И за тази песен съм я споменавал вече в поста за Светата тройца. Нямам какво повече да добавя за нея. Една наистина невероятно интерпретация на едно уникално изпълнение от една гигантска фен сървис игра

One-Winged Angel (Orchestral Version)

Tags: dissidia, final fantasy, music, Takeharu Ishimoto

Вече пуснах текста на тази песен тук. Пак там и видеото може да бъде видяно. Нямам какво повече да добавя. За песен на този месец обявяваме Blitzkrieg на Deathstars.

ПП: За нея си има виновни, ама няма да посочвам :Р

Tags: deathstars, music

Чудих се снощи какво слушах през изминалия месец и имаше ли въобще нещо, което да си е струвало вниманието и интереса, но не успях да се сетя за нещо съществено. То не е и като да слушах кой знае колко нови неща де. Все пак ето и песента за този месец – от OST-а на последния филм на Тим Бъртън – Алиса в Страната на Чудесата. Дани Елфман пак е сътворил един прекрасен саундтрак, който макар и повтаряем от към идеи и усещане, си остава прекрасна музика

Tags: danny elfman, music, video

С не особено малко закъснение се появява и моето скромно мнение за концерта, който се състоя точно преди една седмица в клуб Блу Бокс в София.
В интерес на истината денят си беше адски каръшки и за малко да не стигна до София, за което със сигурност след това щеше да ме е доста яд :Д Причината за това е, че нямаше места в автобуса в 18:00 часа, което ме принуди (след минутен размисъл) да взема билет за 19:00 (и то във втория автобус). Успокоявах се, че така или иначе началото няма да е точно в 20:00 както бяха обявили, че колкото и време да свири подгряващата група, все ще успея да стигна с максимум 1-2 пропуснати парчета от страна на титулярите. Все пак, за мое щастие, нещата се наредиха сравнително добре и успях малко след 21:00 да влезна в клуба, където тъкмо беше приключило изпълнението на Pantommind. Никога не съм ги слушал, а и този път не ми се отдаде тази възможност, което пък от друга страна засилваше безразличието ми към този факт. Повъртях се малко, срещнах обичайните заподозрени по тези концерти и постепенно започнах да успокоявам нервите си от случилото се последните 3 часа. Някъде половин час по-късно беше поставено и началото на изпълнението на поляците с откриващите ритми на Hyperactive, което все пак беше и целта на посещението.
Каквото и да кажа сега, ще бъде малко. Каквото и да кажа, няма да може да предаде адекватно емоциите, които тези хора акумулират чрез своята музика. Каквото и да кажа, ще бъде само безлични думи.
Групата, която си идваше със собствено озвучение и техници, поднесе едно наистина незабравимо шоу с перфектен звук и атмосфера. Българската публика, която не беше нито прекалено много, нито прекално малко, а в едно сравнително балансирано количество, окуражаваше музикантите през цялото време. Те откровено останаха изненадани и дори леко стреснати от подобно посрещане, но бързо успяха да се окопитят и да дадат най-доброто на което са способни. Поднесоха абсолютно целия нов албум, разпръснат из сет листа за сметка на повече от по-старите си неща, които поне на мене ми липсваха, но дори и така няма място за оплакване. Музиката те вдига, поднася и хвърля в един вихър от най-разнообразни емоции. Единственото, което можеш да направиш в такива моменти, е да й се отдадеш и да й се наслаждаваш максимално.
Освен вече споменатите пет парчета от новия албум, Riverside зарадваха феновете си и с изпълнения на Cybernetic Pillow, Conceiving You, Rainbow Box, Parasomnia и Dance With The Shadow. Концертът завърши с последната песен от последния албум Anno Domini High Definition, а именно Hybrid Times. Но всеки много добре знае, че това не е краят и много бързо групата излезна за първия си бис в лицето на Rapid Eye Movement и 02 Panic Room. Последваха поклони, благодарности, радости и… бурните викове на публиката. Тук сме свикнали на втори бис все пак ;Д И той не закъсня с Lucid Dream IV.
За пореден път се убеждавам, че именно тези концерти са нещото, което ме кара да се чувствам жив и внася огромна доза разнообразие в и без това не особено разнообразното ми ежедневие. В момента дори не мога да си представя (просто такава опция не съществува) какво би било ако спра да ходя по концерти. Riverside ми се издигнаха изключително много в очите след това представяне и се надявам, че някой ден пак ще се върнат.
И накрая (този път малко по-кратко се получи, но толкова) благодарности на Иво, че ме приюти в тях вечерта, че определено 4-5 часа щяха да се побъркам от чакане на влак и чудене с какво да си губя времето ;Д
Един страхотен концерт, една страхотна вечер!

Tags: concert, music, riverside, video

По технически причини, този месец с малко закъснение идва и песента

Тук изборът ми е много простичък и лесен. Инджой

Песента е I Surrender от последния албум La Parade Monstrueuse на In Strict Confidence. Въобще целият албум е страхотен и почти няма слаба песен (с 1-2 изключения). Силно го препоръчавам

Tags: in strict confidence, music, video

Дори година и половина по-късно все още си спомням за невероятнотно изживяване, което немската симфонична формация Haggard поднесе на българската публика при своето първо гостуване. И нима може да се забрави подобен над два часа концерт. Оказва се обаче, че и изпълнителите явно са се останали доволни, защото на деветнадесети април лето две хиляди и десето се завръщат. Поводът е турнето по случай двадесет годишнината от създаването, а мястото Летният театър в Пловдив. Тук е и първата голяма изненада – събитието не се провежда в София, където са повечето подобни концерти, а в родния ми град, което е причина да нямам никакво извинение да ги посетя. Втората изненада се явяваше под формата на специално включване на Пловдивската филхармония, чиято роля до последно поне на мене не ми беше ясна. Но… всичко по реда си.
Началото беше обявено за седем часа, но не мисля, че има някой, който да е останал изненадан от солидното закъснение от близо два часа за саундчек и подготовка. Аз поне вече го бях изпитал на предното им шоу. Студеното време и заканващото се небе по никакъв начин не успяваха да сломят настроението на постепенно трупащите се фенове пред вратите на Летния театър. Прочетох, че е имало близо 1500 души. Дали е така не смея да говоря, но мястото определено беше препълнено и всяко едно място почти беше заето. Тази цифра, разбира се, може само и единствено да ме радва и да ми вдъхва надежди, че Летният театър може да стане свидетел на още много подобни събития. Лек дъжд на няколко пъти се опита да си проправи път, но сякаш липсата на внимание от страна на народа го обезкуражи и се отказа своевременно и… много правилно.
В последствие се оказа, че е трябвало да има и подгряваща група от българска страна – Modern Folking, но те “стратегически” се отказаха от излизане на сцената заради влошаващото се време и/или закъснението. Не съм ги слушал и не мога да коментирам музиката им, но имайки в предвид какво последва, много правилно и… да го наречем… благородно решение.
Самите Haggard излезнаха в изключително намален състав този път (само девет души) с две китари, барабани, клавир, цигулка, виолончело, флейта, сопрано и тенор. Началото беше малко странно от лявата страна на сцената, защото, както се оказа в послествие, е имало проблеми с тонколоните и ненапразно имах чувството, че все едно си слушам музиката в къщи. На третото парче обаче нещата си дойдоха на място и огромните каси забумтяха в ритъм с музикантите. Последваха множество добре известни и обичани от публиката, която за много кратко остана по местата си и по-буйните и ревностни фенове окупираха свободното място отпред пред сцената, парчета като The Observer, In a Fullmoon Procession, Eppur Si Muove, In a Pale Moon’s Shadow, Heavenly Damnation, Herr Mannelig, The Final Victory (редът е произволен, не е задължително да е този по време на самото изпълнение). Над час групата даде най-доброто от себе си.
Тук обаче възникват два въпроса:
1. Какво стана с Пловдивската филхармония, която плахо надничаше иззад сцената?
2. Защо няма нито една песен от последния страхотен албум Tales of Ithiria?
И ако човек си ги зададе непосредствено един след друг бързо ще направи и връзката. Дали най-доброто е запазено за последно е въпрос на гледна точка, но е факт, че фронтменът на групата Азис изрази огромните си благодарности и радост, че за първи път в двадесет годишната си история Haggard ще имат възможност да свирят с истински симфоничен оркестър. Последва истинска наслада за ушите и експлозивното интро от споменатия вече албум, а след това и добре познатите песни Tales of Ithiria, Upon Fallen Autumn Leaves, The Sleeping Child и La Terra Santa. Също така на Пловдивската филхармония им бе даден шанс да представят и себе си самостоятелно като изпълнят две парчета на групата.
След дългите аплодисменти и благодарности групата се прибра, но бързо излезна за близо половин часов бис, който приключи с класиката Awaking the Centuries.

И след като Ви разказах за самия концерт, позволете ми сега да изразя и едно кратко лично мнение. За пореден път установявам, че точно тези концерти са нещото, което ме поддържа жив. Близо два часа след края не можех да заспя или да спра да слушам изпълненията на Haggard. Групата направи едно уникално шоу въпреки намаления си състав и смея да заявя, че подмина по класа това в София от 2008ма година. Магия, красота, изкуство… наречете го както искате, но е факт, че немците бяха невероятни и неотразими. Самото им присъствие на сцената е адски силно и запомнящо се, а не малко от тях са и достатъчно колоритни персонажи, че да не бъдат забравени за дълго след това – като се започне от ниския и изключително енергичен китарист Клаудио, който непрекъснато надъхваше публиката и дори слизаше при нея, за да свири; мине се през невероятната коса на цигуларката и се стигне до сопрано вокалистката, на която й личеше, че най-искрено се забавлява с музиката и публиката и настроението й се предаваше на всички фенове.
А какво е по-хубаво за една група, която имплементира толкова класически инструменти в музиката си, да се комбинира с цяла филхармония? Резултатът, както и можете да си представите, беше повече от успешен и родните ни музиканти по много добър начин успяха да изпълнят всяка една от песните все едно са били винаги част от тях. На моменти се губеха сред тежките китарни рифове и барабани, но пък на други доминираха над вокалите. Именно тук е добре да спомена, че и звукът беше много добър. Честно казано аз очаквах много по-зле да бъде.
За финал само мога да кажа, че това беше най-силният концерт от началото на годината до сега, но и най-искрено се надявам да не е последният. Haggard за пореден път направиха шоу, което дълго ще се помни.

Амин!

Tags: concert, haggard, music, video

Напоследък си признавам, че желанието ми за партита (а и концерти, в този ред на мисли) сравнително намаля. До последно седя и се чудя да отида ли, да не отида ли… Дори предварително начертаните планове могат да бъдат игнорирани, забравени и/или променини за секунди в последния момент. Все пак, нищо сигурно няма когато си сам и всичко си зависи от тебе. Ситуацията с последното парти на дарк френдс, което беше посветено на даркуейв музиката на четири велики групи, беше точно такава. Но предполагам, че отмененият концерт на Кататония няколко дена по-рано успяха да ме убедят, че е добре да изпълня поне една малка част от предварително изготвения план за петте дена от четвъртък до понеделник.
Както обикновено, съвсем сам и без никакви очаквания, се понесох към Софията в последния момент. По принцип по тези партита тендецията е хората да ходят сравнително късно (след 22 часа обикновено) и при моето появяване около осем и половина все още беше сравнително празно.
Дарк френдс обещаваха сблъсък на миналото, настоящето и бъдещето в лицето на четири групи, които са придобили малко или много култов статус сред средите из между, които тази музика се слуша. Нова Генерация от българска страна, The Cure, The Sisters of Mercy и Diary of Dreams се явяват главните действащи лица в този спекатакъл, представени подобаващо от DJ Gothprince, DJ FANatic и DJ Boris. Още с влизането си пред 21 часа, човек можеше да гледа и слуша на видео стената изпълненията на живо на Diary of Dreams от тяхното Nine in Numbers DVD. Партито беше открито със сет на DJ Boris и безсмъртните Нова Генерация, който беше силно подкрепен с кадри от техни сценични изяви. През това времето клубът смело се пълнеше и достигна до една прекрасна бройка от над 70 души, което за подобен род парти в България, няма какво да се лъжем, си е много добре (и то в Неделя вечер).
Втори зад пулта застана DJ Gothprince, който подкара със своите любимци от The Cure, a след него беше ред и на DJ FANatic, който беше избрал The Sisters of Mercy като свое поле на изява. Тук искам да вмъкна и един изключително забавен за мене поне момент. Мисля, че едва ли е имало човек от присъстващите, който да е очаквал това, а именно, че FANatic пусна кавър версия на изпълнението Because The Night Belongs to Lovers на Corona в оригинал (май то беше, не помня вече на 100%) посредата на сета на Sisters of Mercy. Смея да заявя, много добро и много смело хрумване.
Последни, но не и по значимост останаха Diary of Dreams, които бяха представено отнови от DJ Gothprince наред с друга толкова добра група, която е доста свързана с първата, а именно Diorama. От тук нататък партито беше разнообразено с още добри и сходни по звук и стил групи, които да карат хората да танцуват и да се забавляват. Разбира се, малко след полунощ, имаше и традиционната вече за партитата на дарк френдс в клуб Angel Heart награда – оригинален компакт диск, който да зарадва един от присъстващите.
Единственото нещо, което мога да посоча като минус този път е, че приключи прекалено рано. Вярно е, че е неделя и понеделник е работен ден, но все пак определено на нас ни се искаше още.
След първите две по-тежки (комерсиални) партита в тази локация, диджейте успяха много успешно да се представят и с едно по-тясно специализарано парти. Една прекрасна вечер с любимата музика, сред множество прекрасни хора (е, не всички, разбира се :Д) и прекрасни емоции.
Няма как да не отчетем обаче и няколкото изключително дразнещи индивида, които няма как да избегне човек и рано или късно му се налага да се сблъска с тях. Трикът е да внимаваш да не ти развалят вечерта. Не трябва да им позволяваш да ти развалят вечерта.
Мисълта обаче, че ще трябва да прекарам 3-4 часа пред/в “прекрасната” гара към края започна леко да ми действа и да ми скапва част от настроението. Именно затова съм много благодарен на Владо (DJ Gothprince), който отправи поканата за заведение. Нито имах идея с кой ще ходи, нито колко ще остане. Нямаше особено значение, защото всеки убит час си беше час по-малко с PSP-то си беше час по-малко с PSP-то. И сега смея да заявява, че съм особено доволен от това си свое решение, а самият факт, че си хванах автобуса за Пловдив в 11 часа преди обяд на следващия ден мисля, че е достатъчно показателен ;Д
Самото ми преживяване в периода от пет до около девет не искам да описвам, но аз лично се радвам. Много хора биха ми се изсмяли като чуят, но… предполагам, че на мене и толкова ми стига. Все пак е по-добре от нищо. От страни може да изглежда все едно съм бил използван или нещо подобно, но… Who cares Аз успях да извлека максималното от създалата се ситуация и да не се чувствам прекалено гадно след това. Предполагам, че съм свикнал вече, защото и без това все така ми върви на мене хаха :Д Пък и ми се иска да си мисля, че съм си спечелил още един приятел в нейно лице (дори и да се заблуждавам :ДД)

Утре се надявам да успея да направя една съкратена и леко преработена версия, която да кача на сайта, в която да премахна всичките тези лични глупости, но засега толкова, че ме мързи да пиша повече

Tags: music, party

От около десет минути вече седя и се опитвам да се сетя какво слушах през изминалия месец, че да поставя като песен на месеца… Проблемът е, че през първата половина циклих на новата компилация на Oomph! (и от тогава все се каня да напиша ревю :С), а през втората на новия албум на Eluveitie. Последните вече имаха песен и то скоро, а първите не ми се иска, че този албум няма нови песни така или иначе в един малко по-различен смисъл на думата. Затова…

Този път реших да представя нещо ново. Не казвам, че е задължително добро, а просто е ново Групата се казва Elysion и наскоро издадоха своя дебютен албум Silent Scream. Музиката им напомня леко на Lacuna Coil, леко на Evanescence, леко на готик метъл на места, въобще на по-голяма част от групите, които се опитват да творят в така наречения модерен метъл и ползват женски вокали. Не е нещо кой знае колко необикновено, нито е нещо, което може да стане любимо (поне на мене), но все пак се открояват на фона на повечето подобни банди. С други думи искам да кажа, че имат бъдеще хората
Представям ви парчето Far From The Edge от вече споменатия дебютен диск. Инджой

Tags: elysion, music, video

Кой не знай Менсън, кой не е слушал за него?
Ако можем да си позволим да перефразираме Ботев, как по-точно бихме могли да опишем Мерилин Менсън. Творчеството на певеца може да бъде определено по един от двата начина – страхотно или ужасно. Средно положение няма. Или сте фенове, или го мразите в дъното на душата си. И все пак американецът си остава едно емблематично име, което впечатлява не само със страхотна музика, но и фрапираща визия и сценично поведение. Феновете му също не са малко. Вероятно комбинацията от хубави песни и шокиращ външен вид му печелят все повече и повече последователи, най-вече сред младите хора.
Именно за тях на двадесет и осми февруари в столичния клуб “Angel Heart” Party Massacre организираха парти-трибют, с което да покажат своята любов към твореца и да зарадват всичките фенове с часове от любимата им музика. Зад пулта през вечерта се сменяха добре познатите диджей gothprince, FANatic и T.A.. Всеки беше приготвил щипка от своето виждане за музиката на Мерилин Менсън. Огромна рестроспекция от седемте студийни албума бяха подготовили домакините, която да радва слуха на посетителите от осем вечерта до близо четири часа сутринта на следващия ден. И докато T.A. разчиташе повече на оригиналните версии на парчетата, то gothprince и FANatic смело разнообразяваха с най-различни ремикси – кои наистина добри, кои меко казано ужасни спрямо оригинала. Някой може да си каже, че близо осем часа Менсън звучи малко… прекалено, но поне нашият екип не видя отегчени или недоволни физиономии (повтарям, че ние не видяхме, това не значи, че може и да е нямало). За пореден път публиката доказва, че цени това, което диджейте правят и им го показва с присъствието си, с усмивките на лицата си, с танците си.
В желанието си наистина да направят запомнящо се парти, организаторите бяха подготвили и няколко изненади за ненаситната публика. Всяко закупено билетче на входа участваше в томбола с награди, а освен това награда имаше и за най-добре “имитиращия” Менсън фен сред публиката.
Най-слабата част от вечерта, поне според екипа на готикБГ, беше караокето с награди. И тук никой не оспорва певчезките умения на участниците, а просто от десетте изпълнения, пет бяха на Sweet Dreams, четири поред. Мисля, че всеки може да се досети колко досадно е да слушаш една и съща песен отново и отново и отново. Тук държим да отбележим хитрото хрумване победителят да се определи посредством аплодисментите на публиката, които да се измерват с шумомер. И също така още по-хитрото изпълнение на дует дами, които по щастливо стечение на обстоятелствата бяха до шумомера при ръкоплясканията и успяха да се самокласират на първото място.
Алкохолът се лееше, хората се забавляваха, клубът успя да събере близо двестата души, а диджейте да ги забавляват около осем часа. Смело можем да заявим, че това беше едно от най-добрите партита, на които сме били през последните няколко месеца и можем да пожелаем на момчетата все така добре да се представям в организацията и подбора на музика. С нетърпение очакваме и следващото им парти.
В заключение мога само да кажа, че никой не отрича комерсиалността на Менсън. Вече Ви казах, че той може или да бъде обичан, или да бъде мразен. Винаги ще има хора, които да го плюят само и само защото не могат да го понасят, а и защото никой не прави парти, което да е посветено на тяхната любима група. Огромното количесто хора обаче в Angel Heart на 28ми февруари казва друго. А пък следващият път може да дойдат на партито на Вашата любима група.

Tags: music, party