Някои може да си спомнят за Ratio 2012, някои може да са били на Ratio 2012. Този месец обаче е време за Ratio 2013. След успехът на миналогодишното събитие, съвсем закономерно е време за продължение.

Какво можете да очаквате тази година:

Професор Сюзън Блекмор, която ще представи темата за човешкото съзнание. Нейните изследвания в тази сфера разглеждат съзнанието от различни гледни точки: от неврологията и психологията през квантовата теория до източната философия. Темата на презентацията й включва отговор на въпросите как от стандартни мозъчни процеси се пораждат субективни изживявания, какво представляват понятията за съзнателно и подсъзнателно, как възприемаме света около нас и дали имаме свободна воля.

Д-р Адам Харт-Дейвис, който ще говори за времето през призмата на историята, търговията, психологията, биологията, физиката и други науки. Той ще представи как се е възприемало времето през вековете, как се е измервало то от различни цивилизации, каква е ролята му в различни общества, как времето влияе на организмите и каква е ролята му във физичните закони, които са ключови за възприемането на Вселената. Разбира се, ще стане въпрос и за пътуване във времето.

Дебора Хайд, която е главен редактор на списание The Skeptic и ще засегне една доста интересна за мен тема, а именно вампирите. Авторката използва всички способи на рационалното мислене и научния метод при разглеждане на темата: тя борави с исторически данни за зараждането и развитието на този мит, както и елементи от психологията и социалната психология, за да обясни защо хората са склонни да вярват в него. Ще научите как чумата и други епидемнични заболявания са се превърнали в предпоставка за вярата във вампири, както и любопитни обяснения на най-често срещаните методи за убиване на вампири.

Проф. д-р Николай Спасов – директор на Националния природонаучен музей. Има над 170 научни публикации в областта на еволюцията на наземната мегафауна, таксономията, морфологията, палеонтологията и археозоологията на бозайниците, еволюцията на поведението на гръбначните животни. Той взима участие в изследванията на кафявата европейска мечка у нас, организира разкопките на находището на мастодонти в с. Дорково и проучванията довели до откриването на зъба на хоминид край Чирпан. Асоцииран член е на Лабораторията по еволюцията на човека в Париж. Неговата тема ще бъде “Балканите като път за разселването на хора в Европа”.

Къде и кога ще се проведе събитието:

Мястото отново е младежки театър “Николай Бинев”, а датата 27ми април (събота). Този път обаче събитието ще започне от 14:00 часа и ще приключи в 20:00. Билети можете да намерите на касите на театъра на цена от 10 лева, с остъпка от 40% за учащи. Освен това онлайн можете да се снабите с билет от theater.bg.

За повече информация относно Ratio 2013, а и да си припомните какво беше миналата година, можете да се отбиете на официалния сайт на събитието – Ratio.bg.
Ще Ви чакаме да се вдъхновяваме отново

Етикети: ratio

Предстои кратко мнение за книга с “особено мнение”. Сигурно знаете, може би сте чували, вероятно сте запознати с едно прекрасно произведение на изкуството, една класика сред научната фантастика в лицето на “Играта на Ендър” на Орсън Скот Кард. Няма да се впускам в обяснения колко е хубава въпросната книга и какви са неините качества. Ако все още не сте я чели, най-силно препоръчвам да сторите това. Но тя не е задължителна, за да можете да се насладите и на нейното продължение – “Говорителят на мъртвите”.

Всъщност, ако не сте се докосвали до първата част, може да погледнете на тази по един коренно различен начин. Защо? “Говорителят на мъртвите” по нищо не прилича на своя предшественик. При едно подобно продължение, човек ще си каже, че авторът ще повтаря идеите, сюжетът и дори сцени от първата, особено когато тя е толкова успешна като “Играта на Ендър”. Да, ама не. Освен главният герой, вече порасналият Ендър, както и ролята му на победител на извънземната раса на бъгерите и носител на геноцида й, тук няма нищо друго допирно. Точно в това се крие и целият чар на произведението.
На кратко, малкото момче вече е възрастен мъж, който е приел ролята на “говорител на мъртвите” и посещава различни светове, където е повикан, за да говори за смъртта на някои човек. Заради естеството на пътуването, той е само на около четиредесет години, но от победата му над бъгерите са минали над три хиляди. Всички мисля, че истинскят Ендър е мъртъв от векове, което е по-удобно за всички. В същото време обаче той носи пъшкул, в който спи Кралицата на бъгерите. Тя иска от него да намери свят, в който те да се възродят и да заживеят отново. И този свят може би най-после се появява. Населяван от странно, на пръв поглед първобитно племе от извънземна раса, която следва своите правила и закони, това изглежда идеалното място.
Няма да се впускам в подробности за сюжета. Не мога да кажа, че е нещо особено, но начинът, по който е поднесен и разказан от Кард, го прави толкова интересен и увлекателен. Тук няма да откриете (почти) нищо от първата част като идея, история, структура на повествованието и прочие. Сякаш четете една коренно различна книга с общ персонаж. Признавам, че започва бавно, но много бързо набира скорост и ще Ви повелече със себе си в изкуствено перфектния свят на колонията от хора на планетата, с техните тайни, страхове и предубеждения.

Не съм очаквал, че втората книга ще ми хареса едва ли не колкото първата, но това е факт. “Говорителят на мъртвите” по нищо не отстъпва на своя предшественик, а в някои направеления дори я надминава. Но поне за мен един от най-силните и плюсове, че е напълно индивидуална и самостоятелна, представя нещо коренно различно по един коренно различен начин без това да вреди както на нея, така и на първоизточника. Просто задължителна за всеки фен на фантастиката

Етикети: books

Съществува ли такова нещо като перфектен албум? Три години след излизането на прекрасния “Cubed” Diorama се завръщат със своя седми (осми, ако броим Re-Pale) студиен албум и се опитват да отговорят точно на зададения въпрос.

Tracklist
1. Maison Du Tigre
2. Hope
3. The Scale
4. My Favourite Song
5. The Expatriate
6. Summit
7. Weiss Und Anthrazit
8. When We Meet Again In Hell
9. The Long Way Home From The Party
10. Hellogoodby
11. My Justice For All
12. Over

“Even The Devil Doesn’t Care” за мен е албумът на годината и всичко, което предстои да излезне, трябва много силно да се постарае, за да избута шедьовърът на Diorama от челното място. Още с откриващото парче Maison Du Tigre на слушателите трябва да им стане ясно какво ги очаква и в останалите единадесет. Признавам си, че ми е много трудно да предам целия спектър от емоции и сила, която се излъчват от всяка една композиция. Групата запазва своя все по-електронен и бърз ритъм, като в същото време чувството за меланхолия лъха от всяка нота. По различни ревюта четох как това бил най-силният албум на групата до този момент, как били израснали страшно много и прочие суперлативи. Като цяло съм склонен да се сългася с тях, но съм сигурен, че има и хора, които биха оспорили дадени твърдения заради промените спрямо първите им албуми. Все пак, като творци, те търсят начин да се развиват, да търсят нови източници на вдъхновение и с този албум, смея да твърдя, са успели да надскочат себе си. Искрено се надявам да не бъде и техният връх, а след три или четири години, когато са готови с новия си албум, да изненадат отново всички и да покажат, че могат да бъдат дори още по-добри.

Чудя се какво ли бих могъл да кажа още, с което да Ви докажа колко добър е този албум. Всяка една нота, всеки един тон в песните звучи на правилното място и се появява в най-точния възможен момент, а вокалите на Торбен само подсилват емоциите и красотата на композициите. Цялата сила и спектър от емоции могат да бъдат усетени още във второто парче Hope, осбено в припева. А намесата на женските вокали в края само подсилват силния емоционален заряд.

Казано по-накратко – просто го чуйте. Ако харесвате предните албуми на групата, в частност “A Different Life” и “Cubed”, със сигурност ще се влюбите в този. Ако сте повече фенове на първите, то и този е малко вероятно да Ви хареса, но… Вие губите

“Even The Devil Doesn’t Care” е истински шедьовър и заслужава всичкото внимание, което може да навлече след себе си. Казах 10/10

По-долу можете да се насладите и на официалния клип към третата песен от албума The Scale.

Етикети: album, diorama, music

Малко реклама и от мен

За втора поредна година (всъщност не знам дали е втора, но аз го знам за втора :д) Сборище на трубадури и семейство Мелконян организират конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнината от рождението на Агоп Мелконян.

Едно от основните условия на разказа е да е нов, оригинален и да не сте го публикували по други сайтове, конкрурси и прочие. Важното е да засяга тематика и мотиви в някоя фантастична, фентъзи и сходна тематика (ужаси също може, нещо в стил “Пришълецът” да речем).

Смело пишете и пращайте. Разказът трябва да е до 1000 думи и имате време до 10ти март, което е предостатъчно време.

Но няма нужда да Ви отегчавам аз, а по-добре погледнете тук пълните условия. Ако имате въпроси или се чудете нещо, можете пак там да попитате. Организаторите ще Ви отговорят

Чудех се и аз дали да не седна да напиша нещо, но музата не желае да ме посети, а все пак идеята да е нещо ново и непускано никъде. Макар да имам няколко кратки разказа, които не са довършвани и не са качвани на сайта, не смятам, че си струват. А старите неща така или иначе са… стари и смотани, имайки предвид, че са писани като съм бил на 14-17 години предимно. Вече няма и следа от това мислене тогава :Д

Все пак успех на всички, които решат да се включат.

Блогът е мъртъв от известно време. Признавам, че нямам никакво желание, нито вдъхновение, да пиша каквото и да е вътре. Иска ми се да започна пак, но… не мога да изкарам много смислени думи изпод пръстите си :Д

Все пак, имайки предвид интересите ми, блогът не е мъртъв в истинския смисъл на думата, защото той е… undead D

Той си е тук, опитва се да съществува, но мърда като някое осакатено зомби и затова и не може да предложи кой знае какво. Всички стандартни “рубрики” (не, че реално има рубрики, но в момента не мога да намеря по-подходяща дума) бяха зарязани. Ще ми се блогът да поеме в една определена посока, но от друга страна не искам да го ограничавам, защото никога не знам за какво ще искам да пиша – дали за книги (в последно време само за това пишех май), дали за филми, дали за игри, дали за музика, дали рандъм пост без конкретна тема (като този, тип мрънкане).

Както и да е де. Вече имам повече време и се надявам да го посъживя малко… само малко :Д

Ще видим, времето ще покаже

Да отчетем първия пост за новата година с една прекрасна песен от Panzer AG. Признавам си, че нямам нито желание, нито намирам време да пиша тук, но някой ден може и да се върна… Може дори да е скоро, а… може би не…

Wings of fire embrace me
Trying to analyze the signs on the wall
Still it means nothing
On the floor, with my head in my hands,
Trying to understand,
But there’s no answers.
There’s no answers.

Maybe, I should have figured it out
Maybe there’s no sense at all
Just an endless path of dreams
Crushed down and destroyed by faith
I’m shouting out your name in my sleep
But you hear nothing

Her beauty, clean as water
Poison my soul
Like a drug, tear apart my existence
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist
Seven days of rain, raining on my shoulders
Should I accept that my throne lies in ruins
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist

Should I accept the punishment
When I’ve done nothing
Should I accept the flattering words
When I never deserved it
Should I accept the clouded sky
When I know – there’s the sun behind it
Should I allow my blood to circulate – when I want it to stop

Her beauty, clean as water
Poison my soul
Like a drug, tear apart my existence
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist
Send days of rain, raining on my shoulders
Should I accept that my throne lies in ruins
I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist

I’ll deny, I’ll resist
I’ll survive- exist

Just because there are things I don’t remember,
Doesn’t mean that my actions are meaningless
The world doesn’t just disappear when you close your eyes, does it?

Етикети: lyrics, music, panzer ag

Още преди около 2 седмици прочетох и шестдесетата книга, та е време да пуснем едно съмари на целия челиндж – както началната версия, така и expansion-a от 10 книги :Д
Истината е, че благодарение на онези 2 месеца и половина, които работих за Дантек и, в които нищо не правех, успях да натрупам доста солидна бройка, защото не можех да правя кой знае колко неща и четенето беше едно от лесните за постигане и убиване на тягосния работен ден. Това всъщност е и причината тази година челинджът да е с една трета по-голям от миналата – от 40 на 60 книги.

Ето и равносметката

#1 Spirit Bound by Richelle Mead
#2 A Brief History of Vampires
#3 Castle in the Air by Diana Wynne Jones
#4 Bloodsuckers: The Vampire Archives Vol. 1 подбрано от Otto Penzler
#5 Skellig by David Almond
#6 Burnt Offerings by Laurell K. Hamilton
#7 The Sirens of Titan by Kurt Vonnegut
#8 Aliens: Original Sin by Michael Jan Friedman
#9 Inverted World by Christopher Priest
#10 Anansi Boys by Neil Gaiman
#11 Bad Men by John Connolly
#12 Alien by Alan Dean Foster
#13 The Hellbound Heart by Clive Barker
#14 Aliens by Alan Dean Foster
#15 Dreamcatcher by Stephen King
#16 Alien 3 by Alan Dean Foster
#17 Phantoms by Dean Koontz
#18 A Princess of Mars by Edgar Rice Burroughs
#19 Roadmarks by Roger Zelazny
#20 The Bone Collector by Jeffery Deaver
#21 Starship Troopers by Robert A. Heinlein
#22 My Name is Legion by Roger Zelazny
#23 A Night In The Lonesome October by Roger Zelazny
#24 I Am Legend by Richard Matheson
#25 Falling Angel by William Hjortsberg
#26 Starship Titanic by Terry Jones
#27 Ender’s Game by Orson Scott Card
#28 Club Dead by Charlaine Harris
#29 Magyk by Angie Sage
#30 World War Z by Max Brooks
#31 Dark Days by Derek Landy
#32 Last Sacrifice by Richelle Mead
#33 Unseen Academicals by Terry Pratchet
#34 The Haunting of Hill House by Shirley Jackson
#35 The Fall by Guillermo del Toro & Chuck Hogan
#36 Pride and Prejudice and Zombies by Jane Austen & Seth Grahame-Smith
#37 Marina by Carlos Ruiz Zafón
#38 The Exorcist by William Peter Blatty
#39 The Journey of Niels Klim to the World Underground by Ludvig Holberg
#40 Parce que je t’aime by Guillaume Musso
#41 Mass Effect: Revelation by Drew Karpyshyn
#42 Inteview with the Vampire by Anne Rice
#43 Oracle by Mike Resnick
#44 Лабиринт отражений от Sergei Lukyanenko
#45 Забравената песен (Истории от земите на Аегония, #1) на Ниа Станд
#46 Пазителят на Луис Лоури
#47 Междусвят на Нийл Геймън и Майкъл Рийвс
#48 Жената в черно на Сузана Хил
#49 Камбаните на Ада на Джон Конъли
#50 Mass Effect: Възходът на Дрю Карпишин
#51 Чистилището на Майк Резник
#52 Адът на Майк Резник
#53 Бялата врана на Маркъс Седжуик
#54 Последен патрул на Сергей Лукяненко
#55 Буреносен фронт на Джим Бъчър
#56 Стоманените пещери на Айзък Азимов
#57 Голото слънце на Айзък Азимов
#58 Ейбрахам Линкълн: Ловец на вампири на Сет Греъм-Смит
#59 Хиперион на Дан Симънс
#60 Дзур на Стивън Бруст

Освен това към списъка можем да добавим:

Подмененият на Брена Йованов
Часът на чудовището на Патрик Нес

Сигурно и още няколко ще прочета до края на годината в оставащите 3 седмици (освен ако не дойде краят на света след десетина дена :Д)

Толкова за тази година. Чакаме goodreads да пуснат следващото, за да поставим новата граница.

От къде да започна… дори не знам.
След Апокалипсис, Възмездие е втората най-слаба част в поредицата. И всичко това благодарение на един човек – Пол Андерсън. Сега по-наблюдателните сигурно ще кажат, че той не е режисирал втората част. Така е, но тук никой не говори за режисура. Андерсън не е кой знае колко добър режисьор и много от похватите му са дори евтини и жалки. Обаче продават и това е важното. Тук всичко опира до сценария. А той лично е писал и петте части до момента.
Преди излизането на четрътата част мисля, че беше, Мила Йовович беше споменала как тя и мъжът й (Андерсън, за незапознатите) са големи фенове на играта и ще направят всичко възможно феновете да останат доволни. След като гледах Afterlife бях склонен да се съглася. След Retribution обаче съм готов да ги разпъна на кръста. Но нека караме нещата по реда си.
Положителните неща съм сигурен, че повече ще се видят ако човек гледа лентата на голям екран. Бавните кадри, 3D ефектите, екшънът… всичко това е в типичен андерсънов стил. Лично аз обичам такива лъскави представяния и когато забавляват (поне в четворката го правеха, докато го гледах в киното), то значи всичко е перфектно. А точно Андерсън знае как да бъде лъскав, клиширан и прочие.
И стига толкова хвалби. Просто не мога да тая повече възмущението си от сценария.
Действието започва точно откъдето приключи предишната част. Алис и компания побеждават Уескър на големия кораб, но армията на Ъмбрела, водена от контролираната чрез скараб Джил Валънтайн, ги застига. Героинята на Йовович бива пленена и захвърлена на някаква станция на компанията. Целта й е да избяга от нея. И реално това е сюжетът до края на филма. Малко глупаво като цяло и всичко оставя впечатлението аз един по-дълъг трейлър (подобно на последния Underworld), който просто подготвя почвата за (може би?) финален филм, съдейки от последната сцена, която беше леко прекалена с мащабността и чувството за обреченост.

1. Какво стана с Крис и Клеър?
Тези толкова ключови персонажи просто се изпариха и никой дори не спомена тяхната съдба. Алис попита, но не получи отговор, а след това изцяло забрави за тях. Спря да й пука. Дори и да приемем, че са захвърлени на друга подобна станция или са просто убити (би било абсурдно, но все пак…), можеше с една реплика на Джил или на Червената кралица, да се изясни това.
2. Уескър е жив и здрав.
Как? Защо? Кой? Вярно, че Уескър е прекрасен персонаж. Вярно е, че актьорът, който го играе, е успял да улови надутостта и студената му природа. Обаче в четворката го застигна зловещ взрив. Тялото му трябва да се е превърнало в по-ситно и невидимо от прах. Никой не се опит да каже дори как той е оцелял.
3. Появата на Ейда Уонг.
За незапознатите Ейда Уонг е доста ключов персонаж, който се бори срещу Ъмбрела и има минало с Леон Кенеди (втората и четвъртата част от играта). Тя е наемник, убиец и въобще има много ключова роля в историята. През по-голяма част от времето работи за Уескър, както беше показано и във филма. Но… Тук тя беше принизена до поддържащ персонаж, който по средата на филма бива заловен и през цялото време се мъкне с белезници и без кой знае какво действие.
От друга страна тя е влезнала в строго охраняван подводен комплекс сякаш си е у дома. Но това не е толкова важно.
4. Леон С. Кенеди.
Едва ли някой дори разбира кой е това и за какво се бори. Най-голямата гавра просто. Каква е идеята да включиш един от най-главните персонажи в цялата вселена на играта просто като поддържащ персонаж, колкото да кажеш, че си го включил? Леон е част от спасителния екип, който има за цел да измъкне Ейда и Алис от комплекса. Името му дори не се споменава до самия край. Той е просто една пионка в ръцете на Уескър (wtf?!) и може да бъде пожертван в тази самоубийствена мисия. Айде няма нужда.
5. Бари Бъртън.
Тук с пълна сила важи горното за Леон и използването на персонаж от вселената на играта не по предназначение. Бари е поддържащ персонаж, но все пак достатъчно важен такъв и близък приятел на Крис. Няма да се впускам в обяснения кой е и за какво се бори, но… Андерсън просто го е използвал, за да има познати на феновете имена. Глупаво и безсмислено.
6, Уескър е полжителен персонаж.
Същата гавра като в Апокалисис, когато Немезис стана добър. Уескър е зъл, себичен, егоцентричен и алчен. Той не желае доброто на света. Дори напротив. В петата част на играта той е отговорен за съдбата на Джил и скараба на гърдите й дори.
7. Копиране на сцени и елементи от предните филми.
Използвайки като извинение, че това са симулации, Андерсън е копирал някой сцени от предните филми едно към едно. За пример мога да посоча началната сцена от четворката в Токио или пък хвърлянето на чука-брадва на Executioner Majini-то (този път имаме цели две от тях, каква изненада). Просто си личи колко се е изчерпал Андерсън. Това свидетелства и връщането на мъртви герои като тези от първата част, както и третата. Идеята с клонингите беше идеално използвана в предната част, но тук просто се преекспонира до безобразие.

Тъй като не трябва да се захващам за работа, мисля да спра до тук. В заключение ще кажа, че Андерсън е направил толкова грозни сценарни ходове, че тотално се е изгаврил с поредицата. Използването на персонажи, които могат да бъдат познати и оценени само от феновете, трябва да е по начин, който да се хареса на тези фенове :Д
Сигурен съм, че споменатите по-горе точки няма да направят чак такова впечатление на незапознатите, но все пак…

Етикети: movies, resident evil

От доста време не съм писал. Много неща се случиха, като най-основното е, че отново съм в Пловдив. Поради ред неприятни причини, които, да не повярва човек, не са свързани с работата, се наложи да се върна. Можех и да не го правя, разбира се, но… Но това не е важно.
С този пост исках да спомена за книгите, които прочетох през последните няколко месеца. Увеличих Reading Challenge-a на 60 книги, но… Май се подцених и може и да не успея да ги завърша до края на годината. Все пак съм се амбицирал да се постарая. Поне до 60 да ги докарам

Последно писах за “Лабиринтът на отраженията”, през далечния август месец. Това беше книга номер 44. Ето какво последва след това:

#45 Забравената песен (Истории от земите на Аегония, #1) на Ниа Станд
Не особено, за мен, интересно фентъзи, което е част от историята на фолк метъл група. Все пак е българско творение и има зародиш. Надявам се, че следващите опити ще са по-сполучиливи. Просто разказите са прекалено клиширани и крадени от където може да се досети човек. Авторката е успяла доста успешно да прикрие повечето идеи, но все пак на моменти те прозират.

#46 Пазителят на Луис Лоури
Детска версия на перфектния свят, в който един човек пази всички тайни и е принуден да страда за всички останали. Той обаче (по-скоро то, защото е малко момче) отказва да приеме съдбата си и опитва да промени историята на своя свят, както и собствената си съдба. Всъщност книгата има много пропагандастични идеи и на моменти може да Ви се стори, че авторът дори прекалява. Не е лоша книгата, но просто не блести с нещо особено.

#47 Междусвят на Нийл Геймън и Майкъл Рийвс
Красива и завладяваща приказка. Двамата автори са успяли да създадат един чудесен свят на магия и технология. Нямам какво да кажа повече. Определено е нещо, което си заслужава да се прочете. Най-вече заради добрата идея.

#48 Жената в черно на Сузана Хил
Скучна и предсказуема книга. Филмът сякаш беше по-добър, въпреки неособено убедителната игра на Радклиф. Оригиналната версия съм я гледал прекалено отдавна и не я помня, което не говори добре за нея.

#49 Камбаните на Ада на Джон Конъли
Първата част, която се казваше “Портите”, беше чудесна, забавна и с добра доза хорър. Въпреки, че беше детска история, Конъли беше успял да вмъкне много от своята типична мрачност и да я превърне в невероятно четиво. Уви, продължението сякаш е загубило всичките си предимства и е запазило само най-неприятните си недостатъци. Авторът не се е опитал да разнообрази кой знае колко персонажите и/или действието и буквално повтаря много от нещата в първата книга.

#50 Mass Effect: Възходът на Дрю Карпишин
Ако първата книга Ви е харесала, то и тази със сигурност ще Ви допадне. Типичното четиво за носене в джоба, Карпишин Ви предоставя още от същото, но поне го прави подобаващо и със стил. Със сигурност феновете на играта ще се изкефят.

#51 Чистилището на Майк Резник
Честно казано, хич не ми хареса тази част от поредицата. Не че авторът пише кой знае колко интересно, но тук просто се редуваха някакви събития, появяваха се разни герои, но… нищо не успя да ме трогне или впечатли.

#52 Адът на Майк Резник
Следващата част от горната поредица. Добре е, че книгите не са свързани по между си. Малко по-добре бяха нещата тук. Но в крайна сметка самият Резник не е интересен, а стилът му сравнително скучен.

#53 Бялата врана на Маркъс Седжуик
Това беше странен трилър. Авторът непрекъснато намекваше за нещо, което щеше да се случи – едва ли не свръхестествено – но то така и не последва. В центърът бяха драмата и мизерията на главните герои. Останалото – поднесено като части от стар дневник – сякаш бяха просто за пълнеж.

Следните книги зарязах в процес на четене:
Червените шапчици на Пиърс Джаксън – стилът беше толкова зле, че нямах нерви. Авторката се беше постарала да клишира всичко, което беше гледала по филмите за върколаци. Издържах към 50-60 страници и се отказах.

Американски богове на Нийл Геймън – опитах се, наистина. Не знам дали фактът, че четях в оригинал пълната и удължена версия на самия автор или книгата просто ми беше скучна, но успях да изкарам до 250та страница някъде преди да се предам. Сигурно нататък става по-интересна, но… Щом почти половината не успя да ме трогне. едва ли другата половина ще успее да ме спечели чак толкова.

В процес на четене са:
Картата на времето на Феликс Палма
Буреносен фронт на Джим Бъчър
Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири на Сет-Греъм Смит
Подмененият на Брена Йованов
Последен патрул на Сергей Лукяненко

Ако успея да ги прочета тези до края на месеца, има надежда да изпълня бройката