Архив за месец: October, 2009

Full Throttle Walkthrough

   Пуснато от: Silentium   в games



full_throttleТези дни най-после се реших да изиграя толкова хвалената Full Throttle, която притежавам от няколко месеца на оригинал. Така и така си я купих, логично беше и да я пробвам :Д
Самата игра не ми направи кой знае какво впечатление, честно казано. През 1995та година, когато е излязла, сигурно е била нещо много велико и ненадминато :Д Но днес, с грозната си и пикселизирана графика, не прави ни най-малкото добро впечатление. А и самите загадки и неща, които трябва да се правят не ме впечатлиха кой знае колко. Дори степента на сложност не беше особено голяма, с няколко изключения.
Нямах намерение да пиша “помагало” за играта, но… Мисля, че миналия петък беше, се загледах в сайта на adventurersbg.info и не намерих нищо. Затова реших, че мога да допринеса с още едно авторско (един вид) помагало към колекцията им.
Та, с други думи, това е написано ексклузивно за AdventurersBG 😛
(Мързи ме да го проверявам подробно за правописни и граматически грешки, каквито ще присъстват със сигурно, но… Не ми се занимава просто :Д)

Прочетете целия пост »

Етикети: , ,


Finally

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Искаше ми се да можех с големи и ярко червени букви (не знам защо точно червени, струват ми се най… крещящи) да я напиша тази дума. Да знам, че най-после целта е постигната, но… Явно това няма да се случи скоро… Нищо! Сигурно имам поне още едно 30-40 годинки пред себе си (ако нещо или някой не ги скъси), за да се надявам и да очаквам и аз своя златен шанс (или момент, въпрос на гледна точка :Д)…
Някой ден ще мога да напиша това толкова искано и чакано Finally с големи червени крещящи букви :Д
Някой ден… но не и днес!


Dissidia Secret Cards, Icons and Accessories

   Пуснато от: Silentium   в dissidia, games



Dissidia_CoverЕдна кратка и бърза статия за скритите карти и предмети в Dissidia: Final Fantasy. По принцип за всяка една версия – Японска, Американска и Европейска – те са различни и тук нямам намерение да ви занимавам с всички, а само с тези в последната – Европейската версия на играта.

Както може много от вас да се досещат, в японската са най-много скритите неща, но какво да се прави 🙂

Как се въвежда паролата?
Отивате на Communication Mode и след това избирате Friend Card Settings. От там паролите се въвеждат при редакция на съобщението, което ще се вижда като играте срещу някой приятел (Edit Message). При успешно въвеждане ще видите надпис Password Accepted и съобщението ви ще се нулира на това, което е било преди да пишете нещо вътре.
Всички пароли са тествани лично и работят.

Наименование

Парола

Предмети

Aquarius Recipe 389427509
Aries Recipe 279568689
Capricorn Recipe 619927495
Gemini Recipe 433835656
Pisces Recipe 158122748
Taurus Recipe 4307934078

Икони

Final Fantasy Agito XIII (A) Icon 932310371
Final Fantasy Agito XIII (B) Icon 3141539392
Final Fantasy Versus XIII (A) Icon 298185897
Player Icon: Chocobo (FF5) 6294236172
Player Icon: Moogle (FF5) 8462693120

Карти

Friend Card “Ahriman” 265961476
Friend Card “Behemoth” 951317857
Friend Card “Shantotto” 449561760
Friend Card “Yuffie” 480037742
Friend Card: “Auron” 3370559603
Friend Card: “Fusoya” 29712943
Friend Card: “Matoya” 184916360
Friend Card: “Ninja” 4649011483
Friend Card: “Siegfried” 2549612772
Friend Card: “Vivi” 702718560

Етикети: , , ,


Risen (2009)

   Пуснато от: Silentium   в games



risencoverВсеки уважаващ себе си ролеви играч трябва да е играл на Gothic поредицата, разработена от Piranha Bytes. Всеки уважаващ себе си геймър поне трябва да е чувал за трите емблематични за RPG жанра игри на продуцентите от JoWood. Ако вие не сте от тях, то няма нужда да четете по нататък, едва ли ще прочетете нещо интересно така или иначе ;д

След не особено „нежната” раздяла на двете споменати горе фирми, всеки се чудеше какво ще се случи с Gothic поредицата. Третата част спокойно можеше да обере наградите за най-бъгава игра на всички времена, но и в същото време най-зарибяваща със своя огромен отворен свят и огромно количество куестове и разнообразие. JoWood обаче беше ясно, че няма да зарежат просто така подобна гъска, която снася златни яйца и бързо предадоха щафетата на Spellbound, които са най-известни със своя тактически екшън ала Commandos Desperado. Всички очакваха с голям интерес Arcania: A Gothic Tale, която трябваше да се появи тази есен на пазара, но по ред причини бе отложена чак за следващото лято.
Piranha Bytes обаче също не спят. Макар и загубили правата върху своето творение, те не се отказаха и анонсираха Risen – игра, която се очакваше да наподобява Gothic и да бъде явен съперник на Arcania. След като този уикенд най-после успях да я свърша, мога вече спокойно да споделя кратките си впечатление, хвалебствени слова и люта критика.

risenscr2Малко е тъмничко, но все пак това си е Gothic с ново лице и име

Нека никой не се залъгва, Risen е Gothic с променено име и история. И като стана дума за историята, тя се върти около герой, който попада на странен остров след като кораба, на който се вози леко нелегално, бива потопен от огромно морско чудовище, предизвикано от гологлав мъж със страшно изражение, окуляр и голяма сива роба – главният Инквизитор. И ето ви вас, корабокрушенец на непознат остров, в търсене на опит за бягство и междувременно спасяване на света от алността на разни хора и също така няколко бога и титани, които искат искат само да унищожат всичко наоколо. Не е кой знае колко, нали? Но не е и кой знае колко оригинално де.
Леко подобрената спрямо Gothic 3 графика не е чак толкова впечатляваща, но аз не успях да си позволя да я пусна на макс така или иначе, защото прекалено много ми сечеше, а машината ми не е от най-слабите (но по картинките изглежда добре :Д). Всичко обаче – от моделите на героите, през движенията им и поведението на околната среда – си е като в добрата стара поредица. Дали това е плюс или минус си преценете сами. Така или иначе вече бях свикнал с монотонното бавно тичана на Nameless Hero и не обръщах внимание на тези неща. Разбира се, нямаше да е зле да бяха подобрили малко поне анимацията за скок, която е страшно дървена и никога не успява да бъде в тон с терена, който ви заобикаля и се опитвате да качите. Дразнещо е, но се свиква.

risenscr1Предметите вече са представени с красиви и лъскави иконки

Интерфейсът прави впечатление обаче. Всеки обича лъскавите и хубави неща, а съм забелязал, че потребителят се радва когато всичко му е… красиво. Това е едно подобрение спрямо предните части, което отново е спорно дали е добро или лошо, защото всеки може да го интерпретира по различен начин, но на мене лично ми хареса. Всичко – от най-обикновените билки и предмети, до магиите и телепорите – е изобразено с красиво изрисувани иконки, които, ако не друго, поне радват окото.

risenscr6Екранът с показателите

Показателите обаче и системата за трупане на опит не са пипнати. Отново всяко следващо ниво е 500 точки опит плюс точките, които са ви били нужни за предното ниво. Разполагате със стандартните Strength (за близък бой и damage на оръжията и арбалетите), Dexterity (за стрелбата с лък), Mana (за правена на магии), Health (има ли някой, който да не знае за какво служи това? :Д Единственият показател, който се повишава по малко с качване на ниво) и Wisdom (заместите на доброто старо Ancient Knowledge), който единствен не се развива по никакъв начин, а само се учи чрез bookstands и Stone plates (както в Gothic, където обаче можеше и да го учите от магьосниците) и единствен може да бъде развит до максимума от 200 точки без да трябва да правите нищо друго освен да следите за въпросните източници. При качване на ниво получавате стандартните 10 learning point, които можете да ползвате, за да развивате бойните (Sword, Axe, Staff), далекобойните (bow, crossbow), магическите (fireball, magic bullet, ice crystal, seal magic) и всички останали второстепенни умения, които са разделени в две основни категории от по четири умения – работни (prospect, smithing, gut animals, alchemy) и престъпни един вид (pick pocket, open locks, athletics и sneak). Магиите този път са силно ограничени спрямо предните части и са представени от около 15тина вида, които можете да ползвате под формата на свитъци, а в напреднал стадий на играта, ако изберете да станете магьосник, и посредством руни. Разнообразието на оръжията липсва осезаемо и винаги е било минус, а броните по принцип се получават само като напреднете по стълбичката на фракцията, която сте избрали.

risenscr3Дори един Sea Vulture може да ви види сметката ако не внимавате

Спомня ли си някой досадната бойна система от Gothic, която беше не само тромава, но и значително дразнеща? А сега си представете „нововъвдението” наречен блок, което се ползва от противниците ви почти непрекъснато и дори най-обикновената битка може да се проточи няколко минути, а най-слабият противник може да ви види сметката ако не внимавате. Доброто старо отстъпване назад на врага, което лично мене ме е подлудявало, тук е още по-осезаемо, а и освен това имаме и dash опция, която гадовете ползват с такава лекота, че чак да ви се доплаче. Засичал съм по цяла минута как един вълк се върти около мене без да напада и да отстъпва непрекъснато назад когато аз замахна. И тук говоря за вълк, който по принцип убивам с един удар… ако успея да го ударя, разбира се. Бих приел обяснението, че като враговете ви са повече от един, те се опитват да ви обградят и затова се въртят в кръг, но си е адски досадно дори като е един. С други думи изкуственият интелект е кръгла нула, а бойната система най-слабата част от играта. Явно не са си взели поука момчетата от Piranha Bytes. Именно затова бях много доволен от мощта на fireball-а, който избрах да развивам и който ми вършеше прекрасна работа, особено на своето максимално десето ниво.

risenscr5Магията, добре развита, може да върши по-добра работа от всяко едно бойно умение

Това, което ми хареса като нововъдение, беше браконеирстването, така нареченото gut animals. Тук ви трябват само 5 learning points, за да го научите. Няма нужда да учите отделно как да отделяте кожата на вълците и тази на гущерите. Не е нужда да хабите ценни точки за знанието как се вадят зъби или късат крила. В Risen това се „научава” ако притежавате съответния инструмент. Различните ловци имат разнообразни пособия в инвентара си, които ще ви послужат за отделяне на съответните части от съответните същества.
И тук имаме няколко враждуващи фракции, между които трябва да избирате, и в зависимост от този избор ще се променят и куестовете, които ще получавате. Най-неприятното е, че по-голяма част от куестовете са в част едно от играта и донякъде в част две. След това всичко става адски праволинейно и ясно. И включва предимно обикаляне на тъмниците, които преди са били заключени за вас. Въпреки, че в играта има над 200 различни куеста, сякаш повечето са безлични и еднообразни. А някои от тях дори не разбрах как съм изпълнил и кой ми е дал. Сякаш разработчиците са наблегнали на началото на играта и след това са гледали да я привършат по-бързо (може би, за да я пуснат навреме с Arcania, която и без това беше отложена обаче :Д). Игралният свят не е чак толкова голям, дори е по-малък от този в Gothic II и много бързо се минава и запомня, а щом намерите телепортиращите камъни, няма нужда да ходите кой знае колко.

risenscr4И проститутки си имаме :Д

Най-слабото нещо обаче беше финалът. Стори ми се адски пресилен и прибързан и… След като победих финалния бос, останах с едно горчиво усещане в устата. Не можех да повярвам, че това беше… след 24-25 игрални часа. Определено очаквах нещо повече от Risen. Може би и това беше причината за моето разочарование. С Gothic III Piranha Bytes вдигнаха прекалено много собствената си летва, а Risen се оказа просто като подобие на експанжън – кратък, бърз и не особено удоволетворяващ… Поне такова усещане оставя у мене. Без опити за големи нововъвдения, които да разнообразят геймплея; без измисляне на нещо по-оригинално от поредната битка срещу могъщи богове; без усещането за нещо уникално. Risen мина и подмина, няма го желанието за преиграване; няма тръпката да видиш какво е ако избереш другата страна в конфликта.
Все пак не мога да кажа, че играта е доста bug free. Този път поне в това отношение са се постарали. Няма кой знае колко много и досадни бъгове, които допълнително да ви развалят удоволствието, което често се случваше в G3. Също не мога да си кривя душата и да не кажа, че играта е интересна, но… Не е нещо великолепно. На мене лично ми прилича на прибързано творение, което единствено е имало за цел да бъде конкурент на известната поредица. Но сега ще трябва само да си диша прахта.
Ако трябва да оценя играта, бих и поставил оценка от 6/10. Не успя да оправдае очакванията ми и леко съм разочарован. Дано следващата игра на Piranha Bytes се окаже по-добра…

Етикети: ,


Why? Why not?

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Искам да започна с това, че току що изпих последните капки от NesTea-то, а това не е хубаво, защото е едва десет часа и, учудващо, не ми спи ни най-малко. Температурата в стаята е точно 20 градуса по целзий, но благодарение на голия ламиниран паркет и днешното „унижение”, атмосферата е неучудващо студена. Да живее климатикът и неговата функция да духа топло! :Д
И след тази напълно ненужна и никому неинтересуваща интродукция, нека обърнем внимание на основната идея на поста, която е също толкова „интересна” и „информативна” за случайно попадналия тук читател, а дори вероятно и за неслучайно попадналия такъв.
След като най-после мисленето по университета беше приключено (временно) се замислих какво следва. Човек трябва да се развива, да прави нещо, да мисли над нещо, да опитва да усъвършенства поне малко уменията си. Ако повече от месец зацикли на едно място без да има напредък в каквато и да е насока, значи нещо не е както трябва и е добре да се замисли. Като един бивш хостинг съпортер (не че имам кой знае колко опит като такъв зад гърба си, но поне знам какво беше да си един) мисълта да трябва да пиша тикет до техническата поддръжка на хостинг компания не е от най-приятните за мене, но… наложи се. След абсолютно подробно и максимално обяснение на проблемите си и формулиране на въпросите си точно и ясно посредством номериране на всяка една точка, получих бърз, но сякаш прибързан отговор. За момент дори не успях да разбера, че съм получил отговор на втория си проблем, който беше много по-обстоен и важен за мене, като там имах няколко подвъпросчета, които няма как да бъдат обединени в едно единствено изречение. Въпросното изречение беше написано веднага след отговор на проблем номер 1 и въобще не стана ясно, че се отнася за нещо друго. Но, както и да е. Идеята беше, че закупих домейн за аниме каталозите и мисля да наблегна точно на този проект. Ако правилно съм разбрал отговора на съпорта, като обновя хостинг плана си, автоматично ще си получа обещаното аддон домейнче и ще мога спокойно да отделя аниме каталозите от общите каталози и да ги превърна в един отделен сайт, който постепенно да започна да попълвам като си пусна интернет (което трябва да стане през декември по последни планове). За целта обаче част от кода – този, който в вързан към основните каталози – ще трябва да претърпи лека промяна, за да се превърне в самостоятелен. А покрай него сигурно и други неща ще променя; основно по външния вид сигурно. Както казах, човек винаги трябва да се стреми да прави нещо, което да го учи на нови неща…
Обаче, като гледам по-голяма част от старите си постове, вече все по-рядко има лични постове в най-истинския смисъл на тази дума. Май Лори ще се окаже права в това отношение. Мисля, че цялото ми желание постепенно замираше бавно, много бавно, през последната година и малко. И изминалите 1-2 месеца достигна своята най-критична точка, давайки отражение и в блога. Дори и самите ревюта на филми, анимета и албуми понамаляха. От друга страна обаче аз обичам да пиша. Няма значение какво и дали е разбираемо за останалите. Важното е аз да си го разбирам. Не претендирам, че мога да пиша; мързи ме да си проверявам постовете, затова и сигурно има прилично количество граматически грешки най-вече (да речем, че речниците хващат повечето от правописните :Д); не се стремя към интересни, завладяващи или информативни статии… Просто ми харесва от време на време да пиша. Усещането е странно, не мисля, че мога да го предам и да кажа какво точно чувствам, но… Аз лично се чувствам по-добре като пиша (може би и затова пиша и този пост в момента… заради „обидата” и „унижението”, които ми бяха нанесени днес… един вид да се почувствам по-добре). Още едно време установих това. Именно това беше причината и за всички онези „детски” и „наивни” разкази, които се появиха тогава и които могат да бъдат намерени на основния домейн, който хоства този блог. От много години не съм завършил нищо, защото идеята се появява, но бързо умира след 2-3 страници, което е и причината да имам близо десетина незавършени творения вече, които сигурно никога няма да видят бял свят :Д Но на кой ли му пука вече… Колкото и да е странно аз знам точно какво искам и към какво да се стремя и дори отказа ми да завърша смотания университет си има дълбока и скрита причина :Д Научих се на все по-пълно и всеобхватно спокойствие, което много рядко може да бъде нарушено и от всичко това установих, че все по-малко неща и все по-рядко могат да ме трогнат или впечатлят, а това… повярвайте ми… не е много хубаво :Д Сякаш губиш част от емоциите си и ставаш безчувствен към голяма част от заобикалящите те… неща…
Но това не е толкова важно… В момента слушам Skyforger на Amorphis и се подготвям за концерта, който сигурно ще е прекрасен и изпълнен с много емоции, но… които със сигурност бързо ще бъдат охладени след това от прекрасното време навън докато чакам да стане време за влака :Д


Dissidia: Final Fantasy – List of Accomplishments 3/3

   Пуснато от: Silentium   в dissidia, games



Dissidia_CoverПоследната трета част от постиженията във Final Fantasy. Пак повтарям, че има някои, за които не съм на 100% убеден, че така се изпълняват или, че точно това им е наградата, но когато успея да ги завърша, ще обновя доколкото е възможно 🙂

Ето бързи линкове към останалите части:
Part 1
Part 2

Прочетете целия пост »

Етикети: , , ,


Dennou Coil (電脳コイル) (2007)

   Пуснато от: Silentium   в anime, movies



dennoucoilИма ли алтернативна вселена? Има ли свят, който не е истински, но всичко там е същото като в реалния? Може ли киберпространството да замести истинския свят? В света на Dennou Coil всичко това е възможно. В недалечното бъдеще (в един епизод ни показват, че действието се развива през 2026та година) съществува киберсвят, който почти напълно копира реалния и всички носят киберочила, с който да комбинират различните съществувания. (С други думи ни е представен много напреднал стадий на така наречената Augmented Reality и по-скоро начина, по който авторите си представят развитието на тази технология.) Както обаче може да се досетите, децата са тези, които изпитват най-силно привличане към въпросното пространство; те не свалят очилата си дори като спят; те живеят за киберпространството; те живеят в киберпространството. Дори домашните им любимци са киберживотни.
Но не всичко е толкова просто, колкото изглежда. Има много нелегални „потребители”, които по един или друг начин са останали „хванати” в капан в киберпространството. Под формата на вируси те обикалят и се опитват да достигнат до удобни им източници, които да превземат. Метабъговете и кирабъговете са единици, които всяко хлапе мечтае да притежава; които всяко хлапе иска, за да плати огромните си киберсметки. Но възрастните сякаш не разбират колко сериозни са нещата… или поне колко сериозни са се превърнали.
Всъщност каквото и да напиша, няма да е достатъчно, за да стане ясно за какво точно се разказва във въпросното аниме. Идеята му е супер комплексна и много тясно компютърно специализирана, за да се опитвам да я обясня. Най-вероятно повечето от вас, които не са много в час с компютрите, дори няма да схванат за какво става дума. Но… представете си един свят, в който не ви трябва компютър; един свят, в който всичко може да се направи през киберпространството, което винаги е около вас… стига да си носите очилата. Само трябва да се протегнете и да знаете какво правите.
Разбира се, има и антивирусни програми (Сатчи), които се грижат за мира и спокойствието в киберпространството, но обикновено само се пречкат на децата и не им помагат лично на тях.
Аниме за отмъщение, за любов, за тъга, за болка, за… Всъщност това се оказа едно много странно и едно много комплексно сериалче, към което подходих без никакви очаквания, а то какво се оказа. В последствие, като се разрових, видях, че е печело маса награди и е било много очаквано сред аниме кръговете. Макар главните герои да са на средна възраст между 11 и 17 години, те се държат като възрастни (през повечето време); гледат на света като възрастни (през повечето време); разсъждават като възрастни. Все пак нека не ви оставям с впечатлението, че си предстои брутално или кърваво аниме. Самият рейтинг от PG-13 трябва да е достатъчно показателен, че няма да ви наблягат на брутални сцени или груб език и действия. Не! Тук всичко е в сюжета и действията не героите.
От една страна 26те серии на анимето го правят малко дълго за цялостната си идея, което налага наличието на няколко „пълнежни” серии по средата на сериала, които нямат нищо общо с основната история, но просто запълват поредната седмица екранно време. От друга обаче финалът може да ви остави с отворена уста и да ви напълни главата с толкова много информация, че ако не сте внимавали преди това (точно заради пълнежните серии), може да се окаже, че нищо не сте разбрали.
А самото аниме е адски интригуващо, адски завладяващо, но и от друга страна може да ви накара да се просълзите (накрая). Самият факт, че героите са деца на 11 годишна възраст не трябва въобще да ви стряска. Те знаят точно какво искат, опитват се да го постигнат посредством много зрели постъпки и нито за момент (или поне през 99% от времето) няма да ви дразнят с решенията и репликите си.
Сложете очилата си и се потопете във виртуалното пространство на Dennou Coil (феномен, при който кибертялото ви се отделя от истинското и реалното ви тяло изпада в кома или, по-лошо, умира, а виртуалната ви същност остава да се носи из „другата страна” като Нелегален – преследван от закона и плод на множество градски легенди вирус), защото „нелегалните” ви очакват и искат душата ви. Предстои ви едно незабравимо пътешествие в свят, които никога не сте и подозирали, че съществува. (И дано си носите достатъчно защитни метатагове, защото те наистина ще ви потрябват!)

Етикети: ,


A Few Words About…

   Пуснато от: Silentium   в day/night



…WebIt
Е, и ние бяхме, и ние видяхме какво е това webit. В интерес на истината със Светльо бяхме за много малко – за две лекции от по 40 минути, но… Поне имахме (добре де, аз имах) възможност да наблюдавам хората и като цяло ми беше любопитно самото събитие. От гледна точка на двете въпросни лекции предпочитам да не говоря много. Става дума за гугъл академията и в частност двете лекции във втора зала – Beginner и Master клас за AdWords. Първата си беше стриктно спазване на помощните материали из сайта на гугъл, а и в частност Learning Center-a. Втората повтори някои от нещата от първата и продължи да кара по хелпа в първата си половина, като просто разширяваше информацията. Втората половина от лекцията беше по-скоро за представяне на разнообразни тулчета, разработени пичовете, които уж да ви помогнат за ориентрането и създаването на рекламата, но… Можем да поспорим по този въпрос.
Ако обаче сте току що прохождащ потребител сред онлайн маркетинг средите и частност Google AdWords, тези лекции със сигурност биха ви свършили работа (особено ако искате да получите най-важното и сравнително сбито резюме на първите няколко части от помощните файлове на софтуера). За такива като нас, които от вече над две години и половина се занимават с това, информацията не представляваше нищо ново. Обаче на мене ми беше интересно просто да наблюдавам и да слушам другите хора, които се разхождаха наоколо – всеки поел към някаква цел и търсещ нещо.
Едно положително нещо донесе това експо – от другата седмица ще си имам визитка :Д Не че ми трябва толкова, но просто по едно време си говорех с някакъв клиент (случваше се и ние да „забавляваме” клиентите) и човекът ми поиска визитка, а аз… нямах.
Важното е човек да трупа опит. Не се знае кога ще му потрябва 🙂

… a goal.
Има няколко неща, които съм си поставил като цели и които ми се иска постепенно да изпълня през следващите 2-3 години (примерно). Едно от тях беше най-после да започна да ходя на фитнес и от една седмица това вече е факт. Още на първата тренировка си купих карта за 14 посещения, за да може да няма връщане назад. Инвестирах пари и ще се ходи. Вчера, когато трябваше да ходя на втората си тренировка, се чудех какво извнинение да измисля, за да не отида. До такава степен ме е налегнал мързелът. Но не направих подобно нещо и като резултат сега не мога да разпъна максимално лявата си ръка поради силната мускулна треска (дясната сигурно от много – кой ще се сети за какво говоря тук :Д – е по-тренирана :ДД).
Надявам се това малко или много да окаже някакво влияние като цяло върху организма и да се случат още няколко неща, които ще са следствие от започнатото.

… another goal.
Повечето хора, които ме познават, знаят, че тази година трябваше да бъде остранен от университета, защото вече съм прекъснал една година, а изпитите не успях да ги намаля въобще. Това, което обаче никой не знае още (освен тримата колеги, с които работя – Светльо, Весела и Гергана) е, че не бях отстранен. Подадох още една молба за прекъсване (нищо, че съм прекъснал :Д), но този път по семейни причини и трудова заетост (предната беше поради слаб успех) и сега имам още една година да взимам изпити. Като този път съм решил малко по-сериозно да се заема с нещата и да се опитам да взема 6 от осемте. Малко ме изненадаха с глупавите промени в учебната програма и добре, че избираемите дисциплини са ми признати, че иначе сега от 8 щяха да станат 10 изпитите за взимане :Д

… Risen.
Сега няма да обяснявам какво е това. Мисля другата седмица, когато трябва да съм приключил с играта (в момента съм на трети от общо четирите чаптъра), да напиша кратко мнение и да споделя впечатленията си от новото отроче на Piranha Bytes, което не носи името Gothic и не трябва да се свързва по никакъв начин с тази поредица, но… си е Gothic от всяко едно положение. Но сякаш една по-съкратена и бърза версия. Или може би просто аз се разглезих с оргомния и обширен свят на тройката. За това обаче повече другата седмица (ако остане време)


Faith Divide Us – Death Unite Us by Paradise Lost

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



fduduuparadiselostПреди четири години, като излезна едноименният албум на групата, си казах, че явно са решили бавно, но славно да поемат по един път на комерсиализация и постепенно еднаквяване на музиката си, наред с много други любими и не чак толкова групи. Две години по-късно обаче на бял свят се появи „In Requiem”, който ми показа, че макар и по-мейнстрийм, групата не е загубила своя усет към хубавата музика и все още има някаква надежда. Добре, казах си, може и да са по-мелодични и смилаеми отколкото ми се иска, но истината, че албумът е добър. Не е шедьовър, но за разлика от „Paradise Lost”, новите парчета са много по-добри и страшно приятни.
Още две години по-късно, през септември 2009та година, Paradise Lost пускат своя дванадесети албум със звучното заглавие „Faith Divide Us – Death Unite Us”. На първо слушане, в техния myspace профил, си казах:
„Нима същата тази група, в същия този състав, е направила предишните два албума?”

Tраклист:
1. As Horizons End
2. I Remain
3. First Light
4. Frailty
5. Faith Divides Us – Death Unites Us
6. The Rise of Denial
7. Living With Scars
8. Last Regret
9. Universal Dream
10. In Truth

Това, което FDU-DUU поднася на своя слушател, е всичко, което един готик метъл фен, а и респективно Paradise Lost фен, може да иска от подобен албум. Групата прави едно смело и дръзко завръщане към корените си от Icon и Draconian Times годините, като в същото време се опитва да звучи модерно и в крак с времето. Липсват всякакви експерименти, липсва глупаво комерсиално звучене, само и единствено чист готик метъл от най-висока класа. Тавата на британците е мрачна, тежка, със злокобна и подтискаща атмосфера, като в същото време поддържа една граница между по-бързо и по-бавно темпо и нито за миг няма да ви накара да се чувствате… весело.
Още с откриващото парче „As Horizons End” Ник Холмс и компания ви показват какво ви предстои през следващите 45-46 минути (да, малко кратичък е албумът, но пък в него просто няма слаба песен) и няма да ви оставят да го забравите. Всяка една от десетте композиции е истински шедьовър на готик метъл музиката и няма начин да не се харесат дори на обърналите гръб на групата фенове през годините.
Смело мога да заявя, че “Faith Divide Us – Death Unite Us” е един от най-добрите готик метъл албуми на годината до момента и една огромна изненада за мене. Paradise Lost се завръщат с гръм и трясък на сцената, на която са толкова добре известни и показват своята класа и дълги години опит.
Това, което съм сигурен, че може да направи впечатление на по-претенциозните, а и на всички антифенове, е лекото преизползване на определени китарни рифове, които можете да чуете във всичките песни по един или друг начин. Обаче не е ли така с всяка една група? Лично за мене в този случай музиката звучи перфектно, макар и да се усеща леко еднообразие и повторение в мелодията.
Силно препоръчвам този албум на всеки готик метъл фен, а ако още не сте чували за Paradise Lost, сега е моментът да поправите тази грешка.
Лични фаворити: I Remain, As Horizons End
Лична оценка: 10/10

Етикети: , ,


Viscomp Webit Presentation

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Който е чел някой от по-долните постове, може (а може и да не е) да си спомня, че споменах за една презентация, която, честно казано, ми изяде целия изминал уикенд (буквално). Въпросната презентация трябва да се върти на заден план в кабинката на нашата фирма по време на webit експото, което започна днес в София. Моя милост и колегата ще посетят две лекции на гугъл утре, но това сега не толкова важно. За самото webit ще стане въпрос другата седмица, като се върна.
Та, просто няма как да не споделя въпросната презентация, която ми отне страшно много време и нерви, за да постигна. Най-важното, което ми се иска да спомена, е, че в петък за първи път се докоснах до Adobe After Effects, с която помощ изградих въпросното клипче. Не мога да кажа, че съм особено доволен от свършената работа, защото прилича повече на разширена версия на power point презентацията ни, но… Като за два дена работа с тази програма стана повече от прилично.
Самото avi филмче беше рендирано в суров вариант и за малко над четирите си минути време излезна малко над 20 гигабайта :Д В компресиран формат, с максимално качество, успях да го докарам до малко над 200 мегабайта.
Но за целите на блога, а и едва ли някой ще се засили да сваля някаква си малоумна презентация, в която разни смотани буквички се повяват и скриват с евтино направени ефекти, съм направил много нискокачествена версия (мp4 формат), която е малко над 7 мегабайта.
Който все пак от има-няма петимата ми посетители проявява интерес, може да си я свали и да я гледа от тук:
Viscomp Webit Presentation

Използван софтуер за целта:
Camtasia Studio 6 за заснемане на филмчетата из фронтенда на системата, комбиниране на отделните сцени и вмъкване на анимациите между сцените.
Adobe After Effect CS4 за основната част от филмчета – анимиране на текста и вмъкнатите клипове.
VirtualDub за компресиране и допълнителна обработка на клиповете.
Опитах се да пробвам и Adobe Premier Pro CS4, но не ми останаха нерви да го изучавам и него 🙂