Днес реших да започна нещо ново. което не е ясно колко ще просперира и процъфтява като идея, но поне като за начало имам малко събран материал, та ми е интересно. Новата рубрика има за цел да противопоставя даден филм срещу своя книжен еквивален, който е бил ползван за идеята/екранизацията и така нататък. Всяка такава статия ще бъде разделяна на три части – кратко ревю на книгата, кратко ревю на филма (от гледна точка на самостоятелни продукти и entertainment value) и, разбира се, целта на поста – сравнение между двете (което не значи автоматично, че ще спазвам тази структура, важна е идеята :Д).

Бих искал да открия тази рубрика с първата книга от фентъзи трилогията на Филип Пулман ‘Тъмните Му Материи’, а именно ‘Северно сияние’, която у нас, а и в Щатите, е по-позната като ‘Златният компас’.

Историята:
Първата глава ни запознава с Лира – опърничаво и устато момиче, което обича да се забърква в неприятности и не слуша какво й говорят възрастните. Светът, в който тя живее, е подобен на нашия, но всеки човек си има “демон” – създание, което винаги е с него и което споделя болката и радостта на своя господар (в следващата книга се загатва, че е нещо като душата, но не в теб, а до теб). Бивайки на грешното място в грешния момент, Лира става свидетел на това как преподавателите в университета, в който живее, гласят планове за убийството на нейния чичо Лорд Азриел. Успявайки да ги осуети, тя се забърква в поредица от действия, които променят живота й завинаги.
Деца изчезват от улиците на града и когато това се случва и с нейния добър приятел Роджър, Лира е убедена, че трябва да разбере какво става. В същото време тя е дадена на госпожа Колтър, която да се грижи за нея и да й покаже света. На пръв поглед красивата млада дама е перфектната майка, която Лира никога не е имала, но нещата се оказват много по-сложни от това и самата госпожа Колтър се оказва замесена в отвличанията.
Момичето, с помощта на циганите, се впуска в приключение, в търсене на скривалището на групировката, на чело на която е самата госпожа Колтър – нейната истинска майка. По пътя се сдобива с нови съюзници в лицето на тексасеца Лий Скорзби и бронираната мечка Йорек, на която помага да си върне бронята, а по-късно и властта на всички мечоци.
Целта на Лира е да намери и освободи отвлечените деца и баща си, който се оказва самият лорд Азриел. Но нещата не са толкова прости. Интриги, лъжи, убийства, война – всичко е част от трънливия път, който момичето трябва да измине, за да се справи с проблемите си. Малко са хората, на които може да се довери, а още по-малко тези, на които може да разчита за помощ.

Книгата:
Самата книга е написана изключително увлекателно и обрисува всеки един от героите със замах, който задължително ще привлече вниманието Ви. Пулман е създал един алтернативен свят, който хем прилича на нашия, но и в същото време се различава по толкова много показатели. Случките се нижат бързо и нито за момент няма да Ви доскучае. Нещо, с което следващите книги за съжаление не могат да се похвалят. Лично на мене само тази, първата, наистина ми хареса от поредицата. Съвсем заслужен и Карнеги медалът, който “Златният компас” носи на Пулман.

Филмът:
Лентата на режисьора Крис Вайтз се различава изключително много от книгата в доста аспекти, които са породени от страха на студиото. Книгата има няколко доста противоречиви теми относно църквата и разбиранията за Бог, с които Ню Лайн не желаят да поемат риск. Рейтингът от PG-13 също налага премахване на няколко по-брутални сцени на насилие и жестокост. Освен това има и няколко фундаментални промени, особено във финала.
Но ако оставим това на страна, самият филм не е чак толкова интересен. Поне аз не мога да кажа, че останах особено очарован. Макар да се опитвам да го гледам като самостоятелен продукт, абстрахирайки се от книгата, ще ми е малко трудно, защото все пак книжната версия ми харесва. Но като цяло един от най-големите минуси е монтажа на сцените. Всичко изглежда накъсано и несвързано. Всяка една сцена, в повечето случаи, започва и завършва някак рязко и грубо. Няма плавно преминаване от един кадър в друг (когато това е възможно). Цялото действие сякаш седи разпокъсано на парчета, защото в опита си да се вместят в рамките на 120 минути и да останат максимално верни на книгата, авторите му са се провалили много епично.
Иначе останалите неща са сравнително сносни, но някак си не могат да привлекат вниманието по същия начин, по който самата книга.

Сравнението:
Мисля, че от обяснението ми за филма, на всички вече стана ясно, че за мене екранизацията на ‘Златният компас’ е пълен провал. Филмът не само, че не я показва достатъчно добре историята в книгата, но и като филм се проваля заради някои от споменатите вече недостатъци. А няколкото дребни, но значителни промени по сюжета, които едва ли не оказват огромно влияние по-нататък, допринасят допълнително за моя неприязъм.
Искаме ми се да кажа поне нещо хубаво за опита на Ню Лайн и Крис Вайтз, но в момента не мога да се сетя за нищо такова. Цялата атмосфера и история на книгата са потънали безславно под грозния и разпокъсан сценарий на филма. Именно затова мога само да се радвам, че студиото се е отказало да прави продължение и няма да се захваща с екранизиране на другите две книги (поне за момента)