Мързел, мързел… Много жесток ме е налегнал тези дни, затова и четем смотани книги :Д (Голямата логика, да).
Втората книга от трилогията за пророчеството на сестрите може да се каже, че е доста по-различна от първата. Не знам защо, но тук много на фентъзи ме избиваше… Те през повечето време пътуваха към едно мистериозно място, скрито сред морето, сред едни мъгли, а после пак пътуваха, но към някакъв град. Въобще много пътуване пада в тази част, а и в същото време девойките биват преследвани от зли създания. Няма да правя сравнения, защото от една страна няма да са на място, но и от друга ще ме изкарат баси и некомпетентния тип (аз не че не съм де, но все пак)… За съжаление обаче дори тази промяна не прави историята кой знае колко по-увлекателна, а и този начин на разказване, през подобна гледна точка и лице, хич не ми допада.
Пророчеството на сестрите си остава една сравнително посредствена поредица, която има интересна идея, но реализацията й и начина на писане, не са както трябва. Поне не и за моя вкус. Мишел Зинк се опитва да преплита различни идеи и тематики, но сякаш се оплита сама.
Третата част от поредицата трябва да се появи в началото на втората половина на годината, но аз лично не изгарям от желание да я чета. Ще го направя от чисто любопитство, за да видя как ще завърши всичко, но от сега съм донякъде убеден във финала 🙂 Не е книга, която бих препоръчал определено. Ако не друго, поне краткостта й прави чест :Д