Архив за месец: May, 2008

Basilisk (バジリスク) (2005)

   Пуснато от: Silentium   в anime, movies



basilisk_vol_2_2006_r1_retail_dvd-front.jpgСлед Baccano! си мислех, че скоро няма да попадна на наистина добро аниме сред близо 50те гигабайта, които се намират на харда (все пак брата успя да насваля един тон глупости, от скучно по-скучно)… Но ето, че още следващият ми опит попадна на нещо стойностно. Това от своя страна може да значи, че ако е имало 2 добри поредици, то аз съм ги нацелил и всичко останало ще е смотано, но дано да не е така.
Става дума за Basilisk, което разказва за една любовна история, за едно обещание и една война. Шогунът на Япония си търси наследник, но не може да реши кого от двамата да избере. Именно затова той премахва примирието между двата най-могъщи нинджа клана – тези на Ига и Кога, което е наложено от първия Хатори Ханзо преди 400 години и дава възможност на тези безмилостни убийци да се избият по между си. Десет от най-добрите бойци на двата клана трябва да се изправят един срещу други и да се бият до смърт.
Самото аниме започва като лек екшън с леки комедийни елементи и видим романтичен елемент между младите предводители на двата клана. С напредвана на сюжета обаче историята драстично променя своята посока и става изключително тежка и много драматична. В интерес на истината в тука нямата добри и лоши (вероятно един единствен персонаж може да бъде посочен като изключително и единствено зъл). В началото едната страна е представена като по-лоша от другата, но по-късно акцентът е поставен върху техните опоненти. Почти всеки един персонаж бива показан като безмилостна машина за убиване, какъвто си е, но и като чувствителна и силно емоционална личност. Всеки има своята цел, идея, емоция, както и причина, за да върши това, което върши. Всяка нинджа притежава уникални свръхестествени способности, с който да убива по ефикасен и ефектен начин своите опоненти.
Кой ще оцелее накрая обаче няма да загатвам. Както казах, тук няма дори и лоши и всеки се бие с огромно чувство на гняв и омраза в душата си към другите. И всеки има право да прави това, което прави. Много силно и красиво аниме.
Лична оценка 8/10.

Етикети: ,


Watermelons

   Пуснато от: Silentium   в thinking...



Какво би било ако човек имаше 3 глави да речем. Другите две да излизат под лек ъгъл от рамената му. Всъщност това не беше въпрос (затова и няма и въпросителна накрая). Беше по-скоро факт или мисъл. Понякога в опитите си да задържи няколко неща в ръката си, неизбезжно е нещо да падне, ако те са с прекалено голям обем, който не може да се побере в дланта (и около нея респективно). Дали индивидът, който прави опит да балансира, ще се опита да задържи това, което се е насочило към неизбежната си гибел – подът? Или ще го забрави и ще се средоточи върху това, което му е в ръката? С други думи, дали би жертвал едно или две неща за сметка на останалото в ръката му – това, с което може да се справи? Ето това вече бяха въпроси. Но за момента те ще си останат без отгвори, защото всеки човек има различна длан и ръката не е една за всички. Един може и да побере дори до 10 или повече неща, а друг… друг може дори и с едно да има трудности. И все пак понякога човек трябва да направи своя избор и да остави течението да отнесе издуханите “предмети”, да направи компромис и да забрави… Или да забави… Може би някой ден ще има възможност да се наведе и да вдигне обратно падналото. Но в етап, в който ръката му вече е свободна и предишните предмети са вече ненужни (или не са там)…
По-добре е да не се мисли чак толкова за такива неща… Или точно обратното? Кой знае…
Ядат ми се ягоди!


Baccano! (バッカーノ!) (2007)

   Пуснато от: Silentium   в anime, movies



baccano.jpgНапоследък се бях доста отчаял от аниме сериалите, защото всеки следващ се оказваше още по-скучен от предния. Било то космически одисеи (Starship Operators, Crest of the Stars), разкази за борбата на една майка да запази детето си като в същото време носи и едно от най-опасните биологични оръжия в себе си (Witchblade), псевдо самурайски истории (Tactics). Разбира се попаднах и на няколко нелоши, но не чак заслужаващи специален пост – Generator Gawl (който в 90 процента е откраднал идеята на Терминатора за завръщане в миналото, за да се спаси бъдещето) или Requiem From The Darkness (разказ за нескопосан автор на страшни истории, който се сблъсква с местни легенди и страхотии – това е добро от гледна точка на странния подход към цветовете, които са избрали авторите, не толкова от към историята). Имаше и няколко пълнометражни филма от новото поколение анимета, които вече залагат на невероятната компютърна анимация (и наистина постигат невероятни резултати) за сметка на по-интересния сюжет – Appleseed – ExMachina и Vexille (това имаше наистина прекрасна графика, но пък доста интригуваща, макар и не толкова оригинална, история).
Но като оставим това настрана, тези дни най-после попаднах на нещо, което си заслужаваше вниманието и, което изгледах буквално на един дъх – нещо, което не ми се беше случвало от много време. Става дума за Baccano!.
Накратко историята разказва за група алхимици, които през 1711 на борда на кораб призовават демон, който ги дарява с безсмъртие посредством еликсир на живота. В последствие действието се прехвърля през 1930 година, като следи няколко истории през въпросната и следващите две години. Основно се разказва за влаков обир/взимане на заложници, но и не само. Една от най-силните страни на анимето е именно това разпокъсно действие, което прескача напред и назад по сюжетната линия и въпросните три години (преди всички да станат безсмъртни, влака и завършека година по-късно, през която младо момиче търси своя брат). Представете си една нишка – права и обтегната. Отрежете я на десет-дванадесет части и ги подредете така, че всяка част да се застъпва с друга, че дори и да се заминават и подминават. Мисля, че с това не особено ясно обяснение мога да определя сюжетната линия на сериала в 13 серии (+3 бонус епизода в dvd изданията). Има изключително разнообразие от герои – от мафиотски главорези, крадци-идиоти, безсмъртни от първото поколение от кораба, както и психопати-убийци с изкривено чувство за дълг и чест. Всички герои можете да откриете във википедиа тук. Отново там има и пълен списък с епизодите и кратко резюме.
Не знам защо, но това аниме по такъв начин ви поднася историята с множество загатвания за това, което предстои, че ви се иска да гледате следващата и следващата серия. А и отделно ми беше малко писнало от космически или самурайски анимета, та това дойде доста свежо 🙂
Надявам се и на вас да ви хареса…

Етикети: ,


Zombiesssssssss+

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Това е по-скоро, за да бъдат тези три поста на едно място и да мога да ги достигам когато и поради каквато причина реша. А и от друга страна може някой от 3-4те човечета, които четат този блог да намерят въпросната статия в три част, дело на Uzumaki, интересна и… да научат нещо ново 🙂 Трите поста проследяват появяването на зомби страшилищата като такива, ролята им в сериозните хорър среди, епогеят им благодарение на сагата на Ромеро и пренасищането в даден момент, което води до раждане и на пародиите… Надявам се да ви е интересно, защото са много добре написани и достатъчно поучителни…

Реанимация I: Окултизъм и зомбита
Реанимация II: Сагата на мъртвите
Реанимация III: Смях и черва


Hunger by ASP

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Down in the abyss
Down in a hole an`
Down where I drag all the dreams I´ve stolen

I´ll eat your mind out
I´ll eat your sorrow
Just stick it in and I will swallow

I have been waiting for you longer
Than you´ll ever know
I have been weak but now I´m stronger
And I want you so

Feed me with your sickness! Feed me with your hearts!
No one knows where it will end or when it starts
Feed me with your darkness! Feed me with your pain!
All my nasty little friends tonight we will be unchained.

I´ll sip your soul in
Wake your desire
I am the promise and a liar

Show me your hands and
No misbehaving
I´ll pin the wire and you´ll be waving

You will be wrapped around
my finger yes I know for sure
You will be trapped in your disease
And I am not the cure

Feed me with your sickness! Feed me with your hearts!
No one knows where it will end or when it starts
Feed me with your darkness! Feed me with your pain!
All my nasty little friends tonight we will be unchained.

Well, all you lovely children
Start to feel and stop to think
Thank god for your bewilderment
And force your eyes to blink

Say, all you little fellows
Don´t you know where you belong
Come down here in my cellar
Dance with me
and
join my song

Be good and stop to struggle
Dangling on your puppet strings
Hush hush my babies snuggle
In the nest under my wings

Say, all you little fellows
Don´t you know where you belong
Come down here in my cellar
Dance with me
and
join my song

Feed me with your sickness! Feed me with your hearts!
No one knows where it will end or when it starts
Feed me with your darkness! Feed me with your pain!
All my nasty little friends tonight we will be unchained.

Listen in YouTube


Hate This by Grendel

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



think you know about hate
you think you know about hate you motherfucker

i need to break away
from all the words you say
from all the deeds you’ve done
from all the faith you break

i need to get away
from all the time you waste
from all the rage you bring
from all the hope you take

this is a part of me
so deep inside of me
engines fuelled by your scorn
i want you to hate this

hate this
you mother fucker
hate this
go away
and hate this
you mother fucker
hate this
hate this


Song of the Month – May

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Дълго време си мислех за песен на този месец да поставя някоя от песните в OST-а на Nightmare Before Christmas – This is Halloween, What is This? или Kidnap the Sandy Claws, но в крайна сметка се отказах, защото ми се видя прекалено клиширана идея, а и тези песни, колкото и прекрасни и забавни да са, не смятам, че ще подхождат за песен на месеца.
През изминалия месец изслушах доста нови неща, сред индъстрил жанровете основно, но мисля, че за песен на този месец мога да посоча – Hate This на Grendel. Достатъчно агресивна и в същото време мелодична, без да дразни прекалено много с груби вокали.


Long time ago

   Пуснато от: Silentium   в day/night



То било яко да нямаш интернет :Д Като седнеш на пцто и имаш само две неща за правене (основно) – филми и игри. Кога пак ще имам интернет в къщи не е много ясно, но пък и лично на мене не ми пука особено, защото така или иначе от понеделник до петък съм на работа, а там нет колкото искаш :Д Брата да се спасява… особено след като ми държа такъв тон относно този въпрос онзи ден.
Днес, незнайно защо, хич не съм на кеф. Главата още ме боли, но нямам главоболие, боли ме повърхността й, сякаш съм я блъскал в стена в продължение на часове. А такова нещо не се е случвало. Петъка нямам загуба на спомени, та поради тази причина тази болка не става ясно от къде се е появила. Но стигнах до едно друго закллючение – трябва да намаля количеството на поглъщан алкохол за една вечер – прекалено много глупости, прекалено много пари. Полза няма особена. Освен това следващия ден го пиши умрял.
Последните четири дена бяха почивни, но честно казано не мога да кажа, че си починах особено. Имам нужда от поне седмица, че да кажа, че съм си починал като хората. Може и повече дори. Но поне на този етап не ми се хаби и отпуската. Засега планове за отпуска се очертават началото на следващия месец и евентуална разходка до Варна. Но всичко с времето си. Нека дойде юни месец и ще го измислим 🙂
Толкова много неща ми се иска да свърша, а просто нямам желание да се захвана с което и да е от тях. Обикновено като започна и на петата-десета минута и ми минава желанието… Пффф….