Това го има и на самия сайт (http://darkstories.info), но просто вчера, докато си подреждах шкафа с празните кутии от дискове, попаднах на доста разпадаща се тетрадка, в която намерих и самия ръкопис… Той има няколко разлики с оригинала, но мисля, че така са си по-добре 🙂 Дори не помня вече точно по какъв повод беше написан, но имаше някакъв много силен емоционален заряд за мене навремето 🙂 Ех… бяха странни времена :Д
Consequences (Small Things)
Как само започнах предния си пост като си мислех, че по-лошо не може да бъде… Ето, че се оказа, че може… ;Д (хич не ми е смешно обаче)… В този ден осъзнах колко всъщност необходимо ми е било това “пътешествие”… Дори си нямах идея какво ще последва само няколко дена след неговия край… Спомням си едно време като започна да функционира фирмата как работехме 25 дена без прекъсване по 13-14 часа на ден понякога (няма съботи и недели… няма празници)… Е, сега предстои нещо подобно и то не благодарение на някои от ръководството (визирам онова мазни и лицемерно същество Марко, което си мисли, че е там да оптимизира и да оценя хората), а на самия гугъл, който вкарва такова брутално условие, че ще се наложи да се редактират всички близо 2000 работещи текстови реклами и към един милион ключови думи…
Шефът каза, че е добре да се откажем от идеята за отпуски в следващия един месец, защото всичко трябва да се оправи за отрицателно време и прочие… Е, ако това не е прекрасна новина….
Ето сега още по-силно оценявам преживяванията си последните няколко дена 🙂 И още по-големи благодарности за поканата 🙂
Понякога си мисля как най-малки неща, комбинирани с определени действия, събития, разговори могат да окажат огромно въздействие…
Следва продължение…
Faces – Beyond…
“The days were brighter
Gardens more blooming
The nights had more hope
In their silence The wild was calling
Wishes were whispering”
Последните няколко дена бяха изключително дълги, интересни и изпълнени с доста разнообразие; разнообразие за мене, на фона на по-голяма част от останалото ми ежедневие напоследък. А и също така на фона на случващото се в работата в момента… и огромното напрежение, което този малоумен немец вкарва със своите нереални “оптимизации”. Но това не е толкова важно. Освен може би се получи добре, че получих повишение на заплатата, а също така и на осигуровките :Д Поне с нещо да се убие част от ужасното впечатление от последната работна седмица…
Но да се върнем на началото на поста. Споменах, че последните няколко дена бяха дълги и изпълнени с доста разнообразие. Днес като споменах на 2-3 човека маршрута, който съм изминал, и им се изцъклиха очите, защото явно те не биха направили такова нещо и им се струва странно и дори нереално. Аз пък да си призная никога не съм имал против, вярно, чак толкова голямо разстояние досега не бях изминавал в рамките на 3 дена само, но пък и не мога да кажа, както тях, че никога не бих го направил :Д
За какво става дума ли? Схемата е много проста : Пловдив-София-Шумен-Раград-Шумен-Разград-Варна-Пловдив (и да, това повторение там по средата не е правописна грешка :Д). И отделно на това през деня също имаше засилено обикаляне из градовете (основно на Варна, но и в Шумен имаше доволно разхождане). Моя милост, която никога май не беше стъпвала в Шумен и Разград, си се разхождаше като турист по улиците на тези два града, та поне във Варна малко се почувствах в по-познати води :ДДД (не, че това имаше особено значение де)…
Разбира се основната част и идея на това… пътешествие беше посещението на ето този концерт в Шумен. Първото нещо, което искам да спомена, е че бях сравнително скептично настроен относно самата музика, защото от доста време не слушам и много малко харесвам хеви, пауър и прогресив метъл… Противно на очакванията ми обаче пичовете се оказаха доста добри и изпълненията на песните доста ми допаднаха. Особено ми хареса версията на Du Hast хаха 🙂 Разбира се успях малко да се поизложа към края като се понапих лекооо, ама винаги така става като започна да пия бакарди… не мога да се спра просто (макар, че точно тази вечер успях да ударя спирачка на четвъртото, ама трябваше едно преди това просто :Д). Но поне успях да се владея достатъчно, че да не свърша някоя голяма простотия, за която да съжалявам после прекалено много :Д
Сутринта дори получих едно доста странно събуждане по поръчка, за което ми беше подхвърлено да не псувам прекалено много в блога си :Д Но аз просто не съм такъв човек и няма да нареждам… много :Д А и какво толкова, имаме сега за какво да се сещам смеейки се (е някои по-скоро с едно такова чувство на страдание :Д)… Важното е да бъде забавно. Но пък и едно нещо научих… да спя винаги от вътрешната страна на леглото (към стената по възможност :Д) (дори сега като се сетих за тази случка и ме напуши адски смях)…
Последва разходка до Варна в късния следобед, защото така и така съм толкова близо, защо пък да не се видя и с Пламен. Кофтито беше, че е някакво никое време в неделя и понеделник, но мисля, че така или иначе се получи сравнително добре. Имам предвид за вечерта в неделя, която като цяло беше сравнително спокойна и без кой знае колко много пиене (все пак понеделник е работен/учебен ден), но аз съм доволен от определени моменти, случки, действия… пък и музиката не беше лоша през по-голямата си част.
А понеделника, ех понеделника… Сигурно заради тези 6+ часа разходка из центъра на Варна сега ме болят така краката в задната си част точно под свивките на колената ;Д (макар, че може да е и от факта, че на връщане във влака ме духаше леко студено през открехнатата врата на купето, но все тая… то не може без жертви)… Та 6 часа обикаляне из града и няколко бири сложиха край на това дълго пътуване из североизточната част на България.
“Away, away, away in time
Every dream’s a journey away
Away, away to a home away from care
Everywhere’s just a journey away”
И сега малко по…хм… лирични отклонения май… Тоест свършихме с основната разказвателна част, хехе 🙂
Всъщност това, което искам да кажа с този абзац, че много ми хареса като цяло този уикенд и ни най-малко не ми е доскучавало. Искам да отбележа, че причината поради която се навих на всичко е подобна (сега ще последва малко странно сравнение, но веднага ще има и логично обяснение :Д) на тази, която ме тласка да посещавам не дотам приятни… чалга заведения да речем :ДДД Мисля, че някъде след самоубийството на един приятел преди 8 години, започнах да ходя на дадено място заради самото място, а заради хората, с които ще бъда. А щом тяхната компания ми е приятна и ми доставя удоволствие да си контактувам с тях, къде съм губи своето значение. Все пак за мене приятелите са от най-голямо значение 🙂 Ето поради тази причина дори казах, че ми е все тая дали ще обикаляме из Шумен, дали ще ходим в Разград и така нататък. Още повече, че за мене и двете места бяха абсолютно непознати ;Д
Но както и да е… Мисля, че казах повече от достатъчно… И с едно кратко заключение мога да кажа, че с удоволствие бих го направил отново :Д И се надявам чувството да е било поне в известна степен взаимно 🙂
Мисля, че е време за баня и сън… че останах буден повече от колкото си мислех, че ще мога (Все пак след индъстриал феста умрях още в 7:30, а сега минава 8:30 и няма да си легна поне още час :Д)
ПП: Имаше още няколко неща, които си спомням, че исках да напиша, но в момента не мога да се сетя какви точно бяха. Както и някои от нещата, които описах, не си ги представям точно по този начин описани, но ако не бъде свършено нещо на момента, после просто се губи първичната идея…
ППП: Силве, успях да изровя, това което ти обещах (сигурно сега няма да се сетиш :Д) и на 6ти като идвам към София ще ти го дам 🙂
(wave)
След около пет часа сън и скъсваща се от болка глава (колко пъти да си повтарям, че с бира не е добре човек да препива :Д Особено с около 8 и едно черно бакарди посредата) забелязвам, че от доста време не съм писал тука :Д Но предполагам е нормално, имайки предвид количеството работа, което се беше струпало изминалата седмица…
И все пак можем да споменем, че снощи беше една многоооооооо добра вечер и си признавам, че чак останах хипер изненадан от целия развой на събитията :Д И дори изключваме доволното количество хора от София, които се бяха изсипали на партито. Видях разни хора, които не съм очаквал да видя там и се запознах с още толкова… и с още трети, с които фиктивно се познавах :Д И разбира се цялостното прекрасно развитие на вечерта може само да обнадеждава организаторките (както и собствениците на Найлона да речем ;Д) и за в бъдеще да правят още подобни яки партита 🙂 Нямам си идея как е било от финансовата страна, но от към атмосфера и останалите детайли си беше повече от идеално :Д
В момента толкова ме мързи да пиша (и да гледам де :д), че спирам до тука… Но, както вече казах, беше една многоооо яка вечер и се надявам да има и други такива за в бъдеще 🙂
The Plague by Diary of Dreams
Pretty face, you think that you can hide
Behind this mask of yours
Prison cell, you cannot keep me here
Silent waters are deep, you know
I cannot see the man that you could see in me
I cannot kill this guy not even if I tried
I think I need to run to make myself at home
I need to separate the living from the dead
This is the mind you came to fight, call it fateful
Don’t be a plague, a spell to kill, you should be grateful
You should be grateful
Call it fateful
You should be grateful
Pathetic fool, you do not see this curse
You’ll be a blessing in disguise
Little malady, I’ve found your fatal trace
That led me to your hideaway
I cannot see the man that you could see in me
I cannot kill this guy not even if I tried
I think I need to run to make myself at home
I need to separate the living from the dead
This is the mind you came to fight, call it fateful
Don’t be a plague, a spell to kill, you should be grateful
You should be grateful
Call it fateful
You should be grateful
Reload
Empty topic!
След близо осем започнати и изтрити изречения… мисля, че е по-добре да остане емпти 🙂
По-добре е миналото да си остане където му е мястото… Трябва ли винаги да бъркаш с ръка до лакът в него? Всяко нещо да си знае мястото… Айде!
Знам само, че не ми свърта на едно място поради причини, които мога да предположа… Но… и тук мисълта остава да виси и да се разтяга във въздуха без каквато и да е смислена упора…
Turning something into nothing!
Главата ми направо ще се пръсне… Имам нужда от дълга и сериозна почивка май :ДД
Но…
1. Днес си купих билет за Kultur Shock и вече няма мърдане… ще се ходи :Д
2. Пламене…. честит имен ден на малко големи патерици :Р Днес един колега разбра, че сряда е имал имен ден ;ДД И като проверихме се оказа, че наистина е имал, ама то и ти си има тогава 🙂 Та аз да ти честитя… Ти просто си човекът, с най-много именни дни в годината :Р Направо не мога да ти ги запомня :Д
3. Силве, онова за картинката го намерих как става, но тъй като не те виждам сега онлайн, а и не знам кога ще те видя, някой път ми напомни да ти кажа как става… В смисъл видях как се прави през едитора и се надявам от там да става :Д (ако говорим за профил едитора… но пък той от своя страна на слага никакъв код в about me кутийката, та съм малко объркан :Д)
Определено искам да спя… В момента просто ми се спи и не ми се говори за работа в следващите 2 месеца… поне :Д
For Those That Can’t Be Saved
Not every soul can be saved. There are some that will burn for all eternity or as long as there is enough fire and brimstone in Hell to keep them in pain and suffering. You cannot save every one. Let them bath in flames. It is for their own good. The flames will consume only those that deserve it. What about your soul? Do you deserve it?
И след тези няколко изречения, които съм сигурен, че никой няма да схване, но аз си знам :Р Нима може да не спираш да говориш за едно и също нещо отново и отново и отново… И отново… И да тормозиш всички около себе си само с едно и също отново и отново (това май го споменах :Д). Толкова силно главоболие колкото вчерашното не съм имал от адски много време. Просто искам да идва 15ти по-скоро, че да се маха по-бързо този индивид от България и да ни остави намира. Едно е да се опитваш да оптимизираш нещата в границите на разумното, но друго е да искаш от хората невъзможното само защото и без това не е в твоята област и не те интересува как ще стане (само трябва да стане задължително). Днес поне занимава само един човек и все още не е стигнал до нашата глава тук, че усещам как главоболието напомня за себе си и ще изкочи при най-малкото действие от страна на дразнителите.
Нещата така или иначе са вече в границите на предишната си орбита (поне за момента). Стимулиращите фактори са нещо уникално наистина, но ако се приемат в по-чести периоди. Прекалено голямото разстояние води до неприятни странични ефекти.
Което ме подсеща, че утре пускат билетите за Kultur Shock и ще трябва да се разходя до Джумаята да видя дали няма да продават там… а също така и да звънна на адаша, че му бях обещал ако разбера нещо да му звънна.
Или всичко трябва да свърши, за да започне наново, или просто трябва да се рестартира… Но едно е сигурно… Така не върши… И ако продължава, ще се влошава… А ние много добре знаем какво става като се влоши :Д
DarkStories
Имайки предвид гадното настроение, в което съм изпаднал от няколко дена поради собствени самовнушения :Д… малко светлина в началото на тунела… Една свещичка, която за малко да огрее деня 🙂
Новата, осма поред, версия на DarkStories вече е онлайн… макар и да има още неща за добавяне… Но като цяло дизайнът й е завършен. Държа също така да отбележа, че под гадния и тъп IE изглежда просто ужасно, затова казвам, че е само Мозила съвместим… точка :Д
http://darkstories.info
Dormant
There is a thought in progress.
A thought that should and must remain dormant for the sake of one’s being.
A thought that will destroy what is about to or probably will become more than what it is.
Past, future, present… a thought does not care for such trivial time bounding limits. All that has left is for the thought to watch itself fading away…
Just let it go! It is more than worth it but…