе самата история се върти около убито момиче, нейният бив приятел и няколко следователи, които се опитват да разберат какво се е случило. Определено напомня на повечето полицейски сериали, които въртят по телевизиите и тайландците са се опитали да копират повечето клишета в тях. Все пак филмът е достатъчно увлекателен, за да ви държи пред екрана без да претендира за нещо. Аз лично очаквах доста по-различно нещо и може би затова не останах толкова очарован.
Лична оценка: 4/10

Burn After Reading (2008)
След множеството положителни коментари, които чух и изчетох за този филм на братя Коен, реших да го пробвам все пак. Не ми е много ясно какво толкова хорат намират в него – безмислените действия на актьорите, безумността на сюжета (явно е много модерно :Д), а може да са известните актьори :Д… Едно нещо обаче прави чест на Коен и това е, че те самите разбират абсурдността на лентата и си го казват в края… И все пак за мене е прекалено прехвален или просто аз не разбирам подобни филми, които са с толкова скрито послание (ако има такова), че само авторите им си го намират… И все пак финалният диалог беше забавен :Д
Лична оценка: 3/10

Saw V (2008)
Не мога да повярвам как тази поредица продължава да поддържа своето високо ниво вече пета част. Действието продължава точно където предната свърши и ни представя новия съучастник на Пъзела, който не е толкова нов :Д Прекрасно замислени капани за пореден път, с доволно количество кръв и вътрешности – без да прекаляват, но и достатъчно, за да не е без хич. Тази част дори ми хареса малко повече от предната да си призная 🙂
А не вярвам да няма и шеста част… Нищо, че приходите постепенно спадат.
Лична оценка: 7/10