Архив за месец: October, 2008

Darkness Ahead

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Понякога хората се опитват да бъдат оригинални, интересни, дори забавни. Понякога другите хора не разбират първите и ги смятат за скучни, простовати, обикновени. Въпросът е в това дали си струва да се правиш на нещо, за което на никой не му пука. Отговорът се крие във факта, че то и без това на никой не му пука и за това, на което не се правиш. С други думи, все тая.
До края на света (до края на вашия свят) остава малко време. Какво са 20 или 30 или 50 години? Ей сега ще минат без дори да се усетите. Колко може да продължи преструването? Колко е силна волята на индивида и до каква степен може да се пребори той със самия себе си? Опитвали ли сте се да убиете призрак? Някои неща просто не могат да бъдат убити. Те могат само да бъдат погребани… живи. Идеята е, че трябва да са погребани много, ама много дълбоко и никога да не се сещате за тях.
Всъщност идеята на поста беше друга, но взех, че се отклоних и вече забравих какво исках да напиша 🙁 Понякога просто боли… или просто ми липсват определени неща.
Утре си обещавам да драсна няколко реда за концерта на Таря, защото го заслужава 🙂

Етикети:


Gorgon Fest – Diary of Dreams

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Май е време и аз да драсна няколко реда за снощното събитие. Не съм много сигурен какво ще излезне накрая, защото в момента адски ми се спи и съм супер екзалтиран (още :Д), но по-добре сега, докато всички емоции са все още пресни.

За подгряващите групи ще бъда кратък. И без това повечето хора бяха дошли за основната група и това си личеше 🙂 Под дъжда (познаваме се, малко сме пристрастни тука :Д) и Войвода се представиха перфектно, и вторите имам чувството, че стават все по-добри с всеки следващ лайв, на който им отида. Виж, изпълнението на Стефан (shemale Zero) не ми допадна въобще. Новите му неща не са особено привлекателни като звук, а и сценичното му поведение, на което явно най-много разчита, не предизвиква абсолютно никакво възхищение у мене. Но все тая…

От тук вече следват по-различни редове…….
Ааааааааа… това беше един невероятен концерт. Чак не мога да намеря думи, с които да предам усещането, целия хайп, който беше там на метър пред сцената. Но не можем да не отдадем дължимото на публиката, която просто направи настроението това, което беше. Винаги ми е правело впечатление българската публика колко топло и енергично посреща свои любимци. Тук всичко беше дори на н-та степен – то не бяха викове, то не бяха ръкопляскания. Нима някой ще се очуди, че след последното парче (преди бисовете) вокалът каза “You guys are the best”.
Стори ми се, че по време на първото парче публиката сякаш още не можеше да осъзнае факта, че Diary of Dreams най-после са излезнали на сцената, но щом започна The Plague всички избухнаха и спиране нямаше. Не забелязах около мене да имаше други хора, които да си пеят песните с цяло гърло (освен моя милост), но не вярвам да е нямало :Д При мене преломния момент мисля, че дойде с началото на друго много любимо парче, а именно Butterfly: Dance!. Останах потресен каква е разликата със студийните записи и изпълненията на живо. Групата звучи с пъти по-добре на сцена и доста по-тежко. В момента дори не помня точно кои песни се изпълниха, но освен споменатите две, сега си спомням за Chemicals, AMOK, Hypocritical, The Curse, Play God, Giftraum, Soul Stripper и тн.
Просто това беше един от най-силните коцерти, на които съм бил и дори мисля, че минава като усещане смятания от мене за фаворит концерт на депеш от 2006та. Също така, това сигурно е първият концерт, на който след час и половина, не ми се искаше да свършва и исках още :Д А групата не е като да не се връща два пъти. След като приключиха, дори им светнаха лампите, но как да откажеш на подобна тълпа? :Д Два биса и три песни общо… Просто невероятен концерт, който дълго ще се помни.
А освен това групата се оказа много земна и с идването си на афтърпартито не се оттеглиха някъде сами (то не че имаше къде де :Д), а се “сляха” с феновете в заведението и всеки можеше да си говори с тях и да се снима (както и аз направих хехе :Д – имам си снимки с вокала и китариста, които скоро ще кача във фейсбук). Дори си говорих с китариста няколко минути и той каза колко очарован е останал от българската публика и как с удоволствие би се върнал отново тук 🙂
Ех…
Разбира се, за малко прибирането да помрачи доброто ми настроение и да опита да замъгли прекрасните спомени. Не знаех, че вече гарата се заключва нощем, а отделно с изместването на времето, беше много педерастка история. Наложи ми се доста да повися като сопол пред гарата докато я отворят, а след това още в също толкова студената сграда докато отворят касите… и още докато отворят вратите на влака и започнат да пускат хората вътре. С други думи умрях от студ.
И това много ме накара да се замисля за Таря честно казано. На нея няма да има афтър парти до 4 часа и като се има в предвид кога започва концертът, сигурно ще приключи до към 11 (последният влак е в 11 и малко, ама май беше международен :Д). Ако не успея да остана в Станислав за през нощта, може и да се откажа от този концерт, защото нямам идея какво ще правя толкова часове без място за пренущуване и занимание.

Но това ще го мислим утре :Д Беше уникално преживяване и който не е бил, може само да съжалява :Р Искам пакккккк!

Етикети: , , , ,


Rules

   Пуснато от: Silentium   в day/night



There are rules you must obey!
А какво са правилата ако не, за да бъдат нарушавани? Всеки би си помислил така, но точно тук е огромната грешка. Има неписани правила, които задължително трябва да бъдат спазвани. Така е устроен светът, така всичко се върти в ред и хаос. Ако някои правила бъдат нарушени, а други спазени, ще настъпи хаотична хармония. А никой не знае какво представлява подобно нещо и колко пагубно може да бъде то.
Е? Готов ли си да нарушиш правилата, които дори не знаеш? Не би посмял, повярвай ми. Сега говориш така, защото си нямаш идея за какво става дума, но ако знаеше… Но аз няма да кажа. Сам трябва човек да открие тези правила, защото в повечето случаи те са различни за отделните хора. Всеки има своите собствени правила, своите собствени табута, които не би искал да разруши или пристъпи 🙂


Feast II: Sloppy Seconds (2008)

   Пуснато от: Silentium   в horror, movies



Дори не знам как да започна рецензията за този филм, който е продължение на абсурден хорър от 2005та година. Сигурно се чудите защо? Но сега няма да се впускам в подробни обяснения.
Историята на втората част продължава веднага след първата. Зверовете нападат малък град в непосредствена близост до бара, в който се развиваше първата част и героите – няколко местни жители и група рокерки – трябва просто да оцелеят. Лентата започва с няколко сцени на насилие, които сякаш не са особено свързани по между си, а и представянето на героите е адски малоумно. След това следват още сцени на безсмислено насилие, гръв, черва и още по-безсмислени и гнусни кадри. В интерес на истината, най-гадната част от филма си остава “аутопсията” на един от зверовете. От газове, през киселина, до сперма – всичко това се изливаше от тялото на мъртвото същество, което в последствие се оказа не толкова умряло. Изнасилвенето на котка и изяждането на малко дете въобще няма да коментирам. Това си бяха кратки сцени :Д Просто от много време не бях гледал толкова гнусен и в същото време забавен филм. (Или може би беше въпрос на моментно настроение) Кръв и вътрешности, на което залага подобен филм, има в изобилие и никой няма да остане разочарован от това.
Но като оставим настрана тези аспекти, актьорите, колкото и странно да звучи, се справят сравнително добре с поставените им задачи. Не се опитват да преиграват прекалено много, нито пък дразнят кой знае колко. Има, разбира се, и едно-две изключения, но то не може без тях. Но, както казах и по-рано, този филм разчита на абсурдните ситуации, и героите непрекъснато изпадат в такива. Ако го гледате, ще разберете какво имам в предвид 🙂
И въпреки всичко на мене ми хареса. Режисьорът е знаел, че прави супер ниско бюджетен филм, който разчита основно на абсурд и гадости и е издигнат продължението едно стъпало над предшественика си. Все пак не го препоръчвам на хора със слаби сърца :Д
Лична оценка: 7/10

Етикети: , ,


MyAnimeList Profile

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Вчера, докато си ровех из ласта, следвайки правилото “Най-обичам по чужди профили да тичам”, попаднах на този сайт: myanimelist.net. Точно както подсказва и самото име, това е за всички фенове на анимета да си направя списък с сериалите и филмите, които са, които смятат да или които не са догледали (също и за манга, но то не ни вълнува поне за момента :Д). Линк към моя профил може да бъде видян в дясно в Social кутийката под другите три профила 🙂 Защо видът на този сайт е толкова подобен на този на фейсбук за момента ще пренебрегнем :Д
Всеки е добре дошъл :Д

Етикети:


Simple XML Result

   Пуснато от: Silentium   в develop



Идеята беше да се зарежда само един единствен резултат от xml файла – последният. Нищо друго под него не ме интересува. Оказа се, че имало къде къде по-лесен резултат от xml парсера, който си играх да пиша преди година 🙂

<?php
$xml = simplexml_load_file(‘file.xml’);

echo “<b>”;
print($xml->track[0]->name[0]);
echo “</b> by <i>”;
print($xml->track[0]->artist[0]);
echo “</i>”;
?>

Чисто и просто 🙂 Резултатът в началото на страницата :Д


Movie Night 21.10.2008

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Напоследък съм станал много критичен към това, което гледам. Нямам идея защо и каква точно може да е причината, но… Факта си е факт. Все по-малко филми ми правят някакво впечатление. Ето няколко, които не ми :d

Cujo (1983)

Едноименната книга на Стивън Кинг, филмирана за големия екран. Честно казано, не съм чел точно тази книга на Кинг, но самата история не е нищо особено – куче (и то сан бернар) психясва (така де, разболява се от бяс) и започва да избива хората, които се навъртат около него. Самото куче дори не изглежда кой знае колко страшно баси (с изключение на една-две сцени, но то може да е ротвайлера, който са използвали за негов дубльор :Д). Главните герои биват хванати в капана на една кола, а кучето се опитва да ги изяде. Нищо интересно, а и не особено напрегнато. Поне музикалния фон не беше лош. Старите филми просто не са се разделяли без него 🙂
Лична оценка: 3/10

Christine (1983)

От същата година, като горната лента, е и филмът на Карпентър по друга новела на Кинг. Този път става дума за кола със собствено мнение, но такова, което по-скоро би подхождало на демон от ада. Това, което най-много ми допадна в този филм е трансформацията на главния герой от нищожното училищно леке, което е в началото, до полу-побъркан и напълно обсебен от мисълта за своята кола човек, който е готов на всичко за нея. Но като оставим това настрана, всичко останало отново беше скучно. Няколко типа се гаврят с колата и тя започва да ги убива един по един. Няма напрежение, няма нищо. Поне героите се справяха с ролите си. Явно тук Карпентър не се е постарал достатъчно добре 🙂
Лична оценка: 5/10

The Cycle (2008)

Човек спокойно може да се запита каква е била идеята на този филм. Клиширан до смърт, с ужасна актьорска игра и кошмарни режисьорски хрумвания. Иначе като цяло е стандартен слашър за група тинейджъри, които попадат на грешното място и измират един по един. Опитали са се да вкарат малко обрати към края, но без особен успех, повярвайте ми 🙂 Дори Дарил Хана, която е един вид главната героиня, не може да спаси тази лента.
Лична оценка: 2/10

Swamp Thing (1982)

Не мога да повярвам, че това е дело на Уес Крейвън, но така или иначе в последните няколко месеца се убедих, че той е далече от добър режисьор :Д Този филм, правен по комикси, е някаква смесица между Красавицата и звяра и филм за Рамбо да речем :Д След инцидент, при опит за грабеж, главният герой пострадва и се превръща в “зловещо” зелено чудовище с гумен костюм под всякаква критика. Типичен представител на нискобюджетен Б хорър монстър филм, който има и адски малко напрежение, за съжаление. Няма какво повече да кажа. Просто не ми хареса и това е.
Лична оценка: 3/10

Етикети: ,


Recollection

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Вчера, поради липса на по-добро занимание, започнах да си препрочитам постовете от началото на блога и закарах някъде до началото на февруари. И, да ви кажа честно, този блог придоби още по-голямо значение за мене. Защо ще попитате сега 🙂 Много е просто. Толкова много от нещата, които съм писал; толкова от много от нещата, които съм казал или съм си мислел по това време; толкова много от нещата, които съм преживял тогава, вече са погребани много дълбоко в ума ми. Признавам, че за много неща бях забравил и именно блогът ми помогна да си ги припомня, което е и най-важната му роля (поне за мене), точно и с такава идея го започнах…
И, да си призная, се сдухах още повече отколкото бях. Защо ли? Много от нещата са се оказали верни. Толкова неща, за които съм се надявал да не се случат или съм казал, че има голяма вероятност да станат… ами, те станаха… малко или много, бавно или бързо… всичко си идва на мястото. Преди време бях казал на един човек (който едва ли вече помни това), че като става дума за гадни и лоши неща, се досещам и в над 90 процента от случаите успявам да позная или предвидя с плашеща точност това, което ще се случи или се е случило. Но като става дума за нещо хубаво, уви, никога не съм дори близо до истината :Д Тъпо, но факт. Още по-тъпо ми става, защото се оказах прав за нещата, които предстояха да се случат в Пловдив през тази година. И всичко се сбъдна и не, това не е просто внушение, което е станало реалност, защото аз съм му помогнал да стане такова. Всъщност нещата ескалираха още преди година и беше въпрос на време предполагам.
Разбира се през годината се случиха и хубави неща, които обаче не траеха дълго за съжаление 🙁
Сега определено нямам абсолютно никакво настроение за абсолютно нищо. Имам билет за събота и смятам да отида, но с моето сегашно настроение, нещата хич няма да са розови. А за концерта във вторник дори не ми се мисли. Двамата немски шефове решили да ни посетят точно на 28ми и 29ти, което дори вече ме кара да се замисля за този концерт. Много тъпо.
От друга страна презентацията днес мина повече от перфектно и чак не мога да повярвам, че се справих толкова добре :Д – кратко, ясно, информативно, без излишни глупости. Още една-две и ще стане перфектно. То да говориш пред над 30 човека не било толкова сложно :Д
И все пак, след дъното, което достигнах петъка, нямам идея на къде може да потръгнат нещата от тук нататък…

Етикети: ,


New Book/Comic

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Като един голям фен на творчеството на Тери Пратчет, днес си взех следната книга:

Дебело луксозно издание с твърди корици за не особено малка цена, но какво от това… Книжката е страхотна. Всъщност това не е книга, а комикс, както се вижда от заглавието й. Първите две книги са адаптирани и илюстровани по един прекрасен начин. Малко фантастична светлина и магия в и без това напълно скапаното ми настроение. Йеииии…

Етикети: ,


Adwords Tips & Hints

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Днес, докато се ровех за определени неща свързани с adwords и, които ми бяха нужни за днешната презентация, попаднах на един блог, който съдържа няколко доста интересни поста. Ако се сблъсквате за първи път с това чудо на гугъл, то тези неща може и да ви помогнат поне малко и да ви насочат как да организирате рекламата си, за да печелите от нея 🙂

Adwords Questions and Answers

Етикети: