Постове с етикет: ‘music’

Even The Devil Doesn’t Care (2013) by Diorama

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



DarkwaveSynthpopDiorama-EvenTheDevilDoesntCare-2013MP3Съществува ли такова нещо като перфектен албум? Три години след излизането на прекрасния “Cubed” Diorama се завръщат със своя седми (осми, ако броим Re-Pale) студиен албум и се опитват да отговорят точно на зададения въпрос.

Tracklist
1. Maison Du Tigre
2. Hope
3. The Scale
4. My Favourite Song
5. The Expatriate
6. Summit
7. Weiss Und Anthrazit
8. When We Meet Again In Hell
9. The Long Way Home From The Party
10. Hellogoodby
11. My Justice For All
12. Over

“Even The Devil Doesn’t Care” за мен е албумът на годината и всичко, което предстои да излезне, трябва много силно да се постарае, за да избута шедьовърът на Diorama от челното място. Още с откриващото парче Maison Du Tigre на слушателите трябва да им стане ясно какво ги очаква и в останалите единадесет. Признавам си, че ми е много трудно да предам целия спектър от емоции и сила, която се излъчват от всяка една композиция. Групата запазва своя все по-електронен и бърз ритъм, като в същото време чувството за меланхолия лъха от всяка нота. По различни ревюта четох как това бил най-силният албум на групата до този момент, как били израснали страшно много и прочие суперлативи. Като цяло съм склонен да се сългася с тях, но съм сигурен, че има и хора, които биха оспорили дадени твърдения заради промените спрямо първите им албуми. Все пак, като творци, те търсят начин да се развиват, да търсят нови източници на вдъхновение и с този албум, смея да твърдя, са успели да надскочат себе си. Искрено се надявам да не бъде и техният връх, а след три или четири години, когато са готови с новия си албум, да изненадат отново всички и да покажат, че могат да бъдат дори още по-добри.

Чудя се какво ли бих могъл да кажа още, с което да Ви докажа колко добър е този албум. Всяка една нота, всеки един тон в песните звучи на правилното място и се появява в най-точния възможен момент, а вокалите на Торбен само подсилват емоциите и красотата на композициите. Цялата сила и спектър от емоции могат да бъдат усетени още във второто парче Hope, осбено в припева. А намесата на женските вокали в края само подсилват силния емоционален заряд.

Казано по-накратко – просто го чуйте. Ако харесвате предните албуми на групата, в частност “A Different Life” и “Cubed”, със сигурност ще се влюбите в този. Ако сте повече фенове на първите, то и този е малко вероятно да Ви хареса, но… Вие губите 🙂

“Even The Devil Doesn’t Care” е истински шедьовър и заслужава всичкото внимание, което може да навлече след себе си. Казах 🙂 10/10

По-долу можете да се насладите и на официалния клип към третата песен от албума The Scale.

Етикети: , ,


Sick is The One Who Adores Me by Panzer AG

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Да отчетем първия пост за новата година с една прекрасна песен от Panzer AG. Признавам си, че нямам нито желание, нито намирам време да пиша тук, но някой ден може и да се върна… Може дори да е скоро, а… може би не… 😕

Wings of fire embrace me
Trying to analyze the signs on the wall
Still it means nothing
On the floor, with my head in my hands,
Trying to understand,
But there’s no answers.
There’s no answers.

Maybe, I should have figured it out
Maybe there’s no sense at all
Just an endless path of dreams
Crushed down and destroyed by faith
I’m shouting out your name in my sleep
But you hear nothing

Her beauty, clean as water
Poison my soul
Like a drug, tear apart my existence
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist
Seven days of rain, raining on my shoulders
Should I accept that my throne lies in ruins
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist

Should I accept the punishment
When I’ve done nothing
Should I accept the flattering words
When I never deserved it
Should I accept the clouded sky
When I know – there’s the sun behind it
Should I allow my blood to circulate – when I want it to stop

Her beauty, clean as water
Poison my soul
Like a drug, tear apart my existence
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist
Send days of rain, raining on my shoulders
Should I accept that my throne lies in ruins
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist

I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist

Just because there are things I don’t remember,
Doesn’t mean that my actions are meaningless
The world doesn’t just disappear when you close your eyes, does it?

Етикети: , ,


Song of The Month – July

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Страхотна мацка :Р

Етикети: , ,


Song of The Month – June

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Не само по-долното парче, а въобще целият албум, без 1-2 трака 🙂

Етикети: , ,


Song of The Month – May

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



С малко закъснение, ето и песента за изминалия месец. Всъщност то е цял албум направо… Ще представя една песен от него, но ще Ви запозная с още 2-3, защото определено си струва.

След 5 години Grendel най-после се завърнаха с нов дългосвирещ албум. Уви, кратичък е, но пък няма слабо парче в него, дори интрото и аутрото са страхотни.

Ето и песента, която ще заслужи заветното място. Като я чух първия път и дори не успях да позная, че е Grendel.

А ето и още 1-2 песни, които си заслужават вниманието:

Като цяло целият албум си струва.

Етикети: , ,


Song of The Month – April

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Без излишни думи:

Етикети: , ,


Weather Systems (2012) by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в music, releases




Нямах намерение да пиша за този албум, както не писах и за предния, макар да имах наполовина написан пост-чернова, който в последствие затрих. Който следи блога от време на време или пък ме има във фейсбук, знае колко много обичам Anathema и тяхната музика. Едва ли сега ще има много изненадани ако кажа, че това е един страхотен албум.

Списък с песните:
“Untouchable, Part 1”
“Untouchable, Part 2”
“The Gathering of the Clouds”
“Lightning Song”
“Sunlight”
“The Storm Before the Calm”
“The Beginning and the End”
“The Lost Child”
“Internal Landscapes”

Признавам си, че харесвам творчеството на групата както от death/doom периода им с Дарън Уайт, така и всичко, което следва след това с Винсънт Кавана като вокал, в това число и завръщането им след дългата пауза преди 2 години. Макар да е имало тук или там някоя и друга песен из аблумите, която да ми е харесвала по-малко, всеки един техен албум е не по-малко от шедьовър. “Weather Systems”, тяхното най-ново творение, не се различава по никакъв начин от споменатото. Групата леко измени стила си от “Alternative 4” и дори “Natural Disaster”, но музиката им си остава все така опияняваща и красива. Може би дори, смея да заявя, по-красива и епична от преди. Но едно от най-новите и определено запомнящи се неща тук, е наличието на доминиращо женско присъствие. Изглежда, че групата е решила, че бек вокалите на Лий Дъглас залужават повече внимание и в “Weather Systems” тя вече пее наравно с Винсънт. Много добър опит да покажат контраста е още първото парче, което е в две части – Untouchable. В първата версия, по-бързия и енергичен вариант, Винсънт поема цялата роля на вокалист, докато във втория – по-нежен и мелодичен – той само открива с първия куплет, след което Лий изнася цялото изпълнение на своя гръб, показвайки пълните възможности на своя глас. От тук нататък следват красива след още по-красива композиция. Мъжки и женски вокал се преплитат в магична приказка, карайки Ви да мечтаете, да плачете и треперите едновременно.
Както и в много други техни песни, Anathema започват бавно изпълненията си, само за да засилят постепенно темпото, завършвайки в бърза и енергична рок еуфория към края. Голяма част от мелодиите имат това усещане за нещо голямо, нещо епично. Само чуйте вече споменатия момент със забързването (което в случая е по-скоро като избухване) на мелодията в “Lightning Song” (това парче го имаше в демото от преди сигурно 4-5 години, но тук е почти неознаваемо) и ще разберете за какво говоря.
Единственото нещо, което малко ме подразни, беше прекално дългото интро на последното парче “Internal Landscapes”, но това се преживява. В този албум също така се забелязва и доста повишената продължителност на по-голяма част от песните спрямо другите творения на групата. Това обаче в никакъв случай не пречи, дори напротив – композициите са толкова добре структурирани, че дори и не разбирате кога са минали тези 7-8 или 9 минути, даже искате още.
И така, Anathema е лична музика за мен, тя е една от малкото групи, които успяват да ме трогнат по някакъв начин (а това е трудно :Д). Тяхната музика е като магия, красива, ефирна и отнасяща. Разбира се, всеки възприема мелодиите по различен начин и винаги ще се намерят хора, които да плюят и да клеветят. Всеки си има право на вкус, лош вкус, но все пак вкус.
Аз няма да спра да го слушам този албум дълго време. Личните ми фаворити са “Untouchable Part I”, “The Beginning and The End” и “”The Storm Before the Calm”, но и останалите са само на милиметър зад тях 🙂
Лична оценка: 9/10

Етикети: , ,


Song of The Month – March

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Песента е от миналия месец, но тъй като не остана време много за слушане на нова музика, се налага да запълним с нещо празнотата. Който не е чувал за швейцарците от Eluveitie, бързо да поправи грешката с първия им клип от новия албум.

Етикети: , ,


Opeth Live in Sofia (01.03.2012)

   Пуснато от: Silentium   в events, music




Има концерти, които те забавляват с музиката си, карат те да подскачаш с ритъма, да се радваш на групата. Има концерти, които те карат да се потопиш в една магична атмосфера и в един различен приказен свят, да се откъснеш от грозната действителност, която те заобикаля. Има обаче и концерти, които не само се движат по една тънка граница между споментатите две, но и те погъщат изцяло, заливат те емоционално, дори не знаеш къде се намираш.
Едва ли е нужно да споменавам от кой тип беше снощното шоу, което прогресив метъл иконите от Швеция изнесоха пред публиката в новоотворения клуб Blue Box. За съжаление не успях да отида по-рано и пропуснах подгряващата група, за която прочетох само хубави неща, но какво да се прави. Успях да стигна малко преди излизането на групата на сцената, а докато си взема една бира, те вече започнаха. Прозвуча интрото от новия им албум, последвано и от първото парче The Devil’s Orchard. Музиката на групата може да бъде едновременно нежна и красива, като в същото време е груба и агресивна. Открито, сетлистът беше насочен към новия албум, но те не пропуснаха да направят реверанс и към по-старите си неща с The Drapery Falls, Credence, Face of Melinda. Общо взето от 11те песни (в това число влиза и Deliverance, която бе изпълнена на бис), Opeth изпълниха още три парчета от новия си албум – I Feel The Dark, Slither и Folklore. За моя радост не пропуснаха сигурно най-нежния си и красив албум Damnation, който представиха с To Rid The Disease – моменът, в който тотално ме “погребаха”. Предишния им албум Watershed също бе отбелязан в лицето на страхотното Heir Apparent. Едно парче преди края бе крачка назад до 2005та година и изпълнението на десет минутния епос The Grand Conjuration.
Във всяко едно отношение групата беше просто страхотна. Mikael Åkerfeldt се опитваше да си говори с публиката между почти всички песни, като разказваше истории, подхвърляше шеги и въобще по всякакъв начин да предразполага тълпата, която по никакъв начин не оставаше безпристрастна. Фронтменът на групата сподели, че ние сме били една от най-милите и отзивчиви публики, на които са имали удовоствието да свирят. Дали го мисли, дали го казва на всички, мисля, че е все тая. Важно е хората да се радват.
Не си спомням как е бил звукът на предни концерти в Blue Box, но пък и нямам спомен да съм бил кой знае колко разочарован. Сега обаче бях направо впечатлен от чистия и хубав звук, който се носеше от колоните. Гласът на Åkerfeldt се чуваше ясно и чисто все едно слушаш студиен запис – нещо, което не мога да му отрека. Гласът му е невероятен във всяко едно отношение, независимо дали пее чисто или се опитва да се дере. Чак да му завиди човек.

Единствено ме е яд, че не успях да се отпусна като хората до самия край. Бързането да стигна от работа до залата, знанието, че и на следващия ден пак трябва да ставам за работа, фактът, че закъснях и не успях да намеря нито един познат, както и други дребни фактори… Все неща, които убиваха по малко от цялосното удоволствие. Радвам се, че по едно време някаква жена ни покани да се качим на балкона където имаше предостатъчно място и човек можеше да се наслади подобаващо на шоуто. Едва ли е нужно да споменавам, че преди това бях най-назад до вратата и не можех да се помръдна, свит буквално като пашкул.

Красив концерт. Прекрасно изпълнение от страна на Opeth. Една от тези групи, които успяват да те докоснат с музиката си, да те завъртят, здъвчат и изплюят, а ти да искаш още и още.

Етикети: , ,


Song of The Month – February

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Чудих се кое парче да сложа тук от албумите, които слушах през изминалия месец и в крайна сметка се спрях на това по-долу. Тази за група за мен от много време не прави стойностна музика и много се надявах, след няколко много положителни ревюта, че Dark Adrenaline ще бъде крачка в по-добра посока. Уви, само това заглавно парче ми направи някакво впечатление. Всичко останало е ужасно. Сигурно песните имат някаква прекрасна музикална стойност за повечето хора, както и за такива, които не са познавали групата от преди десетина години. Но за мен това… това е просто ужасна музика и не може по никакъв начин да се доближи до онези първи три албума, до красотата и магията, която те излъчваха… и спомените, които ми дадоха 🙂

Етикети: , ,