Има концерти, които те забавляват с музиката си, карат те да подскачаш с ритъма, да се радваш на групата. Има концерти, които те карат да се потопиш в една магична атмосфера и в един различен приказен свят, да се откъснеш от грозната действителност, която те заобикаля. Има обаче и концерти, които не само се движат по една тънка граница между споментатите две, но и те погъщат изцяло, заливат те емоционално, дори не знаеш къде се намираш.
Едва ли е нужно да споменавам от кой тип беше снощното шоу, което прогресив метъл иконите от Швеция изнесоха пред публиката в новоотворения клуб Blue Box. За съжаление не успях да отида по-рано и пропуснах подгряващата група, за която прочетох само хубави неща, но какво да се прави. Успях да стигна малко преди излизането на групата на сцената, а докато си взема една бира, те вече започнаха. Прозвуча интрото от новия им албум, последвано и от първото парче The Devil’s Orchard. Музиката на групата може да бъде едновременно нежна и красива, като в същото време е груба и агресивна. Открито, сетлистът беше насочен към новия албум, но те не пропуснаха да направят реверанс и към по-старите си неща с The Drapery Falls, Credence, Face of Melinda. Общо взето от 11те песни (в това число влиза и Deliverance, която бе изпълнена на бис), Opeth изпълниха още три парчета от новия си албум – I Feel The Dark, Slither и Folklore. За моя радост не пропуснаха сигурно най-нежния си и красив албум Damnation, който представиха с To Rid The Disease – моменът, в който тотално ме “погребаха”. Предишния им албум Watershed също бе отбелязан в лицето на страхотното Heir Apparent. Едно парче преди края бе крачка назад до 2005та година и изпълнението на десет минутния епос The Grand Conjuration.
Във всяко едно отношение групата беше просто страхотна. Mikael Åkerfeldt се опитваше да си говори с публиката между почти всички песни, като разказваше истории, подхвърляше шеги и въобще по всякакъв начин да предразполага тълпата, която по никакъв начин не оставаше безпристрастна. Фронтменът на групата сподели, че ние сме били една от най-милите и отзивчиви публики, на които са имали удовоствието да свирят. Дали го мисли, дали го казва на всички, мисля, че е все тая. Важно е хората да се радват.
Не си спомням как е бил звукът на предни концерти в Blue Box, но пък и нямам спомен да съм бил кой знае колко разочарован. Сега обаче бях направо впечатлен от чистия и хубав звук, който се носеше от колоните. Гласът на Åkerfeldt се чуваше ясно и чисто все едно слушаш студиен запис – нещо, което не мога да му отрека. Гласът му е невероятен във всяко едно отношение, независимо дали пее чисто или се опитва да се дере. Чак да му завиди човек.
Единствено ме е яд, че не успях да се отпусна като хората до самия край. Бързането да стигна от работа до залата, знанието, че и на следващия ден пак трябва да ставам за работа, фактът, че закъснях и не успях да намеря нито един познат, както и други дребни фактори… Все неща, които убиваха по малко от цялосното удоволствие. Радвам се, че по едно време някаква жена ни покани да се качим на балкона където имаше предостатъчно място и човек можеше да се наслади подобаващо на шоуто. Едва ли е нужно да споменавам, че преди това бях най-назад до вратата и не можех да се помръдна, свит буквално като пашкул.
Красив концерт. Прекрасно изпълнение от страна на Opeth. Една от тези групи, които успяват да те докоснат с музиката си, да те завъртят, здъвчат и изплюят, а ти да искаш още и още.
Дори година и половина по-късно все още си спомням за 
Напоследък си признавам, че желанието ми за партита (а и концерти, в този ред на мисли) сравнително намаля. До последно седя и се чудя да отида ли, да не отида ли… Дори предварително начертаните планове могат да бъдат игнорирани, забравени и/или променини за секунди в последния момент. Все пак, нищо сигурно няма когато си сам и всичко си зависи от тебе. Ситуацията с последното парти на дарк френдс, което беше посветено на даркуейв музиката на четири велики групи, беше точно такава. Но предполагам, че отмененият концерт на Кататония няколко дена по-рано успяха да ме убедят, че е добре да изпълня поне една малка част от предварително изготвения план за петте дена от четвъртък до понеделник.
Казват, че по Коледа ставали чудеса. Скептицизмът от друга страна обаче е едно много присъщо човешко чувство. Затова сега е време да забравите за своя и да се потопите в едно вълшебство, което се случи на двадесет и девети декември, 2009та година, в Дом на Културата „Средец”. Сто и педесет минутна приказка бе разказана в студената зимна нощ, за да стопли сърцата на близо тристата посетители в уютната зала. Приказка, която бе преразказване неоднократно след това и, която дълго време ще остане в сърцата и устите на всеки, който имаше удоволствието да присъства. Не напразно билетите за концертната одисея на Daniel Cavanagh от британската група Anathema и бившата вокалистка на холандците от The Gathering и настояща фронтдама на Agua De Annique Anneke Van Giersbergen бяха разпродадени само няколко дена след като бяха пуснати в продажба. Дори допълнителното количество привърши преди да успеете да произнесете двете имена на изпълнителите. Това само по себе си говори достатъчно.
Като се замисля, май от доста време не ми се беше случвало да отида на концерт и да няма нито един познат, ама буквално нито един, с който да мога да „споделя” усещането. Не ме разбирайте погрешно, просто не е особено забавно да си седиш съвсем сам и да няма поне един познат, който също да се наслаждава на групата както и ти.