Архив на категория: ‘versus’

Book Vs Movie: I Am Number Four

   Пуснато от: Silentium   в day/night, versus



Последният такъв Versus е бил точно преди една година и един ден. Мисля, че е време за нов. И тъй като напоследък нямам нито време нито желание да се занимавам кой знае колко, избранникът ми днес е перфектен, защото ще мога да излея омразата си върху му. Точно така, правилно прочетохте, ще има хейт, и то много силен :Д Затова, ако случайно сте фенове на книгата или, недай си боже, на филма, то по-добре спрете докато е време… иначе после и мен ще псувате.

Историята:
Сюжетът не е нещо кой знае какво, но не е и чак толкова зле като идея. Планетата на главния герой е унищожена от зле и завоевателна раса и той, заедно с още няколко като него, идват на Земята, където се опитват да се укрият и един ден да развият дарбите си и да се изправят срещу нашествениците. Всичко е пределно ясно и просто, без опити за философвстване или остроумие. Както можете да се досетите началото започва с нашето момче, което е следващо (няма да се впускам в обяснения защо, в книгата ще намерите такова) и скоро нещата се объркват и той трябва да се бори за живота си, като в същото време се опитва да запази и този на новите си приятели.

Книгата:
Всъщност за отрочето на Джеймс Фрей и Джоби Хюз, или както са се писали – Питакъс Лор – вече писах кратко мнение, което можете да прочетете тук. Няма да се повтарям прекалено много. Исках да прочета книгата преди да гледам филма, за да мога после ясно и точно да направя хубаво сравнение. Признавам, че книгата въобще не ми хареса, но след като гледах екранния й еквивалент, малко ми се покачи мнението. Остава си глупава и безинтересна книга, но поне авторите са се опитали да обяснят някои неща и дадат отговори на доста от въпросите. Какво имам предвид? Нека минем на…

Филмът:
Пълна и абсолютна боза. За сто и десетта си (или колкото там бяха) минути лентата на Ди Джей Карузо по никакъв начин не пресъздава дори и малка частичка от атмосферата на книгата. Скучен, муден и бавен, този филм погазва и без това не особено интересната книга, променяйки същинския сюжет по такъв начин, че поражда повече нови въпроси, като в същото време не дава никакви отговори и на и без това зададените. Липсата на каквито и да е обяснения за случващото се превръща всяка минута като в истински кошмар за търпението на зрителя. Отделните сцени седят като държащи се на конци кукли без каквато и да е връзка помежду им. А самите актьори с пълна сила се опитват да помагат на всеобщия ужас и хаос, който ги заобикаля. Смисъл, логика, връзка между диалозите няма нужда дори да опитваме да търсим. Вярно, че това е фантастика и си имаме едно ужасни и гадни извънземни, но все пак… поне малко да се бяха постарали. Не се е налагало да го мислят, имали са го всичко това наготово, но сценаристите явно са решили, че не е достатъчно добро и са се изгаврили жестоко.
Мисля, че стана ясно на всички що за глупаво недоразумение е тази лента, а 40те минути, които изгубих, за да я гледам, няма кой да ми върне (че да ги изгубя поне за нещо по-смислено).

Сравнението:
Не знам как мога да сравнявам две абсолютно глупави и безмислени неща. Може би можем да наречем книгата “зле”, а филма “голямо зле”. Истината е, че след като прочетох книгата и си съставих това отрицателно мнение за нея, си казах, че лентата няма как да бъде по-зле. Оказа се, че греша… и то много. Обещавам за в бъдеще да не си мисля такива неща. Откровено казано (или истина номер 2), ако не бяха тези груби промени по сюжета и всичките липсващи обяснения, които в книгата, колкото и да беше зле, си бяха дадени много добре и, в повечето случаи, доста на място.
Определено не съм много сигурен какво мога да кажа. Ако още не сте гледали филма и/или не сте прочели книгата, приемете думите ми на доверие – НЕ ГО ПРАВЕТЕ!!!!!1 (единицата е много важна). Загубата на време е сигурна. Време, което после ще Ви е яд, че сте похабили по точно тези прекрасни произведения на изкуството. Просто не си струва. Те не си струват 🙂

Етикети: , , ,


Book vs Movie: Låt den rätte komma in

   Пуснато от: Silentium   в versus



Днес избрах нещо, което смятам, че всеки почитател (а и не само) на вампирските романи (а и на ужасите като цяло) трябва да прочете и гледа поне веднъж в живота си. Не знам дали ще намеря друга такава двойка от книга и филм, която да въздейства по подобен начин. Става дума за романа на Йон Айвиде Линдквист ‘Покани ме да вляза’ (в български превод, отскоро издаден от “Колибри”) и шведската му екранизация с едноименното оригинално заглавие “Låt den rätte komma in”.

Историята:
Действието се върти основно около Оскар – 12-13 годишно момче, което има проблеми в училище със съучениците си; типичен пример за аутсайдер, който бива тормозен и подиграван при всеки удобен случай от “побойниците” на класа. Един ден в съседния вход се нанасят момиче на неговата възраст и мъж, който се предполага, че е нейният баща. Постепенно се оказва обаче, че новодошлото дете е вампир, хора започват да изчезват от града, кръв се лее. Представят ни още няколко главни герои – родителите на Оскар, по-големите деца от блока, местните пияници. Всеки по един или друг начин намира своето място в историята.
При поредния опит да се снабди с кръв, за своята любима, “бащата” на Ели бива разкрит и залива лицето си с киселина, което го води в местната болница. На Ели й се налага сама да си набави кръв, за да не умре, и прави редица грешки. Единствената утежа й остава обичта и компанията на съседското момче. Самият Оскар е раздвоен между фактите, които знае и това, което сърцето му говори.
Събрал достатъчно смелост, той се изправя срещу своите мъчители и скоро те идват за отмъщение. Един последен сблъсък ще промени живота му завинаги.

Книгата:
Книгата на шведския писател е повече от прекрасна. Препоръчвам я на всички, които си падат по книги, които комбинират малко ужаси, малко драма, малко романтика… Има много силна атмосфера и адски добре развити и представени герои (макар някои от тях към края да ги забравят, но то така и трябва предполагам :д). Линдквист владее прекрасен начин за изразяване на мислите си на хартия и няма да Ви остави да скучаете нито за секунда. Героите му се обикновени хора, без специални възможности или измислени добродетели. Показани са както добрите, така и лошите им страни, техните външни и вътрешни битки. Действието следва една равномерна линия на приливи и отливи, което достига перфектен баланс между двете.

Тук ще си позволя да копирам мнението си, което съм писал за лентата на 11.02.2009, в което достатъчно ясно съм изразил позицията си без да съм чел книгата.

Филмът:
Каквото и да ми говорите, това е много други неща, но не и хорър.
Още една шведска лента, която има страшно висока оценка в imdb и, която е много странна. Както казах, това не е ужас, а по-скоро смесица от драма и любовна история между дванадесет годишно момче и също толкова голяма (на външен вид) вампирка, която се настанява в съседния апартамент. Историята няма да раказвам, защото не смятам, че има и смисъл – тя нито е иновативна, нито е гениална. Действието като цяло започва бавно и в интерес на истината до края (лентата е 109 минути) забързва съвсем леко и неозезаемо. Героите водят своя всекидневен живот и се опитват да завъжат приятелство помежду си. В случая това, което ми беше странно, е усещането, която остава след края на филма. Не мога точно да кажа какво и защо, но едно такова странно горчиво усещане витаеше в стаята ми ;д Чувство на тъга, на… Просто беше странно… самият филм беше странен в един хубав смисъл. Но все пак не е филм за всеки, особено ако търсите хорър.
Лична оценка: 7/10

Сравнението:
На много места четох, че книгата е с много пъти по-добра от екранния си еквивалент. Е, не мога да се съглася с това. Книгата е по-добра в много отношения, не споря, но… Екранизацията също е направена майсторски, а сценарият, който също е дело на Линдквист, поднася много точно и дословно случващото се на белите страници. Има, разбира се, промени, които може би са били наложени от ред съображения, но като цяло духът се е запазил. Рядко можете да срещнете толкова добра симбиоза между филм и книга. Псевдо мудността на първия лисва във втората, но пък този странен вкус в устата, който лентата остава след края си липсва при книжния формат.
Едно обаче е сигурно на 100% – и двете си заслужават адски много и са абсолютно задължителни за всеки, които смее да се нарече фен на вампири или ужаси.

Единствено ме притеснява, че студио Хамър са закупили правата за английска версия на книгата и не е ясно какво ще поднесат след година-година и нещо.

Етикети: , , ,


Book Vs Movie: Northern Lights

   Пуснато от: Silentium   в versus



Днес реших да започна нещо ново. което не е ясно колко ще просперира и процъфтява като идея, но поне като за начало имам малко събран материал, та ми е интересно. Новата рубрика има за цел да противопоставя даден филм срещу своя книжен еквивален, който е бил ползван за идеята/екранизацията и така нататък. Всяка такава статия ще бъде разделяна на три части – кратко ревю на книгата, кратко ревю на филма (от гледна точка на самостоятелни продукти и entertainment value) и, разбира се, целта на поста – сравнение между двете (което не значи автоматично, че ще спазвам тази структура, важна е идеята :Д).

Бих искал да открия тази рубрика с първата книга от фентъзи трилогията на Филип Пулман ‘Тъмните Му Материи’, а именно ‘Северно сияние’, която у нас, а и в Щатите, е по-позната като ‘Златният компас’.

Историята:
Първата глава ни запознава с Лира – опърничаво и устато момиче, което обича да се забърква в неприятности и не слуша какво й говорят възрастните. Светът, в който тя живее, е подобен на нашия, но всеки човек си има “демон” – създание, което винаги е с него и което споделя болката и радостта на своя господар (в следващата книга се загатва, че е нещо като душата, но не в теб, а до теб). Бивайки на грешното място в грешния момент, Лира става свидетел на това как преподавателите в университета, в който живее, гласят планове за убийството на нейния чичо Лорд Азриел. Успявайки да ги осуети, тя се забърква в поредица от действия, които променят живота й завинаги.
Деца изчезват от улиците на града и когато това се случва и с нейния добър приятел Роджър, Лира е убедена, че трябва да разбере какво става. В същото време тя е дадена на госпожа Колтър, която да се грижи за нея и да й покаже света. На пръв поглед красивата млада дама е перфектната майка, която Лира никога не е имала, но нещата се оказват много по-сложни от това и самата госпожа Колтър се оказва замесена в отвличанията.
Момичето, с помощта на циганите, се впуска в приключение, в търсене на скривалището на групировката, на чело на която е самата госпожа Колтър – нейната истинска майка. По пътя се сдобива с нови съюзници в лицето на тексасеца Лий Скорзби и бронираната мечка Йорек, на която помага да си върне бронята, а по-късно и властта на всички мечоци.
Целта на Лира е да намери и освободи отвлечените деца и баща си, който се оказва самият лорд Азриел. Но нещата не са толкова прости. Интриги, лъжи, убийства, война – всичко е част от трънливия път, който момичето трябва да измине, за да се справи с проблемите си. Малко са хората, на които може да се довери, а още по-малко тези, на които може да разчита за помощ.

Книгата:
Самата книга е написана изключително увлекателно и обрисува всеки един от героите със замах, който задължително ще привлече вниманието Ви. Пулман е създал един алтернативен свят, който хем прилича на нашия, но и в същото време се различава по толкова много показатели. Случките се нижат бързо и нито за момент няма да Ви доскучае. Нещо, с което следващите книги за съжаление не могат да се похвалят. Лично на мене само тази, първата, наистина ми хареса от поредицата. Съвсем заслужен и Карнеги медалът, който “Златният компас” носи на Пулман.

Филмът:
Лентата на режисьора Крис Вайтз се различава изключително много от книгата в доста аспекти, които са породени от страха на студиото. Книгата има няколко доста противоречиви теми относно църквата и разбиранията за Бог, с които Ню Лайн не желаят да поемат риск. Рейтингът от PG-13 също налага премахване на няколко по-брутални сцени на насилие и жестокост. Освен това има и няколко фундаментални промени, особено във финала.
Но ако оставим това на страна, самият филм не е чак толкова интересен. Поне аз не мога да кажа, че останах особено очарован. Макар да се опитвам да го гледам като самостоятелен продукт, абстрахирайки се от книгата, ще ми е малко трудно, защото все пак книжната версия ми харесва. Но като цяло един от най-големите минуси е монтажа на сцените. Всичко изглежда накъсано и несвързано. Всяка една сцена, в повечето случаи, започва и завършва някак рязко и грубо. Няма плавно преминаване от един кадър в друг (когато това е възможно). Цялото действие сякаш седи разпокъсано на парчета, защото в опита си да се вместят в рамките на 120 минути и да останат максимално верни на книгата, авторите му са се провалили много епично.
Иначе останалите неща са сравнително сносни, но някак си не могат да привлекат вниманието по същия начин, по който самата книга.

Сравнението:
Мисля, че от обяснението ми за филма, на всички вече стана ясно, че за мене екранизацията на ‘Златният компас’ е пълен провал. Филмът не само, че не я показва достатъчно добре историята в книгата, но и като филм се проваля заради някои от споменатите вече недостатъци. А няколкото дребни, но значителни промени по сюжета, които едва ли не оказват огромно влияние по-нататък, допринасят допълнително за моя неприязъм.
Искаме ми се да кажа поне нещо хубаво за опита на Ню Лайн и Крис Вайтз, но в момента не мога да се сетя за нищо такова. Цялата атмосфера и история на книгата са потънали безславно под грозния и разпокъсан сценарий на филма. Именно затова мога само да се радвам, че студиото се е отказало да прави продължение и няма да се захваща с екранизиране на другите две книги (поне за момента)

Етикети: , , , ,


The Vampire Diaries VS Twilight

   Пуснато от: Silentium   в versus



diariesversus100107-sub-Twilight.jpg

Съботата прочетох първата книга от поредицата „Дневниците на вампира” на Л.Дж.Смит и просто въпросното сравнение беше неизбежно. Още щом човек прочете резюметата на двете произведения, веднага ще намери основната прилика – младо и красиво момиче се влюбва в  загадъчен (колкото по-мистериозен, толкова по-добре) младеж, който обаче се оказва вампир. Невъзможна любов? Или нещо друго?
Сега поне се вижда колко безочливо и безнаказано Стефани Майър е крала от Л. Дж. Смит що се отнася до основната сюжетна нишка (а и не само). Малката разлика между двете книги е едно 14 години. За справка: „Дневниците на вампира: Пробуждането” е от 1991ва година, а „Здрач” от 2005та. Но нека накратко обобщим основните елементи:
– Младо и красиво момиче – На лице
– Мистериозен, загадъчен, но красив (направо сексапилен и неустоим) младеж на същата възраст – На лице
– Малко и забутано американско градче – На лице
– Малка и жалка местна гимназия – На лице
– Влечение към това, което не можем да имаме – На лице
– Опити на момчето на устои на момичето докато тайно го желае – На лице
– Лош образ, който желае също момичето (без оглед за какво ще го ползва точно) – На лице
И още в този ред на мисли…
Разликите не е като да са малки, но сякаш бледнеят пред основната идея: Момичето си харесва момчето и решава на всяка цена да го има, а то е вампир, та любовта им е леко… сложна.
Но ако трябва да изтъкнем няколко:
– В „Здрач” има върколаци (така де, вълци)
– В „Здрач” момчето си има семейство (повече вампири, по-весело), а в „Дневниците…” то е само (почти де)
– Като цяло в „Здрач” май има повече персонажи, но това не е толкова важно…
– В „Здрач” момичето се мести в малкото градче, а в „Дневниците…” момчето.
– В „Дневниците…” момичето си има малка сестра (представена като брат в екранизацията, която тръгна наскоро под формата на сериал)
– В „Дневниците…” родителите са загинали, а момичето бива отглеждано от леля си, а в „Здрач” родителите са само разведени, но живи.
– Най-важното: В „Дневниците…” вампирите не светят на слънце като намазани с брокат гейчета, а си горят доволно на слънце (макар авторката да е измислила начин да се справи с часовия проблем).
Има и други, но не са прекалено дребни, за да им обръщам чак такова внимание, а и не ги помня повечето вече…
Но, след като изтъкнахме тези подробности, нека погледнем по-различно на двете книги. Стилът на писане на Стефани Майър ме побъркваше. Беше супер детински и някак си елементарен (все едно четях мой разказ от преди 15 години :Д). Буквално имаш чувството, че четеш излеянията на някое седемнадесет годишно девойче, което си попълва дневника. Начинът на изразяване на Смит от друга страна беше сравнително по-добър и дори на места книгата можеше да се нарече интересна, но за кратко… Имаше по-сносни описания и повечето сцени сякаш се предаваха през главата на персонажите. Вярно е, че и тя прекаляваше на моменти, но като цяло писаното имаше по-голяма литературна стойност от това на нейната колежка.
Но сега ако някой си мисли, че ще кажа някоя добра дума за която и да е от двете книги, жестоко се лъже. Ако случайно сте попаднали на този блог случайно и сте фен на която и да е от двете поредици, по-добре да спрете четенето до тук :Д
Та, и двете книги си бяха еднакво скучен и затъпяващ боклук, който вероятно може да се хареса на малки момичета от 13 до 15-17 години. Първата книга от „Дневниците на вампира” има едно много голямо предимство – наброява само някакви си 200 мизерни страници срещу близо петстотинте на „Здрач”. И от тази гледна точка се чете много по-бързо и лесно, а и не изнервя чак толкова от поведението на главната героиня. Докато четях „Здрач”, на няколко пъти ми се прииска да я удуша :Д
Засега нямам намерение да се пробвам с която и да е от останалите книги… Просто нямам нерви ;Д Но от друга страна, поради краткостта на по-старата поредица (ако примем, че и другите книги са такива… а аз се надявам), може все пак да се престраша някой ден да я продължа, но книгите след „Здрач” – никога! 🙂

Етикети: , , ,