Подходих с изключителен интерес към тази книжка, защото от една страна много харесвам Геймън, а от друга, защото обожавам краткия разказ.
С най-голямо съжаление трябва да кажа, че останах изключително разочарован. Добре, че беше Коралайн, че да отсрами книгата. Въвеждащата повест е прекрасна наистина. Тук Геймън блести в цялата си красота и поднася една наистина красива история за малко момиченце, което се сблъсква със зло в новото си жилище и трябва да спаси целия си свят, а и родителите си между другото.
От там нататък обаче нещата се сгромолясват с ожесточена скорост и потеглям по един наклон, от който връщане няма. Не знам дали това са някакви много стари разкази на автора, от които издателството се опитва да изкара малко допълнително пари или са писани в някакво странно и експериментално настроение, но… От един на друг се опитваха да покажат колко безинтересни и скучни са. С няколко изключения, повечето наистина не привлякоха вниманието ми по никакъв начин. Може да си имат скрита (или не чак толкова) поука, може да опитват да внушат някакво особено настроение у читателя, не знам. Определено обаче може да бъдат пропуснати.