Архив за месец: January, 2010

Lost Weekend

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Сега следва един пост от онези, които “умниците” хич не харесват, защото пълнел интернет пространството с глупости и като си търсели нещо из интернет, разбирате ли, им се появявали купища ненужни резултати. Те (резултатите) водели към подобни постове, които изскачали на по-горни позиции и само им губели времето… Не помня къде го четох това, но някой идиот, който със сигурност си няма друга работа освен да се прави на интересен (колко много хора само се връзват на тези глупости, чак не е истина) ще да го е казал 🙂
Както и заглавието си подсказва, това беше един адски, мега, гига, хипер, ултра пропилян уикенд. Дори ме домързя да слезна долу до магазина да си купя нещо за пиене… Тцтц…
Изгледах около десетина филма, от тъп по-тъп (до сега мисля, че не бях успявал да гледам цели две заглавия, които да оценя с 1/10 за една вечер :Д – това си е рекорд), първи сезон на един сериал и приключвам втори на друг. С други думи не съм мърдал два дена от вкъщи, защото на хората не им се излиза, всички са уморени и искат да си почиват в събота вечер 🙂 Ейнт дат фъни! Анимета и игри реших да оставя на заден план, че да намаля малко бройката на натрупали се филми и сериали на харда и… мисля, че се справих изключително добре. Разбира се, сега се чувствам много по-тъпо от обикновено, а аз си се чувствам тъпо през повечето време :Д
Все пак успях да свърша едно нещо, което беше повече от задължително, а именно да напиша (четири часа ми отне ;д) подробно хауту за работа с новия интерфейс на ключови думи и пращането им на Google Adwords. С други думи как да се извършат почти всички възможни операции и комбинации със скрипта. С което се надявам да намаля поне на половина малоумните въпроси, които ще възникнат сред глупавите ми колеги в Германия.
Това, което обаче не успях да свърша, а трябваше, беше довършването на новата версия на gothic.bg. За съжаление ме домързя прекалено много и ще я оставя за утре. Та се надявам вторник да стартира бетата.
През февруари смятам тотално да игнорирам студа (ако ще да се превърна в ледена висулка) и да посетя партито по случай трите години dark.friends-bg.com (което е през прекрасен четвъртък, та ще последва един изключителен петък на работа :Д) и концерта на Paradise Lost, за който беше ясно, че ще е задължителен. Това ме подсеща, че Нова Музикална Агенция са обявили нещо, което, ако наистина се осъществи (имайки предвид “миналото” на организаторите), ще се превърне в събитието на година за мене. За какво говоря ли? За концерт на британската група Anathema, много ясно :Д Мога само да стискам палци от сега, а на 12ти, като отида до София, мисля направо да рискувам и да си закупя билет. До 6ти май има много време, но…
И след като споделих изключително забавния си уикенд, защото знам колко много хора се интересуват и искат да знаят, е време да се върнем към “прекрасните” филми, защото имам още доволно количество от тях.
ПП: Толкова ме мързи в момента, че не ми се слиза да си взема пакета с бирения фъстък :Д Животът е жесток!


The Book of Eli (2010)

   Пуснато от: Silentium   в movies



Признавам, че като излезнах от кино салона преди два дена, се бях амбицирал да драсна няколко реда за филма. Без да се опитвам да пиша много, просто няколко думи. После обаче ми мина желанието, но след отчайващо тъпите четири филма, които излгледах, реших, че няма да се мъча с повече и ще напиша кратко мнението си.
Искам да започна първо с факта, че трейлър бях гледал само един-единствен път и не бях чел никакви мнения или коментари относно лентата на братя Хюз. В интерес на истината исках да посетя “Сделката на доктор Парнасус”, но колегата нещо не изгаряше от желание (или по-точно приятелката му :Д). Затова от сега нататък, преди да се посети филм, е добре да се изчетат малко мнения. Не, за да се гради някакво предварително мнение, а просто да се създаде представа за самия сюжет.
И като стана дума за сюжет, в “Книгата на Илай” се разказва за един самотен мъж (Уошингтън), който има завидни успехи в боя и над 30 години обикаля в търсене на място, на което трябва да занесе последната останала… Библия. Разбира се, намира се и злодей (Олдман), който много желае да притежава книгата (защото тя е оръжие, сила, власт, бла бла, и с нея ще… владее света, или каквото е останало от него поне) и създава проблеми на нашто момче в опитите му да я опази. Действието е изключително мудно, адски приспивно и досадно (особено началото). В трейлърът можете да видите общо взето всички престрелки и битки, които се случват през сто и двайсетте минути, през които пазим Библията. За сметка на това обаче не са спестявали хвърчащи глави, крака, ръце и много кръв, което ме очуди до известна степен.
Предполагам мене лично ме издразни фактът, че всичко се въртеше около Библията и нещата, които се говореха за нея, които казваха, че тя може да направи, звучаха, а и изглеждаха леко абсурдни на фона на случващото се със света като цяло. Но предполагам това не е толкова важно, защото това е… Библията и тя, разбирате ли, трябва да се опази на всяка цена (все пак е последната останала, както се изразиха във филма), защото е единственото спасение за вече и без това деградиралото и почти измряло човечество. Амин!
Няма какво да си кривя душата, този филм не ми хареса. Не ми хареса основната му идея, не ми хареса мудността и продължителността. Но най-вече не ми хареса абсурдността на финалното разкритие, което аз няма да казвам тук, за да не развалям все пак удоволствието на тези, които се излъжат да го гледат 🙂
Но… винаги има но. Имаше и неща, които ми харесаха. На първо място това беше цялостната атмосфера, която пейзажите създаваха и въобще целият декор. Всичко толкова много напомняше на Fallout, особено с този сиво-зелен филтър в първата половина от филма (към края нещо се позагуби). А на второ място ми се иска да спомена и музиката. Не е нещо, което бих слушал нонстоп с удоволствие в къщи, но сякаш си пасваше перфектно с цялата постапокалиптична библейска притча. И макар филмът да е представян както фантастичен екшън, на мен ми се стори повече като драма. И вероятно някой вярващ дори би харесал лентата, но не и аз… Очаквах много повече от безсмислено пазене на една Библия (и като казвам безсмислено, гледайте филма, за да разберете защо). Гари Олдман и Дензъл Уошингтън се справят сравнително добре, но и те самите сякаш не си вярваха чак толкова :Д
В крайна сметка 3.5/10 е моята оценка, като 0.5 е за музиката и 1.0 за декорите и цялата Fallout атмосфера. Сами си вадете изводи. И ако все пак решите да го посетите, е добре да го направите с минимални очаквания, по-голям е шансът да Ви хареса.

Етикети: , , , ,


For The Sick and Distrurbed by Agonoize

   Пуснато от: Silentium   в music, songs



What the hell is wrong with you?
What the hell is wrong with you?

The way you look, the way you are,
You think you are a fuckin’ star,
The way you smile, the way you talk,
I even hate the way you walk,
You speak of truth when you lie,
It’s even fake when you cry,
You make me sick, leave me alone,
Wake up, get a life on your own.

Fuck you!
I just hate people like you!
Fuck you!
I just hate people like you!

Your world is a lie, your truth is not mine,
Your words don’t hurt,
This one goes out to the sick and disturbed.
This is when two worlds collide,
The choice that we made, you decide,
I’m not the one who eats the dirt,
This one goes out to the sick,
The sick and disturbed.

Don’t stare at me the way you do,
Don’t stare at me, I’m not like you,
I’m not the freak, you’ve gone too far,
The real scum is what you are,
Fuck you and your lies,
Shut up, it’s not advise,
Don’t speak, don’t speak to me,
It’s my life as you can see.

Fuck you!

Your world is a lie, your truth is not mine,
Your words don’t hurt,
This one goes out to the sick and disturbed.
This is when two worlds collide,
The choice that we made, you decide,
I’m not the one who eats the dirt,
This one goes out to the sick,
The sick and disturbed.

Прочетете целия пост »

Етикети: , ,


Two Worlds II Preview

   Пуснато от: Silentium   в games



Миналата седмица на сайта на IGN се появи статия за продължението на една сравнително плюта игра, а именно Two Worlds. Честно казано, на мене ми харесваше въпросното заглавие. Вярно е, че имаше адски много бъгове и незавършени неща, които си личаха от километър. Освен това имаше толкова много места, на които можеше да се прецакаш и да се налага да започваш от начало, че чак свят да ти се завие. Освен това играта можеше да се врътне с около 10-20 процента разкрита карта само.
В интервюто с продуцента Скот Кромие относно продължението прочетох много обещания и дори сякаш усещам някаква мания за величие в думите. Хората едва ли не обещават някаква революция. За съжаление се споменава, че ще се наблегне на конзолната реализация (за PC нищо не се казва :/).
Това, което на мене лично ми направи впечатление, са две неща:
1. Игралният свят щял да бъде 25% по-голям. Който е играл първата част вероятно ще си спомне за какво огромно количество земя ставаше дума там. А сега си представете това с 1/4 повече. :о Дано само не се окаже, че няма нужда да обикаляте дори 1/20 от този свят, за да завършете успешно основната кампания. Все пак разработчиците обещават над 200 часа геймплей, ако поискате. Това навежда на мисълта, че толкова ще получите ако разглеждате и разкривата всичко, но колко ще е ако следвате историята? Но никой уважаващ себе си RPG играч не се засилва сляпо по права линия. Още повече, че в голяма част от ролевите игри трябва да понатрупате малко опит преди да се насочите натам.
2. Системата за надграждане на предметите от първата част тук ще бъде запазена, но… и променена. Именно тази промяна ми хареса. В Two Worlds можехте да комбинирате еднаквите предмети до безкрай като така получавахте нещо супер мощно и здраво. Сега вече ще можете да разглобявате даден меч или броня и от нея да си правите отделни елементи за ъпгрейд. Звучи по-добре, да се надяваме, че ще е и добре реализарано 🙂

Остава да чакаме. Играта се очаква през втората четвърт на тази година, стига да няма забавяне.

Самата статия от сайта на IGN можете да прочетете тук.
Повече за самата игра можете да научите от нейния официален сайт.


Играта си изглежда добре. Ще видим какво ще излезне в действителност 🙂

Етикети: ,


Turn Around

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Преди, като започнах да си лакирам ноктите, хората ме гледаха изключително странно – кой с отвръщение, кой с любопитство – като първите сравнително доминираха над последните. С времето обаче свикваш и дори ти става забавно. Особено като човек погледне неволно към тебе и отмести глава, но, осъзнавайки и асимилирайки в последствие какво е видял, след това рязко се опули срещу ръцете ти :Д
Разбира се, това доведе и до сравнително проблеми сред семейството и, най-вече, приятелите. Сред вторите беше изключително болезнено, защото много от тях спряха да ми се обаждат и да контактуват кой знае колко с мене, като всеки път като се видехме не пропускаха да попитат кога ще спра да се лакирам (под една или друга форма)… Но и с това се свиква, щеш не щеш. Който не иска да ми е приятел, изборът си е негов 🙂
Не че ситуацията е подобна, но до някъде усещането е същото що се отнася до хората по улиците. За щастие поне тук няма да има гореспоменатите проблеми, а дори напротив – повечето дори харесаха новата ми придобивка, за която писах в поста за Германия, а именно това. И все пак, докато вървя по улиците, отново улавям онези погледи, но този път поне любопитството доминира. Разбира се, отново се срещат и погледи на отвръщение, все едно ходя гол по улицата, но… Сега ми дори ми е още по-забавно като гледам глупавите погледи на хората. Ако обаче при ситуацията с лака ги разбирах до някъде (Все пак повечето хора, колкото и да го отричат, са изключително консервативни щом опре до орпеделени… неща – като момче с черен лак на ноктите да речем ;Д), сега определено ми е странно и на мене. Какво толкова има в едно дълго до земята палто? Кожените каишки в предната част? Или дизайна на дрехата, който се разширява от кръста на долу, а не пада равно като шлифер да речем?
Днес дори една патрулка замалко да не успее да вземе завоя навреме, защото и двамата униформени вътре се бяха заблели по мене :Д Както казах, забавно е 🙂 А и най-вероятно и с това ще свикна (макар да си мислех, че съм :Д).


But you fuck one sheep…

   Пуснато от: Silentium   в day/night



You build a dozen roads, but do they call you Connor the road-builder? No. You sire six wonderful sons, but do they call you Connor the child-rearer? No. But you fuck one sheep…

Просто исках да отбележа първи си пост с “новия” интернет 🙂 И това старо ирландско поверие (дали му се казва поверие всъщност? :Д) ми се стори подходящо…
С други думи най-после си прекарах интернет в нас. След десет месеца почти без него, вече и аз мога да се похваля с наличието на нещо, без което не мисля, че хората трябва да живеят ;Д
А с наличието на интернет мога да задвижа куп проекти, за които той бе наложителен… Освен това ще мога да инсталирам и няколко игри, които искат нет по време на инсталацията си :ДДДД
Да живее интернета :Д


Twist

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Експериментът, който започнах и, който предизвика много неодобрителни възгласи около мене, се оказа провал. Чисто и просто пълен и абсолютен провал. Но не защото е труден и не може да бъде осъществен. Точно обратното всъщност. Оказа се прекалено лесно и елементарно за постигане. Не това беше първоначалната идея, за съжаление. Надявах се, че ще има предизвикателство, че ще опитвам да се противопоставя… Ама не :Д Вече няколко пъти без никакви проблеми се справям с елементарната задача… Затова е време да променим леко правилата, време е да направим малко по-интересни залозите. Макар, че като гледам с каква лекота изминаха 19 дена от началото и нито капчица предизвикателство, нещо ми подсказва, че и дори с тези добавки, пак няма да е проблем… Но така поне реално ще има смисъл в цялата процедура и… С постепенното месечно усложняване, може и да стигна до момент, в който всичко ще стане прекалено невъзможно и ще го зарежа… Но ще видим… Нищо не се знае 🙂


Indians in Dusseldorf – The Final Cut

   Пуснато от: Silentium   в day/night



Както и в Холивуд обичат да правят с един успешен филм, и ние се завръщаме с трета част на пътеписите ни до Дюселдорф. Сагата ни вече се превръща в трилогия – може би завършена, а може би не… Но, както вече споменах, дори и да има (изненадваща) четвърта част, аз лично имам усещането, че няма да участвам :Д Но да оставим това на страна. Някои хора знам, че ще очакват този пост, а както и научих, ще досаждат на други, за да им го преведат (:)). За съжаление обаче тази година формата няма да бъде като предните. Няма да се опитвам да преразказвам подробно събитието и предществащите го дни; няма да се впускам в кой знае колко дълбоки подробности и, най-сигурно, ще се въздържа от прекомерно оценяване на персонажите, които взимат участие в тази история. Причините, както научих през годините, а и продължавам (и ще продължавам) да разбирам е, че доста колеги попадат на постовете ми по един или друг начин, ама не си признават… и после кой какво разбрал, как разбрал, как е интерпретирал написаното и прочие… Предпочитам да избегна недоразуменията, защото тази година, за разлика от предните две, нещата бяха малко по-различни (В какъв смисъл? Не уточнявам! :Д).
Гълтаме Колдрекса (с бонбонче, шоколадово, от Своге); автобуса; самолета; наетите коли; БАМ – забързан кадър. Дюселфорф (малко аналогия с култовия „Гепи”).
Всъщност може би най-основният ми проблем в случая беше, че още от сряда бях доста болен – главоболие, температура, болки в мускулите, зверска кашлица, гадене и каквито там симптоми са прилежащи за настинка. (Май само гърлото ми се размина :Д).
Тази година обаче отидохме в Германия сравнително рано (три часа тяхно време си бяхме в хотела), което „изискваше” работни срещи с персонала… Аз лично нямаше нужда да се срещам с който и да е, но… Реших, че задължително трябва да присъствам на срещата на Иво с Марко и по-точно частта, която засяга Висомп2, за да мога да свалям на земята втория и да напомням на първия, че сроковете за всяко отделно нещо трябва да бъдат отделни, а не да се „squeeze”-ват в едно. И тъй като нямам абсолютно никакво уважение спрямо Марко, не ми пречеше да го прекъсвам и да настоявам за своето когато това се налагаше. А при него не е особено трудно да го накараш да се съгласи. Дали ще го спази е друг въпрос, ама само да посмее да не го направи.. един път изпита гнева ни, нека пак се пробва 🙂
За съжаление времето за този човек явно е едно имагинерно понятие, което не съществува в реалния живот (или поне в неговия свят) и по едно време се улових, че блея как вятърът си играе с натрупалия сняг по перваза на офиса на шестия етаж. Забелязах също така, че и Герито смело се бореше с нарастващото желание да заспи на стола си.
Срещата с Марко тотално скапа и без това разклатеното ми здраве и с всяка изминала минута ми ставаше все по-зле и по-зле… и сметнах, че разходките по-късно вечерта могат да бъдат пропуснати…
Черна точка! Черна точка! Черна точка!
Малко хубава музика (албумът In Your Room на Anneke Van Giersbergen & Agua De Annique) кратка нощна дрямка и на сутринта установих, че поне главоболието вече го нямаше… Само кашлицата се държеше смело, но кой го е грижа за нея, нека си вика там… като глас в пустиня.
Признавам си, че бях сравнително въодушевен за този ден. Готик шоп-ът беше най-основната ми цел и спомените ми от миналата година бяха за нещо неземнно и прекрасно. Бях подготвен с много пари за харчене. Зилке версия 2.5 (I guess you will be the only one that will understand what that means :D) се появи към десет часа и… общо взето ми направи подарък – най-ценната придобивка от цялото пътуване. (Thank you! I appreciate it and won’t forget it. I promise to make it up to you when you come in the summer!). Кликнете тук, за да видите за какво говоря.
Готик шоп-ът обаче ме разочарова до някъде. Сякаш миналата година са се отървавали от много стока, която не им е трябвала вече, а между която имаше страхотни неща. Тази година разнообразието сякаш липсваше, имаше много неща, но предимно 2-3 модела и по-много бройки и размери (това прави магазина да изглежда пълен, но не и богат). Миналата беше точно обратното – множество разнообразни дрехи по 1-2 бройки. Много бързо ми стана ясно, че плановете ми за харчене на много пари няма да се осъществят. Но не можех и да си тръгна без да купя нищо. Трябваше да купя нещо, по дяволите! В интерес на истината вниманието ми беше привлечено от нещо, което дори не съм напълно сигурен дали ще успея да приведа във вид, който да ми пасне и колко ще го нося (ако го нося въобще), но пък много ме кефи. Цък тук, за да видите за какво става дума. Струваше адски много пари, но вместо да купя няколко дребни неща, нека бъде едно голямо. Плановете за дискове и аксесоари за играта на gothic.bg също се сгромолясаха с гръм и трясък след като установих, че аксесоари почти и напълно липсват, а дисковете първо нямаха много общо с готик музиката (по-скоро всякакъв вид метъл, но не и готик), и, второ, бяха все стари – един или два албума имаше от 2009та година. Но поне се докопах до limited edition на Nekrolog 43 на Diary of Dreams, което представлява много стилна черна книжка с черен диск на последната страница.
За мое щастие упорството ми да посетим книжарницата бе възнаградено (And you wanted to skip it :D). Първо искам да покажа снимка на това в пълния му размер (кликнете снимката за пълен размер):

А ето тук можете да видите всичко, което си купих (Знам, знам, Пратчет… какво да се прави… ама тия немци имаха адски много, баси :Д).
Смея да заявя напълно отговорно, че това беше най-хубавата част от тази визита, а и се сдобих с няколко неща, които няма от къде да се намерят в България. Разбира се, това нямаше да бъде възможно без любезното съдействие на Зилке, за което още един път благодарности  (А и като се има в предвид какъв студ беше там, колко удобно беше, че разполагахме с кола :Д)
„I wanna leave but they won’t let me out”
Party time. Ризите загащени. Вратовръзките стегнати. Коланите притискат коремите. Косите зализани. Изключенията игнорирани.
Като изключим презентацията, която ние, неразбиращите немски българи (повечето де), просто гледахме и се радвахме като по сигнал – като другите се радваха и на която бяхме споменати още по-мизерно от миналата година, този път партито може да бъде наречено наистина парти. Хората се забавляваха и то наистина се забавляваха. Дансингът до 2 часа (докато аз бях там) беше почти пълен и имаше достатъчно хора. Нямам какво да коментирам повече по самото парти, защото този път леко се дистанцирах от всичко (по ред причини), но пък миналата година аз сигурно бях единственият от наште, който се забавляваше… Нека си сменим местата този път. Евала на Митака, само това ще кажа, той достойно зае моето място от предната година :Д Беше много забавно да гледам реакциите на колегите щом разбереха, че не пия алкохол вече (даже отказваха да повярват :Д), но фактите са си факти. И съм изключително доволен от което. Единственият недосатък на това е, че сокчето много бързо върви и за цялата вечер сигурно погълнах над 10 литра течности :Д Любопитно ми е дали волята ми е досатъчно силна и колко силна е в действителност (тоест, колко ще изкарам така :Д; решил съм поне една година, ама да видим ;д)
Важното е, че хората се забавляваха, а аз съм доволен, че се снабдих с няколко много ценни книжки. И без това на мене други хубави неща не се случват, ами поне да попълваме колекцията.
Разбира се, не можем да не отчетем и най-голямата трагедия, която се случи малко преди самото парти – опитах се да изкарам memory stick-a от PSP-то, при което малко от пластмасата в предната част се отчупи и май-остана вътре в слота :/. (Трагедия) Сега трябва да видя дали въобще информацията може да бъде извлечена от тази карта, защото ако не… 110 игрални часа на Dissidia на боклука (Това са четири дена и половина от живота ми, еййййййййй). Определено няма да мога да го преживея. (Виж тук)
И тъй като гледам, че вече минава 12 часа, а утре е работен ден, стига толкова.
Както е типично за всяко едно продължение, и това няма да изневери на максимата и ще бъде по-слабо от предшествениците си. Мисля, че това стана ясно на всички. Ама ме мързи за повече и без това :Д


Danny Cavanagh & Anneke Van Giersbergen Live in Sofia

   Пуснато от: Silentium   в events, music



Казват, че по Коледа ставали чудеса. Скептицизмът от друга страна обаче е едно много присъщо човешко чувство. Затова сега е време да забравите за своя и да се потопите в едно вълшебство, което се случи на двадесет и девети декември, 2009та година, в Дом на Културата „Средец”. Сто и педесет минутна приказка бе разказана в студената зимна нощ, за да стопли сърцата на близо тристата посетители в уютната зала. Приказка, която бе преразказване неоднократно след това и, която дълго време ще остане в сърцата и устите на всеки, който имаше удоволствието да присъства. Не напразно билетите за концертната одисея на Daniel Cavanagh от британската група Anathema и бившата вокалистка на холандците от The Gathering и настояща фронтдама на Agua De Annique Anneke Van Giersbergen бяха разпродадени само няколко дена след като бяха пуснати в продажба. Дори допълнителното количество привърши преди да успеете да произнесете двете имена на изпълнителите. Това само по себе си говори достатъчно.
Организаторите от Горгон (http://www.gorgonbg.org) вече бяха канили Дани през март същата година и феновете (в това число и аз), които бяхме посетили събитието, знаехме какво можем да очакваме. Но… Той надмина себе си – донякъде, може би, защото вече познаваше българската публика, знаеше какво да очаква от нея и бе уверен, а и не беше сам този път.
Използвайки устройство, чието име не мога да назова (нямам никакво музикално образование и не съм запознат с техниката), той буквално пресъздаваше усещането за цял оркестър на сцената. Записваше няколко секунди от изпълнението си, пускаше го да се върти отново и отново и засвирваше нещо друго. А когато 2-3 такива семпъла се завъртят, а той свири нещо коренно различно, оставaте с чувството, че пред вас има 3-4 китариста. А Danny е един страхотен китарист, което превръща цялата „група” в множество изключително надарени музиканти.
Откивайки бавно и спокойно, той се впусна в класически и любими Anathema песни (като емблематичното One Last Goodbye, тъжното Lost Control), като не забрави и своите фаворити Wish You Were Here и High Hopes (“I am in the mood for some more Pink Floyd”), кавър на Fleetwood Mac и след близо час закри своята част от концерта с превъзходно изпълнение на Flying. Всяка една от песните беше прекарана през акустичната призма на неговата китара и може да ви накара да се отнесете в един вълшебен и магичен свят. Всяка нота е изпълнена с висок професионализъм, но най-вече с огромна доза любов („I can do that all night!”). А подобно нещо се усеща от публиката и те оценяват това, а как само го оценяват… Ако някой си е мислел, че Danny няма какво да покаже, с какво да изнеада публиката, мисля, че той разби представите на всички, в това число и на тези, които вече го бяха гледали веднъж. Но, както се оказа, това е едва началото.
Китаристът на Anathema се оттегли зад кулисите, за да предостъпи сцената на Anneke, която за първи път идваше на българска земя, но изглежда, че това, което е видяла, наблюдавайки шоуто преди това, й е харесало („I haven’t done anything yet, but I already like it here!”). Не веднъж тя възкликна wow на бурните аплодисменти на публиката, които я съпъстваха по време на всяка песен, че на някои и по два пъти. А лъчезарната й усмивка не слезе от лицето през цялото време. И макар тя да не е особено добър музикант, компенсираше това с прекрасния си ангелски глас. Разпределяйки равномерно изпълненията си между пианото и китарата, Anneke изпълни както песни на The Gathering (“My Electricity”), няколко кавъра (като “The Power of Love” на Frankie Goes to Hollywood), така и на парчета от соловия си проект Ague De Annique (“Hey Okay!”, “Wonder”, “Sunny Side Up”). Едва ли мога да пресъздам усещането, което тази жена създава у слушателя си, особено на живо. Трябва да бъде видяно, трябва да бъде усетено, изпитано… Забравяте за всичко и се впускате в един цветен, нежен и омагьосан свят, изпълнен с топлина, романтика и малко тъга. Като парченце шоколад, което бавно се топи под езика ви. А засмения и лъчезаран вид на Anneke още повече подсилва всичко и запленява публиката… завинаги.
След нейните изпълнения последва кратка пауза, през която си помислих, че по-хубаво от това просто не може да бъде, няма начин просто. А колко се оказа, че греша. Най-доброто тепърва престоеше. Ако имате два отделни изпълнителя, които правят невероятно изпъление сами по себе си, какво ще стане ако те излезнат в дует?
!!!
Danny на изтрументите, а Anneke на микрофона се оказа още по-зашеметяваща комбинация околкото си представях. Особено когато в репертоара им влизат толкова любими композиции като Temporary Peace, Parisienne Moonlight, A Natural Disaster… Стартираха с изклчително добър кавър на Teardrop на Massive Attack. Изпълниха също така “The Blower’s Daughter” от албума „Pure Air” на Agua De Annique, еднa коренно различна версия на Leaves, която феновете на The Gathering познават, както и няколко парчета от своя съвместен албум. Тук вече наистина речника ми се изчерпа, за да изразя усещането. На A Natural Disaster просто не можех да си намеря място от удоволствие. Гласът на Anneke и китарата на Danny бяха в толкова перфектен синхрон, че ще решите, че това винаги е бил оригиналът на това парче. Тук просто губите представа за времето и мястото, за света около вас, и се потапяте (ако все още не сте) в една алтернативна реалност, в една красива приказка, която може да се случи само по Коледа.
Изключително доволни, двамата казаха чао на публиката и бързо се скриха зад кулисите, но всеки, който е бил на български концерт, знае много добре какво следва. Всички станахме на крака и искахме още… И те ни дадоха още – You Learn About it на The Gathering. Мислейки, че вече наистина са ни казали чао, те се прибраха, но публиката не беше заситена (Нима бяха минали над два часа и половина?). Те искаха още. Те настояваха за още. Станали на крака отново, те викаха своите любимци.
Danny се появи и каза, че нямали повече съвместни песни, но това не пречело всеки един от тях да изпълни по едно свое. И какво само поднесе той!
Девет минутното изпълнение на Stairway to Heaven накара публиката да полудее. Изкара я от красивия й транс, в който бе изпаднала и я размята из сцената, като самият Danny имаше нужда от много повече пространство. Тичаше, свиреше в екстаз и сякаш дори не виждаше какво се случва пред него. Вложи цялата си любов, на която бе способен, в това изпълнение и то беше наистина достойно като за последен бис, като за край на един невероятен концерт. Дани доказа на всички, че e един страхотен музикант и притежава невероятен глас.
Anneke излезна изключително плахо след него. Публиката още се опитваше да се успокой и тя съвсем откровено си призна, че не знае какво може да направи след подобно „представление”. Обеща, че ще си го върне и дори предложи да не свири, а да си поговорим. Все пак, макар и след кратка грешка на пианото, се опита да зарадва своите почитатели с “Longest Day”. Сбогува се с публиката и обеща, че задължително пак ще дойде.
И ако след тези над хиляда думи, които изписах, не съм успял да ви предам поне частица от магията, наистина съжалявам. И не защото аз не умея да пиша, а защото това беше един концерт, който трябва да се помни. Това беше шоу, достойно за възхищение. Два прекрасни гласа, талантливи музиканти; две звезди, които огряха мрачното зимно софийско небе и затоплиха сърцата на множество фенове. Който е пропуснал това, най-искрено му пожелавам някой ден да има щастието да се докосне до Danny Cavanagh и Anneke Van Giersbergen.
Повярвайте ми, няма да съжалявате!

Етикети: , , ,


Best Albums 2009 Top 10

   Пуснато от: Silentium   в music



Ето и моят топ 10 за най-добрите албуми за 2009та година.


10. Chronicles of A Dying Era от Epochate
Личната изненада на годината. Една странна смесица от жанрове, които действат по един изключително особен начин. Признавам, че не харесвам вокала на Dope Stars Inc., който е вокалист и тук, но в тези изпълнения дори той не ме дразнеше. Но самите меледоий на деветте парчета в албума го правят толкова добър. Дори не съм сигурен в какъв жанр точно може да бъде поставен.


9. Battle for the Sun от Placebo
Placebo се завърнаха тази година с нов албум, с който сякаш се опитват да направят реверанс към по-старите си неща. Леко по-тежък, по-бърз, по-динамичен от своя предшественик, Battle For The Sun не би трябвало по никакъв начин да разочарова феновете на групата, а може дори да спечели и нови.


8. Into Night’s Requiem Infernal от Novembers Doom
Може би най-тежкият албум в класацията е този. Силна комбинация между death и doom метъл, с осем запомнящи се композиции, които ще ви потопят в един свят на отчаяние и болка. А смяната на чисти и death вокали правят песните динамични и изключително красиви.


7. The Lies I Sire от My Dying Bride
За албума на My Dying Bride вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Изключително добро попадение на англичаните, което за пореден път доказва, че са сред най-добрите групи в Death/Doom жанра.


6. Blitz от KMFDM
Това е един от онези албуми, които на първо слушане не успяха по никакъв начин да ме впечатлят, но… С всяка следващо завъртане песните ставаха все по-добри и по-добри. И крайната оценка е на лице. KMFDM все още знаят как се прави хубава музика, която да те кара да си я тананикаш дълго след последните акорди.


5. Skyforger от Amorphis
Признавам си, че предишните два албума на Amorphis, с новия си вокал, не ме впечатлиха особено. Имаше силни песни, но като цяло не останах очарован. С последното си творение обаче финландците най-после успяха да ме спечелят… и то завинаги (след шанса ми най-после да ги видя и на живо). Skyforger е перфектен албум в почти всяко едно отношение и съвсем заслужено застава на петата позиция.


4. Altitude от Autumn
За албума на Autumn вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Прекрасно завръщане на холандците със своята нова вокалистка, която толкова добре замества предишната, че повечето хора дори не могат да направя разликата.


3. Design Your Universe от Epica
Едно невероятно завръщане от холандците. Мощен, тежък и в същото време мелодичен и нежен албум. Хорови оркерстрации и агресивни ритми. Накратно – епичен албум, който много подхожда на група с името Epica.


2. Today We Are All Demons от Combichrist
За албума на Combichrist вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Агресивните мелодии на норвежците, комбинирани с мелодичен EBM, заслужено им отрежда второто място в класацията ни.


1. Faith Divide Us, Death Unite Us от Paradise Lost
За албума на Paradise Lost вече сме писали достатъчно, затова можете да погледнете ревюто ни тук.
Едва ли има какво още да добавя. Най-силният албум за мене за тази година. Едно страхотно завръщане от пионерите от Paradise Lost.

Етикети: , ,