Тук някъде вероятно е моментът човек да се сети за съня си. Помните ли въобще сънищата си? А те хубави и прекрасни ли са? Изпълнени с цветенца и малки червени летящи сърчица? Или пък са препълнени с приключения и непознати земи, със страхотни мадами навсякъде? А може би пък има зли същества и прояждащи мозъка зли сили? Дали са пренапарфюмирани сапунки или злокобни и манипулативни кошмари?
Първо ми се иска да изразя възмущението си от iso версията на Dissidia, чийто сейвове (28 часа геймплей) спряха да работят след ъпдейт на firmwire-а на PSP-то. Не е истина просто! Толкова много часове игра за толкова кратко време и точно на финалната битка. Кой ме блъска по главата да го ъпдейтвам. Затова сега съм решил да направя едно бързо обновяване до оригиналния firmwire и след това дълго време ще си играя само на двете оригинални игри, които притежавам ;ДД
Но не това беше идеята…
Има едно гадно усещане, а май е и по-скоро чувство. Дълбоко вътре в тебе спи и чака. Рано или късно идва момент, в който то се събужда. Хваща те здраво за сърцето/гърлото/топките/стомаха (insert random element here) и стиска ли стиска. Искаш да се отървеш от него. Знаеш как да се отървеш от него, но… Знаеш, че не можеш. Макар да няма нищо невъзможно, има неща, които внушението може да попречи да се осъществят. Решаваш, че не можеш; че е невъзможно; че колкото и да ти се иска няма да стане и… Така и ще бъде! А и винаги има смотани фактори, които могат да пречат, които съвсем несъзнателно ще представляват пречка, която да бъде прекалено голяма за преодоляване.
И чувството си остава там, за да те задушава. Разбира се, винаги има и краен вариант – гаден, неприемлив, с лош край за тебе, но… Поне ще спомогне за разрешаване на проблема. Не, че веднага ще ти стане по-хубаво, но има разни дребни нещица, които със сигурност рано или късно ще спомогнат това да стане. Можете ли да пренебрегнете същността си и да постъпите по друг начин?
И трето, установих, че такова нещо като много добри приятели не съществува. Всеки гледа себе си и е готов да те прецака в момент, в който на него му е удобно да го направи. Какво от това като вече едно 10 години сте толкова добри приятели… Всяко нещо си има край. Сигурно е до човека, може и аз да съм прекалено претенциозен, но… Някои неща не ги разбирам просто. И ако това е приятел, то явно моите разбирания за приятели нямат нищо общо с действителността. И боли! Винаги боли! :Д
А като добавим в комбинацията и прекрасната сесия, която тече, това ще бъде най-шибания месец в цялата година. Вече нямам търпение да свърши!
Perimortem
Phase 1 (… and Then the World Froze)
Безсъние! Главоболие! Въртеливи (но не и постъпателни) движения на едно място!
WFT? OMG! ROFL…
Навлизаме в първата фаза. Слуз покрива всяко едно косъмче бавно, внимателно, с много любов (или просто студена прецизност). Изтръпваш! Измръзваш! Изгаряш! Умираш!
Всичко е просто плод на въображението, на едно болно и изтормозено въобжение. Както е казал авторът: “крача и раздавам наляво и надясно щастие. На всички, без никой да остане пренебрегнат.” Никой ли? Ами ти? Какво се обърка? Къде сбърка?
Първата фаза е в своя епогей! Нищо няма да я спре, защото единственото нещо, за което тя мечтае е… да достигне до втора фаза. И после престава да съществува, тук и сега… Някъде другаде може би, но не и тук, не и сега… Преди? Но не и след това…
Изтръгни сърцето си и го наблюдавай внимателно как бие. Постой така минута, усмихни се… погълни го! И нека всичко започне отначало. Споменът е блед и в същото време болезнено заслепяващ, а и те са там, за да ти напомнят… няма да ти позволят да забравиш. Защото тях не ги интересува, те нямат душа, те не могат да мисля или говорят, не могат да бъдат убедени в каквото и да е…
Wir Im Traum! Wir Im Traum! Но каква би била тази мечта? Можем ли да си го позволим? Дори когато знаем, че е неосъществима? Или то това е идеята на мечтите?
Pointless!
The Big Bang… Over
Експлозия! БУМ!
Всичко се срутва… падат задръжки, падат скруполи… сгромолясва се системата…
Тътен! БАМ!
Следва опустошителна вълна, която не се интересува кой си и какъв си… Всичко следва своя курс според това, което природата му е определила…
Не, че има кой знае какво значение вече, но знам, че нещата са такива. Знам какво е и какво ще бъде. Вярно, че никой после не ме слуша и знам, че после пак аз съм виновен… нищо, че ясно и открито съм го заявил… И после всички са недоразбрали… Не мисля, че това е мой проблем вече…
Искам почивка… Искам разнообразие… Искам истината… Искам яснота… Искам точност… Не искам еднообразие… Не искам лигавщини… Не искам коварство… Не искам агресия 🙂
(Дали някой ще може да разкрие кодираното послание в горното изречение :ДДД)
Е, мина се още една коледа… Честитих на когото трябваше и на когото исках… Тази година ще трябва да се задоволят хората със смс-и… Нямах настроение да се обаждам и без това… Не отговорих на тези, които ми писаха на мене (двама души всичко на всичко… един от тях колега), за което се извинявам, но си казах по-късно, а по-късно така и не дойде… Честит рожден ден и на Юри… Надявам се, че купонът тази вечер е (и все още :Д) минал добре и сте се забавлявали… Благодаря и за поканата, но просто не ми се пътуваше до София, но, сега като се замисля, май щеше да е по-добре да бях :Д Но каквото такова…
Едно нещо обаче е ясно и макар то вече да се разпадна напълно съм адски благодарен на Пламен… Ако не беше той, сигурно сега щях да съм като брат си… А по-лошо от това не знам дали има 🙂 Колкото и да ти е странно, независимо дали някога ще ме разбереш… аз съм ти много задължен, пич 🙂 Просто нямаш идея колко 🙂
До скоро… ОСТ: Anathema – Lost Control…
Restless Life
Ей, няма такава агресия просто. Просто се молех снощи някой да ми каже нещо на въпреки :Д Но, уви, такива “щастливци” не се намериха… Жалко! От много време не се бях ядосвал толкова. Един единствен човек разбра защо, за което му благодаря, че ме изтърпя 🙂 Просто не е хубаво да научаваш нещата ей така от разни случайни странични хора 🙂 Просто е грозно… (Много просто, много нещо :Д То сигурно защото и аз съм прост :Д)
И поради което моя милост пак се напи жестоко, изхарчи сам сумати пари и даже не си спа в къщи… За какъв дявол ми трябваше да звъня на Асен в пет часа сутринта, си нямам дори най-малка идея, но просто гневът как държи не е истина. Всички на сапун!!!!
Надявам се “гостите ми” да са си прекарали добре и аз лично да не съм прекалил с държането си… което този път искрено се надявам, че не се случи (поне от моя гледна точка де :Д)… Останалото май просто няма никакво значение… Като се замисля даже ми е все тая вече 🙂
Все тая… поздрав с прекрасното за случая ново парче Leave the Fallen Behind… Но в случая като се замисля, май аз се падам the fallen 🙂 Но пък ако още по-сериозно се замисля (е, случва се и на мене от време на време, знам :Д), май по-подходящо е A Knife in the Back…. абе с други думи, новият албум на Silentium владее всичко… Още ли не сте го слушали? Ами тогава не си правете труда да си говорите с мене :Р
Scales of E-ville
Нима нещата могат да станат по-зле? Винаги! В това човек не трябва да се съмнява просто.
Първата половина на тази година просто беше толкова хубава, че чак излизаше от границите на нормалното. И, разбира се, дойде време нещата да се… хм… нормализират. Твърде хубаво не е на хубаво или с други думи, след прекалено много хубави неща следва поредица от гадости, които се състезават кое да бъде по-гадно от другото.
След доста скапващите се неща тук в Пловдив (те все още са под въпрос обаче, има време), след “прекрасната” кожна инфекция, сега трябваше да последва още една инфекция – пряк резултат от първата. По-точно говоря за брутално възпаление на рана. И разрезът, който последва си беше наистина… интересен (този път обаче с местна упойка хаха)… Грозна картинка се оказа. Сега чакам упойката да пусне, че да усетя малко болка :Д И тя е полезна от време на време.
Но и това не е толкова важно за момента. Последните две вечери малко или много имам проблеми със заспиването. Супер много неща ми се въртят из главата и хич не ми става по-добре честно казано. Определено не исках такова развитие на нещата. Просто този разговор понеделник беше адски излишен, но пък от друга страна веднъж започнат трябваше да бъде довършен. Позволих си някои неща, които може би не трябваше; казах някои неща, които може би не трябваше, но връщане назад няма. И все пак аз бях откровен и казах точно това, което мислех (този път :Д). Явно проблемът идва в това, че просто никой не ми вярва. 🙁
В интерес на истината най-съжалявам, че едно (поне за мене де) прекрасно приятелство трябваше да се развали по този нелеп начин. И дори да не се е развалило, вече никога няма да бъде същото просто. (Това си е едно мое усещане, много дълбоко, което най-искрено се надявам да не се окаже истина, но само времето ще покаже.)
Наистина съжалявам за всичко и май няма просто какво повече да кажа или направя.
Както казах, нещата винаги се нормализират. Прекрасните първи шест месеца бяха последвани от кошмарни четири такива и засега просто няма изгледи нещата да се придвижат към по-добро. Но това не означава, че не трябва да се опитваме. Просто имам нужда от поне едно единствено хубаво нещо, което да освети този живот до края на тази календарна година, за да мога да тегля положителната черта през януари. Добре, че има концерти (и групи) като Diary of Dreams, които наистина да осветят (макар и за момент) мрака :Д
(Мда, вече усещам лека болка в бедрото си, което значи, че скоро ще стане по-забавно. Май не е добра идея да оставам в офиса хаха :Д)
Darkness Ahead
Понякога хората се опитват да бъдат оригинални, интересни, дори забавни. Понякога другите хора не разбират първите и ги смятат за скучни, простовати, обикновени. Въпросът е в това дали си струва да се правиш на нещо, за което на никой не му пука. Отговорът се крие във факта, че то и без това на никой не му пука и за това, на което не се правиш. С други думи, все тая.
До края на света (до края на вашия свят) остава малко време. Какво са 20 или 30 или 50 години? Ей сега ще минат без дори да се усетите. Колко може да продължи преструването? Колко е силна волята на индивида и до каква степен може да се пребори той със самия себе си? Опитвали ли сте се да убиете призрак? Някои неща просто не могат да бъдат убити. Те могат само да бъдат погребани… живи. Идеята е, че трябва да са погребани много, ама много дълбоко и никога да не се сещате за тях.
Всъщност идеята на поста беше друга, но взех, че се отклоних и вече забравих какво исках да напиша 🙁 Понякога просто боли… или просто ми липсват определени неща.
Утре си обещавам да драсна няколко реда за концерта на Таря, защото го заслужава 🙂
Recollection
Вчера, поради липса на по-добро занимание, започнах да си препрочитам постовете от началото на блога и закарах някъде до началото на февруари. И, да ви кажа честно, този блог придоби още по-голямо значение за мене. Защо ще попитате сега 🙂 Много е просто. Толкова много от нещата, които съм писал; толкова от много от нещата, които съм казал или съм си мислел по това време; толкова много от нещата, които съм преживял тогава, вече са погребани много дълбоко в ума ми. Признавам, че за много неща бях забравил и именно блогът ми помогна да си ги припомня, което е и най-важната му роля (поне за мене), точно и с такава идея го започнах…
И, да си призная, се сдухах още повече отколкото бях. Защо ли? Много от нещата са се оказали верни. Толкова неща, за които съм се надявал да не се случат или съм казал, че има голяма вероятност да станат… ами, те станаха… малко или много, бавно или бързо… всичко си идва на мястото. Преди време бях казал на един човек (който едва ли вече помни това), че като става дума за гадни и лоши неща, се досещам и в над 90 процента от случаите успявам да позная или предвидя с плашеща точност това, което ще се случи или се е случило. Но като става дума за нещо хубаво, уви, никога не съм дори близо до истината :Д Тъпо, но факт. Още по-тъпо ми става, защото се оказах прав за нещата, които предстояха да се случат в Пловдив през тази година. И всичко се сбъдна и не, това не е просто внушение, което е станало реалност, защото аз съм му помогнал да стане такова. Всъщност нещата ескалираха още преди година и беше въпрос на време предполагам.
Разбира се през годината се случиха и хубави неща, които обаче не траеха дълго за съжаление 🙁
Сега определено нямам абсолютно никакво настроение за абсолютно нищо. Имам билет за събота и смятам да отида, но с моето сегашно настроение, нещата хич няма да са розови. А за концерта във вторник дори не ми се мисли. Двамата немски шефове решили да ни посетят точно на 28ми и 29ти, което дори вече ме кара да се замисля за този концерт. Много тъпо.
От друга страна презентацията днес мина повече от перфектно и чак не мога да повярвам, че се справих толкова добре :Д – кратко, ясно, информативно, без излишни глупости. Още една-две и ще стане перфектно. То да говориш пред над 30 човека не било толкова сложно :Д
И все пак, след дъното, което достигнах петъка, нямам идея на къде може да потръгнат нещата от тук нататък…
The Things That Should Not Be
Има неща, които човек просто знае, че ще се случат. Независимо от обстоятелствата, независимо от времето и хората… Те просто ще се случат.
Има неща, които човек просто знае, че никога няма да се случат. Отново без оглед на обстоятелствата, без значение хората и времето. Те просто никога няма да се случат.
Дали е шесто чувство или просто твърдоглава убеденост (инат?), няма особено значение. Това, което трябва да се случи, ще се случи и това, което никога не е писано да стане, ами то няма да стане. И тук не става дума за късмет, съдба и други подобни “явления”, които човешката психика обича да намесва, за да може да си намери някакво оправдание или причина за последствията.
Понякога няма какво да бъде направено по даден въпрос. И това отново не значи отказване или предаване… или пък оставяне на течението. Изрази има много за почти всеки случай. Искате ли извинение, ще си намерите.
Бла, глупости…
Multiverse
There shall be blood!
Някои хора се женят… Някои хора умират. Беше един дълъг и доста странен уикенд, който се радвам, че все пак най-после приключи. Имаше както хубави, така и лоши неща.
1. Животът е нещо адски крехко и тялото толкова чупливо. Нима си мислите, че ще живеете вечно? А дали ще доживеете утрешния ден? Хубаво е човек да си дава надежда и да се самозалъгва по някакъв начин, иначе няма да има причина за много неща.
Някак си новината от преди няма и пет минути дойде доста… изненадващо. Особено когато се отнася за млади хора, които имат толкова много пред себе си. Но никой не е застрахован от движението по улиците и от катастрофите. Изведнъж се изсипаха едни стари и много дълбоко погребани спомени. Изпадаха като торба кости, които са били скрити на тавана. Не е особено приятно усещане. Колкото и грубо да прозвучи (макар, че не влагам никакви лоши чувства, просто чист егоизъм си е), този път не е чак толкова близък и скъп човек. Но все пак смъртта, когато настъпи в толкова ранен период от живота – било то желано (страхлива работа!) или нежелано (шибан лош късмет!), си е нещо ужасно. Не съм вярващ, не следвам някаква религия или разбиране на който и да е, затова и не вярвам в Рай, Ад, задгробен живот и прочие, но пък нямам нищо против да си мисля, че все пак става нещо и след смъртта.
И все пак никой не е застрахован. Понякога думата “инцидент” звучи толкова… мръсно и подло. А за Антония не знам как би звучала отстрани… Почивай в мир!
2. И в пълен контраст с точка 1, следва точка 2. Сватба! Един от първите братовчеди на майка ми е решил да се ожени и то точно на 14ти септември. Може ли сега такова безобразие. Защо, да му се невиди, от толкова дати, трябваше да избира точно тази? И защо в неделя? Кой прави сватба в неделя? Какво стана с добрата стара събота? Но то като си знам късмета, въобще не съм изненадан… Обаче за 25ти октомври нищо няма да ме спре (освен ако не умра)… Отсега го заявявам. Утре си купувам билет и край!
Възмутително! Не искам да ходя на тъпа сватба пък!
3. Изненадващо, но факт! Брата реши да приеме предложението ми да делим по равни разходите за ъпгрейд на домашната машина. Още повече, че той е този, който я ползва основно и на него му трябва по-мощна конфигурация. И за по сто лева на човек се сдобихме с едно ново атлонче 64 х2 на 5000+ (около 2.6 гигахерца работна честота), дъно за него (разбира се) и още едно гигче рам, с което той стана 2 гигабайта (за съжаление се простихме с дуал опцията, но това е докато не си купя още една такава платка :Д). И първото нещо, което моя милост направи след като всичко беше монтирано и уиндоуса прилежно инсталиран начисто, беше да си инсталирам добрия стар gothic 3, който въпреки огромното количество бъгове, си остава една от най-любимите ми модерни ролеви игри (под модерни имам предвид последните 2-3 години :Д). Друго си беше да погледаш как играта върви на макс детайли с всички екстри 🙂 Следващ ъпгрейд сигурно след 2 години поне хаха.
Освен тези неща, аз си поръчах и един прекрасен външен хард със скромния капацитет от 1тб, който мисля да напълня с музиката (около 100гб за момента) и аниметата (около 300гб), пък и някои от по-добрите и качествени хоръри 🙂 Обаче ще трябва да почакаме до края на месеца за този хард, че явно трудно се доставя :Д
4. Петъка, след малко над 4 литра бира, установих, че адски много неща, които преди само ме караха да потръвам от раздранение, сега са започнали ужасно силно да ме дразнят и честно казано, чак започвам да завиждам. Мисля, че доста се поизложих (пред себе си де, не че Шугов и Силвия толкова ми е объръщаха внимание, те бяха заети с други работи :Д) с глупостите, които говорих тогава… И все пак нещата не вървят в добра посока и трябва да направим нещо по въпроса. Когато се събуди нещо и няма как да бъде приспано обратно, никога нещата не свършват добре :д
5. И за капак снощи, някъде около 2 часа вечерта, след като успях да вкарам мухата на Тинко за Бургас, прибирайки се след бирата, установих, че и двата ми телефона липсват :Д Скапан панталон, скапани широки джобове… Разбира се, първото нещо, което направих като влезнах в нас, беше да звънна на таксиметровата компания, която ме прибра. Слава богу, таксито се върна и си взех телефоните обратно. Но в първия момент, като бръкнах в джоба и установих, че новия ми телефон за 500 лева липсва… като се замисля май само си казах едно … по дяволите… Явно съм станал прекалено студен и безчувствен или просто твърде спокоен :Д
Idea-less
Вчера се чудех какво да правя по едно време във офиса и тъй като нещо ме налегна лекккк мързел, реших, че няма да започвам работата за следващия ден, а просто ще си… почивам. Започна да се ровя из харда на лаптопа с идеята да поподредя някоя и друга папка и да вкарам малко ред сред хаоса (много мразя да са ми неподредени папките и да се чудя кое къде е ;д). Но като се загледах във всичките директории със снимките и забравих за останалото.
Толкова много снимки (малко над 10гб) и толкова много спомени – купони без причина и с причина, рожденни дни, нови години… просто събирания. Но май като цяло най-интересни ми бяха да разгледам снимките от 2004та година. Като ги гледам и направо не мога да се позная. Толкова смешен и мизерен съм изглеждал тогава. Изключваме тогавашното ми тегло от 60 килограма с мокри дрехи (няма да кажа сега колко съм, но е доста над споменатото :Д). Просто съм имал смешен вид като цяло. Поне с това, което поглеждам сега в огледалото. Явно последните четири години много неща са се променили. Имал съм един добричък и наивен вид, един топъл поглед, ако мога така да се изразя :Д Нищо общо със сега :Д Сега, дори и проявявам някой от споменатите признаци, то те вече не са толкова естествени и неподправени като тогава; сега всичко е внималтелно премислено :Д
Но не това ми беше мисълта де. Просто си припомних доброто старо време от преди 4 години – напиванията по тепетата, престоят при Мег в София. Хубави времена бяха. Но и никой от хората от тогава вече не е същия и никога няма да бъде, което си е нормално 🙂
Затова имаме снимки. За да можем, когато поискаме, да се върнем за момент в онези хубави времена и да си припомним какво е било. Сега… сега времената са по-различни и човек търси хубавото под друга форма. Всичко опира до самоконтрол :Д
Categories
- books (101)
- reading challenge 2011 (42)
- reading challenge 2012 (45)
- day/night (266)
- versus (4)
- develop (45)
- games (39)
- dissidia (8)
- platinum club (8)
- vampire the masquerade (7)
- movies (117)
- 30 days movie challenge (17)
- anime (19)
- horror (48)
- horror icons (5)
- short horror opinion (20)
- movie-nights (20)
- movies you should NOT watch (4)
- music (215)
- 30 days song challenge (30)
- events (33)
- releases (24)
- song of the month (56)
- songs (56)
- thinking… (23)
- writings (64)
- a vampire's tale (17)
- backstory (4)
- hunger (11)
- mirogled (1)
- untitled (11)
- books (101)
Archives
- May 2023 (1)
- October 2021 (2)
- June 2021 (2)
- September 2020 (1)
- July 2019 (1)
- May 2017 (1)
- November 2016 (2)
- October 2016 (3)
- April 2016 (3)
- March 2016 (3)
- February 2016 (12)
- October 2015 (2)
- August 2015 (1)
- July 2015 (1)
- January 2015 (2)
- May 2014 (1)
- March 2014 (1)
- February 2014 (1)
- January 2014 (1)
- October 2013 (3)
- August 2013 (1)
- July 2013 (1)
- April 2013 (1)
- March 2013 (1)
- February 2013 (3)
- January 2013 (1)
- December 2012 (2)
- November 2012 (1)
- October 2012 (1)
- September 2012 (1)
- August 2012 (6)
- July 2012 (9)
- June 2012 (6)
- May 2012 (7)
- April 2012 (20)
- March 2012 (28)
- February 2012 (11)
- January 2012 (19)
- December 2011 (11)
- November 2011 (6)
- October 2011 (11)
- September 2011 (3)
- August 2011 (5)
- July 2011 (7)
- June 2011 (20)
- May 2011 (22)
- April 2011 (32)
- March 2011 (16)
- February 2011 (10)
- January 2011 (13)
- December 2010 (7)
- November 2010 (6)
- October 2010 (7)
- September 2010 (8)
- August 2010 (9)
- July 2010 (7)
- June 2010 (48)
- May 2010 (10)
- April 2010 (5)
- March 2010 (6)
- February 2010 (11)
- January 2010 (16)
- December 2009 (4)
- November 2009 (13)
- October 2009 (13)
- September 2009 (7)
- August 2009 (8)
- July 2009 (7)
- June 2009 (12)
- May 2009 (12)
- April 2009 (9)
- March 2009 (17)
- February 2009 (8)
- January 2009 (13)
- December 2008 (19)
- November 2008 (23)
- October 2008 (28)
- September 2008 (17)
- August 2008 (20)
- July 2008 (27)
- June 2008 (13)
- May 2008 (8)
- April 2008 (4)
- March 2008 (15)
- February 2008 (12)
- January 2008 (33)
- December 2007 (28)
- November 2007 (4)
- October 2007 (13)
- September 2007 (1)
Tags
30 days movie challenge (17) 30 days song challenge (30) album (24) anathema (9) anime (23) a vampire's tale (17) books (103) clanbook (6) combichrist (4) concert (23) dead (12) descisions (17) develop (7) diorama (5) dissidia (9) drafts (11) final fantasy (9) flowing tears (4) game (19) games (9) gothic.bg (9) guide (17) haggard (4) happy (4) horror (63) hunger (11) icons (5) lyrics (46) movies (92) music (133) nosferatu (5) party (5) platinum club (8) reading challenge 2011 (42) reading challenge 2012 (44) reading challenge 2013 (5) sci-fi (6) sho (19) short story (43) silentium (7) top 10 (6) tristania (5) untitled cycle (11) vampire the masquerade (7) video (97)