Архив на категория: ‘thinking…’

Against All Odds

   Пуснато от: Silentium   в thinking...




Докато аз се забавлявам на разни метълски концерти (надявам се до края на седмица и кратък обзор да успея да драсна), които бяха жестоко оплюти от разни “разбирачи” и боготворени от истинските ценители, интересни неща се случвали по света и у нас, в частност у нас. Тези изминали няколко дена чета аз из родното ни блог пространство за интересен случай. Дълго време се чудих дали въобще си струва да казвам каквото и да е по него, защото моя блог и без това се посещава от 3-4 души и още толкова случайни минувачи, но това не е толкова важно.
Да, сигурен съм, че всички са се досетили, че става дума за книги… за четене на книги… за четене на книги онлайн… за читанки… за chitanka.info да сме още по-точни. 😉
Лично аз сайта го знам от няколко години (2 или 3 поне), а напоследък доста често ми се случваше да отворя някоя книга от там и да чета в офиса по време на почивка. По този начин успявах да отметна от камарата си книги, които имам за четене в къщи. Освен това ми се е случвало да се чудя някоя книга става ли за купуване или не, да се разровя, да прочета 1-2 глави и да преценя дали искам да си дам парите или не. Но не това е важното. Не мисля, че има човек, който да не харесва този сайт (освен обидените “интелектуално”).
Както казах, доста статии изчетох из блоговете и това, което прави най-силно впечатление, е наглостта и “грубостта” на главните действащи лица a.k.a. злодейте във въпросното действие. Като под злодеи поставяме всички, които са взели страна против нашия протагонист – това са разни държавни служби и служители; това са издателства и дружества, които се чувстват жестоко ощетени от загубата на продажби. Но то нормално, влезте им в положение, криза е! И те душа носят! Също да не забравяме и всички незнайни и тайни скрити персонажи, които обикновено дърпат конците зад завесите. Както се казва, настъпиш ли лъва по опашката, лошо ти се пише!
Аз от право не разбирам, както и много от законите не знам. Прочетох всички извадки, които бяха посочени и, приемайки, че те са достоверни (а то няма причина да не са), то какво излиза – че правителството, което уж трябва да защитава и спазва законите на дъжавата, която управлява, си затваря очите и… си бърше ръцете в мръсна кърпичка. Но какво пък толкова – един мизерен сайт, някакви си смотани книги.
И все пак, шегата настрана, имаше много хора, които не знаеха за този сайт, а боп групировката такава жестока реклама им направи, че и да си платят хиляди левове, пак нямаше да могат да я получат. Прочетох множество коментари от човечета, които твърдяха, че досега не са били чували за подобен сайт, но вече са му фенове и много им е харесало. Евала!
Разбира се, читавите опити за защита бяха тотално пренебрегнати от антагонистичните персонажи, които предпочетоха да изкарат мръсните ризи на “неграмотното” ни общество, защото не можеха да намерят един смислен довод, с който да защитят и/или оневинят постъпката си. А когато не можеш да измислиш смислени доводи, най-лесно е да обиждаш директно или индиректно (макар вторият подход да е поне по-интелигентен).
И в крайна сметка цялата тази операция, ако можем да я наречем така, си личи що за фарс е още от самото си начало с това “филмче”, което е имало явно за цел да покаже подвизите на набедените за рицари защитници на българското и святото.

Аз лично страшно много харесвах и уважавах този сайт и пожелавам на създетелите му успех в борбата със злото и дано скоро успеят да се завърнат – под една или друга форма. А за по-нетърпеливите, който търси, намира, както е казал умният. Сайтът го има не на едно или две места, а също така може да свали и от залива на пиратите 🙂

Етикети: ,


Past Tense

   Пуснато от: Silentium   в thinking...



Тези дни се случи да прехвърля старите постове, от самото начало на блога, още от края на 2007 и началото на 2008 година. Къде от скука, къде от чудене какво да правя, къде просто, защото исках да си припомня разни работи – било то добри или лоши. Направих една бърза съпоставка наум с постовете си от последните няколко месеца и определено забелязвам огромната разлика. Истината е, че едно време пишех повече за себе си. Използвах блога точно за това, за което го възприемах тогава – личен дневник (да, точно като този, който хората си държат в чекмеджетата под формата на измачакана и изтормозена от времето тетрадка). Но пък и от друга страна преди години самото понятие блог нямаше идеята, която се е разпростряла като чума сред интернет пространството.

Едва ли много хора си спомнят някои от първите сайтове, които предлагаха подобни услуги (още преди понятието блог да се наложи дори) като лайвжурнал да речем, който преди 5-6 години беше нещо коренно различно от това, което е сега (и най-вече нямаше толкова много гнусни и досадни реклами и платени услуги). Сега вече са повече от мравките върху парче храна, изпуснато до мравуняк. В днешно време е модерно да имаш блог и да пишеш в него информативни и/или интересни статии, които хората да четат и да коментират. Блоговете неуморно се борят за едно по-високо място в българското блог пространство (интересна дума, нали?) и непрекъснато се появяват все нови и нови блогове, които поднасят едни и същи новини, просто преразказани по различен начин (къде по-добре, къде по-зле).

Спомням си как преди много време някой “умник” тип Сиромахов беше наплюл много жестоко блоговете в обширна и не особено съдържателна статия (няма начин да я намеря така или иначе), в която се твърдеше, че именно те (блоговете) пълнят интернет пространството с глупости и ненужен спам (говорим най-вече за личните блогове). Един вид, че прецакват сериозно резултатите при search query-тата и сред първите страници излизат неща, които най-малко ти се иска да отвориш, спрямо това, което си търсил. Чудно ми е какво ли би казал сега този същият индивид.

Но аз се отклоних от основната си идея, която е моят блог. Другите не са важни в момента :Д
Както вече казах (следва recap), личните постове постепенно и много осезаемо намаляха за сметка на разни други такива, които и без това никой не изгаря от особено желание да прочете. Не че нещо от това ще се промени де, нямам намерение да пиша постове от рода на 1-2 изречения, както съм правил преди, но все пак… Просто напоследък ми липсва самото желание да пиша май. Седна ли веднъж, няма спиране (както сега, примерно), но целта е да седна и да започна.

Определено ми се въртят разни неща из главата, но не е ясно кога и как ще се случат… но ще се случат, трябва да се случат… А за начало си търся спонсор, който не изгаря от желание да си получи парите обратно ;ДД


aiN’t Music fAirytale

   Пуснато от: Silentium   в thinking...



Главните букви не се поставени поради правописна неграмотност :Д

Всъщност още вчера ми се искаше да драсна няколко реда, но поради (да го наречем до някъде) афектираност реших да не се занимавам, че само лоши неща трябваше да пиша. И под лоши да се разбират все нецензурни изрази. По-късно обаче ми мина и сметнах, че няма нужда. Толкова се изписа, а и толкова още се очакваше да се изпише, че едва ли щеше да има нужда от пореден пост по тази тематика (макар в този случай колкото и да са, пак няма да се достатъчно… за съжаление). За какво става дума ли?
Говорим си за “прекрасната” новина в последния момент за отменен концерт на шведската група Katatonia. На техния сайт можеше да се прочете съобщение, че поради неизпълнени задължения от страна на местния промоутър, който не е осигурил самолетните билети и такси, всички много съжаляват, но… българските фенове ще духат супата и ще трябва да се надяват (не, да се молят) някой по-сериозен и сигурен организатор да се погрижи някой ден Кататония да стъпят и на родна земя. На сайта на НМА можеше да се прочете, че концерт няма да има и всички билети ще могат да бъдат върнати от мястото, от което са закупени. Интересното е, че един познат точно снощи, в 17:30 (по негови думи, а той няма причина да лъже, защото не знаеше, че е отменено дори събитието :Д) си е закупил хартийка от касата на улица “Опълченска”. Също така се оказва, че билетите, които са закупени онлайн и чрез куриер, също ще трябва да се предават на същото място. Аз искам да попитам нещо друго в такъв случай: Какво прави човек от която и да е част на източната част на България? Ако притежава билет от 30 лева, на него само пътните са му два пъти повече и едва ли ще си вдигне задника, за да дойде до София и да си вземе обратно даденото. То дори на мене от Пловдив до София и обратно пътните ми са около 20-25 лева в зависимост от транспорта, но дори и най-евтиния вариант не оправдава идеята. В такъв случай излиза, че тези пари са си чиста печалба за НМА :Д Тъпо, ако питате мене!
Но да оставим това на страна. Концерт на Кататония няма да има. Колкото и да ние мъчно, колкото и да се ядосваме, колкото и да псуваме организаторите от Нова Музикална Агенция, фактите са си факти. Но ето, че не са минали и 24 часа от тази издънка, за която все още никой нищо не казва, и нова се появява. Както повечето знаят, освен Katatonia, НМА се удряха в гърдите и като организатори на концерт на една много по-любима на мене група, а и на много българи – Anathema. Датата на това събитие е на Гергьовден, след по-малко от месец. Ако човек погледна официалната страница на групата и техния майспейс, може да ни открие все още там. Човек сега ще се запита къде е проблемът тогава. Много е просто – турски сайт за продажба на билети е пуснал такива за същия ден в Бурса. Може пък и те да са се объркали или да лъжат нещо турските фенове. Все пак Anathema имат концерти там през следващите три дена. Ако обаче погледнем и на сайта на НМА ще открием, че линкчето за онлайн закупуване на тези толкова ценни хартийки (смешен израз, ама кефи :Д) вече не е активен (има само картинка), а линк към формата за поръчка чрез куриер е напълно премахнат! Какво може да ни говори това? Че май отново ще го издухаме и няма да видим и британците на родна почва.

Все още обаче от страна на НМА няма нищо. Пълно мълчание и неведение. Дори съм сигурен, че ако човек отиде до касата им, ще може да си закупи билет за Anathema. Можем да се надяваме те да опровергаят тези гадни слухове, но след това, на което трябваше да съм в момента, но и което не се състоя, нещо ми подсказва, че просто агентите на английските легенди са се усетили на време и не са си губили времето напразно.

Сега, като за последно, ми се иска да завърша с нещо, което написах и в събитието за концерта на Katatonia. Истината е, че фенът не го е грижа кой е крив и кой е прав. Поне на мене не ми се слушат извинения и безсмислени оправдания. Когато причината е реална и наистина основателна (да вземем за пример отложения концерт на Paradise Lost преди няколко месеца, за съжаление пак организиран от споменатите и отново не минал без подобни ексцесии), феновете ще намерят начини да простят и забравят. В такива моменти те са длъжни. Но когато получават големи обещания, а получават голям и подигравателен среден пръст… тогава вече прошка няма. Още повече, че това се случва толкова често. Не че биха забравили, но поне им дайте време да смекчат яда :Д
Та, както казах, кой е крив и кой прав е без значение – важен е фактът – концерт няма да има, защото Някой не си е изпълнил поетите задължения. Ако не можеш да платиш, не обещаваш. Не е толкова просто, знам, но на теория си е така. Човек си прави сметките предварително.

Сега вече каквото и да обещаят тези хора, че ще доведат, кой ще им повярва 🙂 Пък и да видим какво ще се случи този път. Историята на НМА в това отношение е по-дълга и от на затворник с доживотна присъда за дребни престъпления.

И като за финал, вече наистина, НМА не трябва да горят в Ада, те трябва да горят пред феновете си 🙂 То вече не е за ядосване… за смях си, за наша сметка, разбира се. А НМА са си за съжаление… или това сме ние? Хм…

Етикети: ,


Once a loser…

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



… always a loser 😀

Безсънието понякога може да доведе до много добри идеи; да се родят гениални мисли от просто чудене с какво човек да си запълва времето. В моя случай обаче май води единствено и само до губене на последното. Щом в момента не ми се гледат филми, не ми се гледат анимета, не ми се четат книги, не ми се играят игри… Само рефрешвам фейсбука, че си нямам по-добро занимание. Гледам клипове на Oomph! и се чудя с каква глупост да запълня rss feed-овете на горките хора, които са направили грешката да добавят моя :Д
Но вече наближава два часа, не ми се спи, а и не е ясно какво ми се прави. Не е безсъние в медицинския конктекст, но до едно 3-4-5 часа не мога да заспя, а… 8 трябва да стана. Разбирате сега защо това малко ми пречи :Д Най-якото е, че цял ден ми се спи, заспивам на стола в офиса, но като се прибера и… всичко ми минава :Д

Тия дни се замислих и стигнах до интересни изводи за мене си. Февруари месец, макар и да не е свършил, поднесе много интересни обрати в моя… хм… живот. Мога смело да заявя, че както достигнах най-ниската възможна точка за моите разбирания за ниско (според обстоятествата), така и една от най-високите. За съжаление обаче високата е в следствие на ниската и, ако не беше втората, нямаше да я има и първата. Грозна ирония, но… Не може всичко да е перфектно. Може да се каже, че е време за промяна, че е настъпил момент, в който е добре да се замислим струва ли си или не това, което правим (колко философски звучи само ;Д). Истината е обаче, че всичко това са глупости. Майната му на всичко и всички ;Д Не е това идеята. Вярно е, че не мога да се позная и сякаш се гледам от страни като на филм, но… очевидно си е моят филм и нямам намерение да ползвам дубльор дори за най-опасните сцени.
Таня ме попита откога и защо… Отговор няма! Няма и да има! Няма смислен отговор; няма каквато и да е причина, с която да мога да го обясня и/или извиня това, което правих миналия петък :Д А добре, че не бяха да видят по-миналия :Д Бавно, но славно надолу…

Сега за този уикенд въпросът е Hypocrisy? 😀 Или пък Marylin Manson парти? В Пловдив определено не ми се седи, а на двете няма как да отида, защото няма къде да прекарам неделята в сън и възстановяване за следващата вечер… а обратно до вкъщи и пак към София няма да направя :Д
Decisions… Decisions! Има време де, ще го измислим, както обикновено.

Тези дни трябва обаче задължително да се средоточим над www.gothic.bg и новата версия, защото в понеделник – жив или умрял, тя трябва да стартира 🙂
Бих Ви пожелал лека нощ, на тези, които смело сте изкарали до края (или просто хитро прочели последния параграф), ама си падам малко егоист. А щом аз няма да спя, защото да Ви доставям удоволствието и на Вас :Д

И като за завършек:


The Book of Skulls

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



bookofskullsПо долният откъс е глава 15та (цялата), която е от гледната точка на Оливър – един от четиримата главни герои в книгата на Робърт Силвърбърг от заглавието на поста. За тези, които не са чели книгата, ще уточня набързо, че всяка глава се разказва от първо лице и представя перспективата на един от четиримата младежи. Води се научна фантастика или поне Бард са я издали като такава в част от поредицата си за фантастика. Да де ама аз не видях никаква научна фантастика тука (освен ако не броим идеята за безсмъртието, но това ми се струва по-скоро като тема на теологията и всички, които обичат да говорят за вечен живот)… Самата книга представлява пътуването на четиримата (първата половина) към “манастира” на братството на черепа, подлагането на изпитанието и… развръзката, която лично мене не ме впечатли, защото беше очаквана и сякаш исках нещо повече да се случи. Но предполагам, че зад всичките тези сексуални теми, които бяха засегнати, идеята е да се проследят вътрешните борби на младежите, техните тъмни тайни (всеки си има поне по една) и вярата им в това, което правят. Разбира се, всичко се гради около деветата мистерия, която гласи:

„Деветата мистерия е тази: че цената на един живот трябва винаги да е живот. Знай, о, Знатнородени, че вечностите трябва да се уравновесят със смърти, и поради това те молим предопределеният баланс да се съхрани с охота. Двама от вас ние се наемаме в своето лоно да вземем. Двама трябва да отидат в мрака. Тъй както живеейки, ежедневно умираме, тъй и умирайки, ще живеем вечно. Има ли един сред вас, който ще откаже вечността заради своите братя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на себеотричането? И има ли един сред вас, когото другарите му са готови да принесат в жертва, та да могат да проумеят смисъла на изключването? Нека жертвите сами се изберат. Нека те определят качеството на своя живот чрез качеството на своята кончина…“

Не мога да кажа, че книгата ми допадна особено. Нещо в всичките тези истории за гейски неволи, младежки проблеми пред сексуалното изпитание, мисли за разврат и самолюбие, прекалено много повторения на едно и също поведение под различна форма. Различните персонажи сякаш бяха един единствен с различно минало, което до някъде е нормално, защото са тласкани от една-единствена цел. И все пак… Очаквах нещо свърхествествено или поне фантастично… Може би и затова останах леко разочарован. И не ме разбирайте погрешно, засегнатите проблеми по никакъв начин не ме смущават или пречат, да не говорим да отвращават. Дори напротив… Но просто сигурно от 270те страници, едно 150-170 бяха запълнени с подобни неща. Едни и също неща, но разкази по различни начини през различни гледни точки…
И все пак, имаше и интересни размишления по темата за безсмъртието, които малко или много ме държаха в интерес до края… нищо, че не се случи абсолютно каквото и да е. А и самият факт, че сега говоря за нея, е достатъчно показателен :Д

Прочетете целия пост »

Етикети: , ,


Overtime

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Шест часа минава (отново), слънцето бавно, но сигурно се опитва да си проправи път сред мазните и черни облаци в небето… и ние седим смело пред компютъра слушаме едно от двете добри парчета в албума на Skold vs. KMFDM и се опитваме да пишем. Нямам идея какво по-точно. Може би каквото излезне. А може би просто си драскам някакви глупости колкото да убия времето… И аз не съм много сигурен. Последните два поста, които писах по това време (рано сутрин) и в подобно състояние, така и не видяха бял свят (един е private, а другия затрих), но този може да има по-голям късмет :Д Истината е, че днес отново (последните няколко излизания ми стана навик) похаричих около 50 лева (повечето случаи малко над, а не точно или под тази сума), размазах се от кеф и за първи път от много време не исках да се прибирам. Признавам, че отново (за пореден път) (а, почна и второто яко парче от този албум – най-доброто в него) не успях да се напия, но вече ми хванах цаката да пия цяла вечер без да се напивам като едно време и в същото време да ми е супер весело и… да съм такъв, какъвто на мен ми се иска, но не и да достигаме до една много неприятна фаза :Д Но не това ми беше мисълта. Идеята е, че май вече е време да си намеря някаква приятелка. Знам, че може да прозвучи грубо (ама аз и никога не съм твърдял, че съм някаква нежна, културна или добра личност все пак), ама ако си имам жена до мене, ще имам някакво извинение да си тръгна по-рано (а аз винаги съм се съобразявал с желанията на човека до мене – не е ли така, кажи сега? :Д), няма да харча чак толкова пари за пиене (това е спорно де, но все пак) и съм сигурен, че много неща ще са коренно различни… в много аспекти… Но, ще видим… Работим по въпроса :Д Ето… причина… симулирана, измислена или реална? :Д
И до Варна ми се ходи, ама да видим кога и как ще съчетаем нещата :Д

Етикети:


On/Own

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Това си е един от онези “мои” постове, просто да преупредя 🙂
Всичко си има начало и евентуално (за да има начало) достига до своя логичен (или неизбежен) край (а може би завършек звучи по-добре). Ако всяка мисъл можеше да изказва собствено мнение и имаше свои мисли, нямаше ли да настане хаос тогава? (като всяка нейна мисъл ще си има свои мисли, те от своя страна също ще си имат свои, и така до безкрай). Но този въпрос е без значение когато никой не се интересува от него. Всъщност не е ли така с всяко едно нещо? Ако никой не се интересува от него, то има ли някакво значение? 🙂
И все пак има мисли, които по принцип са ненужни, никой не ги иска и не се интересува от тях (по-скоро ги избягва, да си кажем истината), но въпреки всичко те правят невъзможното, за да привлекат вниманието върху себе си. Заспали за известно време, те се събуждат като зверове в търсене на плячка, гладни и свирепи. Опитваш се да ги изгониш, да не им обръщаш внимание, но някои неща не могат да бъдат победени (или просто ти си прекалено слаб?). Наистина бяха погребани за известно време, сякаш завинаги, но нищо не е вечно, както се казва. Мисля, че точно онази разходка до Котел успя да ги събуди… Curse you, demons! 😀
Dark times await us!

Поздрав за всички с My Dying Bride – The Deepest of All Hearts 🙂

Етикети:


Away With You

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking..., writings



Понякога, когато човек се опита да погледне назад или да направи опит да се обърне, може само и единствено да се нарани. Образно казано, разбира се. Не че буквално може да му се схване врата или пък да го счупи направо в опита си да надникне зад лявото си рамо отдясната страна. Не в това е идеята обаче.
Времената също се менят бързо, а хората могат да бъдат във възраст, в която всичко е прекалено динамично и един ден всичко е бяло, а в другия сиво, след което да премине през черно и да се върне към цвят слонова кост да речем 🙂
Снежинките може и да се трупат, но те се топят прекалено бързо и независимо колко могат да бъдат красиви, те рано или късно (по-скоро прекалено рано) умират. Разбираш какво ти е трябвало и за какво си мислил едва когато мисълта вече е толкова далече, че ти е трудно да достигнеш до някакво разумно и рационално обяснение. “Аз защо въобще си мисля това?” Наистина, защо!
Отговорите на въпросите, които могат да бъдат поставени, биха звучали добре, само ако самите въпроси бъдат произнесени гласно. Но това никога няма да се случи. Шансът светлина да премине там, където най-малко е вероятно това да се случи, си е малко вероятно. Все пак щом нещо трябва да бъде така, то в крайна сметка си е така. Ка, както казва Роланд в една книга на Стивън Кинг.
И нека бъде светлина! А след това, щом всички и се нарадват, нека някой я изгаси, защото не всички харесваме светлото 🙂 Може би така е по-добре за всички. Всъщност всички представляват цяла общност от един човек или едно цяло по-скоро. А това цяло може да бъдат много. Те просто са с един общ разум, с едно общо тяло, те са едно цяло. А може и това да не са. Никой никога няма да разбере.
Цялото по принцип бива неразбрано от индивида. Всеки иска да бъде уникален сам по себе си, но никога няма да бъде, защото цялото това е той и той е цялото. Не можеш да бъдеш отделен от цялото. Можеш да се движиш по ръба, но никога няма да паднеш в пропастта. Всичко друго е просто опит за отчуждяване. Малко безсмислен…
И нека бъде мрак!

Етикети: ,


Vacation

   Пуснато от: Silentium   в day/night, thinking...



Отпускаааааааааааааааааааааааааааааааааа!
Така де… трябваше да го кажа на висок глас :Д
Една седмица без гугъл, без вискомп, без… немци и французи (за който не е разбрал, от един месец вече работим и на територията на Франция)…
За днес, като за първи ден от едно седмичната почивка (мда, само една седмица е, защото не знам дали няма да ми трябват дни за университета, та реших да съм по-пестелив тази година :Д), съм изправен пред сериозна дилема. Какво да правим?
а/ Рожден ден на Боян в Пловдив – много алкохол (и то безплатен, хехе), много пияни маймуни (от един момент нататък)… Кръчми, барове, зверско напиване и въобще супер яко прекарване 🙂
б/ Концерт на Министри в София – имам си билет от известно време за него, но това не е фактор… – блъсканица с куп непознати, малко сдухано настроение, по-малко пиене, разходи, ще видим Министри на живо (и за последно), цяло нощ будуване и наливане с алкохол в клуб, разходка с влак обратно :Д
Човек да се чуди какво да избере! Истината е, че все още го обмислям и всичко зависи от едно събитие… Ако то се случи и се случи както аз искам, ще изберем вариант 2, но ако не се случи или не се развие както на мене ми харесва, ще изберем вариант 1. Както се казва, ще оставим съдбата да реши :Д Просто ми е любопитно… Освен това споменах ли, че в нас няма да има никой утре вечер, а вероятно и в неделя :Д
Избори, избори… Ще почакаме до утре, до към 14-15… ако дотогава не се случи нищо, значи остава вариант 1… и аз ще си имам нескъсан билет за концерта (кой като мене :Д)

Етикети:


Watermelons

   Пуснато от: Silentium   в thinking...



Какво би било ако човек имаше 3 глави да речем. Другите две да излизат под лек ъгъл от рамената му. Всъщност това не беше въпрос (затова и няма и въпросителна накрая). Беше по-скоро факт или мисъл. Понякога в опитите си да задържи няколко неща в ръката си, неизбезжно е нещо да падне, ако те са с прекалено голям обем, който не може да се побере в дланта (и около нея респективно). Дали индивидът, който прави опит да балансира, ще се опита да задържи това, което се е насочило към неизбежната си гибел – подът? Или ще го забрави и ще се средоточи върху това, което му е в ръката? С други думи, дали би жертвал едно или две неща за сметка на останалото в ръката му – това, с което може да се справи? Ето това вече бяха въпроси. Но за момента те ще си останат без отгвори, защото всеки човек има различна длан и ръката не е една за всички. Един може и да побере дори до 10 или повече неща, а друг… друг може дори и с едно да има трудности. И все пак понякога човек трябва да направи своя избор и да остави течението да отнесе издуханите “предмети”, да направи компромис и да забрави… Или да забави… Може би някой ден ще има възможност да се наведе и да вдигне обратно падналото. Но в етап, в който ръката му вече е свободна и предишните предмети са вече ненужни (или не са там)…
По-добре е да не се мисли чак толкова за такива неща… Или точно обратното? Кой знае…
Ядат ми се ягоди!