Архив за месец: May, 2011

30 Days Movie Challenge D15

   Пуснато от: Silentium   в 30 days movie challenge, movies



Ден 15: Любима адаптация по пиеса

Тук ме накараха да се замисля. Като видях предните дни, не ми се искаше да слагам още един празен ден… Обаче… мисля, мисля… и както се казва в една тъпа шега… се усещам, че само си седя…
Колкото и да си напрягам мозъка, не мога да се сетя за пиеса, превърната във филм в последствие, който да ми хареса (че не съм гледал самата пиеса, това е ясно ;Д)… Още повече една солидна част от филмите, за които се сещам, са и по книги реално погледнато, но след книгата първо са адаптирани за сцената, а след това за голям екран – като “One Flew Over the Cuckoo’s Nest”, примерно. Който чете блога може и сам да се досети, че моя милост не е кой знае какъв фен на филми като “Grease” или “Chicago” (мда, гледал съм ги, колкото и странно да звучи… едно време гледах почти всичко ;Д)… Още няколко по-интересни заглавия, които мога да посоча, са “Dial M For Murder” и “Driving Miss Daisy”, но не са ми кой знае колко любими. За “12 Angry Men” съм чувал хубави неща, но никога не съм гледал, за да мога да го поставя тук. Затова… ще поставя един филм, който навремето много ми хареса, но… сега не съм чак толкова убеден дали ще има същият ефект. Не съм го гледал от години (над 10 сигурно) и трудно ще се престраша да го направя отново… поне не скоро… ;Д
И все пак… става дума за ето това:

A Few Good Men (1992)

Лентата е заснета по пиесата на Аарън Соркин, който е и сценарист. Беше много хубав филм навремето и все още мога да го нарека любим…

Етикети: ,


Taltos by Steven Brust (RC2011 #20)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




След кратка пауза и няколко други книги, се връщаме отново към поредицата на Стивън Бруст за наемника-убиец Влад Талтош. Четвъртата книга ни връща доста назад във времето и разказва за приключенията на героя в Пътеките на мъртвите, за запознанството му с Мороулан, Алийра и Сетра. Това всъщност се явява (както е модерно в днешно време да се казва) прикуъл на предните три книги. Не знам дали е и на цялата поредица, защото съм само на петата книга в момента, но това не е толкова важно. Подозирам, че в даден момент толкова ще се изчерпя, че ще се наложи да правя копи-пейст на репликите от предните постове, защото всичко е като една огромна книга, а всяка една малка книжка като отделна глава (ама то и това май го казах, ето… започнах да се повтарям вече). Това е от гледна точка на стила на Бруст. Няма никаква промяна. Ако Ви харесват предните като изразяване и начин на писане, то и тази, а подозирам и следващите, също ще Ви допадне.
Все пак, за да не бъде напълно скучен и повтаряем този пост, няколко неща, които ми направиха впечатление. Едно от най-основните неща е, че явно главната сюжетна нишка се е оказала прекално кратка и, за да може да запълни страниците, Бруст е решил да разказва паралелно и за първото “професионално” убийство на Влад (и порастването на Лайош в този ред на мисли ;Д). Не че има лошо, а и си беше интересно, но това изключително много разпокъсва книгата и не позволява на читателя да се средоточи в действието както му се полага. Не е кой знае каква болка за умиране, но си дразни на моменти, особено като започне да се случва нещо в едната повърхнина и… ни запращат в другата.
Все пак, Талтош е наистина интересна книга, а и разкрива неща, за които в предните толкова се споменаваше. Въобще препоръчвам поредицата като цяло. 🙂

Етикети: ,


30 Days Movie Challenge D14

   Пуснато от: Silentium   в 30 days movie challenge, movies



Ден 14: Любим документален филм

Е, това филмово предизвикателство хич не ми харесва нещо. Много празни дни ще има, така като гледам. За съжаление (или не), чак пък любим документален филм си нямам. Още един празен ден.
Утре вече дано е по-добре :Д

Етикети: ,


30 Days Movie Challenge D13

   Пуснато от: Silentium   в 30 days movie challenge, movies



Бях го спрял това за известно време, но… продължаваме.

Ден 13: Любим “chick flick”

Е, айде сега, няма нужда 🙂 Още един празен ден от мен :Д

Етикети: ,





Вторият роман на Шекли в книжката. Тук вече става дума за огромна затворническа колония-планета, на която пращат затворниците от Земята. Паметта им е изтрита и те трябва да започнат нов живот, като намерят своето място в тази опасна цивилизация. Главният герой трябва да се бори за своето оцеляване, като в същото време да разкрие обстоятелствата около своето престъпление и да опита да се върне на Земята.
В интерес на истината, книгата ми хареса, но беше с една идея по-слаба от предната. Този път краткостта й от има-няма 150 страници не й помага, а точно обратното. Шекли сякаш е искал да вмъкне много идеи, но поради някакви причина само е загатнал за някои, а други открито е оставил напълно недоразвити. Голяма част от героите са като някаква притурка на фона на общото и никога не се развиват. Дори основният герой седи като едно плоско парче дърво без каквито и да е симпатии. Иначе светът и живтотът на Омега са прекрасно обрисувани, но отново сякаш остават да висят във въздуха… без особено покритие, като купчина идеи, които авторът е искал да си опише, че да не забрави за по-късно.
Едно, обаче, от най-слабите неща тук е финалът. Шекли се впуснал в едни сухи и не особено интересни опити за обяснения не цялостното битие на планетата ни, превръщайки последните страници в нещо като урок по история. Не е лошо, но човек ще очаква нещо да се случи след това, а то… всичко приключва. Сякаш е искал по-бързо да сложи край, защото е бил притискан от краен срок или нещо подобно :Д И макар да си има завършен вид (няма да спойлвам, сами ще прочетете какво точно имам предвид), в читателя (тоест в мен ;д) се заражда едно такова особено усещане за незавършеност, за нужда да прочете още.
Не ме разбирайте грешно, въпреки всичките си недостатъци “Цивилизация на статуса” ми хареса и си струва да бъде прочетена… поне един път.

Етикети: ,


Book Vs Movie: I Am Number Four

   Пуснато от: Silentium   в day/night, versus



Последният такъв Versus е бил точно преди една година и един ден. Мисля, че е време за нов. И тъй като напоследък нямам нито време нито желание да се занимавам кой знае колко, избранникът ми днес е перфектен, защото ще мога да излея омразата си върху му. Точно така, правилно прочетохте, ще има хейт, и то много силен :Д Затова, ако случайно сте фенове на книгата или, недай си боже, на филма, то по-добре спрете докато е време… иначе после и мен ще псувате.

Историята:
Сюжетът не е нещо кой знае какво, но не е и чак толкова зле като идея. Планетата на главния герой е унищожена от зле и завоевателна раса и той, заедно с още няколко като него, идват на Земята, където се опитват да се укрият и един ден да развият дарбите си и да се изправят срещу нашествениците. Всичко е пределно ясно и просто, без опити за философвстване или остроумие. Както можете да се досетите началото започва с нашето момче, което е следващо (няма да се впускам в обяснения защо, в книгата ще намерите такова) и скоро нещата се объркват и той трябва да се бори за живота си, като в същото време се опитва да запази и този на новите си приятели.

Книгата:
Всъщност за отрочето на Джеймс Фрей и Джоби Хюз, или както са се писали – Питакъс Лор – вече писах кратко мнение, което можете да прочетете тук. Няма да се повтарям прекалено много. Исках да прочета книгата преди да гледам филма, за да мога после ясно и точно да направя хубаво сравнение. Признавам, че книгата въобще не ми хареса, но след като гледах екранния й еквивалент, малко ми се покачи мнението. Остава си глупава и безинтересна книга, но поне авторите са се опитали да обяснят някои неща и дадат отговори на доста от въпросите. Какво имам предвид? Нека минем на…

Филмът:
Пълна и абсолютна боза. За сто и десетта си (или колкото там бяха) минути лентата на Ди Джей Карузо по никакъв начин не пресъздава дори и малка частичка от атмосферата на книгата. Скучен, муден и бавен, този филм погазва и без това не особено интересната книга, променяйки същинския сюжет по такъв начин, че поражда повече нови въпроси, като в същото време не дава никакви отговори и на и без това зададените. Липсата на каквито и да е обяснения за случващото се превръща всяка минута като в истински кошмар за търпението на зрителя. Отделните сцени седят като държащи се на конци кукли без каквато и да е връзка помежду им. А самите актьори с пълна сила се опитват да помагат на всеобщия ужас и хаос, който ги заобикаля. Смисъл, логика, връзка между диалозите няма нужда дори да опитваме да търсим. Вярно, че това е фантастика и си имаме едно ужасни и гадни извънземни, но все пак… поне малко да се бяха постарали. Не се е налагало да го мислят, имали са го всичко това наготово, но сценаристите явно са решили, че не е достатъчно добро и са се изгаврили жестоко.
Мисля, че стана ясно на всички що за глупаво недоразумение е тази лента, а 40те минути, които изгубих, за да я гледам, няма кой да ми върне (че да ги изгубя поне за нещо по-смислено).

Сравнението:
Не знам как мога да сравнявам две абсолютно глупави и безмислени неща. Може би можем да наречем книгата “зле”, а филма “голямо зле”. Истината е, че след като прочетох книгата и си съставих това отрицателно мнение за нея, си казах, че лентата няма как да бъде по-зле. Оказа се, че греша… и то много. Обещавам за в бъдеще да не си мисля такива неща. Откровено казано (или истина номер 2), ако не бяха тези груби промени по сюжета и всичките липсващи обяснения, които в книгата, колкото и да беше зле, си бяха дадени много добре и, в повечето случаи, доста на място.
Определено не съм много сигурен какво мога да кажа. Ако още не сте гледали филма и/или не сте прочели книгата, приемете думите ми на доверие – НЕ ГО ПРАВЕТЕ!!!!!1 (единицата е много важна). Загубата на време е сигурна. Време, което после ще Ви е яд, че сте похабили по точно тези прекрасни произведения на изкуството. Просто не си струва. Те не си струват 🙂

Етикети: , , ,


Change of Plans

   Пуснато от: Silentium   в day/night




Едно ново начало.
Един нов край.
Или просто някъде по средата.
Остана само още един ден. Един последен ден във Вискомп. Има моменти, в които се чудя защо или какво по дяволите правя. Тези дни на няколко пъти ми се случи, като кажа, че напускам работа и не съм си намерил нова, да ме гледат странно хората и обикновено да задават: “Ама как така?”. Не е толкова трудно, всъщност. Имам пари, смятам, че ще оцелея известно време без работа. Малко почивка един вид. Колко и докога ще издържа зависи от една камара фактори, но не е сега нито времето, нито мястото да мисля за това. Само знам, че това е една крачка, която се налагаше да направя. Крачка, която обмислях от близо половин година. Няма вече връщане назад. Единственото нещо, за което най-много съжалявам, това са проектите. И да сме още по-точни, един голям проект с няколко подпроектчета. Сигурно звучи странно, но това е проект, за който се грижа от началото си в тази фирма; проект, който израстна и се разви заедно с мен. През последните две години аз отговарям изцяло и за него и всички (почти) нововъведения са мое дело. Сякаш оставям едно малко дете на произвола на съдбата. А то ще пострада, сигурен съм в това. Глупакът, с който движим нещата, в Германия съм убеден, че ще се възползва максимално от моето напускане и ще опита да наложи идеите си, които категорично съм отрязал през последните месеци. Познавам го и знам, че ще е неизбежно. Ще опита пак :Д
Какво следва? Нямам никаква идея. Дори не искам да се замислям в момента. Още нещо, което хората около мен не могат да проумеят е, как мога да се махна от работа с подобни свободи и толкова хубава (да се чете “висока”) заплата… особено за Пловдив. Ами много е просто – писна ми. Нямам нерви да се занимавам повече с тези глупости. Дори най-малките неща започнаха да ме дразнят и в даден момент човек осъзнава, че е дошъл момент, в който е по-добре просто да… отсъпи. Ако не го направи… кой знае какво може да последва. А последствията ще навредят най-много на него.
Но стига толкова философски размисли. През следващите месец-два мисля да се отдам активно на steam/ps3 gaming и да не си подавам много-много носа от нас. А след това… след това ще го мислим отново. Може пък да се появи предложение за работа точно в най-неочаквания момент. Може да намеря нещо на място, на което не съм и предполагал.
Времето ще покаже 🙂


I Am Number Four by Pittacus Lore (RC2011 #18)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




За по-запознатите, да, това е книгата, върху която е базиран и филм със същото име (то обложката е тази на летната на Ди Джей Карузо). Все още не съм гледал въпросния кино “шедьовър”, какъвто не се и съмнявам, че е. Нарочно. Исках да прочета първо книгата, а след това да направя хубаво сравнение (за Versus категорията, примерно). Е… прочетох книгата. И искам да кажа, че въобще не съм кой знае колко впечатлен или очарован. Действието ни запознава с млад извънземен и неговия “настойник”, които са избягали на нашата планета след като тяхната е била унищожена. Преследвани са, естествено и всичко води до кулиманционната развръзка и битка с лошите. Няма да се впускам в подробности, но само ще кажа, че за книга от 300 страници, първото реално случващо се нещо е около сто и петдесета. След това имаме 50-60 страници финална битка и… толкова.
Да, правилно ме разбрахте, скукаааааааа. Първата половина от книгата ни занимава с вътрешните и житейски проблеми на главния герой, за неговото влюбване, за начините му да се справи с побойниците и развиващите се у него сили. Всичко е поднесено по един адски скучен, клиширан и много познат начин.
Книгата има още един аспект, който аз не харесвам, а именно начина на предаване на действието. Тук то не е в минало време (отидох, да речем), а в сегашно (отивам). Няма значение дали е в първо или в трето лице, миналото време винаги ми е допадало като начин на поднасяне на историята. Това тук просто ми е… неестествено. Но знам, че за много ще е все тая или дори ще го харесват. Въпрос на вкус, предполагам.
Определено книга, която няма да препоръчам и бих избягвал, ако не я бях прочел вече :Д

Етикети: ,


30 Days Movie Challenge D12

   Пуснато от: Silentium   в 30 days movie challenge, movies



Ден 12: Любима любовна история.

Say what? 😀
Никаква идея, съжалявам. Сигурно има филми, които харесвам с подобни тематики, ама чак пък любими. Затова този ден ще си остане празен.

Етикети: ,





Първо искам да си призная, че на Шекли не бях чел нищо друго освен съвместната му работа със Зелазни по “Донеси ми главата на принца”, но това не мисля, че е чак толкова важно. Благодарение на преиздаденото от Колибри книжле, и аз най-после стигнах до този толкова хвален ми автор. Дали е било основано? (Хваленето имам предвид) Това все още не мога да кажа. Не искам да си вадя изводи за даден автор от 1-2 книги. Още повече, че това, което прочетох, въобще не беше лошо.
Историята ни запознава с протагониста Блейн в неговия час на смъртта. Но за него това е само началото. Той се събужда малко над 150 години напред в бъдещето, където всичко може да бъде продадено, в това число и осигурено място на живот след смъртта.
Няма да се впускам в подробности, но искам да кажа, че за книга писана през петдесетте години на миналия век, има много яки идеи. А стилът на Шекли е толкова семпъл и лесен за четене, като в същото време е доста комплексен. Идеята ми е, че се чете много бързо и лесно, а в същото време не дразни и дори е увлекателно, а такава комбинация е адски рядко срещана. (Макар това да може и да се дължи на прекрасния превод на Любомир Николов.) Имаше няколко места, на които сцените ми се видяха прекалено удължени и изкуствени, но в крайна сметка, имайки в предвид краткия обем на произведението, не дразнят кой знае колко и бързо се минават. Цялата структура леко ми напомняше на някой сериал тип “Зоната на здрача”. Бързо и без прекалено много глупости авторът стига до завършека и без проблем тегли чертата – без намеци за продължения, без неотговорени въпроси.
Сега ми се иска да се докопам до кратките разкази на Шекли, за които слушам дори по-силни суперлативи. А аз, който не е наясно, съм фен на краткия разказ 🙂
В заключение ще кажа, че “Корпорация “Задгробен живот”” е една интересна малка книжка, която няма да Ви затормози и ще убие няколко часа бързо и неусетно.

Етикети: ,