Анди ЛаПлегуа отново е тук и проектът му Combichrist се завръщат с нов албум, който трябва да се явява своеобразно продължение на наистина добрия “Today We Are All Demons” от януари месец миналата година.
Тук можете да прочетете мнението ни за него.
Но да се върнем на новото “произведение”, носещо семплото име “Making Monsters”. Нужно е да споменем, че тук човек трябва да подходи по един по-различен начин, за да не остана тотално разочарован.
Траклист:
1. Declamation
2. Follow The Trail Of Blood
3. Never Surrender
4. Throat Full Of Glass
5. Fuckmachine
6. Forgotten
7. Just Like Me
8. Slave To Machine
9. Through These Eyes Of Pain
10. MonsterMurderKill
11. They
12. Reclamation
На някои места албумът беше сравняван повече със стила на Icon of Coil – друга група на ЛаПлегуа. Не смея да се наемам да правя подобни сравнения, но едно е сигурно – песните тук поемат в една малко по-различна посока от познатото до момента с марката Combichrist. Разбира се, няма да чуете тотална промяна и да се чудете коя е тази група, която слушате, но “Making Monsters” е един много по-мрачен, бавен и унил албум, от който и да е от предшествениците си. Още самото интро в лицето на Declamation трябва да Ви подготви за това, което предстои – по-бавен, по-мрачен, по-зловещ звук. Парчето има за цел да създаде атмосферата, която да Ви насочи в правилната посока. Определено не е песен, на която можете да подскачате в някой клуб. Предполагам, че все пак музикантите не искат тотално да отчуждят феновете, които тръпнат в очакване и бързо им поднасят “Follow The Trail of Blood”, която е може би и най-агресивната и “тежка” песен, подпомогната от вокалиста на Bleeding Through Brendan Schiepatti. Следва още едно от трите наистина силни изпълнения, а именно “Never Surrender”, което Ви кара да си мислите, че Ви предстои да се насладите на един прекрасен албум.
Да, ама не!
Темпото бързо намаля с “Throat Full of Glass”, което предлага по-минималистично използване на инструменти и можете да чуете чистите вокали на Анди. И нещата не мога да кажа, че се подобряват със следващите песни. След Fuckmachine следва още едно по-мрачно и сходно с интрото парче Forgotten, с което само могат да Ви спрат ентусиазма, който сте набрали в тази първа половина.
Втората половина от албума не се променя кой знае колко по никакъв начин. След две сравнително прилични песни, които с нищо не се открояват, следва и едно от най-големите разочарования – баладата Through These Eyes of Pain. И докато “Today We Are All Demons” имаше приличен ритъм и красива мелодия, тук нещата са много плачевни. А чистите вокали на Анди по никакъв начин не подобряват положението. Едно от най-хубавите изпълнения тук се явява в лицето на “They”, която има и най-клубното звучене – оставена за последно преди аутрото, за да не отегчи съвсем слушателите.
Всичко е въпрос на вкус, разбира се, и много хора ще харесат част от изпълненията, а други, като нас, ще останат сравнително разочаровани, но все пак това е Combichrist. Ще продължим да следим с огромен интерес творчеството на Анди ЛаПлегуа и се надяваме, че със следващото издание отново ще ни зарадва… доволно. Дали обаче за момента се е изчерпал или просто води битка с някакви собствени демони и се опитва да пресъздаде или изхвърли усещанията чрез музиката си, на мен лично ми е безразлично.
По-добри парчета в албума са “Follow The Trail of Blood”, “Never Surrender”, “They”.
Лична оценка: 4/10
Просто невероятно музикално начало на новата година 🙂 Новото, четвърто творение на Анди ЛаПлегуа под псевдонима Комбикрайст е повече отколкото може да се надява човек…