Архив за месец: February, 2009

Plans

   Пуснато от: Silentium   в day/night



След поредната ужасна седмица, след брутално натоварените три дена (заради предстоящите два почивни, освен уикенда :Д), след не знам още какво, следват четири почивни дни (това вече стана ясно от предните скоби)… Бях решил да посетя концерта тази вечер в София, но ужасните температури нощно време ме спряха… А нямам гаранция, че клубът ще бачка до към пет, пет и нещо… Така или иначе този концерт го отписах вече, но пък трябва да се снабдя с билет за Дани Кавана задължително :Д
И все пак през предстоящите четири дни трябва да напише следните постове – за четирите анимета, които успях да гледам през изминалия месец (Vampire Knight и продъжението му Vampire Knight Guilty, Scryed, Tower of Druaga и Crystal Blaze) и трите нови албума (на Blutengel, Autumn и My Dying Bride), които успях да преслушам обстойно 🙂
А и най-важното, което трябва да се случи в събота, е да пусна официално вече gothic.bg в пълно действие… Частта за музиката и faq-то са напълно завършени, има си книга за гости, а и форумът скоро ще е готов (да речем, че в момента е на около 40% :Д)… та първи март може да му бъде рожденият ден :Д
Та, май засега е това 🙂 Всичко трябва да бъде изпълнено през тези четири дена… Не е толкова много така или иначе.


Simple Reviews Category Hack

   Пуснато от: Silentium   в develop



Понякога нещо толкова елементарно може да вземе здравето на човек. Вчера над четири часа се мъчех да постигна нещо, което за програмист с малко повече опит (от моя) би било вероятно лесна работа, но аз супер много се изнервих… Но… в крайна сметка постигнах желания резултат, което си беше и целта… Сега смятам да го опиша тук, че не се знае кога и как ще ми потрябва пак 🙂
Идеята: При листване на една категория, всяко ревю се появява във формата на таблица, която показва заглавието (или колкото заглавия сте определили – в моя случай това са ‘Изпълнител’, ‘Заглавие’ и ‘Година’) и оценката на албума, за който е писано. Таблицата е съвсем обикновена и се описва в темплейт файл, който се намира в:
/administrator/components/com_sipmle_reviews/addons/modules/Category_Module/templates
и се нарича: CategoryMain.html.php
В него е описано горното меню с буквите, филтрирането на таблицата, самата таблица с ревютата и футъра, който е под формата на пейджинг, бройка на показване и прочие ненужни глупости.
Това, което на мене лично ми взе здравето, беше описването на отделните елементи, които се взимат за всяко ревю. Всички нужни параметри, функции и класове за този модул (почти всички всъщност) се описват една директория по-нагоре във файла: Category_Module.php.
Целта на занятието е до второто заглавие на всяко ревю, което е името на албума в случая, да се повява малка (50х50) картинка на обложката.
Първо тази обложка трябва да бъде описана във втория файл, за да знае първия как и откъде да си я вземе. Параметрите за темплейта се намират във функцията: _DisplayReviews(), която започва от 277 ред. В случая е необходимо да се опише променлива за обложката, която, ако се разгледа функцията, ще се види, че липсва. Това може да се направи във foreach цикъла… да речем под 333ти ред. Добавя се следното:

$reviewDetails->imageURL = Review_Module_SHOW_IMAGE ? $row->imageURL: “”;

Вече имаме променлива imageURL, която може да се извика в първия файл…

Оригиналната таблица изглежда така:

function AddReview(&$r)
{
$css = $this->_Alt ? “reviewRowAlt” : “reviewRow”;
?>
<tr class=”<?php echo $css;?>”>
<td><?php echo $r->title1;?></td>
<td><?php echo $r->title2;?></td>
<td><?php echo $r->title3;?></td>
<td><?php echo $r->rating;?></td>
<td><?php echo $r->reviewer;?></td>
<td><?php echo $r->date;?></td>
</tr>
<?php
$this->_Alt = !$this->_Alt;
}

Просто на желаното място трябва да се добави още едно ехо, което да извиква $r->imageURL… проста работа, ама на мене ми отне над 4 часа и именно затова кефът от крайният резултат е много голям.
А самият резултат може да бъде видян тук:
http://gothic.bg/releases.html?category=2-Reviews

Етикети: ,


Party Mode ON

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Понякога се чудя (не че си нямам друга работа де, но от време на време минава една такава мимолетна мисъл) как ли се чувства, да речем, рапър на готик или индъстриал парти 🙂
Всъщност в повечето случаи това не би трябвало да има каквото и да е значение, но понякога нещата не могат да бъдат контролирани… Рожденият ден на Станислав протече по един много странен за мене начин (и като казвам странен, имам предвид, по начин, който не ми се случвал… да не казвам никога, но поне от години :Д)… Със страшно главоболие и адска умора от гадната седмица и жестокия студ и пронизващ вятър, дори не изгарях от особено желание за излизане петък вечер… Но приятелите са преди всичко и особено за повод като рожден ден, не може да се откаже 🙂 Проблемът (поне аз го виждам като такъв :Д) донякъде беше в музиката (не че обръщам внимание на такива неща) и решението ми да пия уискито чисто, а по този начин нашата намалява адски бавно… А началното изречение беше заради Плазма. Просто не мога да я разбера тази дискотека :Д Но така, както аз си харесвам музиката, която слушам, така и тези хора със сигурност се кефят на тяхната – транс, хаус, техно в случая. Но просто това ми идваше адски скучно, повтаряемо и еднообразно като звук :Д И за капак там вече не ми се пиеше… Не само, че не успях дори да се замаям от алкохола (да не говорим за напиване), а и така ме заболя корема по едно време, че ако бях поел дори още една глътка усещах, че ще повърна всичко :Д Много странно, наистина… Явно просто остарявам :ДДД
И тъй като се прибрах в нас и си легнах в 6 сутринта, никой не пожела да ме остави да спя и още 9:45 телефона ми извъня да се обади човекът за мебелите… Животът е несправедлив понякога :ДД
Снимки от въпросната вечер във фейсбука на Станислав 🙂 Това е сигурно първата вечер, в която няма нито една снимка, на която да съм в някаква поза, на която да си личи колко съм пиян :Д Чак се гордея със себе си хаха :Д


A Present

   Пуснато от: Silentium   в day/night



След ужасните две седмици прекарани предимно в къщи и с кратки разходки до университета, реших, че, въпреки липсата на голяма част от заплатата следващия месец поради неплатения отпуск, ще си направя някакъв подарък. Мислех това да е една книга, която съм си набелязал от около месец и която не е никак евтина и тънка :Д Но точно докато обмислях това, се разрових из сайта на озон и те тъкмо добавих следното чудо: (английска версия е, просто картинките, които намерих, не са)

A ето и съдържанието вътре:

Цената му хич не е малка, но определено си заслужаваше всяко левче 🙂 И ако някой реши да погледне на сайта и се чуди защо е изчерпано… Ми защото беше една бройка и аз си я купих още като я добавиха хехе 🙂


One by One

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Make a mistake… Learn from it. Repeat it! You haven’t learned a thing. Some things can never be learned. There are mistakes that you will eventually repeat over and over again… and again… And each time it will hurt like hell!


Vampires Movie Night 10.02.2009

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



След като започнах да гледам (и почти привърших) първи сезон на анимето Vampire Knight, снощи бях решил, че трябва да продължа на вампирска вълна (нищо, че въпросното аниме не е хорър, а по-скоро драма, примесена с опити за романс). Прегледах насъбралите се филми и видях, че цели четири пасват на необходимите критерии – действието да се върти около вампири или да има герои вампири. И съвсем случайно редът, в който ги гледах, също се получи много интересно:

Frostbiten (2006)

Шведски типичен вампирски филм. Група войници по време на втората световна война попадат в грешната колиба и всички освен един биват убити. Нападателите им, естествено, се оказват вампири и оцелелият също се превръща в такъв. Години по-късно в малко градче в Швеция оцелелият войник, сега лекар, прави експерименти с “дарбата” си и опитва да я модифицира.
Всъщност в по-голямата си част това е типичен тинейджърски ужас за група студенти по медицина, които взимат грешните хапчета с надеждата, че те ще им помогнат да се надрусат на купона си. Уви, хапчетата всъщност са синтезирана вампирска кръв и който ги пие се превъща във вампир.
Като цяло прилично изпълнение от страна на шведите. Актьорите се справят сносно с ролите си, кой по-добре, кой по-зле, а и цялата атмосфера е мрачна и зловеща през повечето време 🙂
Лична оценка: 5/10

Revenant (1998)

Ниско бюджетен американски хорър с Каспър Ван Дийн, Робърт Пасторели, Ким Катрал и Род Стайгър. Както писах във форума на Стивън Кинг, ужасна актьорска игра – всеки един от изброените (а и не само те) преиграва до безобразие и превръща вампирската лента в долнопробна пародия на… нещо (трябва ли да споменавам, че Пасторели играе Дракула :Д), акцентите са смешни в най-лошия възможен начин и изкуствените зъби карат много от актьорите да фъфлят доста осезаемо (особено Пасторели :Д). Що се отнася до историята, тя и без това липсва в по-голямата си част или е мега малоумна, затова и не си струва да се споменава.
Лична оценка: 2/10

Let The Right One In (2008)

И до тук приключихме с хорърите на вампирска тематика. Каквото и да ми говорите, този и следващия са много други неща, но не и хоръри.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, което е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10

Moon Child (2003)

Тази японска лента пък е комбинация от драма и екшън. В главните роли са бившият вокал на visual key групата Malice Mizar и настоящит такъв на L’Arc-en-Ciel. В голямата си част действито донякъде ми напомни на едно от най-любимите ми анимета Gungrave (няма да се впускам в подбробни обяснения, аз си знам кое точно ми напомня). А самият финал за края на един мой разказ :Д Та може би и това са причините да ми хареса филмът. Самата история се разпростира в рамките на над 20 години и затова няма да се опитвам да я разказвам. Става дума за приятелство, предатество, любов, смърт… Не блести с оригиналност, но е достатъчно увлекателна.
Лична оценка: 7/10

Етикети: , , ,


The Midnight Meat Train (2008)

   Пуснато от: Silentium   в horror, movies



От доста време не бях гледал хорър, който да ми хареса дотолкова, че да получи оценка над 5, но ето, че и това се случи :Д
Въпросният влак е по едноименнен разказ на Клайв Баркър и е първи в антологията Books of Blood (мисля, че беше първи, но сега не ми се проверява). Ролята на убиецът пък се изпълнява от Вини Джоунс, който е просто идеален за нея. Както казва Ейс Вентура: “Fits like a glove!” 😀 Самата история не е кой знае колко оригинална и разказва за млад фотограф, който се опитва да направи своя голям удар и търси вдъхновение. Така попада на вече споменатия персонаж на Джоунс и се забърква в сили, които надминават и най-смелите му очаквания. Общо взето действието се върти около въпросния влак, в който Вини Джоунс периодично убива по някой и друг нещастен човечец. Всеки един хорър фен би трябвало да остане доволен от количеството кръв и гор, което се предлага. Комютърната кръв е направена толкова добре тук, че почти не се усеща разликата, а компютърният й плюс добавя доста интересни допълнителни гледки като отражението на умиращия човек, от чийто врат капе. А и няма как да не спомена най-добрата сцена с убийството на героя на Сам Рейми. Просто прекрасно е направена, но няма да издавам…
Като цяло атмосферата, която създава лентата е много силна и държи зрителя в напрежение. Кадрите във влака се редуват с параноичните опити на фотографа да разгадае мистерията около убиеца и всичко това води до доста интересен и леко неочакван край (макар последните пет минути да ми беше ясно какво ще последва :Д). А и както споменах, на Вини Джоунс адски много му отива да играе гледащи лошо неми персонажи, които не ви мислят нищо добро (особено като са екипирани с масивен метален чук ;д). Още една силна страна, поне за мене в този филм, е пълната мистерия, която цари над лошия и всичко, което се случва около него. В повечето случаи липсата на обяснение не е положително нещо, но тук някак си стой перфектно на място. Няма да казвам както точно имам предвид, защото ще бъде доста силен спойлер, но само ще кажа, че е много по-добре да не става ясно :Д
Лична оценка: 8/10

Етикети: , ,


Song of the Month – February

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



И този месец няма да сложа песен на Combichrist въпреки страхотния нов албум… Не… Този месец мястото ще бъде заето от една напълно неизвестна група от Беларус, която миналата успява да издаде своя втори албум след шест години пауза след предишния. Но не самото голямото разстояние между албумите трябва да бъде отбелязано, също така и стилът – от дет метъл към готик метъл. В интерес на истината този албум не е нещо особено – не представя нови неща и следва “каноните на стила” много плътно… И все пак има 2-3 песни, които ми направиха много добро впечатление. Може би просто такъв е бил моментът, в който съм ги чул… Кой знае 🙂

How Many Times by Diathra

Етикети: ,