Постове с етикет: ‘descisions’

No Cookies For You

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Решението беше взето. С дълбоко прискърбие и болка в душата си ще трябва да съобщя, че тази събота няма да ходя до Витоша за BSR2009. Знам, че ще е много яко; знам, че ще бъде страхотно и неповторимо преживяване, но…
Нещо нямам настроение за подобен род събитие.
Още подсмърчам бодро и не ми се иска да продължавам още по-усилено следващата седмица.
Гергана каза, че няма да ходи до София (тоест въобще няма шанс да намине :Д).
Габафрийкз също смятат да си правят оупен еър фест на същата поляна и ще стане някаква луда мазаница/мешаница.
Малко съм назад с парите този месец (почти свършиха) и не знам след подобно разхождане дали ще успея да изкарам месеца без да се налага да тегля от картата.
Имам изпит в неделя по обед.
Изберете си едно. Нито едно не е причина да не отида, но някои звучат достатъчно убедително. Важното е извинения да има. Пък кой го интересува дали наистина са истина и дали са правдоподобни :Д С други думи тази година ще пропуснем феста и ще намерим други начини да се забавляваме 🙂

Етикети:


Overtime

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Шест часа минава (отново), слънцето бавно, но сигурно се опитва да си проправи път сред мазните и черни облаци в небето… и ние седим смело пред компютъра слушаме едно от двете добри парчета в албума на Skold vs. KMFDM и се опитваме да пишем. Нямам идея какво по-точно. Може би каквото излезне. А може би просто си драскам някакви глупости колкото да убия времето… И аз не съм много сигурен. Последните два поста, които писах по това време (рано сутрин) и в подобно състояние, така и не видяха бял свят (един е private, а другия затрих), но този може да има по-голям късмет :Д Истината е, че днес отново (последните няколко излизания ми стана навик) похаричих около 50 лева (повечето случаи малко над, а не точно или под тази сума), размазах се от кеф и за първи път от много време не исках да се прибирам. Признавам, че отново (за пореден път) (а, почна и второто яко парче от този албум – най-доброто в него) не успях да се напия, но вече ми хванах цаката да пия цяла вечер без да се напивам като едно време и в същото време да ми е супер весело и… да съм такъв, какъвто на мен ми се иска, но не и да достигаме до една много неприятна фаза :Д Но не това ми беше мисълта. Идеята е, че май вече е време да си намеря някаква приятелка. Знам, че може да прозвучи грубо (ама аз и никога не съм твърдял, че съм някаква нежна, културна или добра личност все пак), ама ако си имам жена до мене, ще имам някакво извинение да си тръгна по-рано (а аз винаги съм се съобразявал с желанията на човека до мене – не е ли така, кажи сега? :Д), няма да харча чак толкова пари за пиене (това е спорно де, но все пак) и съм сигурен, че много неща ще са коренно различни… в много аспекти… Но, ще видим… Работим по въпроса :Д Ето… причина… симулирана, измислена или реална? :Д
И до Варна ми се ходи, ама да видим кога и как ще съчетаем нещата :Д

Етикети:


Birthday Weekends Пътеписи

   Пуснато от: Silentium   в day/night



След като най-после успях да си сглобя стола, да почистя цялата баня, да я използвам по предназначение и да ям… май е време да напиша това, което ми се искаше още миналата седмица, плюс изминалия уикенд и да пиша за неща, които никой така или иначе не го интересуват :Д
За протокола, това го пиша в десет часа вечерта в офлайн режим в едно уърд файлче и ще го кача утре като отида на работа и имам интернет J

Birthday Weekend Part 1 (28-29.03)
За концертите вече писах, няма да ги споменавам дори. Идеята в събота беше (поне аз така си мислех :Д) да излезнем някъде, да бъде спокойно, да сме подготвени за следващата вечер и да не сме препили и с тежък махмурлук :Д След прекрасния концерт на Дани Кавана се отказах от разходка до Фенса за афтърпартито (и както разбрах на другия ден от Иво, и по-добре съм направил), някои хора не бяха сигурни какво точно искат и не им се пиеше много-много бира (с мене) и поради тази причина се насочих към хостела. Там ми бе съобщено, че в 00:00 имаме среща и ще се ходи по барове и дискотеки (в този момент ми стана ясно, че вечерта ще е всичко друго, но не и спокойна :Д). Бира, черен афтършок, бира, черен афтършок и най-жестоката свалка, на която съм ставал свидетел през живота си (не успях да видя сублимния момент, само ми беше разказано за него, но звучеше достатъчно брутално :Д).
На следващия ден успях да си уредя среща с Лори (с Милен не успях, за което ме яд, но той не си вдигна телефона, а после стана прекалено късно, особено като разбрах къде се провежда концерта на In Flames, на който той щеше да ходи) и за мое учудване се получи една много приятна и хубава среща. Беше ми адски лесно да говоря с нея без да трябва да се замислям прекалено много и да внимавам с думите си (Нещо, което напоследък не ми се отдава с някои други хора и атмосферата става все по-тягостна и тягостна там.)
Преди концерта успях да поканя над десет човечета на рождения си ден, но не всички дойдоха, а доста не пожелаха да ме уважат, но то е разбираемо… не е като да се познаваме кой знае J Големи благодарности все пак на тези, които го направиха и който приеха да бъдат почерпени от мене :Д С Пламен и Янко се справихме с литърчето Джеймисън (като изключим двамата души, които почерпих от него – Узи и непознатата девойка, която си харесах и която в последствие се насочи към един позьор в съседство… пфу) без кой знае какви проблеми. Много добра първа част от рождения ден се получи, макар и с много малко хора. Слушах много хубава музика (нещо, което няма как да ми се случи в Пловдив по тукашните заведения) и успях да се запозная с няколко човека, с които до този момент се познавахме по никове от ласта или други подобни социални сайтове. Но също така успях да се запозная и със собственика на Гогрон, което считам за доста добро запознанство, защото стана въпрос и за сайта и човекът прояви интерес (може и просто от учтивост да го е направил, но това няма значение сега). Просто се размазах аз. И на това афтърпарти ми се случи нещо, което никога не ми се беше до този момент :Д Едната барманка (тази, от която общо взето цяла вечер поръчвах) дойде да си прибере посудата (че бяхме събрали доста) и нещо се заговорихме при, което тя ми каза, че цяла вечер съм бил толкова мил с нея. В първия момент се зачудих дали не ме обърка с някой друг хаха :Д Стана въпрос и за рождения ден, при което тя ми го честити и получих и целувка даже :Д Беше… ново за мене… То на такъв дебел и грозен като мене кой ще каже или направи подобни неща :ДДД
Както и да е… много доволен останах от цялата вечер и даже не ми се прибираше, а Пламен започна да дава зор по едно време и сигурно малко ми се е издразнил, но поне си спазих обещанието като казах, че заминаваме 4:30… Надявам се не ми се е разсърдил прекалено много…

Birthday Weekend Part 2 (4.04)
Втората част беше предвидена за пловдивските ми приятели. Признавам, че имах много ниски очаквания от вечерта. Не поканих много хора, а и се готвех за леко скучновата вечер под звуците на неособено приятната музика на Гепи. Сега някой сигурно ще каже защо го правя там като не ми харесва музиката… Две са основните причини – едната е, че персонала ме познава и получавам някакво отношение, а другата, че мястото вече не се пълни с хора и не е брутална гъчканица (като в Брилянтин примерно). Предната вечер обаче се събрахме с колегите, моя милост се понапи и започна да кани къде кой види познат :Д Уви, останах крайно разочарован от колегите си, защото никой не пожела да ме уважи освен двама души, но за тях малко по-надолу. Явно наистина не са много хората, които ме харесват в тази фирма, но то май е така по принцип :Д Не будя особено симпатии.
В крайна сметка нещата взеха, че се раздвижиха, платената сума ми излезна много по-малко отколкото си мислех и се справихме с четири бутилки различен алкохол, защото просто нямаше две еднакви бутилки в заведението :Д Мисля, че на сервитьорката бакшишът й хареса ;Д Освен стандартните хора, с които излизам нонстоп, и изненадващата поява на Асен към края, само двама от колегите ми уважиха поканата ми – Иво и Гергана. Иво си го знам, той няма да откаже, защото си е такъв по природа, но пък и той рано рано заспа на масата и се наложи да го изпращам до таксито… Изненадата, честно казано, дойде от Гергана, защото момичето е едва от два месеца във фирмата, не ме познава кой знае колко и не очаквах да дойде, а да не говорим и да остане почти до края. Не бих й го казал директно, но го оценявам и я уважавам за което J Надявам се поне малко да й е било приятно.

В крайна сметка тази година реших да празнувам рождения си ден в две части, отидоха доста пари, но не съжалявам за нищо. И двете вечери се получиха супер добре и съм много доволен. Разбира се, винаги има и неща, които по-добре да се бяха развили по малко по-различен начин и точно подобни неща ми подсказват колко съм глупав понякога, но… Какво да се прави. Сега си седим сами в големия празен апартамент, слушаме музика и… тъпеем общо взето… Мина точно една седмица и никога повече няма да погледна назад… Каквото ще да става…

Етикети: ,


Descision Made

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Последния един час (тоест времето между този и предния пост) прекарах в доста сериозно мислене (дори за мене) и взех решение… Мда, радикално, драстично може би, крайно със сигурност, но съм вече твърдо решен. Майната им на разни вътрешни часовници и аларми… Решението си е само мое и смятам да се придържам изцяло към него… Майната им и на всички, честно казано… Какво ли друго ни остава? (Я, открих си рана на пръста от снощи! Как ли се е появила?) Този път вече съм твърдо решен да стане точно така… Явно сбърках, че предния уикенд е бил уикенд на истина! Не, този беше… И понякога истината наистина боли… Но, както вече казах, точно подобни неща ме превръщат във все по-студена и безчувствана личност, благодаря на всички за което!
Ще го кажа само един път… Който не ме харесва, който не иска да съм част от компанията му, да ме нарича приятел, да си го каже… Няма да му се разсърдя, няма и да се обидя (много :Д)… Но не харесвам двуличието… Много неща търпя и много неща самия аз правя, но всичко си има граница и край…
И така, започваме изпитателен срок до нова година, ако не издържа, ако само един път се изкуша, наказанията ще бъдат… драстични… Обещавам си го!!!!
В момента: My Broken Angel by Silentium 🙂 (май май доста ще се върти този албум, така ги усещам нещата аз)

Етикети:


Restless Life

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Ей, няма такава агресия просто. Просто се молех снощи някой да ми каже нещо на въпреки :Д Но, уви, такива “щастливци” не се намериха… Жалко! От много време не се бях ядосвал толкова. Един единствен човек разбра защо, за което му благодаря, че ме изтърпя 🙂 Просто не е хубаво да научаваш нещата ей така от разни случайни странични хора 🙂 Просто е грозно… (Много просто, много нещо :Д То сигурно защото и аз съм прост :Д)
И поради което моя милост пак се напи жестоко, изхарчи сам сумати пари и даже не си спа в къщи… За какъв дявол ми трябваше да звъня на Асен в пет часа сутринта, си нямам дори най-малка идея, но просто гневът как държи не е истина. Всички на сапун!!!!
Надявам се “гостите ми” да са си прекарали добре и аз лично да не съм прекалил с държането си… което този път искрено се надявам, че не се случи (поне от моя гледна точка де :Д)… Останалото май просто няма никакво значение… Като се замисля даже ми е все тая вече 🙂
Все тая… поздрав с прекрасното за случая ново парче Leave the Fallen Behind… Но в случая като се замисля, май аз се падам the fallen 🙂 Но пък ако още по-сериозно се замисля (е, случва се и на мене от време на време, знам :Д), май по-подходящо е A Knife in the Back…. абе с други думи, новият албум на Silentium владее всичко… Още ли не сте го слушали? Ами тогава не си правете труда да си говорите с мене :Р

Етикети: ,


Transformation

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Днешната медицинска манипулация, на която моя милост се наложи да се подложи, беше много по-брутална от очакванията ми… Не знам как се нарича тази вирусна инфекция, която съм прихванал от незнаен източник (макар да имам някакви опасения :Д), но… Отстранияването на обривите се извърши без всякаква упойка и общо взето се състоеше в изрязване/издълбване на гадостите с остър предмет :Д От много време не бях виждал толкова от собствената си кръв на едно място (не, че ми пречи де, аз поне от гледката на кръв проблеми нямам :Д), а и болката не беше малко, макар, че не колкото си мислех, че ще бъде… И да си призная честно, дори изпитах някакво задоволство от цялото това нещо. Дали това ме прави мазохист? :Д
От друга страна обаче, като добавим и горното, този уикенд ми помогна да установя (най-после), че се превръщам в нещо (пресилено) ужасно; нещо, което въобще не ми харесва. Когато излезнеш с хора, които почти не познаваш и си се срещал един-два-три пъти (без да сте развили някакви взаимоотношения), е много по-лесно да прочетеш досадата, отвръщението дори, непризъма към тебе… Просто е време за мерки… Нещата определено излезнаха от контрол… Може и да е късно вече, но поне мога да се пробвам ;Д

Етикети:


Recollection

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Вчера, поради липса на по-добро занимание, започнах да си препрочитам постовете от началото на блога и закарах някъде до началото на февруари. И, да ви кажа честно, този блог придоби още по-голямо значение за мене. Защо ще попитате сега 🙂 Много е просто. Толкова много от нещата, които съм писал; толкова от много от нещата, които съм казал или съм си мислел по това време; толкова много от нещата, които съм преживял тогава, вече са погребани много дълбоко в ума ми. Признавам, че за много неща бях забравил и именно блогът ми помогна да си ги припомня, което е и най-важната му роля (поне за мене), точно и с такава идея го започнах…
И, да си призная, се сдухах още повече отколкото бях. Защо ли? Много от нещата са се оказали верни. Толкова неща, за които съм се надявал да не се случат или съм казал, че има голяма вероятност да станат… ами, те станаха… малко или много, бавно или бързо… всичко си идва на мястото. Преди време бях казал на един човек (който едва ли вече помни това), че като става дума за гадни и лоши неща, се досещам и в над 90 процента от случаите успявам да позная или предвидя с плашеща точност това, което ще се случи или се е случило. Но като става дума за нещо хубаво, уви, никога не съм дори близо до истината :Д Тъпо, но факт. Още по-тъпо ми става, защото се оказах прав за нещата, които предстояха да се случат в Пловдив през тази година. И всичко се сбъдна и не, това не е просто внушение, което е станало реалност, защото аз съм му помогнал да стане такова. Всъщност нещата ескалираха още преди година и беше въпрос на време предполагам.
Разбира се през годината се случиха и хубави неща, които обаче не траеха дълго за съжаление 🙁
Сега определено нямам абсолютно никакво настроение за абсолютно нищо. Имам билет за събота и смятам да отида, но с моето сегашно настроение, нещата хич няма да са розови. А за концерта във вторник дори не ми се мисли. Двамата немски шефове решили да ни посетят точно на 28ми и 29ти, което дори вече ме кара да се замисля за този концерт. Много тъпо.
От друга страна презентацията днес мина повече от перфектно и чак не мога да повярвам, че се справих толкова добре :Д – кратко, ясно, информативно, без излишни глупости. Още една-две и ще стане перфектно. То да говориш пред над 30 човека не било толкова сложно :Д
И все пак, след дъното, което достигнах петъка, нямам идея на къде може да потръгнат нещата от тук нататък…

Етикети: ,


No?

   Пуснато от: Silentium   в day/night



They shall never bleed, they shall just… feel…

Ей, няма такава простотия просто. Никога повече! Но то някои определени хора са виновни за подобно поведение… От една страна е хубаво, но от друга (по-голяма :Д) няма нищо хубаво… Особено на другата сутрин…

Но пък от близо шестте години, през които посещавам Сенса, за първи път станах свидетел на подобен бой ;д Беше… глобално хаха :Д

Но да се върнем на темата… Никога повече! Трябва да направя нещо по въпроса, че…
Днес не мога да се фокусирам над нищо просто… Тази вечер ще е спокойно, че трябва да подготвя презентацията за понеделник… Не е лесно, ей 🙂

Етикети:


On/Own

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Това си е един от онези “мои” постове, просто да преупредя 🙂
Всичко си има начало и евентуално (за да има начало) достига до своя логичен (или неизбежен) край (а може би завършек звучи по-добре). Ако всяка мисъл можеше да изказва собствено мнение и имаше свои мисли, нямаше ли да настане хаос тогава? (като всяка нейна мисъл ще си има свои мисли, те от своя страна също ще си имат свои, и така до безкрай). Но този въпрос е без значение когато никой не се интересува от него. Всъщност не е ли така с всяко едно нещо? Ако никой не се интересува от него, то има ли някакво значение? 🙂
И все пак има мисли, които по принцип са ненужни, никой не ги иска и не се интересува от тях (по-скоро ги избягва, да си кажем истината), но въпреки всичко те правят невъзможното, за да привлекат вниманието върху себе си. Заспали за известно време, те се събуждат като зверове в търсене на плячка, гладни и свирепи. Опитваш се да ги изгониш, да не им обръщаш внимание, но някои неща не могат да бъдат победени (или просто ти си прекалено слаб?). Наистина бяха погребани за известно време, сякаш завинаги, но нищо не е вечно, както се казва. Мисля, че точно онази разходка до Котел успя да ги събуди… Curse you, demons! 😀
Dark times await us!

Поздрав за всички с My Dying Bride – The Deepest of All Hearts 🙂

Етикети:


II Dark Friends Fest (+)

   Пуснато от: Silentium   в day/night, events, music



Чудя се сега как да го започна този пост или по-точно с кое да започна. Дали с по-лошите неща? Дали с по-хубавите? Всъщност плюсчето в заглавието е, че ще си говоря за други неща, но това не е толкова важно. Все пак се случиха и добри работи. Видяхме се с разни хора, запознахме се с други, някои хора се пребориха със страховете си ( 😉 ), други не успяха и се сблъскаха със стари. Въобще това беше един адски дълъг weekend, но за сметка на това доста… как да кажа… ползотворен може би. Не съм много сигурен, но нека всичко по реда си.

DarkFriends Феста започна с много леко закъснение, но иронията беше, че и двете бг групи, които подгряваха немците, бяха в намален състав, а третата група дори не излезна на сцената поради липсващи членове.
Voyvoda, които гледам/слушам на живо за трети път, бяха с един човек по-малко и не изпълниха нищо от нещата, които бях слушал по предните концерти. Представиха само нови парчета, както ми обясни вокала, поради липсата на персонал. Тези песни бяха сравнително по-тежни от предните, но и някои доста добри. Групата се раздаде на макс пред сравнително малкото публика в глуб “Гепи” и мисля, че хората няма за какво да недоволстват спрямо тях. Лично на мене много повече ми харесаха от предните две пъти 🙂 Та на 25ти другия месец пак ще ги гледаме с удоволствие. Този път успях да се запозная вече официално с вокалиста, който дойде при мене, защото ме помнеше от първото парти в Найлона през февруари, когато той не можеше да си каже името от един момент нататък :Д Но е похвално, че ме помни хаха :Д
След тях на сцената излезнаха група “Под Дъжда” и горе-долу малко след това и навън заваля (трябва да си поддържат имижда все пак ;Д). Те пък бяха само трима, без женска вокалистка, но това не им попречи да направят страхотно шоу. Чак ме хвана яд като им казаха да си съкратят сетлиста с близо 15 минути. Познавам се с Краси и Ангел (основателите на групата) вече едно 5 години, но досега все се разминавахме при техните live-ове и много се радвам, че най-после успях да ги гледам наживо (и на всичкото отгоре след 40 дена пак ще имам това удоволствие на горгон феста). Музиката им е страхотна – наситена с много емоции и чувства и изпълнена с една странна сила, която ми е трудно да предам. Просто трябва да ги чуете. И това не го казвам само защото ги познавам.
Някои хора се сдобиха с самопродуцирания от тях самите албум и то подписан (чак мога да се опитам да завиждам хехе).
За основната група Obscenity Trial нямам идея какво да кажа. След прекалено много слушане песните им започват да писват. Същото ми се случи и с творчеството на De/Vision. И все пак OT са по-добри, поне за мене от последните. Но това не е важно. Направи ми впечатление, че изпълниха доста песни и от DayDream епито, което поне за мене е доста по-добро от двата им албума. Пичовете си излезнаха на сцената, постараха се, но някакси не не усетих кой знае какво. А и имах чувството, че супер малко пяха. А и това със спирането на тока в 11:45 просто не ми се коментира. Доколкото разбрах всичко това е било по план и просто самата група е искала да приключи, но е глупаво някак си точно по-този начин да приключиш един концерт.
Но какво пък, казахме си наздраве с вокалиста, размазахме се на българските групи и горе-долу може да се каже, че се забавлявахме като за 15 лева :Д Малко е тъпа цялата ситуация, особено за хора, които са дошли да видят и чуят специално OT, но нищо не може да се направи.

След концерта моя милост се прикрепи към Под Дъжда и общо взето следващите часове прекарах в тяхната компания и тази на Лори. Следваха бири в Найлона и домашно парти в Тракия. Повечето хора един по един започнаха да умират, кой където намери. Но аз реших да не се предавам ;Д Макар, че в един момент се опитах, но нямаше условия къде да се облегна и за заспя :Д Та в крайна сметка си будувах цяла нощ и по обяд на другия ден още се започна с бири :Д
Лори и Женя си тръгнаха в четири следобед, казах чао на Ангел, който цяла минута ми благодареше, че съм бил с тях и един вид съм им бил гид. Но истината е, че аз трябва да им благодаря на тях, че ме оставиха да се мъкна с тях. Не е като да имаше какво да правя друго, а ми беше доста приятно в тази компания и си прекарах страхотно 🙂
След като се прибрах в нас към пет имах едно такова усещане за удовлетвореност. Нямам идея на какво точно се дължеше, но бях много доволен от тези близо 19 часа. Едва ли и ще разбера :Д
Заспах в пет и малко и спах три часа. Идеята ми беше да излезна за една бира и да се прибера да спя. Не си правете планове, че ще откарате до пет часа на другата сутрин хах. Още пет часа сън и айдеее на сватба, която за мое учудване се разви по-добре отколкото си мислех и дори се забавлявах :Д
Това си беше weekend-а с най-малко сън през живота ми сигурно, но не съжалявам за нищо. Сега се чувствам като парцал и едва си държа очите отворени, но пак бих го направил ако можех.
Също така се радвам, че не успях да се напия, което щеше да доведе до говорене на много глупости от моя страна и вероятно да свърша някоя такава. Но този смирноф за пореден път ми доказва колко е слаб :Д

Надявам се и останалите хора да са си прекарали добре. 🙂

Етикети: , , , ,