Tag: untitled cycle

Everything (Untitled #13)

Той отпусна бавно ръка и едно облаче пара се откъсна от устните му. Ледено студеният въздух сковава крайниците му и затрудняваше дишането. Още една тежка въздишка последва първата и ново облаче се измъкна към своя кратък и неизбежен край. Мъжът погледна тялото до себе си и лицето му се изкриви в болезнена гримаса. Опита да…


Goodbye (Untitled #12)

-Буден ли си? “Остави ме намира, по дяволите!” -Буден ли си? Бавно отворих очи и погледнах Рекс, който се беше надвесил над мен и чакаше да му отговоря. -Дори и да спях ти вече ме събуди с ужасното си присъствие – отвърнах раздразнено аз и му обърнах гръб. -Имам важни новини – каза той и…


Rage (Untitled #11)

-Зад мен можете да видите прекрасните храсти на мъдростта, които според легендата са вдъхновявали принцовете от третата династия… А в ляво ще се насладите на прекрасната архитектура на осмия дворец на обичания ни принц, който бе реставриран и е единственият оцелял войните… Джордж отметна отегчено глава в страни и се загледа в пространството. И той…


Requiem (Untitled #10)

Пропадам. Бях в стаята до преди миг. Виждах лилавата стена (и тъкмо си мислех защо пък точно този цвят са избрали), която с крещящия си оттенък и неподправени краски непрекъснато обръщаше вниманието ми натам. Гледах лицата…. Хора, които минаваха, подминаваха, забързани, притеснени, спокойни, отегчени, влюбени, дори загубени; всички те се сливаха в едно цяло, потичаха…


Fountain (Untitled #9)

“Светлина обгръща тялото му. Мъгла забулва погледа му. Мрак поглъща мислите му.” -Нима това е вашате диагноза? – погледите на всички бяха вперени в мен. Ако можеха биха ме изяли с дрехите и дори ще погълнат костите ми, за да няма следи. Зная, че повечето (може би дори всички) ме мразеха и изгаряха от желание…


Fame (Untitled #8)

Дали ме познавате? Никога през живота си не сте виждали това лице и все пак да, вие ме познавате. Името ми е Тейлър Фуллендър. Точно така, същият, голямата филмова звезда. Имам само седем филма в кариерата си и пет оскара зад гърба си. Кой друг артист може да се похвали с подобно постижение на двадесет…


Cold (Untitled #7)

-Само за тебе си мисля! Карл протегна плахо ръка и докосна внимателно момичето. Тялото му изтръпна от леденостудената вълна, която го заля. Той направи крачка назад и я погледна. В погледа му нямаше укор или гняв, а само съжаление. Ставаше му жал да я гледа така нещастна и самотна. Поне той така си представяше, че…


Punishment (Untitled #6)

-Какво си направил? Всички в залата стояха и гледаха укорително виновника. Язувел беше клекнал в центъра на огромната платформа, с ръце пред гърдите, той горещо се молеше на бога. Погледът му съвсем спокойно оглеждаше останалите представители на серафимите като с нищо не показваше своето притеснение. Бяха го научили на търпимост и покой дори в най-тежките…


Memory (Untitled #5)

Краят дойде. От известно време вътре в мен се беше зародило това особено чувство, което не ми позволяваше да ям, да спя… За последен път отварям този дневник с ясната мисъл да напиша нещо в него. Дълго си мислех какво да бъде то. Сега, като разлиствам пожълтелите страници, оставам с впечатление, че съм казал всичко,…


Sins (Untitled #4)

Би ли умрял за моите грехове? Едно изречение ехти в главата ми толкова дълго вече. Каквото и да опитвам, то все си стои там и ми напомня целта. Повече от година обикалям страната и по-точно нощните клубове в търсене на мъже, които да са достойни. Почти не спя, не се храня много и контакти се…