Предполагам, че каквото и да кажа за поредицата на Анджей Сапковски ще бъде малко. Една наистина страхотна серия от разкази и романи, които проследяват съдбата на едно момиче, което е предопределено от за нещо велико, за нещо голямо… и един вещер, който трябва да се погрижи за нея, като част от неговото предопределение.
Самият стил на автора е същевременно изключително простичък и лесен за четен, а от друга страна толкова увлекателен и не Ви оставя докато не стигнете до последната страница. “Кулата на лястовицата” е четвъртата и предпоследна книга от пенталогията от романи и по един майсторски начин разказва историята от няколко различни гледни точки, по няколко различни начина. Именно това лично за мен е една от най-силните страни на книгата. Гледната точка винаги се променя и никога не става еднообразно или скучно. Дали е най-добрата книга от поредицата до момента не смея да кажа, защото вече не помня първите толкова добре, но определено повече ми допадна от четвъртата.
Сапковски е изградил едни простички и в същото време изключително сложни и интересни персонажи, които няма да Ви оставят намира докато не научите съдбата им до самия край – било техният или на книгата 🙂
Силно препоръчвам. Много любима поредица като цяло.