Month: May 2010

Past Tense

Тези дни се случи да прехвърля старите постове, от самото начало на блога, още от края на 2007 и началото на 2008 година. Къде от скука, къде от чудене какво да правя, къде просто, защото исках да си припомня разни работи – било то добри или лоши. Направих една бърза съпоставка наум с постовете си от последните няколко месеца и определено забелязвам огромната разлика. Истината е, че едно време пишех повече за себе си. Използвах блога точно за това, за което го възприемах тогава – личен дневник (да, точно като този, който хората си държат в чекмеджетата под формата на измачакана и изтормозена от времето тетрадка). Но пък и от друга страна преди години самото понятие блог нямаше идеята, която се е разпростряла като чума сред интернет пространството.

Едва ли много хора си спомнят някои от първите сайтове, които предлагаха подобни услуги (още преди понятието блог да се наложи дори) като лайвжурнал да речем, който преди 5-6 години беше нещо коренно различно от това, което е сега (и най-вече нямаше толкова много гнусни и досадни реклами и платени услуги). Сега вече са повече от мравките върху парче храна, изпуснато до мравуняк. В днешно време е модерно да имаш блог и да пишеш в него информативни и/или интересни статии, които хората да четат и да коментират. Блоговете неуморно се борят за едно по-високо място в българското блог пространство (интересна дума, нали?) и непрекъснато се появяват все нови и нови блогове, които поднасят едни и същи новини, просто преразказани по различен начин (къде по-добре, къде по-зле).

Спомням си как преди много време някой “умник” тип Сиромахов беше наплюл много жестоко блоговете в обширна и не особено съдържателна статия (няма начин да я намеря така или иначе), в която се твърдеше, че именно те (блоговете) пълнят интернет пространството с глупости и ненужен спам (говорим най-вече за личните блогове). Един вид, че прецакват сериозно резултатите при search query-тата и сред първите страници излизат неща, които най-малко ти се иска да отвориш, спрямо това, което си търсил. Чудно ми е какво ли би казал сега този същият индивид.

Но аз се отклоних от основната си идея, която е моят блог. Другите не са важни в момента :Д
Както вече казах (следва recap), личните постове постепенно и много осезаемо намаляха за сметка на разни други такива, които и без това никой не изгаря от особено желание да прочете. Не че нещо от това ще се промени де, нямам намерение да пиша постове от рода на 1-2 изречения, както съм правил преди, но все пак… Просто напоследък ми липсва самото желание да пиша май. Седна ли веднъж, няма спиране (както сега, примерно), но целта е да седна и да започна.

Определено ми се въртят разни неща из главата, но не е ясно кога и как ще се случат… но ще се случат, трябва да се случат… А за начало си търся спонсор, който не изгаря от желание да си получи парите обратно ;ДД


Everything Remains (As It Never Was) by Eluveitie

Who will measure the dimensions of antumnos?
Who can tell the gauge of its veil?
Who can manifest the size of its maw?
And infer the value of its stones?

Yet the glowing wick will not be quenched
The sown fire will never die

What is
What ever was
What ever is to come
What would
What ever should
It will remain as it never was

Eternity’s past was repeated in time
The eternal knot will be unbroken
Whence comes the motion in this picture?
Where does the moment go when it steals away?
Who will pen the pages of the time?
Who will be the audience when the curtains rises?

Where do we go. question mark.
What have we become. question mark.
Whither went what was. question mark.
Shall there ever be dawn. question mark.
Did we ever change?


Book vs Movie: Låt den rätte komma in

Днес избрах нещо, което смятам, че всеки почитател (а и не само) на вампирските романи (а и на ужасите като цяло) трябва да прочете и гледа поне веднъж в живота си. Не знам дали ще намеря друга такава двойка от книга и филм, която да въздейства по подобен начин. Става дума за романа на Йон Айвиде Линдквист ‘Покани ме да вляза’ (в български превод, отскоро издаден от “Колибри”) и шведската му екранизация с едноименното оригинално заглавие “Låt den rätte komma in”.

Историята:
Действието се върти основно около Оскар – 12-13 годишно момче, което има проблеми в училище със съучениците си; типичен пример за аутсайдер, който бива тормозен и подиграван при всеки удобен случай от “побойниците” на класа. Един ден в съседния вход се нанасят момиче на неговата възраст и мъж, който се предполага, че е нейният баща. Постепенно се оказва обаче, че новодошлото дете е вампир, хора започват да изчезват от града, кръв се лее. Представят ни още няколко главни герои – родителите на Оскар, по-големите деца от блока, местните пияници. Всеки по един или друг начин намира своето място в историята.
При поредния опит да се снабди с кръв, за своята любима, “бащата” на Ели бива разкрит и залива лицето си с киселина, което го води в местната болница. На Ели й се налага сама да си набави кръв, за да не умре, и прави редица грешки. Единствената утежа й остава обичта и компанията на съседското момче. Самият Оскар е раздвоен между фактите, които знае и това, което сърцето му говори.
Събрал достатъчно смелост, той се изправя срещу своите мъчители и скоро те идват за отмъщение. Един последен сблъсък ще промени живота му завинаги.

Книгата:
Книгата на шведския писател е повече от прекрасна. Препоръчвам я на всички, които си падат по книги, които комбинират малко ужаси, малко драма, малко романтика… Има много силна атмосфера и адски добре развити и представени герои (макар някои от тях към края да ги забравят, но то така и трябва предполагам :д). Линдквист владее прекрасен начин за изразяване на мислите си на хартия и няма да Ви остави да скучаете нито за секунда. Героите му се обикновени хора, без специални възможности или измислени добродетели. Показани са както добрите, така и лошите им страни, техните външни и вътрешни битки. Действието следва една равномерна линия на приливи и отливи, което достига перфектен баланс между двете.

Тук ще си позволя да копирам мнението си, което съм писал за лентата на 11.02.2009, в което достатъчно ясно съм изразил позицията си без да съм чел книгата.

Филмът:
Каквото и да ми говорите, това е много други неща, но не и хорър.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, която е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10

Сравнението:
На много места четох, че книгата е с много пъти по-добра от екранния си еквивалент. Е, не мога да се съглася с това. Книгата е по-добра в много отношения, не споря, но… Екранизацията също е направена майсторски, а сценарият, който също е дело на Линдквист, поднася много точно и дословно случващото се на белите страници. Има, разбира се, промени, които може би са били наложени от ред съображения, но като цяло духът се е запазил. Рядко можете да срещнете толкова добра симбиоза между филм и книга. Псевдо мудността на първия лисва във втората, но пък този странен вкус в устата, който лентата остава след края си липсва при книжния формат.
Едно обаче е сигурно на 100% – и двете си заслужават адски много и са абсолютно задължителни за всеки, които смее да се нарече фен на вампири или ужаси.

Единствено ме притеснява, че студио Хамър са закупили правата за английска версия на книгата и не е ясно какво ще поднесат след година-година и нещо.


Angel by :wumpscut:


Angel Come To Me
To Me Come To Me
Angel Belong To Me
To Me Belong To Me
Angel You Have Wings
To Fly Fly To Me
Angel Do You Doubt
No Need To Have Doubt
Angel Feel My Love
My Love For You
Feel My Love For You
Angel Carry Me To You
To Your Home
To Paradise
Angel I Would Lie For You
For You Just For You
With My Yearning Heart
And Angel I Would Die For You
For You Just For You
With My Burning Heart
Angel Don’t Feel Liable
For Me And My Pain
Don’t Feel Liable
Cause Angels Must Be Free
High Up From This World In Eternity
Angel I Could Clip Your Wings
To Catch All Your Love
To Calm Your Pain
But Angel This Would Be So Wrong
You Would Bleed To Death Immediately
So Angel Come To Me
Heal My Glaring Pain Voluntarily
I Love You


Riverside Live in Sofia

С не особено малко закъснение се появява и моето скромно мнение за концерта, който се състоя точно преди една седмица в клуб Блу Бокс в София.
В интерес на истината денят си беше адски каръшки и за малко да не стигна до София, за което със сигурност след това щеше да ме е доста яд :Д Причината за това е, че нямаше места в автобуса в 18:00 часа, което ме принуди (след минутен размисъл) да взема билет за 19:00 (и то във втория автобус). Успокоявах се, че така или иначе началото няма да е точно в 20:00 както бяха обявили, че колкото и време да свири подгряващата група, все ще успея да стигна с максимум 1-2 пропуснати парчета от страна на титулярите. Все пак, за мое щастие, нещата се наредиха сравнително добре и успях малко след 21:00 да влезна в клуба, където тъкмо беше приключило изпълнението на Pantommind. Никога не съм ги слушал, а и този път не ми се отдаде тази възможност, което пък от друга страна засилваше безразличието ми към този факт. Повъртях се малко, срещнах обичайните заподозрени по тези концерти и постепенно започнах да успокоявам нервите си от случилото се последните 3 часа. Някъде половин час по-късно беше поставено и началото на изпълнението на поляците с откриващите ритми на Hyperactive, което все пак беше и целта на посещението.
Каквото и да кажа сега, ще бъде малко. Каквото и да кажа, няма да може да предаде адекватно емоциите, които тези хора акумулират чрез своята музика. Каквото и да кажа, ще бъде само безлични думи.
Групата, която си идваше със собствено озвучение и техници, поднесе едно наистина незабравимо шоу с перфектен звук и атмосфера. Българската публика, която не беше нито прекалено много, нито прекално малко, а в едно сравнително балансирано количество, окуражаваше музикантите през цялото време. Те откровено останаха изненадани и дори леко стреснати от подобно посрещане, но бързо успяха да се окопитят и да дадат най-доброто на което са способни. Поднесоха абсолютно целия нов албум, разпръснат из сет листа за сметка на повече от по-старите си неща, които поне на мене ми липсваха, но дори и така няма място за оплакване. Музиката те вдига, поднася и хвърля в един вихър от най-разнообразни емоции. Единственото, което можеш да направиш в такива моменти, е да й се отдадеш и да й се наслаждаваш максимално.
Освен вече споменатите пет парчета от новия албум, Riverside зарадваха феновете си и с изпълнения на Cybernetic Pillow, Conceiving You, Rainbow Box, Parasomnia и Dance With The Shadow. Концертът завърши с последната песен от последния албум Anno Domini High Definition, а именно Hybrid Times. Но всеки много добре знае, че това не е краят и много бързо групата излезна за първия си бис в лицето на Rapid Eye Movement и 02 Panic Room. Последваха поклони, благодарности, радости и… бурните викове на публиката. Тук сме свикнали на втори бис все пак ;Д И той не закъсня с Lucid Dream IV.
За пореден път се убеждавам, че именно тези концерти са нещото, което ме кара да се чувствам жив и внася огромна доза разнообразие в и без това не особено разнообразното ми ежедневие. В момента дори не мога да си представя (просто такава опция не съществува) какво би било ако спра да ходя по концерти. Riverside ми се издигнаха изключително много в очите след това представяне и се надявам, че някой ден пак ще се върнат.
И накрая (този път малко по-кратко се получи, но толкова) благодарности на Иво, че ме приюти в тях вечерта, че определено 4-5 часа щяха да се побъркам от чакане на влак и чудене с какво да си губя времето ;Д
Един страхотен концерт, една страхотна вечер!


Beavis and Butt-head in Virtual Stupidity Walkthrough

Не мисля, че ще се изненадате като Ви кажа, че играта е изключително глупава и сравнително лесна. Цялата (при положение, че знаете какво да правите) може да се мине за малко над час. Има достатъчно странични неща за правене, които с нищо не спомагат да превърнат изжияването в по-приятно. Като цяло не е нещо особено, но все пак, ако някой реши да се пробва и има проблем… ето малко помощ.
По принцип новите локации се появяват като героите научат за тях. Като цяло повечето неща се появяват след като чуете за тях. Затова, ако нещо не се е появило на картата или в диалозите, значи някъде Ви очаква персонаж, който да Ви го каже.


Book Vs Movie: Northern Lights

Днес реших да започна нещо ново. което не е ясно колко ще просперира и процъфтява като идея, но поне като за начало имам малко събран материал, та ми е интересно. Новата рубрика има за цел да противопоставя даден филм срещу своя книжен еквивален, който е бил ползван за идеята/екранизацията и така нататък. Всяка такава статия ще бъде разделяна на три части – кратко ревю на книгата, кратко ревю на филма (от гледна точка на самостоятелни продукти и entertainment value) и, разбира се, целта на поста – сравнение между двете (което не значи автоматично, че ще спазвам тази структура, важна е идеята :Д).

Бих искал да открия тази рубрика с първата книга от фентъзи трилогията на Филип Пулман ‘Тъмните Му Материи’, а именно ‘Северно сияние’, която у нас, а и в Щатите, е по-позната като ‘Златният компас’.

Историята:
Първата глава ни запознава с Лира – опърничаво и устато момиче, което обича да се забърква в неприятности и не слуша какво й говорят възрастните. Светът, в който тя живее, е подобен на нашия, но всеки човек си има “демон” – създание, което винаги е с него и което споделя болката и радостта на своя господар (в следващата книга се загатва, че е нещо като душата, но не в теб, а до теб). Бивайки на грешното място в грешния момент, Лира става свидетел на това как преподавателите в университета, в който живее, гласят планове за убийството на нейния чичо Лорд Азриел. Успявайки да ги осуети, тя се забърква в поредица от действия, които променят живота й завинаги.
Деца изчезват от улиците на града и когато това се случва и с нейния добър приятел Роджър, Лира е убедена, че трябва да разбере какво става. В същото време тя е дадена на госпожа Колтър, която да се грижи за нея и да й покаже света. На пръв поглед красивата млада дама е перфектната майка, която Лира никога не е имала, но нещата се оказват много по-сложни от това и самата госпожа Колтър се оказва замесена в отвличанията.
Момичето, с помощта на циганите, се впуска в приключение, в търсене на скривалището на групировката, на чело на която е самата госпожа Колтър – нейната истинска майка. По пътя се сдобива с нови съюзници в лицето на тексасеца Лий Скорзби и бронираната мечка Йорек, на която помага да си върне бронята, а по-късно и властта на всички мечоци.
Целта на Лира е да намери и освободи отвлечените деца и баща си, който се оказва самият лорд Азриел. Но нещата не са толкова прости. Интриги, лъжи, убийства, война – всичко е част от трънливия път, който момичето трябва да измине, за да се справи с проблемите си. Малко са хората, на които може да се довери, а още по-малко тези, на които може да разчита за помощ.

Книгата:
Самата книга е написана изключително увлекателно и обрисува всеки един от героите със замах, който задължително ще привлече вниманието Ви. Пулман е създал един алтернативен свят, който хем прилича на нашия, но и в същото време се различава по толкова много показатели. Случките се нижат бързо и нито за момент няма да Ви доскучае. Нещо, с което следващите книги за съжаление не могат да се похвалят. Лично на мене само тази, първата, наистина ми хареса от поредицата. Съвсем заслужен и Карнеги медалът, който “Златният компас” носи на Пулман.

Филмът:
Лентата на режисьора Крис Вайтз се различава изключително много от книгата в доста аспекти, които са породени от страха на студиото. Книгата има няколко доста противоречиви теми относно църквата и разбиранията за Бог, с които Ню Лайн не желаят да поемат риск. Рейтингът от PG-13 също налага премахване на няколко по-брутални сцени на насилие и жестокост. Освен това има и няколко фундаментални промени, особено във финала.
Но ако оставим това на страна, самият филм не е чак толкова интересен. Поне аз не мога да кажа, че останах особено очарован. Макар да се опитвам да го гледам като самостоятелен продукт, абстрахирайки се от книгата, ще ми е малко трудно, защото все пак книжната версия ми харесва. Но като цяло един от най-големите минуси е монтажа на сцените. Всичко изглежда накъсано и несвързано. Всяка една сцена, в повечето случаи, започва и завършва някак рязко и грубо. Няма плавно преминаване от един кадър в друг (когато това е възможно). Цялото действие сякаш седи разпокъсано на парчета, защото в опита си да се вместят в рамките на 120 минути и да останат максимално верни на книгата, авторите му са се провалили много епично.
Иначе останалите неща са сравнително сносни, но някак си не могат да привлекат вниманието по същия начин, по който самата книга.

Сравнението:
Мисля, че от обяснението ми за филма, на всички вече стана ясно, че за мене екранизацията на ‘Златният компас’ е пълен провал. Филмът не само, че не я показва достатъчно добре историята в книгата, но и като филм се проваля заради някои от споменатите вече недостатъци. А няколкото дребни, но значителни промени по сюжета, които едва ли не оказват огромно влияние по-нататък, допринасят допълнително за моя неприязъм.
Искаме ми се да кажа поне нещо хубаво за опита на Ню Лайн и Крис Вайтз, но в момента не мога да се сетя за нищо такова. Цялата атмосфера и история на книгата са потънали безславно под грозния и разпокъсан сценарий на филма. Именно затова мога само да се радвам, че студиото се е отказало да прави продължение и няма да се захваща с екранизиране на другите две книги (поне за момента)


Song of The Month – May

По технически причини, този месец с малко закъснение идва и песента 🙂

Тук изборът ми е много простичък и лесен. Инджой 🙂

Песента е I Surrender от последния албум La Parade Monstrueuse на In Strict Confidence. Въобще целият албум е страхотен и почти няма слаба песен (с 1-2 изключения). Силно го препоръчавам 🙂


Plugins Bring The End… of the World?

Не че на някой му дреме особено, но най-после успях да си подкарам пак административната част на блога, която близо едно десетина дена не функционираше. Близо десет дена аз се чудех защо не мога да влезна в админ панела на уърдпреса, а то какво се оказа. Както обикновено заради някакъв смотан плъгин, който, на всичкото отгоре, си седи активен от близо година (друг е въпросът, че не го ползвам :Д). Но днес най-после започнах да преименувам папките със скромното количество плъгинчета, които ползвам и… резултатът е на лице.
През уикенда трябва да подготвя цели четири поста, между които ревю на страхотния концерт на Riverside неделята, помагало за грешката в гейм индустрията Beavis & Butt-head in Virtual Stupidity, първият пост от новата рубрика Book vs Movie, и един пост, които ще е част от по-голяма статия, която е предвидена за gothic.bg, но чак като бъде завършена :Д
Освен това тези дни закупих хостинг от icn.bg, на който е предвидено да преместим готик сайта и въобще да имаме по-голям контрол и свобода върху… всичко…
Въобще, не е като да няма работа, само и време да имаше 🙂


Blade Runner Walkthrough

От доста време не бях сядал да драсна някое ново помагало поради липса на свободно време и желание (разбира се), но тази игра определено ми направи много силно впечатление благодарение на изключително многото варианти, по които може да поеме действието, а и с това генериране на персонажите в началото, за което дори не разбирате, обира точките 🙂
Всеки знае Blade Runner, та затова мисля, че играта няма нужда от представяне. Който е гледал филма на Ридли Скот с Харисън Форд или е чел книгата на Филип Дик, знае за какво става дума. Самият сюжет не следва този на споменатите източници, а представя алтернативна история, която се развива паралелно.


best ark server hosting