Архив за месец: December, 2011

Extinction Lvl. 2

   Пуснато от: Silentium   в day/night




Следва личен пост, тук няма да прочетете за филм, книга, игра, музика… а само малко от моите мрънкания, защото все пак е Ко-ко-коледа (беше де, тя мина) и човек трябва да помрънка малко (освен ако не е роден в семейството на богаташи, тогава няма причина). Имам си и картинка даже, щото е модерно и с картинка постовете изглеждат по-добре :Д Едно време имаше много повече такива постове, но постепенно ми писна да пиша, а и донякъде нямах кой знае каква причина.
Положението обаче вече е много зле. Имах наистина доволно спестени пари (все пак от юни месец съм безработен), но всяко нещо си има дъно (а това на парите, забелязал съм, е пробито). Вече съм в поставената от мен червена зона, което ще рече, че парите са многоооо на свършване. Хубаво дойдох аз в София, с добре запасена банкова сметка, казах си, че няма начин да не си намеря сравнително бързо работа. Е да, ама не… Висим си вече четвърти месец в квартирата, работа няма, а както вече отбелязах (и най-вероятно ще направя още няколко десетки пъти), парите намаляват плашещо бързо и много. За съжаление, връщане назад няма, но в момента и път напред не се вижда (явно обилния снеговалеж – хехе – го е затрупал и сега трябва да чакам пролетното слънце да го открие). Дали е било грешка? Дали “бягството” ми от скъпо платената ми вече бивша работа и пълната свобода, която имах, не е било една от най-големите грешки, които съм можел да допусна? НЕ! Определено не смятам, че решението ми, макар и сравнително бързо, лесно и импулсивно, е грешно. Грешно щеше да е ако нямах намерение да правя каквото и да е, да искам само парите да се вливат в банката, а аз да си клатя краката добре уреден до… гроб. Но аз искам повече, аз съм алчен един вид. Знам, че може още, знам, че може повече. Само трябва да се появи съответната възможност. Друг е въпросът дали търсим на правилното място и, най-вече, в правилното време. Дали тази възможност няма да закъснее и да се появи когато вече е прекалено късно и аз няма да успея да я видя.
Започва нова година, може би и нов късмет. От купената от метро питка в семейството ми се падна монетата, от тиквеника на съквартирантката, до този момент, получих монета, кола и апартамент. Щеше да е хубаво ако вярвах в тези неща. Поне щях да съм малко или много обнадежден. Но смисъл няма. Остава само чакането. Чакаш, чакаш… и пак чакаш. Но, както казах, положението става много лошо. Грубо сметнато имам пари до рождения си ден (плюс-минус седмица около него). Ако за тези 3 месеца аз не си намеря работа… просто не знам какво ще правя. Връщане назад няма и дума не може да става за такова. Можем само да се надяваме.
Ето, изплаках си мъката :Д Скоро ще има гейм пост за прочелите всичко това :Д


Coś się kończy, coś się zaczyna by Andrzej Sapkowski

   Пуснато от: Silentium   в books




За тези, които не са разбрали заглавието, да погледнат картинката в дясно. Казано с други думи, това е последният сборник с разкази на поляка, който Инфодар издаде и, който се афишира с името “Вещерът”. Изключително наложително е това книжле да се разглежда от две страни… и аз точно това съм и направил. Едната, по-ненужната за читателя, е, че това е сборник за познатия (от кой обичан, от кой мразен) на мнозина Гералт от Ривия, за неговата любима магьосница и детето на съдбата, което им е отредено. Издателството смело поставя логото и името на поредицата, която до този момент на българския пазар може да се похвали с 8, ако не ме лъже паметта, книги. Вече съм говорил за тях, както и съм писал за последните два тома от пенталогията мисля. Напълно съм убеден, че идеята на Инфодар е да продадат колкото се може повече бройки. Ако това беше просто един сборник с разкази на Анджей Сапковски, колко хора щяха да си го купят, просто от чисто любопитство. Още повече, че името на автора не е от най-лесните за писане и помнене. Обаче гръмкото заглавие “Вещерът” е друга работа. То е марка с утвърдено име, книги и компютърни игри го крепят смело. Това, което се опитвам да кажа с това встъпление е, че ако, като мен, не сте прочели рецензиите и дори описанието, и очаквате сборник с разкази за Гералт, то… ще останете разочаровани. Освен заглавният разказ “Нещо приключва, нещо започва”, в нито един от другите не се дори намеква за съществуването на подобни персонажи. Та от осемте включени кратки форми на проза, само 2 могат да бъдат класифицирани като фентъзи. Няколко са си чиста научна фантастика, има два хорър разказа и… другите не е много ясно какви са.
След този негативен първи параграф, идва време да обърнем внимание и на втората страна, тъй като, както споменах в началото, те са две. Става дума за самите разкази и тяхната чиста литературна стойност. Нека забравим, че това се продава като сборник за “Вещерът”. Стана ясно, че това не е така. Нека разгледаме съдържанието като нещо самостоятелно и… да се абстрахираме от обединяващото ги име.
Смея да заявя, че Сапковски има просто чудесен изказ начин на поднасяне на историята. Докато четях споменатата вече поредица от книги, нито за момент не ми мина през ума да си потърся и други произведения на дадения автор. След досега ми с тези му разкази обаче нещата се промениха. Успя да събуди интереса ми.
Откриващият разказ, който е и един от двата чисто фентъзи ориентирани творби, разказва за млада жена от орден магьосници, която е изпратена да помогне на група селца, тероризирани от зъл късчей, както и груба зли създания в околностите. Много пъти съм казвал, че съм фен на кратката проза. В повечето случай разказите са бързи и изпълнени с действие, без излишен пълнеж и глупости, само и само да се покрие някакъв капацитет от съдържание. Тук нещата не са по-различни. Героите са пуснати направо в центъра на събитията и трябва бързо и ефективно да се справят с възникналата ситуация. Сапковски разказва стегнато и ясно, без да се отклонява, бързо и интересно.
Вторият разказ, който на мен най ми допадна от всичките, е и хорър разказ. Той разказва за животни-музиканти, които трябва да отидат в Бремен (да, тук има аналогия с Бременските музиканти на Братя Грим, но това е много типично за автора), защото вече губят контрол на града. Злото, което възпират да нахлуе, вече взема превес и започва да тормози живущите.
Третият разказ също е хорър, но е малко по-скучен и муден. Тук Сапковски намесва черна магия, малко Лъвкрафт и вещерство (явно тема, която харесва, защото и последният разказ е на тази тематика, макар и в по-различен аспект). Имаме жена, която е типичен пример за загубенячка, свита и нерешителна във всяко едно отношение. Тя е отишла на почивка лятото сред група непознати. Тук, сред тези гори, животът й ще се промени напълно и тя самата вече няма да е това, което е била някога.
Следва може би най-скучният разказ в целия сборник. Разказ, който има повече философска идея, отколкото каквото и да е друго. Става дума за няколко ученика в една алтернативна Полша, в която латвийци и мисля, че бяха немци, се борят за надмощие. Та тези деца, на път за училище, попадат в кратер от бомба и… трябва да оцелеят няколко часа. Това е разказ без начало и реално погледнато без край, макар, че това, което се случва на последната страница може да се разглежда като отрицателен завършек, като липса на надежда и прочие. Уви, нищо друго не се случва в този кратер.
Пети е и разказът, дал името на сборника. Става дума за нещо като алтернативен завършек на сагата за Вещера. Един изключително весел и нереален край, в който всички са живи и щастливи, а Гералт и Йенефер се… женят… Има малко перипети, но като цяло нищо интересно. Хубаво е, че Сапковски не е избрал това за край на сагата си. Но пък от друга страна е интересно да види човек как той е имал пределно ясна идея за какво иде реч в цялата поредица, защото този разказ е писан много преди последния роман, а тук има не един или двама персонажи от него. Освен това тук се виждат последствия (няма да спойлвам, че може и да има хора, които не са чели петте тома), които се случват в четвърта и пета книга. И все пак не е чак толкова интересен разказ.
“Боен прах” е бил представен като откъс от масивна космическа опера, която Сапковски е пишел. Разбира се, това е било само реклама и нищо друго, освен този наистина кратък разказ, не се е появило на бял свят. Той е наистина малък, много динамичен и без каквито и да е глупости. Само екшън.
“Златен следобед” е едно алтернативно представяне на реални събития (горе-долу де). Разказът грубо казано представлява раждането на идеята за “Алиса в страната на чудесата”. Тук котаракът трябва да спаси Алиса, която спи и сънува, от злата кралица, като Луис Карол помага, а след това описва съня в книга. Не е лош разказ, в интерес на истината.
Един от най-дългите разкази е и оставен за последно. Той е нещо като уестърн, но по време на… Инквизицията. Група каубой, начело с пастор, гонят избягала затворничка из Щатите, която е обявена във вещерство и трябва да увисне на въжето. Тук Сапковски малко се е поолял с наредбите на проповедника относно идеите на християнството и прочие, но то предполагам така и трябва. Винаги подобни персонажи са ме дразнили изключително много. Всички те обаче намират майстора си, попадайки на селце, в което мъжете гледат като идиоти, а жените са властващи.
Надява се стана ясно, че това е един прекрасен сборник. Независимо, че не е това, за което се представя, той е чудесен. Определено си заслужава, разказите са интересни, а и най-важното – разнообразни. Може да се каже, че два не си приличат направо.

Етикети: ,


Making Money by Terry Pratchet

   Пуснато от: Silentium   в books




Readin Challenge-a приключи, но това не означава, че ние сме спрели да четем книги :Д Мисля, че съм го казвал и преди, но нека го повторя (или поентна – или както е там термина за н-та степен) – Пратчет ми е един от любимите автори, затова и е много трудно човек да пише ревю на любим автор, защото пристрастността не може да бъде потулена (изключваме процента лично мнение, което си е жива пристрастност, но все пак това е книга и човек трябва да има лично мнение за нея). Най-обаче е трудно когато се налага на такъв човек да пише за любим автор и лоша негова книга. Е тогава си личи най-силно…
За щастие обаче (мое, най-вече) случаят тук не е такъв. Признавам си, че напоследък Пратчет не е същият (визирам книгите от първата половина, че даже от първите 3/4 от Света на Диска). Хуморът му все повече отстъпва място на опити за сатира и тънки намеци по теми, които малко хора и без това биха разбрали. И въпреки всичко, понякога, успява да уцели правилната пропорция и да напише чудесна книга. Такъв е и случаят с “Опаричване”, в което познатият ни герой от “Пощоряване” сега трябва да се превърне и банката в същата печеливша институция, подобно на Пощите. Няма да се впускам в подробности относно сюжета, който крие не един или два обрата, и представя не един или два интересни персонажа на вниманието на читателя. Развръзката на всички е ясна, но ще оставя на по-любопитните, които се престрашат да пробват книгата, да стигнат сами до нея.
Определено тук авторът е постигнал един перфектен баланс с горе споменатите неща. Главният герой Мойст (съжалявам, ама това име Мокр хич не ми допада) по един хитър и много остроумен начин (в повечето случаи) измисля книжните банкноти и се опитва да ги наложи. Господин Чанч, като главен счетоводител на банката, с много тъмно минало, също е не по-малко колоритен. Но най-силен и запомнящ се персонаж си остава този на Ветинари. Няма такова силно “книжно” присъствие като това на Патриция на града. Всяка негова дума, всеки негов жест, са произведения на изкуството.
Вече стана ясно, че тази книга ми е харесала, нали? Самият факт, че изчетох 450те и страници за има няма 2-3 дни (при положение, че не чета чак толкова много и често), е достатъчно показателен. Единствената ми по-сериозна забележка е към превода, най-вече на имената. Би било хубаво издателството да успея да си намерят добър и свестен преводач и да спрат с тия експерименти, на които сме свидетели в последните 2-3 книги. Не ме интересуват проблемите им, нито искам да знам, но… в момента е ужасно положението.
Та така… май не успях нищо лошо да кажа за книжката. Сигурно има хора, които са на друго мнение, но… За мен “Опаричване” е една чудесна книга във всяко едно отношение. Казах!

Етикети: ,


World of Achievements Phase 2

   Пуснато от: Silentium   в develop



Последните две седмици работата по сайта определено потръгна много добре (най-вече благодарение, както казах, на прекрасната xml система на steam). Може да се каже, че самата му структура е вече на едно 80% готова и много малко остана до пълното и завършване. Разбира се, след това ще трябва да си поиграя да вкарам всички PS3 и PSN игри и техните трофеи, но… това не е чак толкова зле, при положение, че си спестих поне 60%, че и повече, от това въвеждане за Steam игрите. Едно най-големите подобрения е вградения админски интерфейс в този на потребителите. Реално няма админски интерфейс, а всичко е реализирано с отделни бутончета, които са достъпни само за логнати потребители (тоест мен ;Д)… И така… ето още няколко шота, за тези, които не се вълнуват особено ;Д

Това е jquery прозорче за добавяне на нова игра. Става само през browser-a с игрите, посредством малкото синкаво бутонче горе в дясно. Сметнах за ненужно да вкарвам повече информация от показаната. Всичко останало може да се направи от страницата на самата игра. Снимките се оразмеряват автоматично, когато това е необходимо, като се запазват пропорциите.

Макар и по-голяма част то постиженията да се вкарват след като вече съм ги отключил (или при въвеждане на нова игра), в Steam доста често се добавят и променят постижения. За тази цел, освен бутончето за маркиране на дадена игра като отключена, има такива за редакция и изтриване. Тези бутони са достъпни само за заключени постижения. Веднъж маркирано като отключено, то си остава перманентно. Досега не е имало случай в Steam, който да налага подмяна на активно постижение. Ако подобно нещо се наложи някой ден, тогава ще му мисля ;Д

Съвсем простичък интерфейс за добавяне на ново постижение. Освен стандартното име и описание, могат да се качат и иконките за заключено и отключено положение. Оказа се обаче, че PS3 нямат такива две положения и за момента една и съща иконка просто трябва да се качва два пъти.
Оптимизация за следващата седмица включва интерфейсът да прави разлика между платформите (той го прави в момента реално, защото ако искате да качите трофей, има още едно падащо меню, с което да окажете типа на трофея – бронз, сребро, злато или платина) и ако качвате за PS3, да показва само едно поле за картинка. Освен това при визуализация също да използва само една директория за PS3 трофеите, а не две, както е за тези при Steam.

Тук се вижда споменатото по-горе бутонче за добавяне на ново постижение. До него има и бутон за оказване на урл на xml файл. Този бутон се появява само ако няма нито едно постижение. С него можете да окажете пътя до xml-a на играта (важи само за Steam) и един скрипт ще свърши цялата работа за вас – ще запише името и описанието на постиженията, както и ще копира картинките в правилните места.
Оптимизацията включва да се направи xml обработка (отново само за Steam) и за вече качени постижения. С едно натискане на бутон да може да се маркират отключените, ако има такива, разбира се. Също така да се скрие от PS3/PSN страниците.
На този шот се вижда и малък надпис “Добави”, които го има до полето за трудност, ако тя е 0, както и до жанровете, ако такива липсват. Също така има бутон за маркиране на завършена игра.

И за да е гъзарията пълна, PS3/PSN трофеите ще имат по една иконка в края, само при отключените, която ще оказва типа им – бронз, сребро и тн.

Един бърз поглед и върху профилната страница, която си е изцяло статична и няма кой знае какво по нея.

И един бърз поглед върху страницата с платформите, която и без това след това води обратно към браузера с игрите, като просто подава допълнителен параметър, който се прикача към mysql заявката и ограничава показването.

И така, доста работа успях да свърша последните десетина дена. Обаче има и още неща за вършене. Добавянето на над стотината PS3/PSN игри и техните трофеи дори не го броя. Остана обаче страницата със статистиката, която е лесна работа, защото данните вече са там, само трябва да се изкарат от базата данни. Също така менюто в дясно, което изцяло липса. То ще включва търсене на постижение или трофеи както в името им, така и в описанието. Ще може да се ограничава платформата също така. Освен това искам да добавя браузер по жанрове и години, както и няколко допълнителни филтъра за игрите – показване само на завършените (или незавършените респективно) игри, показване на игрите с платинен трофей само (за PS3/PSN), класация по зададена трудност, когато е различна от 0. И също така каквото още ми хрумне в процес на работа. Има още работа, но краят му вече е реален и скорошен 🙂

Етикети: ,


Eat Lead: The Return of Matt Hazard (Platinum #3)

   Пуснато от: Silentium   в games, platinum club



Първо искам да започна с това, че “Eat Lead” е игра, която беше закупена на безбожно ниска цена при някоя от промоциите на ozone.bg и беше купена само и единствено за лесната платина (още няколко такива има, но все пак… освен качеството, бройката също е от значение :Д). Това “произведение” на изкуството е дело на Vicious Cycle Software, които аз поне знам само със страхотния Puzzle Quest. Уви, дали той е техен обаче? (следва титанична музика и рязък въпросителен поглед)

Историята: Всъщност кой го интересува? Мен лично ми беше все тая. Това се води нещо като продължение на стара класика, която сигурно на времето е била много голям хит. Главният герой, вече пред пенсиониране, все още не иска да замира. Да, но някой е на друго мнение. Той е изправен срещу старите си “врагове” от предишните игри, които имат една и само една цел – да го ликвидират. Мат трябва да се изправи срещу разнообразните си противници, за да стигне до дъното на конспирацията и да разбере кой се опитва да го… “замени”.

За играта: Дори не знам какво да кажа. Играта е екшън, но много зле замислен и реализиран. Предполагам, че за един бърз рън на нивата, без много мислене и внимаване на най-високата степен на сложност, всичко би било прекрасно, но… с тези условия на масата, нещата са много бавни, мудни и досадни. Не съм запознат с миналото на “вселената”, не смея да коментирам от тази гледна точка. Затова се абстрахирам и гледам на настоящия продукт като на самостоятелно и единствено отроче – една много голяма грешка.

Степен на сложност: 4/10
Всъщност, с изключение на няколко трофея, като този за минаване на играта на най-високата степен на сложност, нещата не са кой знае колко зле. Голяма част от трофеите са лесни и бързи за отключване, като дори имате от типа “Стартирайте играта” (Един вид: “Благодарим Ви, че си дадохте парите за тази огромна глупости. Ние знаем, че е такава и затова много Ви съчувстваме, че сте дали дори и левче/долар/евро от джоба си, за да ни помогнете да не фалираме. Ето, вземете този трофей в знам на най-голямата ни благодарност”) и “Паузирайте играта” (да, този е наистина рядко срещано явление :Д). Огромна част са свързани с убиване на определен брой противници с дадено оръжие или по определен начин (два с един куршум, брой убийства в главата – headshot, и т.н.). Както вече споменах, най-неприятен е трофеят за най-високата степен на сложност, която се отключва като минете играта поне веднъж. Това предполага, че трябва да я изиграете цели 2 пъти (puke). Слава богу, за целта има чийт, който не блокира трофеите и Ви позволява достъп до тази въпросната степен още от самото начало. По-добре да изгубите 2-3 часа преигравайки дадени места, докато ги научите, отколкото да преигравате всичко отначало. “Maximum Hazard” е доста коварна, защото повечето противници Ви убиват с по 1-2 до 3 изстрела и гадното прицелване може да причини много… гняв в играча, но все пак се минава…

Степен на удоволствие: 3/10
Мисля, че вече стана ясно, че това е една изключително глупава игра. Може би малкото тръпка, която “Maximum Hazard” степента на сложност предлага, и придава някакъв чар, но той бързо умира. Просто не си струва. Платината не е чак толкова лесна, че да си струват нервите…

Етикети: , ,


Blood Promise by Richelle Mead (RC2011 #40)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011



Това ще бъде един много кратък пост, който ще има друга цел, различна от тази да представи книгата :Д Но все пак… да обърнем внимание и на самата книга. Четвъртата част от поредицата за Роуз Хатауей продължава от там, от където предната приключи, а именно – главната героиня е решена за зареже всичко и всички и да търси любимия си, за да го убие, след като той вече се е превърнал в чудовище. Или казано с други думи – блаблаблабла… (плюс-минус някое и друго бла). Още с предната книга споделих недоволството си от развитието на героите и цялостното повествование, но тук нещата още повече излизат извън контрол. И не само, че Роуз се държи все повече и повече като разглезено девойче и прави един куп глупости, което я превръща във все по-дразнещ и по-дразнещ персонаж, ами в края дори не постига и целта на цялата книга. Човек остава с впечатлението, че тия 400 страници бяха за нищо. Както си и личи, не съм харесал книгата, ама въобще… Още от първата страница, до последната, се случват неща, които никой не го вълнуват и в крайна сметка се оказват без особена връзка или смисъл.
Стига толкова за тази “прекрасна” творба, която имаше потенциал, но сега е за кошчето (уви, има и още части ;Д). С този пост моя милост поставя край на започнатото от GoodReads reading challenge, на която в началото на годината аз поставих 40 книги като заветна цел. Имайки предвид, че последния месец не съм прочел нито една, а имаше поне още един такъв дълъг период без четене, определено можеше и повече бройки да станат. За следващата година ще пробваме да ги увеличим, ако има пак.
Толкова за сега. Обаче ми хареса да пиша и за книги, затова постовете в тази насока няма да спрат.

Етикети: ,


Strip Me by Omega Lithium

   Пуснато от: Silentium   в music, songs




Ето това парче на мен лично ми харесва най-много от албума 🙂

Flick the light switch
Tell me your desires
Ignite the passion
Revive the old pyres

Give me your darkness
Give me your soul
Crack yourself open
This time let yourself go

Strip me
Tear me apart
Break me
Right from the start

Use me
Fill in the hole
Rip me
Lose your control

Scorn and broken
I lay silently
And I cry
And I pray
For new dawn to save me

Strip me
Tear me apart
Break me
Right from the start

Use me
Fill im the hole
Rip me
Lose your control

I suck in your rage
I swallow your hate
I clean up your mess
I clear up your fate

Strip me
Tear me apart
Break me
Right from the start

Use me
Fill im the hole
Rip me
Lose your control

Етикети: , ,


Song of the Month – December

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Този месец вече няма да има забавяне. За щастие дори имам какво да представя. Става дума за втория албум на Хърватите от Omega Lithium. Стилът им най-близко може да се опише като Neue Deutche Haerte. Първият им албум не ми направи кой знае какво впечатление, но този определено има какво да представи. Именно затова и песента ще бъде от него. По принцип най-хубава за мен е Strip Me, но тъй като имат и официален клип, сметнах, че той ще е най-подходящ…

Етикети: , ,


X-Men Origins: Wolverine (Platinum #2)

   Пуснато от: Silentium   в games, platinum club



Продължаваме с постовете в тази категория. Надявам се да не ми писне прекалено скоро и да ги зарежа ;Д
Втората платина е отредена за X-Men Origins: Wolverine. Играта е дело на американците от Raven Software, които са познати на геймърите с поредици като Hexen, Heretic и Soldier of Fortune, с екшъни като Jedi Knight II, Quake 4, последният Wolfenstein… и други.

Историята: Тя следва дословно тази на филма със същото заглавие. Вие се въплъщавате в ролята на Wolverine и имате за цел да избиете всичко, което Ви се изпречи на пътя. Като също така разнищите и собствените си проблеми, а и решите няколко чужди, ей така за разнообразие. Знам, че лентата не се слави с кой знае каква слава, но аз лично я харесах. Не беше нещо особено, но от друга страна не беше и пълна боза. От друга страна Хю Джакман прави един наистина силен персонаж, който определено се помни дълго. Едва ли е нужно да се впускам в кой знае какви обяснения тук. Който е гледал филма, ще знае за какво става дума.

За играта: X-Men Origins: Wolverine е екшън от типа Brawl. Помпате копчето за атака и правите на сол всичко, което се движи наоколо (че и това, което не се). Няма нищо кой знае какво особено в геймплея. От другата страна обаче той е достатъчно динамичен и бърз, разполага с няколко различни типа атаки и доста красиви завършващи удари и анимации. Героят Ви трупа опит от убитите врагове, качва нива и може да развива бойните си умения, както и да научава няколко нови, разнообразявайки още малко начините за умъртвяване на противниците.
Смея да заявя, че играта е приятна и става за убиване на няколко часа. Няма да се запази в съзнанието Ви дълго след като сте оставили диска, но поне поднася някакво забавление, за времето, в което бива употребявана.

Степен на сложност: 4/10
Голяма част от трофеите тук са свързани с убиване на определен брой противници по определен начин. Освен това числата въобще не са чак толкова големи и се отключват нормално в самия ход на игране. Има няколко по-специфични, за които е добре човек да прочете преди това, за да се подготви, но и те като цяло не са чак толкова трудни и се отмятат след 1-2 опита. Имате избор на отделните части през менюто, та ако пропуснете нещо, винаги можете да се върнете след това. Няма как да се мине и без трофеи за развиване на персонажа на макс или намиране на всички неща за събиране, но и това не е чак толкова трудно (особено с помощта на вече написани гайдове). Единственият по-голям недостатък е, че трябва да изиграете играта 2 пъти. Третата степен на сложност, за която има трофей, се отключва след като приключите играта за първи път. Тя не е чак толкова сложна, но може да Ви създаде малко проблеми.

Степен на удоволствие: 7.5/10
Както вече казах, играта ми допадна. Дори и да не харесвате филма, се абстрахирайте от него, защото сравнението е глупаво така или иначе. Екшънът е на ниво. Геймплей елементите са добре пипнати в по-голямата си част. Степента на сложност позволява дори и на по-неопитните да се преборят. Няма да остане в историята на игрите като нещо велико, но става за 1-2 пъти.

Етикети: , ,


Wintersmith by Terry Pratchet (RC2011 #39)

   Пуснато от: Silentium   в books, reading challenge 2011




Така и така “Unseen Academicals” не е много ясно кога ще я завърша, поне да прочетем нещо друго на Пратчет. Последната негова книга, с която се сблъсках (купих си я още миналата зима като бях в Германия, но така и не намерих време за нея), е третата част от страничната поредица, която се води за деца, за младата вещица Тифани, която трябва да се справя с различни “епични” предизвикателства и проблеми. Тази поредица също се води като част от Света на диска, но не е свързана с основните книги, защото е насочена за по-младата аудитория. Също така могат да се разглеждат и самостоятелно, защото почти с нищо не са свързани с останалите (с изключение на няколко персонажа от вещерските разклонения – като Леля Ог и баба Вихронрав (нали така я превеждаха, че не помня вече?)).
Този път на Тифани ще й се наложи да се изправи срещу не кой да е друг, а Бога на Зимата, просто защото е прекалено импулсивна и не слуша какво й се говори. Но пък друго си е когато снежинките падат с оформен твой лик или корабите се сблъскват с айсберзи, които приличат на твоята персона.
Да си призная честно, не съм кой знае какъв фен на тази поредица. Книжките не са лоши, но има прекалено много неща в тях, които ме дразнят – начело с главната героиня. От друга страна обаче има и изключително забавни и добре измислени елементи като малките сини човечета, които много приличат на шотландци (и не само). Може би това е и най-силната част. Всяка една тяхна дума, всяка едно тяхно действие, ще предизвика най-малкото подгъване на крайчето на устната у читателя.
В интерес на истината самото действие започва бавно и през по-голямата си част не е кой знае колко динамично. В самия край Пратчет сякаш е пресилил нещата и е опитал да смести развръзката в 50-60 страници. И все пак не е скучно. Може да е бавно и мудно, но от друга страна е приятно човек да се сблъсква с познатите образи на вещиците, които, каквото и да си говорим, са в топ 3 на най-колоритните персонажи от Света на диска.
Ще ми се да кажа още множество хубави неща за книгата, както и да самия Пратчет, но… Нещо не мога да измисля нищо повече. Ако сте почитатели на автора (като мен), то поне трябва да опитате книгата, може и да Ви допадне. Имайки предвид таргет айдиторията й, може да се окаже по-трудна за смилане от хардкор феновете на Света на диска, но пък какви фенове биха били ако не се поне пробвали. Все пак това си е Пратчет и след толкова много книги зад гърба си, той знае как да си свърши работата. Вярно, че остарява вече и не е същото, но от време на време и той има прозрения. “Wintersmith” не е точно едно от тях, но има своите силни страни и плюсове. Ако нямате какво друго да четете, можете да й хвърлите едно око.

Етикети: ,