Преди четири години, като излезна едноименният албум на групата, си казах, че явно са решили бавно, но славно да поемат по един път на комерсиализация и постепенно еднаквяване на музиката си, наред с много други любими и не чак толкова групи. Две години по-късно обаче на бял свят се появи „In Requiem”, който ми показа, че макар и по-мейнстрийм, групата не е загубила своя усет към хубавата музика и все още има някаква надежда. Добре, казах си, може и да са по-мелодични и смилаеми отколкото ми се иска, но истината, че албумът е добър. Не е шедьовър, но за разлика от „Paradise Lost”, новите парчета са много по-добри и страшно приятни.
След като преди около две години Sirenia изкараха третия си албум, стана ясно, че Мортен Веланд е решил да поеме по една малко по-различна посока от предишните две продукции. Не че албумът беше лош, но сякаш нещо не беше както трябва с него. Дали композициите и аранжиментите, дали вокалите… Не е много ясно. И след като тогавашната вокалистка – Моника Педерсен – се махна от групата, реших, че това е банда без късмет що се отнася до женските вокали. Но мистър Веланд не се отказа и след повече от година търсене намери едно много добро компромисно решение на проблема си. Пилар Гарсия (с прякор Айлин) е всичко, което може да трябва да една подобна готик метъл група (ако следваме вече изградените клишета в жанра) – страшна визия и красив и нежен глас.
Траклист:
1. The Path to Decay
2. Lost in Life
3. The Mind Maelstrom
4. The Seventh Summer
5. Beyond Life’s Scenery
6. The Lucid Door
7. Led Astray
8. Winterborn 77
9. Sirens of the Seven Seas
Като звучене, като глас, новият албум на Sirenia е подобен на предния, но… Ето тук е и уловката… Мортен Веланд се е опитал да създаде едно илюзорно усещане за добрите стари два албума. Започвайки с композиции, които напомнят на Nine Destinies and a Downfall и, които имат много мелодично и танцувално темпо, The 13th Floor бързо прави един скок към At Sixes and Sevens със The Mind Maelstrom, където хорът доминира осезаемо и имаме удоволствието да чуем „нежния” глас на Веланд. Следва още едно много силно парче, чиято музика отново връща към дните на An Elixir for Existence с чудесните си китарни рифове и хора, който приглася на Айлин; чисти и грухтящи мъжки вокали също обогатяват песента.
Предполагам, че средата на самия албум е запазана за пълните възможности на Айлин, където тя може да се каже, че показва максимално възможностите на гласа си.
Втората половина на албума продължава смело да комбинира елементи от цялото творчество на Sirenia до момента по един много добър и елегантен начин. Определено едно много силно завръщане, което се надявам да се запази и в следващия албум (като запазят и вокалистката си този път :Д). Новият глас не може просто да бъде по-перфектен за настоящето творчество на Sirenia.
Остана да чуем и Tristania какво ще покажат с новата си вокалистка и дали ще могат да надминат Sirenia 
След като гледах клипа към новата песен на Blutengel Dancing in the Light преди около месец, бях сравнително негативно настроен към предстоящия нов албум. Въпросната песен не ми направи никак добро впечатление, дори напротив – стори ми се мудна, прекалено поп ориентирана и с глупав текст. След като изминалите две седмици имах възможността да преслушам обстойно новото творение на Крис Пол, мнението ми леко се подобри. Въпреки всичко не мога да кажа, че това е най-доброто, което са правили. Прекаленото поп звучене, което става все по-осезаемо с всеки следващ албум, тук сякаш е достигнало своя връх (не ми се мисли какво ще е в следващия албум). Ето защо силно препоръчвам лимитираното издание, което е на цели три диска и е близо три часа. Именно с него албумът придобива едно коренно различно звучене и стабилизира първата си част.
Ето, че и титаните от My Dying Bride решиха, че е време за нов албум близо три години след страхотния “A Line of Deathless Kings”. Ето траклистата на новото творение, озаглавено “For Lies I Sire”:
Преди седем години, като попаднах на дебютния албум (When Lust Evokes the Curse) на групата, останах доста приятно изненадан и доста време си въртях някои от песните, които обаче не бяха особено добре приети от повечето фенове, може би заради основната тема зад тях – рицари, Камелот, Екскалибур и прочие. Две години по-късно обаче последвалият Summer’s End не ми допадна въобще. Може би аз не бях го слушал достатъчно, но просто не ми харесаха нещата в него.
Просто невероятно музикално начало на новата година 
Ylith (71)
shemetche (53)
Elfi (30)
pHx (28)
inaccessibility (21)
lammoth (14)
Sisstter (14)
cinemascrotum (9)
Uzi (9)
deflax (8)
