Напоследък ме мързи (а и съм адски изтощен от работния ден), за да седна и да пиша нещо различно от книги (и то вече все по-рядко). Но снощи приключих с петата част от една много любима поредица (ексклузивна за Playstation платформата) и реших да изразя възмущението си. Просто… изгаврили са се изключително грубо с концепцията и не става ясно дали сериозно са направили играта или просто са имали време и са решили да добавят един спин-офф към четворката.
Първо искам да уточня, че изиграх играта на Normal степен на сложност, като действах изключително и само по главната сюжетна линия. Не съм се отклонявал да правя странични неща или да си давам зор с всички директиви, събкуестове или предизвикателства. Причината е, че след като приключите играта на тази степен, ще отключите Extra Hard и Dead Souls степените на сложност. Последната не може да бъде започната по никакъв начин в Premium New Game режим (познатата от повечето игри като New Game+, тоест пазите си уменията, предметите и прочие). Затова така или иначе няма много смисъл да се мъчи човек след като така или иначе трябва да премине и през Dead Souls режима. Но да оставим това настрана.
Най-големият минус тук е изцяло променената система за водене на бой. Едно от най-красивите неща на предните две части, които съм играл, е, че всеки герои си имаше свои уникални умения и комбинации и битките (винаги ръкопашни, оръжията бяха безсмислени просто) си бяха истинско забавление. В Dead Souls нямате човешки противници. Всичко, което ще трябва да пребивате, са зомбита, мутанти (по-силни версии на зомбитата) и прототипи (реално босовете). Последните два си има слабо място – било главата, било нещо като червен кристал по тялото. Ако ги гръмнете там, ще им вземете 1/6 от редчето кръв, на останалите места по тялото им взимате да речем 1/40. Наличието на подобни врагове подсказва, че тук говорим само за огнестрелни оръжия. Нямате опция да се биете с голи ръце (всъщност последната част с Кириу започва така, но той бързо осъзнава, че е безсмислено). Играта се е превърнала в треторазряден екшън от трето лице без собствен облик и атмосфера. Загубила е безспорно чар и красотата на предните части. Преди битките много зависеха от уменията, които имате, от усещането за блок и добрата тактика. Тук всичко опита до това колко амуниции за второто оръжие имате (пистолетът не се брои, той е слаб и бавен :Д). Ако сте добре заредени с амуниции и напитки за възстановяване на кръвта, няма да имате чак такива проблеми. Наистина жалко. Разочарован съм определено. Не че няма да я изиграя и да се опитам да отключа платината, но все пак… Нищо, че Dead Souls режима ми се струва доста труден и почти невъзможен. Ще видим.
Yakuza: Dead Souls – PseudoReview
Resident Evil 6 E3 Trailer
Кой не знае Resident Evil? Кой не е чувал за него?
Всъщност това е реторичен въпрос. Убеден съм, че всеки, които поне малко се интересува от този отрасъл на индустрията за забавления, а именно гейм индустрията, е чувал за поредицата на Capcom. Първата игра и идея е дело на Шинджи Миками и поставя началото си преди цели шестнадесет години, през 1996та. По никакъв начин няма да се опитвам да преразказвам нейната история или развитие. Всеки може да се разрови из интернет и да намери повече от доволно количество източници, които не само, че ще задоволят всяко любопитство по въпроса, но дори и ще го пренаситят.
Всъщност аз се опитвам да представя новият E3 трейлър, който компанията представи вчера на започналото E3 (Electronic Entertainment Expo за незапознатите “?”). Всичкият текст, който следва тук е, защото не обичам да пускам празни постове :Д
Но да се върнем на идеята. Аз съм огромен фен на поредицата. Още от първата си част, която в началото следях как играеха по предаването “Геймъри Шоу” по тогавашната все още пловдивска телевизия Еуроком (да не се бърка с Евроком в София). Втората част ми е не по-малко любима, а двете паралелни истории превръщаха Resident Evil в двойно по-голямо удоволствие. И така нататък…
За съжаление с излизането на четвъртата игра, Capcom решиха да поемат в една по-различна посока и типичния Survival Horror геймплей започна да търпи драстични промени (тук изключваме Gun Survivor спин-офф-ите, които са си House of The Dead клонинги). Именно с петицата нещата вече нямаха нищо общо с оригиналната идея. Духът и атмосферата се изгубиха и отстъпиха място на екшъна. Много от старите фенове се отдръпнаха и заклеймиха създателите.
Самата по себе си Resident Evil 5 е хубава игра. Аз пък си я харесвам страшно много и съм я изиграл няколко пъти. Но не това е важното. Цялата Resident Evil поредица, която дори не знам колко точно игри наброява, но със сигурност са над между 10-15, ако не и повече, се гради около една дълга във времето и много комплексна сюжетна линия. Вярно е, че тя не винаги се представя по най-добрия начин, но винаги ни се подхвърлят множество парченца, които да възпламеняват любопитството с още по-силен пламък. Множеството герои и техните съдби, които винаги се преплитат по някакъв начин, но имат и собствени разклонения, позволяват за множество разнообразни интерпретации на събитията.
В трейлъра на шестата официална част виждаме едновременно двама от главните герои в последните игри Крис Редфилд и Леон С. Кенеди, като се завръща и стар, но позабравен герой в лицето на Ада Уонг. Вирусът продължава да нанася поражения и изглежда няма потушаване. Въобще всичко изглежда повече от страхотно. Искрено се надявам да са подобрили изкуствения интелект на партньорите ти спрямо петицата и отново да е възможно да си минеш сам цялата кампания.
Въобще, очертава се интересна есен 🙂
Чакам с нетърпение!
А Вие можете да видите трейлъра по-долу.
Leisure Suit Larry: Box Office Bust (Platinum #7)
Всеки почитател на старите игри на Сиера най-вероятно помни добрия стар Лари, неговите премеждия в опит да си намери жена, както и неговите успехи и неуспехи. За съжаление, след седмата част поредицата придоби малко по-различна посока с Magma Cum Laude, осмата поред игра и се превръна в поредица от мини игри, а не в класически адвенчър като своите предшественици. Box Office Bust отново не прави опит да се върне към корените си, а набляга на тичането, събирането на скрити предмети и изпълняване на малоумни задачи. Този път обаче герой е племенникът на прочутия герой.
Историята: Както казах в по-горното изречение, Вие влизате в ролята на племенникът на Лари, който също се казва Лари (в името на заглавието, все пак). Отивате да помагате в голямото холивудско студио на вече богатия Лари и буквално започвате от нулата. Не че с времето ще се издигнете, но пък няма да скучаете, защото ще се наложи да предотвратите опит за саботаж и развляне на доброто име на прочутото студио.
За играта: Играта е смесица между адвенчър, джъмп енд рън и поредица от мини игрички. Получавате задачи, следвате указанията, както и тези на мини играта, когато такава е налична, за да си изпълните поръченията и се придвижвате към следващата. Пригответе се за много тичане, обикаляне и подскачане по сгради, както и за повтаряне на едни и също действие до… припадък.
Степен на сложност: 3/10
Макар че играта има доста коварно скрити статуетки, които трябва да намерите, в цялата си същност въобще не е сложна. А ако използвате гайд, ще е дори по-лесна. Има няколко по-неприятни трофея като този, с който трябва да приключите играта под 8 часа, както и да карате кола над 3 часа. Хубавото е, че щом приключите основните мисии, ще можете да си продължите свободно да се разхождате из картите. Има 1-2 трофея, които няма да можете да отключите, ако свършите с основните мисии, затова е добре човек да погледне преди да започне 🙂
Степен на удоволствие: 5.5/10
Не мога да кажа, че играта е нещо кой знае какво, нито дори си струва. Обаче, аз като един фен на първите части, както и на подобни игри с множество скрити глупости за търсене, се забавлявах. Определено не е игра, която бих препоръчал на повечето. Въпреки всичко лесната платина, а тази е точно така, си е лесна платина :Д
SAW (Platinum #6)
Продължаваме с поредицата от глупави игри, но какво да се прави. Явно тогава съм попаднал на прекалено много и прекалено тъпи игри. Поредната такава е Saw. Сигурен съм, че 99% от Вас знаят какво е Saw и каква е основната идея. Тук нещата не се различават по никакъв начин. А за останалите 1%, да си се образоват сами, че ме мързи мен.
Историята: Както казах, изненади тук няма. Имаме изтерзан от живота детектив (героят на Дани Гловър от първата част – Тап), който има тъмна тайна зад гърба си и “убиецът” ще се опита да го накара да си “научи” урока. За целта Вие ще трябва да помогнете на детектив Тап да премине през капаните на “Триона” и да оцелее до финала.
За играта: Играта е екшън от трето лице, като екшънът не е кой знае колко силно застъпен, а на моментите, когато го има, е достатъчно дървен и малоумен. В същността си Saw е повече пъзел игра, но и тук пъзел частта е жалка и не представлява нищо кой знае колко запомнящо се. В началото може да Ви е интересно, но постепенно ще загубите интерес и всичко ще Ви се струва повтарящо се.
Степен на сложност: 2/10
Както си личи и от степента на сложност, Saw не е въобще сложна и няма да Ви трябва кой знае колко време и усилия, за да отключите платината. Една голяма част от трофеите са за направата на нещо за първи път – използване на спринцовка, убийство с един кое си оръжие и прочие. Една част ще отключите с напредване на историята. Единствено е добре да си направите сейв в края на играта, преди да изберете врата, защото има трофеи и за двете. Идеята е да не трябва да преигравате цялата игра втори път, а само финала.
Степен на удоволствие: 3/10
Уви, играта е зле в почти всяко едно отношение. В началото ще Ви е интересно, но с напредване на историята, всичко става мудно, повтаряемо и адски скучно. Дървеното движение, опити за битки и още по-зле изпипани пъзели, са само някои от факторите, които спомагат за убиване на удоволствието. Определено е игра, която няма нужда да играете, освен ако не искате лесен и сравнително бърз платинум. В противен случай не виждам смисъл да си губите времето с нея. По-добре гледайте пак първия филм :Д
G.I. Joe: The Rise of Cobra (Platinum #5)
Знам, знам. Каквото и да кажете, ще сте прави. Много е спорно да се каже кое е по-глупаво – филмът или играта. Борят се много усилено по между си. И все пак, играта е дело на Double Helix, които в ядрото си са част Shiny (Earthworm Jim, MDK), което ми даваше поне малка надежда за нещо сравнително интересно. Уви, надеждите винаги умират последни, а в този случай, много мъчително.
Историята: Развива се малко след случилото се на големия екран, но ако ме питате за подробности, забравете. Нямам никакъв спомен ;Д
За играта: Самата игра представлява екшън от трето лице, с двама играчи, което позволява и кооперативна игра. Перспективата е леко изометрична, а действието достатъчно динамично. Разполагате с различни персонажи с различни оръжия, трупате точки и трепете противници. И това от началото до края. Може да Ви е забавна за няколко часа, но след това ще я захвърлите в някой шкаф и няма да се сетите повече за нея. Ако трябва да си я купите, ако не можете без нея, намерете я на възможно най-евтината промоция, като мен :Д
Степен на сложност: 3/10
На пръв поглед играта може и да изглежда сложна, но реално не е. Като развиете героите си и закупите нужните умения и предмети, hardcore режима става дори по-лесен и от лесния. Повечето трофеи са свързани с минаване на мисиите с определен тип персонажи, с отключване на класове, с изпълняване на определени действия. Има няколко по-досадни, но след 1-2 до 3 опита, се минават. Разбира се и тук имате неща за събиране, но из мрежата има достатъчно помощ по този въпрос. Единственото по-досадно нещо са трофеите за локалния кооперативен режим. Тук задължително ще Ви трябва втори джойстик. Можете да ги направите всичките сам, не са трудни, с изключение на “No “I” in Team” (ако няма кой да Ви помага), но задължително ще трябва втори контролер.
Степен на удоволствие: 3/10
Както казах, играта е много зле. И все пак първият 1-2 часа е забавна. Уви, повтаряемият геймплей писва бързо. Множеството малки, но досадни бъгове и противният аутоейм още повече допринасят за омразата на играча. Ако Ви трябва не кой знае колко трудна платина и не намерите нищо друго, и това е вариант… В противен случай… избягвайте!
Planet 51 (Platinum #4)
Тази игра май беше купена от същата промоция, от която и предната. Лесната платина не е за пренебрегване. Оказа се обаче, че може и да има и малко проблеми. Дело на Pyro Studios, които повечето може би познават с Commando поредицата, играта е правена по едноименния филм.
Историята: Даже вече не си я спомням. Който толкова се интересува, да гледа анимацията.
За играта: Играта представлява отворен свят, в който трябва да събирате скрити неща и да изпълнявате мисии, повечето от които са свързани със състезания и/или преследване на нещо… в превозно средство. Като цяло ходенето пеша не е предпочитан метод за предвижване ;д Всеки може да се досети, че не е нещо особено, нито си струва каквито и да е пари, освен ако не е от безбожно евтина промоция (като в моя случай). Предлага 2-3 часа забавление, но след това писва до такава степен, че можете да поискате да счупете диска.
Степен на сложност: 4/10
Мислех си, че в по-голямата си степен това ще бъде една сравнително лесна платина и… не се излъгах. В едно 80-85% беше, но останалите… Има няколко трофея, които не са чак толкова сложни, но определено могат да изкарат човек от равновесие. Те са досадни, дълги или просто много зависещи от късмета или адски бързи рефлекси. Признавам си, че за събирането на всички камъни, които падаха из шахтите, изкарах невероятен късмет, макар и да следвах указанията в гайда. Най-досадната част обаче са допълнителните задачи, които можете да играете след като приключите самата игра. Те са повтаряеми и скучни действия, които вече сте правили в самата история, но тук се усложняват с всяко следващо нищо. Ако прекъснете, ще трябва да започнете отначало.
Степен на удоволствие: 4/10
Все пак, както казах, играта е приятна за убиване на 2-3 до 4 часа макс, а самата история можете да приключите за около 5-6 доколкото си спомням. Допълнителните задачи обаче убиват цялото удоволствие в последствие и могат да изкарат човек от нерви. Не всички, но някои просто са толкова дълги и досадни, че играчът трябва да е много търпелив, ако иска да стигне и да мине 10то ниво без почивка.
Eat Lead: The Return of Matt Hazard (Platinum #3)
Първо искам да започна с това, че “Eat Lead” е игра, която беше закупена на безбожно ниска цена при някоя от промоциите на ozone.bg и беше купена само и единствено за лесната платина (още няколко такива има, но все пак… освен качеството, бройката също е от значение :Д). Това “произведение” на изкуството е дело на Vicious Cycle Software, които аз поне знам само със страхотния Puzzle Quest. Уви, дали той е техен обаче? (следва титанична музика и рязък въпросителен поглед)
Историята: Всъщност кой го интересува? Мен лично ми беше все тая. Това се води нещо като продължение на стара класика, която сигурно на времето е била много голям хит. Главният герой, вече пред пенсиониране, все още не иска да замира. Да, но някой е на друго мнение. Той е изправен срещу старите си “врагове” от предишните игри, които имат една и само една цел – да го ликвидират. Мат трябва да се изправи срещу разнообразните си противници, за да стигне до дъното на конспирацията и да разбере кой се опитва да го… “замени”.
За играта: Дори не знам какво да кажа. Играта е екшън, но много зле замислен и реализиран. Предполагам, че за един бърз рън на нивата, без много мислене и внимаване на най-високата степен на сложност, всичко би било прекрасно, но… с тези условия на масата, нещата са много бавни, мудни и досадни. Не съм запознат с миналото на “вселената”, не смея да коментирам от тази гледна точка. Затова се абстрахирам и гледам на настоящия продукт като на самостоятелно и единствено отроче – една много голяма грешка.
Степен на сложност: 4/10
Всъщност, с изключение на няколко трофея, като този за минаване на играта на най-високата степен на сложност, нещата не са кой знае колко зле. Голяма част от трофеите са лесни и бързи за отключване, като дори имате от типа “Стартирайте играта” (Един вид: “Благодарим Ви, че си дадохте парите за тази огромна глупости. Ние знаем, че е такава и затова много Ви съчувстваме, че сте дали дори и левче/долар/евро от джоба си, за да ни помогнете да не фалираме. Ето, вземете този трофей в знам на най-голямата ни благодарност”) и “Паузирайте играта” (да, този е наистина рядко срещано явление :Д). Огромна част са свързани с убиване на определен брой противници с дадено оръжие или по определен начин (два с един куршум, брой убийства в главата – headshot, и т.н.). Както вече споменах, най-неприятен е трофеят за най-високата степен на сложност, която се отключва като минете играта поне веднъж. Това предполага, че трябва да я изиграете цели 2 пъти (puke). Слава богу, за целта има чийт, който не блокира трофеите и Ви позволява достъп до тази въпросната степен още от самото начало. По-добре да изгубите 2-3 часа преигравайки дадени места, докато ги научите, отколкото да преигравате всичко отначало. “Maximum Hazard” е доста коварна, защото повечето противници Ви убиват с по 1-2 до 3 изстрела и гадното прицелване може да причини много… гняв в играча, но все пак се минава…
Степен на удоволствие: 3/10
Мисля, че вече стана ясно, че това е една изключително глупава игра. Може би малкото тръпка, която “Maximum Hazard” степента на сложност предлага, и придава някакъв чар, но той бързо умира. Просто не си струва. Платината не е чак толкова лесна, че да си струват нервите…
X-Men Origins: Wolverine (Platinum #2)
Продължаваме с постовете в тази категория. Надявам се да не ми писне прекалено скоро и да ги зарежа ;Д
Втората платина е отредена за X-Men Origins: Wolverine. Играта е дело на американците от Raven Software, които са познати на геймърите с поредици като Hexen, Heretic и Soldier of Fortune, с екшъни като Jedi Knight II, Quake 4, последният Wolfenstein… и други.
Историята: Тя следва дословно тази на филма със същото заглавие. Вие се въплъщавате в ролята на Wolverine и имате за цел да избиете всичко, което Ви се изпречи на пътя. Като също така разнищите и собствените си проблеми, а и решите няколко чужди, ей така за разнообразие. Знам, че лентата не се слави с кой знае каква слава, но аз лично я харесах. Не беше нещо особено, но от друга страна не беше и пълна боза. От друга страна Хю Джакман прави един наистина силен персонаж, който определено се помни дълго. Едва ли е нужно да се впускам в кой знае какви обяснения тук. Който е гледал филма, ще знае за какво става дума.
За играта: X-Men Origins: Wolverine е екшън от типа Brawl. Помпате копчето за атака и правите на сол всичко, което се движи наоколо (че и това, което не се). Няма нищо кой знае какво особено в геймплея. От другата страна обаче той е достатъчно динамичен и бърз, разполага с няколко различни типа атаки и доста красиви завършващи удари и анимации. Героят Ви трупа опит от убитите врагове, качва нива и може да развива бойните си умения, както и да научава няколко нови, разнообразявайки още малко начините за умъртвяване на противниците.
Смея да заявя, че играта е приятна и става за убиване на няколко часа. Няма да се запази в съзнанието Ви дълго след като сте оставили диска, но поне поднася някакво забавление, за времето, в което бива употребявана.
Степен на сложност: 4/10
Голяма част от трофеите тук са свързани с убиване на определен брой противници по определен начин. Освен това числата въобще не са чак толкова големи и се отключват нормално в самия ход на игране. Има няколко по-специфични, за които е добре човек да прочете преди това, за да се подготви, но и те като цяло не са чак толкова трудни и се отмятат след 1-2 опита. Имате избор на отделните части през менюто, та ако пропуснете нещо, винаги можете да се върнете след това. Няма как да се мине и без трофеи за развиване на персонажа на макс или намиране на всички неща за събиране, но и това не е чак толкова трудно (особено с помощта на вече написани гайдове). Единственият по-голям недостатък е, че трябва да изиграете играта 2 пъти. Третата степен на сложност, за която има трофей, се отключва след като приключите играта за първи път. Тя не е чак толкова сложна, но може да Ви създаде малко проблеми.
Степен на удоволствие: 7.5/10
Както вече казах, играта ми допадна. Дори и да не харесвате филма, се абстрахирайте от него, защото сравнението е глупаво така или иначе. Екшънът е на ниво. Геймплей елементите са добре пипнати в по-голямата си част. Степента на сложност позволява дори и на по-неопитните да се преборят. Няма да остане в историята на игрите като нещо велико, но става за 1-2 пъти.
Heavy Rain (Platinum #1)
Доста се забавих и с постовете тук, но отново поради познатите технически причини, това се наложи.
Но нека започнем с първата игра, а именно страхотната Heavy Rain.
Тя е дело на гениалното френско студио Quantic Dream, което има зад гърба си само още две игри – Omikron: The Nomad Soul и Indigo Prophecy, но всяка една е от перфектна по-перфектна. Самите разработчици са тясно специализирани в motion capture технологията, което е силно застъпено и в игрите им. Но за самото студио няма да обяснявам, който желае, може да се запознае.
Историята: Heavy Rain е мрачен и жесток трилър за баща Итън Марс, чийто син бива отвлечен от зловещ убиец. Мъжът трябва да изпълни серия от задачи, за да докаже на похитителят, че е готов на всичко за детето си. В противен случай то ще умре. Също така историята ни запознава с репортерка, която иска да разнищи историята, свързана с така наречения Оригами убиец; частен детектив, който е нает от жертви на въпросния убиец, за да разбере и евентуално намери злодея; както и агент на ФБР, който също е по петите на извършителя на бруталните престъпления. Техните съдби и пътища неизбежно се преплитат и по един или друг начин те трябва да се справят с надвисналата опасност, а също така и да излязат живи от ситуацията.
За играта: Heavy Rain може би най-лесно се класифицира в жанра на приключенски игри, но определено тя не е типичния адвентчър. Това е игра, която се ръководи най-вече от героите, от техните чувства, действия и решения. Няма да стигнете до моменти, в които да се чудете кой предмет да използвате, да комбинирате и прочие. Почти всяка една ситуация има повече от едно решение, а някои могат да бъдат избегнати изцяло. До задънена улица трудно ще стигнете, просто краят няма да Ви хареса чак толкова. Играта силно се възползва от възможностите на Dualshock технологията, поради което на много места ще се наложи да местите, друсате и тресете целия джойстик, за да постигнете желания резултат. Историята, колкото и клиширана и лишена от особена оригиналност, е една от най-силните страни тук. Тя е напрегната, драматична и разнообразна, като героите непрекъснато се сменят и няма опасност да Ви писне. Всеки един си има свой начин на действие и вижда нещата по различен начин. Всяко едно ваше решение може да промени случващото се напред по множество различни начини. Дали ще спасите сина на Итън, дали ще убиете някой от четиримата главни герои, дали ще оставите убиеца да се измъкне безнаказано (или ще го сполети неочакван край), всичко това зависи от Вас и действията Ви в играта.
Степен на сложност: 2.5/10
Като цяло играта не е трудна и повечето трофеи ще отключите дори без да се опитвате. Има няколко по-неприятни, но тъй като имате избор на вече преиграните части, няма да е чак такъв проблем. Няколко проби и грешки и ще се справите. Има един или два трофея единствено, за които ще Ви се наложи да преигравате по-голяма част от играта повторно (или три пъти, ако сте сбъркали повече). Но, отново, те не са трудни, просто изискват повече време и търпение.
Степен на удоволствие: 10/10
Няма какво да си кривя душата – това е една страхотна и невероятна игра. Както казах и в началото, Quantic Dream просто нямат слаба игра. Може да вадят рядко, но като го направят… трябва да се изиграе. Heavy Rain не е изключение. Единственият недостатък в случая е, че заглавието е ексклузивно за Plastation 3 конзолата и не всички могат да се докоснат до него.
Силно препоръчвам.