Разрових се тези дни из плугин страницата на блога и установих, че блогът може да се превърне в цял уебсайт с един тон допълнителни екстри и функционалности, стига човек да разбира 🙂
Понасвалях си няколко добавки, които ще се видят/усетят в следващите няколко дни под формата на widgets от двете страни. Просто смятам да разширя самия блог в нещо повече…
Освен това ме загложди “гениалната” идея да го “интегрирам” към сайт. Но не буквално, а просто видът да е максимално близък до този на джумлата. А за да стане това, ще се наложи да напиша собствена тема. И точно това си е идеално предизвикателство за мене 🙂
Та затова в следващите няколко седмици блогът ще претърпи нова промяна на външния вид и ще пробвам да го издокарам максимално като дизайн до този на сайта. Дали ще стане е друг въпрос, защото ще се наложи да напиша тема от самата нула :Д А не съм напълно убеден дали съм в състояние да направя такова нещо 🙂
Expansion/Defacing
Outlaw Star (星方武侠アウトロースター) (1998)
Като се има в предвид, че това аниме и Cowboy Bebop са на една и съща компания и са излезли по едно и също време (даже Outlaw Star е започнато януари, а каубоят април на 1998 година), нищо чудно, че двете толкова много си приличат. Но поне едно е сигурно, Cowboy Bebop e с пъти по-добро и по-забавно.
Но все пак това не прави това аниме лощо, да не останете с грешни впечатления. То също е забавно, напрегнато и изпълнено с действие. Почти във всяка серия се случва по нещо.
Историята разказва за двама души – Джийн и Джим – които се занимават с общо взето всичко – от поправки на космически кораби, до бодигардстване. Но една на пръв поглед обикновено задача ги забърква в повече неприятности, отколкото някога са и предполагали, че съществуват – от местната полиция, опасни пирати и раздразнени извънземни. Но тяхната мисия е много по-сериозна, отколкото те си мислят.
Вмъкват същия хумор като в “Каубоя”, подобни ситуации, но тук е малко по-фантастично всичко 🙂 Няма да разказвам подробно, който реши да го гледа, ще разбере за какво говоря. Отново се събира екип от странни и чудати персонажи, които по един или друг начин са свързани с една обща цел, към която усилено се стремят.
В момента просто не ми се пише повече. В завършек само ще кажа, че не е лошо анимето и си струва един поглед. За тези, които са гледали Cowboy Bebop или Trigun, това няма да представлява нещо ново или впечатляващо, но все пак е добро.
Лична оценка: 7/10
Movie Night 29.07.2008
Reeker (2005)
Лентата на режисьора Дейв Пейн е малко над средната като съумява да забавлява без да претендира за нещо ново или оригинално. Група студенти, които отиват на парти сред пустинята се озовават в средата на нищо с убиец сред сенките и без изгледи за оцеляване.
Не става въпрос обаче за обикновен убиец, а за свръхестествено създание, което е заобиколено с ужасна миризма и доста приличен cgi 😀 От време на време умира по някой, а и имаме един Майкъл Айрънсайд за пет минути, който не прави кой знае каква роля. Получава се и някакъв неочакван край накрая, но не е нещо ново и невиждано (няма да казвам като кой филм е, че да не стане спойлер)…
Лична оценка: 6/10
Starship Troopers 3:Marauder (2008)
Е това си признавам, че ме изненада. Даже и не подозирах, че ще пробват трета част да направят, като се има в предвид колко зле беше втората. Но пък като видях Каспър Ван Дийн в каста и помислих, че все пак може да има нещо добро в този филм. Едно е сигурно, по-добър е от предната :Д Но само толкова… Историята се върти около няколко човечета, които попадат на планетата на буболечките и трябва да бъдат спасени. Има намесена адски много религия и главния мозък на врага. Но като цяло е доста слабо и скучно направено. Само началото беше малко по-интересно. Актьорите са супер зле, в това число и Каспър Ван Дийн, който сякаш се опитва да преиграва нарочно (той не, че е кой знае какъв добър актьор, но е показвал и по-добри умения). Май това си е филм само за най-заклетите фенове на Хейнлейн, които ги гложди по-скоро любопитство, а не нещо друго 🙂
Лична оценка: 4/10
The Nun (La Monja) (2005)
Продуцирана от Браян Юзна, тази американо-испанска продукция разказва за група момичета, които, докато са били в пансион като малки, са извършили нещо ужасно и сега, 18 години по-късно, трябва да си платят за сторенето. Първоначалните ми очаквания за доста посредствен и смотан филм не се оправдаха. Лентата постепенно разкрива историята, като убива участниците един по един. Актьорската игра не беше лоша, а и водните ефекти, чрез които беше представен отмъстителния дух на монахинята, въобще не бяха зле, че дори и плашеха на моменти.
Но, явно в желанието си да ни разкрият всичко, сценаристите изведнъж превръщат смотания тийн младеж в много прозорлив и досетлив Шерлок Холмс, който само за секунди “прозира” цялата истина и всичко му става ясно. Ако го бяха оставили без това обяснение в края, филмът щеше да е много по-добър честно казано 🙂
Лична оценка: 5/10
The Dark Knight (2008)
От много време не бях ходил на кино (сигурно повече от година) и затова реших, че е време да се поглезя малко :Д И какъв по-добър избор от новия Батман, за който навсякъде се тръбят суперлативи и едва ли не го превръщат в един от най-добрите филми последните 10-20 години. Дали е така не смея да твърдя, защото първо, че не съм изгледал всичко що е излезнало през този период (а и нямам желание), а и второ, личното мнение е нещо адски обективно (каквото и да твърдят разни хора).
Още с предната част, с която сагата за човека прилеп на DC Comics беше възродена и започната начисто, Кристофър Нолън доказа, че знае как да подходи към тази деликатна материя и поднесе един нов, технологичен и студен Батман. През изминалите три години той явно е успял да изглади повечето недостатъци от първата (пета) част и да усъвършенства малкото минусчета, които тя имаше. Резултатът е един стилен, модерен, хай-тек Батман; един изпълнен с напрежение и действие филм; едно върхово постижение на днешната “поп култура”, което дълго ще бъде помнено.
За главни действащи лица тук са избрани Джокера и Харви Дент, като тези, които са гледали първите филми, е по-добре да ги забравят или игнорират. Тук историйте им са коренно различни от лентите на Бъртън и Шумахер, а за комиксите не знам, защото не съм ги чел 🙂 За миналото на самия Джокер не става и дума, защото, както са се изразили сценаристите, са искали да покажат злодея като абсолютен (както и да е значи това в техните очи). В крайна сметка Хийт Леджър прави една адски запомняща се и доста стряскаща роля. Да бъде сравняван с Джак Никълсън би било глупаво (макар, че много хора ще го направят), защото изпълненията им са доста различни. Дали се справя по-добре не бих и посмял да твърдя, защото подхождането към ролята е коренно различно и, честно казано, този образ е много по-безмилостен и студен, с по-малко чувство за клоун, което оставяше Никълсън. С други думи, много силна роля.
Освен това това е филм, който въпреки двата часа и двадесет минути продължителност, не омръзва нито за момент. Точно когато сте решили, че краят наближава, авторите ви изненадват с още поне 40 минути, наситени с напрежение и действие.
Единствената ми забележка може би е към ролята на Рейчъл. Нито Кейти Холмс в предната част, нито сега Маги Гиленхал, ми допаднаха как играят. Вероятно просто аз не ги харесвам, но определено разваляха филма 🙂 Останалите актьори са перфектни.
Не смятам, че филмът е най-върховото постижение на модерното кино в днешно време и през последните няколко десетилетия, но една адски добра и силна лента, която определено ще спечели на Нолън място сред най-добрите (макар той отдавна да го е доказал).
Лична оценка: 8/10.
Away With You
Понякога, когато човек се опита да погледне назад или да направи опит да се обърне, може само и единствено да се нарани. Образно казано, разбира се. Не че буквално може да му се схване врата или пък да го счупи направо в опита си да надникне зад лявото си рамо отдясната страна. Не в това е идеята обаче.
Времената също се менят бързо, а хората могат да бъдат във възраст, в която всичко е прекалено динамично и един ден всичко е бяло, а в другия сиво, след което да премине през черно и да се върне към цвят слонова кост да речем 🙂
Снежинките може и да се трупат, но те се топят прекалено бързо и независимо колко могат да бъдат красиви, те рано или късно (по-скоро прекалено рано) умират. Разбираш какво ти е трябвало и за какво си мислил едва когато мисълта вече е толкова далече, че ти е трудно да достигнеш до някакво разумно и рационално обяснение. “Аз защо въобще си мисля това?” Наистина, защо!
Отговорите на въпросите, които могат да бъдат поставени, биха звучали добре, само ако самите въпроси бъдат произнесени гласно. Но това никога няма да се случи. Шансът светлина да премине там, където най-малко е вероятно това да се случи, си е малко вероятно. Все пак щом нещо трябва да бъде така, то в крайна сметка си е така. Ка, както казва Роланд в една книга на Стивън Кинг.
И нека бъде светлина! А след това, щом всички и се нарадват, нека някой я изгаси, защото не всички харесваме светлото 🙂 Може би така е по-добре за всички. Всъщност всички представляват цяла общност от един човек или едно цяло по-скоро. А това цяло може да бъдат много. Те просто са с един общ разум, с едно общо тяло, те са едно цяло. А може и това да не са. Никой никога няма да разбере.
Цялото по принцип бива неразбрано от индивида. Всеки иска да бъде уникален сам по себе си, но никога няма да бъде, защото цялото това е той и той е цялото. Не можеш да бъдеш отделен от цялото. Можеш да се движиш по ръба, но никога няма да паднеш в пропастта. Всичко друго е просто опит за отчуждяване. Малко безсмислен…
И нека бъде мрак!
Ecological Sound of Varna
То като се замисля този пост няма да е толкова за феста, защото за него и без това нямам кой знае какво да добавя.
Признавам си, че бях малко скептично настроен към цялото това пътуване, защото предната събота и неделя бях във Варна и като цяло не ми се правеше отново това 12 часово пътуване, но…
Все пак нещата не бяха толкова зле колкото си мислех. Направихме си една разходка, видяхме отново морето, изкарахме два дена малко на survival режим, но в крайна сметка май си е по-добре от това да си седиш в къщи пред компюъра (денем) и да се наливаш с алкохол (вечер).
За самия фест какво да кажа. За мене това нещо не може да бъде наречено фест, а по-скоро събиране на група приятели, които са си довели други приятели и са донесли малко техника. Не знам как е било първата вечер, в петък, но събота мисля, че се събраха не повече от 20 човека, и то чак вечерта, което си е меко казано смешно. Като добавим и факта, че не слушам и не харесвам 99 процента от музиката, която се пускаше, мисля, че става ясно :Д Разни бози като джънгъл и рага просто не са за мене. А към всичко това като прибавим и факта, че не бях спал предната вечер (просто ми е много трудно да спа във влак, какво да се прави) и до момента, в който заспах (някъде към 10 вечерта), се събраха едно 38-39 часа безсъние… А и защото ние сме умни, не си взехме никаква храна от Варна, както и никакво пиене… и напълно бяхме се оставили на произвола на съдбата. В добавка разполагахме с “най-прекрасната” палатка на света. Носеше се в доста обемно кръгло подобие на сак и се разгъваше (няма сглобяване, само я разпъвате и тя е готова). Звучи супер, нали? Ама като дойде момента за прибирането й… леле… сигурно няколко висши трябваха, за да се събере. То не бяха сгъвания на две, превивания под формата на осмица и после завиване на едната страна първо на ляво, после на дясно… Но след едно 10-15 минути мисля, че и това свърши :Д
За самия фест сигурно ще прочетете повече добри неща в блога на колегата по палатка, който пуска над 2 часа и остана доволен от представянето си. А и освен това на мене май само неговите ambient и dubstep неща ми харесаха от всичко, което чух на феста :Д
В крайна сметка се разходихме из Варна, направихме си една кратка екскурзийка сред природата и сега отново се налага да се върнем към гадната действителност – работата 🙂
Aaaaaaa… aka… Aaaaaaaa
Не е истина просто. Така не се бях чувствал от адски много време. Просто откачам в офиса в момента, а има близо час още до края на работния ден 🙂 Едно такова странно ми е, весело, приповдигнато 🙂 Не мога точно да го изразя, но не ме свърта на едно място… Искам… искам… и аз не знам какво точно искам :Д
Не знам какво да очаквам от разходката до Златните пясъци този уикенд, но смятам сам да си създам доброто настроение, ако не друго. Шугов се отказа в последния момент, но какво от това… За мене е малко различно подобно събитие, защото не слушам подобна музика, но обещах да съпортвам и ще съпортвам :)))
Посетете сайта на Deflax, който е част от съботната програма (момент за реклама… ще ми плащаш за това хаха :Д)
В момента съм в невероятно настроение и се надявам да не се намери някой идиот (като брат ми примерно) да ми го развали в следващите няколко часа 🙂 Влакът за Варна потегля след 5 часа и половина и това ще е второто ми посещение там за последните 10 дена 🙂
А и освен това част от доброто ми настроение се дължи и на схемите, които се опитвам да мисля относно феста в Бургас (Пламене, ти си виновен за това :Д)… и почти нагласих нещата :Д
Въобще, с други думи, се очертават много динамични седмици пред мене… Ще се наложи да пренебрегнем някои хора, но те и без това много пъти са го правили… Ще им мине :Д
А утре по това време ще сме до палатка, на голяма поляна и ще слушаме електронна музика :Д Кой би помислил? :Д
Movie Night 23.07.2008
Понякога човек може да се отчае от живота като гледа подобни ленти :Д
Prom Night (2008)
Това се води римейк на слашър със същото име от далечната 1980та година с Джейми Лий Къртис в главната роля (има и 3 продължения дори, но те не са важни сега). Но честно казано ако това е римейк, то явно аз не съм гледал оригинала както трябва :Д
Тук историята се върти около младо момиче (Сноу), която става свидетел на убийството на майка си (и цялото си семейство всъщност) от психопат. Няколко години по-късно, по време на абитурентската им вечер, той се измъква от лудницата и се завръща да довърши делото си.
Както казах, нищо общо с оригинала, освен, че се развива по време на бал на група тинейджъри, ама то и други филми се развиват около подбна обстановка. Обаче това не ги прави римейкове, нали?
Но както и да е. През по-голямата част гледаме как децата танцуват, радват се, натъжават се и въобще ги налягат всякакви настроения и желание по време на бала им. От време на време лошият убива някого без каквато и да е изобретателност и съвсем малко количество кръв. И накрая се добира до своята цел и… бива застрелян, отново без каквито и да е емоции. Просто напълно безличен филм, без каквото и да е съдържание. Модернизиран, спрямо своя предшественик, но все пак напълно затъпен от към действие, а и актьорска игра, честно казано. Може да бъде пропуснат спокойно.
Лична оценка: 2/10
Isolated (2006)
Ето поредният филм, който се опитва да стресне с неизвестното и вътрешните страхове на хората, но в крайна сметка постига само тотално объркване и незаинтересованост.
Историята разказва за четирима обирджии и двамата им заложници, които на път за Мексико, изведнъж попадат в странна гора, в която не същестува нищо друго освен страх (или поне това се опитват да втълпят създателите с таглайна си).
Идеята е, че на това място се материализират най-големите ти страхове и е въпрос на личен избор, воля и кураж дали ще се справиш с тях или ще се оставиш да те погълнат. Като цяло добра идея за някакъв психологически трилър да речем, но реализацията тук е по-скоро на опит за слашър, но прекалено объркана. През повечето време героите си говорят разни неща, опитват се да трогнат или отвратят зрителя с поведението, езика, миналото си, но някак си остават безлични и дори огромната драма, която единият от заложниците е претърпял, не може по никакъв начин да трогне. От началото до края се случват неща, които нямат обяснение и така си и свършва филма – размазано и неясно като мараня на хоризонта в горещ летен ден.
Лична оценка: 2/10
Dr. Jekyll and Mr. Hyde (2008)
Поредната адаптация на новелата на Робърт Луис Стивънсън и трета версия, която гледам последния месец. Този път с Дъгри Скот в главната роля. Историята е ясна на всички предполагам, затова ще я спестя. Разликата този път е, че филмът започва с убийство и още на първата минута зрителят вече вижда двойната самоличност на героя.
Тази версия е малко по-различна с това, че Джекъл признава за убийствата си и застава пред съда, като се опитва в последствие да докажа своята невинност и да обвинят Хайд. Доста по-различна от останалите, но и доста скучна като цяло. Дъгри Скот сякаш е уморен от животът като цяло и е адски неубедителен в своята роля. Същото се отнася и за останалите актьори. Сякаш не са си давали много зор или просто са получили прекалено малко пари. Освен това всичко е прекалено предвидимо. Едно десетина минути преди края човек може да се досети какво е станало и как ще свърши филмът.
Лична оценка: 3/10
Като цяло снощи изгледах много бозави филми :Д
Movie Night 22.07.2008
Понякога има филми, които не заслужават цели постове, затова отсега нататък ще ги споменавам в един пост с по няколко думи 🙂
The Chair (2007)
Млада студентка по психология се нанася в стара викторианска къща и кошмарите й започват.
Като цяло най-интересният от филмите, които гледах снощи. От средата нататък става дори леко приятен и историята не е чак толкова зле. Разбира се, има и неочакван обрат накрая 🙂
Лична оценка: 5/10
The Helix… Loaded (2005)
Това не е ужас :Д Ако видите постера веднага ще си стане ясно какво е. А именно пародия на Матрицата. В частност на първата част. Действието е горе-долу като това във филма, но с много засилена сексуална ориентираност. Има и кратки забежки към “Боен клуб”, а вероятно и към други филми, но не съм се заглеждал толкова. Като цяло лентата е ужасна. Във всяко едно отношение. Има един-два майтапа, които стават, но като цяло е супер малоумен филм, но не в добрия смисъл.
Лична оценка: 2/10
Are You Scared (2006)
Група тинейджъри се събуждат в някаква сграда, която прилича на изоставена фабрика и един глас им казва, че са част от някакво риалити шоу. След което започват да умират един по един. Всичко би било прекрасно, ако не бяхме го гледали вече и то по съвсем същия начин. На някой да му напомня на Saw поредицата? Абсолютно всичко е окрадено едно към едно от там, но тук е зле, защото причините на убиеца са малко по-различни от тези на Jigsaw и убийствата безсмислени 🙂
Лична оценка: 4/10
Crimson (2007)
Разни мадами в общежитие решават да помогнат на една ранена мацка и в последствие ги погват други мацки – вампирки (поне на такива приличаха и кръв пиеха :Д). Много нискобюджетен филм, който сякаш е бил направен от режисьора с единствената цел да погледа малко женска плът, че в противен случай никоя не би го погледнала дори. Много е зле във всяко едно отношение – от актьорската игра, осветлението и камерата, до звука и диалога. Дори раните не бяха реалистични, баси. Ужасно просто. Добре, че беше само 65 минути :Д
Лична оценка: 1/10
Толкова вчера. Днес ще видим какво следва 🙂
Insanitarium (2008)
Понякога, когато човек подходи със супер занижени очаквания към дадена лента, може и да остане доста приятно изненадан. Именно такъв беше и случаят с този филм със страното име “Insanitarium” (игра на думи от Insane и Sanitarium).
На кратко историята разказва за млад мъж, който се престува на луд, за да влезне в лудницата, в която държат сестра му. Целта е разбира се да я освободи, защото иначе не може да се свърже по никакъв начин с нея. А във въпросното учреждение луд доктор прави експеримети с хората и ги превръща в нещо като зомбита, жадни за човешка плът и кръв.
Сюжетът не е нищо оригинално (малко от филмите на Ромеро, малко от Реаниматора на Гордън), но и по-добре човек да не търси някаква логика в не малкото дупки, които дори доста се набиват на очи. И сега човек ще си каже какво толкова му е хубавото щом действието е изпълнено с недвусмислици и безсмислена сюжетна линия.
Много е просто. Ако един ужас не може да разчита на добра история, то той трябва да наблегне на гор елементите и да шокира, ако не може да уплаши; да отврати, ако не може да впечатли.
А този филм предлага кръв в изобилие. Може просто да съм бил в момент, в който съм изгледал толкова малоумни хоръри, че първият, който е показал малко стойност, ме е грабнал. Може и така да е, но все пак в този филм няма да ви отегчават 80 минути с глупости и едва последните 10 да ви извъртят набързо някаква развръзка. Тази лента може да се раздели на три части – влизане (в лудницата), опознаване на обстановката и запознаване с пациентите и излизане (от лудницата). Първата част трае около 10 минути, втората около 40 да речем (може и по-малко) и третата също около 40, през които героите биват буквално окъпани в кръв, “зомбита” се разхождат навсякъде и има сравнително напрегната атмосфера (макар човек да знае какво ще стане накрая)…
Актьорите се справят сравнително добре на фона на другите нискобюджетни бози от категорията му, а и Петър Стормаре е достатъчно луд на външен вид, за да влезне убедително в ролята на откачил доктор.
За мене лично това беше една свежда и кървата лента, в която човек не трябва да търси кой знае какви блясъци, а просто да й се наслаждава (ако си пада по кървави ужаси с някакви заченки на история)…
Лична оценка: 7/10