Архив за месец: September, 2010



Събиране на Историците

НИЕ СМЕ ЛЕГЕНДА. От незапомнени времена нашата история се е предавала под формата на приказки и легенди от поколение на поколение. Докато пълзим в мрака, криейки се от света над нас, ние си разменяме слухове, търгуваме с тайни и, най-важното, разказваме си истории, за да минават дългите безсмъртни нощи. Хилядолетие преди хората от тази дигитална ера да развият малките си способности за концентрация, разсейвани от краткотрайни звуци, реклами и двадесет и две минутни сиуационни комедии, нашите новообърнати се учат да наизустяват историята на клана: скритата история на света. Скрили сме своите легенди така, както сме скрили и обезобразените си лица от човешката раса, за вечни времена.
Въпреки спазването на тази традиция, много от историите остават неразказани. Новосъздадените се опитват, но просто не могат да запаметят историята ни дума по дума, така, както са правели нашите предци преди много време. Изкуството на разказването се е загубило, въпреки най-добрите опити на тези, които се опитват да го запазят. При предаването си всяка история бива изопачавана, разкрасявана или опорочавана. Най-лошото е, че много от клана смятат разказите за точно това – просто разкази.
С приближаването на Гехена много от възрастните вампири изчезват безследно, а с тях изчезва и тяхното наследство. Заради това, докато все още имам възможност, ти давам шанс да слушаш и да се учиш.Събрали сме тунел, пълен с Носферату, Сборище на историци, да опишем историята на нашия клан. Заедно, новосъздадени, те ще ви помогнат да разберете кои сте, от къде идвате и защо сме затворени сега в тази мрачна зала дълбоко под земята.

Най-ранните нощи

Тъск, Разказачът на слухове, започва:
Ще започна с най-старата легенда – вероятно вече знаете как започва. Първият вампир е бил Каин, осъден от Бог заради убийството на своя брат Абел. За наказание Каин е бил прокълнат с безсмъртие, за да може да размишлява над своето дело, и е бил изхвърлен от Еден за вечни времена. Казано ми е, че в този момент Каин или е извикал името божие, или е отправил молба към Сатаната. Във всеки случай той е получил силата на Кръвта – свръхестествени способности, които са били изцяло в сферата на Прокълнатите.
Каин създава три деца, с които е обитавал Първия град, познат днес на мнозина като Енох. Някои твърдят, че самият Каин е отговорен за създаването на това убежище. Трите му деца призовават още хора в Енох, които да могат да използват за храна и да стават по-силни. Най-млада от тези вампири се е наричала Зила – тъй като е била най-млада, тя е била и най-недоверчива спрямо своя създател. Нейните по-големи братя Енош и Ирад били напълно доволни сред пределите на Първия град, но Зила била любопитна към света отвън. Докато някои човешки племена били привличани към града, други бягали от създаденото от Каин. Първите смъртни говорели с лошо за Енох – било е място, където грехът е тържествувал, а Божите закони били пренебрегвани.
Нашата история започва с човек, който също не е вярвал в законите на града. Казано ни е, че той е бил ловец, примитивен човек, който е притежавал сила, която е използвал, за да ловува най-силните същества по света. Чудовищата, които бродят в нощта, в тези Последни нощи, са далечни потомци на тези, с които той се е сражавал. Светът вече е забравил техните имена и начин на живот. Докато този ловец е търсел най-лошите от тези зверове, попада на Зила, най-младата от децата на Каин, която е ловувала хората в Енох.
Този мъж, чието истинско име отдавна е потънало в миналото, е дебнел Зила в продължение на сто дни и нощи. Той я е примамил сред пустошта, до гърлото на дълбока пещера. Въпреки, че не можел да я види, се твърди, че е забелязал стъпките й по земята, докато го е следвала. Щом успял да я отдалечи достатъчно от Първия град, сред хаоса на пустошта, забил дървено копие дълбоко в сърцето й. Но Зила не можела да бъде победена толкова лесно. Със силата на Кръвта тя счупила копието на две; с мощта на Кръвта срязала лицето му, оставяйки белег, който никога няма да заздравее; с яростта, с която горяла Кръвта й, тя го запратила срещу скалите на пещерата само с един удар. Неговото тяло, дух и оръжие били прекършени и той бил на прага на смъртта.
Въпреки това Зила била толкова впечатлена от неговата смелост, затова решила да го възнагради със силата на Кръвта и да го Превърне. Тя вече била намразила двамата си братя и знаела, че ако иска да стане по-могъща от тях, ще й трябват смели деца, за да й помагат. И докато слушала шепненето на звяра в себе си, все повече и повече се убеждавала, че това, което прави, е правилно. Погледнала към детето си със състрадание и го наименувала „Носферату”.

Низходящата спирала

Този ловец, Носферату, бил най-силен сред хората; титан, който триумфирал над най-зловещите зверове по земята. Щом придобил силата на Кръвта, тази мощ станала още по-силна. Той станал могъщ като пиел кръвта на своите жертви, но също така се научил да се страхува от трите опасности, от които и ние се страхуваме до ден днешен: огън, слънчева светлина и подлостта на хората. Заради всичката си сила, той не можел да си прости, че не успял да убие Зила. Белегът на лицето му служел за напомняне на провала. Както Зила се научила да мрази своите братя, така ловецът се научил да мрази своя създател.
Щом Носферату получил силата на Кръвта, той станал още по-велик ловец от преди. Братята на Зила научили своите деца как да използват силата на енергията си, докато Носферату бил като звяр, изоставен сред пустошта. В резултат на отричане на загубата на душата си, той развил ужасна злоба към чудовища. Отричайки, че се е превърнал в едно такова чудовище, изкарвал яда си върху по-нисшите създания на земята. И тъй като адски много мразел белега на лицето си, се научил да го крие, както и себе си, от всеки, който погледнел.
Носферату скоро се научил да създава други по свой образ и подобие. Научил своите първи деца как да ловуват и как да гледат без страх другите деца на Нощта. Тъй като възрастните деца на Каин се разпореждали със смъртните в Първия град, ловецът дебнел тези, които срещнел сред пустошта. Преди Превръщането Носферату станал могъщ, защото унищожавал най-силните сред съществата, които намерил. След като Зила го посветила в мрака, той се научил да бъде ловец на хора.

Обвързани с кръв

Легендата разказва, че Каин искал да поддържа контрол над своите деца, затова, за да бъдат послушни, той научил за връзката на кръвта, най-сигурният начин да наложи подчинение. Като насила ги е карал да пият от собствената му кръв редовно, най-старите му деца станали лоялни към него, но докато го наложи, Каин вече не можел да намери всички, които били създадени. По същия начин Носферату се научил да направи децата си лоялни към него; като ги принуждавал към кръвни връзки, той си спечелва клан от верни последователи. И докато подхранвал омразата към своя създател, той направил дузини деца.
Така, както чакал в продължение на сто дни и нощи да примами Зила и да я унищожи, той създал множество деца, които да му помогнат да се издигне и да погълне чудовищата, които са го обрекли за цяла вечност. Но както Силата на Кръвта направила Носферату силен, омразата и угризенията му го отслабвали. Когато ловувал нощно време, се научил да цени уединението, защото то било единственото нещо, което заглушавало шепненето на Звяра вътре.
Една нощ, в момент на страст, той видял красива жена да се къпе покрай поток. Нейното име също е загубено покрай старите истории; днес тя има хиляди имена. Той я изнасилил и изпил кръвта й, а след това, заради обгърналата го страст, й позволил да пие от неговата кръв. Преди да може да я убие обаче, и преди да осъзнае какво е сторил, тя избягала. За разлика от останалите деца на Носферату, тя била свободна, защото не я свързвала кръвната връзка. Ловецът бил толкова разгневен, че събрал всичките си деца. Първоначално им наредил да я намерят и унищожат, но с всяка нощ, в която те не я намирали, гневът му растял.
Когато омразата му станала толкова свирепа, че не можел да търпи повече, събрал армията си и нападнал Първия град. Най-възрастните му деца, които наричал Nictuku, се събрали около него и с тишината на мъртъвци, бродели по улиците, докато не намерили Зила и я нападнали. Последвала ужасяваща битка. В края й, до гърлото на пещерата, пред която Носферату бил Превърнат, Зила го покосила, оставяйки го пречупен и кървящ за пореден път. Децата му избягали, страхувайки се от наказанието, което щяло да последва.

Проклятието

Каин лично дошъл да види какво се е случило. Докато Носферату лекувал раните си, той го погледнал с гнева на бог. Самият Бог бил прокълнал Каин заради убийството на собствения му брат, затова сега Каин застанал пред друг от своите роднини, дете, което се опитало да убие собствения си създател, своята майка, дъщерята на Каин. Самата мисъл за този опит за убийство го изпълвала с необятен и ожесточен гняв. И в този момент, тази омраза му дала сила: Прокълнал Носферату и всичките му потомци. Носферату и децата на Носферату, както и и техните деца били белязани от яростта на Каин, носейки проклятие много по-отвратително от белега по лицето на родителя си. Дори и жената, която успяла да избяга в горите, паднала покосена от това проклятие, кожата й се сбръчкала, лицето й мутирало, костите й се деформирали и за цяла вечност тя трябвало да предава проклятието, което Каин наложил върхи Носферату.
Каин прокудил Носферату от Първия град завинаги. Той пропълзял в горите отново, за да се завърне в пещерата, в която умрял за първи път и да спи докато намери начин да изкупи това огромно престъпление. Годините минавали, а Nictuku чакали покорно, свързани чрез кръв да изпълняват волята му. А жената, която успяла да избяга, Матриарх на нашия клан, тръгнала по света, за да създаде свое собствено семейство и да стане създател на всички ни.
Времето си течало, а най-възрастните деца на Каин създали още дванадесет други, но това не е важно за историята ми. Голям потоп преминал през Първия град и го унищожил, оставяйки Антедилувианите да спят под вълните му докато отмине, но това също не е важно за историята. Ето и края: Носферату успял, в съня си, да намери начин да изкупи греха си. Докато спял, той призовал Nictuku и им наредил да намерят жената, която избягала от него. За да му бъде простено за стореното, той решил да я даде на Каин. Но по това време тя вече била създала множество деца и Носферату се заклел, че ще унищожи всичките и ще ги дари на Каин. Носферату изпратил Nictuku да ги избият един по един и да му донесат прахта им, която да поднесе на Каин, показвайки своето разкаяние по този начин.
Казват, че ние се крием в нощта, защото се страхуваме от света на хората. Твърди се, че се крием от светлината защото сме грозни и се срамуваме от прокълнатата си външност, но това не е вярно. Крием се, защото знаем, че Носферату е пратил своите деца, Nictuku, да ни унищожат и да предложат душите ни на Каин. Останалите деца на Каин знаят, че ще дойде време когато Антедилувианите ще разберат вредата от това, което са сторили и ще се надигнат и унищожат всичките си деца, за да предложат душите им на Каин. За нас обаче изтребването вече е започнало.
И затова пълзим в нощта, разказвайки историите си, очаквайки и ослушвайки се за Nictuku да ни избият. Това е историята за началото на нашия клан. Когато последният от нас бъде намерен и убит ще бъде историята за края.

Загадката Niktuku

Според разказвачите на клан Носферату, Niktuku не са кръвна линия, а най-възрастните деца на самия Антедилувиан. Когато легендарното Носферату се надига срещу своята господарка и нейните отношения, то го прави с помощта на своите свързани от Кръвната връзка деца. Въпреки, че се знае, че тези връзки отслабват с времето, легендата разказва, че Носферату постоянно ги е подновявал като е призовавал децата си, за да пият от безчувственото тяло и да подновяват лояността си. Това не е било без опасности обаче: Ако Niktuku не владееха толкова добре дисциплината Obfuscate, друг вампир можело да ги проследи и да изпие кръвта на Древния. За щастие те били достатъчно силни, за да заличават всякакви следи за своето присъствие… ако е имало такова.
Още един аспект на тези вампири от четвърто поколение е предизвикал множество спекулации сред обществото на Носферату. Някои легенди твърдят, че преди проклятието, Носферату е Превърнал красива жена, обзет от страст, която е позната като Матриарх на клана. Ако това е вярно, „Майката на всички Носферату” никога не се е показвала. Също така тя не е позната под каквото и да е име – Матриарх е просто най-често използваното.
Други митове твърдят, че три от Древните деца са се спасили от Кръвната връзка. Тази теория има доказателства, които я подкрепят, защото се счита, че скандалната (а вече и мъртва) Баба Яга от руските легенди е била дете на Антедилувиана. Ако Матриарха и Баба Яга са били първите две деца, кое е било третото? Знанията за свръхестествените способности на Носферату имат едно вероятно обяснение: Най-високите нива на дисциплината Obfuscate, както се знае, могат да прикрият всички следи за Носферату, затова той или тя може да е ефективно забравен/а. Макар и да има намеци в легендите, за съществуването на подобно създание някога, всички опити то да бъде намерено са забравени или зарязани. Загадката около Niktuku е дразнеща интереса частица от завидното минало на Носферату – толкова загадачна колкото и самото съществуване на Niktuku.

Етикети: , ,


Monsters (2010) by DespairsRay

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Държа да отбележа, че това ще бъде едно много кратко ревю, но реших, че трябва да спомена този албум, защото ме изненада. Дали в моментно настоение ми хвана, дали нещо друго, но взе, че ми хареса. Групата като цяло ми харесва, но не очаквах чак толкова да ми допадне новата им творба 🙂

Tracklist:
1. Human Clad-Monsters
2. Death Point
3. 13-Thirteen
4. Love Is Dead
5. Devils’ Parade
6. Dope
7. Falling
8. Progress
9. Final Call
10. Abyss

Накратко става дума за JRock група с дългогодишна история от вече над десет години, но само с четири албума зад гърба си (този е четвърти всъщност). Още преди излизането на Monsters, два сингъла вече бяха подпалили любопитството на феновете – First Call (по случай десет годишнината на групата) и Love is Dead. Ако трябва да поставим граници на този албум, това биха били Love is Dead като най-комерсиална и танцувално звучаща и Death Point, която е най-тежка. Това са двете крайности на Monsters. Всичко останало е някъде по-средата, като Abyss дори може да бъде класифицирана като балада ако щете. Всеки, който е запознат със стила на DespairsRay, няма да чуе нещо ново. Групата по никакъв начин не изневерява на стила си, като просто на места намаля темпото, за сметка на мелодията, а на други дава всичко от себе си. Както вече казах, Death Point е най-бързата и най-агресивна песен, а едно от най-скучните изпълнения се явява в лицето на Falling, която ми идва доста безлична. Love is Dead, колкото и комерсиално да звучи, е супер мелодична и няма начин човек да не си я припява дълго след като я е чул. Има и няколко по-интересни и експериментални изпълнения като 13. Вярно е, че повечето изпълнения са доста едноообразни на моменти, без никакви опити за внасяне на разнообразие (като в някои от вече споменатите композиции), но то не може всичко да е перфектно. Не е албум, който може да Ви влезне в топ 10 на любимите албуми, но определено си струва слушането… стига да сте почитатели на този род музика 🙂
Лична оценка: 6/10
По-запомнящи се парчета: Love is Dead, Devil’s Parade, Death Point
По-скучни парчета – Falling

ПП: Казах, че ще е кратко ;Р
ПП2: Леле, сега видях, че е минала почти година от последното ми ревю на албум, ужас :S

Етикети: , ,





Пролог

Значи под краката ми земята сигурно е чудовищно богата на тунели и тези тунели представляват убежището на новата раса. Наличието на вентилационни шахти и кладенци по високите склонове — всъщност навсякъде освен по поречието — показваха колко универсални са техните укрепления.
-Хърбърт Уелс, „Машината на времето”

Понякога мъртвите не остават погребани. Мрачни тайни, скрити от погледа на любопитните, намират начин да изплуват, като мъртво тяло, носещо се по повърхността на тресавище. Понякога труповете не остават безжизнени мъртъвци също – в противовес със законите на човек и Бог, те се въздигат от дълбините и плъзват по Земята. От най-ниските нива на градската канализация до мрачното сърце на дивото, тези чудовища пълзят сред сенките в очакване на хората. Видът им е шокиращ, миризмата им е нетърпима, поведението им без съмнение е чуждо. Те са гротестките чудовища, познати като Носферату.
Като повечето себеподобни, Носферату също изпитват жажда за кръв и се страхуват от светлината на деня. За разлика от останалите обаче, кланът е прокълнат да се крие от света на хората. Без умора и милост те бродят по земята до настъпване на последната нощ, Гехена, когато Древният, който е създал расата им, ще се събуди от своя безчувствен сън и ще ги унищожи всичките. Нека останалите говорят за романтичния свят на вампирите. За тези създания вампиризмът е без съмнение проклятие; мрачна събда, проклела ги във вечност, хванати в капан в ада на собствената им плът.
За произхода на Носферату се разказва в легендите. Те са наследници на първороден грях, стар като самата история. Преди цяла вечност първото Носферату създава свое дете в момент на страст – действие, за което ще съжалява цяло хилядолетие. Същата страст по-късно го принуждава да възстане срещу съществото, което го е създало – действие, заради което бива прокълнат до края на дните. От този момент нататък Носфератуто и всичките му последователи дегенерират в раса от зловещи чудовища, страховити и отвратителни зверове, които са принудени да се крият от света на хората, за да подсигурят собственото си оцеляване. Обзет от угризения, Антедилувиан Носферату изпраща най-голямото от своите деца да намери и унищожи клана, който е създало. От този момент всички Носферату се прокрадват незабелязано, знаейки, че един ден техният прародител ще опита да изкупи греховете си като ги избие до крак.
Легендата се носи из каналите на Камарилските градове. Това е история, която се шепне от сабатската пасмина, докато си подават ритуалния бокал по време на Vaulderie ритуала. И все пак има много повече за клан Носферату, отколкото Камарила и Сабат подозират.
На пръв поглед Носферату изглеждат като много обикновени същества. Те без съмнение са ужасни, превърнати в грозни изроди още от момента на превръщането им във вампири. Повечето владеят свръхестествени дисциплини, за да останат незабелязани. Някои имат способността да общуват с най-жестоките и диви животни, които съществуват на планетата, а почти всички владеят умението да откриват мрачни тайни, които всеки друг би подминал без да забележи. Под измъчената им плът, в противните си сърца, те крият дори още по-мрачни тайни.
За новородените вампири Носферату са просто отвратителни създания, които дебнат в градската канализация, ловуват из бедняшките квартали или се спотайват незабелязано из местата, където се събират кръвопийци. За съжаление и Камарила, и Сабат са запознати с много малка част от света. Те познават повърхността, но знаят адски малко за подземните лабиринти на Носферату. Водени погрешно от размътващите ума сили на спящите Древни, старите и млади вампири, които населяват този модерен свят, дори не подозират за необятното царство на гиганти.
На повърхността две огромни общества вампири се съревновават за надмощие, но и двете не са сигурни как да се отнасят към тези същества. Първите, Камарила, имат изключително превувеличено чувство за своята сила. Историята им е неумолимо преплетена със западната цивилизация, но колкото повече някой отива от Европа към Северна Америка – Старият и Новият свят – толкова повече влиянието им гасне. Камарилските визионери започват да пътуват още с първите пътешественици, но когато достигнали до края на своите карти – където човек с богат въображение е написал „Тук има чудовища” – те открили забравени колонии от деца на Носферату. Независимо колко далече Камарила се осмеляват да напуснат своите безопасни територии, те винаги ще попаднат на Носферту, които се крият в очакване и се подчиняват на инстинктивни традиции, много по-стари от страхливите методи на цивилизованите вампири.
Второто общество, населявано от Сабат, е било първоначално създадено като негодувание срещу камарилските философии. Войните на Каин често вербуват Носферату като техни съюзници, но и те тепърва осъзнават, че зад тези създания се крие повече отколкото изглежда на пръв поглед. Чудовищата са енигма, скрита под пластове от сбръчкана и измъчена плът. Приетите в Сабат се кълнат във вярност пред Меча на Каин – мърморят клетви, подкрепени с кръвни връзки и изпълнени с благововение ритуали – но въпреки всички, сабатските Носферату са мълчаливи, потайни, любопитни създания.
Изродите имат страстен навик да се спотайват в комуни с други от техния вид когато имат възможност. Носферату, което е в съюз със Сабатска група, ще се бие до Последна смърт, за да защити своите съюзници, но все пак то иска места, на които да може да остане само, планиращо ужаси, разбирани само от други като него. Кланът е едновременно най-зверският и най-човечен в редиците на Сабат – господари на подвеждането, тихи ловци, потайни пътешественици, до последното прикрити и без съмнение ужасни чудовища.
Извън пределите на тези две общества, други вампири се събират и кроят планове за унищожение на човешката раса и конспирации срещу своя вид. Някои от нощните създания шепнат, че са си добре сами и отказват диктата на която и да е секта. Стаени наблизо, пратениците на клан Носферату ги слушат послушно. Някои претендират да са анархисти, кроейки планове да свалят водачите и на двете общества. Докато техни банди и армии се събират, Носферату тихо следват авангардите в битката. Независимо къде децата на Каин ще струпват своята войска, тихите и незабележими създания вече са там и ги очакват.
Отлъчени от двете общества, клана тайно събира своите. Пасмини от Канализационни Плъхове, Изроди и други ужасии се сбират в най-дълбоките част от градските канали, в най-далечните части на пустошта или във всяко едно уединено убежище, където те могат да кроят планове незабелязани и без да бъдат усетени от другите вампири. Отвъд всичко друго те са Носферату, които делят едно общо проклятие и обща нужда за оцеляване. Тяхната цел, тяхната култура и екзотична натура остават мистерия за тези, които бродят по открития свят. Сега, най-после, ужасна миризма и още по-ужасни разкрития започват да се надигат от техните лабиринти под земята. От утайката на вампирското общество, от дълбините на каналите, скрити под безкрайни реки от урина и фекалии, мъртвите се надигат отново, показвайки се в своята истинска и ужасяваща форма.
Още от времето на проклятието върху първото Носферату, неговите деца се спотайват сред скритите и забранени части от света, избягвайки отмъщението му. За да могат да оцеляват, те са формирали любопитни общества, които надминават всички граници на вампирските секти или философските пътища. Някои от тези тромави, ужасяващи същества избират да се изкачат на повърхността, но повечето остават дълбоко скрити сред сенките на света, очаквайки Последната нощ. Докато Гехена наближава и Краят на Дните започва, вече няма нужда от подобно вечно търпение. Забравени шайки Носферату се появяват от сенките, за да заемат своето място сред среднощните битки. Погребани дълбоко под човешката цивилизация за хилядолетие, мъртвите отново ще ходят по земята.

ПП: Забравих да спомена, че преводът си е изцяло авторски и го превеждам за вече споменатия един пост по рано портал. Възможно е да има грешки и неточности, ама ме мързи да си давам много зор с проверката :Д Ако някой някога някъде реши да го ползва, едно мерси може да каже. Няма да му се разсърдя. Скоро очаквайте още!

Етикети: , ,


Vampire: The Masquerade – The Bulgarian Portal

   Пуснато от: Silentium   в vampire the masquerade



Време за малко реклама сега :Р

Който не знае, вече ще знае. От днес отново отвори врати Българският портал, посветен на настолната ролева игра на White Wolf Vampire: The Masquerade. Всеки, който знае какво е това, играл е някога или има желание да се запознае с правилата и хилядите страници история, е добре дошъл да се присъедини към нас във форума и да стане част то света на World of Darkness.
В Пловдив четири човека вече направихме доволно количество сесии по втората ревизирана версия и, ако сте зарибени и харесвате такива игри, си е супер забавно 🙂

Vampire The Masquerade: Lust For Blood

Всички са добре дошли! 🙂

Етикети: ,


Steam Bargin of the Day 15.09.2010

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Не е като да съм чак толкова прилежен в споменаването на нови неща, особено навреме. Днес обаче реших, че трябва да споделя тази оферта, която Steam са пуснали на сайта си, а именно:

Star Wars: Knight of the Old Republic

Не че съм чак толкова голям фен, а и освен това не си падам много много по виртуалните носители, но сделката не е за изпускане. Получавате ролевата игра на Lucas Arts само за 4.50 левчета, което, както и да го погледне човек, си е баси и яката далавера 🙂
Ако не друго, брата ще се зарадва най-много, защото харесва първата част.

Та, който има steam акаунт и възможност да пазарува онлайн, а и харесва тази игра, може да се възползва от днешната им daily offer 🙂

Етикети: , ,


And Again… Ahead… 4th Time

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Още една годинка се изниза… Доста бързо дори смея да заявя. Нищо интересно не се случи в интерес на истината през нея, нито повечето от поставените цели бяха постигнати, за съжаление. Липсата на време, а в известна степен и на желание са основната причина за резултатите (да, точно – извинения само).
Сигурно през последните 4-5 дена се случиха повече неща отколкото през тази година сумарно, но това е тема на друг пост.
Идеята е, че блогът направи 3 години вчера. 3 години от третото си съживяване начисто :Д
Няма да Ви вадя статистики, защото ме мързи, а и защото нямам нужното време в момента, че днес точно ми е deadline-а за един от проектите, а като колегите Ви го “вкарат” с отпуски в последната седмица, краят не изглежда толкова близо :Д Но това не е важно. Тази тема този път е, за да честитите рождения ден на блогчето, че и то душа носи и то се радва като му се мазнят. Подаръците ще приемам аз :Д
Само искам да отбележа, че благодарение на статията за филмите на десетилетието и Ламотх, успях да се изкача до 592ро място в топблоглог-а, макар и за кратко време (докато изтече давността от шест месеца на баклинковете, които си спечелих :Д)… Пак си е напредък при близо 4000 регистрирани блога в тази класация и при положение, че моят блог не е кой знае колко посещаван или интересен 🙂

Етикети:


Song of the Month – September

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Предния месец май не съм слушал чак толкова нова музика и от един-два дена седя и се чудя какво бих могъл да сложа като песен на месеца. Единственото ново нещо, което се открояваше, беше новото отроче на Тристаниа и… Нещо не ми се иска точно от него да слагам песен, не мога да си обясня защо, но… Все пак ще е от там 🙂
Надявам се другата седмица, като се върна от София, да успея да напиша и някакво кратко ревю за Rubicon.

Етикети: , ,


A Decade of Movies

   Пуснато от: Silentium   в movies



По покана на колегата по блог Lammoth, който каза, че ще му е интересно… ето и моята интерпретация на някои от филмите, които са ми направили впечатление през изминалите десетина годинки. Искам да направя първо няколко пояснения:
1. Това, че гледам предимно ужаси и анимета, не значи, че няма опасност да си пусна и нещо друго.
2. По принцип съм комерсиална личност и много залитам към холивудските бози (и азиатските също, които в последните години също станаха доста комерсиални заради римейковете на американските си събратя :Д)
3. Не си падам много-много по така наречените “сериозни” филми, които се опитват да интерпретират и третират живота по някакви си техни правила и закони, представяйки някакви си различни гледни точки, стараейки се да имитират реализъм. Драми също не обичам кой знае колко, но има няколко :Д
4. Не очаквам да Ви хареса това, което пише, но такива неща харесвам аз :Д
(Леле, сега като видях няколко от другите класации… Даже не съм чувал голяма част от филмите там :Д)

И така, преди да започна, няколко думи за самите класации… Позволих си малко повече филми да извадя за всяка година, като са подредени в следния ред:
1. Самата класация с топ 3 – това е ясно
2. Една алтернативна класация с три филма, които не заслужават първите три места, но просто трябва да им се обърне внимание, по една или друга причина. В някои от годините са сравнително тематични, в други не толкова. Единствено 2008ма няма такава класация, защото… ми била е много слава от към филми явно ;Д
3. Още пет заглавия, на които просто искам да обърна внимание и, които са ми харесали лично на мене.

(Photoshop-a ми се прецака нещо точно тази вечер и няма да си играя да правя хубави картинки… може по нататък :Д)

Достатъчно празни приказки… Ето и самите филми:

2000

1. Memento 2. Snatch 3. Battle Royale

Мементо е моят фаворит за 2000та година и филмът, който ме превърна във фен на Нолън. Не че самата лента е кой знае с колко оригинална история, но самото показване отзад напред и идеите вътре бяха… прекрасни.
Сигурно не са много хората, които не знаят кой е Гай Ричи, а още повече и какво е Snatch. Може би един от малкото филми, които истински обичам от този режисьор. Забавен и в същото време красиво направен.
Battle Royale си беше голяма изненада за мен като го гледах първия път и бързо се издигна в класацията ми за любими филми. Японската перверзия никога не ме е очудвала, но просто идеята да хванеш малолетни хлапета и да ги пуснеш на един остров с единствената цел да се избият помежду си… Не, всъщност не тази идея е толкова хубава, а самата и комбинация с невероятната реализация и режисура на Кинджи Фукасаки, превръщат Battle Royale в истинско зрелище.

Special: Gladiator, The Perfect Storm, American Psycho

Къде без Gladiator все пак 🙂 Много се чудих между него и Battle Royale, но в крайна сметка челната тройка е само за три филма. Все пак това е един филм, който всеки трябва да гледа поне веднъж в живота си.
Както казах, от време на време и аз обичам да гледам разни по-сълзливи филми, а The Perfect Storm, който съзерцавах дори на кино, страшно много ми хареса. Не знам защо, но… Мъка си беше накрая :Д
American Psycho, по книгата на Брет Ийстън Елис, пък се оказа доста сериозна изненада, както и ролята на Крисчън Бейл, който не ми беше особено познато до този момент. Много силна роля прави определено.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Final Destination, Ginger Snaps, Versus, Vampire Hunter D:Bloodlust, Uzumaki (Spiral)

2001

1. Donnie Darko 2. The Others 3. Artificial Intelligence: AI

Donnie Darko е филм, който не е за всеки. Един от тези филми, които или ще ти харесат адски много, или ще намразиш. Няма средно положение. И все пак, много любим.
The Others беше още една изненада. Не съм фен на Никол Кидмън и подходиш доста скептично към лентата, а то какво стана. Определено го препоръчвам силно. А и финалът много ми хареса.
Artificial Intelligence: AI – това не мисля да го коментирам. Спилбърг си знае работата, а тук е свършил повече от прекрасна такава. Всеки детайл е изпипан до съвършенство.

Special: Final Fantasy: The Spirits Within, Cowboy Bebop the Movie: Knockin’ on Heaven’s Door, Spirited Away

Тук мога да кажа, че тройката е сравнително тематична. Три анимации (две анимета).
Final Fantasy: The Spirits Within може да се каже, че е американската интерпретация (с японска помощ) на безсмъртната поредица на Square Enix. Аз съм достатъчно пристрастен по този въпрос и ще си замълча тактично.
Cowboy Bebop the Movie: Knockin’ on Heaven’s Door не е толкова добър колкото сериала, но е адски силно вмъкване, което развива историята преди последните няколко серии. А и е все така забавен 🙂
Spirited Away – не съм кой знае колко голям фен на филмите на студио Гибли, но това, както и още няколко, са адски силни. Има си всичко, за което един гибли фен може да мечтае, че и още нещо.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Amelie, Vanilla Sky, Brotherhood of the Wolf, Suicide Club, Dagon

2002

1. The Ring 2. Dog Soldiers 3. Hero

The Ring беше причината, която превърна японските хоръри в толкова търсени и популярни. За съжаление и той беше единственият, който успя да надмине дори своя оригинал (или поне да се доближи до него). Създаде една мода, която не успя да стъпи дори на малкото пръстче на своя “създадел”.
Dog Soldiers е първият пълнометражен филм на Нийл Маршъл и какъв дебют само. Върколаци, войници, кръв…
Hero – и за да не превръщаме това в хорър трио, малко разнообразие. Красив филм във всеки един аспект.

Special: The Eye, Dark Water, Alive

Ето още една тематична алтернативна тройка. Три азиатски хоръра, които бавно трупат напрежение, за да избухнат в спектър от емоции в своя край. Първите два дори си имат вече американски събратя, които по никакъв начин не могат да се мерят с оригиналите (особено Dark Water).
Alive от друга страна може би не е толкова ужас, колкото трилър, но пък има изключително мрачна и подтискаща, “задушевна” атмосфера :Д

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Resident Evil, Cabin Fever, Solaris, Bubba Ho-tep, 28 Days Later

2003

1. A Tale of Two Sisters 2. Moon Child 3. The Lord of the Rings: The Return of the King

Ето тук предполагам, че ще изненадам четящите, защото първото място за мене печели корейският хорър A Tale of Two Sisters (римейкнат от американците като The Uninvited миналата година). Един от малкото филми, които са успели да ме стреснат и, за които съм мислел дълго след финалните надписи. Каквото и да Ви кажа за тази лента, ще бъде малко, защото това си е един шедьовър! Казах!
Moon Child е филм за вампири. Но това не е ужас. Ако трябва да го определя като жанр, бих казал екшън-драма или нещо от този сорт. Много силен и въздействащ филм, който се запечата в съзнанието ми и не иска да се махне от там. Освен това в главните роли са две от величията в японската поп и рок музика – Гакт и Хайд.
И отново, за да разнообразим с нещо по-комерсиално, любимата ми от трите части на Властелина – The Return of the King. Едва ли има смисъл да я представям.

Special: Pirates of the Caribbean: The Curse of the Black Pearl, Kill Bill: Vol. 1, Oldboy

За Пиратите и Бил също няма смисъл да говоря. Нито двете продължения (подозирам, че и предстоящата четвърта част) на първия, нито това на втория успяха да достигнат оригиналите (лично мнение, разбира се), но поне първите части трябва да се гледат. Те си струват.
Oldboy от друга страна е по-различен и не е за всеки. Изключително тънък и интересен сюжет, който Ви гарантира напрежението до самия край.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Underworld, Identity, Undead, 11:14, High Tension

2004

1. Shaun of the Dead 2. The Butterfly Effect 3. The Machinist

Какво мога да кажа за Shaun of the Dead, че да не прозвучи странно? Комедия и зомбита в едно изречение? Звучи невероятно, но факт. Вярно е, че към края нещата стават сериозни и комедийната част остава на заден фон, но… все пак си говорим за зомбита, а те… ядат хора. Колко смешно може да бъде това?
The Butterfly Effect – още един от онези странни филми, които ти похвърлят късчета от сюжета и ти се чудиш до самия край какво става… а накрая просто оставаш с отворена уста и … кимаш умно! Как да не ги обичаш? 🙂
The Machinist – поредна силна роля на Крисчън Бейл и една, която успя да го докара до топ трито. Може ли безсънието да подлуди човек и колко вярвате на собствените си очи?

Special: Eternal Sunshine of the Spotless Mind, The Passion of the Christ, Finding Neverland

В Eternal Sunshine of the Spotless Mind страшно ми хареса идеята и цялата реализация, с която тя беше постигната. Вярно, че главната цел на историята е мега клиширана, но докато достигнете до това клише, вече ще сте се влюбили във филма.
The Passion of the Christ – едно му признавам на Гибсън – когато не бие и заплашва жена си, определено знае как да режисира филм. Доказал го е и преди, а със “Страстите Христови” просто го затвърди. Филм с няколко сцени на насилие, за които и най-добрите хоръри биха му завидяли.
Finding Neverland – споменах ли, че от време на време си падам и по разни драми? :Р Няма да го коментирам това. Джони Деп прави една изключително добра роля тук.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Saw, Dawn of the Dead, Three… Extremes, Shallow Ground, Infection

2005

1. Final Fantasy VII: Advent Children 2. Shinobi 3. The Descent

Вече мисля, че Ви стана ясно, че съм фен на Final Fantasy поредицата, но най-любима ми е седмицата. Затова съвсем закономерно точно Advent Children печели първото място за тази година. Не само, че историята е супер любима (но трябва да знаете за какво става, иначе е объркващо), но и cgi-a е направо спиращ дъха.
Shinobi е поредната любовна история, но този път намесваща два враждуващи нинджа клана. Правен по новелата Kouga Ninpouchou на Футаро Ямада, това е един красив и в същото време спиращ дъха екшън филм за невъзможна любов и предателство (знам, знам). Има и аниме от същата година със заглавие Basilisk.
The Descent – и накрая да завършим с още един филм на Нийл Маршъл, който не е за страдащи от клаустрофобия. Маршъл определено знае как да държи зрителя в напрежение и тук за втори път го доказва (жалко, че следващите му два филма не бяха в подобна насока, но предполагам иска да се развива човекът :Д)

Special: Batman Begins, Sin City, The Devil’s Rejects

За първите два едва ли има смисъл да говоря – красиви, стилни, различни… Няма две мнения по въпроса (знам, че има, но другите не ме интересуват :Д).
The Devil’s Rejects от друга страна е продължение на трибюта на Роб Зомби към старите слашъри The House of 1000 Corpses. Тук рокаджията взима този поджанр на ужасите и го превръща в нещо различно, нещо безкомпромисно и зло. Главните герои са именно злодеите и тук нямате рицар на бял кон.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Corpse Bride, Land of the Dead, The Jacket, Feast, The Call of Cthulhu

2006

Тук предполагам, че се получи най-комерсиалната и най не хорър тройка. За сметка на това пък надолу си наваксвам здраво :Д

1. The Prestige 2. The Fountain 3. Pan’s Labyrinth

The Prestige – Нолън… има ли нужда да казвам повече. (Добре, Бейл… още?) Мисля, че почти всичките му филми съм включил в класациите. И тази му лента е изключително интересна и поднесена по един страшно оригинален начин.
The Fountain – се оказа от тези филми, които си мислех, че ще прехвърля на бързо и ще затрия с удоволствие, но… И аз съм човек, и аз бъркам понякога.
Pan’s Labyrinth – една красива приказка, с леко мрачен привкус, която ще Ви отнесе на безкрайните вълни на въображението. От Гийермо Дел Торо сега чакаме Лъвкрафтовата адаптация на “At the Mountains of Madness”… Дано не разочарова 🙂

Special: Death Note, Children of Men, Underworld: Evolution

И още малко азиатско кино с Death Note (тук включвам и продължнието му, защото реално са един филм). Адаптацията по мангата е много добре направена и всеки детайл е изпипан до съвършенство. Освен това и актьорите са страшно адекватно подбрани, както и изпълнението им. Силно препоръчвам, дори да не сте фен/гледали анимето и/или чели мангата.
За Children of Men и Underworld: Evolution едва ли има смисъл да говоря.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Silent Hill, The Host, Cold Prey, 13 Beloved, Frostbitten
(Тук, държа да отбележа, се получи много разноцветна петица с един американски – така де, то си е копродукция, но все тая, един южно корейски, един норвежки, един тайландски и един шведски филм :Д)

2007

1. Hot Fuzz 2. Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street 3. 1408

Hot Fuzz заедно със Саймън Пег и Едгар Райт пак са на върха и тази година. Какво да се прави като са толкова добра комбинация и знаят как да правят добри и забавни филми. Предният път бяха зомбита, сега са полицаите на прицел.
Sweeney Todd: The Demon Barber of Fleet Street – признавам, че съм фен на Бъртън… Също така не отричам, че в последно време доста се е поизтъркал от към идеи и филмите му са леко еднообразни, но… Някой да иска пай?
1408 – съжалявам, но не съм фен на The Mist, който намирам за изключително дразнещ и безинтересен. За сметка на това обаче 1408, който е правен по кратък разказ на Кинг е друго нещо. Вярно, че няма нищо общо почти със споменатите писания, но какво от това. Филмчето е един прекрасен трилър, който има с какво да се похвали.

Special: 30 Days of Night, The Deaths of Ian Stone, Zodiac

30 Days of Night – като един фен на вампирските филми, няма как да пренебрегна този. Въпреки многото си недостатъци това беше един прекрасен поглед върху тези кръвопийци и определено се бяха постарали с грима им 🙂
The Deaths of Ian Stone беше изненадата на Horror Fest-а тази година. Обикновено филмите от него се отличават с клиширани и малоумни сюжети, като винаги са ниско бюджетни и това им личи страшно много. Въпросният обаче започва страшно интелигентно и през повечето време се държи на доста високо ниво. Чак в края малко прекаляват, но… може да се преживее.
Zodiac ми дойде малко дълъг и определено ми се искаше да го съкратя с час, но пък и ми хареса. Не е префектният филм, но Финчър знае как да държи зрителя в напрежение.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
Planet Terror, [Rec], The Orphanage, Dead Silence, Frontier(s)

2008

1. Let the Right One In 2. Martyrs 3. Trick ‘r Treat

Ето я и най-хорърската тройка :Д
Без дори да се замислям Let the Right One In печели първата позиция. Писал съм достатъчно за този филм, затова няма да се повтарям.
Страхотен е!
Френският Martyrs се оказа поредната изненада за мен и… Донякъде може да бъде класифициран в експлоитейшън жанра, но не би било много точно. Защото на няколко пъти лентата ще обърне представите Ви за това, което се случва на екрана. Започвайки като съвсем обикновено желание за отмъщение, действието така се завърта, че дори и няма да предположите какво ще се случи в края.
Trick ‘r Treat – третата позиция е отредена за една антология, чието действие се развива по време на Хелоуин. Това си е най-обикновен ужас, който няма да Ви представи нещо ново или изненада, но просто е майсторски навързан и е интересен за гледане.

Тази година, както споменах, няма алтернативна тройка, затова само ще добавя още пет заглавия (по-добре така, отколкото алтернативна тройка и само две заглавия за споменаване):
The Dark Knight, Biohazard: Degeneration, Red Cliff, The Midnight Meat Train, In Bruges

2009

1. Drag Me to Hell 2. District 9 3. Zombieland

Едва ли ще има изненадани тук от първата позиция. Drag Me To Hell е завръщането на Сам Рейми към хорър жанра и той се завръща с трясък. Признавам, че филмчето си има недостатъци, но въпреки всичко за мен заслужено си отнася първата позиция.
District 9 дълго време беше сред не толкова харесваните филми, но след като му дадох още един шанс, успя да се издигне доста нависоко и… заслужено застава на втората позиция.
Zombieland – Зомбитаааааа? На много хора този филм нещо не се хареса, но пък мене супер ме радва. А и Уди Харълсън показа, че си е все същият селянин :Д

Special: Watchmen, Sherlock Holmes, Inglourious Basterds

Тези три филма не мисля, че има дори нужда да коментирам. Всеки ги знае и мненията за тях са смесени, в това съм сигурен.

Просто споменавам и следните пет заглавия, които считам за интересни, но… не дотам, че да влизат в топ 3:
9, Coraline, Ink, Blood Creek, Doghouse
(Тук пък се получи най-некомерсиалната петица, в която има две анимации, два ужаса и… един странен филм :Д)

Ами, май това беше. Сигурно е най-дългата статия в този блог и най-време поглъщатата такава. Все пак съм доволен от резултата. Разбира се, напълно е възможно след време да се сетя за някой пропуснат филм или пък да ми се смени моментното настроение спрямо някой друг… Все пак сега съм на тази вълна и тези филми съм решил, че заслужават.

Ето тук можете да прочетете някои от другите прегледи върху последното десетилетие в киното (които успях да намеря като приключвах поста… вече може да има и други):
Lammoth’s Decade
Ivo’s Decade
Drinov’s Decade
Erin’s Decade
anGelMan Inc’s Decade

Етикети: ,