Month: February 2013

Even The Devil Doesn’t Care (2013) by Diorama

DarkwaveSynthpopDiorama-EvenTheDevilDoesntCare-2013MP3Съществува ли такова нещо като перфектен албум? Три години след излизането на прекрасния “Cubed” Diorama се завръщат със своя седми (осми, ако броим Re-Pale) студиен албум и се опитват да отговорят точно на зададения въпрос.

Tracklist
1. Maison Du Tigre
2. Hope
3. The Scale
4. My Favourite Song
5. The Expatriate
6. Summit
7. Weiss Und Anthrazit
8. When We Meet Again In Hell
9. The Long Way Home From The Party
10. Hellogoodby
11. My Justice For All
12. Over

“Even The Devil Doesn’t Care” за мен е албумът на годината и всичко, което предстои да излезне, трябва много силно да се постарае, за да избута шедьовърът на Diorama от челното място. Още с откриващото парче Maison Du Tigre на слушателите трябва да им стане ясно какво ги очаква и в останалите единадесет. Признавам си, че ми е много трудно да предам целия спектър от емоции и сила, която се излъчват от всяка една композиция. Групата запазва своя все по-електронен и бърз ритъм, като в същото време чувството за меланхолия лъха от всяка нота. По различни ревюта четох как това бил най-силният албум на групата до този момент, как били израснали страшно много и прочие суперлативи. Като цяло съм склонен да се сългася с тях, но съм сигурен, че има и хора, които биха оспорили дадени твърдения заради промените спрямо първите им албуми. Все пак, като творци, те търсят начин да се развиват, да търсят нови източници на вдъхновение и с този албум, смея да твърдя, са успели да надскочат себе си. Искрено се надявам да не бъде и техният връх, а след три или четири години, когато са готови с новия си албум, да изненадат отново всички и да покажат, че могат да бъдат дори още по-добри.

Чудя се какво ли бих могъл да кажа още, с което да Ви докажа колко добър е този албум. Всяка една нота, всеки един тон в песните звучи на правилното място и се появява в най-точния възможен момент, а вокалите на Торбен само подсилват емоциите и красотата на композициите. Цялата сила и спектър от емоции могат да бъдат усетени още във второто парче Hope, осбено в припева. А намесата на женските вокали в края само подсилват силния емоционален заряд.

Казано по-накратко – просто го чуйте. Ако харесвате предните албуми на групата, в частност “A Different Life” и “Cubed”, със сигурност ще се влюбите в този. Ако сте повече фенове на първите, то и този е малко вероятно да Ви хареса, но… Вие губите 🙂

“Even The Devil Doesn’t Care” е истински шедьовър и заслужава всичкото внимание, което може да навлече след себе си. Казах 🙂 10/10

По-долу можете да се насладите и на официалния клип към третата песен от албума The Scale.


Конкурс за фантастичен разказ

Малко реклама и от мен 🙂

featured_konkurs2013_poster_grey_590

За втора поредна година (всъщност не знам дали е втора, но аз го знам за втора :д) Сборище на трубадури и семейство Мелконян организират конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнината от рождението на Агоп Мелконян.

Едно от основните условия на разказа е да е нов, оригинален и да не сте го публикували по други сайтове, конкрурси и прочие. Важното е да засяга тематика и мотиви в някоя фантастична, фентъзи и сходна тематика (ужаси също може, нещо в стил “Пришълецът” да речем).

Смело пишете и пращайте. Разказът трябва да е до 1000 думи и имате време до 10ти март, което е предостатъчно време.

Но няма нужда да Ви отегчавам аз, а по-добре погледнете тук пълните условия. Ако имате въпроси или се чудете нещо, можете пак там да попитате. Организаторите ще Ви отговорят 🙂

Чудех се и аз дали да не седна да напиша нещо, но музата не желае да ме посети, а все пак идеята да е нещо ново и непускано никъде. Макар да имам няколко кратки разказа, които не са довършвани и не са качвани на сайта, не смятам, че си струват. А старите неща така или иначе са… стари и смотани, имайки предвид, че са писани като съм бил на 14-17 години предимно. Вече няма и следа от това мислене тогава :Д

Все пак успех на всички, които решат да се включат.


Undead Revival

Блогът е мъртъв от известно време. Признавам, че нямам никакво желание, нито вдъхновение, да пиша каквото и да е вътре. Иска ми се да започна пак, но… не мога да изкарам много смислени думи изпод пръстите си :Д

Все пак, имайки предвид интересите ми, блогът не е мъртъв в истинския смисъл на думата, защото той е… undead :DD

Той си е тук, опитва се да съществува, но мърда като някое осакатено зомби и затова и не може да предложи кой знае какво. Всички стандартни “рубрики” (не, че реално има рубрики, но в момента не мога да намеря по-подходяща дума) бяха зарязани. Ще ми се блогът да поеме в една определена посока, но от друга страна не искам да го ограничавам, защото никога не знам за какво ще искам да пиша – дали за книги (в последно време само за това пишех май), дали за филми, дали за игри, дали за музика, дали рандъм пост без конкретна тема (като този, тип мрънкане).

Както и да е де. Вече имам повече време и се надявам да го посъживя малко… само малко :Д

Ще видим, времето ще покаже 🙂


best ark server hosting