Всъщност това е песен на Theatre of Tragedy от най-ранния им период, но много ми допада заглавието в момента 🙂 Нещо така ми е май и на мене в момента… Всичко е толкова безразлично, че чак е смешно и… все тая… Ще видим какво ще се случи тази вечер, ако Трабанта (това култово пловдивско заведение) не работи… :Д
Просто се надявам да оцелея този уикенд, защото петък съм на концерт в София, а веднага на сутринта заминавам за Солун на концерт на една от любимите ми групи – Anathema… Не знам в какво състояние ще съм, нито дали ще успея да си седя на краката втори концерт втора вечер поред, но това са Anathema все пак, по дяволите! :Д И както не мога да спя във влакове, ще бъде многоооооо забавно :Д
Пожелавам на всички весел уикенд и ще се видим в понеделник, ако съм жив :ДД
I Only Feel Apathy
Google Budgets
Просто не се сдържах и искам да споделя положителното си впечатление от новия интерфейс, който google adwords предлагат (аз го видях в понеделник, но може и да е вкаран събота или неделя).
Преди: Какво имахме преди? От My Client Center-a си избирате един клиент, натискате Manage бутончето и се появява страница, в която да впишете адрес, име и прочие нужно. След това от Add Budget бутончето пада интерфейса за добавяне на бюджети. Имате drop-down менюта, от които можете да изберете началната и крайната дата (както и часа). Тези дати винаги бяха с начало три дена напред във времето, което сте в момента и край три месеца по-късно. Винаги! След това си вкарвате и желаната сума, много ясно. Освен това като натиснехте save копчето и сайтът ви връща в главната страница с едно грозно розаво съобщение Budget Added Succesfully. След това трябва наново да си търсите клиента, кликате Manage, пак от менютата и така… И като се има в предвид, че аз вкарвам 12 интервала от по един месец… Ми, доста време си отнема. Разбира се, при натискане на Manage бутона, съдържанието се зареждаше в нова страница, за да мога след това лесно и бързо пак да се върна на добавянето.
Сега: Нещата вече се промениха и то към по-добро. Отново си търсите клиента, на който искате да добавяте бюджети, пак натискате Manage бутончето… и до тук приликите свършват. Зарежда ви се страницата с бюджетите и от нея повече няма да мръдните, освен ако не я затворите. След въвеждане на период, гугъл ще ви върне отново на нея. Но това не е всичко (баси, звуча като реклама на ws teleshop сигурно :Д). Най-важен е първият интервал. Него направите ли както трябва, после следващите 11 са лесна работа.
Да речем, че искате 12 периода с начало 25 ноември 2008 и край 24 ноември 2009. Първият интервал има стартова дата сега (тоест 25.11.2008 и часът, в който го правите… 11:15 AM да речем). Крайната дата я слагате 24 декември 11:59 PM Именно часът играе роля тук. След това следващият интервал автоматично ще бъде заложен с дати от 25.11.2008 12:00 AM до 24.01.2009 11:59 PM (точно така, гугъл вече добавя един месец след последния интервал и ако той е нагласен както по-горе, сайтът сам ще ви нагласи датите… от вас се иска само да напишете желаната сума и да натиснете save бутончето). Много по-лесно и удобно е така, повярвайте ми… Това съкращава времето поне 3 пъти, че 4 дори. Единствената уловка е, че при първия интервал трябва да изберете Agreement, за дърпане на парите. (Това става от първото най-ляво поле и се прави само първия път, за следващите си го хваща автоматично). Ако забравите да го направите, гугъл ще ви върне страница с грешка, която е типичната за тях “Извиняваме се, ама имаме проблем в момента. Не знаем какъв е той, но сме уведомени и ако разберем ще го оправим. Благодарим ви за търпението” 🙂
Както казах, много по-лесно и удобно е )
Amortean by Silentium
Ако аз не си кажа мнението за един от най-очакваните (за мене) албуми тази година, значи трябва да съм умрял и нещо да ми държи ръцете 🙂
И сега, седмица преди официалното излизане на Amortean, аз ще мога да споделя впечатленията си. Внимателно слушах албума близо десетина пъти преди да се навия и да седна да пиша каквото и да е. Просто исках да съм напълно убеден в това, което ще напиша и то ще бъде абсолютно финално, а не да се чудя след това ама това не можеше ли да бъде по-различно. Не…. Това е окончателното ми мнение. Тези, които ме познават, знаят, че това е една от любимите ми групи (най-любимата в интерес на истината) и написаното тук може да бъде донякъде пристрастно, но не е ли така винаги 🙂
Ако обаче някой си мисли сега (точно защото ми е любима група), че ще чете само велики суперлативи относно петия албум на финландците, много се лъже. Да, те са ми най-любимата група и това е един много добър албум, но не съм заслепен все пак. Има си някои сериозни недостатъци, погледнати през моите очи (тоест, за мене те са недостатъци :Д).
Както казах, това е един страхотен албум. Стилът се е запазил след Seducia и групата се движи само нагоре и напред. Звученето спрямо първите албуми е много по-зряло и тежко. Вярно, дуум елементите от демо периода напълно отсъстват, но това не е толкова важно. Въобще цялата група звучи много професионално и сплотено.
Траклиста:
1. Leave The Fallen Behind
2. The Messenger
3. A Knife in the Back
4. The Fallen Ones WIth You Tonight
5. My Broken Angel
6. The Cradle of Nameless
7. Storm Sight Solicitude
8. Embrace The Storm
9. La Fin Du Monde
И тъй като не съм музикант, нямам никакво подобно образование и не разбирам от музика професионално, няма как да говоря за сложността на композициите, за аранжименти и инструменти. Аз оценявам музиката по начина, по който тя ми действа докато я слушам. И в този албум някои песни определено могат да ви докоснат с красотата си, със силата, която излъчват (не буквално де :д). Вокалистката има силен и плътен глас, който може да бъде както нежен, така и по-груб. Самата музика вече звучи още по-грандиозно от преди (в The Cradle of Nameless се усеща най-добре за какво точно говоря) и на моменти направо оставя впечатление за филмова музика към някой голям холивудски епос. Някои неща се повтарят от предния албум, но то това е нормално и във всяка една група го има, особено ако попадне на наистина добра идея, за това как иска да се развива.
Това, което обаче прави най-силно впечатление, ако трябва да съпоставяме този албум с предния, е, на първо място свеждането на мъжките вокали до толкова голям минимум, че едва се усещат на фона на останалото. Чисти вокали можете да чудете в My Broken Angel, а в останалите песни са груби и кратки. Липсва комбинацията мъжки-женски вокали от преди и липсата е наистина адски осезаема. Това за мене е и един от най-голямите минуси тук. Симбиозата, да го наречем, между членовете на групата беше идеална, за да се лишават от нея. Второто нещо, което се усеща, е лекото улекотяване на самата музика и разкъсването й. Има доста бавни и мелодични пасажи, които, предполагам поради 6-7 минутната продължителност на повечето песни, сякаш разделят песните през средата и това не е толкова добре, в интерес на истината 🙂 На мене лично ми липсва агресивността на Empress of The Dark да речем. Но това също не е чак толкова фатално и не прави чак толкова отрицателно впечатление.
А иначе групата реално представя 8, а не девет (то даже 7, защото поне за мене Storm Sight Soliciture си е живо интро към Embrace The Storm), защото The Messanger е преработена версия на My Dark Messanger от Dead Silent сингъла.
Но, като оставим няколкото доста неприятни недостатъка, това си остава един страхотен албум, и макар да не може (поне за мене) да подмине своя предшественик по качество и красота, то поне успява да запази едно добро и високо ниво, за да не пропадне прекалено много 🙂
Песни като Leave The Fallen Behind (любимата ми от албума), A Knife in the Back и Embrace The Storm са просто невероятни. С My Broken Angel групата поне напомня, че има мъжки вокал, който също умее да пее 🙂 The Cradle of Nameless от своя страна направо може да ви зашемети със своята епичност… Най-слабо парче в албума е последното La Fin Du Monde и мене лично ме дразни началото му. Звучи прекалено… нетипично за групата, но не в добрия смисъл.
Лична оценка: 8/10
Haggard Live In Sofia
Време е за шоуууу! 🙂
В интерес на истината за този концерт отидох само и единствено заради Haggard, нищо, че преди тях имаше още цели три групи. За тях дори няма да споменавам, защото нито ми допадат, нито ги слушам, нито ми харесват…
Имаше стандартното за тук закъснение от два часа, първа, втора, трета група… Признавам си, че Балканджи и Exciter най-съвестно си пропуснах и губех времето си с много по-полезни неща като пиене на бира да речем хехе 🙂 (и разглеждане на мърчъндайз :Д) Remember Twilight не бяха нищо особено, но на тях дадох шанс, защото поне от музикална гледна точка са сходни със своите сънародници, на които подгряват…
Но, малко преди 12 (да, началото беше обявено за 6 :Д) сцената се раздвижи и основната група най-после започна… своя саундчек :Д Той се проточни сравнително повечко от нужното, но хората бяха достатъчно търпеливи…
И, половин час след полунощ Haggard най-после поставиха началото с интрото от последния си албум, а след него и заглавната песен Tales of Ithiria… Последваха над два часа (групата сложи край 15 минути преди 3, което ще рече, че шоуто продължи 2 часа и 15 минути), изпълнени със страхотна музика, прекрасни хорови изпълнения в лицето на четирите човечета, които съставяха “хора” (две жени и двама мъже) и много клатене на глава… Ако не ме лъже паметта, имаше общо три парчета от новия албум (интрото The Origin не се брои) – споменатата вече Tales of Ithiria, Upon Fallen Autumn Leaves и The Sleeping Child. Освен това изпълниха много от по-известните си парчета от старите албуми. Китаристите се раздаваха на макс, като басиста дори по едно време слезна сред публиката и обикаляше из залата свирейки. За пореден път българската публика доказва, че е страхотна и много отворена за любимите си групи. Вярно е, че думите, които групите казват на края, може да са заучени и да ги казват на всеки техен концерт, но понякога просто усещаш как звучат искрено 🙂 А мисля, че като за първо си посещение, музикантите останаха повече от доволни.
След концерта успях да си взема даже и автограф от чернокосата сопрано вокалистка :Д
Мисля с това да приключа краткото споделяне на впечатления от този стрхотен концерт, който спокойно може да поставя в топ 5 за най-добри концерти по принцип, на които съм ходил 🙂
Последвалите самотни четири часа до влака бяха изпълнени с доста неприятни преживявания, но дори те не успяха да помрачат прекрасното прекарване.
Descision Made
Последния един час (тоест времето между този и предния пост) прекарах в доста сериозно мислене (дори за мене) и взех решение… Мда, радикално, драстично може би, крайно със сигурност, но съм вече твърдо решен. Майната им на разни вътрешни часовници и аларми… Решението си е само мое и смятам да се придържам изцяло към него… Майната им и на всички, честно казано… Какво ли друго ни остава? (Я, открих си рана на пръста от снощи! Как ли се е появила?) Този път вече съм твърдо решен да стане точно така… Явно сбърках, че предния уикенд е бил уикенд на истина! Не, този беше… И понякога истината наистина боли… Но, както вече казах, точно подобни неща ме превръщат във все по-студена и безчувствана личност, благодаря на всички за което!
Ще го кажа само един път… Който не ме харесва, който не иска да съм част от компанията му, да ме нарича приятел, да си го каже… Няма да му се разсърдя, няма и да се обидя (много :Д)… Но не харесвам двуличието… Много неща търпя и много неща самия аз правя, но всичко си има граница и край…
И така, започваме изпитателен срок до нова година, ако не издържа, ако само един път се изкуша, наказанията ще бъдат… драстични… Обещавам си го!!!!
В момента: My Broken Angel by Silentium 🙂 (май май доста ще се върти този албум, така ги усещам нещата аз)
Restless Life
Ей, няма такава агресия просто. Просто се молех снощи някой да ми каже нещо на въпреки :Д Но, уви, такива “щастливци” не се намериха… Жалко! От много време не се бях ядосвал толкова. Един единствен човек разбра защо, за което му благодаря, че ме изтърпя 🙂 Просто не е хубаво да научаваш нещата ей така от разни случайни странични хора 🙂 Просто е грозно… (Много просто, много нещо :Д То сигурно защото и аз съм прост :Д)
И поради което моя милост пак се напи жестоко, изхарчи сам сумати пари и даже не си спа в къщи… За какъв дявол ми трябваше да звъня на Асен в пет часа сутринта, си нямам дори най-малка идея, но просто гневът как държи не е истина. Всички на сапун!!!!
Надявам се “гостите ми” да са си прекарали добре и аз лично да не съм прекалил с държането си… което този път искрено се надявам, че не се случи (поне от моя гледна точка де :Д)… Останалото май просто няма никакво значение… Като се замисля даже ми е все тая вече 🙂
Все тая… поздрав с прекрасното за случая ново парче Leave the Fallen Behind… Но в случая като се замисля, май аз се падам the fallen 🙂 Но пък ако още по-сериозно се замисля (е, случва се и на мене от време на време, знам :Д), май по-подходящо е A Knife in the Back…. абе с други думи, новият албум на Silentium владее всичко… Още ли не сте го слушали? Ами тогава не си правете труда да си говорите с мене :Р
Restless
Леле, толкова време не бях спал от много… време хах :Д
Близо 12 часа хич не е малко… Но пък от друга страна за първи път от над половин година сигурно петък вечер си останах в къщи… Уви, едното за сметка на другото… Ето защо днес очаквам да бъде размазвация (дано дано :Д)…
Иска ми се да драсна и няколко реда за концерта на Haggard, но в момента просто не ми се занимава с това… Най-вероятно в понеделник 🙂
Сега трябва да намеря занимание, с което да изразходвам енергията си :Д
Amortean for PreListen on MySpace
Трябва ли още да подсказвам :Д
Новият албум на Silentium се появи на техния myspace в цялата си прелест… всички 9 парчета са там и можете да ги чуете преди излизането на самия албум….
Всички след мен, ходом марш…
http://www.myspace.com/silentiumband
Все още не искам да го коментирам, защото го слушам втори път в момента, но скоро… много скоро… Няма да му се размине хехе 🙂
Psyche Propaganda
Последните дни определено се получи малко по-натоварено и напрегнато от желаното 🙂 За четящите, просто отваряме офиси и в Австрия и е леко лудница с пренареждане на нещата – трябват и доста нови такива, а и разни стари да бъдат адаптирани към третата държава, в която ще предлагаме услугите си…
Вчера бях прекратил работата по gothic.bg, за да изпълня една молба от dark.friends-bg.com, а именно банер за предстоящия концерт на канадците Psyche в България след точно 10 дена. Смятах да направя един по-голям банер (който виждате тук) и един по стандартен такъв (стандартен като размер имам предвид), както и един флаш… Но… нещата не винаги се развиват както ни се иска. Ако не се беше появила толкова работа, сигурно щях и да успея, но… Поне мене резултатите не ме задоволяват, но аз по принцип съм доста самокритичен… Все пак всеки, който има желание, е добре дошъл да разпространи новината като копира кода под банера и го постави в майспейс, фейсбук, форуми и прочие 🙂
За MySpace или други HTML ориентирани места :):
За форуми:
За флаша нямам идея къде и какво го поддържа, също така много форуми като цяло забраняват използването на флаш… Затова само HTML код за него 🙂
И един бърз ъпдейт 🙂 Тъй като се оказа, че големият банер е прекалено голям… Е, седнах и доста набързо успях да направя още един, сравнително по-стандартен банер, който стана малко по-голям като килобайти, но поне се получи добре 🙂
За MySpace или други HTML ориентирани места :):
За форуми:
Ghosts of Devotion by Depressed Mode
Първо, искам да кажа, че този албум е от 2007ма, но просто трябваше да спомена няколко думи за него 🙂
Като цяло от доста време не си бях пускал funeral doom, защото, както и да го погледна, това не е музика за всеки и дори на мене понякога ми идва в много. Но пък от друга страна страшно много обичам този стил… От време на време winamp-a обаче (когато го оставя на shuffle режим) ми пуска по някое парче на една от най-любимите ми групи в този стил – Shape of Despair. И миналата седмица реших да проверя какво се случва с въпросната група, защото доста време мина откакто извадиха нов материал. И така съвсем случайно попаднах на въпросния проект, в който взима участие вокалистката на Shape of Despair Натали Коскинен.
Както вече споменах, това не е музика за всяко ухо и само хора, които наистина я харесват, ще оценят достойнствата на тази продукция. Типичният погребален дуум е много бавна и мрачна музика (но да не се бърка с ambient експерименти като тези на Until Death Overtakes Me – това там е друго вече :Д). Композициите на Depressed Mode сякаш се опитват да разчупят каноните на стила като добавят малко повече ритъм и живот към бавните и депресивни китари. Но това в никакъв случай не ги прави лоши, дори напротив. В този случай се е получила доста добра комбинация. И макар на моменти да напомнят на My Dying Bride, особено с парче като The Sun is Dead, заради бързата китара, нека не оставям грешни впечатления. Песните са funeral doom във всяко едно отношение и то funeral doom в най-красива и страхотна форма. Който харесва подобен стил музика, ще се влюби в този албум 🙂
Трак лист:
Alone
So Long
Words of Silence
Suffer in Darkness
Ghosts of Devotion
The Sun is Dead
Fallen Angel
Dunkelheit (Burzum cover)
Cold
Най-силно впечатление правят парчета като Words of Silence и Suffer in Darkness (особено второто), както и Cold, но в едно друго отношение 🙂
Лична оценка: 9/10