НИЕ СМЕ ЛЕГЕНДА. От незапомнени времена нашата история се е предавала под формата на приказки и легенди от поколение на поколение. Докато пълзим в мрака, криейки се от света над нас, ние си разменяме слухове, търгуваме с тайни и, най-важното, разказваме си истории, за да минават дългите безсмъртни нощи. Хилядолетие преди хората от тази дигитална ера да развият малките си способности за концентрация, разсейвани от краткотрайни звуци, реклами и двадесет и две минутни сиуационни комедии, нашите новообърнати се учат да наизустяват историята на клана: скритата история на света. Скрили сме своите легенди така, както сме скрили и обезобразените си лица от човешката раса, за вечни времена.
Въпреки спазването на тази традиция, много от историите остават неразказани. Новосъздадените се опитват, но просто не могат да запаметят историята ни дума по дума, така, както са правели нашите предци преди много време. Изкуството на разказването се е загубило, въпреки най-добрите опити на тези, които се опитват да го запазят. При предаването си всяка история бива изопачавана, разкрасявана или опорочавана. Най-лошото е, че много от клана смятат разказите за точно това – просто разкази.
С приближаването на Гехена много от възрастните вампири изчезват безследно, а с тях изчезва и тяхното наследство. Заради това, докато все още имам възможност, ти давам шанс да слушаш и да се учиш.Събрали сме тунел, пълен с Носферату, Сборище на историци, да опишем историята на нашия клан. Заедно, новосъздадени, те ще ви помогнат да разберете кои сте, от къде идвате и защо сме затворени сега в тази мрачна зала дълбоко под земята.

Най-ранните нощи

Тъск, Разказачът на слухове, започва:
Ще започна с най-старата легенда – вероятно вече знаете как започва. Първият вампир е бил Каин, осъден от Бог заради убийството на своя брат Абел. За наказание Каин е бил прокълнат с безсмъртие, за да може да размишлява над своето дело, и е бил изхвърлен от Еден за вечни времена. Казано ми е, че в този момент Каин или е извикал името божие, или е отправил молба към Сатаната. Във всеки случай той е получил силата на Кръвта – свръхестествени способности, които са били изцяло в сферата на Прокълнатите.
Каин създава три деца, с които е обитавал Първия град, познат днес на мнозина като Енох. Някои твърдят, че самият Каин е отговорен за създаването на това убежище. Трите му деца призовават още хора в Енох, които да могат да използват за храна и да стават по-силни. Най-млада от тези вампири се е наричала Зила – тъй като е била най-млада, тя е била и най-недоверчива спрямо своя създател. Нейните по-големи братя Енош и Ирад били напълно доволни сред пределите на Първия град, но Зила била любопитна към света отвън. Докато някои човешки племена били привличани към града, други бягали от създаденото от Каин. Първите смъртни говорели с лошо за Енох – било е място, където грехът е тържествувал, а Божите закони били пренебрегвани.
Нашата история започва с човек, който също не е вярвал в законите на града. Казано ни е, че той е бил ловец, примитивен човек, който е притежавал сила, която е използвал, за да ловува най-силните същества по света. Чудовищата, които бродят в нощта, в тези Последни нощи, са далечни потомци на тези, с които той се е сражавал. Светът вече е забравил техните имена и начин на живот. Докато този ловец е търсел най-лошите от тези зверове, попада на Зила, най-младата от децата на Каин, която е ловувала хората в Енох.
Този мъж, чието истинско име отдавна е потънало в миналото, е дебнел Зила в продължение на сто дни и нощи. Той я е примамил сред пустошта, до гърлото на дълбока пещера. Въпреки, че не можел да я види, се твърди, че е забелязал стъпките й по земята, докато го е следвала. Щом успял да я отдалечи достатъчно от Първия град, сред хаоса на пустошта, забил дървено копие дълбоко в сърцето й. Но Зила не можела да бъде победена толкова лесно. Със силата на Кръвта тя счупила копието на две; с мощта на Кръвта срязала лицето му, оставяйки белег, който никога няма да заздравее; с яростта, с която горяла Кръвта й, тя го запратила срещу скалите на пещерата само с един удар. Неговото тяло, дух и оръжие били прекършени и той бил на прага на смъртта.
Въпреки това Зила била толкова впечатлена от неговата смелост, затова решила да го възнагради със силата на Кръвта и да го Превърне. Тя вече била намразила двамата си братя и знаела, че ако иска да стане по-могъща от тях, ще й трябват смели деца, за да й помагат. И докато слушала шепненето на звяра в себе си, все повече и повече се убеждавала, че това, което прави, е правилно. Погледнала към детето си със състрадание и го наименувала „Носферату”.

Низходящата спирала

Този ловец, Носферату, бил най-силен сред хората; титан, който триумфирал над най-зловещите зверове по земята. Щом придобил силата на Кръвта, тази мощ станала още по-силна. Той станал могъщ като пиел кръвта на своите жертви, но също така се научил да се страхува от трите опасности, от които и ние се страхуваме до ден днешен: огън, слънчева светлина и подлостта на хората. Заради всичката си сила, той не можел да си прости, че не успял да убие Зила. Белегът на лицето му служел за напомняне на провала. Както Зила се научила да мрази своите братя, така ловецът се научил да мрази своя създател.
Щом Носферату получил силата на Кръвта, той станал още по-велик ловец от преди. Братята на Зила научили своите деца как да използват силата на енергията си, докато Носферату бил като звяр, изоставен сред пустошта. В резултат на отричане на загубата на душата си, той развил ужасна злоба към чудовища. Отричайки, че се е превърнал в едно такова чудовище, изкарвал яда си върху по-нисшите създания на земята. И тъй като адски много мразел белега на лицето си, се научил да го крие, както и себе си, от всеки, който погледнел.
Носферату скоро се научил да създава други по свой образ и подобие. Научил своите първи деца как да ловуват и как да гледат без страх другите деца на Нощта. Тъй като възрастните деца на Каин се разпореждали със смъртните в Първия град, ловецът дебнел тези, които срещнел сред пустошта. Преди Превръщането Носферату станал могъщ, защото унищожавал най-силните сред съществата, които намерил. След като Зила го посветила в мрака, той се научил да бъде ловец на хора.

Обвързани с кръв

Легендата разказва, че Каин искал да поддържа контрол над своите деца, затова, за да бъдат послушни, той научил за връзката на кръвта, най-сигурният начин да наложи подчинение. Като насила ги е карал да пият от собствената му кръв редовно, най-старите му деца станали лоялни към него, но докато го наложи, Каин вече не можел да намери всички, които били създадени. По същия начин Носферату се научил да направи децата си лоялни към него; като ги принуждавал към кръвни връзки, той си спечелва клан от верни последователи. И докато подхранвал омразата към своя създател, той направил дузини деца.
Така, както чакал в продължение на сто дни и нощи да примами Зила и да я унищожи, той създал множество деца, които да му помогнат да се издигне и да погълне чудовищата, които са го обрекли за цяла вечност. Но както Силата на Кръвта направила Носферату силен, омразата и угризенията му го отслабвали. Когато ловувал нощно време, се научил да цени уединението, защото то било единственото нещо, което заглушавало шепненето на Звяра вътре.
Една нощ, в момент на страст, той видял красива жена да се къпе покрай поток. Нейното име също е загубено покрай старите истории; днес тя има хиляди имена. Той я изнасилил и изпил кръвта й, а след това, заради обгърналата го страст, й позволил да пие от неговата кръв. Преди да може да я убие обаче, и преди да осъзнае какво е сторил, тя избягала. За разлика от останалите деца на Носферату, тя била свободна, защото не я свързвала кръвната връзка. Ловецът бил толкова разгневен, че събрал всичките си деца. Първоначално им наредил да я намерят и унищожат, но с всяка нощ, в която те не я намирали, гневът му растял.
Когато омразата му станала толкова свирепа, че не можел да търпи повече, събрал армията си и нападнал Първия град. Най-възрастните му деца, които наричал Nictuku, се събрали около него и с тишината на мъртъвци, бродели по улиците, докато не намерили Зила и я нападнали. Последвала ужасяваща битка. В края й, до гърлото на пещерата, пред която Носферату бил Превърнат, Зила го покосила, оставяйки го пречупен и кървящ за пореден път. Децата му избягали, страхувайки се от наказанието, което щяло да последва.

Проклятието

Каин лично дошъл да види какво се е случило. Докато Носферату лекувал раните си, той го погледнал с гнева на бог. Самият Бог бил прокълнал Каин заради убийството на собствения му брат, затова сега Каин застанал пред друг от своите роднини, дете, което се опитало да убие собствения си създател, своята майка, дъщерята на Каин. Самата мисъл за този опит за убийство го изпълвала с необятен и ожесточен гняв. И в този момент, тази омраза му дала сила: Прокълнал Носферату и всичките му потомци. Носферату и децата на Носферату, както и и техните деца били белязани от яростта на Каин, носейки проклятие много по-отвратително от белега по лицето на родителя си. Дори и жената, която успяла да избяга в горите, паднала покосена от това проклятие, кожата й се сбръчкала, лицето й мутирало, костите й се деформирали и за цяла вечност тя трябвало да предава проклятието, което Каин наложил върхи Носферату.
Каин прокудил Носферату от Първия град завинаги. Той пропълзял в горите отново, за да се завърне в пещерата, в която умрял за първи път и да спи докато намери начин да изкупи това огромно престъпление. Годините минавали, а Nictuku чакали покорно, свързани чрез кръв да изпълняват волята му. А жената, която успяла да избяга, Матриарх на нашия клан, тръгнала по света, за да създаде свое собствено семейство и да стане създател на всички ни.
Времето си течало, а най-възрастните деца на Каин създали още дванадесет други, но това не е важно за историята ми. Голям потоп преминал през Първия град и го унищожил, оставяйки Антедилувианите да спят под вълните му докато отмине, но това също не е важно за историята. Ето и края: Носферату успял, в съня си, да намери начин да изкупи греха си. Докато спял, той призовал Nictuku и им наредил да намерят жената, която избягала от него. За да му бъде простено за стореното, той решил да я даде на Каин. Но по това време тя вече била създала множество деца и Носферату се заклел, че ще унищожи всичките и ще ги дари на Каин. Носферату изпратил Nictuku да ги избият един по един и да му донесат прахта им, която да поднесе на Каин, показвайки своето разкаяние по този начин.
Казват, че ние се крием в нощта, защото се страхуваме от света на хората. Твърди се, че се крием от светлината защото сме грозни и се срамуваме от прокълнатата си външност, но това не е вярно. Крием се, защото знаем, че Носферату е пратил своите деца, Nictuku, да ни унищожат и да предложат душите ни на Каин. Останалите деца на Каин знаят, че ще дойде време когато Антедилувианите ще разберат вредата от това, което са сторили и ще се надигнат и унищожат всичките си деца, за да предложат душите им на Каин. За нас обаче изтребването вече е започнало.
И затова пълзим в нощта, разказвайки историите си, очаквайки и ослушвайки се за Nictuku да ни избият. Това е историята за началото на нашия клан. Когато последният от нас бъде намерен и убит ще бъде историята за края.

Загадката Niktuku

Според разказвачите на клан Носферату, Niktuku не са кръвна линия, а най-възрастните деца на самия Антедилувиан. Когато легендарното Носферату се надига срещу своята господарка и нейните отношения, то го прави с помощта на своите свързани от Кръвната връзка деца. Въпреки, че се знае, че тези връзки отслабват с времето, легендата разказва, че Носферату постоянно ги е подновявал като е призовавал децата си, за да пият от безчувственото тяло и да подновяват лояността си. Това не е било без опасности обаче: Ако Niktuku не владееха толкова добре дисциплината Obfuscate, друг вампир можело да ги проследи и да изпие кръвта на Древния. За щастие те били достатъчно силни, за да заличават всякакви следи за своето присъствие… ако е имало такова.
Още един аспект на тези вампири от четвърто поколение е предизвикал множество спекулации сред обществото на Носферату. Някои легенди твърдят, че преди проклятието, Носферату е Превърнал красива жена, обзет от страст, която е позната като Матриарх на клана. Ако това е вярно, „Майката на всички Носферату” никога не се е показвала. Също така тя не е позната под каквото и да е име – Матриарх е просто най-често използваното.
Други митове твърдят, че три от Древните деца са се спасили от Кръвната връзка. Тази теория има доказателства, които я подкрепят, защото се счита, че скандалната (а вече и мъртва) Баба Яга от руските легенди е била дете на Антедилувиана. Ако Матриарха и Баба Яга са били първите две деца, кое е било третото? Знанията за свръхестествените способности на Носферату имат едно вероятно обяснение: Най-високите нива на дисциплината Obfuscate, както се знае, могат да прикрият всички следи за Носферату, затова той или тя може да е ефективно забравен/а. Макар и да има намеци в легендите, за съществуването на подобно създание някога, всички опити то да бъде намерено са забравени или зарязани. Загадката около Niktuku е дразнеща интереса частица от завидното минало на Носферату – толкова загадачна колкото и самото съществуване на Niktuku.

Пролог

Значи под краката ми земята сигурно е чудовищно богата на тунели и тези тунели представляват убежището на новата раса. Наличието на вентилационни шахти и кладенци по високите склонове — всъщност навсякъде освен по поречието — показваха колко универсални са техните укрепления.
-Хърбърт Уелс, „Машината на времето”

Понякога мъртвите не остават погребани. Мрачни тайни, скрити от погледа на любопитните, намират начин да изплуват, като мъртво тяло, носещо се по повърхността на тресавище. Понякога труповете не остават безжизнени мъртъвци също – в противовес със законите на човек и Бог, те се въздигат от дълбините и плъзват по Земята. От най-ниските нива на градската канализация до мрачното сърце на дивото, тези чудовища пълзят сред сенките в очакване на хората. Видът им е шокиращ, миризмата им е нетърпима, поведението им без съмнение е чуждо. Те са гротестките чудовища, познати като Носферату.
Като повечето себеподобни, Носферату също изпитват жажда за кръв и се страхуват от светлината на деня. За разлика от останалите обаче, кланът е прокълнат да се крие от света на хората. Без умора и милост те бродят по земята до настъпване на последната нощ, Гехена, когато Древният, който е създал расата им, ще се събуди от своя безчувствен сън и ще ги унищожи всичките. Нека останалите говорят за романтичния свят на вампирите. За тези създания вампиризмът е без съмнение проклятие; мрачна събда, проклела ги във вечност, хванати в капан в ада на собствената им плът.
За произхода на Носферату се разказва в легендите. Те са наследници на първороден грях, стар като самата история. Преди цяла вечност първото Носферату създава свое дете в момент на страст – действие, за което ще съжалява цяло хилядолетие. Същата страст по-късно го принуждава да възстане срещу съществото, което го е създало – действие, заради което бива прокълнат до края на дните. От този момент нататък Носфератуто и всичките му последователи дегенерират в раса от зловещи чудовища, страховити и отвратителни зверове, които са принудени да се крият от света на хората, за да подсигурят собственото си оцеляване. Обзет от угризения, Антедилувиан Носферату изпраща най-голямото от своите деца да намери и унищожи клана, който е създало. От този момент всички Носферату се прокрадват незабелязано, знаейки, че един ден техният прародител ще опита да изкупи греховете си като ги избие до крак.
Легендата се носи из каналите на Камарилските градове. Това е история, която се шепне от сабатската пасмина, докато си подават ритуалния бокал по време на Vaulderie ритуала. И все пак има много повече за клан Носферату, отколкото Камарила и Сабат подозират.
На пръв поглед Носферату изглеждат като много обикновени същества. Те без съмнение са ужасни, превърнати в грозни изроди още от момента на превръщането им във вампири. Повечето владеят свръхестествени дисциплини, за да останат незабелязани. Някои имат способността да общуват с най-жестоките и диви животни, които съществуват на планетата, а почти всички владеят умението да откриват мрачни тайни, които всеки друг би подминал без да забележи. Под измъчената им плът, в противните си сърца, те крият дори още по-мрачни тайни.
За новородените вампири Носферату са просто отвратителни създания, които дебнат в градската канализация, ловуват из бедняшките квартали или се спотайват незабелязано из местата, където се събират кръвопийци. За съжаление и Камарила, и Сабат са запознати с много малка част от света. Те познават повърхността, но знаят адски малко за подземните лабиринти на Носферату. Водени погрешно от размътващите ума сили на спящите Древни, старите и млади вампири, които населяват този модерен свят, дори не подозират за необятното царство на гиганти.
На повърхността две огромни общества вампири се съревновават за надмощие, но и двете не са сигурни как да се отнасят към тези същества. Първите, Камарила, имат изключително превувеличено чувство за своята сила. Историята им е неумолимо преплетена със западната цивилизация, но колкото повече някой отива от Европа към Северна Америка – Старият и Новият свят – толкова повече влиянието им гасне. Камарилските визионери започват да пътуват още с първите пътешественици, но когато достигнали до края на своите карти – където човек с богат въображение е написал „Тук има чудовища” – те открили забравени колонии от деца на Носферату. Независимо колко далече Камарила се осмеляват да напуснат своите безопасни територии, те винаги ще попаднат на Носферту, които се крият в очакване и се подчиняват на инстинктивни традиции, много по-стари от страхливите методи на цивилизованите вампири.
Второто общество, населявано от Сабат, е било първоначално създадено като негодувание срещу камарилските философии. Войните на Каин често вербуват Носферату като техни съюзници, но и те тепърва осъзнават, че зад тези създания се крие повече отколкото изглежда на пръв поглед. Чудовищата са енигма, скрита под пластове от сбръчкана и измъчена плът. Приетите в Сабат се кълнат във вярност пред Меча на Каин – мърморят клетви, подкрепени с кръвни връзки и изпълнени с благововение ритуали – но въпреки всички, сабатските Носферату са мълчаливи, потайни, любопитни създания.
Изродите имат страстен навик да се спотайват в комуни с други от техния вид когато имат възможност. Носферату, което е в съюз със Сабатска група, ще се бие до Последна смърт, за да защити своите съюзници, но все пак то иска места, на които да може да остане само, планиращо ужаси, разбирани само от други като него. Кланът е едновременно най-зверският и най-човечен в редиците на Сабат – господари на подвеждането, тихи ловци, потайни пътешественици, до последното прикрити и без съмнение ужасни чудовища.
Извън пределите на тези две общества, други вампири се събират и кроят планове за унищожение на човешката раса и конспирации срещу своя вид. Някои от нощните създания шепнат, че са си добре сами и отказват диктата на която и да е секта. Стаени наблизо, пратениците на клан Носферату ги слушат послушно. Някои претендират да са анархисти, кроейки планове да свалят водачите и на двете общества. Докато техни банди и армии се събират, Носферату тихо следват авангардите в битката. Независимо къде децата на Каин ще струпват своята войска, тихите и незабележими създания вече са там и ги очакват.
Отлъчени от двете общества, клана тайно събира своите. Пасмини от Канализационни Плъхове, Изроди и други ужасии се сбират в най-дълбоките част от градските канали, в най-далечните части на пустошта или във всяко едно уединено убежище, където те могат да кроят планове незабелязани и без да бъдат усетени от другите вампири. Отвъд всичко друго те са Носферату, които делят едно общо проклятие и обща нужда за оцеляване. Тяхната цел, тяхната култура и екзотична натура остават мистерия за тези, които бродят по открития свят. Сега, най-после, ужасна миризма и още по-ужасни разкрития започват да се надигат от техните лабиринти под земята. От утайката на вампирското общество, от дълбините на каналите, скрити под безкрайни реки от урина и фекалии, мъртвите се надигат отново, показвайки се в своята истинска и ужасяваща форма.
Още от времето на проклятието върху първото Носферату, неговите деца се спотайват сред скритите и забранени части от света, избягвайки отмъщението му. За да могат да оцеляват, те са формирали любопитни общества, които надминават всички граници на вампирските секти или философските пътища. Някои от тези тромави, ужасяващи същества избират да се изкачат на повърхността, но повечето остават дълбоко скрити сред сенките на света, очаквайки Последната нощ. Докато Гехена наближава и Краят на Дните започва, вече няма нужда от подобно вечно търпение. Забравени шайки Носферату се появяват от сенките, за да заемат своето място сред среднощните битки. Погребани дълбоко под човешката цивилизация за хилядолетие, мъртвите отново ще ходят по земята.

ПП: Забравих да спомена, че преводът си е изцяло авторски и го превеждам за вече споменатия един пост по рано портал. Възможно е да има грешки и неточности, ама ме мързи да си давам много зор с проверката :Д Ако някой някога някъде реши да го ползва, едно мерси може да каже. Няма да му се разсърдя. Скоро очаквайте още!