Архив за месец: August, 2010

In The Wake of а Nightmare

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Това ще е един от онези много лични постове, които вече почти не пиша тук, но от време на време няма как да бъдат избегнати – все пак това е идеята на дневника (нищо, че през последните няколко години цялата концепция на блоговете се промени тотално и се изкриви до неразбираемост, някои не сме забравили защо започнахме още навремето от livejournal-a :D)… Та мисълта ми е, че на тези, на които не им се четат разни лични излияние, по-добре да спрат до тук :ДД

Напоследък пак съм започнал да сънувам кошмари, от онези супер гадните и… Всъщност нека леко се отклоним… За мене има два вида кошмари – едините са тези, в които разни чудовища те нападат, филмовите образи от късния филм те изпровождат по улицата, мъчат те, преследват те, ядат те… (Мда, и такъв сън съм имал ;Д); въобще става дума за всякакви гадости, които стават по ужасите и всеки знае, че не са истински. Другите кошмари обаче са тези, които включват истински хора; хора, които познавате; хора, които са Ви близки по една или друга причина. Идеята на тези противни сънища е, че отношенията Ви с тези човечета там (визирам кошмара) никога не са добри… Няма значение дали се биете, дали се карате зверски. В крайна сметка разваляте отношенията си по един грозен начин и нищо хубаво не излиза от това.
Та… аз обичам да сънувам от първите кошмари. Доста често ми се случва в интерес на истината, като се има в предвид, че гледам и чета предимно ужаси. Може да се каже, че дори ми доставя някакво удоволствие цялата работа (знам, знам… казвали са ми го ;д). Вторите обаче, те са друго нещо. Тях ги мразим. Много ги мразим. В последните десетина дена сигурно съм имал поне 7-8 такива. Събуждам се като парцал и цял ден ми е криво, оставам с едно неприятно усещане, че нещо лошо ще се случи. Дали наистина е така няма значение, но психологическият елемент е вече налице и е много силен. На какво се дължи това си нямам идея, но ми се иска по-бързо да минава и пак да си сънувам как група зомбита разкъсват тялото ми (примерно).

ПП: Обнових Social widget-a в страни като добавих още два профила… Все още си търся човечета за games for windows live 😀


Year of The Rat by Tristania

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Скоро пуснах песен на Тристаниа, знам, но това си е чисто съвпадение. Просто днес е премиерата на новия им албум, с новата вокалистка… И реших да го отбележа това с може би най-силната песен от албума. Скоро, ако не ме домързи, ще драсна и кратко ревю… Но за съжаление смея да твърдя, че не е толкова силен :S

There’s a way just walk the line
Keep your direction and read the signs
Just play the game or fade away
Make your confessions and book a ride

Now that your sparkling smile is outworn
Now that your famous blue raincoat is torn
Spin me a lie and we’ll slip through the haze
Just like Louise we’ll get lost in the shades

Change your name and change your face
For your protection and the new day
Believe in me you can be free
Escape the aggression and book that ride

Now you’re a rat and you can’t sleep at night
Under the spell of the following eye
This is the game there’s no getting out
I’ve seen the end and it looks like a nine

You feel the chill that just crept down your spine
This time the last surrender
The axe won’t be buried not ever not sorry
It is too late to worry

solo

Now you’re a rat and you can’t sleep at night
Under the spell of the following eye
This is the game there’s no getting out
I’ve seen the end and it looks like a nine

You feel the chill that just crept down your spine
This time the last surrender
The axe won’t be buried not ever not sorry
It is too late to worry

ooooooh ooooooh (x2)

Етикети: , ,


La Herencia Valdemar (2010)

   Пуснато от: Silentium   в horror, movies



От много време не бях гледал свестен хорър, който не само да предлага интересна история, но и да е поднесена по красив и добре заснет начин. Като цяло винаги, когато става дума за филм, който е по или вдъхновен от творчеството на Лъвкрафт, подхождам с много голям скептицизъм. В последно време лентите по негови произведения са толкова плачевни, че няма накъде повече. Все пак смело пуснах лентата на испанския режисьор José Luis Alemán.
Историята започва със старото имение на семейство Волдемар и нуждата то да бъде оценено за продажба. Един мъж вече е отишъл, но е изчезнал. Работодателите му предполагат, че е намерил нещо ценно там и го е откраднал. Изпращат млада жена да свърши работата в много кратък срок, но още с влизането си, тя бива нападната от странен обитател.
Наемат частен детектив, който има за цел да намери въпросната жена, която също се води изчезнала. На влака за имението той е запознат с историята на къщата. Действието се прехвърля в миналото и ни представя семейство Волдемар, които са нещо като фокусници и лъжат хората, като им предоставят снимки на тях и мъртвите им близки. В същото време имат и сиропиталище, в което се грижат за много изоставени деца. Скоро обаче биват разкрити и Волдемар е вкаран в затвора. Запознава се с Алистър Кроули, който вижда по снимките и истински привидения и му предлага помощта си срещу нещо в замяна. В последствие нещата се объркват и групичката на Кроули, между които и Брам Стокър, освобождава нещо много зло от недрата на Ада… и семейство Волдемар плащат високата цена.
Тук идва и най-неприятната част, а именно надписът “Очаквайте продължение” :Д
Филмчето започва леко бавно, но историята на тази стара къща и случилото се с нея, е достатъчно увлекателна, за да Ви държи интереса през цялото време. Множество въпроси ще възникнат в процеса на гледане, които предполагам са предвидени за отговор във втората част, в която групичката от герои ще трябва да се сблъска със злото, което се прокрадва в къщата в очакване повече от век.
Испанците определено са се постарали, а може и аз да се бях преситил на пълни буламачи последните няколко седмици и дори лекия полъх на нещо добро, да ми се е сторило като шедьовър. Все пак нека не се залъгваме – това не е перфектен филм в никакъв случай. Има няколко доста банални недвусмислици и глупави моменти, но то кой ли филм вече ги няма. Сценарият ни запознава първо с героите, а след това подоробно ни описва историята на имението с най-малките детайли. Държа да отбележа също така, че последните двадесетина минути на филма бяха страхотни. Ефектите, колкото и малко да бяха в самия край предимно, си изглеждаха сравнително добре и не дразнеха по никакъв начин. Актьорите също се справяха с поставените им роли, с едно или две изключения, но то повечето от “настоящето” тук нямаха кой знае какво да покажат така или иначе. За тях ще видим във втората част, която нямам търпение да излезне.
Единственото нещо, за което в момента не мога да си спомня, това е музиката. Или не е била кой знае колко ключова или е била адски безлична, но то от друга страна много рядко обръщам внимание чак толкова на музикалния фон.
Определено това беше един хубав филм, който се открои на фона на останалите, предимно холивудски, гадости. Дано по-често попадам на такива хубави ленти :Д
Оценка: 7/10

Етикети: , , ,


Destination Departure by Tristania

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Caressing the anger
Nothing will ever be the same again
At your most beautiful

This is my destination
Left behind in desolation
At your most beautiful

Leave me
You talk like you know
But you don’t and it shows
She should have outlived me
I’ve listened before but I can’t anymore
So just leave me
I tried so hard to find something that I could believe in
But there’s nothing there so there’s nothing to fear

Who’s gonna be here if you want me to leave?

Caressing the anger
This is my destination
At your most beautiful

Leave me
You talk like you know
But you don’t and it shows
She should have outlived me
I’ve listened before but I can’t anymore
So just leave me
I tried so hard to find something that I could believe in
But there’s nothing there and there’s no one who cares

Who’s gonna be here if you want me to leave?
Who’s gonna end it when you cannot make it stop?
Can you hang on for today?

Етикети: , ,


Spirit of Burgas 2010

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Първо, нека започнем с една кратка ретроспекция на предните години.
Spirit of Burgas 2008
Spirit of Burgas 2009

От една страна ще се опитам да опиша нещата както и предните две години, но от друга… май няма да е точно по този начин. Причините за това не са една или две и нямам намерение да се обяснявам в неща, за които никой не го е грижа така или иначе.
Накратко казано обаче, това за мене беше най-слабата от трите години. Не само горе подхвърлените фактори са виновни обаче. Четох, че това е било най-силното издание, най-много хора, най-много продадени билети, най-много рекорди, блабла. Всички ръсят суперлативи наляво и надясно… Но… нека започнем поред…

Day 1 – 13.08.2010

Посетени концерти: The Prodigy, Apollo 440, Last Hope, Vendetta, Бичето

Може би трябва да започна с факта, че предния ден, в четвъртъка, ми извадиха мъдрец (стана малко инцидентно един вид) и още си ме наболяваше. Като добавим и комбинацията пет часа и половина път в “прекрасното” ни БДЖ и половин часовото му закъснение, началото на фестивалната вечер не беше поставено много добре. Не знам сега кой от засегнатите ще прочете това и кой не, както и кой ще се познае и кой не, но… ми е все тая ;Д Един конкретен индивид ме изнерви изключително много още първите няколко минути с непрекъснатото си мрънкане от типа “Ама за къде сте се разбързали?” и подмятания от този род. Аз си казах още от началото, че нито една от групите не представлява чак такъв интерес за мен и отивам на целия фест като цяло, не само за един изпълнител. Искам да видя колкото се може повече и да посетя колкото се може повече. Затова и всичкото това бавена и туткане леко ми лазеше по нервите, а в комбинацията с ужасното главоболие (причинено от болките в устата) направо беше убийствена. Което обяснява донякъде и защо зарязах хората бързо бързо по едно време :Д (Така де, въпросния човек в частност).
Първото нещо, което направи впечатление на всички, беше ужасното “качество” на бирата този път. Не че и предните години беше супер добра, но този път направо се бяха изложили от към разреждане. Туборга предишните два пъти поне ставаше за пиене, а този противен Бекс… Нямам думи. Освен това ти сипват половин чаша пяна, за която даваш три лева. Тук и другият фактор – цените. Вътре си бяха доста грозно надути, но явно от това са се надявали да печелят хората :Д
Както и предната година, първият ден бяха поканили и най-големият хедлайнер за феста, а именно The Prodigy. Едва ли има човек, който да не ги знае и да не е ги е чувал поне веднъж в живота си :Д Твърди се, че е имало повече хора дори от Faith No More. Докато се изнасяхме с Пламен по време на бисовете, гледайки хората, които се бяха събрали, смея да се съглася с това твърдение :Д
Но нека караме по ред. Посетих Apollo 440, на които и без това знаех една песен (макс 2 да са) и то много стара. Гледах ги сигурно около половината от изпълнението им и се изнесох. Не ми харесаха и толкова.
На Jack Daniels сцената забиваха Last Hope, а след тях и Vendetta, на които останах цял концерт. Не си падам по този стил музика, но нямам нищо против да ги слушам по фестивали и подобни. Още с приключване на последните акорди, цялата сцена се изнесе към мейн-а, където всеки момент се очакваше появяването на основното забавление. Както казах вече, не съм някакъв фен, но като малък и аз ги слушах (то кой ли не ги тогава :Д). Определено групата направи яко шоу и мисля, че всички останаха доволни от което.
След тях се затътрих обратно към Jack сцената, за да присъствам на емблематичното появяване на “най-добрият r’n’b изпълнител” Бичето. Честно казано не беше нито забавен, нито шокиращ, нито нищо. Дори в един момент стана досаден с тоя лаф за потта между всяка песен. Едва ли ще търча към следващия му концерт, когато и да е това, с голям интерес :Д
Малко преди края най-после успях да се намеря с Явор и брат му и след кратка визита на На Тъмно сцената и последните две песни от изпълнението на Q Check, седнахме за заслужена почивка на пясъка :Д Пламен и компания се отправиха да слушат някакъв дръм енд бейс, но ние тримата, като едни видни антифенове на тази музика, се забихме на пейките отвън с по една качествена бира, че след тая помия вътре…

Day 2 – 14.08.2010

Посетени концерти: Уикеда, Unkle, Svetlio & The Legends

Очудващо, но факт – този ден имам само три посетни реално концерта. Просто по-голяма част от времето прекарах само на main stage-а, където бяха Уикеда и Unkle. Също така смея да твърдя, че това беше и най-якият ден от трите, поне за мене. Още преди да влезнем, се подкарахме на бира, а и успях да се наям като хората. Минах през Jack Daniels сцената, на която забиваха Urban Grey, които дори не искам да споменавам повече :Д
Никой от нас не беше влизал в сайта на феста, за да види, че Уикеда са обявени като заместители на Everlast и се отправихме към главната сцена, за да видим кой ще запълни дупката. На всички ни беше ясно, че ще е българска група, защото за това кратко време няма как да намерят някоя чуждестранна, която да е достойна за изпълнител на main stage-a. Самите Уикеда просто изкъртиха. Един от най-силните концерти на феста просто. Заредни с толкова много положителна енергия, те успешно я предаваха на публиката и привличаха все повече и повече хора от съседните сцени в този сравнително по-празен втори ден.
Това, което лично мене успя да ме изненада, се оказаха Unkle, които не бях слушал до този ден, а чух само 1-2 техни изпълнения преди да тръгнем. И те, като много други групи, на живо звучат много по-тежко отколкото на запис. В тези китари и барабани, песните им имаха сила и красота. Не бих си ги свалил да ги слушам в нас, но определено най-ми хареса изпълнението им.
След тях се насочих към Jack сцената за Svetlio & The Legends, за които поне знам, че ще направят шоу, а и са си яки ;Д За съжаление не успях да ги излушам до края, защото хората, с които бях, решиха да се прибираме, но поне се радвам, че най-после чух версията им на Ace of Spades и наистина къртеше :Д

Day 3 – 15.08.2010

Посетени концерти: Serj Tankian, Smallman, Kuln, Ревю, Ерекция

Този ден като цяло вече ме изтощи на макс. През деня успях да слънчасам супер зверски и още преди да тръгна ми се спеше и бях изморен. Още с влизането, се насочихме към Jack Daniels сцената, на която точно започваха група Smallman, за която толкова време бях чувал само хубави неща, а все се разминавах, че реших задължително да ги преслушам. Какво да кажа? Не бяха зле момчетата, но доста копираха. Напомняха ми на доста други групи, начело с Tool и Deftones примерно 🙂 Но пък имаха хубави попадения определено. Не мога да кажа същото обаче за друга група, за която бях слушал – Kuln. От много време не бях чувал така липса на синхрон между музика и вокали. Ще ме извиняват феновете им, ама тази група беше много зле :Д След 3-4 техни песни се изнесохме и потеглихме към главната сцена, за да наблюдаваме изпълнението на Serj. Тук искам да вметна, че на фона на всичко, и оса успя да си забие жилото в мене, точно долу на крака :Д
За бившия вокал на SOAD какво да кажа. Не беше зле, но не беше и нещо особено. Човекът поне беше ентусиазиран и непрекъснато се опитваше да говори на публиката и да се вживява в изпълнението си. А и феновете искрено му се радваха. За пример мога да дам трите петнадесет годишни девойки (с майката на едната), които подскачаха точно до мене. Тези момиченца крещяха и се впечатляваха от всеки жест, от всяка дума на изпълнителя. Чак ми стана смешно по едно време.
Поне тази вечер беше най-прохладна от трите, доколкото това е възможно, за разлика от деня, който пък сигурно беше най-топъл.
След края се насочих към на На тъмно и до приключване на изпълнението на Ревю почти не мръднах от там. Само за малко отидох да видя Fyeld на рок сцената, за да видя дали случайно не са подобрили от преди 2 години като ги гледах, но уви, дори бяха станали по-зле. Тук вече умората успя да ме налегне и спрях да пия от противната бира. Опитах с кола, но тя пък беше :/ Седнах кротко пред пънк сцената и наблюдавах изпълнението на група Ерекция, които явно от доста време не бяха свирили. Ставаха като цяло. Не съм кой знае колко компетентен в тая област, но ми хареса изпълнението им.
Разбира се, опитвах се да оставя последните ми останали сили, за гвоздея на вечерта, а и на целия фест за мене – група Ревю. Тях поне си ги знам. Знам какво могат, какво пеят, какво да очаква човек. И те не ме разочароваха. Съвсем заслужено отнеха и последните ми останали капчици живот и в края вече бях готов да легна на пясъка и да умра. Не ми се слушаше и присъстваше на нищо друго. Тотално игнорирах всичко останало по сцените и се опитах да намеря другите, за да си ходим, но без късмет. Хората се бях забили на главната сцена и Grandmaster Flash, който им миксираше популярни денс и рок парчета с по 30-40 секунди дължина и много говорене между тях. Успях да срещна доста познати, които се изнасяха през това време, някои, от които дори не подозирах, че са там :Д
След това, като видях, че има над час до края на дискотечницата, се отправих бавно към пейките в морската и се плюснах изнемощял там, чакайки останалите. На няколко пъти замалко да заспя :Д Дори ме домързя да отида и да си потърся ядене, макар да бях доста гладен.

И, като за финал, нека пак обобщя. Този беше най-слабия от трите феста до момента. Адската жега, високите цени, гадната бира, преебаните гейски тениски, личните фактори са само някои от аспектите, които допринасят за по-слабото ниво на забавление този път. Но не са само те, разбира се.
Ще видим какво ще е следващата година…
(Мързи ме да проверявам за грешки… :Д)

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,


Fuck You by Archive

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Това е просто един уникален текст и една адски хейтърска песен… Сметнах, че е задължително да бъде споделена. Placebo имат кавър в един от синглите от последния си албум, но не е чак толкова добра, защото е просто копие на оригинала.

There’s a look on your face I would like to knock out
See the sin in your grin and the shape of your mouth
All I want is to see you in terrible pain
Though we won’t ever meet I remember your name

Can’t believe you were once just like anyone else
then you grew and became like the devil himself
Pray to God I think of a nice thing to say
But I don’t think I can so fuck you anyway

You`re a scum, you`re a scum and I hope that you know
That the cracks in your smile are beginning to show
Now the world needs to see that it’s time you should go
There’s no light in your eyes and your brain is too slow

Can’t believe you were once just like anyone else
then you grew and became like the devil himself
Pray to God I can think of a nice thing to say
But I don’t think I can so fuck you anyway

Bet you sleep like a child with your thumb in your mouth
I could creep up beside put a gun in your mouth
makes me sick when I hear all the shit that you say
so much crap coming out it must take you all day

There’s a space kept in hell with your name on the seat
With a spike in the chair just to make it complete
When you look at yourself do you see what I see
If you do why the fuck are you looking at me

There’s a time for us all and I think yours has been
Can you please hurry up cos I find you obscene
We can’t wait for the day that you’re never around
When that face isn’t here and you rot underground

Can’t believe you were once just like anyone else
Then you grew and became like the devil himself
Pray to god I can think of a nice thing to say
But I don’t think I can so fuck you anyway

So fuck you anyway

Етикети: , ,


Song of the Month – August

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



И за тази песен съм я споменавал вече в поста за Светата тройца. Нямам какво повече да добавя за нея. Една наистина невероятно интерпретация на едно уникално изпълнение от една гигантска фен сървис игра 🙂

One-Winged Angel (Orchestral Version)

Етикети: , , ,


… empty …

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Гледам аз количеството постове, гледам аз качеството постове, гледам аз типа на постовете, гледам аз старите постове, гледам аз новите постове, сравнявам… Определено наблюдавам огромна промяна през последните 12-15 месеца някъде. Няма да се впускам в обяснения, защото така или иначе никой не го интересуват. Истината, предполагам най-важната причина, е липсата на желание да пиша. Станно, но факт! Аз обичам да пиша. Няма значение какво точно пиша и как го пиша, нито дали се харесва на някой или е добре написано. Просто ми харесва. Но в последно време нещо не ми се пише. Седя, идеята ми е ясна в главата, но просто си седи там и като седна пред клавиатурата ще намеря 1001 причини, за да не напиша вече почти готовия ми пост в съзнанието. Защо това е така и аз не съм на сто процента убеден. Има няколко дребни (или не толкова дребни?) причини, но то тях и едно време си ги имаше (макар тогава да бяха наистина дребни), а и няколко резидентни, които винаги са присъствали в една или друга степен. Затова и самата липса на желание ми е трудно да си обясня, но едва ли и има чак толкова голямо значение. Жалко е все пак, защото някои от по-редовните ми “читатели” вече не се повяват или поне не дават признаци (то аз не че вече пиша нещо кой знае какво де :Д) – някои не си пилеят времето много-мнгоо из интернет пространството или поне по такива безсмислени блогове, а други явно загубиха интерес към моята особа след като имаха “удоволствието” да прекарат известно време с мене :ДД (то винаги така става хаха :Д).
От друга страна, по ме боли заради определено осезаемата загуба на близки хора, с които се познавам от толкова години, а в последно време нямам и едно изречение да си кажа с тях, а и откритото избягване не можем да пренебрегнем. Разбира се, не мога да не отбележа и появата на няколко нови персонажа, които определено спасяват скучното ми и без друго ежедневие и, за които съм изключително щастлив, че имах щастието да срещна 🙂
Определено нещо подсказва, че е време за промяна. Въпросът е къде точно и каква ще е тя :Д
Времето ще покаже, а дотогава… Ще видим 🙂


Zerg Rush

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Реших, че това клипче е толкова яко направено, че трябва да го споделя :Д
Не съм фен на играта, нито на музиката, но ме разтресе от смях като го гледах ;Д

Етикети: