Архив за месец: August, 2009

Deadlands by Tristania

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



TristaniaI failed to impress you, and you
Feel free to abuse me
All has been in vain
We’re through
So please stop pretending
Years I spent were wasted on you

Words have been spoken
My chains have been broken
This street has an end, I have failed
Never will again

My life was invaded by you
This image of straws that break against the wind
We’re through
But the world keeps spinning
Endlessly I have no answers for you

Weight off my shoulders
Unleashed
No more hiding
Leaving deadlands
Release me

Words have been spoken
My chains have been broken
This street has an end, I have failed
Never will again

On your own
Bitter and old

Dead and gone
Carved in stone

Words have been spoken
My chains have been broken
This street has an end, I have failed
Never will again

Етикети: ,


Spirit of Burgas 2009

   Пуснато от: Silentium   в events



spirithead

Най-важното нещо за подобен род събития, които са свързани с дълъг престой на далечно и непознато от вкъщи място, е организацията. В този случай под ‘организация’ да се разбира закупени предварително билети и уредени места за спане. От горчив опит помним какво се случи миналата година и едва ли някой иска да преживее това втори път…
Красотата на „уреденото място” този път беше колкото простичка, толкова и ключова, а и в същото време толкова красива – близостта. Третия ден засякох времето, което ми беше нужно, за да стигна от двора на хотел Луксор до първите стълби, които водеха до Морската градина на Бургас и респективно входа на феста – точно една минута и четиридесет секунди (с малко по-бърза крачка де, иначе е малко повече). Но мисля, че тези дребни детайли никой не го интересуват… 🙂
Тази година ще променя малко метода, по който описвам групите, защото ми е малко трудно да отделям посетени групи, отразени групи, подминати групи и прочие, както миналата година. Просто този път беше… малко по-различно.
Отразените групи този път са всички групи, на които съм бил поне едно пет песни или повече (в това число и концерти от начало до край)
Групи, на които бе обърнато внимание пък са тези, на които съм бил под пет песни (и съответно не влизат в Seen Live графата)

Day 1 – 14.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Faith No More
Jack Daniels’ Rock Stage – Breakpoint, Elvis Jackson, As Soon As Possible, Odd Crew
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – Dreadzone
Jack Daniels’ Rock Stage – Berney’s Propaganda, Babyface Clan
На Тъмно Stage – Overdawn

Първият ден, смея да твърдя, заради Faith No More, беше и най-голямата лудница. Което си е и напълно нормално, предполагам. До девет часа голяма част от хората още не бяха успели да влезнат, а феста вече отдавна беше започнал. Ето затова и в един момент спряха да слагат дори гривни на тридневните билети, а само с думите „Пазете си билета” хората влизаха. За щастие ние успяхме да се набутаме доста тактично още около осем часа (не помня точния час, но около осем някъде беше) и… настана време за концерти!
Както се и вижда от изброените групи, първият ден принадлежеше изцяло на Jack Daniels’ рок сцената. Просто там беше най-интересно. Още с влизането се насочихме натам като по пътя само погледнахме за какво става дума на останалите сцени, които бяха в градината – Blues & Jazz Stage, Black See Salsa Fest сцената и дъб сцената на ZionLions (каквото и да беше това… така и не го посетихме нито един път, защото беше на супер забутано място, а и все нямаше кой знае колко хора пред него).
P1060456Breakpoint не ме впечатлиха кой знае колко, а и самият аз не си падам по този род музика (което обаче не трябва да означава абсолютно нищо и да не се ползва като критерий… защо ще стане ясно след малко :Д). Пък и от друга страна беше още много рано и много светло. Оглеждаме се за познати, които не липсваха въобще и бяха поне три път повече от миналата година (като отново срещнах хора, които сигурно иначе никога не бих срещнал, а и имаше дори такива, които не срещнах) и се нагласяхме към обстановката. Групата си заби отделените им тридесетина минути и отстъпи място на македонците от Berney’s Propaganda, които лично на мене ми допаднаха, но явно на останалите не особено, а и първия ден гледах да не се отделям много много от глутницата, че не знаех дали ще се намерим въобще отново (пък сам не е особено забавно да обикаля човек… или просто аз още не бях придобил смелост :Д). Та се насочихме към Главната сцена, на която звучаха Dreadzone, но в този момент аз си мислех, че слушам Panican Whyasker. На тези обаче сигурно се задържахме максимум 2 парчета. Не се харесаха на никой.
Highlight на деня и въобще на целия фест беше следващото изпълнение на рок сцената – словенците от Elvis Jackson. Просто нямаше такова изпълнение (особено като го гледам и слушам за първи път). Рядко може човек да види такава отдаденост на вокала към публиката и високата степен на интеракция с нея (това изречение прозвуча прекалено странно, но…). Пичът тичаше, скачаше, правеше кълбета, челни стойки, слизаше в публиката (като за целта подлудяваше един от техниците, които търчеше да отпуска и събира кабел за микрофона му :Д). Отделно „играта” с публиката и надуваемият дюшек, на който качваха хора и ги носеха към плажа, си беше също интересно зрелище. В последствие разбрах, че и при изпълнението си тук в Пловдив, в Петното, са направили същите неща, но какво от това… Сигурен съм, че и при следващо изпълнение ще са си все така надъхващи като първото… А самата им музика също беше изключително забавна и добра, като ритъмът се сменяше от весели и леки ска парчета до тежки и откровено метълски изпълнения (като кавъра на Slayer да речем ;Д)… с други думи, супер разнообразие, което не те оставя нито за момент да ти омръзне…
Определено след изпълнението на словенците бях супер надъхан и нямах никакво желание да се местя. Следващи в списъка бяха As Soon As Possible, които не бяха лоши, а и бях достатъчно зареден с енергия след предната група, та успях да им се насладя максимално, че дори и да ги харесам :Д
Тази година сцената беше решила да направи пауза, за да може всички групи, които свирят там, да отразят главния хедлайнер. За този първи ден това бяха Faith No More. Признавам си, че не съм някакъв фен на групата и отидох от чисто любопитство. Все пак е група, с минало и доста натрупана репутация, та би било срамота да не я видя поне. След техния концерт мислех, че съм останал само 4-5 песни, но след това видях сетлиста и се оказа, че съм им посветил половината време, което са свирили. А толкова голямо количество хора не бях виждал сигурно от концерта на Depeche Mode преди три години. Именно поради тази причина ми беше много трудно да се придвижа напред и се задоволих с адски задна позиция, от която звукът чак заглъхваше и се усилваше непрекъснато. Като цяло беше гадно. В последствие обаче се преместих до бара, от където се подобри не само звукът, ами и видимостта. Там се порадвах още 2-3 песни, след което бях зверски полят с бира от един полугол, полунеандерталски изглеждащ идиот и реших, че е време за кратка почивка преди Odd Crew. Просто Faith No More не ме впечатляват особено, и на този концерт на успяха да го направят. От хора, които са им фенове, разбрах, че е било един страхотен концерт и наистина се радвам за тях, защото някои от тях бяха специално за тази група дошли. А най-важното нещо на един концерт е да се изкефиш максимално на преживяването.
Държа да отбележа, че моите комуникативни и социални умения не са от най-добрите, даже са напълно скапани и поради тази причина не се славя с особен успех при сприятеляване с хората и поддържане на някакви приятелства. Странното е, че в тази почивка успях да се запозная с двойка американци и дори си говорихме доста добре близо едно половин час. Хората живеели три месеца в България, знаеха доста фрази и дори цели изречения на родния ни език и бяха се записали доброволци за феста. Единствено заради салса сцената… Беше… интересно преживяване като цяло за мене :Д Опитах за пореден път да се свържа с Боян, с който пътувах от Пловдив, но отново без успех. С него така и не успяхме да се засечем чак до третия ден (и то не на феста :Д).
Време беше за Odd Crew, които за първи път слушах няколко часа преди феста (предната година, когато не ме впечатлиха особено, не се брои, защото не помня нищо от музиката им ;Д), в хотелската стая, и много ми приличаха на Godsmack като звучене. Оказа се обаче, че това е само на запис. На живо пичовете бяха много… по-тежки и наистина добри. Забавното ми беше да гледам и Иво, който от три големи уискита така се напи, че не спря да подскача и крещи през целия концерт :Д По време на този концерт се засякох и с Вера и Милен, които най-после бяха дошли, макар и за кратко този ден… Общо взето сега се намерихме с много познати, които до този момент са се криели из тълпата. Самите Odd Crew изнесоха размазващ концерт, който беше повече от достатъчен да ни изпие и последните останали сили след предните две изпълнения (щом след тях дори леко прегракнах :Д)…
Последните Babyface Clan ми бяха смешни и не се задържахме повече от две песни. Решихме да сменим малко обстановката с На Тъмно Stage-а, на която в този момент свириха Overdawn… Ауу, бих казал. Това вече ми идваше в много и беше ужасно. Не съм сигурен за точния стил, но като цяло вечерта там беше посветена на Hardcore стила, та сигурно това трябва да са били. И на тях сигурно изтърпяхме 2 песни и решихме, че за този ден това е напълно достатъчно :Д
Спокойно мога да кажа, че този ден си беше един от най-яките, макар и третият да не отстъпва кой знае колко, ама там състоянието беше малкооооооо по-различно.

Day 2 – 15.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Fun Lovin’ Criminals
Jack Daniels’ Rock Stage – Ink, Sepuko 6, МЛЪК!, Svetlio & The Legends
На Тъмно Stage – Q Check
Blues & Jazz Stage – Phuture Shock
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – Siluet, De Phazz

Вторият ден започна по-спокойно. Нямаше тези блъсканици и лудници, които съпътстваха входовете от предния ден. Тъй като Пламен и Магито си почиваха в хотелската стая, а Орльо реши да ползва безплатния нет, за да гледа някакъв мач онлайн, аз реших да се засиля сам навътре, пък после все щяхме да се намерим. За щастие все още нямаше много хора (да не казвам никакви) и не ми беше трудно да локализирам Кроули и Диди без дори да се опитвам :Д Рок сцената още не беше започнала затова тримата се насочихме към Главната сцена, на която беше започнала изпълнението си „женската” група Siluet. Никакво внимание не привлякоха от наша страна, за съжаление, и след две или три песни се запътихме към сцената на Jack Daniels, на която бяха започнали гърците от Ink. Поради липса на по-интересно събитие в този момент, се наложи да остана на тези и… ми… смешни си бяха. Вокалът с подаващото се от под късата риза коремче; псевдо-хеви метъл видът на другите членове на групата; музиката им, която напомняше на хеви метъл от осемдесетте, но и в същото време не точно… Всичко ми дразнеше :Д Ужасни бяха като цяло.
За съжаление обаче изпълнението на следващата група – Sepuko 6 – не подобри нещата като цяло. Въобще този втори ден беше може би най-слаб от трите (за сравнение с предната година, където вторият ден беше най-силен). Пичовете не че бяха лоши, но нещо сякаш липсваше. На всички около мене им беше едно умряло, изморено сякаш. И на мене също не ми идваше настроение от това…
Малко преди края на изпълнението на Sepuko 6 се насочихме към Главната сцена за лайва на De Phazz… Е, на тези едва издържах и две песни. Просто не ми допаднаха и толкова. Реших, че сам или не, тръгвам да обикалям. Все ще си намеря нещо по-добро. Опитах малко преди това да се чуя с Милен да се намерим поне днес, че предния ден се видяхме за около пет минути, но нищо не можахме да чуем.
Целта ми беше една бърза обиколка на градината, колкото да видя какво има и към рок сцената за Those Furious Flames. И тук късметът ми се усмихна, срещнах Милен съвсем случайно, който също не изгаряше от желание да слуша De Phazz, затова с него се засилихме към Blues & Jazz Stage-а за изпълнението на Phuture Shock, за които до този момент бях слушал доста неща, но никога не бях чувал. И, както стана с много групи на този фест, ми допаднаха супер много. Нямам си идея какъв стил точно се водят, но бяха много приятни като цяло и сигурно бяха първата група за тази вечер, която поне малко успя да ми вдигне настроението (слава богу, не бяха и последната :Д)… Напълно забравих за швейцарците от Those Furious Flames и не мръднах от сцената до края на изпълнението им, което приключи точно навреме за следващото на рок сцената… българите от група МЛЪК!.
Е, тези вече напълно ме заредиха с положителни емоции и се размазах на тях. С тежък звук и супер малоумни текстове („Тази песен се посвещава на нашата костенурка Гошко, който много обича да пуши водорасли!”), те също се раздадоха до краен предел и развеселяваха публиката с най-разнообразни простотии. Изсвириха си не особено културно отделените им 40 минути и дори си позволиха десет минути бисове, което още повече екзалтира публиката…
Но ако трябва да посоча нещо, което успя да ме изненада този ден, това са Fun Lovin’ Criminals. И на тези не съм кой знае какъв фен, но отново от любопитство се задържах 6-7 песни (може и повече да са… както и на Фейт се оказа, че съм бъркал, ама то кой ти ги брой). На живо тези пичове вадеха поне няколко пъти по тежък звук отколкото на записите си. Ако албумите им звучат на диск по-поп и рап ориентирано, то на живо си бяха жив рок и то с доволно количество жица и тежест… Именно и това сигурно е причината да се задържа повече отколкото бих по принцип :Д
След кратка почивка, беше време за Svetlio & The Legends. Тази група не мисля, че има нужда от представяне. Който знае Хиподил, който е слушал Хиподил (Има ли въобще някой, който не е чувал това име?), знае какво да очаква, защото това е същият този Светльо и неговите „легенди”. Предполагам, че разликата е само в по-зрелият звук като цяло, но не и в количеството простотии, които се леят на минута. Все толкова весели песни, все толкова просташки текстове, все толкова жица.
И точно по време на парчето Let Me Da Te Love U моите хора решиха, че е време да си ходим, но явно първият ден ги беше изморил много, а така и не успяха да си починат подобаващо през деня. Разбрах, че за финал групата е направила кавър на Ace of Spades на Motorhead, което ми е любопитно как ли е звучало. Черно Фередже също са направили много яко шоу след това, но… каквото такова. Ден 2 приключи…

Day 3 – 16.08.2009

Отразени групи:
Main Stage – Artery, Clawfinger
Jack Daniels’ Rock Stage – Collapso, Last Hope, Mellow Toy
Blues & Jazz Stage – Лот Лориен
Групи, на които бе обърнато внимание:
Main Stage – The Crystal Method

P1060570Ето този ден ми е най-мъглив ;Д За разлика от предните два, този успях много доволно да се напия, но просто още от три часа следобяд с Боян се подкарахме на бира и до началото на феста бях на пет вече, а след Artery ми се наложи да изпия две бири и половина за около двайсет минути благодарение на Таня, която пиеше по-бързо и от Орльо сигурно. С други думи, този ден се размазах супер много, но в голяма степен тук помогна и алкохолът.
Отново влезнах сам и бързо се насочих към Blues & Jazz Stage-a, защото исках да видя група Лот Лориен, за които бях слушал само хубави неща. И с пълно право. На Пламен и Иво май нещо не им допаднаха, защото след няколко парчета се насочиха към Главната сцена, където Kuln бяха приключили и Artery се подготвяха.
А за Лот Лориен не знам какво да кажа. Може до някъде да се постави етикет „фолк” на музиката им, но това би било грешно, защото имаха доста различни и разнообразни инструменти, мотиви и звучене, което ги изкарва извън стандартното типизиране на жанра. Текстовете бяха предимно народни и самата вокалистка имаше глас като за народна певица (или поне на мене на такъв ми се стори, но това го казва човек, който не разбира нищо така или иначе :Д). Музиката им беше наистина красива и с удоволствие бих ги гледал отново някъде на концерт, ако решат да се изявяват. Те бяха второто много приятно допълнение след Future Shock към колекцията ми с групи, които да издирвам като се прибера 🙂 Тук отново се засякох с Милен, който обаче изгубих след това и повече не се и намерихме.
За концерта на Artery какво да кажа. Супер яко изпълнение беше. Тях ги гледам за втори път и първият по-ярките спомени бяха от супер пияния вокал отколкото от музикалното им изпълнение. Този път обаче явно не бяха си позволили волности (или поне не им личеше) и супер много се раздадоха заедно с публиката, която се радваше на тях както и те на нея. Тежък звук, какъвто подобава за първия хедлайнер след тях Clawfinger.
Именно в почивката между тези две изпълнение се запознах с един шотландец, който ме заговори заради тениската (бях с Deeper Down мотив на My Dying Bride) и, с който доволно си говорих (както казах, няма българи, но поне чужденците ми се лепят :Д). Тогава срещнах и Таня, с която отидох за бира и тя ме черпи три бири, които изпихме на плажа за отрицателно време :Д Мисля, че и това беше причината преди Clawfinger да съм във върховно настроение и да имам зверски болки във врата си два дена след това :Д
А Clawfinger просто размазаха. Никога не бих си ги пуснал в нас, защото не слушам такава музика, но на живо си бяха интересно зрелище. За съжаление запомних само една единствена тяхна песен – Do What I Say, която ми се запечата в съзнанието заради детските гласчета, и която беше супер яка. Но пък, както вече споменах, тук бях вече доволно пиян и достигнал онова весело състояние, в което изпадам като се напия :Д Ако дойдат на самостоятелен концерт, вероятно не бих отишъл, но като част от феста се вписаха идеално.
P1060602А апогеят на въпросното състояние беше достигнат по време на изпълнението на Collapso, от които познавам четири човека и общо взето съм там да ги съпортвам. Музиката им хич, ама наистина хич, не ме кефи, но какво от това. На тях вече хвърлих всички останали сили, които ми бяха останали и след тях можех само да въздишам уморено :Д Metalcore стилът, в който Крума и компания творят, ми е много антипатичен, но някак си мисълта, че са познати (а донякъде и алкохолът, но пък на Collapso съм бил и в трезво състояние и пак съм се раздавал :Д) ме караше да се абстрахирам от всякакво музикално ограничение и истински да се наслаждавам на музиката. Нещо, което не мога да кажа за по-следващите пичове от Mellow Toy, които ми се сториха подобни, но хич не ми харесаха (може би защото не са познати). Отразихме и Last Hope (които свириха след Collapso), но на тях бях леко изморен и олекнал от към пари и музиката им ми влизаше през едното ухо и излизаше през другото. С други думи, нищо не си спомням от изпълнението им (не, не е виновен алкохолът :Д). Точно по време на Last Hope обаче реших, че е време за шопинг (да похарчим малко пари все пак), който в моят случай се ограничаваше до купуване на тениска от феста, но… Пламен реши да посетим и палатката на На Тъмно и гледай какво става ;Д Моя милост, както вече е доволно пиян, като набара значките… Сигурно никой друг не е похарчил 40 лева за значки :Д Сигурно затова и пичът, който ме обслужваше, ми даде и талон за намаление от магазините  и беше супер радостен… Не че ми трябват тези значки, ама да има… Минахме набързо (то това май се случи преди шопинга :Д) и през главната сцена, за да отразим The Crystal Method, ама въобще не ме впечатлиха та се оттеглих…
За италианците от Mellow Toy вече споменах… Мисля, че е достатъчно, че не ми харесаха… Няма какво повече да добавя :Д Brothers in Blood, които бяха последни на рок сцената, си нямам идея дали видяхме. Тук вече от части е виновен алкохолът, а отчасти и супер веселото ми и приповдигнато настроение :Д Но някъде около това време се прибрахме в хотела, с което сложихме край на таз годишния Spirit of Burgas.

Тук се засилих да пиша разни дребни гадости и глупости, които забелязах по време на феста, но в крайна сметка реших, че няма нужда. Предполагам, че подобни неща са неизбежни за толкова мащабен фестивал, какъвто е и Spirit of Burgas. А още повече, че това е България все пак. Имаме още много хляб да изядем и опит да натрупаме докато достигнем държави като Германия, които има десетки на брой фестивали из цялата страна. Но съм сигурен, че някой ден и при нас нещата ще станат толкова добри, че грешките ще могат да бъдат прикривани умело (без грешки не може, но идеята е толкова бързо и хитро да ги скриеш, че минимално количество хора да разберат за тях :Д).
Аз лично се размазах. Нямаше нито една група, която да харесвам или слушам, но отидох, защото вече знаех (от миналата година), че там ще е забавно, ще натрупам много положителни емоции и добро настроение, а в крайна сметка си намерих няколко много приятни групи, които вероятно ще станат неразделна част от плейлиста ми. Още от сега, най-отговорно смея да заявя, че другата година съм твърдо там, ако ще и сам (то и без това ще срещна супер много познати). Стига нещо да не се случи, разбира се. Зависи ли си изцяло и само от мене, там съм 🙂
А за такива като Шугов, които не им е ясно как може да дам 100 лева за подобно нещо… Така както някои хора се зареждат с положителни емоции и трупат адреналин (кара ги да се чувстват живи, ако щете) от екстремни спортове или катерене по планини и гористи местности, така аз обожавам да ходя по концерти. Това е моят начин да се забавлявам и въобще не ме интересува дали някой го разбира или не :Д И аз се чудя как на хората им се обикаля по цял ден из разни камънаци, катерене по необитавани местности и така нататък, че после и супер ентусиазирано говорят за това, но… Знам, че това е техният начин да си почиват.
Но аз май леко се разфилосовствах, но това сигурно е от уискито снощи след на Перо рождения ден (май още ме държи :Д)… Леле, а аз си мислех, че този пътепис ще се окаже по-кратък от миналогодишния :Д Май се поолях лекоооо…. Хвани тия 3500+ думи :Д
Да живее Spirit of Burgas… Амин!

Етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,


Eden of the East (東のエデン) (2009)

   Пуснато от: Silentium   в anime, movies



edenoftheeastКакво бихте направили ако пред вас застане чисто гол мъж с пистолет в едната ръка и странен телефон в другата?
Този въпрос си задава и младата Саки когато Такизава застава пред нея. Той няма абсолютно никакви спомени и голяма мистерия е забулена около него и телефона му. Заедно те се връщат в Япония, където Такизава се опитва да разбере какво се е случило с паметта му и каква е ролята на странния телефон и неговият оператор, който изпълнява желания.
Още щом видите човек без спомени трябва да ви стане ясно, че нещо мистериозно и в повечето случаи интересно ви очаква. Новото аниме на Production I.G ви предлага точно това – множество въпроси, които постепенно да получат отговори. Именно историята е най-интересната част тук. Още в първи епизод авторите ви запознават със своя главен герой и неговия голям проблем като чрез неговата уста започват да хвърлят въпрос след въпрос, оставяйки ви да се чудите какво става. Такизава е готов на всичко, за да разкрие истината и да разбере какво се е случило със спомените му.
Но нека леко романтичният и спокоен тон на първите две-три серии не ви заблуждават. Това аниме е много неща, но не и романтично. Стилът на анимация, и в частност главните герои, леко напомня на този на студио Гибли в някои техни филми като Spirited Away примерно. Това лично мене на моменти ме дразнеше, но на места лицата им придобиваха много силна изразителност. Един от най-големите недостатъци обаче са страничните неща в историята и по-точно Саки и нейните приятели, които разработват системата Eden of the East, която дава информация за всеки един човек. Само трябва да го посочите с телефона и всичко за него ще се изпише на дисплея. За кратките си 11 епизода, тези персонажи получават твърде много екранно време, което да запълват със собствените си ежедневни проблеми, преди да получат възможност да помогнат.
Но като оставим това настрана, Eden of the East е много силно аниме, което може и да страда от недоразвити второстепенни персонажи, но пък ги покрива със страхотна и интересна история, която, за съжаление, не завършва напълно. Но… Краят на тази и началото на следващата година предстоят цели два пълнометражни филма, с които се надявам, че историята ще придобие напълно завършен вид. Дотогава ни остава само да чакаме.
Лична оценка: 8/10

Етикети: ,


[] in element name

   Пуснато от: Silentium   в develop



Не мога да повярвам, че тези две квадратни скоби могат да окажат чак такова влияние на скрипта и да дадат нужния резултат. То е ясно, че [] се ползват за масиви, но… Кой да се досети :Д

(Това си го записвам по-скоро за мене, че да не забравя и да мога лесно да го намеря ако някой ден пак ми потрябва)

Идеята беше да се генерират динамично редове в таблица и всеки ред да е с две клетки – една за актьор и една за роля. След това всичко това да се записва в база данни, като всеки ред от таблицата е ред и в mysql таблицата. За един по опитен програмист това сигурно не е кой знае колко трудно, но за моя милост се оказа сравнително сложно начинание… и голямо предизвикателство, но… В крайна сметка резултатът беше постигнат.

Първо, за генериране на редовете (все пак не знам колко реда ще ни трябват, затова най-елегантно е да позволим на потребителя сам да си слага нов ред като му потрябва) най-лесно става с javascript…

Табличката с формата:


'.$anime_name[0].' New';
?>
Insert Person: Insert Character

tbody-то нарочно съм го сложил преди последния ред с бутона, за да може редовете да се генерират над него. Просто javascript-а слага нов ред в края на таблицата. Сигурно има и по-хубав начин, но не ми се занимаваше да го мисля.

Обработката на всяко едно поле:

if (isset($_POST['character'])) {
$char_post = $_POST['character'];
$character = '';
for($i=0; $i

По този начин имаме два масива, всеки един от които съдържа актьорите и персонажите, разделени със запетайка.

А това вече е самата обработка, която да генерира отделни заявки за всеки един актьор и персонажа му:

$pers_expl = explode(',', $person); //разбиваме масива
$count_pers = count($pers_expl); //броим елементите в масива
$chars_expl = explode(',', $character); //пак - разбиваме другия масив
$count_chars = count($chars_expl); //пак броим елементите

for ($i=0; $i < $count_pers; $i++) { //започваме for цикъл, който да се изпълнява толкова пъти, колкото са елементите на първия масив с актьорите $one_person = $pers_expl[$i]; //записваме всеки елемент в отделна променлива if (trim($one_person) != '') { //проверяваме дали полето не е празно, като trim функцията ще проверява дали полето не е само празни места $counted = count($one_person); while ($counted > 0) { //цикълът ще се изпълнява докато има актьори
$one_character = $chars_expl[$i]; //в цикъла за актьорите вмъкваме и персонажите, за да може на всеки актьор да съответства съответния му ред персонаж
$counted = count($one_character);
while ($counted > 0) {
if (trim($one_character) == '') { //проверка дали и полето за персонаж не е празно или само празни места
echo 'You need to insert a character';
exit;
}
$counted--; //намаляме цикъла с едно и пак го изпълняваме
}
$query = "INSERT INTO anicat_cast (cast_id, cast_anime_id, cast_person, cast_character)
VALUES (NULL, '".$anime_id."', '".trim($one_person)."', '".trim($one_character)."')"; //самата заявка
$counted--;
$writetodb = mysql_query($query); //пишем в базата
}
}
else {
echo 'You need to insert a person';
}
}

Накрая, като го гледах този код, осъзнах, че не е чак толкова труден, но все пак, докато се сетя за него, много нерви бяха... и страшно главоболие в края на вечерта :Д

Етикети:




tokioГрупа ученици, събрани от съдбата.
Група ученици, които придобиват странни и уникални способности.
Група ученици, които трябва да се изправят срещу своите кошмари и страхове.
Група ученици, които държат миналото, бъдещето и настоящето в ръцете си.
Време е да се изправят срещу злото и да спасят града си.
Историята се развива в 14 епизода (има и втори сезон, но за него няма да става дума в този пост) и разказва за пет коренно различни персонажи – мистериозният и мълчалив Хюи Татсума, нахаканият и агресивен Хораиджи Киочи, едрият и леко глуповат Дайго Юуя, местната шампионка по стрелба Сакураи Комаки и невинната Мисато Аоки, председател на училищния съвет. Всеки един от тях има коренно различен характер и коренно различни виждания за света, но една вечер в тях се събуждат така наречените “Драконови вени”, които ги даряват с различни способности. Чудовища започват да нападат Токио и тяхната задача е да се изправят срещу тях, да ги победят и да открият този, който ги командва и манипулира, като по пътя ще намерят още хора, които са придобили подобни сили.
Един от най-големите плюсове на анимето е именно прекрасните персонажи, които в повечето си черти се различават от масата клиширани и типизирани герои, които никога не могат да те изненадат със следващата си постъпка. Всеки един има собствено минало, тайни и мечти, за повечето от които само се загатва през сериите и от време на време се намесват в историята (като повечето продължават и във втори сезон, но и много остават мъгляви и отворени, карайки те да се чудиш и да спекулираш). Историята следва своята нишка, която обаче винаги се върти около главните герои и не ги оставя бездействащи през някоя или друга серия.
Като екшън ориентирано аниме, битките тук са неразделна част и присъстват във всяка една серия. Различните бойни стилове на героите ги превръща в истинско зрелище, което много рядко се повтаря или омръзва.
Единствено за лошия могат да се кажат няколко отрицателни неща, поради клишираността на подбудите му, но на фона на всичко останало, това може да се пренебрегне.
Като цяло, много добро аниме, с прекрасно изградени персонажи, прилична анимация, интересен сюжет и хубава атмосфера. Шоунен спецификацията малко го ограничава, но какво да се прави… не може всичко да е Сейнен я :Д
Лична оценка: 7/10

Етикети: ,


Song of the Month – August

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Този месец няма да забравя :Д
Чудя се как тази песен не съм я включил в някои от предните месеци. И тъй като през изминалия месец не чух нещо ново и кой знае колко впечатляващо (освен новия на Placebo, но него вече го отразихме за предния месец :Д), този месец победителят е един и само един. Не мога да си спомня в момента кой ми пусна за първи път тази песен. Мисля, че Силвия беше и май това се случи още през 2007, което обяснява защо не е включвана никъде….
(Кратък едит… спомената е в първия пост от 2008, но там победител е била друга песен)…
Вече над година и половина мина от както я чух за първи път въпросната песен и все още ми действа по същия силен начин. Иска ми се повече такива песни да има. Спокойно мога да заявя, че това ми е една от най-любимите песни евър 🙂

групата е Apocalyptica (заедно с вокалистката на Lacuna Coil Cristina Scabbia), а песента SOS (Anything but Love)…

Етикети: , ,


Souls of Neon Reign by Flowing Tears

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



flowingtears-oldОт доста време не бях поствал текст на песен, сега като гледам :Д

Welcome my friend, you’re in the eye of the storm
Pray for the world descends and the serpents are born
And we thought Jesus felt regret
Break down my friend, awake when Morpheus calls
In trance we await the end of fear the white off the walls
Now let’s pretend the world is dead
And Judas better stayed in bed

And when the night calls, we’re all the same
Drown our souls in neon rain
And when the night comes, relieve the pain
Drown us all in neon reign

Welcome my friend, the burning bridges are torn
The ashes of firmaments will pour down at dawn
And then the fire leads our hands
And Judas left the promised land
God’s creations, a dead nation
Hail sedation!
Diabolic, and robotic
Hail narcotic!

Tell me my friend, is that the price for the kill?
Some witness the earth in flames, and some never will
Now we make nemesis undone
And face the barrel of a gun

Етикети: ,


The Time Has Come

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Едно малко щастие – да си там, да виждаш, да чувстваш, да чуваш. Няма значение, че е изгубена кауза; че каквото и да се случи резултатът в най-добрият случай ще е неутрален за тебе. Човек трябва да се радва и на малкото, което има, защото, както са казали хората, може и без него да си остане…
Но идва един момент, в който “щастието” се отдалечава (дали то, дали ти – въпрос на гледна точка и чувство за ориентация) – все по-далече и по-далече. Няма да е завинаги, няма да е безвъзвратно загубено, но дори и миг далече е като безкрайност… Идеята се размива, целите стават почти безцелни, а всичко, в което може да вярва човек, се превръща в една единствена цел, мечта, желание – било то и невъзможно.
Сънищата понякога могат да бъдат много странно нещо, а като се примесят с реалност… Това вече става грозна гледка.
Като цяло предстоят едни много дълги десетина дни :Д