Архив за месец: March, 2010

More Than Five Seconds To Think of a Title… Is No Title

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Една седмица още остава до края на тази “календарна” година. Март месец за пореден път доказва колко голяма кучка (да приемем, че е от женски пол, за целта на поста) е и всичко най-хубаво и прекрасно, което не се е случило през предишните единадесет месеца, сега се стоварва с пълна сила. Мисля, че тези толкова изящни и неповторими тридесет и един дена могат спокойно да минат под незабравимото мото:

“Sickness of the mind plus sickness of the body equals total sick(shit)ness!”

Очаквам с нетърпение април месец. Тогава винаги следва едно красиво и спокойно течение, което носи само наслада и забава. Като изключим глупостите, които ми се въртят из главата, разбира се. Още повече, че през април са концертите на Katatonia и Haggard, за нито един от които нямам билет, но мисля скоро това да се промени.

Но мисълта ми беше друга всъщност. И без това точно тази дата от годината ми е мега досадна и не си спомням много-много хубави неща точно на нея да са се случили. Това е една дата, която, подбно на повечето празници, хората използват като извинение, за да се сетят за тебе и да отбият номера… и да могат да ти натякват как и ти не се сещаш за тях…

Но, мисля, че споменах, че мисълта на поста е друга, а това е някакво малоумно отклонение, с цел обем и досадно индексиране в гугъл на глупости :Д
Вече втори месец смело газим сред водите на проект мениджмънта и мога спокойно да твърдя, че поне за момента се справям сравнително добре. Но… Винаги има НО! Все пак се занимавам само с вътрешни проекти (за момента, пак повтарям) и то все с един немски проект мениджър, с който да се налага да комуникирам. Това е човек, с който съм свикнал да говоря и му знам всеки един опит да ме мотае 🙂 И обикновено успявам да му върна нещата към него…
Обаче като гледам колегата и неговият изключително огромен и обемист проект по ХокенхаймРинг (който не знае какво е това, да се образова чрез википедиа или просто да потърси в гугъл, че да не им правя реклама :Д), направо имам чувството, че мога да напиша огромна статия за това как НЕ трябва да се прави проект. И, не, в случаят колегата не е виновен, защото той подхвана проекта над половин година след стартирането му, в точка, в която е прекалено късно да се въведе в правилен ред и… можеш само да се опитваш да го буташ, колкото да не падне целия :Д Представям си какво ли щеше да е ако аз се занимавах с него… (Пфу Пфу)…

И да се върнем пак на пълнежа – една седмица остава, една шибана седмица. Да минават по бързо тия седем дена и да се свършва :Д


Happy Birthday… to US!

   Пуснато от: Silentium   в day/night, develop



Времето си минава, вятърът продухва празните глави на хората и разнася неизписаните листчета хартия по празните, студени улици. И като всяко нещо, подвластно на константата време, така и ние остаряхме с една година. Така де, сайтът остаря, но за него времето не тече по-различно, та реално всички сме добавили една годинка към колекцията.
Сега, ако погледна назад тези изминали 12 месеца, и видя какво сме постигнали, не бих казал, че е толкова много… Не, това не е песимизъм, а реален факт. Съпоставен е разбира се срещу това, което сме си мислили или сме си мислели, че си мислим :Д Но това не значи, че ще се откажем. Ни най-малко. Зад това твърдение мисля, че смело застава и фактът, че рождения ден отчетохме с чисто нова, собствено изработена версия, на сайта и цял нов раздел с красива и обемиста статия.
Надявам се, че през следващите няколко месеца ще можем да добавим още не малко екстри – някои видими за нормалното око, други скрити из кода на страницата, но все така ценни и важни за цялостната функционалност на сайта.

Решихме също така, по случай рождения си ден, да подарим диск на един от вас – този, който успее правилно да отговори на един елементарен въпрос. Кликнете на картинката по-горе, за да отидете на страницата с играта. Попълнете кратката форма и участвайте в първата игра с награди на gothic.bg. Тя ще продължи до края на месеца и победителят ще бъде уведомен по мейла, който е въвел в полето (затова гледайте да пишете правилен и съществуващ мейл, защото ако сте победител и не успеем да се свържем с Вас, няма да си получите наградата).
Много ми се иска да се съберат поне едно десет-петнадесет човечета, че да можем наистина да наречем това игра. За съжаление вече над две седмици (началото беше поставено на втори март със стартирането на новата версия на сайта и все още седи на главната страница) имаме точно двама участника, което е жалко наистина.

И все пак, като заключение, искам да кажа, че ние смело продължаваме напред и бавно, но славно ще увеличаваме базата си данни със статии, биографии и ревюта, както и ще добавяме и променяме фунционалностии по самия сайт. Кой знае, може пък от следващата година вече да се похвалим със солидна фен база 🙂

Честит ни рожден ден 🙂

Етикети:


Labyrinth by OOMPH!

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Тия дни съм изключително на OOMPH! вълна, както може да се види и от last.fm профила ми. И затова в този ред на мисли един много любим клип и песен 🙂 Пуснал съм английския превод на песента, че аз немски не разбирам много, а и не харесвам… Който желае, лесно може да си го намери и в оригнал 🙂
ПП: Забравих да спомена, че това ми е на алармата сутрин за събуждане ;Д

Left, Right, Straight ahead
You aren’t coming out of here anymore
Left, Right, Straight ahead
You aren’t coming out of here anymore
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead

Insanity has jailed you
And distorted your ideal world
It has planted itself in your head
Run, child, run, as fast as you can
You don’t know who you are anymore
You don’t know what love is anymore
Your reflection has disfigured itself
Nobody is here to hold you

Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret
Knock, Knock
Knock, Knock
Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret
Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Which doors are the right ones?
My Lost Child

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Who the good and evil are
My Lost child

You have often banished me from you
Your heart burns up at my anger
Your second me, the second skin –
I’ve obstructed in your head
When I plunge into your soul
And use you for my desire
Then I will blind your senses
You can then terminate the game yourself

Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret
Knock, Knock
Knock, Knock
Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret
Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Which doors are the right ones?
My Lost Child

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Who the good and evil are

You’re in the labyrinth

You’re in the labyrinth

Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret
Knock, Knock
Knock, Knock
Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret
Knock, Knock, Let Me in
Let Me Be Your secret

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Which doors are the right ones?
My Lost Child

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Who the good and evil are
My lost child

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Which doors are the right ones?
My Lost Child

Left, Right, Straight ahead
You’re in the labyrinth
Left, Right, Straight ahead
Left, Right, Straight ahead
No-one can tell you
Who the good and evil are

Left, right, straight ahead
You aren’t coming out of here anymore

Left, right, straight ahead
You aren’t coming out of here anymore

Етикети: , ,


Let’s Not Forget Party

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Кой не знай Менсън, кой не е слушал за него?
Ако можем да си позволим да перефразираме Ботев, как по-точно бихме могли да опишем Мерилин Менсън. Творчеството на певеца може да бъде определено по един от двата начина – страхотно или ужасно. Средно положение няма. Или сте фенове, или го мразите в дъното на душата си. И все пак американецът си остава едно емблематично име, което впечатлява не само със страхотна музика, но и фрапираща визия и сценично поведение. Феновете му също не са малко. Вероятно комбинацията от хубави песни и шокиращ външен вид му печелят все повече и повече последователи, най-вече сред младите хора.
Именно за тях на двадесет и осми февруари в столичния клуб “Angel Heart” Party Massacre организираха парти-трибют, с което да покажат своята любов към твореца и да зарадват всичките фенове с часове от любимата им музика. Зад пулта през вечерта се сменяха добре познатите диджей gothprince, FANatic и T.A.. Всеки беше приготвил щипка от своето виждане за музиката на Мерилин Менсън. Огромна рестроспекция от седемте студийни албума бяха подготовили домакините, която да радва слуха на посетителите от осем вечерта до близо четири часа сутринта на следващия ден. И докато T.A. разчиташе повече на оригиналните версии на парчетата, то gothprince и FANatic смело разнообразяваха с най-различни ремикси – кои наистина добри, кои меко казано ужасни спрямо оригинала. Някой може да си каже, че близо осем часа Менсън звучи малко… прекалено, но поне нашият екип не видя отегчени или недоволни физиономии (повтарям, че ние не видяхме, това не значи, че може и да е нямало). За пореден път публиката доказва, че цени това, което диджейте правят и им го показва с присъствието си, с усмивките на лицата си, с танците си.
В желанието си наистина да направят запомнящо се парти, организаторите бяха подготвили и няколко изненади за ненаситната публика. Всяко закупено билетче на входа участваше в томбола с награди, а освен това награда имаше и за най-добре “имитиращия” Менсън фен сред публиката.
Най-слабата част от вечерта, поне според екипа на готикБГ, беше караокето с награди. И тук никой не оспорва певчезките умения на участниците, а просто от десетте изпълнения, пет бяха на Sweet Dreams, четири поред. Мисля, че всеки може да се досети колко досадно е да слушаш една и съща песен отново и отново и отново. Тук държим да отбележим хитрото хрумване победителят да се определи посредством аплодисментите на публиката, които да се измерват с шумомер. И също така още по-хитрото изпълнение на дует дами, които по щастливо стечение на обстоятелствата бяха до шумомера при ръкоплясканията и успяха да се самокласират на първото място. 🙂
Алкохолът се лееше, хората се забавляваха, клубът успя да събере близо двестата души, а диджейте да ги забавляват около осем часа. Смело можем да заявим, че това беше едно от най-добрите партита, на които сме били през последните няколко месеца и можем да пожелаем на момчетата все така добре да се представям в организацията и подбора на музика. С нетърпение очакваме и следващото им парти.
В заключение мога само да кажа, че никой не отрича комерсиалността на Менсън. Вече Ви казах, че той може или да бъде обичан, или да бъде мразен. Винаги ще има хора, които да го плюят само и само защото не могат да го понасят, а и защото никой не прави парти, което да е посветено на тяхната любима група. Огромното количесто хора обаче в Angel Heart на 28ми февруари казва друго. А пък следващият път може да дойдат на партито на Вашата любима група.

Етикети: ,


Song of the Month – March

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



След като вече пуснах текста на песента и писах за нея, като приложих и клипа, нима някой ще се изненада, че точно Child of Entertainment на Diorama е песен на месеца? 🙂

Можем да очакваме и да се надяваме, че и албумът ще бъде толкова добър!

Поздрав за всички фенове 🙂

Етикети: ,


March out of Hell

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ето, че започна най-омразният ми месец в годината, а именно “прекрасният” март.
След един страхотен завършек на февруари с партито Let’s Not Forget (за което утре се надявам да завърша ревюто), началото на третия месец в годината започва повече от ужасно. Много работа, много проблеми, много неща за вършене, много планове, никаква реализация… С други думи пълен хаос и каша.
Толкова много го мразя март, че ми се иска вече да свършва хаха :Д
И тъй като утре е почивен ден и цял ден ще си вися в нас, най-тържествено обещавам ревю на Let’s Not Forget и малко спам по случай един рожден ден и една игра :Д
А тази вечер ще се отдам на филми и анимета изцяло ;Д Не, че някой се интересува, ама аз да си туийтърна :Д Плановете включват Don’t Wake the Dead, който изглежда от чийзи по-чийзи, азиатската касапница Riki-Oh: The Story of Ricky и нещо, което прилича на гей филм, но носи претенциозното заглавие The Raven, че дори и името на По краси обложката. След това, ако остане време и не ми се е доспало, продължавам с епизодите на Bounen no Xamdou 🙂