Архив за месец: August, 2008

Hunger (Through The Looking Glass)

   Пуснато от: Silentium   в hunger, writings



-Погледни ме!
Гласът му звучеше яростно. Сякаш трепереше, но не защото го беше страх, а защото беше ужасно разгневен. Гняв се процеждаше от порите по тялото му и излъчваше аромат на смърт. Ръцете му трепереха и едва придържаха малкото огледалце. То беше подарък от майка му, която му го прати по пощата от Китай, три дена преди да умре. Много държеше на него.
-Погледни ме!
Отново изкрещя гневно в лицето на малкото момче. То вдигна уплашено ръце, за да се предпази от дъжда от слюнка, който се сипеше от устата на мъжа. Рамената му се разтресоха неестествено и ръцете му сякаш сами, без той да ги е командвал, се вдигнаха и насочиха към беззащитното дете. Дори не обърна внимание на огледалото, което се понесе в един последен предсмъртен полет към земята. Превъртя се няколко пъти във въздуха и се удари в издадените камъни. Трясъкът от счупеното стъкло изкара мъжа от транса, в който беше изпаднал и сепнато пусна момчето. Гневът му мигновено се изпари така, както се беше появил. Цветът на лицето му се смени няколко пъти като премина през синята, зелената и бяла гама.
-Какво направи? – шепнейки, проплака той и сведе уплашен поглед. Зениците му се бяха разширили неестествено. Момчето усети, че сега той е много по-опасен отколкото когато беше ядосан. Искаше да избяга, но нямаше къде да отиде. Нямаше къде да се скрие от него.
Слабото тяло на мъжа се прегърби и той бавно се свлече на земята. Ръцете му трескаво започнаха да шарят по неравните камъни и да се опитват да съберат десетките парченца, на които се беше пръснало огледалото.
(„Последното нещо, което ми подари мама!”)
Не усещаше раните, които стъкълцата правеха по него. Не обръщаше внимание на тънките струийки кръв, които се стичаха по заледените камъни. Той просто си искаше обратно малкото огледалце.
Момчето не смееше да издаде звук. Опитваше се да бъде напълно незабележимо, дори невидимо. Знаеше какво ще последва и мисълта го изпълваше със страх. Усещаше промяната във вятъра или по-точно в неговата липса. Вдигна поглед нагоре и видя как небето бавно променяше своя цвят от тъмно синьо в нещо, което би трябвало да е черно. Имаше чувството, че всеки момент то ще се стовари върху него и ще го погълне. Не, че не се беше случвало и преди, но всеки път се чувстваше сякаш е за първи и се надяваше да не се случи.
И тогава всичко изчезна.

Предишни части: I II III

Етикети: ,


Movie Night 24.08.2008

   Пуснато от: Silentium   в movie-nights, movies



Изчаках да се понатрупат малко заглавия, че за 1-2 не си струва човек да пише :Д

Gutterballs (2008)

Вечер в клуб за боулинг. Момиче бива изнасилено и на следващия ден хората започват да умират един по един, като и без това не се вижда чак кой знае какво. В този филм сигурно всяка втора дума е fuck или производна на нея и самият сюжет е лишен от каквато и да е смислена логика (то даже не може и да се нарече сюжет кой знае колко). Актьорите са ужасни, диалогът е скапан, действието малоумно. Какво повече мога да кажа? Боза си е :Д
Лична оценка: 1/10

Pray For Morning (2006)

Този филм разказва за група тинейджъри, който влизат в изоставен хора, а там ги чака доста неприятна изненада.
Всъщност, ако човек се абстрахира от идеята за заблудените тинейджъри, които си врат носа където не им е работа, лентата не е толкова зле. Ако не друго поне предлага доста сносна атмосфера. Изоставеният хотел определено внася голяма доза красота на цялата обстановка. Малко напомня на изоставените постройки в игри като Silent Hill примерно. А появата на Удо Киер си е доста приятна и също допринася за цялостното удоволствие от гледането на лентата.
Лична оценка: 4/10

The Serpent and the Rainbow (1988)

Поредната лента на режисьора Уес Крейвън, която ми попада през последния месец. И отново не останах особено очарован от работата му. Тук действието се върти около вуду магии, вуду магьосници, зомбита и въобще такива неща. В главната роля е Бил Пулман, който прави доста силно изпълнение, но не достатъчно, за да ме привлече към феновете на този филм или на Крейвън като цяло. Не мога да кажа, че действието е бавно или нещо такова, но просто не ме грабна.
Лична оценка: 3/10

Имаше още един филм, който също беше адски глупав, ама не мога да се сетя сега кой беше :Д Ако това стане, ще го включа в следващия пост 🙂

Етикети: ,


Weekend Like Any Other

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Рожден ден. Сенс. Скука. Пъзел. Дет метъл. Хайп. Гневни мисли. Размазвация.
Мента. Спрайт. Сенс (отново). Още мента. Още по-голяма размазвация. Болка. Кръв по чаршафите. Още по-силна болка.
Един съвсем обикновен уикенд, през който просто се разбих… и то и двете вечери – нещо, което не ми се беше случвало от ужасно много време. Претрепването, с което завърши вечерта, предполагам беше за уравновесяване на нещата. Все пак щеше да е прекалено перфектен уикенд :Д Сега ще си търпим болежките и ще си мълчим :Д


Hunger (Invitation Accepted)

   Пуснато от: Silentium   в hunger, writings



Логика няма. Би било грешно ако човек се опита да потърси логично обяснение на случилото се онази вечер. Би било грешно ако нормален, разумен човек дори направи опит да повярва на случилото се онази вечер. Но истината си е истина. Няма значение колко фантастично и измислено може да звучи.
„Ела с мене. Ще ти покажа невероятен трик, който ще можеш да показваш пред приятелите си.”
Помня мазния му и в същото време пронизващ като лед глас. Помня лилавите му очи, които се бяха втреничили в мене и сякаш искаха да ме погълнат. Помня ръката му, която бавно ме докосна по рамото – плахо и несигурно. Помня неща, които искам да забравя. Но тогава не обръщах внимание на тези неща. Бях наивен и глупав.
„Ела с мене. Ще видиш нещо, за което всичките ти приятели ще завиждат след това. Ще искат да са на твое място!”
Последното изречение прозвуча прекалено превъзбудено от неговата уста. Усещах пръски слюнка по лицето си докато се опитваше да ме привлече към съседния двор, в който щях да видя нещо невиждано. С всяка следваща дума става все по-напрегнат и развълнуван. Като малко дете, което е предусетило някаква страхотна играчка или лакомство и е само въпрос на време, за да я получи. И беше прав. Аз исках да отида с него. Прекалено веселият му истеричен вид не ми правеха никакво впечатление. Хванах го за ръка – потна, хлъзгава, огромна длан – и му казах да ме води. Намекнах също така, че е по-добре да не ме баламосва. Не знам какво ли щях да направя ако беше така, но тогава бях убеден, че никой не може да ме разиграва.
Не знам какво правеха родителите ми в този момент и къде се бяха скрили, но дори и да ме бяха видяли, сигурно щяха да решат, че си играя с клоуна и нищо лошо не може да ми се случи. Какво ли са си мислили след това?
Тръгнахме бавно към живия плет, който се издигаше в съседство до нашата къща. Съседната сграда, както бях чувал от разговорите в къщи, е изоставена преди много години и никой точно не знае на кого е принадлежала преди това и какво се е случило там. Както и защо никой не я купува и не се опитва да я превърне в годно за живеене място. Имаше само слухове и спекулации. Клоунът се усмихваше лукаво и смехът му наподобяваше кискането на маймуна. Подтичваше леко и весело, като подскачаше ту на левия, ту на десния си крак. От време на време ме поглеждаше и езикът му леко и едва забележимо облизваше крайщата на долната устна.
„Ако знаеш само какво съм ти приготвил.”

Part I: Awakening
Part II: Please, Welcome the Clown

Етикети: ,


Mortal Love

   Пуснато от: Silentium   в day/night, music



От много време не бях слушал първия албум на норвежците, който по мое мнение е един от най-добрите им и сигурно никога няма да достигнат до толкова висок емоционален заряд колкото в All The Beauty. Още повече, че концептуалният албум е подкрепен с дълга и подробна история, която си спомням как навремето си играх да набирам от оригиналната обложка на албума :Д И сега, като си го припомням, отново ме обхващат едни спомени за времето, когато го слушах почти нонстоп… Ех, хубави времена бяха преди 6 години 🙂

Иначе eто и самата история, която можете да прочетете на mortallove.hit.bg
В дъното даже седи стария ми ник. Така и не седнах да напиша текста от втория албум…. Но той и без това не беше толкова интересен и емоционален като този.

INFATUATION AND JOY

The sun slowly broke through the clouds and the singing of the birds reappeared the day I met your beautiful self… It is like your face holds some kind of magic over my eyes. I cannot look away. How come I have never seen you before? I believe this night forever will be etched into my memory. Your beautiful long dark hair, slightly covering your eyes like clouds. But your eyes have stars in them, and they shine radiantly through. I immediately want to embrace you and let our bodies interwine in a sea of passion. I want us to give ourselves to each other completely. Your perfectly aligned body gives you an alluring yet shy posture. I can only imagine what the rest of your beautiful body will reveal. I’m dying to hear your innermost thoughts, and discover your secret desires. As you stand right in front of me, I cannot hear a sound. I cannot see anything else. There is only you. You are the sweetest thing I have ever seen. I know in this instant that if you would be my dearly beloved. I will do anything to make you happy. Driven by an urge I have never felt before. I know I will conquer my fear of commitment. When you speak to me, your words come out silent. I can see that you are all I ever dreamt of. All the beauty I have seen in this world, pales in comparison to you. I cherish every minute of time I spend with you. I am madly in love. The suns seems to dance around your smile. And the wind plays with your hair, only for me to see. When you look at me all my secrets and thoughts are laid bare for you. I want to give you everything. You hide my love gently in your palm and kiss me passionately. I crave your love as I feel your heartbeat rising up through your body. Holding my breath when you look at me, holding my heart when you talk to me. I am so proud to be your beloved. You make me feel safe and attend all my needs. “I will crawl into your mind”, you say, so you can feel my desires better. I promise you to stay faithful , honest and forever yours. We burn for each other, and long for each other whenever we are apart. It’s like a dream.

GRATITIDE AND HAPPINESS
As the sun gently burns my skin, the days seem to float by like a beautiful dream with you by my side… I am convinced we belong together. You are my first priority. I support you in every situation, and spend whatever amount of time you wish, with you. Two hearts beat as one, we have become one. Your beauty is overwhelming, you make me so happy. Our mutual respect makes our love so strong. I give you all my love, and I will love you forever. With you in my life I am happy about everything. No one can ever love you more than I do, my beautiful one. You are the most important thing in my life. I want to spend the rest of my time with you. Lying in the warm grass, gently running my fingers through your hair as your scent fills me. You are all I ever wanted. I had never experienced true happiness until I met you. My heart belongs to you, sweet angel. I feel so blessed with you in my life, you are stellar. My life first started when I met your beautiful self and your good heart. You fill me with joy. You are worth living for, and worth dying for. I don’t think I will ever experience a pleasure greater than this. Only someone like you can fill all my senses. I am falling for you. I crave your confirmation that my love is enough. Love me, like I love you. Our love will last forever. Kiss me when I kiss you, touch me when I touch you. Tell me I’m everything to you. The mere sounds of your voice makes me tremble. Every day with you is a sunny day, you grace me with your paradise. With you everything seems possible. You are the very light of my life, and without you I have nothing to live for. Your beautiful velvet skin fills my dreams every minute of sleep; your angel eyes are in my thoughts every waking hour. I love each second I spend with you. But you have been so busy lately. I guess you just have a lot on your mind. Because our love is as strong as ever, right? You just have a lot to do these days, right? Am I right?

SORROW AND DARKNESS
As the rain pours down, darkness is gathering around me. The leaves fall to the ground, never to blossom again… I am frantically trying to convince myself that the fire in your eyes is still there. But I cannot pretend anymore. For each day gone by my smile has withered deeper and deeper into oblivion. But the fire in your eyes reappers whenever your look drifts away, as if you are dreaming. Why? I do not understand. I am so afraid of you leaving. Sometimes when I try to call you, my fear makes me choke and I cannot make a sound. It is tearing me apart. Please jist give me a sign, something to indicate that you still love me. Every second without you feels like an eternity. It hurts so much. The Pain feels unbearable. When I am alone I just sit in the dark fighting the tears, listening to the silence screaming at me. Please let me into your life again. I need to feel your love, I need to feel you body again. I long to caress your naked body, to kiss every inch of your skin. What can I do to win your love back? I can tell your mind is elsewhere. Who is the one you talk about so passionately? It is as someone else is in your life. But that cannot be true. I know that it cannot be true. It has been a long hard night. I have seen night turn to day, but time has almost stood still. Never have I felt happiness so far away. I hate to feel this pain breeding in me. I can tell the signs are growing stronger, and my frustration is growing deeper. Our union has become weak, hope is all I have left. But you should be honest and follow your heart. Let your heart decide. I know that the bridges between us have been burnt. But if we find it back together, these tings can be mended. Still I believe we will make it. That we soon will be back in the sun where we belong. When you told me today that your feeling for me were not strong enough anymore, I could not stop thinking of the first time I talked to you. I was paralysed, and saw nothing else. All I could see was your lips moving. My mind and body went completely numb. You say that our break-up is sad, I say it is disastrous. It hurts so much having to hide my feelings from the person I love the most in this world. I have cried and cried, but there are not enough tears in this world to cover the loss of you. My self-esteem disappears completely as you now choose to leave me for someone else. I am scared of the loneliness. And it kills me to see you with someone else. It feels like a knife thrust into my heart. Let me say it again, like a knife thrust into my heart. Try to picture it. Picture it again. Taste the sensation, imagine the pain. With me, it will not let go. I cry for you. I miss you my dearest and I hope I will wake up from this horrible nightmare. I cry myself to sleep every night as anxiety grips me, and nothingness continues to grow. I hear the rain falling outside , heaven is crying and leaving its tears on my window. Or is it all in my head, I do not know. Sometimes I just stand out in the rain, thinking of you. And in my dream you invite me in, but the door is always closed. I feel you slip away. My heart belongs to you but now it is broken and worthless. Forsaken. Bewildered. I am lost, and the emptiness is what embraces me, for the loss of you I am too tired for this life. Our love burnt so bright, but too fast. Release my heart sweet angel of mine. Without you in my life there is nothing left. I am dying to escape. I have cried a tear for every day you were not here – but I am running empty.

FAREWELL AND RELIEF
As the snow gently paints nature white, I am frozen to the core. The cold, white silence seems to invite me in… I have not had a good night’s sleep since you left. I have cried myself to sleep every night. I have lost interest in absolutely everything. It is painful to be alive, it is like a job I am doing against my will. All I need is my big sleep. We have touched for the last time. You are long gone, in love with someone else. I now fear nothing but life itself. And I have learned that living is just a slow way to die. I do not believe in life, or in love anymore. My heart wants to believe that there is true love somewhere, but all my experience tells me otherwise. I envy those who think life is worth living. I myself, feel nothing but resignation. The joy I feel are joys of the emptiness. I hate my self for loving you. But no one but me can be blamed for my actions. Anxiety will not let go of me. I can no longer see any other way out. I have to get rid of these unbearable feelings. They have been with me for too long now. It is up to me. I’m not afraid to die. I am afraid to live. I am afraid of being afraid. What I fear the most is a life in loneliness, and this feeling will not let go. I know I am not alone, but every night this feeling sneaks into my mind. The fear I feel night after night has developed into a disease. No one can see the emptyness in my eyes. To escape life itself now seems the only solution. With relief I look forward to letting go of the pain. Finally there is peace in my soul. To lie dead without a concern. Without a tear. You own my heart, and life withiut you is so immensely painful. Just to think of you, talk about you, dream of you, makes tears stream down my face. I cannot imagine happiness without your beautiful smile, your angelic face, your wonderful body and your good heart. You are everything, I am nothing. I want to die but really, I am already dead. Never again will I be someone’s mortally beloved. Finally I have realized that you did not love me the way I wanted. I would be wrong to force a love that does not exist. You are truly a good person, and I hope you will have a good life. I thank you for everything. We have shared joys and sorrows, we have laughed and cried together. I have been lucky. Thank you for leaving, I now see the darkness so much clearer. Wherever you are, whomever you are with, you are always in my dreams. In heaven where we belong together. This is the end. I am going. I am leaving now. Good-bye…

Етикети:


Spirit of Burgas

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Here we go! Нека подразним някои хора още малко :Р Не знам дали ще мога да опиша всичко, което се случи през трите фестивални дни, но колкото толкова… Не съм и напълно сигурен дали ще си спомня всичко сега, докато се опитвам да пиша.
Държа да отбележа, че това е нещо като “пътепис” за преживяванията ми през последните дни и изразява моето си мнение. За всякакви хора, които достигнат до този пост чрез гугъл, и на които не им харесва нещо написано тук… Проблемът си е техен 🙂 Прочетох много глупости относно този фестивал и мисля, че повечето са породени от чиста и проста доза завист. Както се казва, гроздето е кисело… А и глупави хора колкото искаш. Най-вече тези, които не са били, но говорят убедено. Ще кажа само едно… беше НЕВЕРОЯТНО изживяване.
Накратко за използваните термини за концертите.
Full концерти са тези, на които съм бил от началото до края и не съм пропуснал нищо.
Посетени концерти са такива, на които съм бил поне половин час, но съм се преместил на някоя друга сцена.
Минати и подминати концерти пък са тези, които съм видял, слушал съм 1-2 песни и съм се махнал, защото не ми е допаднало.

Day 1 – 15ти август
Full концерти: The Sisters of Mercy, Animassacre, Alien Industry
Посетени концерти: Gravity Co., Fyeld, Pendulum
Минати и подминати концерти: Odd Crew, fault

За тези, които не са разбрали от предния пост, моя милост си спечели две покани от mtv за трите дена на фестивала. Бързо бяха проведени няколко телефонни разговора и посещението за петък беше уредено (thank you; спаси ме, че иначе не знам с кой щях да ходя :Д). Много набързо се изнесох от работа без да давам много много обяснения и дори не си пуснах отпуска :Д Дано няма много сериозни последствия от тази моя волност, но е хубаво да си шеф на отдел. Можеш да правиш каквото си искаш хаха…
В Бургас пристигнах в пет часа. Имах предостатъчно време до началото на феста. Опитах се да си взема поканите (че да съм сигурен, че ще присъствам поне :Д), но още нямаше кой да ги раздава и да проверява списъка. Видях се с разни хора от София. Срещнахме се с други хора – познати. Времето си течеше, но малко след шест успях да си взема поканите, сложиха ни гривните за три дена и влезнахме.
На Рок сцената точно започваха Odd Crew, които не ни впечатлиха с нищо и след кратка разходка по плажа и запознаване с обстановката, се преместихме на пейките пред латино сцената с бира в ръка и кроене на планове :Д Ако кажа, че плановете се промениха поне десет пъти през тази първа вечер, няма да сгреша :Д Но след размишляване, се стигна до извод да се остане и трите дена (все пак имаме безплатни пропуски и за трите, срамота е да не останем там). И след като това беше решено, се насочихме към musicspace сцената на мтел за първия от чаканите концерти, а именно Animassacre. Опредлено един от най-силните и яки концерти първия ден от фестивала. Направо се смазах. Трите нови парчета бяха изпълнени, както и някои стари (предимно тези, които са из сайта на мтел) като Eye For Two, Mecha Tremors и други. Варненската агитка също беше на линия и самата музика явно привлече вниманието и на случайни хора, защото по едно време се посъбра доволно количество народ. Жалко, че имаха само 45 минути на разположение. Определено можеше още 🙂
След тях обаче се получи една гадна дупка без нищо интересно до Sisters of Mercy, която беше запълнена с малко Gravity Co. Честно казано на тази група харесвам само Empty World и нищо друго. И това, което чух по време на концерта, също не ми допадна особено. А и този вокал ми беше леко смешен. Какво да се прави 🙂
Концертът на Sisters of Mercy започна по график, но феновете вече нямаха търпение. И с първите акорди се появиха някои лоши неща в лицето на ужасно бучащия звук и прекаления бас. Не знам дали от мястото, на което се намирах, но първите редици на main stage-а се радваха на ужасен звук. Трябва да се изтеглиш доста по-назад, за да можеш да чуваш както трябва. И сега ще последват няколко неща, които сигурно няма да се харесат на най-върлите им фенове. Просто на мене изпълнението на Андрю Елдрич ми се видя малко студено. Имаше няколко опита за комуникация с публиката, но те сякаш бяха заучени и усъвършенствани от множеството концерти. Просто сякаш пичът се пазеше за някакъв много по-голям концерт веднага след този и не искаше да хаби силите си. А иначе изпълниха доста от познатите хитове, както и няколко непознати за мене песни (вероятно нови). И, разбира се, бис с Temple of Love. И макар да не останах чак толкова очарован от изпълнението на групата, все пак ги видях на живо, което едва ли ще се случи скоро пак (ако въобще се случи ;д) и съм доволен, че чух някои от любимите ми техни песни.
След края на последната песен на сестрите се преместих на рок сцената, където хванах последното парче на fault, които не ми направиха някакво впечатление преди половин година, така и сега.
Alien Industry доста се позабавиха с излизането на сцената, но поне благоволиха да дарят феновете си с присъствие. Тях мисля, че ги коментирах в поста за ministry, на които подгряваха. Който е слушал Ministry, значи може да придобие представа за звука и на тази група. Близо час бяха на сцената и отново ми показаха, че предната ми (преди менсън) представа, която си бях изградил за тях, е била грешна. Групата си е яка и макар да не бих ги слушал нонстоп, пак са доста добри.
Общо взето това беше последното нещо, което ме интересуваше въпросната първа вечер. Решихме да се разходим до денс сцената, но бързо се върнахме за началото на изпълнението на fyeld. Дори не помня дали седяхме до края, но имам спомени, че се позадържахме доста. За групата няма какво да коментирам. Слушал съм ги и преди, но не са моя стил музика и не ми направиха някакво впечатление.
И стигнахме до големия проблем – нямаше къде да се спи тази първа вечер. Именно това породи смяна на плановете още поне 1-2 пъти и много “ако” изплуваха на повърхността. Умората от ранното ставане и дългото пътуване си казаха думата и дори редбул-ът не помогна (даже напротив, още повече ми се доспа от него). Седнахме на плажа за последните 30-40 минути от изпълнението на Pendulum, които честно казано не бяха също хич лоши. Но за съжаление и това не помагаше. Направо щях да умра на плажа. След кратко обсъждане се стигна до извод, че ще се ходи до Варна да се спи. 6;30 успяхме да хванем автобус и с това приключи първия ден от феста. Честно казано, добре, че не бях само за един ден, защото и другите дни предложиха адски много (да не казвам дори повече) емоции от този.

Day 2 – 16ти август
Full концерти: Asian Dub Foundation, PistaMashina, Gangsta Gangsta Production, Breakpoint, O.H., Уикеда, Черно фередже
Посетени концерти: Kozza Mostra, Ъпсурт
Минати и подминати концерти: Adibas, Frontero, D-2, Pharoahe Monch

Надявам се, че не изпуснах нещо. Както се вижда този ден беше най-силен от към посещения спрямо предния (а и следващия даже :Д). Успяхме да си уредим място за спане, затова и планът вече твърдо остана да се посетят и трите дена.
Пламен много искаше да посетим “култовите” бургаски рапъри със звучното име Gangsta Gangsta Production. Честно казано на сцената сигурно имаше повече народ отколкото пред нея. Не знам какви са били едно време (започнали са доста малки, доколкото разбрах), но това, което чух, с нищо не се различава от повечето рап групи като тях. Това, че пеят различни хора на почти всяка песен е отделен въпрос :Д Сигурно бяха над 10 пича на сцената и три мадами, а крюто им наброяваше поне още толкова хора :Д Адски ми бяха смешни и няма как аз да приема една такава… хм… група сериозно. Но това си е мое мнение. Имаме обаче две клипчета и няколко снимки, които по-късно ще кача във facebook-a 😀
Виж, групата, която последва обаче, беше доста… странна. Първо зад пулта застана една… нинджа :Д След малко я последва друга нинжда, и още една, и още една. Май общо пет излезнаха. И това всъщност представляваше група PistaMashina, които имаха доста интересен сценичен имидж и поведение (на вокала най-вече де). Музиката им е някаква странна комбинация между jungle и drum’n’base или поне на мене на такова ми прилича, но аз не слушам такава музика и не смея да се изказвам особено компетентно по въпроса. Като цяло не бяха толкова лоши, а и именно странния и интересен имидж и поведение ги правеха толкова добри.
След нинжда крюто се отправихме към рок сцената, за да видим какво твори групата с име Adibas, но бързи се отказахме от идеята :Д Слаба работа бяха. Къде къде след това? Решихме да пробваме мтелската сцена и да чуем Frontero, които обаче също не ни допаднаха особено и се насочихме към главната сцена отново, за да погледаме малко Ъпсурт. Никога не съм харесвал особено рапърите, а и те самите с нищо не са променили каквото и да е. Виждал си ги веднъж… виждал си ги всичките пъти :Д Но пък нямаше друго по-интересно и се застояхме там близо половин час, докато стане време за Черно Фередже.
Когато за първи път ходих на техен концерт (като подгряваха Kultur Shock) бях доста скептичен. Просто смятах, че едва ли просташките им песни могат да бъдат особено интересни на живо. Друго си е да си ги пеете по купони. Но тогава те доказаха, че греша. И сега не беше по-различно. Супер весела група са си на живо и правят шоу. След тях няма как да не си тръгнеш весел :Д
Решихме да посетим Pharoahe Monch след това, но бързо се изнесохме към мтелската сцена – просто не е музика, която може да ми хареса. Ама пък двете негърки бяха доста едри :Д
Минахме и покрай Д2, които тъкмо изпълниха първото си парче с новия вокал, та се застояхме само за него. Нямаше нужда от повече :Д
Kozza Mostra правеха някаква регe музика струва ми се, но и те не ме грабнаха особено. Просто нямаше какво друго да се гледа, та поседяхме малко на пясъка в очакване на най-големия хедлайнер за вечерта – Asian Dub Foundation.
Е това вече беше луда работа. Пичовете скачаха, викаха, надъхваха публиката. По едно време просто исках да свършват вече, защото едва ли седях на краката :Д И точно Пламен каза, че ако решат да изпълнят Fortress Europe, ще се дават жертви от страна на публиката, и последен бис точно това парче. Няма смисъл просто да описвам какво беше и какво се случи с хората (то не че и преди това не се случваше, ама на тази песен…)… Който е ходил по концерти и е наблюдавал какво прави екзалтиралата тълпа, ще ме разбере :Д Невероятен концерт! Макар и да не слушам особено тази група (че и такава музика :Д), не мога да си крива душата и да не кажа, че това беше един от най-яките концерти на целия фест въобще. А и отделно изпълнението на Asian Dub Foundation съвпадна с лунното затъмнение, което сякаш надъхваше публиката още повече, а и групата не забрави да го спомене между песните :Д
След тях, напълно смачкани, се отправихме към мтел сцената за концерта на Уикеда. Той се позабави малко, но в крайна сметка и тази група направи доста силен концерт. Доста попрекалиха обаче и отнеха от времето на другите групи, което беше малко гадно от тяхна страна. Но пък и те се опитваха да комуникират с публиката, да се шегуват и изпълняваха някои от песните си в два варианта. Як концерт се получи като за завършек на вечерта.
Последваха hardcore групите O.H. и Breakpoint, на които се поклащах леко и небрежно, защото вече бях доста изморен. Мнения за тях няма да изказвам, защото съм адски далече от подобен тип музика. Изнесохме се точно 1 песен преди края на вторите. Много исках да чуя Smallman, но просто нямах сили за повече. А като знаех, че вече имаме и къде да спим и утре ще спя повече… Просто не издържах на изкушението :Д
С това приключи ден две.

Day 3 – 17ти август
Full концерти: Cradle of Filth, Kosheen, Нова Генерация, Collapso, Automatic Flowers, Skre4
Посетени концерти: Балканджи
Минати и подминати концерти: Пропаганда, Gita, Awake, Bonobo

Този ден май премина предимно пред главната сцена, а след нея мтел сцената.
Запътих се сам към фестивалното градче заради доста любимите Нова Генерация, но пък отпред срещнах Ангел и неговата приятелка, та поне не бях сам де :Д. Само едно ми е чудно. Защо тази група не си смени името и не прави каквато си иска музика? Но просто явно разчита именно на това име, за да продава. Старите неща, изпълнени почти изцяло от мъжки вокал не звучаха толкова зле, но не беше същото просто. А новите… те просто вече нямат нищо общо с групата, с идеята, която тя се опитваше да прокара и въобще с каквото и да е. Звучаха повече като някакъв чил аут, но с по-тежко звучене. И девойката, която пя, имаше такъв глас. Но все пак това са си Нова Генерация :Д (даже тениска си купих малко по-късно :Д)
След тях се насочих към рок сцената, където имах среща с Пламен. Звучаха Пропаганда, които май бяха дет метъл, ама не съм много сигурен. Не ми допаднаха особено и се отправихме към мтел сцената да видим какво има там. Пееше Gita, на която седяхма около 30 секунди и отидохме до главната сцена да чуем Bonobo. Тях пък изтърпяхме 2 песни. Сигурно са много яки, ама мене ми звучаха скучно и приспивно. Затова се отправихме да гледаме Балканджи, които никога не са ме впечатлявали особено, но поне има приятни и доста добри мелодии.
Следващата цел отново беше главната сцена и в частност Kosheen, които закъсняха ужасно много и чак започнахме да се изнервяме от този факт. Все пак най-после се появиха. Мацката ми се стори бая напълняла в интерес на истината, но поне се раздаваше максимално на сцената. Звукът, както винаги, беше ужасен, а и самата тя имаше някакви проблеми с устройствата в ушите си, защото непрекъснато говореше нещо на озвучителя. В крайна сметка хората се радваха, групата изпълни някои от най-големите си хитове като Hide U и Catch.
Както казах, групите на главната сцена претърпяха доста голямо закъснение и самите Cradle of Filth излезнаха някъде към един сигурно (а не в предвиденото 11 и половина :Д). Поне за мене групата направи много яко шоу и предполагам, че феновете, които още от Нова Генерация, бяха заели челните места пред сцената, са останали доволни. Видяха любимците си все пак. Дани Филт си пищеше доста доволно и си представям какво е било преди да скъса гласна струна. За моя радост изпълниха и доста любимата Nymphetamine, макар и с едва чуващи се женски беквокали в лицето на Сара Джезабел Дева (Angtoria). Отново звуците бяха доста зле тук, но то пък и не са нужни чак толкова хехе 🙂
Много се забавлявах и на повечето хора, които бяха дошли от чисто любопитство, за да видях блек метъл величията. Още след първата песен доста народ малко по малко се изнизваше към другите сцени. До средата на концерта дори аз останах сам и всички, които познавах наоколо, се насочиха към другите сцени :Д
След кредъл се отправих към мтел сцената, където общо взето прекарах останалото време от вечерта. Дойдох точно за последната песен на група Awake, a изпълнението на Skre4 прекарах на пясъка в пълна почивка и подготовка на врата (че след кредъл адски ме болеше :Д) за последните две пловдивски метълкор групи. Самите Skre4 правеха някаква комбинация между рап и хардкор, което винаги ми е била странна комбинация. Още от първите ми опити да слушам подобна музика в лицето на Body Count, която беше проект на един от любимците ми навремето Ice T.
За Automatic Flowers и Collapso, от който познавам половината група, не знам какво да кажа. По принцип не слушам подобна музика и не се кефя особено, но вторите имат интересни интерпретации на някои песни :Д Че и ново парче представиха, да не повярва човек :Д А и опасенията им, че няма да останат хора за тяхното изпълнение, не се оправдаха. Получи се идеално закриване на мтел сцената и с това сложихме край на престоя си на Spirit of Burgas.
Последваха два часа и половина сън и потеглих към Пловдив.

Най-силен/добър концерт – Asian Dub Foundation / Animassacre (просто не мога да преценя, и двата бяха адски добри, и на двата се размазах максимално :Д)
Най-странен концерт – PistaMashina
Най-забавен концерт – Черно Фередже (ама много ясно :Д)
Най-смешен концерт (ама в доста лош и отрицателен смисъл) – Gangsta Gangsta Production
Най-разочароващ концерт – Нова Генерация (няма смисъл да си кривя душата, просто не е същото вече)

И в крайна сметка като заключение мога да кажа, че беше един невероятен фестивал и дано да става все по-добър и по-добър. Има дребни проблеми за изглаждане, но като цяло е един много добър опит като за първи път.
От сега мисля смело да заявя, че догодина пак сме там (пък ако пак спечелим покани, още по-добре :Д)
И, тъй като вече го пиша близо два часа този пост, мисля да приключа до тука… Надявам се, че не съм изпуснал нещо…

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , ,


Aaaaaaaaaaaaaaa… Winner

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Просто не мога да повярвам :Д Не е истина простоооооооооооооооо…
Добре, че реших да си проверя спам пощата… Моя милост е спечелил два билета за Spirit of Burgas… Aaaaa… Заминавам, майната й на работата и на всичко :Д


Hunger (Please, Welcome the Clown)

   Пуснато от: Silentium   в hunger, writings



Торта! Много подаръци! Викове навсякъде!
Помня, че всичко беше организирано и изпълнено съвършено от родителите ми. Бях в екстаз. Не помня друг рожден ден да е бил толкова перфектен. Приятелите ми крещяха и играеха наоколо из двора на малката ни къща. Аз развълнувано отварях подарък след подарък и извиквах от удоволствие при поредната играчка, която съм искал толкова време. Не можех да си намеря място от вълнение. А тортата… Не мога да опиша колко голяма беше тя в очите на едно десетгодишно дете и колко… шоколадова. Нямах търпение да я разрежем и, ако може, да взема за себе си половината, ако не и цялата. Исках всичко. Това беше моят ден. Най-щастливият ден в живота ми. За какво повече би могло да мечтае едно десет годишно хлапе.
Спомням си и клоуна. Беше много популярно да наемеш за партито на детето си някакъв смешник или илюзионист, който да забавлява немирната сган и да я държи поне малко под контрол. А през това време родителите да могат да си поговорят на спокойствие и да отдъхнат след тежката организация.
Лицето му беше неестествено бяло. Но това най-вероятно беше грим. Все пак всеки клоун носеше огромно количество бял грим и червен нос. Така този образ се е запечатал в съзнанието на децата и така трябва да бъде, за да не се разочароват те. Но нещо в него не беше нормално. Тогава не можех да преценя какво точно, а и не обръщах много внимание. Все пак бях само на десет. Исках да ме забавлява! Затова беше там, затова му плащаха нашите. Но сега, като си припомня образа му, много други неща изплуват в съзнанието ми. Сякаш беше излезнал от небезизвестната книга на Стивън Кинг. Очите му, макар и да ни гледаха весело, сякаш искряха с пламъчето на лудостта или на желанието. Но желание за какво? Зениците му бяха оцветени в тъмно лилаво и бялото около тях приличаше повече на светло червеникаво или бледо розово. Може би лещи? Едва ли.
Косата на клоуна, оцветена в почти всички цветове на дъгата, изглежда не беше измивана от дълго време и приличаше на изпадали листа през есента, през които е минал някои камион с тежките си гуми. Но беше цветна, а това вълнуваше детското съзнание. Никой не обръщаше внимание на неестествените му цветови гами в очите. Никой не го интересуваше неподдържаната му коса. Никой не гледаше към разкъсаните му на места дрехи и обувки, които сякаш бяха прекарали години в някой тъмен ъгъл в килера. Той правеше забавни и интересни номера, които допадаха на всички, включително и на мене. Но всичко си има край.

Part I: Awakening

Етикети: ,


The Ghost Woman and The Hunter by Lacuna Coil

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



От много време не бях слушал тази песен. Чак я бях позабравил. Но понякога е добре човек да се върне назад в спомените си, защото така по-лесно може да се справи с тях. Толкова емоции около този период… А тази песен е… Не мога да намеря думи да я опиша просто. Толкова силна, толкова емоционална, толкова любима. Не напразно беше номер 1 в ласт.фм чартовете ми в продължение на 2 години и нещо. Не, че изгарям от желание да си припомням за случките от преди 8 години, но…

Staring at the sun
no rays down on me
I call you in my arms
embrace is unreal

You’re moving on
we’ll never be apart
just drain my tears
I cry aloud

You’re moving on
you’ll never be a part
of all my tears
I cry aloud

Calling on your sins
you’re here in my dreams
a desert place
I’m not alone

Do you really
want to be me?

You’re moving on
we’ll never be apart
just drain my tears
I cry aloud

You’re moving on
you’ll never be a part
of all my tears
I cry aloud

Кликнете, за да я чуете 🙂

Прочетете целия пост »

Етикети: , , ,


Lengths

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Вчера, докато се ровех из разни сайтове (даже сега не помня за какво точно), попаднах на сайт, който описваше колко е необходимо да бъде дълга една история и в коя категория попада в зависимост от своята дължина. Стана ми интересно да видя аз какви неща съм писал според “правилата”… Но първо ето и отделните категории:

Micro-Fiction – до 100 думи.
Flash Fiction – от 100 до 1 000 думи
Short Story – от 1 000 до 7 500 думи
Novellette – от 7 500 до 25 000 думи
Novella – от 25 000 до 50 000 думи
Novel – от 50 000 до 110 000 думи
Epics and Sequels – от 110 000 думи нагоре

Аз лично не схващам разликата между Novella и Novel примерно, защото при нас и двете биха се превели като новела, но това не е толкова важно. Също така не става много ясно кое се брои за дума (в, а, и дали също влизат), но word ги брои и тях… Затова няма значение :Д

Един бърз поглед на документите показа, че всичките ми разкази си попадат точно в правилната категория, а именно Short Stories. Някои са от порядъка на 1500 думи, има по 2500-3000, а два или три минаваха дори 4000 и стигаха до 5000 думи.
Untitled цикълът, както си и мислех, попада сред тези под 1000 думи. Има няколко над 1000, но те са 3-4 мисля. Но и то тези разкази затова и бяха поставени под общо заглавие… Те трябваше да са малки…
И, разбира се, имаме най-дългото нещо, което съм писал – ‘Вампираската приказка’. Тя, след кратко смятане на отделните части, успя да премине границата на Novella-та и е моята гордост :Д Бройката й беше някъде над 28 000 думи, което си е добро постижение 🙂
Та така… просто исках да споделя наблюденията си :Д Днес може да прегледам и на Пламен разказите да видим те къде попадат 😉