Month: November 2010

Anathema Live in Bulgaria (2010)

Едва ли има нужда да Ви представям кои са Anathema, каква музика правят и да се опитвам да преразказвам историята им. Който ги знае, е много наясно за какво става дума. Който не ги е чувал, не е сега моментът да бъде образован. Преди десет дена английската формация изнесе концерт в родната ни столица – първият концерт в България, след толкова дълго време чакане и предишни неуспешни опити. Причината, поради която моето ревю на това събитие се бави, е колкото простичка и тривиална, толкова и значима (за мен и единствено за мен) – точно на тази дата, но две години назад, аз за първи път се докоснах до красотата на Anathema наживо в Солун. Точно преди две години една от скромните ми мечти се сбъдна. Тридесети ноември 2008ма година се превърна (и все още си остава) в едно от най-значимите и невероятни събития, на които съм имал удоволствието да присъствам. Именно поради това тръпнех в очакване още от момента на обявяване на концерта. Можеха ли да Anathema да избутат предишното си изпълнение от върха на класацията и да окупират и двете челни места?
Имах своите съмнения, признавам си. Фактът, че залата се оказа изцяло със седящи места, не помагаше въобще за повдигане на очакванията. Но може би така се получи и по-добре.
Подгряващия изпълнител не искам да коментирам, защото за първи път чух точно тази вечер – Петер Карлсен. Човекът поднесе няколко нежни и красиви изпълнения, последното, от които са членовете на групата. Точно в девет часа като по часовник Anathema започнаха своя близо три часов концерт; три часа, които минаха като петнадесет минути. Много рядко ми се е случвало да си мисля, че са минали 20-30 минути, а в крайна сметка да се е изнизало толкова много време. Защото, ще го кажа много просто и ясно, Anathema са ОГРОМНИ! Още с първите акорди на Thin Air и плахото запяване на Винсент, публиката избухна. Хората станаха на крака и повечето на седнаха до самия край. Температурите рязко и бързо се покачиха, а гората от ръце на ордея нито за момент. Групата, както и беше обещала, започна смело с последния си албум “We Are Here Because We Are Here” и поднесе четири песни от него. След, което публиката беше разходена буквално из цялото двадесет годишно творчество и нищо не ни беше спестено. Който е бил по-подобен род концерти, много добре знае как се държи българската публика, а тук тя надмина себе си. Групата, едва ли някой може да се осъмни, остана повече от очарована. Даниел Кавана вече два пъти гостува при нас и със сигурност им е разказвал на останалите какво могат да очакват… обаче, струва ми се, те усетиха за какво става дума от първа ръка. Дали са преувеличавали или не като казваха, че ние сме една от най-шумните публики и това е един от най-силните им лайв изпълнения, не е много ясно, но поне звучаха откровено. А каквото момчетата (и Лий Дъглас, разбира се) даваха от себе си, публиката връщаше десеторно. Смея да твърдя, че рядко може да се случи звук и вокал да останат заглушени, било то и за секунда или две, от пеенето на тълпата (не, тук не става дума за свирене и викове, а за пеене на текста на песента :)).
И като стана дума за звук и вокал… Зала “България” определено се оказа няколко класи от пропадналите клубчета и други подобни зали, в които съм бил на концерти. Не мога да коментирам дали от всяка една позиция е било така (макар да мисля, че отговорът е положителен), но там, където се бях позиционирал аз, озвучаването беше просто перфектно. Гласовете на Винсент и Лий бяха ясни и отчетливи, а музиката повече от прекрасна. Нямам нито музикален слух, нито съответното образование, че да коментирам отделните елементи, но като цяло аз съм доволен.
Все пак, нека се върнем на атмосферата, защото тя е неотлъчна част от (чара на) Anathema. Красота, изящество, болка, тъга, радост – цял един спектър от емоции, събран в рамките на няколко часа. Английската група никога не е била само музика. Тук личното отношение е неизбежно. Нужно е да почувствате музиката, а когато още над хиляда гласа около Вас припяват с пълно гърло

Somehow I knew you would leave me this way
Somehow I knew you could never, never stay
And in the early morning light
After a silent peaceful night
You took my heart away

заедно с Вас… само и единствено тогава можете да оцените пълното съвършенство на това усещане. Независимо дали чувате

And it Feels Like I’m Flying Above You
Dream That I’m Dying To Find The Truth
Seems Like Your Trying To Bring Me Down
Back Down To Earth Back Down To Earth

или ритмичните пляскания в такт с мелодията на хората наоколо, знаете, че това е нещо много лично и много силно. Който успя да се докосне до тази магия; който беше там и пя заедно с групата; който почувства тази незабравима емоция и е запазил поне частичка от нея в себе си; той знае какво е да си жив.
Разбира се, за мен сравнение с предишното шоу просто е неизбежно. Но нека преди това да споделя, че това беше КОНЦЕРТЪТ НА ГОДИНАТА. Anathema за пореден път доказаха защо са една от любимите ми групи. Изпълнението им в София се нарежда на второ място в личната ми класация след… Anathema 😀 Няма как да не призная, че солунското шоу беше по-добро в едно единствено отношение – беше първото. Може да се каже, че двете дори застават едно до друго. Тук беше по-лично, по-чувствено, по-истинско, по-красиво. Но най-важното – беше на българска територия. Друго си е да гледаш една от любимите си групи на собствен терен и те да поднесат нещо незабравимо и запомнящо се, а и най-важното е, че и те се изкефиха максимално.
Няма да крия силното си желание да дойдат отново – било заедно, било по отделно. А дотогава “hold on please”…


Making Monsters (2010) by Combichrist

Анди ЛаПлегуа отново е тук и проектът му Combichrist се завръщат с нов албум, който трябва да се явява своеобразно продължение на наистина добрия “Today We Are All Demons” от януари месец миналата година.
Тук можете да прочетете мнението ни за него.
Но да се върнем на новото “произведение”, носещо семплото име “Making Monsters”. Нужно е да споменем, че тук човек трябва да подходи по един по-различен начин, за да не остана тотално разочарован.

Траклист:
1. Declamation
2. Follow The Trail Of Blood
3. Never Surrender
4. Throat Full Of Glass
5. Fuckmachine
6. Forgotten
7. Just Like Me
8. Slave To Machine
9. Through These Eyes Of Pain
10. MonsterMurderKill
11. They
12. Reclamation

На някои места албумът беше сравняван повече със стила на Icon of Coil – друга група на ЛаПлегуа. Не смея да се наемам да правя подобни сравнения, но едно е сигурно – песните тук поемат в една малко по-различна посока от познатото до момента с марката Combichrist. Разбира се, няма да чуете тотална промяна и да се чудете коя е тази група, която слушате, но “Making Monsters” е един много по-мрачен, бавен и унил албум, от който и да е от предшествениците си. Още самото интро в лицето на Declamation трябва да Ви подготви за това, което предстои – по-бавен, по-мрачен, по-зловещ звук. Парчето има за цел да създаде атмосферата, която да Ви насочи в правилната посока. Определено не е песен, на която можете да подскачате в някой клуб. Предполагам, че все пак музикантите не искат тотално да отчуждят феновете, които тръпнат в очакване и бързо им поднасят “Follow The Trail of Blood”, която е може би и най-агресивната и “тежка” песен, подпомогната от вокалиста на Bleeding Through Brendan Schiepatti. Следва още едно от трите наистина силни изпълнения, а именно “Never Surrender”, което Ви кара да си мислите, че Ви предстои да се насладите на един прекрасен албум.
Да, ама не!
Темпото бързо намаля с “Throat Full of Glass”, което предлага по-минималистично използване на инструменти и можете да чуете чистите вокали на Анди. И нещата не мога да кажа, че се подобряват със следващите песни. След Fuckmachine следва още едно по-мрачно и сходно с интрото парче Forgotten, с което само могат да Ви спрат ентусиазма, който сте набрали в тази първа половина.
Втората половина от албума не се променя кой знае колко по никакъв начин. След две сравнително прилични песни, които с нищо не се открояват, следва и едно от най-големите разочарования – баладата Through These Eyes of Pain. И докато “Today We Are All Demons” имаше приличен ритъм и красива мелодия, тук нещата са много плачевни. А чистите вокали на Анди по никакъв начин не подобряват положението. Едно от най-хубавите изпълнения тук се явява в лицето на “They”, която има и най-клубното звучене – оставена за последно преди аутрото, за да не отегчи съвсем слушателите.
Всичко е въпрос на вкус, разбира се, и много хора ще харесат част от изпълненията, а други, като нас, ще останат сравнително разочаровани, но все пак това е Combichrist. Ще продължим да следим с огромен интерес творчеството на Анди ЛаПлегуа и се надяваме, че със следващото издание отново ще ни зарадва… доволно. Дали обаче за момента се е изчерпал или просто води битка с някакви собствени демони и се опитва да пресъздаде или изхвърли усещанията чрез музиката си, на мен лично ми е безразлично.
По-добри парчета в албума са “Follow The Trail of Blood”, “Never Surrender”, “They”.
Лична оценка: 4/10


gothic.bg Open Registration

Малко реклама сега 🙂

От днес вече всеки може да се регистрира в сайта www.gothic.bg. Регистрациите са напълно отворени и вече не са Ви нужни покани, за да получите акаунт. За момента нещата, които ще се предлагат на регистрираните потребители не са много, но… Работим по въпроса за разширяване на възможностите. Бавно, но славно, както се казва. Всеки е добре дошъл, стига да се държи културно и да не прави глупости 🙂


Imbecile, My Idiot Lover by Ordo Rosarius Equilibrio

Днес съм се вдъхновил да пиша постове явно :Д Не че са съдържателни, ама да има бройка…

Та, сега един текст на песен и видеото към нея. Понякога даден звук може да притежава огромна сила; сила, голяма и могъща, която да преобърне вътрешностите ти и да си играе с тебе като подчинено на волята нищожество. Инджой!

Time will tell, it always does
Priests and whores, cum with us
You hope to see, but never will
The world will burn, and we stand still
Time won’t die, it never has
For bitter and worse, no things last

“You are my imbecile, my idiot lover
I am the one you want, unlike the others”

Corrosion came, and touched my face
One kiss in vain, refrained to hate
I kiss your eyes, one last goodbye
When lust has seized, all love must die
The end is near; hope is gone
Let’s fade and fall; what’s done is done

“You are my imbecile, my idiot lover
I am the one you want, unlike the others”

Намигам за песен на следващия месец :Р


Overall Keyword Position

Това си го пиша по-скоро за мен, че някой ден ще го забравя, а не знам кога пак ще ми потрябва :Д

Та, идеята, за незапознатите, е, че всяка дума в google adwords си има някаква позиция с точност до десетичната запетая. Това е позицията, на която рекламата Ви се появява благодарение на тази думичка. Дума без импресии няма позиция (логично).

Проблемът се появи при нуждата да се пресметне средната позиция на цялата адгрупа, тоест на всички позиции на думите. Оказа се, че не се сумират числата и да се делят на бройката им.
Не знам дали въобще някой се интересува от това, но ето и формулата:

За всяка дума се умножават текущата й позиция и броят на импресиите. След това тези числа се събират и се делят на броя импресии на цялата група.
С други думи:

SUM (Singe Keyword Impressions*Single Keyword Position) / Adgroup Total Impressions

И за да не говорим само суха теория, ето и един пример:

Дума: Test Impressions: 35 Position: 5
Дума: Blabla Impressions: 25 Position: 4.1
Дума: Frawe Impressions: 137 Position: 2.6

Имаме следното уравнение (скобите са за прегледност):
( (35*5) + (25*4.1) + (137*2.6) ) / 197 = ( 175 + 102.5 + 356.2 ) / 197 = 3.2 (закръгля се до първия знак след десетичната запетая)

Ако пробвате да съберете трите позиции и ги разделите, ще получите 3.9, което, както и да го погледне човек, не е близо до 3.2 🙂


Song of the Month – November

Малко се позабавих този месец, но не защото бях забравил (както се е случвало), а защото просто не ми се занимава. Някакво пълно нежелание ми е обзело последните няколко седмици – нищо не ми се прави, с нищо не ми се занимава. Отварям Зенд Студиото, гледам го тъпо и го затварям, а имам толкова много неща да правя :/ Надявам се до Нова Година да ми мине, че иначе става страшно!

Но да си дойдем на темата. Малко ми се поразмести плейлистата тези дни (каквото ти малко, наложи се да направя нова :Д) и не мога да видя точно какво слушах през изминалия месец (по принцип новите албуми винаги са най-долу)… Затова хващам едно от нещата тотално на прима виста…

И така, представям Ви едно парче от последния албум на XMH… Всъщност се чудех между две песни, но песента може да бъде само една все пак 🙂


best ark server hosting