Архив за месец: January, 2009

Underworld: Rise of the Lycans (2009)

   Пуснато от: Silentium   в horror, movies



I’ve lived by their rules my entire life. I’ve protected them. envied them. and for what? To be treated like an animal. We are not animals! Is this want you want? We can be slaves, or we can be… LYCANS!

Или с други думи новият Underworld, който развива подробно историята, която стой в основата на вечната войната между вампири и върколаци. Основната идея се върти около любовната история между Лушън (предводител на върколаците в първите филми) и дъщерята на Виктор Соня. В същото време ни показват как и защо двете раси са в смъртоносна война. Или с още по-други думи, това е онази история, която бива разказана в първата част накратко…
Доста негативни неща чух за това продължение и отидох снощи с колегите на кино без никакви очаквания. Може би и точно затова ми хареса. Филмът си имаше всичко – действие, екшън, кръв, битки, дори кратка секс сцена… И тъй като действието се развива в нещо подобно на средновековие, няма автоматични оръжия и прочие, а бой с мечове 🙂 Всички актьори от първите части се въплъщават отново в своите персонажи и макар да няма Кейт Бекинсейл (нейната героиня все пак се ражда много след периода, който разказва филмът) и да бях много скептичен към Рона Митра, последната се справя доста добре в ролята на Соня. Единствено Виктор на моменти сякаш преиграваше с емоциите и начина, по който кривеше физиономията си.
За първи път мога да кажа, че и краткостта на лентата (90 минути) е изцяло в нейн плюс. В час и половина авторите успяха да си разкажат всичко, което са искали и то без прекалено излишен пълнеж. Ако се бяха опитали да го удължат, със сигурност щеше да допринесе за дълги скучни моменти.
Самата финална сцена, взета от първия филм, много добре направи връзката с другите части и макар да изглеждаше излишна и да обърква забравилите или негледали предните филми (както един от колегите, който се чудеше това пък какво беше :Д), сякаш пасваше идеално за финал 🙂
С други думи, едно прекрасно продължение на една любима поредица (мда, знам, мнението ми е изцяло пристрастно :Д), което спокойно може да застане до своите предшественици… с интересна, макар и не толкова оригинална история, с много върколаци на едно място и прилично количество кръв, с което не се прекалява…
Лична оценка: 7/10

Етикети: , ,


Carry on… Screaming (Ruins) by London After Midnight

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



I’ve knelt at your alter
I’ve cut out my heart
I’ve lived in your Ruins
my pain is your art
my wrists are bound tight so as not to bleed
my eyes were so dark so as not to see
the memories of the past
are fading like a bad dream
I’ve never been so alone than with you,
I’ve never been scared to dream until now,
I can’t close my eyes,
I’ll carry on, screaming
your words are like ice,
they melt in the heat
the cold and the pain
which you seem to breed
have become what you are
and left your ruins empty…

Етикети: ,


In the Name of…

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ако сега кажа “Казах ли ти!” ще звучи тъпо, защото аз така или иначе го казах, а това “Казах ли ти!” звучи още по-не-на-място-или-време, отколкото когато и да било. Защо? Защото не е добре човек да си говори сам, а още повече да се кара със себе си. Другите започват да си вадят грешни изводи за него. Не защото това трябва да е така, а защото хората са ограничени, криворазбрани и като цяло следват стереотипите като мана небесна.
Мина близо месец. Точка А се върти смело около оста си, но оста, която би трябвало да се движи по своята собствена траектория, всъщност е заяла не едно място. (Или може би дори се движи в обратна посока, което, както и да го погледне човек, не трябва да се случва или най-малкото не е правилно). Точка Б (или B ако следваме латинската азбука, но кой всъщност му пука) е с изцяло неясен и напълно неизяснен характер. Не е ясно дали се върти, дали се движи, или дали съществува въобще, но поне е там някъде. А точка В (или C) е подобна на предната, но поне е ясно, че я има и не е потънала в необятното небитие, както другата има навик да прави.
И после какво правим? Казах ли ти! Точно така, нека оставим всички да ни чуят как си спорим, как се караме и как се трепем по между си… Нали рано или късно всичко започва отначало. Друг е въпросът дали започва с всички или не.

Нека сега обърнем друга страница или буза, зависи дали харесвате плътски или академични удоволствия. Но по-добре е когато има избор, че ако и той липсва, даже “Казах ли ти!” няма да помогне.
На какви ли не глупости се наслушах и станах свидетел тази събота (първия ми уикенд от много време насам, в който успях да остана трезвен и двата дена хахаха), че в един момент ми идваше да си изкарам музиката, да си сложа слушалките и да не слушам никого… Е, имаше и няколко забавни момента, но те по никакъв начин не бяха благодарение на диалозите или хората… Но както и да е… Явно нещо не е като трябва, нещо трябва да се промени… И би било хубаво ако не го чувах през 2-3 месеца :Д Но за момента толкова 🙂


End/World

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Вгледай се в една точка – тя се разширява, стеснява се, уголемява се, изчезва, появява се… Как би посрещнал края на света? Гледаш ли още точката? Значи трябва да се замислиш :Д
Днес ми е някакво много странно такова… Чувствам се… весело :ДД А това не е нормално за мене… Явно пиенето до 2 часа в работен ден се отразява добре 🙂 В известен смисъл… то може и да няма нищо общо де, но все пак човек е свикнал и обича да намира обяснение на нещата, научно един вид…
Купих си последната книга на Пратчет Nation (на английски, разбира се), макар да си търсих английското издание на Дракула със зъбките на корицата 🙂 Но него го нямаше и просто трябваше да си купя нещо… Доста се чудх дали да не си купя да видя за какво става дума в толкова прехвалената Twilight, но реших, че тя може да почака… Няма къде да отиде… Харесах си също така три адаптации на азиатски хоръри (Ringu, Darkwater и Uzumaki), но те ще почакат също (ако не свършат дори :Д), а и една доста красива и дебела книжка озаглавена “1001 филма, който задължително трябва да гледате” (или нещо подобно беше заглавието). Нея обаче може и да я пропусна. Така и така ще се харчат много пари следващите два месеца покрай апартамента, поне и няколко глезотии да има :Д
Споменах ли, че ми е някакво странно, весело… и в същото време мързеливо, като и не ме свърта на едно място… Луда работа 🙂
Краят на света наближава… пазете се!

Етикети:


Today We Are All Demons by Combichrist

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Просто невероятно музикално начало на новата година 🙂 Новото, четвърто творение на Анди ЛаПлегуа под псевдонима Комбикрайст е повече отколкото може да се надява човек…

Траклиста:
01. No Afterparty
02. All Pain Is Gone
03. Kickstart The Fight
04. I Want Your Blood
05. Can’t Change The Beat
06. Sent To Deastroy
07. Spit (Happy Pig Whore)
08. A New Form Of Silence
09. Scarred
10. The Kill V.2
11. Get Out Of My Head
12. Today We Are All Demons
13. At The End Of It All
14. Bonus (Hidden Track)

Това е от онези албуми, които не могат да ви влезнат изведнъж под кожата, а го правят бавно, внимателно и много незабележимо… И в един момент, когато вече е прекалено късно, ви се усещате, че не можете да спрете да го слушате. Почти всяка една песен е перфектна; позната, но перфектна. Прекрасна комбинация от EBM и даркелектро мелодии, поднесени с типичната доза агресивност, превръщат албума в задължителен за всеки фен на тази музика.
Имах намерение да обърна внимание на някои от песните, но стигнах до извод, че това е невъзможно. Няма как да опиша една песен по един начин и после следващата да не повтори думите от предната 🙂 Все хубави неща трябва да говоря :Д Единствено А New Form of Silence и донякъде заглавната Today We Are All Demons не успяха да ме грабнат чак толкова. Не мога да кажа защо точно…
Просто след този албум още повече ми намаля търпенито за март месец, когато Combichrist ще гостуват в България и всички фенове ще имаме щастието да ги видим наживо… а дотогава ще можем да се радваме на прекрасния албум.
Каквото и да кажа още няма да бъде достатъчно, а и няма да бъде точно… Не ме бива особено в предаването на собствените ми емоции, когато става дума за подобни неща 🙂 Просто трябва да се чуе…
Най-добрите песни от албума за мен са Scarred, The Kill, Sent to Destroy, Get out of My Head… и така почти всичко мога да изброя :Д
Лична оценка: 9/10 (абсолютен претендент за албум на годината :Д)

Етикети: , ,


Phase 2 (At the End of it All)

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Нямах си идея, че точно това ще последва. Толкова далечно, толкова недостижимо… Мислиш си, че никога няма да стигнеш до него и точно заради това няма смисъл да го мислиш. Очакваш едно, а следва коренно различно. Пресягаш се, опитваш се да докоснеш нещо, но не виждаш, че си хванал друго.
Мислиш си, че ще трае дълго, че трябва да трае дълго, но в крайна сметка свършва неочаквано и дори не разбираш как си превключил на нещо различно. Търсиш го отново, като наркотик от който няма отърваване. Но то вече си е отишло, чувството, усещането, емоцията (?)… Няма място за нищо друго…
Следва нещо подобно… Петък… Вечер… Край на нещо, начало на друго… Може би…
А следващите четиридесет дена ще са доста решаващи. Ще се наложи много неща да бъдат забравени, за които бе мислено дълго преди това… Ще се наложи нови неща, които са се появили, въобще да не бъдат мислени… Няма начин… Неизбежното винаги те достига рано или късно…
Искаше ми се някои неща да бяха по-различни, но те никога няма да бъдат… Но… ако мине по-план (или поне половин план :Д) следващият месец, март (най-омразният ми месец в годината) ще се превърне в любим мой месец (миналата година се случи нещо адски красиво, което никога няма да забравя), ще се постарая да бъде незабравим :Д
И тук достигате до знак “Влизането забранено” (онзи червеният, с бялата линия в средата), удряте се заради силната скорост и невъзможността да спрете и… оставате така завинаги (Forever is a long time!)… Или поне до понеделник :Д


Movie Night 15.01.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Soul’s Code (2008)
Този тайландски филм е по-скоро полицейски трилър, отколкото хорър в почти всяко едно отношение. Единственото по-свръхестествено нещо е призракът, който се появява от време на време… Иначе самата история се върти около убито момиче, нейният бив приятел и няколко следователи, които се опитват да разберат какво се е случило. Определено напомня на повечето полицейски сериали, които въртят по телевизиите и тайландците са се опитали да копират повечето клишета в тях. Все пак филмът е достатъчно увлекателен, за да ви държи пред екрана без да претендира за нещо. Аз лично очаквах доста по-различно нещо и може би затова не останах толкова очарован.
Лична оценка: 4/10

Burn After Reading (2008)
След множеството положителни коментари, които чух и изчетох за този филм на братя Коен, реших да го пробвам все пак. Не ми е много ясно какво толкова хорат намират в него – безмислените действия на актьорите, безумността на сюжета (явно е много модерно :Д), а може да са известните актьори :Д… Едно нещо обаче прави чест на Коен и това е, че те самите разбират абсурдността на лентата и си го казват в края… И все пак за мене е прекалено прехвален или просто аз не разбирам подобни филми, които са с толкова скрито послание (ако има такова), че само авторите им си го намират… И все пак финалният диалог беше забавен :Д
Лична оценка: 3/10

Saw V (2008)
Не мога да повярвам как тази поредица продължава да поддържа своето високо ниво вече пета част. Действието продължава точно където предната свърши и ни представя новия съучастник на Пъзела, който не е толкова нов :Д Прекрасно замислени капани за пореден път, с доволно количество кръв и вътрешности – без да прекаляват, но и достатъчно, за да не е без хич. Тази част дори ми хареса малко повече от предната да си призная 🙂
А не вярвам да няма и шеста част… Нищо, че приходите постепенно спадат.
Лична оценка: 7/10

Етикети: ,


The Indians Strike Back – Back to Düsseldorf

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Едно, две, три… и пак за Германия летим. Тази година коледното парти на Еуроуеб се състоя на 10ти (събота) януари в огромна зала (като за концерти, някакъв театър имаше в името) и от българска страна бяхме 14 човека – само ръководните кадри (почти де). Като цяло самото парти беше сравнително по-зле от миналата година, но за това малко по-надолу.
Пътуването със самолет първият път беше много яко, но този път сякаш вече не ми направи никакво впечатление. Жалко, защото имах доста хубави спомени от миналата година, а и този път самият самолет беше по-малък и се чуваше и усещаше още по-добре, но… май съм станал още по-безчувствен от преди хаха :Д Както и да е де, единственото яко нещо този път беше огромното облачно море, което се беше разпростряло над цяла България и като излезнахме над него, си беше много красива гледка (цък).
Този път поне летяхме директно до Дюселдорф и нямаше нужда от гонене на влакове, бързане и прочие. Сравнително навреме си бяхме в хотела и имахме предостатъчно време за една хубава и нормална петък вечер 🙂 Сред кратка обиколка из стария град, се настанихме в някаква бирария, която беше като пчелен кошер. Повечето германци седяха прави, едва можеше да се разминеш, нямаше абсолютно никакво място (не знам как успяхме да намерим свободна маса, която да побере всички ни ;Д) и всички говореха на много силен глас. Чак музиката заглушаваха. Решихме да опитаме тъмна немска бира, която се оказа доста добра и… Най-якото беше, че сервитьорът минаваше покрай нас от време на време и ако видеше, че чашата ти е празна, просто я взимаше и поставяше нова. Дори не пита искаш ли или не хаха… И в интерес на истината минаваше достатъчно често, че да не останеш без пиене. Още тогава казах на Сондата, че сигурно тази вечер ще е по-забавна и хубава от самата вечер на партито и се оказах прав просто… Поне аз много повече се забавлявах петък, отколкото събота вечер 🙂 Именно затова и не ми се прибираше толкова рано, но… какво да се прави.
Събота беше ден за пазаруване, съвсем нормално. Човек трябва да си изхарчи парите, за какво е дошъл в Германия я. Все пак бях обещал да посетя Кьолн с Иво и бившата колежка Зилке, та обещанието си е обещание и малко ме е яд за изгубеното време там. Духаше зверски щипещ и пронизващ вятър и умрях от студ. А Иво близо два часа прекара в снимане на голямата катедрала там (щом успя да напълни 2гб карта :Д). Именно това беше и причината леко да се изнервя като се върнахме в Дюселдорф и се срещнахме с другите. Всеки се спираше за малко или много в този магазин, в онзи магазин… И така времето си течеше, а аз исках да си намеря The Books of Blood на Клайв Баркър като за целта Зилке ми обеща да ме закара до една от най-големите книжарници в града, до която всъщност имаше и готик магазин.  В крайна сметка въпросният готик шоп ме накара да забравя за всичкото изгубено време през деня, защото така или иначе това беше МЯСТОТО за мене :Д Адски ме е яд, че не взех повече пари, но не очаквах да попадна на подобна златна мина. Магазинът беше много голям (близо 200 квадратни метра) и имаше супер разнообразни неща. Моя милост успя да похарчи към 70 евро и дори още толкова щях, но исках да си ги запазя за въпросните книги. Уви, книги нямаше 🙁 И все пак от този магазин си купих две мрежести блузи, Opheliac на Emilie Autumn… и…

и… това, което считам за доста добра инвестиция… Биографична, доста луксозна книга за Крис Пол (за които не знаят – Blutengel, Terminal Choice, Tumor, Miss Construction, etc). Най-якото беше, че ми направиха отстъпка от цената с цели 7 евро, само заради една джазга отстрани на книгата 🙂 (нещо, което няма да видиш да се случва в България). Самата книга е доста обемна, луксозна и много красива… на немски е, но какво от това… Супер много й се радвам :Д

Както започнах поста, тази година партито беше доста по-слабо от миналата. Адски много хора си тръгнаха след презентациите, а и сякаш не се забавляваха достатъчно, в това число и нашата малка групичка. Храната също беше много по-малко като разнообразие от предния път, и не беше чак толкова хубава, но пък шоколадовият мус беше много як :Д…
В момента гледам разни снимки от чужди апарати и се оказва, че съм имал доста сериозни дупки към края на вечерта, но то така става човек като смеси алкохолите :Д Дори не помня, че съм си говорил с някаква германка :Д Понякога е добре да има снимки, които да ти напомнят :Д
И все пак този път всичко беше по-зле, но пък шопингът поне за мене компенсира всичко. Следващата година, ако ни поканят пак, вече знам къде ще отида :Д Няма смисъл да посещавам други магазини.
На самото летище, на безмитната зона, като утеха за неуспешно намерените книги, успях да си закупя това:

Толкова за Германия 🙂 Избрани снимки във фейсбук 🙂


Song of the Month – January

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Доста се чудех каква песен да сложа този месец, защото през изминалия не бях слушал чак толкова нова музика, а пък този доста и…. точно заради това ще поставя една песен от самото начало на този месец, за да мога в края да поставя още една от него :Р (малко не по-правилата, но то тях така или иначе ги определям аз хехе)…
Та за този месец песента ще бъде:

Wie im Traum на немците от Mina Harker 🙂
Въобще целият им албум е много хубав и приятен…

Етикети: ,


Phase 1 (… and Then the World Froze)

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Безсъние! Главоболие! Въртеливи (но не и постъпателни) движения на едно място!

WFT? OMG! ROFL…

Навлизаме в първата фаза. Слуз покрива всяко едно косъмче бавно, внимателно, с много любов (или просто студена прецизност). Изтръпваш! Измръзваш! Изгаряш! Умираш!
Всичко е просто плод на въображението, на едно болно и изтормозено въобжение. Както е казал авторът: “крача и раздавам наляво и надясно щастие. На всички, без никой да остане пренебрегнат.” Никой ли? Ами ти? Какво се обърка? Къде сбърка?
Първата фаза е в своя епогей! Нищо няма да я спре, защото единственото нещо, за което тя мечтае е… да достигне до втора фаза. И после престава да съществува, тук и сега… Някъде другаде може би, но не и тук, не и сега… Преди? Но не и след това…
Изтръгни сърцето си и го наблюдавай внимателно как бие. Постой така минута, усмихни се… погълни го! И нека всичко започне отначало. Споменът е блед и в същото време болезнено заслепяващ, а и те са там, за да ти напомнят… няма да ти позволят да забравиш. Защото тях не ги интересува, те нямат душа, те не могат да мисля или говорят, не могат да бъдат убедени в каквото и да е…
Wir Im Traum! Wir Im Traum! Но каква би била тази мечта? Можем ли да си го позволим? Дори когато знаем, че е неосъществима? Или то това е идеята на мечтите?
Pointless!

Етикети: