Постове с етикет: ‘combichrist’

Making Monsters (2010) by Combichrist

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Анди ЛаПлегуа отново е тук и проектът му Combichrist се завръщат с нов албум, който трябва да се явява своеобразно продължение на наистина добрия “Today We Are All Demons” от януари месец миналата година.
Тук можете да прочетете мнението ни за него.
Но да се върнем на новото “произведение”, носещо семплото име “Making Monsters”. Нужно е да споменем, че тук човек трябва да подходи по един по-различен начин, за да не остана тотално разочарован.

Траклист:
1. Declamation
2. Follow The Trail Of Blood
3. Never Surrender
4. Throat Full Of Glass
5. Fuckmachine
6. Forgotten
7. Just Like Me
8. Slave To Machine
9. Through These Eyes Of Pain
10. MonsterMurderKill
11. They
12. Reclamation

На някои места албумът беше сравняван повече със стила на Icon of Coil – друга група на ЛаПлегуа. Не смея да се наемам да правя подобни сравнения, но едно е сигурно – песните тук поемат в една малко по-различна посока от познатото до момента с марката Combichrist. Разбира се, няма да чуете тотална промяна и да се чудете коя е тази група, която слушате, но “Making Monsters” е един много по-мрачен, бавен и унил албум, от който и да е от предшествениците си. Още самото интро в лицето на Declamation трябва да Ви подготви за това, което предстои – по-бавен, по-мрачен, по-зловещ звук. Парчето има за цел да създаде атмосферата, която да Ви насочи в правилната посока. Определено не е песен, на която можете да подскачате в някой клуб. Предполагам, че все пак музикантите не искат тотално да отчуждят феновете, които тръпнат в очакване и бързо им поднасят “Follow The Trail of Blood”, която е може би и най-агресивната и “тежка” песен, подпомогната от вокалиста на Bleeding Through Brendan Schiepatti. Следва още едно от трите наистина силни изпълнения, а именно “Never Surrender”, което Ви кара да си мислите, че Ви предстои да се насладите на един прекрасен албум.
Да, ама не!
Темпото бързо намаля с “Throat Full of Glass”, което предлага по-минималистично използване на инструменти и можете да чуете чистите вокали на Анди. И нещата не мога да кажа, че се подобряват със следващите песни. След Fuckmachine следва още едно по-мрачно и сходно с интрото парче Forgotten, с което само могат да Ви спрат ентусиазма, който сте набрали в тази първа половина.
Втората половина от албума не се променя кой знае колко по никакъв начин. След две сравнително прилични песни, които с нищо не се открояват, следва и едно от най-големите разочарования – баладата Through These Eyes of Pain. И докато “Today We Are All Demons” имаше приличен ритъм и красива мелодия, тук нещата са много плачевни. А чистите вокали на Анди по никакъв начин не подобряват положението. Едно от най-хубавите изпълнения тук се явява в лицето на “They”, която има и най-клубното звучене – оставена за последно преди аутрото, за да не отегчи съвсем слушателите.
Всичко е въпрос на вкус, разбира се, и много хора ще харесат част от изпълненията, а други, като нас, ще останат сравнително разочаровани, но все пак това е Combichrist. Ще продължим да следим с огромен интерес творчеството на Анди ЛаПлегуа и се надяваме, че със следващото издание отново ще ни зарадва… доволно. Дали обаче за момента се е изчерпал или просто води битка с някакви собствени демони и се опитва да пресъздаде или изхвърли усещанията чрез музиката си, на мен лично ми е безразлично.
По-добри парчета в албума са “Follow The Trail of Blood”, “Never Surrender”, “They”.
Лична оценка: 4/10

Етикети: , ,


Song of the Month – April

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Е този месец вече няма да изненадвам никого и няма да се престаравам с описанията… Победител е:
Scarred на Combichrist
Много голям!

Етикети: ,


Combichrist Live in Sofia (GEMFIII)

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Началооооооооо… На третия горгон електро минифест тази година гости бяха Virgins OR Pigeons, Aesthetic Perfection и, разбира се, нечовешките изроди от Combichrist. От българска страна се отчете Стефан и неговият проект Shemale Zero. Премеждията преди и след концерта в следващия пост 🙂

За Shemale Zero съм го казвал и в други постове, че просто новите неща и визия не ми допадат особено. Затова и предпочитам да не го и коментирам.
Гърците от Virgins OR Pigeons не бях слушал преди това и в интерес на истината не останах особено очарован от изпълнението им. Като цяло имаха добро звучене, но не ме грабнаха кой знае колко. Вторият вокал, който вадеше доста андрогенна визия и дори в началото помислихме, че може и да е жена, докато не започна да пее, по-добре да си мълчеше. Още повече разваляше мелодиите с гласа си. Тъй като нямаше студена бира (ми топла ни дадоха!), а и беше гадна, решихме да не пием нищо, а по-добре да си купим някакъв мърчандайз (което за мене се превърна в традиция последната близо година). И поради тази причина сега гордо си нося тениска с логото на хедлайнърите отпред и We are all demons на гърба. (Много яка тениска между другото). Но до тук със скуката :Д

Aesthetic Perfection
И тази група не бях слушал въобще (с изключение на едно парче от myspace-а им, което дори не помнех :Д) и поради тази причина нямах идея какво да очаквам от тях. А те (то всъщност е той, ако не броим пичът на синтезаторът отзад, но той беше страшно незабележим) направо отнесоха публиката още с появата си. Ако видите вокала на улицата да си върви спокойно, никога няма да можете да предположите какво всъщност ще ви поднесе. Адски естествен беше на сцената – цялото му поведение с всичкото тичане, подскачане и непринудено усмихване бяха на страхотно ниво. Разликата между тази и предната група беше светлинни години :Д Не мога да кажа сега кои песни точно изпълниха, защото не им ги знам, но аз още на тях се размазах максимално. И поради тази причина още вчера си свалих почти цялата им дискография от slsk-а 🙂 А и на тях страшно им хареса тук и обещаха, че пак ще дойдат – да се надяваме този пък като основна група, че да имат повече сценично време 🙂

Combichrist
След кратка почивка, малко след 23, на сцената се появиха и самите Combichrist – Анди, двама барабаниста и един пич, който застана зад няколко чифта синтезатори :Д. И “кошмарът” започна. Откривайки концерта с интрото и All Pain is Gone от последния албум, те показаха на публиката какво ги очаква. Леко променените версии на парчетата превърнаха цялото изживяване в още по-силно от факта, че не знаеш какво точно да очакваш от иначе позната мелодия… Последваха страшно обичаните от мене Scarred (дори се изненадах, че изпълни точно това парче, което ми е най-любимо от Today We Are All Demons), Blut Royal, Shut Up And Swallow, Electrohead, Get Your Body Beat, Sent to Destroy, Today I Woke To The Rain of Blood (най-любимата ми, дори не я очаквах ;Д), и други, а на бис довършиха публиката с This Shit Will Fuck You Up и What The Fuck is Wrong With You?. След което потрошиха инструментите си и казаха, че няма какво повече да ни изпълнят.
Намацани с много грим, зловещи усмивки и умопомрачителни погледи, Combichrist отнесоха главите на не много публика, която се беше събрала в клуб Blue Box. Час и 15-20 минути (да, малко кратко, но много стойностно) изпълнение, което много хора ще помнят адски дълго време. Не успя да измести като усещане и съпреживяване концертите на Anathema и Diary of Dreams, но определено беше един супер силен и размазващ лайв. Из тубата можете да гледате разни клипчета и да изживеете част от удоволствието, макар и да няма много общо :Д
За афтър партито в следващия пост.
А на Гогрон едно голяма ЕВАЛА за поредната добра група, която успяха да поканят… Ще започнем ли залагането за следващата? 🙂

Етикети: , , , , ,


Today We Are All Demons by Combichrist

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Просто невероятно музикално начало на новата година 🙂 Новото, четвърто творение на Анди ЛаПлегуа под псевдонима Комбикрайст е повече отколкото може да се надява човек…

Траклиста:
01. No Afterparty
02. All Pain Is Gone
03. Kickstart The Fight
04. I Want Your Blood
05. Can’t Change The Beat
06. Sent To Deastroy
07. Spit (Happy Pig Whore)
08. A New Form Of Silence
09. Scarred
10. The Kill V.2
11. Get Out Of My Head
12. Today We Are All Demons
13. At The End Of It All
14. Bonus (Hidden Track)

Това е от онези албуми, които не могат да ви влезнат изведнъж под кожата, а го правят бавно, внимателно и много незабележимо… И в един момент, когато вече е прекалено късно, ви се усещате, че не можете да спрете да го слушате. Почти всяка една песен е перфектна; позната, но перфектна. Прекрасна комбинация от EBM и даркелектро мелодии, поднесени с типичната доза агресивност, превръщат албума в задължителен за всеки фен на тази музика.
Имах намерение да обърна внимание на някои от песните, но стигнах до извод, че това е невъзможно. Няма как да опиша една песен по един начин и после следващата да не повтори думите от предната 🙂 Все хубави неща трябва да говоря :Д Единствено А New Form of Silence и донякъде заглавната Today We Are All Demons не успяха да ме грабнат чак толкова. Не мога да кажа защо точно…
Просто след този албум още повече ми намаля търпенито за март месец, когато Combichrist ще гостуват в България и всички фенове ще имаме щастието да ги видим наживо… а дотогава ще можем да се радваме на прекрасния албум.
Каквото и да кажа още няма да бъде достатъчно, а и няма да бъде точно… Не ме бива особено в предаването на собствените ми емоции, когато става дума за подобни неща 🙂 Просто трябва да се чуе…
Най-добрите песни от албума за мен са Scarred, The Kill, Sent to Destroy, Get out of My Head… и така почти всичко мога да изброя :Д
Лична оценка: 9/10 (абсолютен претендент за албум на годината :Д)

Етикети: , ,