Постове с етикет: ‘haggard’

Haggard + Plovdiv Philharmonic Live 2010

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Дори година и половина по-късно все още си спомням за невероятнотно изживяване, което немската симфонична формация Haggard поднесе на българската публика при своето първо гостуване. И нима може да се забрави подобен над два часа концерт. Оказва се обаче, че и изпълнителите явно са се останали доволни, защото на деветнадесети април лето две хиляди и десето се завръщат. Поводът е турнето по случай двадесет годишнината от създаването, а мястото Летният театър в Пловдив. Тук е и първата голяма изненада – събитието не се провежда в София, където са повечето подобни концерти, а в родния ми град, което е причина да нямам никакво извинение да ги посетя. Втората изненада се явяваше под формата на специално включване на Пловдивската филхармония, чиято роля до последно поне на мене не ми беше ясна. Но… всичко по реда си.
Началото беше обявено за седем часа, но не мисля, че има някой, който да е останал изненадан от солидното закъснение от близо два часа за саундчек и подготовка. Аз поне вече го бях изпитал на предното им шоу. Студеното време и заканващото се небе по никакъв начин не успяваха да сломят настроението на постепенно трупащите се фенове пред вратите на Летния театър. Прочетох, че е имало близо 1500 души. Дали е така не смея да говоря, но мястото определено беше препълнено и всяко едно място почти беше заето. Тази цифра, разбира се, може само и единствено да ме радва и да ми вдъхва надежди, че Летният театър може да стане свидетел на още много подобни събития. Лек дъжд на няколко пъти се опита да си проправи път, но сякаш липсата на внимание от страна на народа го обезкуражи и се отказа своевременно и… много правилно.
В последствие се оказа, че е трябвало да има и подгряваща група от българска страна – Modern Folking, но те “стратегически” се отказаха от излизане на сцената заради влошаващото се време и/или закъснението. Не съм ги слушал и не мога да коментирам музиката им, но имайки в предвид какво последва, много правилно и… да го наречем… благородно решение.
Самите Haggard излезнаха в изключително намален състав този път (само девет души) с две китари, барабани, клавир, цигулка, виолончело, флейта, сопрано и тенор. Началото беше малко странно от лявата страна на сцената, защото, както се оказа в послествие, е имало проблеми с тонколоните и ненапразно имах чувството, че все едно си слушам музиката в къщи. На третото парче обаче нещата си дойдоха на място и огромните каси забумтяха в ритъм с музикантите. Последваха множество добре известни и обичани от публиката, която за много кратко остана по местата си и по-буйните и ревностни фенове окупираха свободното място отпред пред сцената, парчета като The Observer, In a Fullmoon Procession, Eppur Si Muove, In a Pale Moon’s Shadow, Heavenly Damnation, Herr Mannelig, The Final Victory (редът е произволен, не е задължително да е този по време на самото изпълнение). Над час групата даде най-доброто от себе си.
Тук обаче възникват два въпроса:
1. Какво стана с Пловдивската филхармония, която плахо надничаше иззад сцената?
2. Защо няма нито една песен от последния страхотен албум Tales of Ithiria?
И ако човек си ги зададе непосредствено един след друг бързо ще направи и връзката. Дали най-доброто е запазено за последно е въпрос на гледна точка, но е факт, че фронтменът на групата Азис изрази огромните си благодарности и радост, че за първи път в двадесет годишната си история Haggard ще имат възможност да свирят с истински симфоничен оркестър. Последва истинска наслада за ушите и експлозивното интро от споменатия вече албум, а след това и добре познатите песни Tales of Ithiria, Upon Fallen Autumn Leaves, The Sleeping Child и La Terra Santa. Също така на Пловдивската филхармония им бе даден шанс да представят и себе си самостоятелно като изпълнят две парчета на групата.
След дългите аплодисменти и благодарности групата се прибра, но бързо излезна за близо половин часов бис, който приключи с класиката Awaking the Centuries.

И след като Ви разказах за самия концерт, позволете ми сега да изразя и едно кратко лично мнение. За пореден път установявам, че точно тези концерти са нещото, което ме поддържа жив. Близо два часа след края не можех да заспя или да спра да слушам изпълненията на Haggard. Групата направи едно уникално шоу въпреки намаления си състав и смея да заявя, че подмина по класа това в София от 2008ма година. Магия, красота, изкуство… наречете го както искате, но е факт, че немците бяха невероятни и неотразими. Самото им присъствие на сцената е адски силно и запомнящо се, а не малко от тях са и достатъчно колоритни персонажи, че да не бъдат забравени за дълго след това – като се започне от ниския и изключително енергичен китарист Клаудио, който непрекъснато надъхваше публиката и дори слизаше при нея, за да свири; мине се през невероятната коса на цигуларката и се стигне до сопрано вокалистката, на която й личеше, че най-искрено се забавлява с музиката и публиката и настроението й се предаваше на всички фенове.
А какво е по-хубаво за една група, която имплементира толкова класически инструменти в музиката си, да се комбинира с цяла филхармония? Резултатът, както и можете да си представите, беше повече от успешен и родните ни музиканти по много добър начин успяха да изпълнят всяка една от песните все едно са били винаги част от тях. На моменти се губеха сред тежките китарни рифове и барабани, но пък на други доминираха над вокалите. Именно тук е добре да спомена, че и звукът беше много добър. Честно казано аз очаквах много по-зле да бъде.
За финал само мога да кажа, че това беше най-силният концерт от началото на годината до сега, но и най-искрено се надявам да не е последният. Haggard за пореден път направиха шоу, което дълго ще се помни.

Амин!

Етикети: , , ,


Haggard Live In Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Време е за шоуууу! 🙂
В интерес на истината за този концерт отидох само и единствено заради Haggard, нищо, че преди тях имаше още цели три групи. За тях дори няма да споменавам, защото нито ми допадат, нито ги слушам, нито ми харесват…
Имаше стандартното за тук закъснение от два часа, първа, втора, трета група… Признавам си, че Балканджи и Exciter най-съвестно си пропуснах и губех времето си с много по-полезни неща като пиене на бира да речем хехе 🙂 (и разглеждане на мърчъндайз :Д) Remember Twilight не бяха нищо особено, но на тях дадох шанс, защото поне от музикална гледна точка са сходни със своите сънародници, на които подгряват…
Но, малко преди 12 (да, началото беше обявено за 6 :Д) сцената се раздвижи и основната група най-после започна… своя саундчек :Д Той се проточни сравнително повечко от нужното, но хората бяха достатъчно търпеливи…
И, половин час след полунощ Haggard най-после поставиха началото с интрото от последния си албум, а след него и заглавната песен Tales of Ithiria… Последваха над два часа (групата сложи край 15 минути преди 3, което ще рече, че шоуто продължи 2 часа и 15 минути), изпълнени със страхотна музика, прекрасни хорови изпълнения в лицето на четирите човечета, които съставяха “хора” (две жени и двама мъже) и много клатене на глава… Ако не ме лъже паметта, имаше общо три парчета от новия албум (интрото The Origin не се брои) – споменатата вече Tales of Ithiria, Upon Fallen Autumn Leaves и The Sleeping Child. Освен това изпълниха много от по-известните си парчета от старите албуми. Китаристите се раздаваха на макс, като басиста дори по едно време слезна сред публиката и обикаляше из залата свирейки. За пореден път българската публика доказва, че е страхотна и много отворена за любимите си групи. Вярно е, че думите, които групите казват на края, може да са заучени и да ги казват на всеки техен концерт, но понякога просто усещаш как звучат искрено 🙂 А мисля, че като за първо си посещение, музикантите останаха повече от доволни.
След концерта успях да си взема даже и автограф от чернокосата сопрано вокалистка :Д
Мисля с това да приключа краткото споделяне на впечатления от този стрхотен концерт, който спокойно може да поставя в топ 5 за най-добри концерти по принцип, на които съм ходил 🙂
Последвалите самотни четири часа до влака бяха изпълнени с доста неприятни преживявания, но дори те не успяха да помрачат прекрасното прекарване.

Етикети: , ,


Song of the Month – October

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Чудих се какво този месец да спечели титлата и след кратък размисъл мисля, че трябва да уважа новото творение на Haggard и страхотния кавър, който са направили 🙂

Haggard – Hijo De La Luna

Етикети: ,


Tales of Ithiria by Haggard

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Признавам, че този албум ме изненада :Д Напълно бях забравил за тази група. Все пак предният им албум Eppur Si Muove излезе преди малко повече от четири години, което не е малък период. Но новият концептуален албум на групата е вече факт и накратко казано е просто страхотен.

Tracklist:
1. The Origin
2. Chapter I – Tales Of Ithiria
3. From Deep Within
4. Chapter II – Upon Fallen Autumn Leaves
5. In Des Königs Hallen (Allegretto Siciliano)
6. Chapter III – La Terra Santa
7. Vor Dem Sturme
8. Chapter IV – The Sleeping Child
9. Hijo De La Luna
10. On These Endless Fields
11. Chapter V – The Hidden Sign

Нека първо спомена няколко отрицателни неща относно този албум. Първото и най-основно е, че е прекалено кратък. Не гледайте, че има 11 трака. Реално групата представя 5 нови парчета, един инструментал и един кавър. Това са под 40 минути време. Останалото са кратки разкази, които представят историята, която за мене си е клиширана и глупава, но този път просто ще си затворя очите за тези неща :Д И с това общо взето се изчерпват отрицателни неща.
Haggard са направили един много силен и епичен албум. Фентъзи феновете сигурно ще останат много доволни, защото цялостната атмосфера сякаш пренася слушателя във варварския свят, който песните представят. И макар реално да не се отнася за такива неща, сякаш ви потапя един свят на елфи, дълбоки лесове и реки от кръв. Странно усещане като цяло, но много отпускащо. Може да се каже, че този албум е малко по-лек от предните. Хоровите оркестрации и фолк елементите са много повече от преди за сметка на дуум такивата, но това не прави музиката по-лоша. Дори кавър версията на Hijo De La Luna е пречупената през призмата на Haggard и се усещат едновременно духа на оригинала и този на групата. Ако беше и малко по-дълъг с още 7-8 минути сигурно щеше да е направо перфектен албум, но уви…
Мисля, че феновете на групата ще останат напълно доволни от новата им творба. Освен това след по-малко от два месеца може да ги гледат на живо в София. Билетите за концерта на 20ти ноември са пуснати в продажба от днес, така че… 🙂
Лична оценка 7/10

Етикети: , ,