На скоро ми казаха, че вече не пиша много в блога и в частност не пиша толкова неща за себе си. Сега, като поглеждам по-голяма част от постовете, виждам, че това найстина е така. За септември дори това ще бъде седмия пост, която си е адски слабо на фона на някои други месеци. Истината е, че май постепенно загубих желанието да пиша лични неща, а само разни мнения за албуми или филми (а и за тях то не се появява толкова често). Преди беше по-различно, а сега… Нямам идея какво точно се промени, но като седна да пиша, след не повече от 3-4 реда ми писва и ми се прави нещо друго (става дума като започна да пиша лични постове като този примерно). От една страна университетът ми оказваше огромно влияние. Знам перфектно какво трябва да стане, знам с колко време разполагам и дори го разпределям на ум до такава степен, че да стигне за всичко, но в крайна сметка не правя/не направих/ нищо по този въпрос. Както казах на някои хора, липсва ми каквата и да е мотивация. Едно единствено нещо трябва да се случи, за да може моя милост да седне сериозно и най-после да завърши образованието си, а то е да напусна работа. Но… При положение, че вече живея сам и всеки месец има едно минимално количество разходи, трябва да съм пълен идиот, че да направя такова нещо. Освен това никога няма да си намеря работа, която хем да ме устройва, хем да ми предлага толкова добри условия, а и да се водя шеф на отдел (макар това да е по-скоро фиктивно, отколкото да има някаква тежест), че и да взимам толкова добра заплата. Най-вероятно на скоро приключилата сесия беше и причината да се захвана с нещо, което много време се канах да направя, а именно да напиша няколко неща, с които да се улесни както моята работа, така и тази на колегите от отдела. Именно разработването на тези tools поглъщаха почти цялото ми време през деня, един вид да го ползвам като извинение, че не уча кой знае колко. За тях скоро мисля да напиша подробен пост, защото с някои успях да постигна неща, които смятах за невъзможни до този момент (от PHP/MySQL гледна точка), но сега не са важни.
Общо взето семтепври месец беше един от най-противните ми месеци през тази година (дори традиционния март месец беше тотално засенчен от 09). Сега следва една година на тотална почивка, след което мисля отново да запиша втори курс и… да опитаме за пореден път (сега обаче по-сериозно, след като вече сме запознати с кажи-речи всичко, което ми трябва да знам).
Разбира се има и други причини за загубата на желанието, но те вече минават в една прекалено лична графа дори за блога. Успях да спестя доволно количество пари този месец (от много време не бях успял да получа заплата, а в чекмеджето да има още толкова останали финанси от предната) и е време да инвестираме една част (вероятно това ще бъде по-голямата) в билети за концерти, защото предстоят няколко напълно задължителни такива (като тези на Amorphis и Paradise Lost, особено на Paradise Lost – в четвъртък на страниците на gothic.bg можете да намерите събитие за този концерт и преведена на български биография, а ако утре ми остане време – и ревю на страхотния последен албум Faith Divide Us – Death Unite Us). Все още се чудя за Ataraxia другия петък, както и за Tarja по-следващия понеделник (първия е около 50%, а втория под 10% :Д). Още повече, че един ден преди Горгон Феста ще бъда в София за webit експото и ще ми е особено тъпо на следващия ден отново да пътувам до там ;Д Но ще видим… Има време. Явно този път до последно ще се чудим.
Сега като гледам се получи един сравнително дълъг пост и на мене ми е време да се заемам с обещаната презентация за въпросното експо, което ще се проведе на 7ми и 8ми октомври в София, за незапознатите. Освен това трябва да се стегна и да си припомня някои от гугъл глупостите, че да мога да си подновя сертификата за още две годинки (все пак google certified professional е по-добре от google не-certified un-professional) следващия месец.
Стига ви толкова лична информация :Д С това закриваме септември.
Turn of Events
Dissidia: Final Fantasy – List of Accomplishments 1/3
От доста време вече я играя тази игра и този уикенд реших, че е време да намерим пълен списък с всички 151 постижения, които Dissidia предлага на играчите. Причината беше, че след над 40 часа игрово време, имах постижения с 1% и 0% дори. След като видях пълния списък обаче ми се прииска да не бях :Д Някои от въпросните постижения се оказаха направо невъзможни и изискват сигурно месеци, за да бъдат изпълнени.
И все пак, ето първия мой пост, който е посветен на играта и в частност списъка в постиженията. Разделил съм го на три заради големия му обем :). Тези дни очаквайте и продължението.
Голяма част от постиженията са си мое дело, но за някои (особено по-сложните, които скоро няма и да отключа) съм се консултирал с един от най-пълните и подробни сайтове, посветени на цялата Final Fantasy вселена, а и не само на нея: Final Fantasy Wiki
The Vampire Diaries VS Twilight
Събота прочетох първата книга от поредицата „Дневниците на вампира” на Л.Дж.Смит и просто въпросното сравнение беше неизбежно. Още щом човек прочете резюметата на двете произведения, веднага ще намери основната прилика – младо и красиво момиче се влюбва в загадъчен (колкото по-мистериозен, толкова по-добре) младеж, който обаче се оказва вампир. Невъзможна любов? Или нещо друго?
Сега поне се вижда колко безочливо и безнаказано Стефани Майър е крала от Л. Дж. Смит що се отнася до основната сюжетна нишка (а и не само). Малката разлика между двете книги е едно 14 години. За справка: „Дневниците на вампира: Пробуждането” е от 1991 година, а „Здрач” от 2005 г.. Но нека накратко обобщим основните елементи:
– Младо и красиво момиче – Налице
– Мистериозен, загадъчен, но красив (направо сексапилен и неустоим) младеж на същата възраст – Налице
– Малко и забутано американско градче – Налице
– Малка и жалка местна гимназия – Налице
– Влечение към това, което не можем да имаме – Налице
– Опити на момчето на устои (във всеки един смисъл) на момичето докато тайно го желае – Налице
– Лош образ, който желае също момичето (без оглед за какво ще го ползва точно) – Налице
И още в този ред на мисли…
Разликите не е като да са малки, но сякаш бледнеят пред основната идея: Момичето си харесва момчето и решава на всяка цена да го има, а то е вампир, та любовта им е леко… сложна.
Но ако трябва да изтъкнем няколко:
– В „Здрач” има върколаци (така де, вълци)
– В „Здрач” момчето си има семейство (повече вампири, по-весело), а в „Дневниците…” то е само (почти де)
– Като цяло в „Здрач” май има повече персонажи, но това не е толкова важно.
– В „Здрач” момичето се мести в малкото градче, а в „Дневниците…” момчето.
– В „Дневниците…” момичето си има малка сестра (представена като брат в екранизацията, която тръгна наскоро под формата на сериал)
– В „Дневниците…” родителите са загинали, а момичето бива отглеждано от леля си, а в „Здрач” родителите са само разведени, но живи.
– Най-важното: В „Дневниците…” вампирите не светят на слънце като намазани с брокат гейчета, а си горят доволно на слънце (макар авторката да е измислила начин да се справи с часовия проблем).
Има и други, но не са прекалено дребни, за да им обръщам чак такова внимание, а и не ги помня повечето вече…
Но, след като изтъкнахме тези подробности, нека погледнем по-различно на двете книги. Стилът на писане на Стефани Майър ме побъркваше. Беше супер детински и някак си елементарен (все едно четях мой разказ от преди 15 години :Д). Буквално имаш чувството, че четеш излиянията на някое седемнадесет годишно девойче, което си попълва дневника. Начинът на изразяване на Смит от друга страна беше сравнително по-добър и дори на места книгата можеше да се нарече интересна, но за кратко… Имаше по-сносни описания и повечето сцени сякаш се предаваха през главата на персонажите. Вярно е, че и тя прекаляваше на моменти, но като цяло писаното имаше по-голяма литературна стойност от това на нейната колежка.
Но сега ако някой си мисли, че ще кажа някоя добра дума за която и да е от двете книги, жестоко се лъже. Ако случайно сте попаднали на този блог без да искате и сте фен на която и да е от двете поредици, по-добре да спрете четенето до тук :Д
Та, и двете книги си бяха еднакво скучен и затъпяващ боклук, който вероятно може да се хареса на малки момичета от 13 до 15-17 години. Първата книга от „Дневниците на вампира” има едно много голямо предимство – наброява само някакви си 200 мизерни страници срещу близо петстотинте на „Здрач”. И от тази гледна точка се чете много по-бързо и лесно, а и не изнервя чак толкова с поведението на главната героиня. Докато четях „Здрач”, на няколко пъти ми се прииска да я удуша :Д
Засега нямам намерение да се пробвам с която и да е от останалите книги… Просто нямам нерви ;Д Но от друга страна, поради краткостта на по-старата поредица (ако приемем, че и другите книги са такива… а аз се надявам), може все пак да се престраша някой ден да я продължа, но книгите след „Здрач” – никога! 🙂
3rd Year Ahead
Днес е началото на третата година. Времето си върви, а тази версия на блога (трета или четвърта, не помня вече :Д) навърши две годинки от пускането си. Дали ще ни има още една ще стане ясно… след година 🙂 Не че кой знае колко хора се интересуват де…
Но въпреки всичко блогът черпи… За всичко по едно парче от прекрасната ни кървава торта :Д
Нека новата година донесе по-интересни и нови… неща 🙂
След смяната на близо пет дизайна (първия си беше доста добър, но омръзна) и смяна на хостинга един път, вече се надявам, че ще се задържим и няма да има промени…
Това, което предстои през следващата година:
1. Обновяване на сайта с разказите (на много заден план)
2. Развиване на аниме сайта
3. Замисляне на сайт за dark friends
4. Усилена работа над gothic.bg (най-праймъри таск-а)
5. Оправяне на ядрото на списъците (кодът е пълен хаос там)
6. Усъвършенстване на уменията :Д
Та, нека отново ви поканя на парче торта да отпразнуваме втората година на блога :Д
(подаръци под формата на чекове, пликове с пари и пълни с пачки дюшеци са ни най-любими, но и книжки – особено стари и трудни за намиране хорър издания – също няма да откажем ;д)
The Book of Skulls
По долният откъс е глава 15та (цялата), която е от гледната точка на Оливър – един от четиримата главни герои в книгата на Робърт Силвърбърг от заглавието на поста. За тези, които не са чели книгата, ще уточня набързо, че всяка глава се разказва от първо лице и представя перспективата на един от четиримата младежи. Води се научна фантастика или поне Бард са я издали като такава в част от поредицата си за фантастика. Да де ама аз не видях никаква научна фантастика тука (освен ако не броим идеята за безсмъртието, но това ми се струва по-скоро като тема на теологията и всички, които обичат да говорят за вечен живот)… Самата книга представлява пътуването на четиримата (първата половина) към “манастира” на братството на черепа, подлагането на изпитанието и… развръзката, която лично мене не ме впечатли, защото беше очаквана и сякаш исках нещо повече да се случи. Но предполагам, че зад всичките тези сексуални теми, които бяха засегнати, идеята е да се проследят вътрешните борби на младежите, техните тъмни тайни (всеки си има поне по една) и вярата им в това, което правят. Разбира се, всичко се гради около деветата мистерия, която гласи:
„Деветата мистерия е тази: че цената на един живот трябва винаги да е живот. Знай, о, Знатнородени, че вечностите трябва да се уравновесят със смърти, и поради това те молим предопределеният баланс да се съхрани с охота. Двама от вас ние се наемаме в своето лоно да вземем. Двама трябва да отидат в мрака. Тъй както живеейки, ежедневно умираме, тъй и умирайки, ще живеем вечно. Има ли един сред вас, който ще откаже вечността заради своите братя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на себеотричането? И има ли един сред вас, когото другарите му са готови да принесат в жертва, та да могат да проумеят смисъла на изключването? Нека жертвите сами се изберат. Нека те определят качеството на своя живот чрез качеството на своята кончина…“
Не мога да кажа, че книгата ми допадна особено. Нещо в всичките тези истории за гейски неволи, младежки проблеми пред сексуалното изпитание, мисли за разврат и самолюбие, прекалено много повторения на едно и също поведение под различна форма. Различните персонажи сякаш бяха един единствен с различно минало, което до някъде е нормално, защото са тласкани от една-единствена цел. И все пак… Очаквах нещо свърхествествено или поне фантастично… Може би и затова останах леко разочарован. И не ме разбирайте погрешно, засегнатите проблеми по никакъв начин не ме смущават или пречат, да не говорим да отвращават. Дори напротив… Но просто сигурно от 270те страници, едно 150-170 бяха запълнени с подобни неща. Едни и също неща, но разкази по различни начини през различни гледни точки…
И все пак, имаше и интересни размишления по темата за безсмъртието, които малко или много ме държаха в интерес до края… нищо, че не се случи абсолютно каквото и да е. А и самият факт, че сега говоря за нея, е достатъчно показателен :Д
Perimortem
Тук някъде вероятно е моментът човек да се сети за съня си. Помните ли въобще сънищата си? А те хубави и прекрасни ли са? Изпълнени с цветенца и малки червени летящи сърчица? Или пък са препълнени с приключения и непознати земи, със страхотни мадами навсякъде? А може би пък има зли същества и прояждащи мозъка зли сили? Дали са пренапарфюмирани сапунки или злокобни и манипулативни кошмари?
Първо ми се иска да изразя възмущението си от iso версията на Dissidia, чийто сейвове (28 часа геймплей) спряха да работят след ъпдейт на firmwire-а на PSP-то. Не е истина просто! Толкова много часове игра за толкова кратко време и точно на финалната битка. Кой ме блъска по главата да го ъпдейтвам. Затова сега съм решил да направя едно бързо обновяване до оригиналния firmwire и след това дълго време ще си играя само на двете оригинални игри, които притежавам ;ДД
Но не това беше идеята…
Има едно гадно усещане, а май е и по-скоро чувство. Дълбоко вътре в тебе спи и чака. Рано или късно идва момент, в който то се събужда. Хваща те здраво за сърцето/гърлото/топките/стомаха (insert random element here) и стиска ли стиска. Искаш да се отървеш от него. Знаеш как да се отървеш от него, но… Знаеш, че не можеш. Макар да няма нищо невъзможно, има неща, които внушението може да попречи да се осъществят. Решаваш, че не можеш; че е невъзможно; че колкото и да ти се иска няма да стане и… Така и ще бъде! А и винаги има смотани фактори, които могат да пречат, които съвсем несъзнателно ще представляват пречка, която да бъде прекалено голяма за преодоляване.
И чувството си остава там, за да те задушава. Разбира се, винаги има и краен вариант – гаден, неприемлив, с лош край за тебе, но… Поне ще спомогне за разрешаване на проблема. Не, че веднага ще ти стане по-хубаво, но има разни дребни нещица, които със сигурност рано или късно ще спомогнат това да стане. Можете ли да пренебрегнете същността си и да постъпите по друг начин?
И трето, установих, че такова нещо като много добри приятели не съществува. Всеки гледа себе си и е готов да те прецака в момент, в който на него му е удобно да го направи. Какво от това като вече едно 10 години сте толкова добри приятели… Всяко нещо си има край. Сигурно е до човека, може и аз да съм прекалено претенциозен, но… Някои неща не ги разбирам просто. И ако това е приятел, то явно моите разбирания за приятели нямат нищо общо с действителността. И боли! Винаги боли! :Д
А като добавим в комбинацията и прекрасната сесия, която тече, това ще бъде най-шибания месец в цялата година. Вече нямам търпение да свърши!
Song of the Month – September
От много време не ми се беше случвало по такъв начин да зацикля на няколко песни… В случая става дума за четири в частност. Разбира се, може да има само една песен, затова изборът беше много труден :Д Едва ли трябва някой да се учудва, че този месец песента е от група, която гледах на Spirit of Burgas 🙂
И така, песен за септември е:
Out to Get Me на Clawfinger
Иначе останалите парчета са The Price We Pay, Do What I Say и Biggest & The Best отново все на Clawfinger:)