Постове с етикет: ‘anathema’

One Last Goodbye by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



How I needed you
How I grieve, now you’re gone
In my dreams I see you
I awake so alone

I know you didn’t want to leave
Your heart yearned to stay
But the strength I always loved in you
Finally gave way

Somehow I knew you would leave me this way
Somehow I knew you could never never stay
And in the early morning light
After a silent peaceful night
You took my heart away
And my being

In my dreams I can see you
I can tell you how I feel
In my dreams I can hold you
And it feels so real

I still feel the pain
I still feel your love
I still feel the pain
I still feel your love

And somehow I knew you could never never stay
And somehow I knew you would leave me
And in the early morning light
After a silent peaceful night
You took my heart away
oh I wish, I wish you could have stayed

Етикети: , ,


Weather Systems (2012) by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в music, releases




Нямах намерение да пиша за този албум, както не писах и за предния, макар да имах наполовина написан пост-чернова, който в последствие затрих. Който следи блога от време на време или пък ме има във фейсбук, знае колко много обичам Anathema и тяхната музика. Едва ли сега ще има много изненадани ако кажа, че това е един страхотен албум.

Списък с песните:
“Untouchable, Part 1”
“Untouchable, Part 2”
“The Gathering of the Clouds”
“Lightning Song”
“Sunlight”
“The Storm Before the Calm”
“The Beginning and the End”
“The Lost Child”
“Internal Landscapes”

Признавам си, че харесвам творчеството на групата както от death/doom периода им с Дарън Уайт, така и всичко, което следва след това с Винсънт Кавана като вокал, в това число и завръщането им след дългата пауза преди 2 години. Макар да е имало тук или там някоя и друга песен из аблумите, която да ми е харесвала по-малко, всеки един техен албум е не по-малко от шедьовър. “Weather Systems”, тяхното най-ново творение, не се различава по никакъв начин от споменатото. Групата леко измени стила си от “Alternative 4” и дори “Natural Disaster”, но музиката им си остава все така опияняваща и красива. Може би дори, смея да заявя, по-красива и епична от преди. Но едно от най-новите и определено запомнящи се неща тук, е наличието на доминиращо женско присъствие. Изглежда, че групата е решила, че бек вокалите на Лий Дъглас залужават повече внимание и в “Weather Systems” тя вече пее наравно с Винсънт. Много добър опит да покажат контраста е още първото парче, което е в две части – Untouchable. В първата версия, по-бързия и енергичен вариант, Винсънт поема цялата роля на вокалист, докато във втория – по-нежен и мелодичен – той само открива с първия куплет, след което Лий изнася цялото изпълнение на своя гръб, показвайки пълните възможности на своя глас. От тук нататък следват красива след още по-красива композиция. Мъжки и женски вокал се преплитат в магична приказка, карайки Ви да мечтаете, да плачете и треперите едновременно.
Както и в много други техни песни, Anathema започват бавно изпълненията си, само за да засилят постепенно темпото, завършвайки в бърза и енергична рок еуфория към края. Голяма част от мелодиите имат това усещане за нещо голямо, нещо епично. Само чуйте вече споменатия момент със забързването (което в случая е по-скоро като избухване) на мелодията в “Lightning Song” (това парче го имаше в демото от преди сигурно 4-5 години, но тук е почти неознаваемо) и ще разберете за какво говоря.
Единственото нещо, което малко ме подразни, беше прекално дългото интро на последното парче “Internal Landscapes”, но това се преживява. В този албум също така се забелязва и доста повишената продължителност на по-голяма част от песните спрямо другите творения на групата. Това обаче в никакъв случай не пречи, дори напротив – композициите са толкова добре структурирани, че дори и не разбирате кога са минали тези 7-8 или 9 минути, даже искате още.
И така, Anathema е лична музика за мен, тя е една от малкото групи, които успяват да ме трогнат по някакъв начин (а това е трудно :Д). Тяхната музика е като магия, красива, ефирна и отнасяща. Разбира се, всеки възприема мелодиите по различен начин и винаги ще се намерят хора, които да плюят и да клеветят. Всеки си има право на вкус, лош вкус, но все пак вкус.
Аз няма да спра да го слушам този албум дълго време. Личните ми фаворити са “Untouchable Part I”, “The Beginning and The End” и “”The Storm Before the Calm”, но и останалите са само на милиметър зад тях 🙂
Лична оценка: 9/10

Етикети: , ,


The Beginning and The End by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Няма начин просто! Ще търпите постовете ми за Анатема и това е 🙂 Но аз какво съм виновен като групата извади такъв страхотен албум с такива прекрасни мелодии и текстове…

Inside this cold heart is a dream
That’s locked in a box that I keep
Buried a hundred miles deep
Deep in my soul in a place
That’s surrounded by aeons of silence.

And somewhere inside is the key
To everything I want to feel
But the dark summer dawns of my memory
Are lost in a place that can never be.

Can someone please show me the way?
Can someone please help me?
Because I cannot see
The silence is raging!
Silence is raging.

Silence, silence
Fade into silence
Memory, memory.

Inside is the key to memory.

Етикети: , ,


Untouchable Part I by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



Вероятността клипчето да изчезне до някой и друг час е много голяма (всички до този момент ги сполетя тази събда), но все пак… Ако това се случи, ще го сменя с някое друго след време, което работи.
Няма такава красота просто <3 and I feel like I knew you before and I guess that you can hear me through this song and my love will never die and my feelings will always shine and my love will never die and my feelings will always shine and I know that you just wanted me to belong, to someone and I guess that now I'll just be moving on, to someone and my love will never die and my feelings will always shine and my love will never die and my feelings will always shine I've never betrayed your trust I've never betrayed your faith I'll never forsake your heart I'll never forget your face there`s a feeling that I can't describe there`s a reason that I cannot hide 'cause I've never seen a light that`s so bright the light that shines behind your eyes I've never betrayed your trust I've never betrayed your faith I'll never forsake your heart I'll never forget your face There's feeling that I can't describe a reason that I cannot hide I've never seen a light that`s so bright the light that shines behind your eyes I can see in this life what you mean to me when I dream, I dream of you when i wake, tell me what I do I had to let you go to the setting sun I had to let you go to find a way back home I had to let you go to the setting sun I had to let you go to find a way back home

Етикети: , ,


Thin Air by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в day/night




Love is free
In time, in peace
And now is here
This life, this dream …

You know how it feels but… is it all in your mind?
When you know how it feels to be pushed and pulled through your life
And sometimes it seems like there is life in your eyes
And all that I know is I love you

Yes I love you

And it feels like we’re already flying
But the air is too thin and we’re dying
The clouds all around take us higher
The world far below is on fire
I hold out my hand just to touch you
And all that I know is I love you
A vision a promise of heaven
A reason for being forever

You’re just a whisper away

We’ve come too far to turn back
This is where we stand and face it
This is who we are, one step closer
Into thin air we will go there

We’ve come too far to turn back
This is where we stand and face it
I feel you breathe
You’re just a whisper away

We’ve come too far to turn back
This is where we stand and face it
This is who we are one step close
Into thin air we will go there

We’ve come too far …
This is where we stand …

Етикети: , ,


Song of The Month – September

   Пуснато от: Silentium   в music, song of the month



Ето един пост със задна дата, ама какво да се прави.

През септември излезе вторият албум на Анатема с преработени техни стари парчета, в по-акустичен вариант… Този път, за разлика от предния, групата си е позволила да направи едно връщане много назад във времето и да посегне на парчета с вокали на Дарън Уайт (първият вокал). Резултатът – една прекрасна и магическа приказка, макар и кратка, която няма как да не отбележа и аз… Сигурен съм, че много от старите фенове, тези, които отричат това, в което групата се превърна с албумите от Alternative 4 нататък, ще подемат вой от възмущение, но… Такъв е животът :Д

Затова и септември месец песен е:

Етикети: , ,


Anathema Live in Bulgaria (2010)

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Едва ли има нужда да Ви представям кои са Anathema, каква музика правят и да се опитвам да преразказвам историята им. Който ги знае, е много наясно за какво става дума. Който не ги е чувал, не е сега моментът да бъде образован. Преди десет дена английската формация изнесе концерт в родната ни столица – първият концерт в България, след толкова дълго време чакане и предишни неуспешни опити. Причината, поради която моето ревю на това събитие се бави, е колкото простичка и тривиална, толкова и значима (за мен и единствено за мен) – точно на тази дата, но две години назад, аз за първи път се докоснах до красотата на Anathema наживо в Солун. Точно преди две години една от скромните ми мечти се сбъдна. Тридесети ноември 2008ма година се превърна (и все още си остава) в едно от най-значимите и невероятни събития, на които съм имал удоволствието да присъствам. Именно поради това тръпнех в очакване още от момента на обявяване на концерта. Можеха ли да Anathema да избутат предишното си изпълнение от върха на класацията и да окупират и двете челни места?
Имах своите съмнения, признавам си. Фактът, че залата се оказа изцяло със седящи места, не помагаше въобще за повдигане на очакванията. Но може би така се получи и по-добре.
Подгряващия изпълнител не искам да коментирам, защото за първи път чух точно тази вечер – Петер Карлсен. Човекът поднесе няколко нежни и красиви изпълнения, последното, от които са членовете на групата. Точно в девет часа като по часовник Anathema започнаха своя близо три часов концерт; три часа, които минаха като петнадесет минути. Много рядко ми се е случвало да си мисля, че са минали 20-30 минути, а в крайна сметка да се е изнизало толкова много време. Защото, ще го кажа много просто и ясно, Anathema са ОГРОМНИ! Още с първите акорди на Thin Air и плахото запяване на Винсент, публиката избухна. Хората станаха на крака и повечето на седнаха до самия край. Температурите рязко и бързо се покачиха, а гората от ръце на ордея нито за момент. Групата, както и беше обещала, започна смело с последния си албум “We Are Here Because We Are Here” и поднесе четири песни от него. След, което публиката беше разходена буквално из цялото двадесет годишно творчество и нищо не ни беше спестено. Който е бил по-подобен род концерти, много добре знае как се държи българската публика, а тук тя надмина себе си. Групата, едва ли някой може да се осъмни, остана повече от очарована. Даниел Кавана вече два пъти гостува при нас и със сигурност им е разказвал на останалите какво могат да очакват… обаче, струва ми се, те усетиха за какво става дума от първа ръка. Дали са преувеличавали или не като казваха, че ние сме една от най-шумните публики и това е един от най-силните им лайв изпълнения, не е много ясно, но поне звучаха откровено. А каквото момчетата (и Лий Дъглас, разбира се) даваха от себе си, публиката връщаше десеторно. Смея да твърдя, че рядко може да се случи звук и вокал да останат заглушени, било то и за секунда или две, от пеенето на тълпата (не, тук не става дума за свирене и викове, а за пеене на текста на песента :)).
И като стана дума за звук и вокал… Зала “България” определено се оказа няколко класи от пропадналите клубчета и други подобни зали, в които съм бил на концерти. Не мога да коментирам дали от всяка една позиция е било така (макар да мисля, че отговорът е положителен), но там, където се бях позиционирал аз, озвучаването беше просто перфектно. Гласовете на Винсент и Лий бяха ясни и отчетливи, а музиката повече от прекрасна. Нямам нито музикален слух, нито съответното образование, че да коментирам отделните елементи, но като цяло аз съм доволен.
Все пак, нека се върнем на атмосферата, защото тя е неотлъчна част от (чара на) Anathema. Красота, изящество, болка, тъга, радост – цял един спектър от емоции, събран в рамките на няколко часа. Английската група никога не е била само музика. Тук личното отношение е неизбежно. Нужно е да почувствате музиката, а когато още над хиляда гласа около Вас припяват с пълно гърло

Somehow I knew you would leave me this way
Somehow I knew you could never, never stay
And in the early morning light
After a silent peaceful night
You took my heart away

заедно с Вас… само и единствено тогава можете да оцените пълното съвършенство на това усещане. Независимо дали чувате

And it Feels Like I’m Flying Above You
Dream That I’m Dying To Find The Truth
Seems Like Your Trying To Bring Me Down
Back Down To Earth Back Down To Earth

или ритмичните пляскания в такт с мелодията на хората наоколо, знаете, че това е нещо много лично и много силно. Който успя да се докосне до тази магия; който беше там и пя заедно с групата; който почувства тази незабравима емоция и е запазил поне частичка от нея в себе си; той знае какво е да си жив.
Разбира се, за мен сравнение с предишното шоу просто е неизбежно. Но нека преди това да споделя, че това беше КОНЦЕРТЪТ НА ГОДИНАТА. Anathema за пореден път доказаха защо са една от любимите ми групи. Изпълнението им в София се нарежда на второ място в личната ми класация след… Anathema 😀 Няма как да не призная, че солунското шоу беше по-добро в едно единствено отношение – беше първото. Може да се каже, че двете дори застават едно до друго. Тук беше по-лично, по-чувствено, по-истинско, по-красиво. Но най-важното – беше на българска територия. Друго си е да гледаш една от любимите си групи на собствен терен и те да поднесат нещо незабравимо и запомнящо се, а и най-важното е, че и те се изкефиха максимално.
Няма да крия силното си желание да дойдат отново – било заедно, било по отделно. А дотогава “hold on please”…

Етикети: ,


Anathema Live in Thessaloniki, Greece

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Дори нямам идея как да започна. Но едно нещо е сигурно, няма да мога да предам дори една стотна част в тези редове от това, което преживях тези два часа и половина в Солун в неделя вечерта 🙂
Дълго време се чудех дали въобще да ходя на този концерт поради ред фактори, като най-големият беше недоспиването (все пак в събота вечерта бях на един концерт, не мога да спя много много във влакове и така нататък), но в крайна сметка адски много се радвам, че отидох. Дори останах изненадан как неделята не ми се спеше и чаках с огромно нетърпение да се добера до въпросния клуб, който се намираше на около 19 километра извън Солун. Тук искам да спомена, че организацията им беше на много високо ниво. Автобуси ни взеха от центъра на града и след концерта си ни върнаха обратно (даже ние се възползвахме от по-специално отношение, но за това малко по-надолу), имаше списък с имената на всички, които си бяхме запазили билети по мейла и не чух да е станала нито една грешка (може и да има, но аз поне не чух за такава) с тази приемане на доверие – запазване на билети процедура.
Подгряващата група не искам въобще да я коментирам. Представиха се по-добре отколкото си мислех, но пък свириха малко повече отколкото ми се искаше хаха… Направиха кавър на Teardrop на Massive Attack и мога да кажа само, че вокалистката им има още доста да тренира докато изглади гласа си и достигне висотата на Елизабет Фрейзър.
Вече пет минути минаха след като написах горното изречение и се чудя какво да напиша сега. Нима мога да кажа нещо, с което да предам красотата в музиката на Anathema? Групата направи просто уникално шоу от близо два часа и половина, след което останах буквално без крака и чак се задушавах към края от викане и подскачане 🙂 Изпълниха много повече песни, отколкото очаквах, като в това число и доста стари неща като Sleepless да речем. Песните на Anathema са наситени с огромна доза емоционалност, която на сцената си личеше. По време на Angels Walk Among Us имах чувството, че Винсент щеше да се разплаче направо… очите му сякаш дори се насълзиха на няколко пъти. Във въпросния клуб сигурно имаше над 100 българи (от около 600 човека), което си беше много солидно число и повярвайте ми усещаше се хаха 🙂 Или поне в нашия ъгъл (леко в дясно от средата, на половин метър пред сцената) се усещаше адски много, защото всички (към 10-15 човека) викахме, пяхме и скачахме повече от гърците около нас. Самите гърци наоколо не си даваха чак толкова зор, макар да имаше няколко изключения, но повечето се наслаждаваха по друг начин на музиката. Но като цяло публиката си се представи повече от подобаващо. И все пак… българите сме друго племе просто. По едно време басистът на групата обърна микрофона точно към нас, защото въпреки силния звук (който беше доста добър в интерес на истината… нищо общо с нашите клубове :Д), се чувахме адски силно… А и ако бях на мястото на гърците, определено бих се почувствал тъпо ако в края на концерт групата, която гостува, отправи специални поздрави към феновете… от друга държава :ДД А Винсент направи точно това след последния бис… Имаше специални поздрави за всички български фенове в залата и обещание, че ще дойдат в София (дали ще го направят е друг въпрос :Д)… Как да не се почувстваш яко просто?
Сет листата ми е доста размазана и не помня вече какво точно изпълниха и какво не, какво на мен ми се е искало да чуя, но не съм… Но те и като цяло доста я размиха сами и не мисля, че изпълниха нещата точно в реда, в който бяха по листчетата пред тях. Имаше и доста вмъкнати неща между и в песните, които придаваха доста интересно звучене на познати неща (като например краткото изпълнение на Another Brick in the Wall в стил Closer – в смисъл вокалите). Това, което си спомням на прима виста са Lost Control, Fragile Dreams, Angelica, Sleepless, Angels Walk Among Us, Closer, One Last Goodbye, Flying, Panic, Judgement, A Natural Disaster, Far Away, Parisienne Moonlight, Deep и още и още (последния бис беше Confortambly Numb).
И тъй като на мене Anathema са ми една от любимите групи (а след този концерт се издигнаха много по-нагоре в класацията ;Д), няма как да ви опиша всичките емоции, цялото това изживяване. Ако си имате много любима група и сте били на техен концерт (и те са се представили невероятно), ще ме разберете за какво говоря. В противен случай ще е трудно. Защото това не беше просто концерт, това си беше незабравим спомен, това беше уникално изживяване, което въпреки жестоката умора и липсата на сън, не исках и не исках да свършва 🙂
Определено искам пак!!!! Винсент беше просто невероятен на сцената!
Не мислех, че след Diary of Dreams ще посетя по-добър концерт толкова скоро, но ето, че и това се случи. Концертът на Anathema беше един от най-уникалните, най-незабравимите и най-страхотните концерти, на които съм бил. Това беше КОНЦЕРТЪТ! 🙂
И тъй като за нас нямаше места в трите автобуса, които трябваше да ни върнат обратно в Солун, се наложи да чакаме един да се върне. Това ни даде златната възможност да забележим, че Даниел Кавана е излезнал (само той) и раздава автографи. Снимахме се с него и той се подписа на билетите. Какво повече да иска човек? 🙂
Мисля, че още дълго ще слушам Anathema 😀

Етикети: , ,


Hindsight by Anathema

   Пуснато от: Silentium   в music, releases



Мина известно време, откакто въртя новия “албум” на британците от Anathema и доста се чудех дали да пиша нещо за него или не. Причините, поради които се чудех, бяха, че все пак това не е чисто нов официален албум, а компилация от стари песни – преработени в полу-акустичен вариант. Има реално само едно ново парче. Ето и трак листата:

01. Fragile Dreams
02. Leave No Trace
03. Inner Silence
04. One Last Goodbye
05. Are You There?
06. Angelica
07. A Natural Disaster
08. Temporary Peace
09. Flying
10. Unchained (Tales Of The Unexpected)

Но пък след като го преслушах 6-7 пъти си казах, че няма как да не напиша нещо. Все пак това са Anathema, а и това се оказа един просто страхотен албум. Всеки, които е слушал последния албум A Natural Disaster, веднага ще разпознае стила. Няма нещо ново. Няма нещо революционно. Бандата продължава да твори лиричен, бавен и тъжен атмосферичен рок, който може да ви отнесе в една друга реалност направо. Гласът на Дани Каванах никога не е звучал по-чувствено и в същото време толкова тъжно. А добавянето на виолончело към песните ги прави направо божествени. Изпълненията на Angelica и Inner Silence примерно са просто… убийствени 🙂
С други думи, Anathema се завърнаха и са по-добри от всякога. Сега очакването на нов албум, с изцяло ново съдържание, който трябва да се появи по-късно тази година, става още по-голямо. Групата все още не се е изчерпала и има какво да покаже (да се надяваме :Д)…
Лична оценка: 8/10

Етикети: , ,